О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер 556                   26.06.2017 г.                        град  С. Старозагорският окръжен съд,            ШЕСТИ граждански състав

На двадесет и шести юни 2017 г.

в закрито заседание в следния състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар …………………………………………………………………………………

като разгледа докладваното от съдията-докладчик УРУКОВ

Гражданско дело № 86 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази следното :

 

 

        Производството е на основание чл.248 във връзка с чл.81 от ГПК/2008г./ и във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК.

       

        Постъпила е писмена Молба вх. № 6535/25.05.2017 год. от  ответника Д.Р.Д. , чрез пълномощника му адв. Т., в която заявява изрично, че на основание чл.248, ал.1 във връзка с чл.81 от ГПК моли съда да допълни постановеното от него Определение под № 377/03.05.2017 год., постановено по гр. дело № 86/2016 год. В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, като молят вместо ответника, съдът да се произнесе по искането на същия да бъде осъдена ищцата да му заплати всички направените от него разноски по делото, в това число и за заплатените от него депозити за възнаграждението за ангажирания от него адвокат, като се остави без уважение искането на ищеца за присъждане в негова полза на разноски по делото. Подробни съображения и доводи в тази насока са изложени в писмената молба на ответника Д.Р. на пълномощника му адв. П.Т..

 

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищцата Г. чрез адв. З. , с който моли да се остави без уважение молбата на ответника за произнасяне по искането му за присъждане на всички направени от него разноски. Счита че с поведението си е била максимално коректна спрямо ищеца, като го е уведомила своевременно за придобиването на процесното жилище от нея и му е дала достатъчен срок за освобождаването на същия. Моли същата писмена молба да бъде оставена без уважение, по съображенията подробно изложени в същия отговор на писмената молба на ищцата Г..

 

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и същевременно с това в тяхната съвкупност по молбата за изменение на прекратителното Определение на съда в частта му за разноските, първоинстанционният съд намери за установено следното:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

 

При производството по чл. 248 от ГПК, страната ще има възможност да се възползва от този институт, когато съдът е пропуснал или е присъдил по – нисък размер от действително направените от нея разноски. В тази връзка молбата се явява процесуално допустима и е подадена в законоустановения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, тъй като съобщението за изготвеното прекратително Определение на съда е връчено на ответника чрез пълномощника му адв. П.Т. на 15.05.2017 год., а молбата е подадена във фирма за куриерски услуги ОК Експрес на 22.05.2017 год. т.е. в законния 1-седмичен срок за обжалване на Определението на съда.

 

По съществото си молбата на ответника Д. по чл.248 от ГПК се явява неоснователна поради следните съображения:

 

С Определението си по делото под № 377/03.05.2017 год., постановено по настоящото гр.д. № 86/2016 год. съдът е ПРЕКРАТИЛ производството по гр.д.№ 86/2016г. по описа на Окръжен съд- гр.Стара Загора, поради отпадане на правния интерес от водене на иска по чл.108 от ЗС и предаване владението на процесния имот след завеждане на иска. Със същото Определение съдът е ОСЪДИЛ ответника Д.Р.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Д.И.Г. ЕГН ********** *** и със съдебен адрес ***, офис 2, чрез адвокат М.З. сумата от 2480.18 лева /две хиляди четиристотин и осемдесет лева и 18 ст./, представляващи направените от ищцата разноски по делото.

 

В Определение № 377/03.05.2017г. съдът правилно и законосъобразно е приел, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждането на делото, поради което дължи разноските, направени от ищцата. От приложените доказателства по делото се установи, че ответникът лично е получил нотариалната  покана, с която  ищцата, чрез своя пълномощник, го  кани  в седемдневен срок от получаването й да освободи държането на процесния недвижим имот и в същия срок да й върне ключовете на жилището. Поканата е получена лично от ответника на датата 19.04.2016г., като от този момент до 10.06.2016Г. -датата на подаване на исковата молба в съда, ответникът не е отговорил на поканата и не е предал ключовете на ищцата.

 

Ответникът е намерен и нотариалната покана му е връчена лично на адреса на процесното жилище - гр.С., ул. „Д.” № ., ет. -.. ап.., което означава, че същият живее е апартамента, а не в с.П., общ.Б., както твърди. В с.П., общ. Б. се намира птицеферма, която същият управлява, като това не означава непременно, че живее в  Птицефермата. Съдът счита, че свидетелските показания на свидетелката П. Д. Д., също не доказаха твърдението на ответника, че към датата на подаване  на  исковата молба ответника  не живее в процесния апартамент. Свидетелката сама потвърди, че последните шест години лично живее в чужбина, а откакто е в България живеела в с.П., а не в гр.С.. От показанията на тази свидетелка се установи, че цялото имущество на ответника се намира в процесният адрес. Свидетелката установява, че ищцата е ходила епизодично в жилището и то да гостува, заедно с дъщеря си и майка й, но свидетелката като цяло няма преки впечатления от взаимоотношенията между страните по делото. Показанията на свидетелката не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, а близката роднинска връзка с ответника, който й е баща, поставят под съмнение достоверността на показанията й, предвид твърденията на ответника за заведени между страните съдебни производства и пълното противоречие на тези показания с показанията на другият св. Караджов. Интересен факт е, че свидетелката не можа да обясни каква е причината да бъде изключен тока в жилището и спести, че ответника се е прикачил нелегално към електромерите на някои от другите апартаменти във входа, за да ползва ел.енергия, поради което е търсен и от домоуправителя на ЕС на жилищната сграда при смяната на патрона на външната врата, което се установи от показанията на св.Караджов. Свидетелката не обясни, каква е причината ответника да унищожи цялата ел.инсталация в жилището при напускането си и как ищцата би се съгласила или допуснала това унищожаване, ако действително е имала достъп до жилището. Очевидно е, че напускането на жилището не е станало доброволно, тъй като се наложи не само да връчваме нотариална покана, но и да спрем от името и за сметка на ищцата захранването на жилището с ток, за да принудим доброволно и без съдебно производство ответника да напусне жилището. Въпреки спирането на тока, обаче жилището не е било освободено и не е било предадено на ищцата, независимо, че изричната покана му е била  лично връчена. Св. Д. не отрича, че имота не е освободен към датата на поканата, нито към датата на подаване на исковата молба в съда и част от вещите на ответника са в жилището. Едва след като е изнесъл личните си вещи, в отговора на исковата молба, ответника, за първи път заяви, че вече не оспорва собствеността върху жилището и няма претенции по владението на имота, поради което за ищцата за първи път възниква възможността да установи свое владение върху имота, като се снабди с ключ от външната врата и за първи път установи фактическото състоянието на имота. Състоянието жилището, към момента на установяване на владението на ищцата, бе установено по делото от св.К.. Не бе установено по делото , че ответника не бил във владение на имота, нито бе установено доверителката ми да е имала свободен достъп до жилището, където се е намирало цялото имущество на ответника, неговата  покъщнина и вещите на неговото семейство. Ищцата никога не е имала ключ от жилището. Този факт се потвърждава и от показанията на св.Д., която потвърди, че ищцата никога не е пребивавала сама в жилището, а е ходила на гости, поради което винаги е присъствал някой от членовете на семейството на ответника, вкл. свидетелката Димитрова лично. Недоказани останаха твърденията му в отговора на исковата молба. Жилището е отключено от ключар на датата 20.12.201бг., защото тогава е бил връчен отговора на исковата молба, в която ответника за първи път не оспорва правото на собственост на ищцата и заяви, че няма претенции към владението на имота, респ. призна иска, което предвид процесуалното поведение и държанието на ответника и извършените оспорвания от ответника при връчване на нотариалната покана, нямаше как действието по отключване на жилището да бъде извършено по рано по време.

Ищцата преди да предприеме това фактическо действие, се наложи да извърши не малко разходи, които биха били спестени, ако ответника бе отговорил на нотариалната покана или бе предал на упълномощеният за това действие адвокат, ключа от външната врата на жилището, преди завеждането на иска. По делото не е спорно, че ответника е бил във владение на имота към датата на подаване на исковата молба, като след получаването на книжата е освободил имота и в месечният срок е отговорил на иска с неговото признание, че не оспорва правото на собственост на ищцата и вече не е във владение на имота, което бе основание ищцата да влезе във владение на процесният имот. Останалите възражения, за това кога ищцата е следвало да получи владението и от кого са правно ирелевантни, доколкото именно от становището на ответника се установи, че същият владее жилището. Отделно от това ответника сам е поискал и вписването на исковата молба в службата по вписванията, което довело до натрупването на още и допълнителни разходи по делото и извършването на допълнителни процесуални действия, за които ищцата била задължена от съда, на основание на това искане на ответника.

 

С оглед недоказаността на защитната теза на ответната страна, правилно съдът е приел, че именно поведението на ответника е причината да бъде образувано настоящото съдебно производство. Правилно съдът е приел, че при прекратяване на настоящото дело намира приложение общото процесуално правило на чл.78, ал.2 ГПК и ответникът дължи направените и претендирани своевременно от ищцата разноски, щом при извънсъдебно отправената му предходна покана е отказал да изпълни задължението си. Поради това съдът и осъди ответника да заплати на ищцата сторените от нея разноски, а не обратното да присъди поисканите от ответника разноски-възнаграждение за един адвокат.

Уважаването на молбата на ответника да му бъдат присъдени разноски по делото ще е в противоречие с принципите на правото и с трайната съдебна практика на ВКС, тъй като съдът вече се е произнесъл по въпроса за дължимите разноски. Налице е определение, което може да бъде допълнено или изменено, в случай, че съдът е пропуснал да се произнесе по разноските, но в случаят определението не може да бъде допълнено, както е поискал ответникът, защото е налице произнасяне на съда по съществото на спора -кой е станал причина за завеждане на делото. След като съдът се е произнесъл веднъж по този въпрос, за ответника не съществува основание да иска допълване на решението, в частта за разноските, тъй като вече е налице такова произнасяне на съда и няма какво да се допълва. Бездействието и неправомерното поведение на ответника е дало повод за завеждането на настоящото дело, поради което не следва да се възмездяват разноските, които е сторил за ангажираната от него адвокатска защита. Допускане на противното би ощетило ищцата, тъй като ако преди завеждане на исковата молба ответникът беше изпълнил задължението си да предаде владението върху имота, искът нямаше да бъде предявен. Направените от ответника разноски са резултат само и единствено на неговото неправомерно поведение и следва да останат за негова сметка. В този смисъл е и определение под № 277 от 21.05.2012г. по ч.гр.д. № 205/2012г. на ВКС, I ГО.

 

Изцяло в този смисъл е и константната практика на Върховните съдилища на Републиката. В определение под №843/17.11.2014г. по гр. д. №6176/2014г. на ВКС, IV ГО, се застъпва принципното разбиране, че при прекратяване на производството поради отказ или оттегляне на иска от ответникът има право на разноски, съгласно чл.78, ал.4 ГПК. Прави се обаче уточнението, че в определени случаи, когато с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, ищецът не му дължи заплащане на сторените разноски. В определение №626/20.08.2012г. по ч. гр. д. №275/2010г. на ВКС, IV ГО, се приема същото - че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото поради отказ от иска, когато този отказ е направен по неизяснена причина. Когато обаче отказът от иска е предприет поради настъпили след предявяването му и независещи от ищеца, а от ответника обстоятелства, погасяващи заявеното спорно право, отговорността за разноските се понася от ответника.

В други определения на ВКС е прието същото - че ищецът има право на разноски тогава, когато е оттеглил предявения иск поради погасяване на задължението от ответника след депозиране на исковете молба - определение №767/05.09.2012г. по ч. т. д. №251/2012г. на ВКС, II ТО; определение №518/15.06.2012г. по ч. т. д. №156/2012г. на ВКС, II ТО; определение №98 от 20.02.2009г. по гр. д. №91/2009г. на ВКС, IV ГО, както и че ответникът няма право на разноски в тази хипотеза - определение №1176/28.12.2012г. по ч. т. д. №560/2012г. на II ТО; определение №571/14.07.2010г. по ч. т. д. №558/2010г. на ВКС, II ТО.

Освобождаването на процесния имот след предявяване на иска в съда не дава възможност с обратна сила да отпадне основанието за завеждане на иска и по този начин делото да бъде прекратено на основание липса на правен интерес, тъй като този интерес безспорно е бил налице, при подаването на исковата молба. Следователно съдът е длъжен, като се съобрази с настъпилите в хода на делото нови обстоятелства, да се произнесе с решение, с което да уважи искането на ответника за прекратяване на делото, поради липса на правен спор между страните, но тъй като причина за предявяване на иска е неправомерното поведение на ответника , то следва сторените разноските по делото да бъдат присъдени на ищцата, поради това негово поведение. Тъй като ако ответника бе предал ключ на ищцата и бе опразнил имота в посоченият в поканата срок, тя от своя страна не би завела иск в съда, за да защити своите права.

 

Отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение, произтичащо и уредено от процесуалния закон е обективна и всякога включва като елемент от фактическия си състав, от който се поражда, неоснователност на предизвикания правен спор. При прекратяване на делото ответникът има право на разноски, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, поради което, по аргумент за противното - когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, няма право на разноски при прекратяване /Определение под № 571 от 14.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 558/2010 г., II т. о., ТК, както и Определение № 277 от 21.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 205/2012 г. I г. о., ГК/. Доколкото в настоящия случай с действията си ответникът Д. е дал повода за завеждане на иска, то същия дължи на ищцата и направените по делото разноски при прекратяване на производството по иска.

 

Предвид на това и всички подробно изложени съображения и доводи по-горе, необосновани, неоснователни и несъстоятелни се явяват изложените от ответника оплаквания, възражения и искания в подадената от него молба за изменение и допълване на Определение под  № 377/03.05.2017 г., постановено по гр.д. под № 86/2016 г. по описа на Окръжен съд - гр. С., Гражданско отделение, VI граждански състав, в частта й за разноските.

Ето защо съдът намира, че молбата на ответника Д. по чл.248 от ГПК е неоснователна и недоказана и като такава и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид горното, и на основание чл.248 във връзка с чл.78, ал.1 и чл.81 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6535/25.05.2017 год. от  ответника Д.Р.Д. със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. П.Т. ***, на основание чл.248, ал.1 във връзка с чл.81 от ГПК, с която моли съда да допълни постановеното от него Определение под № 377/03.05.2017 год., постановено по гр. дело № 86/2016 год. В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

 

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 2 - седмичен срок от връчването му на всяка от страните с частна жалба чрез Окръжен съд- гр.С. пред Апелативен съд- гр.П..

 

 

 

 

                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :