Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 182                                                02.06.2017г.                          гр.Стара Загора

 

       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав

На втори май 2017 г.

В публично заседание в следния състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                                  ЧЛЕНОВЕ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                       СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар…………

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1138 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.150 от СК.

 

Производството е образувано по въззивна жалба от особения представител- адвокат на пълнолетния български гражданин В.Х.Х.- ЕГН ********** с първоначален адрес в с.А., общ.П., обл.С., и с втори адрес в гр.С., ж.к.“Н.., бл.., вх.., ет.., ап.., против Решение № 218/08.03.2017г. по гр.д. № 4622/2016г. по описа на РС- Ст.Загора, в която заявява, че не е доволен от това Решение, поради което го обжалва пред ОС- С.в законоустановения 2- седмичен срок, относно размера на увеличената месечна издръжка, като го счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено при извършено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон, тъй като съгласно чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. В тази връзка, за определяне на възможностите на ответника, с Отговора на исковата молба е било направено доказателствено искане за назначаване на СИЕ за установяване иа размера на получаваните от същия доходи за 1 г. назад, и РС е разпоредил да се изиска Справка от ТД на НАП- гр.С.относно регистрирани трудови договори на ответника през последната 1 г. и какъв е размера на получавания от него трудов доход, както и справка относно декларирани от ответника доходи през 2015г.- 2016г., но до приключване на делото пред РС не са били постъпили изисканите справки, като РС е бил постановил Решението си без тях- тоест без доказателства за доходите на бащата- ответник/въззивника/, с което били нарушени доказателствените му права. Освен това, като е уважил предявения иск по чл.150 от СК в неговата цялост, РС е постановил своето решение в разрез с материалния закон, тъй като по делото не се доказали изключителни нужди на детето, майката получава доходи около средните за страната, и липсвали данни за средномесечните доходи на бащата, поради което и издръжката следвало да бъде определена в по-нисък размер, съгласно чл.142, ал.2 от СК, около 150- 180 лв. месечно. Претендира разноските си по делото пред двете съдебни инстанции. В този смисъла е пледоарията на служебно назначения му процесуален представител- адвокат по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

Въззиваемата малолетна българска гражданка С.В.Х. на 8 г., действаща чрез нейната майка и законна представителка П.С.И.- и двете от  гр.С.не са подали писмен Отговор против въззивната жалба в законния 2- седмичен срок. Пледират чрез ангажирания си процесуален представител- адвокат по делото, че въззивната жалба е изцяло неоснователна и недоказана, че атакуваното с нея Решение на РС- С.е изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, и моли въззивния съд да го потвърди изцяло, ведно със законните последици от това. Претендира разноските си за възнаграждение на 1 адвокат пред настоящата въззивна инстанция.

 

Настоящият въззивен ОС- Ст.Загора, след като провери събраните по делото пред първата и пред въззивната инстанция писмени доказателства, като обсъди доводите на всяка от страните, и приложимите по казусите материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото- обжалваното в неговата осъдителна част атакувано съдебно решение, е постановено от първоинстанционния РС- гр.Стара Загора при условията на иска по чл.150 от СК. При анализа на направените от въззивницата оплаквания, настоящият въззивен съд констатира следното :

 

ОТНОСНО ВАЛИДНОСТТА :

Атакуваното Решение в обжалваната му част е валидно и допустимо, поради което и на осн. чл.271, ал.1, изр.1 от ГПК настоящия въззивен съд следва да се произнесе по материалноправната същност на направените във въззивната жалба оплаквания.

 

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА :

Установено и доказано по несъмнен и безспорен начин още пред първата съдебна инстанция РС- С.е, че от датата на определяне на предишната издръжка от 80 лв. месечно, считано от 23.01.2013г. с предходното Решение № 62/23.01.2013г. по бр.гр.д.№ 1903/2012г. по описа на РС- гр.Карлово, обл.Пловдивска, е минал период от повече от 4г., през който съответно се е увеличила възрастта на детето, то е тръгнало на училище и значително са нараснали нуждите от парични средства за неговото отглеждане, възпитание, обучение и развитие. В тази връзка РС правилно е констатирал наличието на фактически и правни основания за изменяване на издръжката с изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, въз основа на които е била първоначално определена тя- т.е. нужда от издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са взети предвид при определяне на издръжката, чието изменение се иска, а именението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предяване на иска по чл.150 от СК, като е възможно е да е настъпило изменение само относно нуждите на този, който търси издръжка, или само изменение относно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК.

Напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е преценил, че основното задължение на родителите е визирано в чл.125, ал.1 от СК- че родителите са длъжни да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето си, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси, като конкретно изражение на грижата за детето е и даването на издръжка. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно императивната разпоредба на чл.1431 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В тази връзка те дължат такава издръжка и когато детето е настанено извън семейството, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от СК. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, като ал.2 на чл.142 от СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата /115 лв./.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на предпоставката „ненавършило пълнолетие дете”. Закрепеният в чл.142, ал.2 от СК законодателен подход е насочен към определяне на една минимална сума за издръжката на всяко дете, чието осигуряване е безусловно задължение на родителя, независимо дали това ще е за сметка на неговата собствена издръжка, като липсва законово правило, че при получаването на минимален доход задълженият да издържа детето си родител следва да заплаща тъкмо минималния размер на издръжката или сума около този минимум.

В конкретния случай, съществен факт е, че от момента на определяне на последния размер на издръжка за детето С. до предявяване на настоящата искова молба са  изминали повече от 4 г., което само по себе си е самостоятелно основание за изменение на определената по-рано издръжка, тъй като за този период от време детето е пораснало, като същевременно са нарастнали и неговите нужди. По делото се установява, че майката на детето сама полага грижи по отглеждането му, като получавания от нея ежемесечен трудов доход е малко над установения за страната минимален размер на работна заплата. Безспорно е установено по делото и, че бащата на детето няма никакво участие в непосредственото отглеждане и възпитание на дъщеря си, като тези родителски задължения са поети изцяло от майката. Определеният с решение по гр.д. № 1903/2012г., по описа на РС- Карлово размер на издръжка е вече под установения в закона минимум. Действително, пред РС не е имало данни относно получавани от ответника ежемесечни доходи, но пред въззвния ОС вече е установено и доказано по безспорен начин, че от 01.01.2016г. до 24.04.2017г./видно от приетата официална Справката от НАП- ТО- гр.Ст.Загора/, той няма никакви регистрирани доходи, като осигурен или самоосигуряващ се в Република България. Това безспорно обстоятелство обаче не може да послужи за  освобождаване му от законовото задължение, като баща на малолетното дете, да заплаща ежемесечна издръжка на малолетната си дъщеря в необходимия за задоволяване на ежедневните й нужди размер. Бащата- въззивник е във видимо трудоспособна възраст, без данни за каквито и да са здравословни проблеми, което способства за осигуряване на нужните средства по издръжката на детето си.

Поради гореизложеното въззивният съд счита, че предявеният иск по чл.150 от СК за увеличаване размера на присъдената издръжка от 80 лв. на 200 лв. е изцяло мотивиран, основателен и доказан, и следва да бъде изцяло уважен в претендирания размер, при наличието на минимална работна заплата/МРЗ/ за страната в размер на 460 лв., считано от 01.01.2017г., определена с МПС № 372/22.12.2016г.- Д.в.№ 103/27.12.2016г. Така определеният размер следва да се присъди считано от датата на предявяване на иска/12.10.2016г./, до настъпване на основания за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Останалият размер до 300 лв. месечна издръжка на малолетното дете, следва да се осигурява от неговата майка, която работи, получава доходи около средните за страната, и която полага всички останали необходими грижи за неговото отглеждане, възпитание, обучение и развитие, без каквото и да е участие на бащата- въззивник.

В тази връзка не се събраха пред настоящата въззивна съдебна инстанция каквито и да са нови, нововъзникнали и/или новоизвестни писмени и/или гласни доказателства, които да обосноват защитната теза на в.жалбоподател/баща/ за друг, по- малък от определения от РС- С.размер на дължимата от него месечна издръжка към малолетната му дъщеря. Още повече, че детете ведно с майката живее в друго населено място/в гр.Ст.Загора/, на повече от 230 км. от местожителството на бащата/понастоящем в гр.София/, и липсват по делото каквито и да са данни за някакви преки и непосредствени грижи от бащата към детето му. Предвид всички гореизложени мотиви не се установиха и доказаха по какъвто и да е начин твърденията и оплакванията в процесната въззивна жалба на бащата- въззивник, относно неговите възможности и съответно относно евентуален по- нисък размер на дължимата от него месечна издръжка на малолетното му дете.

 

В този смисъл настоящия въззивен съд напълно споделя и подкрепя мотивите на първоинстанционния съд в атакуваната част от Решението му и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях. Следователно атакуваното първоинстанционно Решение следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това.

 

        Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.2, пр.1 от ГПК не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване пред ВКС на РБ.

 

Ето защо, мотивиран от горното и на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.150 от СК, въззивният ОС- С.

Р  Е  Ш  И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционното Решение № 218/08.03.2017г. по гр.д.№ 4622/2016г. по описа на РС- С.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не  подлежи на касационно обжалване.                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ :