Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  214                                 26.06.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 03 май                                                   две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                               НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ

в.гр.д. № 1133  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

 

                Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба на “Б.” ЕАД – гр. Г., представлявано от Я. П. – Изпълнителен директор,  подадена чрез юрисконсулт К.Б., против решение № 124 от 29.12.2016 г., постановено по гр.дело № 270/2016 г. на Г.районен съд, с което се отменя, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като незаконосъобразно, уволнението на П.Д.К., извършено на 17.05.2016г., със Заповед №185/17.05.2016г. на изпълнителния директор на “Б.” ЕАД - гр.Г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ- поради съкращаване на щата, и се възстановява на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ П.Д.К. на заеманата преди незаконосъобразното й уволнение длъжност като “Оператор, химически контрол” в Цех “Х.” в “Б.” ЕАД - гр.Г., като се осъжда “Б.” ЕАД - гр.Г. да заплати на П.Д.К. на основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ сумата 5173,42лв. обезщетение за оставането й без работа, поради незаконосъобразното й уволнение, за периода 17.05.2016г. - 17.11.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1,55лв., представляваща лихва за забава върху неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2016г. за периода от 18.07.2016г. до 05.08.2016г., както и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00лв., и по сметка на РС - Г. сумата от 607,00лв., представляваща възнаграждение за вещо лице и държавна такса.

 

          Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд, с което на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е отменено като незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на П.Д.К., извършено със заповед № 185/17.05.2016 г., възстановена е на преди заеманата длъжност и дружеството е осъдено да й заплати обезщетение за оставането й без работа в размер на 5173,42 лв. за периода 17.05.2016 г. – 17.11.2016 г., лихва за забава, разноски за адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и ДТ, е незаконосъобразно, непълно и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. За да отмени заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съдът е приел, че не е подписана от представителя на работодателя и не било ясно от кого е подписана, както и този от когото е подписана дали има делегирано правомощие да прави изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Намира, че дружеството е спазило изискванията на чл.21 от ТЗ относно реда и начина на учредяване на прокура, както и че е неоспорим фактът, че лицето подписало заповедта е прокуриста на дружеството И. Д. П., който факт не е бил оспорван от ищцата в първоинстанционното производство. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика.

 

          Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, както и да му бъдат присъдени в настоящото производство, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

 

          В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна П.Д.К. чрез пълномощника си адв. С.Д., взема становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно. Намира за правилен изводът на съда, макар и приет въз основа на незаконосъобразни мотиви, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е подписана от посочения за неин автор Изпълнителният директор на „Б.” ЕАД. В това отношение излага подробни съображения. Освен това счита, че исковете й следва да бъдат уважени, тъй като работодателят не е спазил вътрешните си правила относно промяната на щатното разписание, което е довело до съкращаване на щатната длъжност и последвалото й уволнение. Незаконосъобразно било упражнено от работодателя и правото на подбор, обективирано в протокол от 12.05.2016 г., чието съдържание е оспорила своевременно в първоинстанционното производство. Излага съображения и относно показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели. Намира, че не била спазена и разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ за вземане съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.  Цитира съдебна практика.

          Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение, както и да й присъди направените разноски пред въззивната инстанция.

         

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа обстановка:

 

  Предявени са обективно съединени искове - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на предишната работа и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ – за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от 17.05.2016г. до 17.11.2016г. в размер на 5173,42лв., както и иск с правно основание чл.128, ал.2 КТ – за трудово възнаграждение за периода 01.05.2016г. – 16.05.2016г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите, както и за съдебните разноски по делото. При условията на евентуалност – в случай, че съдът отхвърли иска за отмяна на уволнението, са предявени искове с правно основание чл.224, ал.1 КТ, с правно основание чл.220, ал.1 от КТ и с правно основание чл.222, ал.1 КТ, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите, както и за съдебните разноски по делото

Исковете са предявени от въззиваемата П.Д.К. срещу въззивника “Б.” ЕАД гр.Г.. С исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение като “Оператор, химически контрол” с място на работа Цех „Х./СОИ-Р” гр.Г.. На 16.05.2016г. на ищцата било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, а на 17.05.2016г. й била връчена Заповед №185/17.05.2016г. за прекратяване на трудовия й договор на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата. Ищцата счита, че заповедта е незаконосъобразна. В заповедта не било посочено дали изцяло се премахва длъжността “Оператор, химически контрол” или се съкращава броя на служителите, които я заемат. Ако не се премахва изцяло длъжността, работодателят бил длъжен да извърши подбор между всички, които заемат такава длъжност, какъвто подбор ищцата счита, че не е извършен. В случай, че е бил извършен подбор, ищцата счита, че образованието, което има и стажът на същата длъжност я нареждат на по-предна позиция от лицата, заемащи длъжността при работодателя, поради което не следва именно тя да бъде съкратена измежду петте служителки на същата длъжност. Ищцата счита, че стриктно е изпълнявала изискванията на заеманата длъжност, високо квалифицирана е, не са й били налагани дисциплинарни наказания, стриктно е спазвала трудовата дисциплина. С работата си била допринесла за подобряване дейността на лабораторията, както и за обучението на по-новите колеги. Рядко е отсъствала от работа, като само веднъж през 2015г. е ползвала неплатен отпуск със съгласието на работодателя. Освен това ищцата била член на КТ „Подкрепа” повече от 6 месеца преди прекратяване на трудовото й правоотношение, поради което счита, че се ползва от защитата на чл.333, ал.4 от КТ. Твърди, че не е искано съгласието на синдикалното ръководство съгласно Колективния трудов договор. По изложените съображения счита уволнението за незаконно. Освен това твърди, че не й е изплатено трудовото възнаграждение за месец май 2016г. до датата на уволнението.

Моли съда да признае за незаконно уволнението и да отмени Заповед №185/17.05.2016г. на изпълнителния директор на “Б.” ЕАД гр.Г., да я възстанови на предишната работа – “Оператор, химически контрол” с място на работа Цех „Х./СОИ-Р” в “Б.” ЕАД гр.Г., както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на уволнението за периода от 17.05.2016г. до 17.11.2016г., общо в размер на 5173,42лв. заедно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане. По отношение на предявения иск с правно основание чл.128, ал.1 КТ, както и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.224, ал.1 КТ, чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ моли съдът да приеме, че претенциите са били дължими към момента на предявяване на исковата молба, поради което да осъди ответника да заплати законната лихва за периода от предявяване на исковата молба до момента на изплащане на съответните суми. Претендира разноски за производството.

В срока за писмен отговор и в съдебно заседание ответникът изразява становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Твърди, че с Протокол на Съвета на директорите на “Б.” ЕАД от 15.04.2016г. е прието ново щатно разписание на длъжностите в дружеството. Същото влиза в сила от 20.04.2016г. Изпълнителният директор е следвало в тридесет дневен срок от датата на влизане в сила на щатното разписание да приведе персонала на дружеството в съответствие с него. Със Заповед №341/05.05.2016г. е назначена комисия за извършване на подбор между служителите в Цех „Х./СОИ-Р” заемащи длъжността  “Оператор, химически контрол”, и е изискан доклад от заместник началникът на цеха в качеството му на ръководител на служителите. На 12.05.2016г. комисията е провела заседание, на което е извършила подбор и е съставила протокол от същата дата. Съгласно извършения подбор е взето решение за съкращаване на ищцата и е връчено предизвестие. Със Заповед №185/17.05.2016г. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, като изрично е посочена причината за прекратяване на трудовия договор – съкращаване на щата. Ответникът твърди, че са спазени всички нормативни изисквания при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата – бил е извършен подбор, за който работодателят не е длъжен да връчва протокол на съответния работник. По отношение твърденията на ищцата, че еднократно е ползвала неплатен отпуск, ответникът сочи, че такъв отпуск е ползван неколкократно през 2015г.

Ответникът твърди, че колективният трудов договор е действал до 01.11.2015г. и към настоящия момент все още няма сключен нов колективен трудов договор. Поради тази причина се прилагали общите разпоредби на КТ. Освен това на 09.01.2016г. работодателят е подал уведомление за прекратяване на членството си в Българска браншова камара на енергетиците и от 09.04.2016г. членството било прекратено. Поради тази причина правилата на браншовия колективен трудов договор не се прилагат спрямо ответника и не било необходимо съгласие за уволнение на работници членуващи в синдикалната организация.

По отношение на предявените искове при условията на евентуалност, ответникът твърди, че всички дължими суми за трудово възнаграждение и обезщетения са изплатени.

Предвид гореизложеното предявените искове били неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Оспорва се прекратяване на трудово правоотношение, извършено на 17.05.2016г. Съгласно чл.358, ал.1, т.2 от КТ искът следва да бъде предявен в двумесечен срок от връчване на заповедта. За давностните срокове по чл.358 от ГПК се прилага специалната уредба на исковата давност за трудови спорове, която установява КТ, а по неуредените въпроси се прилага общата уредба на давността по чл.110-120 от ЗЗД. В обща уредба на погасителната давност  няма специални правила за определяне на края на давностния срок, поради което това става чрез общите правила за броене  на сроковете. Давностният срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ за предявяване на исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ е определен в месеци. В този случай според общите правила за броене на сроковете по ГПК той изтича на съответното число на последния месец и ако последния ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В случая двумесечният давностен срок е започнал да тече на 17.05.2016г. и изтича на 17.07.2016г. Исковата молба е подадена чрез куриер на 16.07.2016г. Поради тази причина съдът намира, че предявените искове са допустими като предявени в установения от чл.358 КТ срок.

Страните не спорят, а и видно от приетите като писмени доказателства по делото копия от документите от личното трудово досие на П.Д.К., ищецът е работил при ответника на длъжността “Оператор, химически контрол” в Цех „Х./СОИ-Р”.

Не е спорно по делото че със Заповед под №185/17.05.2016г. на изпълнителния директор на “Б.” ЕАД гр.Г., трудовият договор на ищеца е бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата. За да се приеме, че е налице съкращаване на щата, е необходимо да е налице намаляване или премахване за в бъдеще на отделни бройки на утвърдения общ брой работници или служители. Освен това, съкращаването на съответната щатна бройка трябва да е извършено по установения ред и от лицето или органа, който има право да извършва такива промени в щатното разписание. По делото бяха приети като писмени доказателства копия на: Заповед №341/05.05.2016г. на Изпълнителния директор на „Б.” ЕАД, оригинал на Протокол от 12.05.2016г., ведно с таблица за комплексна оценка, Протокол от заседание на Съвета на директорите на “Б.” ЕАД от 15.04.2016г., Доклад от Г. Н. от 09.05.2016г., Разписание на длъжностите, считано от 20.04.2016г., Разписание на длъжностите, считано от 01.09.2015г., от които е видно, че Съветът на директорите е утвърдил ново щатно разписание, което предвижда съкращаване на една щатна бройка “Оператор, химически контрол” в Цех „Х./СОИ-Р”. Изпълнителният директор на ответното дружество е издал заповед за извършване на подбор по реда на чл.329 КТ и назначената комисия е съставила протокол за извършен подбор между служителите, заемащи една и съща длъжност - “Оператор, химически контрол”.

 

Въззивният съд намира на първо място, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна поради нарушаване на императивната разпоредба на чл.333, ал.4 от КТ. Съобразно тази разпоредба, когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител, поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата, след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Въззиваемата е член на КТ „Подкрепа" от повече от шест месеца преди датата на прекратяване на трудовото й правоотношение, което е било установено с представеното доказателство от третото неучастващо по делото лице Федерация „Енергетика" към КТ „Подкрепа", а е видно и от представените фишове за брутно трудово възнаграждение и по-конкретно направените удръжки, сред които е и за членски внос за КТ „Подкрепа". В първоинстанционното производство въззивното дружество/ работодател е представило колективен трудов договор, действието на който е било до 01.11.2015г.. Третото неучастващо по делото лице Федерация „Енергетика" към КТ „Подкрепа" представи по реда на чл.192 от ГПК по искане на въззиваемата действащия към датата на уволнението й браншови колективен трудов договор, подписан на датата 12.04.2016г. Въпреки твърдението в първоинстанционното производство на въззивника и ответник, никъде в съпроводителното писмо третото неучастващо по делото лице не е записало, че същият не действа спрямо „Б." ЕАД. Точно обратното от самият договор е видно на стр.24 започва списъка на организациите и предприятията спрямо, които същият има действие, а на стр.25 раздел II "Мини и тецове", на позиция 38 е записано ответното дружество „Б." ЕАД. Безспорно в съдебната практика се приема, че до подписване на нов колективен трудов договор, браншовия колективен трудов договор има действие, а в случая е имал действие спрямо „Б." ЕАД като член на страна по договора-Българската браншова камара на енергетиците и спрямо въззиваемата като член на една от подписалите синдикални организации-Федерация „Енергетика" към КТ „Подкрепа". В случая преди да бъде прекратен трудовия договор на въззиваемата на 17.05.2016 год. е било задължително писмено съгласие на синдикалното ръководство в предприятието на основание чл.12, ал.4 от действащия браншови колективен трудов договор и тъй като такова съгласие липсва, процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение на въззиваемата се явява незаконосъобразна, поради нарушение на разпоредбата на чл.333,ал.4 от КТ. Това основание е достатъчно исковете за отмяна на уволнението, възстановяване на работа на въззиваемата/ищца и присъждане на обезщетение в нейна полза за оставане без работа да бъдат уважени.

 

В допълнение към отговора на исковата молба въззивникът и ответник “Б.” ЕАД гр.Г. е направил възражение, че на 09.01.2016г. работодателят е подал уведомление за прекратяване на членството си в Българска браншова камара на енергетиците и от 09.04.2016г. членството било прекратено. Поради тази причина правилата на браншовия колективен трудов договор не се прилагали спрямо ответника и не било необходимо съгласие за уволнение на работници членуващи в синдикалната организация. Същото възражение е неоснователно по две причини: На първо място това допълнение към писмения отговор и направените с него възражения е подадено в съда извън законоустановения срок за отговор по чл.131, ал.1 от ГПК. Преписа от исковата молба е получен от въззивника и ответник на 17.08.2016 год., а допълнението към отговора е подадено на 21.09.2016 год. при РС-Г. /лист 101 от първоинстанционното дело/. На второ място към същото допълнение не са представени сочените с него 3 броя приложения – писмени доказателства. Поради това същото възражение следва да бъде оставено без уважение.

 

В допълнение на това въззивният следва да отбележи, че относно наведените съображения, че щатното разписание не е утвърдено съобразно Устава на ответното дружество, първостепенният съд е приел като писмено доказателство копие на Устав на “Б.” ЕАД гр.Г.. Действително в чл.26, ал.8, във връзка с ал.7 от Устава е предвидено, че решенията на Съвета на директорите за съществени организационни промени или съществени промени в дейността на дружеството влизат в сила след одобрението им от Едноличния собственик на капитала, но макар да няма дефиниция на понятието „съществени”, съдът намира, че промените в щатното разписание, довели до съкращаването на ищцата категорично могат да бъдат категоризирани като съществени организационни промени и поради тази причина е било необходимо това решение на съвета на директорите да бъде одобрено от Едноличния собственик на капитала.

 

В тази насока въззивният съд следва да отбележи, че до издаването на процесната  заповед се е стигнало (както самият процесуален представител на въззивника и ответник е изложил в т.З на стр.2 от отговора на исковата молба), след извършен подбор в изпълнение на протокола на съвета на директорите от 15.04.2016 год., който съгласно правно организационната форма и устава на дружеството се явява компетентен орган да приема решения за промените в щатното разписание на длъжностите в „Б." ЕАД. Твърдението на въззивника и ответник е, че новото щатно разписание е прието от този орган на дружеството. В изпълнение на решението на СД е и издадена Заповед под № 341 на изп.директор от 05.05.2016г., с която е приведено щатното разписание и е назначена комисията за извършване на подбор. В първото по делото съдебно заседание в първоинстанционното производство е било прието като доказателство обявения по партидата на „Б." ЕАД в ТР актуален устав. В действителност разпоредбата на чл.22,ал.2, пр.З от устава гласи, че СД приема организационно-управленската структура на дружеството. Чл.26,ал.7, буква „6" от устава гласи, че решение за съществените организационни промени в дружеството (а съкращаването на близо 200 работници, видно от представените към отговора ново и старо щатно разписание е такава промяна) се взима с единодушие, но има една съществена подробност и тя е, че в ал.8 на същия член 26 изрично е записано, че решенията на СД влизат сила след писменото им одобрение от едноличния собственик на капитала, който е „Б."-дружество регистрирано във Великобритания. Такова одобрение липсва и не беше представено от въззивника/ответник. Поставя се въпросът дали едноличния собственик на капитала следва да е утвърдил организационните промени в структурата на дружеството, за да е законно последващото изменение на щатното разписание и съкращаването на щата. Съдът считам, че отговорът на този въпрос е категорично положителен. От съвкупното тълкуване на разпоредбите в устава на дружеството - работодател се налага извод, че едноличният собственик на капитала следва първо да одобри приетата от СД организационно-управленската структура на дружеството, като едва след това, в съответствие с нея изпълнителният директор е можел да променя щатното разписание. Налице е следователно сложен фактически състав, определен от самия работодател, който в конкретния случай със съкращаване длъжностите на близо 200 работници (сравнено със старото щатно разписание) трябва да се съблюдава. Работодателят не е представил решение на едноличния собственик на капитала за одобряване решението на СД, поради което не е спазил установената от самия него процедура по одобряване на организационно-управленската структура на дружеството. Ето защо следва да се приеме за установено, че работодателят не е спазил и вътрешните си правила относно промяната на щатното разписание, поради което съкращаването на щатна длъжност, а оттам и уволнението на въззиваемата, която е заемала длъжността, се явява незаконосъобразно.

 

Прекратяването на трудовото правоотношение е регламентирано от норми с императивен характер, за спазването на които съдът следи служебно. В настоящия случай прекратяването на трудовото правоотношение между страните е станало с писмена заповед, която съдържа необходимите реквизити и има положен подпис на „Изпълнителен директор…… /Я. П./”. Видно от актуалното състояние на ответното дружество, същото се представлява именно от изпълнителен директор – Я. П. П.. Подписът на заповедта обаче е поставен със запетая пред „Изпълнителен директор” и очевидно не е на лицето Я. П., видно от многото други подписи на същото лице на други документи, приложени по делото. Самият факт, че пред думите „Изпълнителен директор” има поставена запетая сочи, че за изпълнителен директор се е подписало друго лице, а не самият изпълнителен директор.

Относно правомощията за прекратяване на трудово правоотношение, съдът намира от извършената справка в търговския регистър, че същата Заповед е подписана от прокуриста И. Д. П., който е бил надлежно вписан в търговския регистър /на позиция под № 41/ по партидата на дружеството въззивник. Съгласно специалната разпоредба на чл. 22, ал.1 от ТЗ Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон. Според ал.2 Прокуристът няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца освен ако е специално упълномощен. Упълномощаването може да бъде ограничено само за дейността на отделен клон. Други ограничения нямат действие по отношение на трети лица.

 

Налага се извода, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е надлежно подписана от представител на работодателя, а именно от надлежно упълномощения и вписан в търговския регистър прокурист И. Д. П. , който има и правомощието да прави изявление за прекратяване на трудово правоотношение. Въпреки това процесната Заповед №185/17.05.2016г. на дружеството въззивник “Б.” ЕАД гр.Г. се явява незаконосъобразна с оглед на първоначално посочените две основания по-горе, а именно нарушението на императивната разпоредба на чл.333, ал.4 от КТ. И неспазването на разпоредбите на Устава на самото дружество въззивник касателно установената от самия него процедура по одобряване на организационно-управленската структура на дружеството. Само на тези основания уволнението на ищцата следва да бъде признато за незаконно и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ следва да бъде уважен.

 

Предвид уважаването на първия обективно съединен иск - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и предвид приетото за установено по-горе, че преди незаконосъобразното уволнение, ищцата е заемала по трудов договор за неопределено време процесната длъжност “Оператор, химически контрол” в Цех „Х./СОИ-Р” в ответното дружество, основателен е и вторият предявен по делото иск - с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, поради което и той следва да бъде уважен, като ищцата бъде възстановена на тази заемана от нея преди незаконосъобразното й уволнение длъжност.

Също предвид уважаването на първия обективно съединен иск - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва, че е налице и първата - обща предпоставка за уважаването и на предявения иск за парично обезщетение - с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, а именно - налице е незаконно уволнение на ищеца. Съгласно чл.225, ал.1 от КТ “При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.” Предпоставка за присъждане на това обезщетение е работникът да докаже оставането си без работа след уволнението за шест месеца. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата не е сключила ново трудово правоотношение след процесното уволнение, т.е. останала е без работа след уволнението. За определяне размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се използва брутното трудово възнаграждение полученото от работника за месеца, предхождащ уволнението, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Съгласно заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, което не е било оспорено от страните и е било прието от съда, размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за период от шест месеца след уволнението – 17.05.2016г. – 17.11.2016г. възлиза на 5173,42лв. За този размер искът следва да бъде уважен.

 

На основание чл.78 ал.1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените от последната разноски по делото, но тъй като съдът намира, че не са поискани разноски от въззиваемата, не са представени доказателства в тази насока и не същата не е представила и списък на разноските, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

 

Водим от горните мотиви, С. Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 124 от 29.12.2016 г., постановено по гр.д. № 270/2016 г. по описа на РС – Г., като правилно и законосъобразно.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд чрез Окръжен съд С.при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: