Р Е Ш Е Н И Е

Номер  192                                    09.06.2017г.                         град С.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ СЪСТАВ

В открито съдебно заседание на 09 май 2017г. в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ :           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

    СВИЛЕН ЖЕКОВ

при секретар СТОЙКА СТОИЛОВА                               

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ,

въззивно гражданско дело № 1131 по описа за 2017г. по описа на съда,

за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258273 във вр. с чл.124, ал.1 и чл.439 от ГПК.

Въззивното съдебно производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 2964/23.12.2016г. от ищеца П.Д.Т. от гр.С. против Решение № 1078/23.11.2016г. по гр.д.№ 2133/2016г. по описа на РС- С., с което е отхвърлен предявения от него частичен установителен иск против двамата ответници С.Р.Ж. и Г.П.Т.- и двамата също от гр.С., с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на тях, че П.Д.Т. не им дължи сумата от 1 000 лв., представляваща част от цялата сума от общо 11 514.02 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2007г. до окончателното й изплащане, присъдена с изпълнителен лист от 16.10.2007г., издаден по ч.гр.д.№ 2259/2007г. по описа на РС- С. , както и да заплати на С.Р.Ж. сумата от 1000 лв. разноски по делото на РС и на Г.П.Т. сумата от 1000 лв. разноски по делото на РС, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, че не са обсъдени в пълнота представените писмени и гласни доказателства и изводите не кореспондират и фактическата обстановка, и е било безспорно установено, че между страните са съществували финансови отношения, че е извършвана нотариалната сделка между една от страните и съпругата на жалбоподателя, и че тези финансови отношения са били уредени изцяло. Счита, че неправилно РС е приел, че след като не е изрично упоменато, то  финансовото задължение по цедираното задължението е извън погасените, но този факт не отговарял на истината, тъй като с гласни доказателства по безспорен начин било доказано, че всички финансови претенции на ответниците са погасени. Показанията на разпитаните свидетели били непротиворечиви и следвали логиката на останалите действия между страните. В самия нотариален акт бил направен опит той да „отвори"нови възможности от злоупотреби и затова било посочено, че се касае за погасяване на задължения „съдебни и извънсъдебни", извън посочените изрично в акта. Счита, че ако волята на страните е била с извършване на сделката да бъдат погасени точно определени задължения, то допълнителното уточнение е било напълно излишно. Заявява, че още от тук можело да се направи извода за некоректно изписване и създаване на предпоставки за злоупотреба, като това било постигнато години по-късно и по начин, който също създавал условия за извода, че действията са правени на границата на закона или по-точно при злоупотреба с правото. Прехвърлянето на задължението не било незаконно, но правно неоправдано, тъй като всяко едно действие от страна на ответника С.Р.Ж. било облечено в законова форма, но при неговата последователност и съвкупност се установявала неговата незаконосъобразност и то кореспондирало с доказателствата по делото. Счита, че тъй като РС не е направил тази връзка, по този начин е постановил едно неправилно решение, включително и в частта му за разноските. Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение на РС- С., и да постанови друго, изцяло позитивно за него, ведно със законните последици, включително и като му се присъдят всички разноски пред двете съдебни инстанции. Жалбоподателят не се е явил лично или чрез процесуален представител, не е взел становище по спора и не е пледирал пред настоящата въззивна инстанция.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от въззиваемия/ответника/ С.Р.Ж. от гр.С., който заявява, че подадената въззивна жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна, тъй като в.жалбоподател/ищец/ се оплаква от пороци на първоинстанционното решение, че същото било неправилно и незаконосъобразно,   постановено   при   нарушение  на  материалния  закон   и процесуалните правила, и не били обсъдени в пълнота събраните по делото доказателства, и счита всички тези оплаквания на жалбоподателя за неоснователни, тезата на ищеца/сега жалбоподател/ е била, че са погасени всички негови задължения към първия ответник, съгласие за което било постигнато в представения по делото от ищеца нотариален акт. Това твърдение, обаче, не може да бъде подкрепено от съдържанието на нотариалния акт, представен по делото като доказателство от самия ищец и неоспорен от никоя от страните. В него се цитирали изрично номера на граждански и изпълнителни дела, по които вземанията на ответника С.Р.Ж. към ищеца ще се погасяват, и по аргумент от обратното основание, неупоменатите в нотариалния акт други вземания не се погасяват.  Независимо от обстоятелството, че свидетелката Ж. Т. твърдяла, че уговорката била да се погасяват всички задължения, не това произтичало от съдържанието на цитирания нотариален акт. И двете разпитани по делото свидетелки- Ж. Т./участник при изповядването на цитирания нотариален акт/, и Р. Д./твърдяща, че е присъствала/, потвърдили пред съда, че нотариусът е прочел на глас пред страните, подписващия се нотариалния акт с изразената от тях воля. Това означавало, че нотариалното удостоверяване на волята на страните е извършено в съответствие със законовите изисквания и в случая изразената в нотариалния акт воля съдържа в себе си конкретика, която несъмнено е била последица на проучване и запознаване на страните с предходните им правоотношения. В случая не била използвана обща формулировка от сорта на „всички съществуващи задължения" или нещо друго, което да показва, че страните са имали предвид погасяване на всички съществуващи и натрупаните към момента отношения помежду им. Счита, че щом има конкретното цитиране на конкретни правоотношения, несъмнено последиците възникват само за тези правоотношения, а за останалите, които не са били обект на волята на страните, и поради тази причина не са били изрично посочени, няма как нотариалният акт/на който се позовава жалбоподателя/, да има правопогасяващо действие. Заявява, че ако в съзнанието на ищеца и на свидетелката Ж. Т. по някаква причина е останало впечатлението, че са изчерпателно изброени всички съществуващи задължения, и че нито едно от тях не е останало да съществува, то те биха могли да претендират за грешка във волята си или за порок във волята от друго естество, за което законът дава подобни възможности, но такива действия от тяхна страна обаче до момента нямало предприети. Несъмнено било, че е недопустимо чрез гласните доказателства, събрани в първоинстанционното производство да бъде променяна изразената воля пред нотариуса при изповядването на сделката, както се опитвал да внуши жалбоподателя, а волята на страните е била изразена достатъчно ясно и категорично, за да се твърди, че създава съмнения, относно вложеното в нея действително съдържание. Следователно, релевантни за спора са единствено записаните в процесния нотариален акт волеизявления на страните - кои именно изброени задължения на ищеца със сключването на сделката, ще се считат за погасени. След като сред тези изброени задължения не е процесното, то резонно е същото да не е сред погасените задължения, както правилно е приел съда в атакуваното решение. Поради изложеното, моли съда да оставите без уважение, като неоснователна, подадената въззивна жалба против атакуваното Решение на РС- С., И същото решение, като правилно и законосъобразно, да бъде изцяло потвърдено, като му се присъдят и направените разноски във въззивната инстанция. Относно доказателственото искане на жалбоподателя изразява становище- да не се приемат като доказателства съобщение по изп.д.№ 20168680400163 на ЧСИ Р.М. за прекратяване на изпълнителното дело и Решение на ОС- С. с аргумента, че същите не били известни на страните по време на съдебното производство на първа инстанция, счита това доказателствено искане за недопустимо, съгласно разпоредбата на чл.266 от ГПК, тъй като, видно от датата на която е изготвено съобщението по изп.д.№ 20168680400163 на ЧСИ- Р.М./27.07.2016г./, това съобщение е било факт много преди приключване на първоинстанционното производство и по тази причина несъмнено е било сведено до знанието на жалбоподателя преди приключване на това производство, в което ищецът е можел да поиска своевременно приемането на документа като доказателство. Показателен за това бил факта, че жалбоподателят не сочи кога е получил от съдебния изпълнител това съобщение. Аналогично било положението и с приложеното съдебно решение. А по същество счита, че исканите от жалбоподателя доказателства не са от правно значение за решаването на спора по настоящото производство, тъй като дори и изпълнителното дело да е било прекратено по искане на втория ответник, то това прекратяване не погасява вземането на втория ответник против ищеца/сега жалбоподател/ по ч.гр.д.№ 2259/2007г. по описа на РС- С., което се оспорва по делото, тъй като не съществува пречка този   ответник  въз  основа   на  издадения   в  негова  полза,  против  ищеца, изпълнителен лист от 16.10.2007г. по ч.гр.д. № 2259/2007г. по описа на РС- С., да образува ново изпълнително дело против ищеца. Иначе би било, ако изпълнителният лист е бил обезсилен по някаква причина, но такива твърдения липсват от страна на жалбоподателя. По тези съображения счита, че посочените от жалбоподателя документи не следва да се приемат като доказателства по въззивното дело.

 

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от другия въззиваем/ответника/ Г.П.Т. от гр.С..

Процесуалните им представители- адвокати пледират, че атакуваното първоинстанционно Решение е изцяло законосъобразно и правилно, че не са налице никои от сочените от в.жалбоподател пороци в него, поради което считат, че същото следва да се потвърди изцяло, ведно със законните последици от това. Претендира разноските си пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства, като взе предвид липсата на нови доказателства пред настоящата въззивна съдебна инстанция, по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното- основният спорен въпрос в процеса е дали сочената покупко- продажба на недвижим имот включва и погасява и това задължение на въззивника към двамата въззиваеми, по соченото висящо изп.д.№ 163/2016г. по описа на ЧСИ Р.М.- С., рег.№ 868. Пред настоящата въззивна съдебна инстанция не са събирани никакви нови писмени и/или гласни доказателства, различни от вече събраните от първоинстанционния РС- С..

При така установената фактическа обстановка пред РС, настоящия въззивени съд намира от правна гледна точка следното- при извършената служебна проверка на процесната въззивна жалба, с която е сезиран, настоящият въззивният ОС- С. намира същата за процесуално допустима, тъй като тя е внесена за разглеждане в първоинстанционния РС- гр.С., постановил първоинстанционното решение, в законния 2- седмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и от правно легитимираната страна/ищеца/, имаща интерес от въззивно обжалване на това изцяло негативно за него първоинстанционно съдебно Решение. Обжалваното първоинстанционно Решение е валидно постановено от РС- гр.С. в кръга на неговата местна и родова подсъдност като първа съдебна инстанция по частичния положителен установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК. Съгласно правилата на чл.269 от ГПК настоящия въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. В конкретния случай въззивният съд намира, че обжалваното Решение е процесуално допустимо и валидно постановено, поради което следва да се произнесе по материалноправната същност на спора, изрично изложена в процесната въззивна жалба.

Видно от събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното- видно от представения изпълнителен лист от 16.10.2007г., на осн. чл. 237 и сл. от ГПК/отм./ по ч.гр.д.№ 2259/2007г. по описа на РС- С., въззивникът- ищец по настоящото дело е осъден да заплати на първия ответник С.Р.Ж. от гр.С. общо сумата от 14 500 лв., представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 02.08.2007г. в гр.С., с падеж 03.09.2007г., заедно със законната лихва върху сумата считано от 02.10.2007г. до окончателното й изплащане, ведно със сумата от 1190 лв., представляваща направени по делото разноски. След подписа и печата на съда, издал изпълнителния лист, е направено ръкописно отбелязване, с подпис на ЧСИ- КР. А. за намаляване на задължението с 4 175.98 лв.  „от постановление за възлагане на имот по изп.д. 502/07г. на същия взискател от 11.01.2008г.”. Следователно по делото е прието за безспорно, че по така издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 1330/2007г. по описа на ЧСИ- КР.А., което е прекратено, като впоследствие е образувано ново изп.дело № 20168680400163 по описа на друг ЧСИ- Р.М., с взискател втория въззиваем/ответник/ Г.П.Т.. По така образуваното ново изп.дело, чрез запорно съобщение,  е наложен запор върху получаваното от въззивника/ищец/ ежемесечно пенсионно парично възнаграждение. Безспорно е било установено пред РС, че първият въззиваем/ответник/ по делото С.Р.Ж., по силата на приет по делото писмен договор за прехвърляне на вземане от 07.03.2016г. е прехвърлил /цедирал/ на втория въззиваем/ответник/  Г.П.Т., вземане към въззивника/ищец/ П.Д.Т. от гр.С. в размер на 11 514.02 лв., за което вземане е издаден изпълнителен лист от 16.10.2007г. по ч.гр.д. № 2259/2007г. по описа на РС- С.. Наред с това видно от представената по делото писмена молба вх.№ 4576/22.10.2007г. до ЧСИ- КР.А., въззиваемият/ответник/ С.Ж. е поискал да бъде образувано изп.дело с длъжник въззивника/ищец/ П.Т., съгласно изп. лист от 16.07.2007г. по ч.гр.д.№ 2259/2007г. по описа на РС- С.. Поискано е новообразуваното изп.дело на ЧСИ- КР.А. да се присъедини към изп.д.№ 502/2007г. по описа на същия ЧСИ, като с писмена резолюция върху молбата на ЧСИ е разпоредено образуването на изп.дело, както и присъединяването му към по- старото изп.д.№ 502/2007г. по описа на същия ЧСИ- КР.А.- С.. Безспорно е било установено и доказано, че длъжникът по образуваното изп.дело– въззивника/ищец/ П.Т. е редовно уведомен, чрез уведомление с нот.заверка на подписа на НОТАРИУС Д. Н-.  С., рег. № 181 на НК, за извършената между тях цесия. Като в процесния случай въззивникът/ищец/ П.Т. оспорва изпълнението срещу него по новото изп.д.№ 20168680400163 на другия ЧСИ- Р.М.- С., образувано на основание издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2259/2007г. по описа на РС- С., като твърди, че взаимоотношенията по това вземане с цедента са изцяло уредени, чрез удостоверяване на това обстоятелство в нот.акт № ., том., рег.№., дело № .г. на нотариус М. И.- С. с рег.№ 406 на НК. Видно от представения нот.акт се установява, че на 13.04.2009г. първият въззваем/ответника/ по делото С.Ж., съпругата му Д. Ж. и съпругата на въззивника/ищец/ Ж. Т., продават на купувача/трето за делото лице/ И. М. Т. недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.С., бул.“Ц.“ № ., вх.., ап... В т.ІV на Акта е посочено изрично, че С.Ж. и Д. Ж. декларират, че всички вземания по гр.д.№ 597/2008г. по описа на РС- С., по гр.д.№ 79/2009г. по описа на ОС- С. и по изп.д. № 267/2009г. по описа на ЧСИ- КР.А.- С., са били погасени от Ж. Т. и същите нямат непогасени имуществени претенции от съдебен и извънсъдебен характер спрямо Ж. Т. и съпруга й П.Д.Т./въззивникът- ищец/. В този смисъл са били и свидетелските показания пред РС на Ж. Т. и Р. Д., които заявяват, че са присъствали по време на извършване на сделката/покупко– продажба на недвижим имот/, обективирана в представения по делото  нот. акт, като цялото съдържание на нот. акт е било изчетено пред тях от нотариуса Д.Недялков, и според показанията на тези свидетели, с извършването на процесната сделка, първият въззиваем/ответника/ С.Ж. е признал, че всички имуществени взаимоотношения между него и въззивника/ищец/ П.Т. са били изцяло уредени.

При така установените факти пред първата инстанция, напълно мотивирано, обосновано и доказано РС е направил правните изводи, че е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание по чл.439, ал.1 от ГПК, за недължимост на сумата от 1 000 лв., предявена частично от цялата сума от 11 514.02 лв., ведно със законната лихва от 02.10.2007г. до окончателното й изплащане, представляваща вземане по изп.лист от 16.10.2007г. по ч.гр.д.№ 2259/2007г. по описа на РС- С., което вземане е било междувременно цедирано от първия въззиваем/ответник/ на втория въззиваем/ответник/, и по което вземане е било образувано новото изп.д.№ 20168680400163 на ЧСИ- Р.М.- С.. Безспорно е установено, мотивирано и доказано пред РС, че изпълнителното основание по образувано това ново изп.дело, по което въззивникът/ищец/ се е явил длъжник, е издадения на 16.10.2007г. изп.лист по ч.гр.д.№ 2259/2007г. по описа на РС- С.. Твърдението на въззивника/ищец/ е, че изпълняемото право е отпаднало с осъществена на 13.04.2009г.  имуществена сделка, обективирана в нот.акт № 171, том І, дело № 118/2009г.– т.е. след издаването на този изп.лист. Но напълно законосъобразно и правилно РС е приел, че понеже вземането по изпълнителното основание е цедирано на втория въззиваем/ответника/ Г.Т., същият се явява надлежен кредитор спрямо длъжника- въззивника/ищец/, и може да предприема всякакви изп.действия спрямо него, и съответно длъжникът- въззивник/ищец/  

 

е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземане, поради което то е произвело пълно правно действие спрямо него на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД. От пълния анализ на всички събрани от РС по делото писмени и гласни доказателства не може да се обоснове търсения от въззивника- ищец фактически и правен извод, че изпълняемото право на длъжника е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след настъпилото изпълнително основание, тъй като активната страна- въззивникът/ищец/, върху когото е доказателствената тежест по закон, не е провел пред РС пълно и главно доказване на твърдението си,  че с извършване на сделка по продажба на недвижим имот/по която той даже формално не е страна/, е било признато от страна на кредитора погасяване на вземането му по ч.гр.д.№ 2259/2007г.,по описа на РС- С., тъй като същото вземане не е изрично упоменато, като изцяло или частично погасено. В подкрепа на това и неслучайно е налице изброяване на всички погасени задължения по посочените граждански и изпълнителни дела, като в това същото изброяване не фигурира вземането по процесното ч.гр.д., послужило като основание за образуване на изп.д.№ 20168680400163 по описа на ЧСИ- Р.М.- С..

Следователно и предвид изложените фактически и правни мотиви, предявеният частичен отрицателен установителен иск за недължимост на част от вземането по издаденото изпълнително основание, напълно мотивирано, законосъобразно и правилно е бил отхвърлен от РС, като изцяло  неоснователен и недоказан, със законните последици. В тази връзка настоящият въззивен съд препраща и към мотивите на Решението на РС- Раднево по реда на чл.272 от ГПК.

         Относно разноските по делото пред настоящата въззивна инстанция- предвид изхода на спора, цялостното потвърждаване на атакуваното Решение на РС и изричното искане на двамата въззиваеми, и с оглед представените от тях Списъци с разноските им пред ОС- С. по чл.80 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от двамата въззиваеми изцяло всички негови разноски за възнаграждение на по 1 бр. адвокати- повереници в размери съответно от по 1000 лв. на всеки един от двамата въззивника, съгласно представените писмени Договори за правна защита и съдействие за пред настоящата въззивна съдебна инстанция и списъците по чл.80 от ГПК, ведно със законните последици от това.

 

         С оглед цената на иска и резултата пред ОС- С., настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно изричните правила на чл.280, ал.2 от ГПК.     

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.272- 273 от ГПК, във вр. с  чл.222, ал.1 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният Окръжен съд- С.

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционното Решение № 1078/23.11.2016г. по гр.д. № 2133/2016 г. по описа на Районен съд- гр.С., обл.С..

 

ОСЪЖДА П.Д.Т.- ЕГН ********** *** да заплати на С.Р.Ж.- ЕГН ********** ***, сумата 1000 лв./хиляда лева/, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за възнаграждение на един адвокат.

 

ОСЪЖДА П.Д.Т.- ЕГН ********** *** да заплати на Г.П.Т.- ЕГН ********** от гр.С., кв.“К.“ № ., вх.Б, ап.., сумата от 1000 лв./хиляда лева/, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за възнаграждение на един адвокат.

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС съгласно чл.280, ал.2 от ГПК.       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :