Р Е Ш Е Н И Е

 

180                                               02.06.2017 г.                         гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa деветнадесети април                             две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                              НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар ПЕНКА  ВАСИЛЕВА

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1115 по описа за 2017 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба на „МАШПРОМ – КМХ”ЕООД – с. Енина, подадена чрез адв. А.М., против решение № 603 от 16.12.2016 г., постановено по гр.дело № 1062/2016 г. на Казанлъшкия районен съд, с което се осъжда „МАШПРОМ-КМХ" ЕООД - с.Енина да заплати на Й.Н.А. на основание чл. 200, ал.1 от КТ сумата 2000лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба -08.06.2016г. до окончателното изплащане, която представлява обезщетения за неимуществени вреди /болки и страдания/ от настъпила трудова злополука на 20.05.2016г. в 09.50 часа в производствен   цех   в с. Енина, ул. „Димчо Астаджов" 37, в резултат на което е причинено счупване на палеца на стъпалото на десния крак на ищеца Й.Н.А. като се отхвърля иска по чл. 200, ал.1 от КТ за разликата над уважения размер от 2000лв. до пълния предявен размер от 4000 лв., както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 400 лева, представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на иска. Осъжда се Й.Н.А. да заплати на „МАШПРОМ-КМХ" ЕООД - с.Енина на осн. чл. 78, ал.З от ГПК, сумата 600 лв., представляваща разноски по производството, съразмерно на отхвърлената част на иска. Осъжда се „МАШПРОМ-КМХ" ЕООД - с.Енина да заплати на РС - Казанлък на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата от 80 лева, представляваща дължимата държавна такса, съразмерно на уважената част на иска.

Решението е постановено при участието на третото лице- помагач на страната на първия въззивник - ЗАД "Алианц България" – София.

          Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд, с което съдът определя съпричиняване 50 % въз основа на което е присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилата трудова злополука за ищеца в размер на 2000 лв., е неправилно и несправедливо. Намира, че съдът неправилно е възприел обективната действителност определяйки съпричиняване 50 %, като не е знаел, че вторият въззивник е пренебрегнал изцяло дадените му указания с оглед извършваната от него дейност, както и че съдът при постановяване на решението не е взел под внимание, че ответникът през цялото време не е знаел, какво е здравословното състояние на пострадалия. Счита, че решението е неправилно поради неправилното възприемане от съда на травмите настъпили в следствие на трудовата злополука, както и настъпилите вредоносни последици. Намира, че процентът на съпричиняване на пострадалия е в размер на 80 %. Излага подробни съображения.

          Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да постанови, че въззивникът дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 лв., както и да му бъдат присъдени разноски  на въззивната инстанция.

          В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна Й.Н.А., чрез пълномощника си адв. С.Г. – Ч., взема становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно. Счита, че с оглед фактическата обстановка и степента на увреждането на работника, правилно първоинстанционният съд е определил справедливия размер на претърпените неимуществени вреди. Намира, че изложеното в писмения отговор на дружеството – работодател почива единствено на дадените в хода на производството гласни свидетелски показания, които били съчинени с цел намаляване на обезщетението за трудовата злополука, както и че твърденията за степента на съпричиняване в размер на 80 % били неверни, неправилни и несправедливи, поради което моли съдът да ги остави без уважение.

          Моли съдът да остави в сила решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, както и да му присъди сторените разноски за въззивната инстанция.

          В срока по чл.263, ал.2 от ГПК в производството е постъпила и насрещна въззивна жалба от Й.Н.А., чрез адв. С.Г. – Ч. против решение № 603 от 16.12.2016 г., постановено по гр.дело № 1062/2016 г. на Казанлъшкия районен съд, с която се обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, в която съдът определя степента на съпричиняване на пострадалия към трудовата злополука и отхвърля иска за размера над 2000 лв., като счита, че размерът на съпричиняване е неправилно определен. Неправилно съдът е дал пълна вяра на показанията на водените от ответната страна свидетели, поради което е изградил своя извод за съпричиняване в размер на 50 % за трудовата злополука. Счита, че трудовата злополука е абсолютно по вина на работодателя, който не бил предоставил необходимото облекло на работника за предотвратяване на подобни инциденти. Излага съображения.

          Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която е намален иска за неимуществени вреди до размера на 2000 лв., като е определено съпричиняване от страна на работника в размер на 50 %, както и да уважи иска в пълния му размер от 4000 лв., ведно със сторените разноски във въззивното производство.

          В срока по чл.263, ал.3 от ГПК против насрещната въззивна жалба на Й.Н.А. е подаден писмен отговор от „МАШПРОМ – КМХ”ЕООД – с. Енина, подаден чрез адв. А.М., с който счита, че въпреки проведения инструктаж пострадалият е действал не според правилата за съответната работа, както и че процентът на съпричиняване е в размер на 80 %. Излага подробни съображения.

          Моли съдът да отхвърли насрещната въззивна жалба и постанови решение, с което да уважи въззивната жалба до размера на 800 лв. за причинените болки и страдания на ищеца, и да отхвърли жалбата в частта й от 800 лв. до 4000 лв., както и да му бъдат присъдени разноските за насрещната въззивна жалба.

          Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства и наведените във въззивните жалби оплаквания на страните, намери за установено следното:

Постъпила е искова молба от Й.Н.А. с ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес:***, оф.5 против „МАШПРОМ-КМХ" ЕООД, с ЕИК 123012265 със седалище и адрес на управление: обл.Стара Загора, общ.Казанлък, с.Енина ул. „Димчо Астаджов" №37, представлявано от едноличния собственик на капитала М.К., с която са предявени искове с правно основание чл. 200 КТ, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 68,42 лв. — имуществени вреди, от които платени суми за закупени лекарства: „Седорелакс", „Ендотелон" и „Дикло рапид" в общ размер на 31,42 лв. и 37 лв. заплатени медицински прегледи и сумата 4000 лв.- обезщетение за претърпяни неимуществени вреди- болки, страдания, всички вреди- резултат от настъпила на 20.05.2016г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете до окончателното им изплащане.

Вторият въззивник твърди, че полагал труд в ответното дружеството по силата на трудов договор №159/04.05.2016г., като изпълнявал длъжността „Общ работник". На 20.05.2016год. при изпълняване на възложените му задължения претърпял трудова злополука, при която, около 10:15ч, след отваряне на поредния пакет с метални пръти, един от тях се изплъзнал, след което му нанесъл силен удар в палеца на крака. В подкрепа на горните твърдения представял Болничен лист № Е20165623922/20.05.2016г.; Болничен. лист №Е20165405704/07.06.2016г.; Амбулаторен лист №001451/07.06.2016г. В следствие на злополуката търпял силни болки и страдания в областта на крака, нарушено било нормалното му придвижване и бил неработоспособен за най-малко 2 месеца.  Ударът в крака причинил счупване на палеца на стъпалото, като интензитета на болката бил изключително силен. Седнал на земята, свалил си маратонката и видял отока на палеца. Транспортиран бил със служебен автомобил до частната болница. Лечението в болницата платил сам. С разпореждане на ТП на НОИ - Стара Загора , на осн. чл. 55 КСО декларираната злополука била приета за трудова. По повод злополуката вторият въззивник се чувствал непълноценен, имал трудности в придвижването и болките му продължавали и до настоящия момент. Твърди, че неколкократно уведомил ръководството за нуждата от предоставяне на работно облекло и обувки на работниците, тъй като извършваната работа изисквала задължително такова и за предотвратяване на подобни инциденти. Отправил устни покани към ответното дружество да постигнат извънсъдебно споразумение, но от дружеството не отговорили на молбата, поради което претендира за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмения  си отговор, в който оспорва исковете. Твърди, че вторият въззивник работил в ответното дружество на длъжност „общ работник". На 04.05.2016 год. на ищеца предоставили работно облекло, както следва: Елек № 58 - 1бр., Тениска ХХХL - 2бр., Работна куртка № 62 - 1бр. Обувки не му предоставили, тъй като към момента предприятието нямало размер обувки отговарящ на номера на обувките му. За да се предотвратят злополуки с оглед непредоставянето на такива обувки, управителят на фирмата издал Заповед № 4 / 09.05.2016 год., с която наредил да не се извършват товаро -разтоварни дейности от работници на фирмата, на които не са осигурени подходящи лични предпазни средства и работно облекло. Същата била сведена до знанието на всички работници и поставена на видно място на таблото за съобщения. Вторият въззивник демонстрирал небрежното отношение към работата и незачитане на трудовата дисциплина. На дата 17.05.2016г., около 11:15 часа, А., нареждайки изработени хидравлични части върху стелаж и обръщайки се с тялото си бутнал алуминиевия стелаж и го съборил с наредените хидравлични части. Управителят на дружеството предупредил устно ищеца да остави частите и стелажа, тъй като нямал предпазни обувки и можел да се нарани. Направена му била и забележка да се отнася по-отговорно към работата си понеже изработените хидравлични части били скъпи и нараняването им струвало пари на работодателя и време за повторната им изработка. На 20.05.2016 год., около 09:05 часа сутринта, вторият въззивник без разрешение напуснал територията на предприятието, като отново е бил видян от управителя г-н К.. Този път бил подканен да се качи в администрацията с оглед изготвяне на заповед за дисциплинарна отговорност за напускане на работното място без разрешение. Ответникът не се качил в администрацията, а отишъл при Т.К.-служител ОТК, която имала право да поставя задачи на работниците от цех производство. Калчева го пратила при Рамадан Крънчев, за да отстранява протектори - предпазния слой на материал хромиран прът - заготовка „хромиран бутален прът". Вторият въззивник бил инструктиран устно от Калчева как да изпълнява поставената му задача. Вторият въззивник започнал да отстранява с макетно ножче предпазния протектор. Нормалното действие при този работен процес бил работникът да среже с макетно ножче, протектора на заготовката „бутален прът", която заготовка задължително била заложена върху специална работна маса, на която заготовката стояла неподвижна и не можела да падне на земята и / или да нарани работника или друго трето лице. Твърди се, че вторият въззивник не спазвал инструкциите, а подпирал заготовката на крака си и по този начин с макетното ножче отстранявал протекторите, поради което желязото му паднало на крака. Управителят наредил на Т.Д. незабавно да транспортира А. до Казанлъшката болница. Пострадалият бил откаран в частната болница в Казанлък медицински център „ ЕСКУЛАП - В „ ЕООД, където му била направена снимка. Управителят разпоредил на служител да се обади на ищеца по телефона, за да се позаинтересува от здравословното му състояние, да му съобщи, че дружеството ще поеме всички разходи по лечението, ако е направил такива и предостави фактури или касови бонове. Вторият въззивник отговорил, че нямал нужда от допълнително лечение, че не е взел болничен лист защото нямал осигуровки, и заявил, че желаел да се види с управителя за да му поиска обезщетение. На 25.05.2016 год., вторият въззивник се явил във фирмата и разговарял с Б.Б. и М.М.. Те му заявили, че работодателят не бил склонен да му заплаща обезщетение, независимо от неговия размер, тъй като считал, че това е изнудване и било незаконно. Вторият въззивник заявил, че ще предостави болничен лист по-късно и си тръгнал. На следващия ден вторият въззивник се явил в предприятието и предоставил болничен лист. До представянето на болничния лист вторият въззивник не бил съобщил какво е здравословното му състояние и не бил предоставил снимка на крака. Оспорвали иск за имуществени вреди.

На основание чл.219 ГПК по делото като подпомагаща страна на първия въззивник е конституирано трето лице ЗАД "Алианц България", София, бул. "Дондуков" 59, ЕИК 040638060. По делото не се спори, че във връзка със случая при застрахователя била образувана преписка по щета № 0142/16/231/50000, по която на ищеца е определено обезщетение в размер на 65, 25 лв., което му е било заплатено на 25.07.2016г., след датата на исковата молба. Предвид извършеното плащане, в първото по делото съдебно заседание, вторият въззивник оттеглил претенцията си за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.

Редовно призовани за датата на съдебното заседание, страните чрез процесуалните си представители поддържат изложеното в исковата молба и в отговора.

 

При преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните съдът намира за установено следното от фактическа страна:

 

От представения по делото трудов договор под № 159/04.05.2016г. се установява, че вторият въззивник бил назначен на длъжността „общ работник" при ответното дружество с уговорено месечно трудово възнаграждение в размерна 435 лв. В длъжностната му характеристика са посочени длъжностите, които следва да изпълнява включително и при необходимост да изпълнява и други възложени задачи. На работника е предоставено работно облекло включващо: 1 бр. елек; 2 бр. тениски; 1 бр. работна куртка. На А. не са били предоставени работни обувки, тъй като липсвали негов номер.

Със Заповед № 4/09.05.2016г. на осн. чл. 275, ал.1 и чл. 277, ал.1 от КТ във връзка със задължението на работодателя за създаване на здравословни и безопасни условия на труд управителят на ищцовото дружество е наредил да не се осъществява товаро - разтоварна дейност от работници на фирмата, на които не са осигурени подходящи лични предпазни средства и работно облекло. Посочено е, че поради временна невъзможност дружеството не можело да се снабди с определени лични предпазни средства за длъжността „общ работник".

На датата 20.05.2016  г. при изпълнение на възложените му задължения  ищецът А. е претърпял трудова злополука, при която около 10.15 ч. след отваряне на поредния пакет с метални пръти, един от тях се изплъзнал и му нанесъл силен удар в палеца на крака. В следствие на злополуката същият е търпял силни болки и страдания в областта на крака, нарушено е било нормалното му придвижване и е бил неработоспособен за 2 месеца. Ударът в крака му е причинил счупване  на  палеца  на  стъпалото,  като  интензитетът  на  болката е бил изключително силен. Транспортиран  е със служебен автомобил до частната болница. Лечението си в болницата е заплатил сам. С разпореждане на ТП на НОИ - Стара Загора, на осн. чл. 55  от КСО декларираната злополука е приета за трудова.

Съставен е протокол за трудовата злополука, където е отразено, че нормалното действие при този работен процес е работникът да разреже с макетно ножче протектора на заготовката „бутален пръст", която заготовка била заложена върху работна маса. Отклонението от това действие е, че на 20.05.2016г. лицето не е рязало протектора върху работна маса, а е подпрял изделието на крака си в изправена поза. Заготовката паднала върху крака му, което довело до счупване на палеца на стъпалото. От страна на работника било допуснато неспазване на инструкциите, правилата и нормите за безопасни условия на труд.

С влязло в сила разпореждане № 88/03.06.2016г. ТП на НОИ - Стара Загора, декларираната от ответното дружество злополука с вх.№ 88/27.05.2016 г. е била призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО.

По делото са представени болнични листи, от които се установява, че в периода 20.05.2016г. - 02.07.2016г. вторият въззивник е ползвал отпуск поради временна неработоспособност.

По делото е назначена, изслушан и приета като доказателство по делото от първостепенния съд съдебно-медицинска експертиза, като на вещото лице е поставена и допълнителна задача. Експертните заключения съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени. Според вещото лице д-р М.С. при трудовата злополука от 20.05.2016г. Й.Н.А. е получил тежка контузия на палеца на десния крак изразяваща се във фрактура на върха на дисталната фаланга на палеца. В резултат на такава травма зоната много бързо отича /повишава обема си/ поради наличния локален кръвоизлив. Кожата се изпъва, поради което намалява сетивността и /субективен усет за чужда кожа/. Така описаното е съпроводено с много силна локална болка, което води до промяна на походката-куцаща.Субективното усещане за болка е строго индивидуално поради различния болков праг на всеки индивид. Това различие определяло и различното времетраене на болковия синдром. Средно статистически се приемало в медицинската литература,че острата и силна болка е през първите 10-14 дни от началото на травмата, след което е със затихващ характер. Получената увреда нямала траен характер. Пълното възстановяване на самата фрактура и отзвучаването на отока и болката се случвало в рамките на 45-60 дни. Субективното усещане за болка било строго индивидуално, поради различния болков праг на всеки индивид. Това различие определяло и различното времетраене на болковия синдром. От прегледа в деня на травмата и направената на 18.10.2016г. рентгенография на предната ходилна половина /с пръсти/ във фасова и полупрофилна проекция се установявала фрактура на върха на дисталната фаланга на първи пръст. По наличното изображение нямало следи от стари травми на скелета на обхванатата зона. Предписаните медикамента били помощно лечение на наличния силен болков синдром, наличния оток и превенция на възникване на възпалителен момент поради отока. Изписаният медикамент /Седорелакс/ бил седативно средство при високи нива на стрес, напрегнатост, безпокойство породени от силната болка. Ендотелон табл бил приложен с цел подобрение на симптомите свързани с венозен и лимфен застой /травматичен оток/. Диклорапид табл - приложен поради болезнени подувания и риск от локално възпаление в следствие на венозния застой. В съдебно заседание вещото лице уточни, че увреждането е фрактура, а лечебният период надхвърлял 30 дни. След 60 -тия ден не трябвало да се чувства болка, освен ако фалангата не се чукне на нещо твърдо.

На осн. чл. 176 от ГПК в хода на съдебното производство пред първата инстанция обяснения е дал вторият въззивник. Той е заявил, че е ходил в предприятието след трудовата злополука. Представил е болничен лист на личен състав в предприеятието-първи въззивник. Отрекъл е да е искал от ръководството обезщетение в размер на четири заплати.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетелите М.И.Т., съжителка на ищеца, М.Д.А., майка на ищеца, и служителите в ответното дружество Б.Т.Б., М.Е.М., Т.М.Д., Р.М.К., Т.С.К.,

От показанията на св. Т. се установило, че след злополуката вторият въззивник е бил закаран на преглед в частна болница. Докторът го сложил на кушетка в кабинета и започнал да го преглежда. Кракът бил подут и надебелял, поради кръвонасядането. Надупчили го с игла, за да излезе кръвта, при което вторият въззивник пребледнял, станало му лошо и легнал на кушетката. Направили превръзка и изпратили ищеца у дома. Й. бил в болнични около месец. Свидетелката го обслужвала, промивала крака с тетра и йодасепт. Преди къпане връзвали крака с ластик и найлон, за да не се мокри. Болката му пречела на съня. Нощно време бълнувал и се стряскал на сън. Около 40 дена сутрин и вечер му слагали превръзка. Според свидетелските показания на Т. и А. след злополуката емоционалното му състояние се променило, чувствал се ненужен, непотребен, бил в невъзможност да помага на семейството си. Станал по-потиснат и нервен. Болката отшумявала, но с промяната на времето отново се появявала.

От друга страна са показанията на свидетелките М.Е.М., заместник на управителя на ответното дружество, Б.Т.Б., от показанията на които е видна, че в деня на злополуката, идвайки на работа, видяла А. извън предприятието. Отговорил й, че е излязъл, за да си вземе личната карта. На същия ден станала злополуката. След инцидента дошъл в предприятието като запитан дали носи болничен лист заявил „ не, не нося болничен лист, искам 4 заплати. Има ли сделка, няма ли сделка? Ако не сте съгласни да ми ги изплатите, аз ще ви осъдя и ще си взема болничен". След няколко дни отново дошъл в предприятието и заплашвал, че ще осъди дружеството и тогава предал болничен лист. Втората свидетелката е заявила, че при започване на работа вторият въззивник е преминал начален инструктаж, вписан в книгата за инструктаж и това било задължително при наемане на нови работници. На всеки работник се осигурявало работно облекло и обувки, но някога се случва да нямат такъв номер обувки, а на него обувките били 45 номер. За неговата длъжност не се изисквали специални обувки. Възложената му работа не била специфична и можела да се върши от всяко лице, след като му се обясни. Имало и друг случай, който да покаже, че той се отнасял немарливо към работата си, а именно подреждайки стелаж със заготовки, го бута и стелажа пада. Болничен лист Й. не представил шест дена, като през това време се виждали два пъти, като на третия път представил болничен лист.

Свидетелката Т.С.К., изпълнявала длъжността организатор производство, е дала показания, че в деня на злополуката трябвало да се сложи работник на ТВЧ - машина, на която се огряват метални пръти. К. възложила работата на ищеца, който още със започне на работата е бил инструктиран с извършване на такава дейност. Изпратила го при работника Р., който в детайли да му обясни за работата. По принцип за тази дейност не се изисквали работни обувки. К. видяла Й. седнал да държи металните пръти на коленете си, а това било недопустимо. Тази дейност се извършвала на маса. През целия си трудов стаж свидетелката не била виждала метален прът да се държи на коляно. Тръгнала към него да му направи забележка, но по пътя я спирали работници и докато стигне инцидента бил факт.

 

С оглед установените по делото факти въззивният съд направи следните правни изводи:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ.

 

За да бъде ангажирана имуществената отговорност на работодателя вторият въззивник следва да докаже наличието на трудово правоотношение, настъпила трудова злополука, довела до загуба или намаляване 50 и над 50 на сто на работоспособността или смърт на работника или служителя, вреда -имуществена или неимуществена, и причинна връзка между трудовата злополука и вредата. Задължението на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането. Ирелевантността на вината като предпоставка на задължението за обезвреда по чл. 200, независимо от законовата словоупотреба сочи, че по същността си това задължение не е форма на гражданска /имуществена / отговорност. По правното си естество това е законно прехвърляне върху работодателя на професионалния риск от увреждането на работника или служителя. Това прехвърляне има етичните си основания в правилото „комуто облагите-нему и тежестите", а не в необходимостта от санкционирането на едно виновно поведение.

В хода на производството се установи, че на 20.05.2016г. Й.Н.А., заемащ длъжност „общ работник" по трудово правоотношение с първия въззивник „МАШПРОМ - КМХ" - ЕООД, е претърпял трудова злополука, при която заготовка е паднала върху крака му, което е довело до счупване на палеца на стъпалото.

Доказа се по делото, че вторият въззивник Й.А. е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от удара. Претърпените от него болки и страдания се характеризират с интензитет и двумесечна продължителност във времето. Обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно, поради което законодателят е предвидил в чл. 52 от ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична престация. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определянето на размера на обезщетението са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, възрастта, общо възприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. От събраните по делото доказателства се установи, че в резултат на злополуката А. получил тежка контузия на палеца на десния крак, изразяваща се във фрактура на върха на дисталната фаланга на палеца. Зоната бързо се е подула, поради наличния локален кръвоизлив. Кожата  се  изпънала,   поради  което  е  намаляла  сетивността  й.  Вторият въззивник изпитвал много силна болка, което довело до промяна на походката -куцаща. Предписани му били медикаменти - болкоуспокояващи, за предотвратяване на венозен и лимфен застой и локално възпаление. Остра и силна болка изпитвал 10-14 дни от началото на травмата, след което постепенно затихвала. Получената увреда нямала траен характер и отзвучаването на отока и болката се случвало в рамките на 45-60 дни. Пострадалият е млад човек, в трудоспособна възраст, на когото разчитат съжителката и родителите му. След злополуката емоционалното му състояние се променило, чувствал се ненужен, непотребен. Станал по-потиснат и нервен. С оглед на горепосоченото съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищеца Й.А. неимуществени вреди, следва да се определи на 4000 лв.

Първият въззивник във въззивната си жалба е направил възражение за намаляване на обезщетението, поради това, че ищецът е допринесъл за увреждането. Действително разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ предвижда, че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,  като е допуснал груба небрежност. Съдържанието на понятието „груба небрежност“ е изяснено в съдебната практика, като се приема, това е неполагане на грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със същата дейност при подобни условия. С оглед на това, намаляване на отговорността  на работодателя може да се извърши при липса на елементарно старание и внимание, пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /Решение №135/08.05.2014г на ВКС по гр.д. №4075/2013г., IV г.о., ГК по чл.290 от ГПК,  Решение №348/11.10.2011г. на ВКС по гр.д. №387/2010г., IV г.о., ГК по чл.290 от ГПК и др./.

В разглеждания случай съдът приема, че е налице предвиденото в чл. 201, ал.2 от КТ основание за намаляване на гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя, тъй като вторият въззивник е допринесъл за настъпването на трудовата злополука. Особеното в трудовоправния режим е, че при него се прилага компенсацията, тогава когато има виновно допринасяне на пострадалия за настъпване на увреждането, но правнорелевантна е не всяка форма на вина, а само грубата небрежност. По юридическото си съдържание грубата небрежност съответства на самонадеяността /съзнавана небрежност/ по терминологията на наказателното право. С груба небрежност действа този, който е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да предотврати неговото настъпване. При условията на чл. 210, ал.2 от КТ размерът на дължимото обезщетение може да бъде най-много намален. Въз основа на допусната от пострадалия груба небрежност работодателят не може изцяло да бъде освободен от задължението за обезвреда. В конкретния случай Й.А. с действията си, без да е положил дължимата грижа и отговорност е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, вследствие на трудовата злополука. Работодателят е изпълнил задълженията си за извършване на начален инструктаж на ищеца по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. / показанията на св. Б., св. К./.От събраните по делото доказателства се установи, че пострадалият работник, поради неспазване на инструкциите, правилата и нормите за безопасни условия на труд не е поставял заготовката върху работна маса, а самоинициативно се е отклонявал от инструкциите като е подпирал изделието на крака си в изправена поза, при което то е паднало върху крака му и е довело до счупване на палеца на стъпалото.

Предвид тези съображения съдът приема, че А. е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, като не положил достатъчна грижа/която и най-небрежния би положил при същите обстоятелства/ и е действал, нарушавайки правила на работа в ответното дружество.  Настоящият  съдебен  състав  споделя извода на п първоинстанционния съд,  че  съпричиняването  от страна на пострадалия е значително и го определя на 50%. С оглед на гореизложеното съдът намира, че по справедливост паричният еквивалент на обезщетенията за понесените неимуществени вреди/болки и страдания/, за ищеца възлизат в размер на 2000 лв. С оглед на всичко гореизложено искът за обезщетение на неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до претендирания размер от 4000 лева следва да бъде отхвърлен.

Следователно процесният случай се обхваща именно от хипотезата на чл. 200, ал.1 КТ. В тази насока първоинстанционния съд в мотивите към обжалваното решение е посочил и относимата практика на ВКС на Републиката, с която да обоснове извода, че за да бъде основателен искът по чл.200 от КТ, следва да се установи по категоричен начин, че са налице подробно цитираните и изброени от районния съд предпоставки за уважаването на този иск, нормативно уредени в чл.200 от КТ. Първоинстанционният съд е определил правилно и размера на дължимото на пострадали при трудовата злополука обезщетение, като е отчел и съответния принос на съпричиняване от страна на втория въззивник Атансов.

 

С оглед на изложените мотиви, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на правния спор и обстоятелството, че и двете въззивни жалби се оставят без уважение и на практика се потвърждава първоинстанционното Решение, то и разноски на страните, следва да останат, така като са направени от тях. Същото се отнася и за третото лице – помагач съобразно специалната разпоредба на чл.78, ал.10 от ГПК.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 603 от 16.12.2016 г., постановено по гр.дело № 1062/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: