Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 178                              02.06.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 03 май                                                   две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                               НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1132  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на К.П.Ж., подадена от адв. Н.К., против решение № 152 от 13.02.2017г., постановено по гр.дело № 2436/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от К.П.Ж. против „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП СЛИВЕН, Териториално поделение „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО” – СТАРА ЗАГОРА, представлявано от Директора Севдалина Иванова, обективно съединени искове: с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ – за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № РД – 13 – 23/30.03.2016г. на директора на Териториално поделение „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО” – СТАРА ЗАГОРА към „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП СЛИВЕН, на основание чл. 71, ал.1 КТ; с правно осн. чл. 344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на К.П.Ж. на предишната работа на длъжност „Лесничей” в Териториално поделение „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО” – СТАРА ЗАГОРА към „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП СЛИВЕН; с правно осн. чл. 344, ал.1, т.3 от КТ – за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за оставане без работа след незаконно уволнение за периода 01.04.2016г. – 01.10.2016г. в размер на 7 233.33 лв.,  ведно с искането за присъждане на законната лихва върху сумата, считано от  датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като неоснователни.

 

Въззивникът К.П.Ж. счита, че решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от него обективно съединени искове е необосновано и неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Намира, че не са обсъдени възраженията му по чл.8, ал.1 от КТ, а са приети възражения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, които не е правил с исковата молба,  както и по време на разглеждане на делото. Освен това избирателно били обсъдени  писмените доказателства, оставени били без обсъждане доказателства с мотива, че нямали отношение по спора. Съдът е допуснал процесуално нарушение и необосновавайки изводът си, че трудовата функция на длъжността „лесничей” съществено се различавала от тази на преди заеманите от него длъжности  „Началник горско-стопански участък”, „Старши лесничей”, „Лесничей”.  Излага подробни съображения. Моли съдът да отмени обжалваното решение и уважи предявените искове, както и да го измени в частта за разноските и му присъди направените разноски за двете съдебни инстанции.               

 Въззиваемият „ЮИДП” – Сливен, Териториално поделение „Държавно горско стопанство” – Стара Загора, чрез пълномощника си адв. Р.А. изразява становище, че въззивната жалба е процесуално допустима, но неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно. Излага подробни съображения.  Моли съдът да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да им присъди направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са три обективно съединени иска с правно основание чл. 344, ал.1 т.1, 2 и 3  от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на преди заеманата работа, за изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

Ищецът К.П.Ж.-въззивник в настоящото производство, чрез пълномощника си адв. Н. К. *** твърди в исковата си молба, че  от 01.10.1984г. работил на различни длъжности в Горско стопанство Стара Загора. Длъжността „Лесничей” заемал в  периода от 04.09.1990г. до 31.05.1994г. На длъжност „Старши лесничей” работил през периода от 02.09.2008г. до 11.05.2009г., а от 11.05.2009г. до 01.08.2012г. също работил на длъжност „Лесничей”. На 01.08.2012г. бил преназначен на длъжност „Началник Горски стопански участък”, като съгласно длъжностната му характеристика упражнявал ръководни функции на работещите на длъжност „Лесничей”. С допълнително споразумение № РД-13-13/16.03.2016г., считано от 17.03.2016г. отново бил преназначен на длъжност „Лесничей” с безсрочен трудов договор, като работодателят уговорил клауза за изпитване в своя полза за шест месечен срок. Твърди, че това допълнително споразумение към трудовия договор в т.4 относно тази уговорена клауза за срок за изпитване в полза на работодателя е недействително, поради нарушение на чл. 70, ал.5 от КТ. Със Заповед № РД-13-23/30.03.2016г., считано от 01.04.2016г. трудовият договор на ищеца за длъжност „Лесничей” с място на работа ДГС- Стара Загора бил прекратен, на основание чл. 71 от КТ. Ищецът счита, че така издадената  заповед е незаконосъобразна, поради недействителната  уговорка за изпитване в допълнително споразумение № РД-13-13/16.03.2016г.Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна заповед № РД13-23/30.03.2016г. на Директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Стара Загора” към  Югоизточно Държавно предприятие” ДП – Сливен; да го възстанови на преди заеманата длъжност „Лесничей” и да осъди ответника да му заплати обезщетение за принудителна безработица в размер на  4095 лева за времето от уволнението - 01.04.2016 г. до 15.07.2016г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба.В с.з. е направено и прието от съда увеличение на този иск като иска се счита предявен за сумата в размер на 7233.33 лв. за периода 01.04.2016г. до 01.10.2016г. Претендира и за направените по делото разноски.

Ответникът по делото „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП СЛИВЕН, Териториално поделение „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО” – СТАРА ЗАГОРА,  чрез пълномощника си адв.  Р. А. *** твърди, че ищецът  бил служител в Териториално поделение „Държавно горско стопанство” Стара Загора, като за първи път постъпил на работа на 01.10.1984г. През годините ищецът изпълнявал различни длъжности в предприятието, както следва: „Ръководител охранителен участък”, „Горски стражар”, „Помощник лесничей”, „Техник-горски стражар”, „Лесничей”, „Старши лесничей”, „Началник ГСУ”. Конкретно длъжността „Лесничей" изпълнявал от 04.09.1990г. до 31.05.1994г., както и през периода 11.05.2009г. до 03.09.2012г. Твърди, че за нито една от длъжностите, които ищецът е заемал, не е бил изпитван. Нито в първоначалния трудов договор, нито в което и да е от последващите го допълнителни споразумения от страна на работодателя не била включвана клауза за срок на изпитване. Поради това счита, че уговорената клауза за изпитване в полза на работодателя,не е недействителна. Ответникът моли съдът да отхвърли предявените с исковата молба искове – за  признаване на Заповед №РД-13-23/30.03.2016г. за незаконосъобразна, за възстановяване на ищеца на преди заеманата длъжност „Лесничей", както и за заплащане на обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ в размер на 4095 лв., като неоснователни и недоказани.  Претендира за разноските по делото. 

 

Не се спори между страните, че ищецът е работил в Горско стопанство гр.Стара Загора от 01.10.1984г. на различни длъжности. Длъжност „лесничей“ е заемал  в периода от 04.09.1990г. до 31.05.1994г. Видно от първия приложен към трудовото досие на ищеца трудов договор  ищецът К.Ж. е започнал работа по трудово правоотношение с „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП, Териториално поделение „Държавно горско стопанство” гр. Стара Загора /ЮИДП ДП ТП ДГС Стара Загора/ на длъжността „лесничей”, при безсрочен трудов договор. Впоследствие с допълнителни споразумения към трудовия договор,  ищецът е заемал длъжностите „Горски стражар”, „Помощник лесничей”, „Старши лесничей”, „Лесничей”, „Началник І – ви ГСУ”.

На 01.08.2012 год. е преназначен на длъжност Началник Горски стопански участък, като съгласно длъжностната характеристика е упражнявал ръководни функции на работещите на длъжност „лесничей".

С допълнително споразумение № РД – 13 – 6/31.01.2013г. ищецът е преназначен от длъжност „Началник І ГСУ” на длъжност „Началник ГСУ”, при безсрочно трудово правоотношение. 

Видно от длъжностна характеристика за длъжността „Началник ГСУ”  основната цел на заемащия длъжността е да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в горскостопанския участък на ТП ДГС Стара Загора.  Като преки задължения са: да ръководи и участва в осъществяването на дейностите по стопанисване на горските територии в поверения му участък, да извършва и участва в планиране, маркиране, сортиментиране и комплектоване на лесосечния фонд на територията на ТР на ДГС Стара Загора; да изготвя и поддържа досиета на насажденията в специална папка; да отговаря за дейността по опазването на горските територии в горскостопанския участък; да упражнява контрол върху изпълнение на служебните задължения на горските надзиратели; да извършва инвентаризация на горските култури в участъка; да организира и участва в изготвянето на проекто- сметната документация за участъка и др.

С Допълнително споразумение № РД – 13 – 13/16.03.2016г. към трудов договор № 103/13.09.1990г. ищецът считано от 17.03.2016г. отново е преназначен от длъжност „Началник ГСУ” на  длъжност „Лесничей”, с безсрочен трудов договор, като работодателят е уговорил клауза за изпитване в своя полза за шест месечен срок.

Видно от приложената към трудовото досие на ищеца длъжностна характеристика, основната цел на длъжността “Лесничей” е да контролира и участва в изготвянето анализирането, прогнозирането и разработването на концепции за изпълнение на горскостопанските планове за горските територии – държавна собственост; да изготвя документи, организира, контролира и отговаря за цялостната дейност, свързана със сертификация за управление на горите по  FSC на териториите, управлявани от ТП ДГС- Стара Загора. Преките задължения на заемащия тази длъжност се свеждат до: да изготвя, контролира и следи за правилното изготвяне на документите, отнасящи се по сертификация за управление на горите по FSC на териториите, управлявани от ТП ДГС- Стара Загора; да комплектова и съхранява документацията, свързана със сертификация за управление на горите по FSC на териториите, управлявани от ТП ДГС- Стара Загора. ; да участва в подготвянето на тръжната документация за дейностите в горите; да маркира и участва в маркирането, сортиментирането и комплектоването на лесосечния фонд /ЛФ/; да следи за спазването на технологичната дисциплина в горскостопанската дейност и упражнява методически контрол по извеждането на сечите; да издава позволителни за сеч и протоколи за освидетелстването на сечищата; да извършва проверки по сигнали и жалби за нередности и нарушения в ГФ; да изготвя първични справки и отчети, отразяващи дейността, за която отговаря, съобразно установения ред; да изпълнява и допълнителни функции, които са му възложени от директора и зам. директора, в рамките на закона.

Длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност е връчена на последния на 16.03.2016г.

На 30.03.3016г.  директорът на ответното поделение е издал заповед №РД-13-23, с която на основание чл.71 ал.1 от КТ, считано от 01.04.2016г. е прекратил, без предизвестие,  трудовото правоотношение с ищеца. Заповедта е връчена на ищеца в деня на издаването й.

Видно от представеното от ищеца извлечение от трудова книжка, справка от ТД на НАП гр. Стара Загора, писмо изх. № 10 -0912 – 1034/09.09.2016г. на И.Д.Директор на Д”БТ” гр. Стара Загора,  след датата на уволнението ищецът не е започвал работа по друго трудово правоотношение.

Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза,  неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и добросъвестно изготвено,  размерът на обезщетението за ищеца по чл. 225, ал.1 от КТ за периода 01.04.2016г. до 28.09.2016г.  възлиза на 7 233.33 лв., при брутен размер на месечното трудово възнаграждение за ищеца от 1225 лв.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и изслушани свидетели.

От показанията на свидетелят Я.Я., който работи в ДГС Стара Загора от 1979г., като към момента на изслушването му заема длъжността „зам. директор” се установява, че ищецът е бил пряко подчинен на свидетеля. Последният твърди, че основното задължение на ищеца за длъжността „Лесничей” е било свързано със сертифицирането на горското стопанство, което е изисквало много документална работа и комуникация. „За тази сертификация, в един период от време трябваше да има човек, който да се занимава с нея, защото предстоеше одит…”Ищецът бил назначен на тази длъжност, по преценка на директора на предприятието Иванова, която преценила че ищецът ще се справи с възложената му работа. Сертифицирането на ГС било съпровождано с извършване на одити, между тях и извършването на проверки, нанасяне на промени в изискванията, съобразно нормативните промени. Според свидетеля, въпреки, че на ищеца му било разяснено какви са задълженията по длъжността му, последният не се е справил с възложените му задачи,  което наложило освобождаването му. 

Свидетелят Р.Ч. е работил в ДГС до 2015г., когато се е пенсионирал. Според свидетеля, „сертификацията е за опазване на околната среда, да се предпазва, да има хигиена, чистота на сечището. Работниците да имат документи за правоспособност, да носят каски, обувки и подходящи дрехи…Дооправят се някои неща…”.Според свидетеля, за сертифицирането се е заговорило още през 2013г., когато при едно събиране, на което присъствал и свидетеля,  им било обяснено, че „ ще има нови и различни неща, които ще се изискват”. Първоинстанционният съд е кредитирал с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, последователни.

При така събраните доказателства по делото, въззивният съд намира за основателно твърдението на ищеца, изложено в исковата му молба, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като Допълнително споразумение № РД-13-13/ 16.03.2016 год. Към Трудов договор № 103/ 13.09.1990 год. в т.4 относно уговорената клауза за изпитване в полза на работодателя е недействително, поради нарушение на чл.70, ал.5 от КТ. Неоснователно е твърдението на представителя на ответника,че работодателят не е изпитвал работника за нито една от длъжностите, на които той е работил в Горско стопанство Стара Загора, поради това не бил допуснал нарушение на трудовото законодателство като е сключил допълнително споразумение със срок за изпитване за длъжността „лесничей", която ищецът е заемал в различни периоди от време при него.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от КТ когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане може да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца. За една и съща работа с един и същ работник в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Следователно след като работникът или служителят в продължителен период от време, при същия работодател е изпълнявал не само същата длъжност „лесничей", но и други ръководни длъжности - „старши лесничей" и „началник участък", като е ръководил работата на лесничеите в Горското стопанство, не може да се уговаря срок за изпитване, защото това противоречи както на смисъла на чл.70 от КТ, така и на буквата на закона -чл.70, ал.5 от КТ.

Работодателя е направил възражение, че независимо, че длъжността „лесничей", на която е преназначен ищеца с Допълнително споразумение № РД-13-13/ 16.03.2016 г. не е нова, то трудовата функция е съществено изменена и това налагало уговаряне на изпитателен срок. В отговора на исковата молба се твърди, че длъжностните задължения по връчената длъжностна характеристика на 16.03.2016 год. са съществено изменени от тези на преди заеманите длъжности „лесничей", „старши лесничей" и „началник горско-стопански участък", с дейност по сертифициране управлението на горите по стандарт на Съвета за стопанисване на горите (FSC). Въззивният съд намира, че тази дейност не е нова. ТП „Държавно горско стопанство" Стара Загора е сертифицирано от 2013 година, като сертификатът е издаден от лицензирана фирма - „Нетком" ЕООД, гр.София. В съответствие с критериите на издадения сертификат и стандарта се предвижда ежегоден одит. За доказване на това твърдение са представени длъжностните характеристики за длъжността „лесничей" от 11.05.2009 год. и от 16.03.2016 год. Представена и приета по делото е и длъжностна характеристика за длъжността Началник ГСУ от 28.05.2013 год. Ответникът признава, че ищецът е работил на длъжност „лесничей" и „Старши лесничей" за периода 04.09.1990 год. до 31.05.1994 год. и от 02.09.2008 год. до 11.05.2009 год., но за тези периоди не представя длъжностни характеристики, не са приложени и в личното трудово досие. При сравнение на длъжностните характеристики, представени от ответника е видно, че при изпълнение на длъжността началник Горско стопански участък ищецът е отговарял, контролирал и организирал цялостната дейност на участъка в ТП на ДГС Стара Загора. Преките задължения по връчената длъжностна характеристика след подписване на допълнително споразумение № РД-13-13/ 16.03.2016 год. по Раздел V, т. 1. и т.2 - изготвя, контролира и следи за правилното изготвяне на документите, отнасящи се до сертификацията за управление на горите на териториите, управляване от ТП „ДГС" Стара Загора; комплектова и съхранява документацията, свързана със сертификация за управление на горите са различни от тези, съдържащи се както в предишната длъжностна характеристика за длъжността „лесничей", така и в тази за длъжността „началник ГСУ". Те не са вписани, защото представените  длъжностни характеристики са с дати преди 2013 година. Добавянето само на тези две длъжностни задължения към характеристиката от 16.03.2016 год. не изменят основно трудовата функция, защото в тази характеристика са вписани още шест на брой преки задължения, съществуващи в длъжностната характеристика от 28.05.2013 год., а и дейността по сертифициране не е нова. Тази дейност дали се провежда и документира в протоколи или други стандартизирани бланки е присъща на горското стопанство и ищецът я е изпълнявал, заемайки длъжността „началник ГСУ" и „лесничей" в предходни периоди от време. За времето от сключване на Допълнително споразумение към трудовия договор № РД-13-13/ 16.03.2016 год., считано от 17.03.2016 год. и връчената длъжностна характеристика на 16.03.2016 год., до прекратяване на трудовия договор със Заповед № РД-13-23/ 30.03.2016 год. /11 работни дни/, не е извършван одит от лицензираната фирма, която е извършила сертификацията. Не се е налагало ищецът да работи по сертификацията, за да се твърди, че бил проверяван за изпълнение на служебните задължения за длъжността „лесничей" с нова трудова функция.

С разпореждане № 9168/ 20.07.2016 год. ответникът е бил задължен да представи: сертификата управление на горите на ТП „Държавно горско стопанство" Стара Загора, издаден от „Нетком" ЕООД, гр.София или друга фирма; договора между ТП „Държавно горско стопанство" Стара Загора и

лицензираната фирма, за да докажа периода в  който се извършва задължителен и текущ одит; последния   издаден   документ   за   задължителен   и   текущ   одит   от лицензираната фирма в периода преди уволнението ми. Във връзка с това е представен   последния   издаден   сертификат   от   30.03.2015   год., независимо от това, че ДГС е сертифицираио от 2013 год., както потвърждава свидетелят Я., посочен от ответника. Това оборва твърдението на ответника в отговора на исковата молба, че дейността по сертифицирането е нова за горското стопанство. За същите обстоятелства свидетелства и Р.Ч.. „Дейността по сертифицирането влезе в 2013 год. Тази дейност е присъща на Горското стопанство, но под друга форма, не се наричаше сертифициране, а извеждане на сечене - правеха се протоколи, ако има нарушения се вписват. До 2015 година документите се оформяха от г-жа М.Т.. Когато работехме по стария начин зам.началник и началник отдела идваха лично да проверяват. За ищеца като зам.началник отдел и началник отдел беше негова задача да контролира."

По делото първоначално ответникът е представил  проформа фактура и договор от 23.03.2016 год. с фирма „Непком България" ООД, гр. София, по който нито има извършено плащане, нито се е работило. Тези документи ответникът е представил с оглед твърденията,  че по време на този договор е провеждано изпитването на ищеца за дейността по сертификация. В последното съдебно заседание обаче е представил оферта от друга фирма -„Контрол Юнион България" ЕООД, гр. Варна от 25.04.2016 год., фактура и извършено плащане от 29.08.2016 год. и доклад от годишен одит на ДГС Стара Загора от 5-7 октомври 2016 год. Всички документи са след 30.03.2016 год. датата на издаване на заповедта за уволнение.

Предвид гореизложеното с оглед непредставяне на договора между ТП „Държавно горско стопанство" гр. Стара Загора и фирма „Контрол Юнион България" ЕООД, гр. Варна, каквото задължение ответникът е имал съгласно определение от 28.11.2016 год. на първоинстанционния съд, и на основание чл.161 от ГПК следва да се приеме за доказан факта, че договорът е сключен след прекратяване на трудовия договор на ищеца.

С обжалваната Заповед № РД-13-23/ 30.03.2016 год. на Директорът на Държавно горско стопанство гр. Стара Загора, с която считано от 01.04.2016 год. на ищеца е прекратен трудовия договор за длъжността „лесничей" на основание чл.71 от КТ, работодателят нарушава не само разпоредбата на чл.70 от КТ, да изпита работника за трудовата функция, която е изпълнявал преди, но и злоупотребява с права по смисъла на чл.8 от КТ, което е основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед.

От събраните доказателства и твърденията в отговора на исковата молба, че имало основания за прекратяване на трудовия договор на ищеца поради дисциплинарни нарушения става ясно, че работодателят е злоупотребил с права, като използва правната норма на чл.71 от КТ, за да постигне цел прекратяване на договора с ищеца, но не при наличие на предпоставки за това -изпитване за друга трудова функция. В Допълнително споразумение № РД-13-13/ 16.03.2016 год. е уговорен срок за изпитване в рамките на безсрочен трудов договор по чл.67, ал.1, т.1 от КТ.

В чл. 70 КТ законодателят изрично е допуснал възможността да се уговори клауза за срок за изпитване, включително и по вече съществуващо трудово правоотношение между страните, ако съществено е променена трудовата функция на работника или служителя. Изпитването на работника е с оглед възможността му да се справи с променените трудови задължения, съответно да се установи дали новата длъжност е подходяща за него. Забраната по  чл. 70, ал. 5 КТ - сключването на повече от един договор със срок за изпитване е само за една и съща работа, независимо от наименованието на длъжността. Няма да е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1 КТ и в случаи на съществуващо трудово правоотношение, когато работодателят вече е проверил годността на работника или служителя и последният също е наясно с възможността да се справи с работата - напр. по-рано е изпълнявал трудовите функции, съставляващи същинското съдържание на новата длъжност.

В конкретния случай безспорно клаузата за срок за изпитване, включена в трудовия договор на ищеца е недействителна поради заобикаляне на закона, тъй като с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с работника по облекчения за работодателя ред на чл.71 ал.1 КТ по причини, които не са свързани с изпълняваната работа.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че  изводите на първоинстанционният съд, които са в обратен смисъл са неправилни и незаконосъобразни. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

С оглед на това основателни се явяват и другите два обективно съединени искове – за възстановяване на преди заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ. Правото на ищеца да бъде възстановен на  преди заеманата длъжност предпоставя признаване за незаконна заповедта за уволнение и нейната отмяна. Искът за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна имат преюдициален характер по отношение на останалите два обективно съединени иска. /В този смисъл Решение № 625-92 г. ІІІ ГО ВКС/. Ето защо по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, въззивният съд намира, че предвид основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се уважи и искът за възстановяване на ищеца на преди заеманата „лесничей“.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ:

Този иск също е обусловен от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, който се установи да е основателен. По делото са събрани доказателства ,че действително ищецът е останал без работа след прекратяване на трудовото му правоотношение за срок повече от 6 месеца- видно от извършената констатация от трудовата книжка на ищеца, размера на този иск е доказан с приетото заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че е в размер на 7233,33 лв., поради което следва да бъде присъдено на ищеца обезщетение в този размер. 

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което  следва да бъде отменено изцяло. При постановяването му  са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите не съответстват на събраните по делото доказателства. С оглед на това следва да бъде постановено друго решение, с което бъдат уважени изцяло предявените искове.

С оглед изхода на делото следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от същия разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Следва също така ответника да заплати  в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Стара Загора, държавна такса за производството в размер на 349,33 и сумата 110 лв. /сто и десет лева/ заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 152 от 13.02.2017г., постановено по гр.дело № 2436/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на К.П.Ж., ЕГН ********** ***. № …, ет…., със съдебен адрес:***, чрез адв. Н.К. ***, и ОТМЕНЯ Заповед № РД – 13 – 23/30.03.2016г. на директора на Териториално поделение „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО” – СТАРА ЗАГОРА към „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП СЛИВЕН.

ВЪЗСТАНОВЯВА К.П.Ж. на предишната работа на длъжност „Лесничей” в Териториално поделение „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО” – СТАРА ЗАГОРА към „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП СЛИВЕН.

ОСЪЖДА„ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП СЛИВЕН, Териториално поделение „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО” – СТАРА ЗАГОРА, ул.”12 пехотен полк” № 22, ЕИК 2016176540191, представлявано от Директора С.И., ДА ЗАПЛАТИ НА К.П.Ж., ЕГН ********** ***. № …, ет…., със съдебен адрес:***, чрез адв. Н.К. *** сумата от 7 233.33 лв. /седем хиляди двеста тридесет и три лева и 33 ст./, представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за оставане без работа след незаконно уволнение за периода 01.04.2016г. – 01.10.2016г.,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от  датата на подаването на исковата молба в съда-30.05.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1630 лв., представляваща направените разноски по делото за двете съдебни инстанции – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП СЛИВЕН, Териториално поделение „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО” – СТАРА ЗАГОРА, ул.”12 пехотен полк” № 22, ЕИК 2016176540191, представлявано от Директора С.И. да заплати  в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Стара Загора, държавна такса за производството в размер на 349,33лв. / триста четиридесет и девет лева 33ст./ както и сумата 110 лв. /сто и десет лева/ заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: