Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Номер…181…………………02.06.2017 година……………..Град Стара Загора    

 

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД…………..Втори граждански състав

На…втори май……..……..……………………………….…………..Година 2017

В публичното заседание в следния състав: 

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                        

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ     

                        

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

въззивно гражданско дело номер 1125……по описа за 2017…………...година.

 

         Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

         С решение № 21/09.01.2017 г. постановено по гр.д. № 3206/2016 г. на С. районен съд е отхвърлен предявеният иск с правно основание  чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, за отмяна извършеното с нотариален акт № ., том № ., н.д. № . г. на нотариус Д. Н., с рег. № ., при С. районен съд дарение на следния недвижим имот: апартамент № 2, находящ се в гр.С., ул. „Х. С.” № ., на .жилищен етаж от четири етажна жилищна сграда, построена в дворно място, представляващо УПИ XI-747 в квартал ... по плана на града със застроена площ на жилището 36.60 кв.м, състоящо се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и коридор, заедно със склад № 2 от 2.30 кв.м и 5.05% идеални части от общите части на сградата и 5.05% от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, цялото от 244 кв.м. Апартаментът е с идентификатор 68850.515.458.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на ИД на АГКК, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.515.458 – с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата, в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от Старозагорски районен съд, тъй като първоинстанционното решение е постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Въззивницата поддържа, че ответникът бил наясно, че жилището, в което живеела ищцата заедно с неговия брат било на името на Кристофър и че тя не разполагала с друго жилище. Също му било известно, че след продажбата на друго жилище ищцата три-четири години е разполагала със средства получени от тази продажба, но тези средства към настоящия момент били изхарчени. Известно било на ответника, че ищцата нямала спестявания. Не следвало ищцата да доказва отрицателни факти – че нямала друго жилище или имоти от които да се издържа, че не получавала пенсия и нямала спестени пари. Не работела поради здравословното си състояние. Позовава се на чл. 155 ГПК и Постановление на МС №296/30.10.2015 г. за определяне на линията на бедност – 300 лв. Единствените средства, с които разполагала ищцата били от заплащаната от бащата на Кристофър издръжка, но не съществувало задължение за издръжка на ищцата. От дохода на ответника по делото се установявало, че за него не съществува трудност за предоставяне на издръжка в размер на 200 лв. месечно.  В тази връзка моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск, претендира разноски.

Въззиваемият не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, не се явява в о. с. з. В постъпила на 25.04.2017 г. молба-становище с нотариална заверка на подписа заема процесуална позиция, че подадената въззивна жалба е основателна, както и предявения иск.  Сочи, че признава предявения иск и моли съобразно направеното признание на иска, съдът да постанови решение при признание на иска. Излага, че не следва да бъде осъждан на разноски по делото с оглед признанието на иска от негова страна.

В съдебно заседание на 02.05.2011 г. във връзка с направеното признание на иска от въззиваемия ищцата чрез процесуалния си представител е поискала съдът да постанови решение при признание на иска. С определение постановено в същото открито съдебно заседание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска.

Като съобрази искането на ищцата и изложеното в молбата-становище по въззивната жалба признание на иска, съдът приема, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска на основание чл. 237, ал. 1 вр. ал. 4 ГПК, тъй като не се установяват пречки от вида на изчерпателно изброените в чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Несъмнено е, че предявения иск е допустим и са налице предпоставките за предявяването му, тъй като правото на иск по чл. 227, ал.1 б.“в“ ГПК принадлежи на всяко лице, което е дарило имот, а след това е изпаднало в нужда от издръжка при отказ на надарения да я дава. Изхождайки от изложените в исковата молба твърдения и фактически обстоятелства, се налага извод, че ищцата надлежно е упражнила правото си на иск.

Валидно е и направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същия се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен.

Предявеният иск, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда /брачни искове – чл. 324 ГПК, искове за гражданско състояние – чл. 334 ГПК, иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК/. Също в решение № 20/07.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5289/2013 г., I г.о. се приема, че не постановява решение по признание на иска по искове за собственост, макар и да не са сред посочените изключения. Настоящият иск е облигационен, не попада сред посочените изключения, поради което срещу ответника следва да се постанови решение съобразно признанието, с което искът да бъде уважен, без съдът да се мотивира по същество – арг. чл. 237, ал. 2 ГПК.

С оглед на горното съдът счита, че решението на С. районен съд следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се уважи иска на основание чл. 237, ал. 1 ГПК и се отмени извършеното с нотариален акт № ., том № ., н.д. № . г. на нотариус Д. Н., с рег. № ., при С. районен съд дарение на процесния недвижим имот.

Съдът намира, че на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски, доколкото ответниците с първоначалното оспорване на иска са дали повод за завеждането му, т.е. не е налице първата кумулативна предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Разноските са в размер на 579,56 лв., представляващи заплатена от ищцата държавна такса за първа /386,40лв./ и за въззивна /193,16 лв./ инстанция. По отношение на претендираните 1500 лв. по договор за правна защита и съдействие /л. 4 от първоинст. дело/ не са представени доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, нито в договора е отбелязано заплащането на хонорара, следователно съдът следва да откаже присъждането им /така т. 1 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/.

 

Мотивиран от изложеното, Старозагорски окръжен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 21/09.01.2017 г. на С. районен съд, постановено по гр.д. № 3206/2016 г. по описа на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ по иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД договор за дарение на недвижим имот: апартамент № 2, находящ се в гр.С., ул. „Х. С.” № ., на .жилищен етаж от четири етажна жилищна сграда, построена в дворно място, представляващо УПИ XI-747 в квартал ... по плана на града със застроена площ на жилището 36.60 кв.м, състоящо се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и коридор, заедно със склад № 2 от 2.30 кв.м и 5.05% идеални части от общите части на сградата и 5.05% от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, цялото от 244 кв.м. Апартаментът е с идентификатор 68850.515.458.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на ИД на АГКК, намиращ се в сграда № ., разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.515.458 – с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент сключен между М.Д.П. като дарител и Д.К.П. надарен, извършен с нотариален акт № ., том № ., н.д. № . г. на нотариус Д. Н., с рег. № ., при С. районен съд.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК Д.К.П., ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на М.Д.П., ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 579,56 лв. /петстотин седемдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски пред двете съдебни инстанции за държавна такса.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в месечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                  

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:                   1.

 

 

 

                                                                                               2.