Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  204/19.06.2017 г.      Година 2017                Град

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    ІІ  Граждански състав

На седемнадесети май                                                           Година 2017

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                      Председател: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                  

                                                 Членове: 1. Т. МИНЧЕВ

 

                                                                 2. СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар  СТОЙКА СТОИЛОВА

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1340 по описа за 2016 година.

 

    Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпили  2 бр. въззивни жалби   от ТПК“Е.“- гр.С. и съответно от “М.“- ООД, гр., против решение № 22/08.01.2016г. по гр.дело № 1796/1996г. по описа на С.районен съд.

 

Първата въззивна жалба е подадена от ТПК „Е.”,   представлявано от председателя К. И. З., с която въззивника е осъден да заплати на ТПК „К. - 2”,  представлявана от Д. Р. Р.  и пълномощник адв. Т.Ж., сумата от 45 528.48 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от 01.01 2009г. до 01.05.2015г. на шивашко ателие, находящо се в гр. С. , ул. Ц. . № ., ет.., представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.535.1.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-1/07.01.2008 г. на изпълнителния директор на АГК. Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.535. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68850.503.535.1.9, под обекта - няма, над обекта - 68850.503.535.1.12, със застроена площ 81 кв.м, както и със съответните идеални части от общите части на сградата, както и от правото на строеж върху поземления имот, ведно със законната лихва от 11.05.2015 г. до изплащането на сумата в пълен размер, като отхвърля иска в останалата част до претендирания размер 100 376.33 лева като неоснователен. Както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -  държавна такса върху уважената част от иска за обезщетение за лишаване от ползването на допуснатия до делба имот в размер на 1 821.13 лева и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -  държавна такса върху уважената част от иска за обезщетение за лишаване от ползването на допуснатия до делба имот в размер на 1 821.13 лева. Счита, че следва да бъде обезсилено постановеното решение в частта, с която съдът се произнася по сметки на ТПК “Колектив -2”, да се отмени решението в останалата част и отхвърлят предявените обективно съединени искови претенции по сметки на ТПК “К.”, като неоснователни. Претендират направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Постъпили са писмени бележки от ТПК “К.”, с председател М. С. К. и адв. В.Ц., и от ТПК „К. - 2”,  представляван от Дарина Руканова,  в който  молят да се оставят без уважение подадените две въззивни жалби, като считат решението на първоинстанционния съд за правилно.  Считат, че следва да се заплатят действителните дължими държавни такси съобразно закона. Прилагат съдебна практика.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран  писмен отговор от ТПК “К.”, представлявани от председателя М. С. К. и пълномощник адв. В.Ц., на въззивната жалба на ТПК „Е.”, представлявана от К. И. З., против решение № 22/08.01.2016г. по гр.дело № 1796/1996г. на С.районен съд. Молят да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и потвърди решението на съда като законосъобразно, обосновано и правилно. Излагат подробни съображения. Претендират разноските пред въззивната инстанция. Правят доказателствено искане – Да се приемат по делото: определение № 279/19.02.2015г. по търг.дело № 187/2013г. на ОС-С., определение № 305/ 08.07.2016г. по търг.дело № 369/2015г. на АС-П., определение № 638/20.11.2015г. на ВКС, молба от ТПК „Е.” за образуване на ч.гр.дело № 74/2016г. на ОС- , , определение № 181/05.04.2016г. на АС-П., определение № 44/14.01.2016г. по търг.дело № 187/2013г. на ОС- , определение № 93/19.02.2016г. по ч.гр.дело № 95/2016г. на ОС- П..

 

Втората въззивна жалба е подадена от”М.“- ООД, представлявано от С. Д. А. и пълномощник адв. А.С. ***, против решение № 22/08.01.2016г. по гр. Дело № 1796/1996г. на С.районен съд, което считат за неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излагат подробни съображения.  Молят да бъде обезсилено решението на районния съд в частта, с която се произнася по искането за сметки на ТПК”Т.”, отмени решението в останалата му част като незаконосъобразно, като постановите ново по същество на спора, с което  съдът да определи реален дял от допуснатите до делба имоти за довереното ми дружество и другите частни правоприемници на ТПК “К.” и да отхвърлите обективно съединените искови претенции по сметки на ТПК"Колектив 945", като неоснователни. Претендират за направените разноски пред въззивната инстанция.       Вторият въззивник също прави доказателствени искания: Да бъде поставена  допълнителна задача на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите: Дали извършените преустройства на имотите,предмет на делбата са направени в съответствие с строителните правила и норми. /Колко и какви по предназначение са станали преустроените обекти. Да изготви вариант за разпределение на имотите с реален обект за всеки един съделител.

 

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ТПК „К. - 2”, представляван от председателя Д. Р. Р. и пълномощник адв. Д.К., на въззивната жалба на “М.“- ООД, представлявано от управителя Св. Арбалов и пълномощник адв. А.С., против решение № 22/08.01.2016г. по гр.дело № 1796/1996г. на С.районен съд. Считат подадената въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендират за направените разноски. Считат, че правилно в решението на първоинстанционния съд е определено справедливо обезщетение за лишаването на двете кооперации от ползване на процесните имоти, разпределени за ползване. Владението на процесните имоти били доказани с приета и неоспорена от съделителите съдебно-икономическа експертиза. Молят да се остави без уважение подадената въззивна жалба, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират за разноските по делото.

 

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ТПК “К.”, чрез адв. В.Ц. на въззивната жалба подадена от “М.“- ООД, против решение № 22/08.01.2016г. по гр. дело № 1796/1996г. на С.районен съд. Считат постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно, и молят да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба – оставена без уважение. Намират, че не следва да се уважават направените искания за доказателства – назначаване на допълнителна съдебно-икономическа експертиза, тъй като пред първоинстанционния съд назначената и изслушана експертиза е приета без възражение от всички страни по делото. Излага подробни съображения за това. Претендират за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

 

 

       Първия въззивник ТПК “Е.” - редовно и своевременно призован, не изпращат представител по делото в откритото съд. заседание

 

       Вторият въззивник “М.” ООД - редовно и своевременно призовани, за тях се явява адв. А.С., редовно упълномощен по делото, който заема становище, че жалбите са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат оставени без уважение

 

       Третия въззивник “Р.” ЕООД гр. Х., община Х. – редовно и своевременно призовани,  за тях се явява  адв. П.Т.,  редовно упълномощен по делото, като с Определение на въззивния съд от датата 25.01.2017 год. съдът е ДОПУСНАЛ присъединяване на третия въззиваем “Р.” ЕООД гр. Х., област Х.,  към въззивната жалба на  втория въззивник “М.” ООД гр. . Молят чрез пълномощника си тази жалба да се уважи по съображенията подробно изложени в съдебно заседание. Не претендират и за присъждане на направените по делото разноски.

Първия въззиваем ТПК “К.” гр.  - редовно и своевременно призовани, за тях се явява адв. В.Ц., редовно упълномощен по делото, като моли да се оставят без уважение въззивните жалби и да се потвърди Решението на РС- по съображенията, подробно изложени в писмена защита.

 

Вторият въззиваем ТПК “К.” гр.  – редовно и своевременно призовани,  за тях се явява адв. Д.К., редовно упълномощен от по-рано като моли да се оставят без уважение въззивните жалби и да се потвърди Решението на РС- по съображенията, подробно изложени в писмена защита.

 

Съдът след като се запозна с доказателствата по делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:  

 

Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК, за делба като производството е във фазата му след допускане на делбата

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

От приложеното към настоящото дело гр.дело под № 661/2002г. по описа на ОС - С., се установява, че с влязлото в законна сила решение под № 103/25.04.2007г., постановено по гр. дело № 661/2002 г. по описа на Окръжен съд –  е допусната съдебна делба между ТПК “К.”, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. Т. бл.., вх.., ап.., ТПК “К.”, със седалище и адрес на управление гр. , бул. Ц. № .и ТПК „К. - .”, със седалище и адрес на управление гр. С. , ул. Г. № ., вх.., ет.., на следните недвижими имоти, находящи се в гр. , а именно: масивна административно-стопанска сграда на бул. Ц. № .; шивашко ателие на ул. Ц. № .; шивашко ателие на ул. Ц.№ .; шивашко ателие на ул. Г. /сега ул. Ц./ № . и шивашко ателие на ул. П., при следните квоти: 266/285 ид.ч. за ТПК “К.”, 10/285 ид.ч. за ТПК “К.” и 9/285 ид.ч. за ТПК „К. - 2”.

 

С влязло в сила определение, постановено по гр. дело № 661/2002 г. по описа на Окръжен съд – , на основание чл.282 ал.2 ГПК /отм./ съдът е постановил до окончателното извършване на делбата процесните недвижими имоти, находящи се в гр.  да се ползват, както следва: от ТПК “К.” гр. : масивна административно-стопанска сграда на бул. Ц. № ., шивашко ателие на ул. Цар Симеон Велики № 74, шивашко ателие на ул. Ц. № .; от ТПК “К.” гр. : шивашко ателие на ул. П.№ .; от ТПК „К. - 2” гр. : шивашко ателие на ул. Г./сега ул. Ц.ІІ/ № ..

 

С определение от датата 03.02.2015 г. , постановено по гр. дело №1796/1996г. по описа на Районен съд – , съдът е конституирал на страната на ответника заличената ТПК “К.” –  на основание чл.120 от ГПК /отм./ в качеството им на частни правоприемници : . „М.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. , ул. Б.№ ., ет.., ап.., ЕИК …, представлявано от управителя С. Д. А.,  „Р. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. Х.№ ., ЕИК …, представлявано от управителя С.А.С. и  „Е.”, със седалище и адрес на управление гр. , ббул. Ц. № ., ЕИК …, представлявано от председателя К. И. З..

 

Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дяла си в натура, който и най добре да отговаря на неговите идеални части от съсобствеността. Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се извърши чрез няколко способа. Според принципа за извършване на делбата всеки съделител трябва да получи по възможност дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан. В случая с влязлото в сила решение № 103/25.04.2007г., постановено по гр. дело № 661/2002 г. по описа на Окръжен съд – , е допусната делба между страните по отношение на следните недвижими имоти: масивна административно-стопанска сграда на бул. Ц. № .; шивашко ателие на ул. Ц. № .; шивашко ателие на ул. Ц.№ .; шивашко ателие на ул. Г. /сега ул. Ц./ № . и шивашко ателие на ул. П.№ ., при квоти: 266/285 ид.ч. за ТПК “К.”, 10/285 ид.ч. за ТПК “К.” и 9/285 ид.ч. за ТПК „К. - 2”.

 

За да избере правилния и законосъобразен способ за извършване на делбата, първоинстанционния съд е назначил, изслушал и приел като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата се установява, че допуснатите до делба недвижими имоти са поделяеми съобразно правата на съделителите в съсобствеността. Към заключението си вещото лице е изготвило и проект за реална делба:

 

Дял І-ви – за квота 266/285 ид.части:

- масивна административно-стопанска сграда - на ббул. Ц. № ., включваща дворно място, сграда № 1 и сграда № 2 на обща стойност – 1 269 100.00 лева;

- шивашко ателие на бул. Ц.№ . на стойност 124 800 лева;

- шивашко ателие на бул. Ц.№. на стойност 183 900 лева.

Общата стойност на дял І-ви е в размер на 1 577 800 лева.

Посочено е, че съгласно квотата, при която е допусната делбата съобразно влязлото в сила решение № 103/25.04.2007г., постановено по гр. дело № 661/2002 г. по описа на Окръжен съд – , стойността на дял І-ви е в размер на 1 632 775.00 лева или с 54 973.00 лева по-малко от квотата.

 

Дял ІІ-ри – за квота 9/285 ид.части - шивашко ателие на ул. Ц.№ ., ет.1 на стойност 64 200 лева.

          Съгласно квотата, при която е допусната делбата съобразно влязлото в сила решение № 103/25.04.2007г., постановено по гр. дело № 661/2002 г. по описа на Окръжен съд – , стойността на дял ІІ-ри е в размер на 55 245.00 лева или с 8955 лева в повече от квотата.

 

Дял ІІІ-ти за квота 10/285 ид.части – шивашко ателие на ул. П.№ .на стойност 107 400 лева.

Съгласно квотата, при която е допусната делбата съобразно влязлото в сила решение № 103/25.04.2007г., постановено по гр. дело № 661/2002 г. по описа на Окръжен съд – , стойността на дял ІІІ-ти е в размер на 61 382.00 лева или с 46 018.00 лева в повече от квотата.

 

В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е приел , че следва да извърши делбата като разпредели съдебно допуснатите до такава между страните недвижими имоти, защото съставянето и одобряването на разделителен протокол и тегленето на жребий за същите между страните би се явило много неудобно. От една страна, защото квотите между страните не са равни, при което тегленето на жребие се явява много неудобно с оглед различните дялове между страните. От друга страна извършването на процесната делба по способа на чл.292 ГПК /отм./ е възможно, защото при предложения за извършването му, от заключението на вещото лице, проект за разпределяне на процесните имоти, се обособяват в три реални дяла,  като всеки от съделителите ще получи дял в натура, при което ще бъде спазен и основният принцип на делбата. По тези съображения съдът намира, че в случай следва да извърши реална делба на допуснатите до такава имоти чрез съдебното им разпределение по чл.292 ГПК /отм./ между страните, като се съобрази тук с исканията на същите /ППВС № 7/1973 г./. При разпределението съдът се е съобразил и е взел предвид и квотите, при които са допуснати до делба процесните имоти спрямо всеки един от съделителите.

 

По отношение на искането на "М." ООД гр. С., направено с молбата от 17.04.2017 г., чрез адв.М.А. *** и на присъединения се жалбоподател -"Р. " ЕООД гр. Х. -за липса на процесуална легитимация и частично прекратяване на делото за делба Окръжният съд възприема следното:

 

Районният   съд   С. е   конституирал   частните правоприемници и жалбоподатели на мястото на съделителя - заличен през 2009 г., а именно ТПК “К.” гр. . Окръжният съд намира, че първостепенния съд НЕ Е ДОПУСНАЛ НАРУШЕНИЕ НА разпоредбата на ЧЛ.120 ОТ ГПК-ОТМ. ОБЯВЯВАНЕТО В ЛИКВИДАЦЦИЯ И ЗАЛИЧАВАЕНТО ПО РЕДА НА ЧЛ.47 ОТ ЗАКОНА ЗА КООПЕРАЦИИТЕ НА СЪДЕЛИТЕЛЯ с   минимален   дял  10/285   ид.   части   по настоящето делбено дело е приключило с влязло в сила Определение на ВКС на РБ. Именно заличаването на тази ТПК е крайния етап от ликвидацията на същата.

 

ОБЯВЯВАНЕТО В ЛИКВИДАЦИЯ И ЗАЛИЧАВАНЕТО през 2009 г. на съделителя ТПК "КОЛЕКТИВ " С. е СТАНАЛО СЛЕД КАТО ДЕЛБЕНИТЕ ИМОТИ на заличената ТПК са били РАЗПРЕДЕЛЕНИ МЕЖДУ   ЧАСТНИТЕ ПРАВОПРИЕМНИЦИ явяващи се жалбоподатели в настоящото производство. Следва, да се отбележи, че поставянето на въпроса за легитимацията в процеса се явява е неоснователно. В случая материалното правоотношение е възникнало за молителя "Мобил трейд груп " ООД гр. С. по ВРЕМЕ НА ВИСЯЩ ИЯ ПРОЦЕС по касационна жалба ПРЕД ВКС. Това се доказва по категоричен начин от представените по делото нотариални актове.

 

Със същите 5 бр. нот. актове от м.юни 2008 Г. “А.” ООД   гр.  С.  с  управител   С.   А.  е   придобил процесиите  делбени   имоти  от съделителя  - тогава  ТПК "Колектив С.   ПО ВРЕМЕ КОГАТО  ПРОЦЕСА Е БИЛ ВИСЯЩ   пред ВКС. Касае се до следните нот. Актове:

1.По нот. акт № 129 на 13.06.2008 г.

2.По нот. акт № 128 от 13.06.2008 г.

З.По нот. акт № 127 от 13.06.2008 г.

4.По нот. акт № 126 също от 13.06.2008 г.  и

5.Нот. акт № 64 от 05.08.2008 г.

 

Фирмата "А." ООД гр. С. е прехвърлило същите имоти жалбоподателя "М." ООД гр. С.. От тези нот. актове е видно, че и двете  са   собственост   на   едни   и   същи   лица   и   представляват свързани   фирми , които имат за управител - също - едно и също лице- С. Д. А. от гр. С..

В СЛУЧАЯ СЪЩЕСТВЕНОТО Е, ЧЕ СЪДЕЛИТЕЛЯ ПРЕХ­ВЪРЛЯ  ЧАСТ ОТ ДЕЛБЕН ИМОТ ПО ВРЕМЕ НА ВИСЯЩ ПРОЦЕС ПРЕД  ВКС.  Без    значение    е    последващото    прехвърляне    между свързаните фирми. В тази връзка този въпрос неправилно се третира в Молбата на адв. А. и то в разрез и противоречие със събраните по делото доказателства.

 

В тази насока Окръжният съд намира, че отхвърлителното Решение № 909 от 29.08.2008 г. по гр. дело № 3963/2007 г.по описа на ВКС- V г.о. на което се позовава ищеца е постановено на 29.08.2008 г., а посочените нот. актове са издадени през м. юни 2008 г. т.е. БЕЗСПОРНО ПО ВРЕМЕ НА ВИСЯЩ ДЕЛБЕН ПРОЦЕС пред ВКС.

 

Както с посоченото Решение № 909 от 29.08.2008 г. по гр.д. № 3963/2007 г. на ВКС , така и с Решение № 307 от 08.07.2002 г. по гр. дело № 163/2002 г. на ВКС- 5 чл. състав е установено и е прието,че и трите кооперации не са възстановени по смисъла на пар.1 от ПЗР на ЗК.

 

ВКС на РБ 5 членен състав , като е отменил влязлото в законна сила решение за допускане на делбата № 197 от 31.07.2001 г. по гр.д. № 601/ 2000 г. на ВКС първо г.о. и оставеното с него в сила Решение от 12.06.2000 г. по гр.д. под № 2678/1999 г. на ОС гр. С. Е ДАЛ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ УКАЗАНИЯ за установяване персоналния статут на членовете на трите кооперации дали са САМО членове или наследници на бивши членове на прекратената и одържавена през 1971 г. ТПК "Колектив " С. ,които представляват   ПРАВОИМАЩИ ЛИЦА.

При постановяване на влязлото в законна сила Решение № 103 от 05.04.2007 г. по възз.гр. дело № 661/2002 г. за допускане на делбата по чл.282 ал.1 от ГПК-отм. Окръжен съд С. е взел предвид тези задължителни указания на ВКС- 5 чл. състав и е установил правоимащите лица по отделните кооперации съделители И НА ТАЗИ ОСНОВА са посочени и делбените имоти , СЪДЕЛИТЕЛИТЕ И ТЯХНИТЕ КВОТИ. Указанията на ВКС са задължителни за всички съдилища в Републиката.

 

Настоящето дело е висящо след обжалване постановяване на решение № 22 от 08.01.2016 г. вече по втората фаза на делбата, при което е разпределено делбеното имущество между съделителите вкл. и частните правоприемници на техния праводател - тогава съделител по делото – заличената ТПК “К.” гр. /от 1996 г. до заличаването му като правен субект на 17.09.2009 г. са изминали цели 13 години, през които този субект е съществувал и е бил надлежна страна в настоящия процес/. МАТЕРИАЛНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ  предмет на делото  е това, което обвързва  частните правоприемници  и  че , придобитите от тях имоти също са част от  процесното делбено имущество.

 

Жалбоподателят  се спира на Определение № 400 от 24.10.2011 г. по гр.д. № 438 / 2011 г. на ВКС —първо г.о., но е пропуснал да посочи,че ВКС "ВРЪЩА делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия ПО ВТОРА ФАЗА НА ДЕЛБАТА "Жалбодателят не е посочил след това последвалите Молби за отмяна на влязло в сила решение по допускане на делбата-Определение № 351 от 04.10.2012 г. по гр.д. № 585/2012 г. на ВКС -първо гр. отделение, и Определение № 102 от 05.02.2013 г. по гр.д. № 793 / 2012 г. на ВКС -трето г.о.

 

С Определение под № 705 от 22.12.2014 г. по гр.дело № 2295/2014 г. на ВКС е било отменено спиране на делбеното дело и е ПОСТАНОВЕНО - "ИЗПРАЩА делото на С.Районен съд за продължаване на съодпроизводствените действия по втора фаза на делбата по гр.д. № 1796 / 1996 г. "

По този начин всички молби за отмяна по чл.303 и сл. от ГПК на частните правоприемници са оставени без уважение,като недопустими. Прието е, че са налице условията по чл.121 ал.З от ГПК- отм. И влязлото в законна сила решение № 103 от 25.04.2007 г. по гр.д. № 661 / 2002 г. на Окр. съд С. за. допускане на делбата в която са включени същите имоти във всички случай представлява ПРИСЪДЕНО НЕЩО и спрямо преобретателите /в случая частните правоприемници/.

 

В конкретния случай, допуснатите до делба недвижими имоти са съществено различаващи се един от друг по предназначение, площ, стойност, квотите за всеки от съделителите за неравни. Затова, тегленето на жребие е значително неудобно, тъй като би довело до нецелесъобразно разпределение на имотите, и същевременно с това със създаването на значителни неудобства за съделителите.

Когато част от съделителите са поискали от съда да им разпредели имоти в общ дял, съгласно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, волята им трябва да бъде зачетена. Съобразявайки направеното групиране и изразено желание от тези съделители съсобствеността да не се прекратява безостатъчно, съдът правилно и обосновано е разпределил имотите, като образувал толкова дялове, колкото е броят на групите съделители.

В тази насока съдът счита, че ПРОЦЕСУАЛНАТА ЛЕГИТИМАЦИЯ НА ЧАСТНИТЕ ПРАВОПРИМНИЦИ ПО ДЕЛОТО СЪЩО Е ВЪЗНИКНАЛА ПРИ НАЛИЧИЕ НА ВСИЧКИ НЕОБХОДИМИ законови ПРДПОСТАВКИ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.120 ОТ ГПК-отм. Съдът в този смисъл следва да вземе предвид задължителните указания в т.З от ТР № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, където изрично е посочено , че при извършено разпореждане със спорно право от съделител в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата, по допускане на делбата се прилагат разпоредбите на чл.226 от ГПК съответно чл. 121 от ГПК-отм.,която важи и за процесния случай. В този смисъл е и становището на проф. Сталев в БГПП — шесто   издание   на   стр.159   който приема, че  Процесуалната   легитимация   се обуславя от принадлежността на материалното право засегнато от правния спор.

НАЛИЦЕ Е СПОРНО ПРАВО по което има влязло в сила решение по допускане на делбата  по първата фаза.

НЕСЪМНЕНО СЪЩЕСТВУВА И ПРАВЕН ИНТЕРЕС НА СТРАНИТЕ В ТОВА ЧИСЛО И НА ЧАСТНИТЕ ПРАВОПРИЕМ­НИЦИ.

Те не са направили ОТКАЗ ОТ СПОРНОТО ПРАВО по реда на чл. 119, ал.2 от ГПК — отм.

Освен това в Молбата по въпроса за пасивната легитимация съвсем погрешно се смесват две различни хипотези.

Първата се отнася до чл. 117 от ГПК- отм.и се прилага,когато спорното право се прехвърля в хода на процеса но при участие на страната прехвърлител. Тук преобретателя може да поиска да встъпи като трето лице в процеса или да замести страната при съгласие на всички страни по делото.

Втората хипотеза е по чл.120 от ГПК- отм. при което страната умре или юридическото лице престане да съществува- КАКЪВТО Е НАСТОЯЩИЯ СЛУЧАЙ -то закона предвижда "ДЕЛОТО ДА ПРОДЪЛЖИ В ЛИЦЕТО НА ПРАВОПРИЕМНИКА " По силата на чл.120 от ГПК- отм. конституирането на правоприемника се явява задължително и има императивен характер..

Като е конституирал частните правоприемници на делбените имоти съгласно чл.120 от ГПК- отм. Първостепенния съд е спазил стриктно закона и правилно делото е продължило с участие на правоприемниците. Налага се извода, че ОБЖАЛВАНОТО РЕШЕНИЕ Е ПРАВИЛНО, ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ОБОСНОВАНО в тази му част относно конституирането като страни на частните правоприемници на заличената през 2009 год. ТПК “К.” . Жалбодателят неправилно сочи в жалбата си, че били проведени редовни заседания и след това е извършено конституирането на частните правоприемници Това не отговаря на истината, тъй като делото е насрочвано на няколко пъти, обаче без да му бъде даден ход.

 

В заключение съдът ПРИЕМА, че ИСКАНЕТО ЗА ЧАСТИЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЛОТО ПОРАДИ ЛИПСА НА ПРОЦЕСУАЛ­НА ЛЕГИТИМАЦИЯ Е НЕОСНОВА­ТЕЛНО.

Още повече следва да се има предвид и особения характер на страната в делбения процес-те се явява и ищец и ответник.

Съдът констатира, че на практика не е налице законно основание да се поиска заличаване на страната в делбения процес само по нейна воля и усмотрение и когато пожелае в хода на процеса. Тези въпроси са решени по първата фаза за допускане на делбата съгласно чл.279 от ГПК- отм. В случая те са решени с влязлото в законна сила решение по допускане на делбата и чрез правоприемството съгласно чл. 120 от ГПК- от.м.

Налице е интерес от участието на всички страни, включително и на правоприемниците в делбеното дело, тъй като той обхваща материално правни и процесуал­ни правоотношения свързани със спорното право. Още повече съобразно чл.75, ал.2 от ЗН когато делбата е извършена без участието на някой от съделителите, тя се явява изцяло нищожна. Същото важи и за техните универсални или съответно частни правоприемници.

ОТНОСНО оплакванията в двете ЖАЛБИ, ПРЕДМЕТ НА НАСТОЯЩЕТО ГР. ДЕЛО № 1340 / 2016 Г.:

 

РАЙОННИЯ СЪД НЕ Е ДОПУСНАЛ НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ.292 ОТ ГПК- отм., КАТО Е РАЗПРЕДЕЛИЛ ДЕЛБЕНИТЕ ИМОТИ МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ СЪОБРАЗНО КВОТИТЕ ПРИЕТИ С ВЛЯЗЛОТО В ЗАКОННА СИЛА РЕШЕНИЕ ЗА ДОПУСКАНЕ НА ДЕЛБАТА. ДЯЛОВЕТЕ НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ СА ОПРЕДЕЛЕНИ И РАЗПРЕДЕЛЕНИ МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ СЪОБРАЗНО ТЕХНИТЕ ПРАВА, квоти и ид. части в съсобствеността.

ВЗЕТО Е ПРЕДВИД ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ от съдебно-техническата експертиза ОТ 08.06.2015 Г., КОЕТО Е ПРИЕТО ОТ СЪДА И НЕ Е ОСПОРЕНО ОТ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ.

Ето защо съделителят ТПК “Т.” С. -на когото е възложено шивашкото ателие, находящо се в гр. С. ,ул. '"Цар Иван Асен II "; № 95 за уравняваме на дяловете следва да бъде осъдено да заплати на ТПК “К.” сумата 8 955 лева със законната лихва от деня на забавата за плащане.на тази сума.

Освен това на съделителителите -частните правоприемници на които е възложено шивашкото ателие находящо се в гр. С. .ул. "Патриарх Евтимий " № 130 за уравняване на дяловете следва да бъде осъдено да заплати на ТПК “К.” сумата 46 018 лева ведно със законната лихва от деня на забавата за плащане на тази сума..

НАСТОЯЩЕТО ПРОИЗВОДСТВО Е ВЪВ ВТОРА ФАЗА НА ДЕЛБАТА.

Това е така, тъй като касационната жалба на заличеното през 2009 г. ТПК “К.” С., който е единствен праводател на участващите на негово място частни правоприемници против допускане на делбата с Решение № 103 от 25.04.2007 г. по гр.дело № 661/2002 г. на Окр. съд С. е оставен без разглеждане с Определение под № 400 от 24.10.201 1 г. по гр. дело 438 / 2011 г. на ВКС-І г.о, ВКС е върнал делото да се продължат съдопроизводствените действия във втора фаза на делбата.

Освен това и всички молби за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.303 и сл. от ГПК също са оставени без уважение от ВКС със множество съдебни актове, постановени по гр.д. № 585/2012 г. по описа на ВКС на РБ.

ВКС многократно е имал възможността да се произнесе включително и с представеното Определение №638 от 20.11.2015 т. по ч.гр.дело под № 5414/2015 г, на ВКС - трето гр. отделение ,ЧЕ решение № 103 от 25.04.2007 г. по гр.д. № 661 / 2002 г, по описа на Окръжен съд С..по настоящето делбено дело е приключила - първата фаза на делбата с решение,което е влязло в ЗАКОННА сила.

Това означаваме, съделитлите и частните правоприемници по настоящето дело са обвързани с присъденото нещо по чл.282 ал.1 от ГПК- отм. досежно решените въпроси- между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и частта на всеки съделител и съответно частните му правоприемници.

Следователно второинстанционния въззивен съд по втората фаза не може да пререшава тези въпроси .тъй като е обвързан с влязлото в законна сила решение по чл.282, ал.1 от ГПК /отм./.

Ето защо частта на частните правоприемници в настоящето делбено дело са в размер на правата на техния праводател.

ВКС също е приел с посоченото определение, че техните права не могат да надвишават правото на техния праводател, а именно 10/285 дяла. Другия съделител ТПК “Колектив-2 гр. С. има 9/295 дяла от делбеното имущество и ТПК “К.” притежава 266 / 285 дяла от делбеното имущество.

Това различие в притежаване на дяловете между съделителите прави невъзможно съставяне на разделителен протокол ,тъй като тегленето на жребии се указва напълно невъзможно и  много неудобно Ето защо единствения възможен и удобен способ- за разпределение на делбените имоти между съделителите е реда предвиден в чл.292 от ГПК- отм. В тази връзка Окръжен съд –  приема, че правилно Районния съд е приложил разпоредбата на чл. 292 от ГПК- отм.

     В конкретният случай съдът намира, че при разпределянето по  чл. 292 ГПК /отм./ съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделители, да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им.

 

Според чл. 298, ал.1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни за същото искане и на същото основание, като съобразно ал. 2 влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.

 

В конкретния случай първостепенният съд подробно, обосновано и мотивирано е разгледал всички законови предпоставки в мотивите към обжалваното Решение и е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че делбата между страните по делото следва да се допусне чрез реално разпределянето на процесните имоти, съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза и допълнително заключение към същата, като съответно уравняването на дяловете се извърши със съответния паричен еквивалент.

 

ПО отношение на ПРИСЪДЕНОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКАНИЯ ЗА СМЕТКИ МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ ПО ЧЛ.286 ГПК-отм. Окръжният съд възприема следното:

РАЙОННИЯ СЪД КАТО Е ПРИСЪДИЛ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ в размер  на     1   078.427  лева  в полза на първия въззиваем и в размер на съответно сумата от 45 528.48 лева обезщетение за втория въззиваем НЕ  Е  ДОПУСНАЛ   НАРУШЕНИЕ  НА ЗАКОНА. СЪЩОТО Решение в тази му част се явява ОБОСНОВАНО и мотивирано, тъй като  НАПЪЛНО Е ВЪЗПРИЕТО       ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКАТА ЕКСПЕРТИЗА ИЗПЪЛЕННА ОТ ВЕЩОТО ЛИЦЕ Иван АНТОВ. ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА ЖАЛБОДАТЕЛЯ,че исканията за уреждане на сметки   по   чл.286   от  ГПК-   отм. били   погасени   по  давност   Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно Определение от 25.04.2007 г. по гр.д. № 661 / 2002 г. на Окръжния съд гр. С. , след постановяване на решение за допускане на делбата по искане на ищеца ТПК “К.” на основание чл.282 ал.2 от ГПК е извършил привременно разпределение ползуването на делбените имоти до приключване на делбата.

Това разпределение е било обжалвано от праводателя на жалбодателя, заличения през 2009 г. ТПК" Колектив " гр. С., тогава като съделител по повод на което е образувано гр.д. № 1207 / 2007 г. по описа на ВКС —трето гр. отд.. С решение № 281 от 23.07.2007 г. обжалваното определение, е потвърдено и е влязло в законна сила. Въз основа на това е бил издаден изпълнителен лист за въвод във владение- поради отказа на посочения тогава съделител да предаде доброволно за ползуване посочените в определението от 25.04.2007 г. процесни делбени имоти.

ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА ЖАЛБОДАТЕЛИТЕЛЕ ВЗЕМАНЕТ НИ БИЛО ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ Е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И НЕОСНОВАТЕЛНО поради следното:

С Молба от 19.12.2011 г. подадена от ТПК “К.”  пред Районен съд са направили искане за уреждане на сметките по чл.286 от ТПК.

ПО ТОЗИ НАЧИН Е ПРЕКЪСНАТА ДАВНОСТА НА същата дата 19.12.2011 г. Вземането на ТПК “К.” е изискуемо от решението на ВКС от датата 23.07.2007 г. Съгласно чл.110 от ЗЗД започва да тече 5 годишната погасителна давност ,която е започнала да тече от 22.07.2007 г.

Съгласно чл.116 буква "Б" от ЗЗД давността се прекъсва с ПРЕДЕВЯВАИЕ НА ИСКА . Това е станало с молбата на ТПК “К.” от 19.12.2011 г. Обстоятелството по делото, че след това не е бил даден ход на делото е без значение ,тъй като искането  за уреждане на сметките е било предявено по делото и от този момент то се счита за неразделна част от него.Това е станало също така преди изтичането на 5 г. давностен срок по смисъла на ЗЗД.

С Определение под № 2558 от 18.09.2012 г. по делбеното дело Районния съд е допуснал разглеждането на исканията за уреждане на сметки между съделителите. Претенциите на ТПК “К.” с Молбата от 19.12.2011г. са уточнение с уточняваща молба ,окончателната молба искане и последната уточнителна Молба.Всичко това е извършено до първото заседание от втората фаза на делбата, каквото е императивното изискване на чл.286 от ГПК- отм.

ЕТО ЗАЩО ВЪЗРЖЕНИТО НА ЖАЛБОДАТЕЛЯ, че част от вземането на ТПК “К.” е погасено по давност е неоснователно и недоказано.

 

ОТНОСНО ОПЛАКВАНИЯТА ЗА ПРИСЪДЕНОТО ОБЕЗ­ЩЕТЕНИЕ ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ ВРЕДИ на въззиваемите ЗА ПОЛЗИТЕ ОТ КОИТО СА ЛИШЕНИ ЗА ПРАВОТО ИМ НА ПРИВРЕМЕННО ПОЛЗУВНЕ ПО ЧЛ.282 АЛ.2 ОТ ГПК- отм. НА ПОСОЧЕНИТЕ ДЕЛБЕНИ ИМОТИ- в размер на 1,078 427 лв. съдът намира следното:

 

Жалбодателят прави възражение, че след постановяване на решение под № 909 от 29.08.2008 г. по гр.д, № 3963/ 2997 г. на ВКС - V г.о., с което е отхвърлен иска за делба и е установено, че и трите кооперации съделители не са възстановени по смисъла на пар. I от ПЗР на ЗК и следователно не са собственици. Това решение ОБАЧЕ не е създало НИКАКВИ ПРАВА на праводателя на жалбоподателя ТПК “К.” . То не е засегнало нито в мотивите си, нито в диспозитива Определението от 25.04.2007 г. по гр.д. № 661/2002 г. на Окр.съд С., с което е разпределено привременно ползуването на делбените имоти. Касае се до отделен съдебен акт, който е бил потвърден с горепосоченото решение на ВКС.

 

ОСВЕН ТОВА ЖАЛБОДАТЕЛЯ НЕ ВЗЕМА ПРЕДВИД, ЧЕ ТОВА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО ОТХВЪРЛИТЕЛНО РЕШЕНИЕ ЗА ДЕЛБАТА МЕЖДУВРЕМЕННО И СЪВСЕМ СКОРО Е БИЛО ОТМЕННО ОТ ВКС  ПО МОЛБА ЗА ОТМЯНА ПО РЕДА НА ЧЛ.303 и сл.от гпк /отм./.

ПО ТОЗИ НАЧИН ВИСЯЩНОСТА НА ДЕЛБЕНИЯ ПРОЦЕС Е БИЛА ВЪЗТАНОВЕНА С ОБРАТНА СИЛА видно от разпоредбата на чл. 307, ал.3 и чл. 308 от ГПК /отм./. ВКС с отменителното решение по извъинстанционния контрол е посочил - от къде и от коя точно фаза следва да започне новото разглеждане на делото. По този начин се продължава хода на един и съши  процес по едно и също дело под № 1796/1996 г. на СЗРС.

Съдът следва да посочи също така, че подадените от заинтересувани лица - 4 бр.Молби за ОТМЯНАТА на влязлото в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 400 от 24.10.2011 г. постановено по гр.д. № 438 / 2011 г. на ВКС —първо граж. отд. са оставени без разглеждане, като недопустими с Определение под № 351 от 04.10.2012 г. по гр.д. № 585/2012 г. на  ВКС, също първо г.о. И това определение е било обжалвано от ищеца, по повод на което е било образувано ч.гр.д под № 793/2012 г. на ВКС -3 г.о. С Определение под № 102 от 05.02.2013 г. ВКС на РБ е потвърдил обжалваното определение.

 

По този начин всички молби за отмяна са оставени без последствие като недопустими и неоснователни и не са били допуснати до разглеждане съгласно чл.307 ал.1 от ГПК /отм./ или са били оставени без уважение, като неоснователни.

Жалбодателят не спори,че през този процесен период от време той НЕЗАКОНО­СЪОБРАЗНО Е ПОЛУЧАВАЛ ПОЛЗИТЕ ОТ ТЕЗИ ДЕЛБЕНИ ИМОТИ. Ето защо това възражение да се приспадне от присъденото обезщетение тези 2 години е НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

Също така съдът намира, че неоснователно се твърди в жалбите, че били направени искания от жалбоподателя за изменение на Определението от 25.04.2007 г. по гр.д.№ 661/2002 г. на Окр. съд С.. Такова искане за изменение установеното привременно ползу­ване на делбените имоти действително е правено от един от съделителителите. Делбеният съд-  Районен  съд  се  е  произнесъл  по това искане  с Определение № 1671 от 11.06.2013 г. по гр.д.1796/1996 г. и е отказал да уважи искането за отмяна на допусатите привременни мерки от 2007 г.за ползуване на делбените имоти.

 

Това определение е било обжалвано по повод на което е било образувано ч.гр.д. № 1230/2013 г. на Окр. съд Ст.3агора, който с Определение № 767 от 24.06.2013 год. е потвърдил това определение на Районен съд – . И тъй като последното не е било обжалвано пред ВКС — то е влязло в законна сила.

С ПОСОЧЕНИТЕ СЪДЕБНИ АКТОВЕ съдът приема, че е на­лице ВЛЯЗЛО В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ за привременно ползуване на недвижимите имоти предмет на делбата, което прави основа­телно искането за сметки предявени от ТПК “К.” и от ТПК “Т.” гр. по реда на чл.286 от ГПК- отм. и те правилно са уважени в посочения размер 1 078 427.27 лв. съответно сумата от 45 528.48 лева обезщетение за втория въззиваем.

Съдът обосновано е възприел заключението на икономическата експертиза на вещото лице Г-н Антов, който е извършил пазарни проучвания, публикувани обяви за отдаване под наем на подобни търговски площи в централната част на гр. С. ,където се намират на посочените делбени имоти в регионалния вестник "Национална бизнес поща " и в специални сайтове за недвижими имоти ,извършил е справки в Агенции з недвижими имоти и е ползувал собствени източници. Направил е разграничение по периоди и по този начин е установил средните притеглени месечни наемни пазарни цени по периоди на подобни търговски площи в централната търговска част на града.Именно въз основа на тази обстойна и цялостна проверки и проучвания е изготвил заключението за размера на дължимото обезщетение.

ТОВА ЗАКЛЮЧЕНИЕ ПРАВИЛНО Е ПРИЕТО като доказателство от СЪДА И НЕ Е ОСПОРЕНО ОТ СТРАНИТЕ.

Това право на ползуване на посочените делбени имоти по реда на чл.282 ал.2 от ГПК- отм. въпреки,че от е учредено 2007 г. с горепосочения влязъл в законна сила съдебен акт на Окр. съд С. не е упражнено по вина на частния правоприемник ТПК"Европа Е 2008 " гр. С.Загора.

 

С оглед на гореизложените съображения и доводи следва да бъде потвърдено обжалваното РЕШЕ­НИЕ №22 от 08.01.2016 г., постановено по гр. дело № 1796 /1996 г- по описа на Районен съд С..

 

Следва да се присъдят на въззиваемите ТПК “К.” и ТПК “Т.” гр. разноските по това производство, направени пред Окръжен съд , като в полза на първия въззиваем бъдат присъдени разноски общо в размер на 35 700 лева, съобразно представените два броя договори за правна защита съответно под № 070853/09.05.2016 год. и под № 096125/16.01.2017 год.

На втория въззиваем ТПК “Т.” гр. следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 2000 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие на адв. Д.К..

 

В заключение Окръжният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

 

Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22/08.01.2016г. по гр.дело № 1796/1996г., по описа на С.районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА „М.” ООД, ЕИК…, със седалище и адрес на управление град С., ул. Б.№ 105. от председателя К. И. З. да заплатят на ТПК “К.”, БУЛСТАТ 123109060, със седалище и адрес на управление град , кв. Т. бл.., вх.., ап.., представлявана от М. С. К. сумата от 35750 /тридесет и пет хиляди и седемстотин и петдесет/ лева, представляваща направените от последната кооперация разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

ОСЪЖДА ТПК „Е.”, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град С., бул. Ц. № ., представлявано от председателя К. И. З. и ТПК „Е.”, ЕИК…, със седалище и адрес на управление град С., ббул. Ц. № ., представлявано от председателя К. И. З. да заплати на ТПК „К. - 2”, ЕИК …., със седалище и адрес на управление град С., ул. Г. № ., вх.., ет.., представлявана от Д. Р. Р. сумата от 2000  /две хиляди/ лева, представляваща направените от последната кооперация разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд  при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                2.