Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 179                               02.06.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa трети май                                               две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                 

 

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в. гр. д. № 1144 по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на ТД на НАП – гр. Пловдив, ИРМ – гр. Стара Загора, подадена от Ц.К. - главен юрисконсулт, против решение № 151 от 13.02.2017г., постановено по гр.дело № 1385/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд,с което се отхвърля предявения от Национална агенция за приходите гр. София, и публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив, против Е.М.К.  и  Н.А.П.  иск с  правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, за прогласяване недействителност по отношение на Държавата на договор за покупко-продажба на недвижим имот урегулиран поземлен имот /УПИ/ дворно място,  с площ от 730 кв.м., находящ, се в с Калояновец, общ. Стара Загора, съставляващ УПИ II-471, квартал 42 по плана за регулация на селото, утвърден със Заповед № 1196/09.06.2000г. при граници : от север - улица, от изток – УПИ IV-471, от юг УПИ V- 471 и УПИ VІ – 471, от запад УПИ І-471, заедно с построените в него жилищна сграда и гараж и всички подобрения в имота, сключен между Е.М.К./продавач/ и Н.А.П. /купувач/, обективиран в  нот. акт № …, том …, рег.№ …, дело № …г. на нотариус Р.Б., с рег. № 435 на НК и с район на действие СтРС, като неоснователен.

Въззивникът ТД на НАП – гр. Пловдив, ИРМ – гр. Стара Загора оспорва изцяло решението на първоинстанционния съд, като счита, че е незаконосъобразно и неправилно, в т.ч. и относно присъдените разноски. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да им присъди направените по делото разноски.

Въззиваемат Н.А.П. -ответник в първоинстанционното производство,  чрез адв. Д.К. изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Излага съображения.   Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да й присъди направените разноски пред настоящата инстанция. 

Въззиваемата Е.М.К.- ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. К.Л. – Х., изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и неправилна.Излага съображения.      Моли съдът да остави без уважение въззивната жалба с произтичащите от това законни последици, да остави в сила първоинстанционното решение, както и да й присъди направените по делото разноски.

Публичният изпълнител на ТД на НАП гр. Пловдив - ищец в първоинстанционното производство, не е подал въззивна жалба, редовно и своевременно призовани пред ОС-Стара Загора,  не изпращат представител и не вземат становище по въззивната жалба.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК.

Ищците ПУБЛИЧЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ НА ТД на НАП гр. Пловдив и НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр. София, твърдят в исковата молба, че  НАП е публичен взискател за сумата от 37005.36лв., представляваща задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и следващи се лихви, установени с ревизионен акт по реда на ДОПК. На Е.М.К. била извършена ревизия, приключила с издаден Ревизионен акт № 261205530/04.02.2013г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1306323/01.03.2013г., издадени от С.С.Ч. - старши инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик. Установените в резултат на ревизията задължения били за данъци и задължителни осигурителни вноски и следващи се лихви и били публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т.9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Същите на основание чл. 127, ал. 1 от ДОПК подлежали на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, което не било сторено.След връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която били установени публичните задължения, Е.М.К. извършила възмездна сделка с имуществено право. Същата сключила договор за продажба, обективиран с нотариален акт № …г., том …, pег. № …дело № …от …г. от …г. по описа на нотариус Р.Б.- нотариус с рег. № 435, с район на действие Районен съд - гр. Стара Загора, с който тя прехвърлила на Н.А.П. за сумата 4 145,30лв правото на собственост на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот /дворно място/ с площ от 730 кв.м., находящ се в. с. Калояновец, общ. Стара Загора, съставляващ УПИ ІІ-471 от квартал 42 по плана за регулация на същото дело, утвърден със Заповед № 1196/09.06.2000г. при граници: от север - улица, от изток - УПИ IV - 471, от юг УПИ V - 471 и УПИ VI - 471 и от запад УПИ І-471, заедно с построените в него жилищна сграда и гараж и всички подобрения в имота. Продажната цена по сделката в размер на 4145.30лв. съвпадала изцяло с данъчната оценка на имота и тази цена била значително по-ниска от пазарните цени на имотите в с. Калояновец, общ. Стара Загора към момента на извършване на сделката. Следователно, след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която били установени публични задължения, Е.К. извършила възмездна сделка със свое имуществено право, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.Считат, че било налице и друго основание за недействителност на горепосочената продажба, а именно сделката била извършена с намерение да се увреди публичния взискател.

Твърдят, че освен тази сделка, лицето се разпоредило и с друг свой недвижим имот - апартамент № 12, находящ се в гр. …, ул. „…" № …, ведно със склад № 1, съгласно нотариален акт № …г. по н.д. № …г. по описа на нотариус Р.В. - нотариус с рег. № 398 с район на действие PC Димитровград. Вследствие на така извършените разпоредителни сделки Е.К. е намалила своето имущество, като останала с апартамент с площ от 65,34кв. м., находящ се в гр. …, ул. „…", бл…., ет. …, ап. …, върху който била наложена възбрана с цел налагане на предварителни обезпечителни мерки по реда на ДОПК с постановление № 26РД-10-11/14.01.2013г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, чието действие било продължено с постановление № 26РД10-11-3/11.02.2013г. Съгласно справка от информационна система на НАП /база население ЕСГРАОН/ постоянният и настоящ адрес на Е.М.К. съвпадал с адреса на възбранения апартамент. А съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ДОПК принудителното изпълнение се насочвало върху цялото имущество на длъжника с изключение на единственото му жилище; ако жилищната площ била повече от 30 кв. м. за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продавала, ако при тези условия жилището било реално поделяемо. Следователно, след двете разпореждания с недвижими имоти, този апартамент се явявал единствено жилище на длъжника, което било несеквестируемо имущество и срещу него не можело да се насочи принудително изпълнение, освен ако не отговаряло на условията по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ДОПК.Ищците молят, съдът да постанови решение, с което да обяви за недействителен по отношение на Държавата, на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, договор за продажба, обективиран с нотариален акт № …г., том …, peг. № …дело № …от …г. от …г., по описа на нотариус Р.Б. - нотариус с peт. № 435, с район на действие Районен съд - гр. Стара Загора, с който Е.М.К. е прехвърлила на Н.А.П. за сумата 4 145.30лв. правото на собственост на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот /дворно място/ с площ от 730 кв.м. находящ се в. с. Калояновец, общ. Стара Загора, съставляващ УПИ II-471  от квартал 42 по плана за регулация на същото дело, утвърден със Заповед № 1196/09.06.2000г. заедно с построените в него жилищна сграда и гараж и всички подобрения в имота. Претендират за  направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Ответницата  Е.М.К. чрез назначения й особен представител – адв. К.Л.-Х. взема становище за допустимост на иска, но счита същия за неоснователен. Счита твърдението на ищците, че при възмездната сделка, с която е извършена покупко-продажбата, даденото значително надхвърляло по стойност полученото, не отговаряло на действителното фактическо положение. Аналогичното сравнение с пазарните цени на други имоти в село Калояновец не се явявало достатъчно доказателство, за твърдяното от ТД на НАП -гр. Пловдив. Според трайната практика на ВКС, за да е налице основание за прогласяване на относителна недействителност на сделката, несъответствието в стойността на даденото и полученото следва е значително, но не може да бъде въведен единен критерий относно това кое е „значително” нито като абсолютна стойност, нито като процент, а преценката следва да бъде извършвана във всеки отделен случай". Предвид което счита, че предявеният иск за обявяване на процесната сделка за недействителна по отношение на ответниците, на основание чл.216 ал.1 т.2 от ДОПК е неоснователен.

Ответницата Н.А.П., чрез пълномощника си адв. К., е депозирала писмен отговор на исковата молба като взема становище за неоснователност на исковете, като моли да бъдат отхвърлени. Заявява, че изложените в исковата молба твърдения и направените въз основа на тях правни изводи в голямата си част са неправилни и не следват от представените по делото доказателства, поради което ги оспорва. Ответницата П. моли, съдът да постанови решение, с което да отхвърли, предявените от ищеца обективно и субективно съединени искове за обявяване за недействителен по отношение на държавата на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т.4 от ДОПК договор за продажба, обективиран в № …, том …, дело № …г. по описа на СВ по вписванията - Стара Загора /акт № …, том …, рег. № …, нот.дело № …от …г. по описа на нотариус с рег. № 435 - P. Б., с район на действие - PC гр. Стара Загора, с който Е.К. е прехвърлила на Н.П. за сумата от 4145.30 лв. правото на собственост върху описания в нотариалния акт недвижим имот, тъй като същите са неоснователни. Претендира и за направените поделото разноски.

 

Не е спорно по делото, че със заповед за възлагане на ревизия от 29.08.2012г. органът по приходите към Национална агенция за приходите /НАП/  възлага извършването на ревизия на първата ответница по делото Е.М.К.. Тази заповед е връчена на задълженото лице на 14.09.2012г. На 19.11.2012г. е издадена нова заповед за възлагане на ревизия на същото лице – Е.К., която е връчена на 08.01.2013г. На 21.12.2012г. е издаден ревизионен доклад, с констатации от извършената ревизия, възложена с горецитираните заповеди. На 04.02.2013 г. е издаден ревизионен акт № 261205530,  с който са установени задължения на ответницата К. към Държавата. Видно от разписката ревизионния акт е връчен на ответницата на 14.02.2013г. По отношение на ревизионният акт е извършена поправка с ревизионен акт за поправка № 1306323/01.03.2013г. Същият е връчен на ответницата К. на 11.03.2013г.

 Не е спорно по делото, че с договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № …, том …, рег.№ …, дело № 213/2012г. на нотариус Р.Б., с рег. № 435 на НК и с район на действие СтРС, на 12.11.2012г. ответницата К. е продала на втория ответник по делото Н.П. урегулиран поземлен имот /УПИ/ дворно място,  с площ от 730 кв.м., находящ, се в с Калояновец, общ. Стара Загора, съставляващ УПИ II-471, квартал 42 по плана за регулация на селото, утвърден със Заповед № 1196/09.06.2000г. при граници: от север - улица, от изток – УПИ IV-471, от юг УПИ V- 471 и УПИ VІ – 471, от запад УПИ І-471, заедно с построените в него жилищна сграда и гараж и всички подобрения в имота. Продажната цена на имота е 4 145.30 лв.

Видно от представеното по делото удостоверение изх. № Д0001379БЦ/03.02.2016г. на Община Стара Загора, данъчната оценка на продадения имот възлиза на 3 507.80 лв.  

От изисканото и приложено нотариално дело № №213/2012г. по описа на нотариус Р.Б., с рег. № 435 на НК, се установява, че посоченият недвижим имот е бил закупен от ответницата Е.К. на 28.03.2011г. по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № …, том …, рег.№ …, дело № …г. на нотариус М.И., с рег. № 406 на НК, срещу сумата от 3 800 лв. Приложено е и удостоверение от 29.11.2011г. за данъчната оценка на имота, която е в размер на 4145.30 лв.

За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е назначил съдебно-техническа експертиза, която е депозирала писмено заключение. От същото се установява, че пазарна цена на имота възлиза на 5 800 лв. към датата на сключване на процесната сделка – 12.11.2012г. Заключението е неоспорено от страните, същото е компетентно и добросъвестно изготвено, поради което съдът го възприема изцяло.

От показанията на разпитаните по делото свидетели  А.Т. и П.П. се установява, че ответницата П. случайно разбрала от свои познати, че „една жена продава къща” в с. Калояновец. Така ответницата и брат й намерили жената и осъществили сделката помежду си. Къщата се намирала извън селото, на реката. По време на закупуването й била изоставена, в западнал, негоден за живеене вид –  без мазилка, с разбити врати, с натрупани отпадъци, със счупени прозорци, или както свидетелите я описват „къща на ужасите”. Св. Петков твърди, че обявената продажна цена на имота е била 5 000 лв., но при договарянето, е направена отстъпка от цената. След закупуването, ответницата П. направила основен ремонт на къщата, като я пригодила за живеене. Съдът правилно е кредитирал с доверие показанията на свидетелите, като тези на св. П. са преценени с останалите събрани по делото доказателства, съобр. изискването на чл. 172 от ГПК. Показанията на свидетелите са последователни, непротиворечиви и с оглед преките им и непосредствени впечатления.

Предявеният иск е за обявяване на недействителността на договор за покупко-продажба, сключен между ответниците, на основание  чл. 216, ал.1, т.2, т.4 от ДОПК.

Национална агенция за приходите гр. София е активно легитимирана да предяви иска в качеството си на публичен взискател по см. на чл. 210, ал.1, т.1 от ДОПК, както е активно легитимиран и съответния й публичен изпълнител на ТД на НАП гр. Пловдив.

За основателността на този иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 вр. т.2 от ДОПК е необходимо да са налице следните предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор, респективно длъжникът да има публично задължение към него; да е извършена сделка от страна на длъжника, която да е във вреда на ищеца, т.е., в резултат от извършване на правното действие да става невъзможно или силно да се затруднява удовлетворяването на кредитора; да е налице знание у длъжника и у лицето, с което договаря при възмезден договор, че уврежда кредитора с извършването на сделката. Следва да се докаже кумулативно наличие на тези предпоставки.

Безспорно, към датата на сключения между ответниците по делото договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот 12.11.2012г. е налице връчена на отв. Е.К. заповед за възлагане на данъчна ревизия. С оглед на това, съдът намира, че е налице първата законовата предпоставка- атакуваната сделка да е извършена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия. В резултат на извършената ревизия за ответницата К. са установени публични задължения, за което е налице издаден и редовно връчен на ответницата ревизионен акт. Същият акт не е обжалван и е влязъл в законна сила. Осъществената по време на ревизията сделка с недвижим имот е възмездна.

Основното възражение на ответницата П. е, че при извършената продажба на процесния недвижим имот даденото не надхвърля „значително” полученото.

Равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на сделката. Критерият "равностойност" не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката. Те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки (имущество) през релевантния период. Наличието на неравностойност, т.е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително.

Тъй като липсва единен критерий, по който да се извърши преценка дали несъответствието в цената е незначително, то това следва да се преценява във всеки отделен случай. В конкретния казус, от данните по делото се установява, че действителната пазарна цена на продадения имот е 5 800 лв. – така, както е изчислена от вещото лице. От изслушаните по делото гласни доказателства – св. А.Т. и П.П., се установява, че по време на купуването на имота от отв. П., същият е бил в западнал, негоден за живеене вид – изоставена къща, без мазилка, с разбити врати, с натрупани отпадъци, със счупени прозорци, или както свидетелите я описват „къща на ужасите”. Св. П. твърди, че обявената продажна цена на имота е била 5 000 лв., но при договарянето, е направена отстъпка от цената. В обстоятелствената част на заключението на съдебно техническата експертиза е констатирано, че в периода преди  2014г. се забелязва тенденция за намаляване на средните пазарни стойности на селските имоти. Съществен факт е и, че ответницата К. е закупила имота през 2011г. за сумата от 3 800 лв., като при последващата му продажба през 2012г. е получила за него сумата от 4 145.30 лв. /въпреки констатираната от вещото лице тенденция за спад на цените на селските имоти през този период./

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че получената от отв. К. цена за продадения на отв. П. недвижим имот от 4 145.30 лв. не надхвърля значително действителната цена на имота. Действително, получената цена при продажбата съвпада с данъчната оценка на имота /което не представлява пречка/, но също така ответницата К. е реализирала печалба при продажбата /разликата между 3 800 лв. и 4145.30 лв./. При това положение съдът приема, че  по делото не е доказано нито продавачът /първи ответник/, нито купувачът /втори ответник/ да са имали увреждащо намерение при сключването на  договора. Намерението за увреждане не се презюмира, тъй като не се твърди и не са събрани доказателства длъжникът и третото лице-купувач да са в отношенията, визирани както в общия закон- чл. 135, ал.2 от ЗЗД, респ. в специалния- чл. 216, ал.3 изр.2 от ДОПК. Липсват доказателства ответниците да са "свързани лица" по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК. Представените в тази насока писмени документи – удостоверения за родствени връзки на Е.К., на М.Д.М., и др., се явяват ирелевантни към предмета на спора. След като ищцовата страна не е установил, че конкретно ответниците са в родствени връзки, или „Свързани лица”, то съдът приема, че не се доказва и наличието на увреждащо намерение у страните по сделката. Такова увреждащо намерение не се установява и от събраните в хода на делото доказателства.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че предявеният конститутивен иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен като такъв.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

 

По отношение на исканията за присъждане на разноските, направени от страните по делото пред въззивната инстанция, с оглед изхода на делото, а именно – неоснователност  на въззивната жалба, въззивният съд намира, че следва да бъде осъден въззивника ТД на НАП гр. София да заплати направените разноски по делото на въззиваемата Н.А.П., които са в размер на 300 лв. съобразно представения списък с разноските по чл.80 от ГПК.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд  

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 151 от 13.02.2017г., постановено по гр.дело № 1385/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр. София, и ПУБЛИЧЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ при ТД на НАП гр. Пловдив, ул. Скопие № 106, ЕИК 131063188, ИРМ гр. Стара Загора ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.А.П., ЕГН ********** ***, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направени по делото разноски.

 

Да се изплати възнаграждение на особения представител на ответницата Е.К. - адв. К.  Л.-Х. в  размер на 475.55 лв. на основание чл. 47 ал.6 от ГПК, от внесения от въззивника депозит по сметката на ОС-Стара Загора,  за което да се издаде РКО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: