Р Е Ш Е Н И Е

 

184                                                 05.06.2017 г.                                гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,               І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На трети май                                                         две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                       

                                                                             НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1112 по описа за 2017 година.

        

Производството е образувано по въззивна жалба на „Златекс” ООД – гр. Стара Загора против решение № 54 от 16.01.2017 г., постановено по гр.дело № 1597/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се признава за установено по отношение на „Златекс” ООД- гр. Стара Загора,  че „Атек 1” ЕООД - гр. София е собственик и на частта от 29.42 кв.м. от поземлен имот с адрес: гр. Стара Загора, бул. … № …, с площ: 1469 кв.м и се осъжда „Златекс” ООД да предаде на „Атек 1” ЕООД същата част от 29.42 кв.м. от този поземлен имот, която владее без основание, като се отхвърля като неоснователен този иск по чл. 108 ЗС в останалата му част над 29.42 кв.м. до претендираните за ревандикация с него 40.30 кв.м. от същия имот; признава се за установено по отношение на „Златекс” ООД, че „Атек 1” ЕООД е собственик на поземления имот с адрес: гр. Стара Загора, бул. … № … и се осъжда „Златекс” ООД да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на „Атек 1” ЕООД да упражнява правото си на собственост върху същия поземлен имот, като премахне незаконно построената масивна ограда в частта от 29.42 кв.м. от този имот, която владее без основание, както и да заплати на „Атек 1” ЕООД сумата от 2834.71 лева за разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете. Осъжда се „Атек 1” ЕООД да заплати на „Златекс” ООД сумата от 218.68 лева за разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд, с което са уважени предявените от „Атек 1” ЕООД – гр. София два обективно съединени иска с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС е неоснователно, незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Излага подробни съображения, които съдът е докладвал в съдебно заседание. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени постановения от първоинстанционния съд съдебен акт и да отхвърли предявените от „Атек 1” ЕООД – гр. София обективно съединени искове по чл.108 и чл. 109 от ЗС, както и да му присъди направените разноски пред двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемата страна „АТЕК 1” ЕООД – гр. София, чрез адв. И.Д. оспорва подадената жалба като неоснователна.  Излага подробни съображения. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да му присъди направените разноски по делото. 

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС.

 

Ищецът „Атек 1” ЕООД твърди в исковата си молба, че ответникът бил собственик на ПИ с идентификатор 68850.522.5237 въз основа на договор от 08.12.1999 г., а ищецът придобил с н.а. № 13/2012 г. собствеността върху съседния ПИ с идентификатор 68850.522.5437, с адрес: Стара Загора, бул. … № …, с площ 1469 кв.м. Във връзка с подадено до Община Стара Загора негово искане за издаване на разрешение за строеж в имота му било установено наличие на грешка в кадастралната карта и регистри, които били одобрени със заповед № РД-18-65/30.08.2008 г. на изп.д. на АГКК, която грешка била отстранена със заповед № КД-14-298/09.07.2013 г. на началника на СГКК Стара Загора, с която границите на имота му били приведени в пълно съответствие с тези на отредения за него УПИ LXIV „Индустриален", съгласно действащия план за регулация на Стара Загора. С разрешение за строеж № 19-95/27.02.2014 г., допълнено със заповед № 19-24-63/21.10.2014 г., му било разрешено извършването на поетапно строителство в имота му, първият етап на който - изграждане на складова база - едноетажно хале и двуетажна административна сграда с магазин за строителни материали със застроена площ от 660 кв.м., бил завършен и новопостроената сграда била нанесена в одобрените ККР на Стара Загора с идентификатор 68850.522.5437.3. Вторият етап на разрешеното му строителство включвал изграждането на огради с височина на плътната част от 0.60 м и ажурна част над нея до 2.20 м над терена по източната улично-регулационна граница - изцяло в имота му, а по северната, западната и южната граница - осово по регулационните линии. Така разрешената му ограда между собствения на ответника ПИ 68850.522.5237 и неговия ПИ 68850.522.5437 следвало да бъде изградена осово по регулационната линия между двата имота, кадастралната и регулационна граница между които съвпадала. Към момента обаче, строителството на огради не можело да бъде осъществено, тъй като ответникът вече изградил ограда, която разделяла неговия имот и този на ищеца, който възложил на правоспособно лице по ЗКИР да извърши геодезическо заснемане на имота му, при което се установило несъответствие между изградената от ответника ограда между имотите и границата между тях по кадастралната карта. Показаните на чертежа подробни точки от заснемането с номера 34, 74 и 75, се намирали от вътрешната (северната) страна на масивната ограда. Между тях и кадастралната граница между двата имота били налице следните разлики: в точка 34 - 28 см., в точка 74 - 122 см. и в точка 75 - 108 см, с колкото сантиметра северната страна на масивната ограда, изградена от ответника, навлязла в имота му. Площта, заключена между линията на северната й страна и границата между двата имота по кадастрална карта, била 40.30 кв.м. Това несъответствие графично било онагледено и на издадената му от СГКК комбинирана скица № 15-547906-15.12.2015 г. Изградената от ответника ограда била с височина от 3.30 м., смесен тип, като плътната й част била с височина 2.20 м., с основи, които били вкопани на дълбочина около 30 см. и имали напречно сечение от 80 см. Плътната й част била изградена от стоманобетон, измазана с хоросан, с напречно сечение на оградата от 50 см. /на височина от кота 0 до 55 см./ и сечение от 35 см. /на височина от 55 см. до 220 см./. Върху плътната й част била разположена лека част от ламарина с височина от 1.1 м. Оградата не представлявала търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, поради годината на построяването й след 1999 г., когато ответникът придобил имота. Поземленият имот на ищеца първоначално бил частна държавна собственост и след това бил придобит от „Атек - строителни системи" ООД на 22.01.2008 г. с представения договор. През есента на 2005 г., във връзка с намерение за придобиването му, представител на същото дружество извършил оглед на място и направил снимки, една от които била приложена и показвала изглед на част от имота му, гледан от улицата, на която се виждала и намиращата се към онзи момент в имота масивна сграда /метален склад/. Гледан от този ъгъл на снимане, имотът на ответника се намирал отляво на склада, при което всяка ограда с височина 3.30 м. щяла да бъде видима от мястото, на което стояло лицето, направило снимката. Ясно се виждало обаче, че между имотите на страните нямало никаква ограда, което означавало, че тя била построена след 11.10.2005 г., когато била направена снимката, което съпоставено с датата на придобиване на имота от ответника, водело до извода, че той построил тази ограда, а за изграждането й, нито му било издадено разрешение за строеж, нито имало одобрен архитектурен проект, което било задължително предвид височината й. Доколкото същата ограда, освен, че била разположена изцяло в имота на ищеца, представлявала и незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 3, вр. т. 2 ЗУТ, той подал две жалби за премахването й до кмета на Община Стара Загора, които обаче били отхвърлени с писмо изх. № 10-01-1-5847/31.05.2013 г. и писмо изх. 10-11.10592/27.08.2014 г. въз основа на декларация от 21.05.2013 г. на управителя на ответника, че оградата била построена през 1985 г. и ищецът бил посъветван да потърси защита на правата си по съдебен ред, което обусловило правния му интерес от търсената с исковете защита на вещното му право на собственост върху имота му, чието упражняване в пълен обем било възпрепятствано от действията на ответника по изграждане на посочената масивна ограда, разположена изцяло в имота му, които били противоправни и водели до конкретно нарушаване правата му на собственик. Оградата навлязла в собствения му имот, като площта, заключена между линията на северната й страна и границата по кадастралната карта между имотите на страните, била 40.30 кв.м. от имота му, които ответникът неправомерно заградил и ползвал, а ищецът бил в невъзможност да осъществи втория етап на разрешеното му строителство (изграждане на огради), защото оградата между имотите на страните следвало да бъде разположена осово по регулационната граница между тях, която съвпадала с кадастралната такава, до която обаче той нямал достъп, защото попадала в заграденото от ответника място от имота му и не можел да започне извършване на разрешените му СМР по изграждане на ограда, което представлявало конкретно нарушаване на правото му на собственост върху имота му, което произтичало пряко от действията на ответника по израждане на посочената ограда, навлязла изцяло в имота му. Освен това посочените 40.30 кв.м., заключени между линията на северната й страна и границата по кадастрална карта между имотите на страните, били част от собствения му имот, които квадратни метри обаче се ползвали от ответника без основание, а ищецът въпреки, че бил техен собственик, лишен от възможността да ги ползва. Искането е да се осъди ответника да премахне изградената от него горепосочена масивна ограда, навлязла в собствения на ищеца имот с 28 см в точка 34, със 122 см в точка 74 и 108 см в точка 75, както и да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 40.30 кв.м. от същия имот и се осъди ответника да му предаде владението им, което осъществява без основание.

Ответникът „Златекс” ООД оспорва предявените искове. Оспорва обстоятелството, че процесната ограда била построена от него. Твърди, че оградата съществувала на място още от 1987г., както  и, че ответникът укрепил и доизградил на височина първоначално съществуващата ограда. Счита, че не се изисквало одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за огради с височина 2.20 м. над прилежащия терен. Твърди, че спорната ограда, като построена преди закупуването на имота от него през 1999г. била търпим строеж, съгласно § 16 от ПР на ЗУТ. Сочи, че през 2013г. била отстранена съществуваща грешка в кадастралната карта на Стара Загора по отношение на границата между двата имота, с което площта на имота на ищеца се увеличила с 3 кв.м. Позовава се на изтекла придобивна давност по отношение на евентуалното навлизане на процесната ограда в имота на ищеца, досежно площта, намираща се между оградата и границата на имотите, съгласно кадастралната карта. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

 

Страните не спорят, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 68850.522.5437, който е закупил с н.а. 190/2012 г. на Старозагорски нотариус, а ответникът е собственик на съседния от юг поземлен имот с идентификатор 68850.522.5237, който е закупил с договор от 08.12.1999 г. за приватизацонна продажба.

 

От показанията на свидетелите Т. и Б. , първоначалното и допълнително заключения на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, се установи по делото че в периода септември 2001 г. – март 2002 г. ответникът е изградил процесната масивна ограда със стоманобетонови основи и колони, тухлена зидария, мазилка, бетонова шапка и ламарина над нея, с височина на стоманобетоновата й част с тухлената зидария от 2.20 м, над която има и метална част от ламарина с височина 1.10 метра, или с обща височина на оградата от 3.30 метра, която ограда попада в източната си част в имота на ответника с отклонение от 2 см. и площ от 1.67 кв.м., а в западната си част попада изцяло в имота на ищеца с отклонение от 1.26 м и площ от 29.42 кв.м.  По този начин, част от имота на ищеца от 29.42 кв.м., заключена между точки 1,2,3,4,5,6 и 7, и оцветена в червено на комбинираната скица № 1 към ПЗСТЕ, е приобщена към имота на ответника и се владее от него.

 

Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетелите Т. и Б. досежно изграждането на спорната ограда върху основите на  съществуваща на място между двата имота стара ограда. Твърденията им, че в началото си процесната ограда била масивна, но полуразрушена и обрасла с дървета и храсти, а след това била от бетонови и метални колове, на които имало поставена телена мрежа и ответникът само я възстановил и надградил в периода 2000-2002 г. са в противоречие с установеното в заключенията на вещите лица. В тази им част показанията на тези свидетели са непоследователни и вътрешно противоречиви, а в някои техни части представляват техни изводи. Тези показания противоречат на т. 1 и 3 от ДЗСТЕ  и отговорите на вещото лице П. в с.з. От заключенията на вещите лица и от обясненията им в съдебно заседание се установи, че цялата стоманобетонова част на процесна ограда е изградена в периода септември 2001 – март 2002 г., а не преди това, като при извършения оглед на място на разкопаната на две места основа на същата ограда, вещите лица не са открили стара зидария на друг вид строителство.

Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетеля Орханкелиев, който първоначално дава показания, че докато работил за ответника от май 1999 г. до октомври 2000 г., на североизточната граница на имота му, която граничела с „Топливо”, имало стара масивна ограда, а след това  непоследователно и вътрешно противоречиво дава показания, че не знаел дали същата била изградена от бетон или тухли, нито каква била дължината на масивната част на същата ограда.

 

Неоснователни са твърденията на ответника в отговора му, че представената скица от 26.10.1987 г. доказвала наличието на стара масивна ограда между имотите на страните на същото място, на което се намирала понастоящем и процесната ограда. Отразената в тази скица на северната граница на имота на ответника ограда е паянтова, а не масивна, съгласно обясненията на вещите лица в съдебно заседание. По начина на отразяването й в тази скица оградата  попада изцяло в имота на ответника с пл. № 5237 до северната му кадастрална и регулационна граница.  Процесната ограда, както се установи, попада изцяло в имота на ищеца, видно от т. 4 и 8 на ПЗСТЕ и приложената към него комбинирана скица № 1, и т. 5 на ДЗСТЕ. С оглед на изложеното по – горе съдът намира, че отразената на скицата от 1987г. паянтова ограда в имота на ответника на северната му граница, е различна по местоположение от изградената от него през септември 2001-март 2002 г. процесна масивна ограда в имота на ищеца.

 

Процесната ограда не е построена на кадастралната граница между имотите на страните по кадастралната карта, нито на регулационната им граница, видно от т. 3 на ПЗСТЕ и комбинираната – скица № 1 към него. Отклоненията на оградата спрямо границата между процесните имоти по кадастралната карта са посочени в т. 1 от ПЗСТЕ, а спрямо регулационната граница между отредените за тях УПИ XLIV – 5437 и УПИ XLII – 5237  - цялата процесна ограда попада в УПИ XLIV – 5437 на ищеца, като отклоненията й от регулационната му граница, съвпадаща с имотната/кадастралната му такава по кадастралния и регулационен план, одобрен със заповед 370/26.10.1987 г., са в източната й част 0.33 м., в средата й 1.06 метра и в западната й част 1.26 м., видно от т. 4 и 8 на ПЗСТЕ и комбинираната – скица № 1 към него. 

 

Страните не спорят, а и се установи по безспорен начин, че ответникът владее частта от имота на ищеца от 29.42 кв.м., заключена между точки 1,2,3,4,5,6 и 7 и оцветена в червено на комбинираната скица № 1 към ПЗСТЕ, която с построяването на процесната ограда през септември 2001-март 2002 г. е приобщил към имота си и държи с намерение за своене.  

От показанията на свидетеля Й., които съдът кредитира, тъй като са непосредствени и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства,  се установява, че при проведена между управителите на страните през 2013 г. среща за доброволно решаване на спора, /възникнал след като ищецът установил от геодезическото заснемане, че ответникът е построил процесната ограда в имота му, приобщавайки по този начин посочената в същото изследване част от него към своя имот/, законният представител на ответника заявил, че няма да събори оградата и единственият начин е да му плати приобщената с нея част от имота му. Тези действия на ответника фактически по  съдържанието си са израз на правомощията на собственика. Ето защо, съгласно необорената по делото презумпция на чл. 69 ЗС, съдът приема, че ответникът държи тази част от имота на ищеца като своя и следователно я владее. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, негова е тежестта да докаже по делото, че осъществява това си владение на определено основание. По делото обаче, ответникът не представи и не са налице доказателства, за владеене на тази част от имота на ищеца на определено основание, поради което съдът следва да приеме, че ответникът владее спорната част от имота на ищеца без основание.

 

Неоснователно е възражението на ответника в отговора му, че придобил тази владяна от него част от имота на ищеца по давност, с добросъвестното й владение в периода от закупуване на неговия имот на 08.12.1999 г. до 08.12.2004 г. или ако съдът приемел, че не бил добросъвестен владелец, придобил същата част от имота на ищеца с недобросъвестното й владение в продължение на повече от 10 години, от 08.12.1999 г. до предявяване на иска за нейната ревандикация.

Съгласно действащата до края на 2000 г. разпоредба на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ (отм.), реално определени части от дворищнорегулационни парцели не са могли да се придобиват по давност, а от 31.03.2001 г., съгласно чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ (300 кв.м. за градовете) или ако тези реално определени части от урегулиран имот са присъединени при условията на чл. 17 ЗУТ към съседен имот. В случая е безспорно установено, че завладените от ответника реално определени 29.42 кв.м. от имота на ищеца, заключени между точки 1,2,3,4,5,6 и 7 и оцветени в червено на комбинираната скица № 1 към ПЗСТЕ, не отговарят на изискването на чл. 200, ал. 1 ЗУТ за минималния размер на частта от поземлен имот, която може да се придобие самостоятелно по давност и не са били присъединявани към съседен УПИ, поради което независимо от това през какъв период от време ответникът е владял същите 29.42 кв.м. от имота на ищеца, това му владение не е могло да доведе до придобиването им по давност.

 

Неоснователни са възраженията на пълномощника на въззивника в жалбата му, за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, приемайки като доказателства по делото протоколи от 17.10.2016 г. на Изпитвателната лаборатория за строителни материали в Смолян, тъй като същите не били събрани по установения по закон процесуален ред. На първо място в разпоредбите на ГПК няма забрана, вещото лице да ползва при изготвяне на заключението си и поръчани от него изследвания на специализирани лаборатории, разполагащи с необходимата техника за отговор на поставената му задача /аргумент от чл. 195, ал. 1 и чл. 197, ал. 1 ГПК/. На следващо място, тези протоколи макар и постъпили по делото, като изпратени от Изпитвателна лаборатория за строителни материали, гр.Смолян, всъщност представляват приложения към допълнителното заключение на вещите лица, тъй като са документи, въз основа на които вещите лица са изготвили своето заключение по поставени по делото въпроси на страните. На следващо място, при поставянето на допълнителни въпроси към експертизата, в с. з. на 28.09.2016г. , при отговора на които следва да се използва замерване от специализирана лицензирана лаборатория чрез извършване на прострелване на оградата, никоя от страните по делото не е възразила, а напротив, пълномощникът на ответника е заявил изрично, че не се противопоставя на искането за поставяне на допълнителни задачи на експертизата. Още повече, че и двете страни са поставили допълнителни въпроси към експертизата, на които следва да се отговори след извършване на замерване от специализирана лаборатория. В с.з. на 26.10.2016г. по искане на пълномощника на ответника, съдът е разширил задачата на експертизата, като е поставил и въпросите, посочени от пълномощника на ответника. На следващо място в с.з. на 30.11.2016г. след изслушване вещите лица, представили допълнително заключение, съдът е приел допълнителното заключение, като никоя от страните не е имала възражения, не е направила оспорвания на така представеното допълнително заключение. Едва в писмената си защита пълномощникът на ответника е изразил несъгласие с констатациите и изводите, направени от вещите лица в допълнителното заключение, когато вече не е имал право да прави нови искания, тъй като същите са преклудирани./чл.146, ал.3 ГПК./          

 

Неоснователно е твърдението в жалбата, че придобиването по давност на процесния терен било възможно, тъй като в текста на чл.200, ал.2 от ЗУТ, било предвидено изключение от правилото за придобиване на части от имот в случаите на присъединяване към съседен при условията на чл.17 от ЗУТ, съгласно който при определяне на ПУП от съществено значение била реалната имотна граница на конкретния имот, която в настоящия случай била оградата, изградена между двата съседни имота и надградена от ответника. Това е така защото, разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗУТ, предвижда с ПУП да се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти, при което вътрешните регулационни линии съвпадат с имотните граници. В настоящия случай обаче, имотите на ищеца и ответника са урегулирани с ПУП от 1987г., поради което ответникът не може да се позовава на предвиденото изключение в разпоредбата на чл. 17, ал.1 от ЗУТ.

   

При така установените по делото обстоятелства, съдът намира, че предявеният ревандикационен иск е доказан по основание. Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. В случая по делото се установи, че ищецът е собственик на приобщените с построяването на процесната ограда към имота на ответника – спорни 29.42 кв.м. от имота на ищеца, заключени между точки 1,2,3,4,5,6 и 7 и оцветени в червено на комбинираната скица № 1 към ПЗСТЕ, а ответникът ги владее към датата на приключване на устните състезания по делото, без основание. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да ги предаде на ищеца по иска му по чл. 108 ЗС, който в тази му част като основателен, следва да бъде уважен.

 

Разпоредбата на чл. 109 ЗС предвижда правна защита на собственика срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, създадено състояние, посегателство, вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика й според нейното предназначение. При този иск ищецът носи тежестта да докаже по делото правото си на собственост и редом с него действията на ответника, които неоснователно, противоправно и неправомерно му пречат да упражнява своето право в пълен обем. Такъв иск е допустим и срещу всяко действие представляващо строеж, който е изграден без строителни книжа, при съществено отклонение от последните и строителните правила и норми, и поради това неоснователно пречи на собственика да упражнява пълноценно правото на собственост върху имота си в пълния му обем.

 

По делото се установи, че в периода от септември 2001 г. - март 2002 г., ответникът е построил в спорната част на имота на ищеца, без негово съгласие, процесната масивна ограда с височина 3.30 метра над прилежащия терен /т. 1 и 6 на ПЗСТЕ и Комбинирана скица № 1 към него/. Тази ограда е изградена без изискуемите от чл. 48, ал. 6 ЗУТ и по аргумент за противното от чл. 151 ЗУТ /в действащата им към момента на изграждането й редакция на ДВ, бр. 1/2001 г., в сила от 31.03.2001 г./ – строителни книжа - допуснато от Общинския експертен съвет, въз основа на индивидуален архитектурен проект по чл. 48, ал. 6 ЗУТ - изключение от изискването на чл. 48, ал. 4 ЗУТ в същата редакция – тази ограда да е над 2.2 метра над прилежащия терен, както и разрешение за строежа й, определящи видът, формата и височината й. Оградата е недопустима съгласно чл. 48, ал. 3 ЗУТ, изискващ оградите към съседните УПИ да се разполагат с равни части в двата имота, както и изрично писмено съгласие на собственика на съседния имот за изграждане на плътна ограда с височина над 0.60 м. над прилежащия терен, както и съгласно чл. 48, ал. 5 ЗУТ, който допуска оградите да са с височина до 2.2 м. над прилежащия терен. Същата ограда представлява строеж /§ 5, т. 38 от ДР на ЗУТ/, който обаче, е осъществен от ответника без изискваните към момента на изграждането й строителни книжа и в противоречие с нормата на чл. 182 ЗУТ (в ред. й към момента на изграждането й от ДВ бр. 1/2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), според която, строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват само лицата, в полза на които е учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както и строежи под повърхността на земята. Ето защо, изграждането й в имота на ищеца представлява несъмнено незаконен строеж /чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ/. Последният е изпълнен през септември 2001 - март 2002 г., поради което не отговаря на изискванията за търпимост /§16 от ПР на ЗУТ и §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ Обн. ДВ бр. 82/2012 г., изм. и доп./. Не подлежи на узаконяване /§184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, Обн. ДВ, бр. 65/2003 г. и §127, ал. 2 от от ПЗР на ЗИДЗУТ Обн. ДВ бр. 82/2012 г., изм. и доп./.  Същият следва да бъде премахнат /чл. 225а ЗУТ и §127, ал. 15 от ПЗР на ЗИДЗУТ Обн. ДВ бр. 82/2012 г., доп. ДВ бр. 101/2015 г./. , защото е недопустим. При това положение изграждането на тази ограда в имота на ищеца, е действие неоснователно, нетърпимо и противоправно, а създаденото от него състояние му пречи да упражнява в пълния му обем правото си на собственост върху този имот по предназначението му по смисъла на чл. 109 ЗС, защото приобщените с построяването й към имота на ответника – спорни 29.42 кв.м. от имота на ищеца, заключени между точки 1,2,3,4,5,6 и 7 и оцветени в червено на комбинираната скица № 1 към ПЗСТЕ, ищецът не може да ползва. Собственикът на имота е собственик и на всяка една част от него, и навлизането в този имот на изградената от съседа му ограда по начин, непозволяващ на собственика да ползва оградените от същата части от имота си, приобщени с нея към имота на съседа му, само по себе си съставлява достатъчно основание да се приеме, че е налице неоснователно действие по чл. 109 ЗС, пречещо на собственика, което той не е длъжен да търпи, независимо от това дали ще застроява имота си и как, защото това е навлизане в чужд имот и винаги съставлява неоснователно действие, освен ако собственикът не е дал изрично съгласие за него, а такова в случая няма данни по делото ищецът да е давал на ответника за навлизане на тази ограда в имота му.  В този смисъл Р 782-2010-I г.о. и Р 532-2009-II г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и съгласно т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС имат задължителен характер/.

 

Няма спор по делото, че ответникът е възложил строителството на тази ограда през септември 2001 г. – март 2002 г. в собствения на ищеца имот, при което той е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по негаторния иск на ищеца за премахването й.

Предвид изложените по- горе съображения съдът намира, че предявеният от ищеца негаторен иск за осъждането на ответника да премахне масивната ограда в имота на ищеца е основателен и следва да бъде уважен.

 

Неоснователни са твърденията в жалбата на въззивника, че след като процесната ограда била с височина 2.20 м. над прилежащия терен, изградена от стоманобетонови основи и колони, тухлена зидария, като над тях до височина 3.30 м. била поставена ламарина, не били необходими одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Съгласно разпоредбата на чл. 48 от ЗУТ, в редакцията й, действаща към момента на изграждане на оградата -Обн. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти. Общинският експертен съвет определя общите изисквания към оградите (вид, форма, височина, материали и други) съобразно видовете устройствени зони и територии, оформянето на първостепенната улична мрежа и другите публични пространства, теренните особености, предназначението на урегулираните поземлени имоти и в съответствие с правилата и нормативите към действащите подробни устройствени планове. Оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота. Допустимо е оградите да бъдат с височина до 2,2 м над прилежащия терен. Към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6 м. Изключения от изискванията се допускат от общинския експертен съвет, съобразно с предназначението на урегулирания поземлен имот и с оглед осигуряване на архитектурно единство, както и за обекти на културно-историческото наследство, въз основа на индивидуален архитектурен проект. С оглед посочената по – горе разпоредба на ЗУТ, въззивната инстанция намира, че за изграждане на процесната ограда с височина 3.30 м.  са необходими строителни книжа, поради което изградената ограда представлява незаконен строеж.

Сочените от пълномощника на въззивника  решения на ВКС във въззивната му жалба са неотносими към предмета на настоящия спор. Първото решение касае навлизане в чужд имот в минимална степен, без това навлизане да застрашава в някаква степен собствеността или препятства упражняване на собственическите правомощия, какъвто не е настоящия случай. Второто решение касае негаторен иск за премахване на строителен обект, построен в отклонение на даденото строително разрешение и строителна линия, поради което също няма отношение на настоящия казус.

 

 

 

 

Предвид изложените съображения, съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна. Решението на Старозагорския районен съд в обжалваната част, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

            С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 1850 лв., съгласно представен списък и доказателства. 

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 54 от 16.01.2017 г., постановено по гр.дело № 1597/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд в обжалваната част.

 

ОСЪЖДА „Златекс” ООД, с ЕИК 123112828, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. …№ …да заплати на „Атек 1” ЕООД, с ЕИК 200543140, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. 202 № 6 сумата от 1850 /хиляда, осемстотин и петдесет/ лв., представляващи направените по делото разноски за адвокатска защита.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: