Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер…199………………16.06.2017 година……………..Град С.    

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………..Втори граждански състав

На…шестнадесети май…………………………….…………………..Година 2017

В публичното заседание в следния състав: 

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                        

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ     

                        

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар Стойка Стоилова………………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

въззивно гражданско дело номер 1160……по описа за 2017…………...година.

 

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Т.М.Т. против решение № 75/17.02.2017 г. постановено по гр.д. № 1171/2016 г. на К.районен съд, с което е отхвърлен уважен предявения от “В.“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК против Т.М.Т. за признаване за установено, че Т. дължи на “В.“ ЕООД сумата в размер на 484,33 лева, представляваща дължима сума по неизпълнено задължение за заплащане на консумирана и незаплатена питейна и отведена вода, по партида № 26001, за имот находящ се в гр. С., ул. „Е.“ №.за периода 01.09.2014 г. – 01.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 30.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 3075/2015 г., на К.районен съд.

         Във въззивната жалба се сочи, че не било доказано наличие на облигационна връзка между страните по делото, защото не били представени валидни за процесния период Общи условия на “В.“ С., а тези Общи условия не били общоизвестен факт неподлежащ на доказване. Първоинстанционният съд не бил обсъдил възраженията направени във връзка с недоказано от ищеца доставено количество вода в процесния имот. Изяснява се, че представените по делото карнети не били подписани от потребителя или негов представител. За процесния период били налице само три подписа на карнетите на посочени във въззивната жалба дати, но не било установено подписите да са положен от ответницата по делото. Неправилно не били кредитирани показанията на св. Б.. При липсата на сигурни данни как са съставени карнетите фактурите не били достатъчни да установят задължението. Това било така, защото неподписаните от потребителя карнети не можели да установят реално доставеното количество вода за обекта. Дори да се приемело, че отчитането не било ежемесечно, периодът не можел да е по-голям от три месеца, а в карнетите били попълвани данни за шест месеца. Липсвали подписи на инкасатор и свидетел, не било отбелязано служебно начисляване на количество вода. Квитанциите били частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК и не се ползвали с обвързваща съда доказателствена сила. Съдебно-счетоводната експертиза не изследвала въпроса какви количества вода били доставени на обекта. В този смисъл ищецът не доказал количеството доставена вода и оттам дължимостта на процесните суми. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска, претендира разноски.

         В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба подадена от ищеца в първоинстанционното производство “В.“ ЕООД. В него е оспорена подадената въззивна жалба, като се сочи, че първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение. Въззиваемият сочи, че по делото са налични достатъчно писмени доказателства неоспорени от ответницата – квитанции, карнети от които се установявало задължението на ответницата. Описва процедурата по отчитане на количествата потребена вода съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Отделно от това сочи, че в процесния недвижим имот било налице дистанционно отчитане. Не били постъпвали възражения против начислените суми за консумирана вода. Излагат се подробни съображения във връзка с неоснователността на възражението на ответницата относно прехвърлянето на недвижимия имот осъществено от нея. Доводите във връзка с начина на отчитане били в противоречие с твърдението, че не били ползвани услугите на дружеството. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита. Поради това първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на К.районен съд, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

         Във връзка с доводите по въззивната жалба следва да се добави и следното:

К.районен съд, е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Това е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. Той е налице винаги, когато длъжникът оспори вземането на кредитора чрез продаване на възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С предявяване на този иск се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително изпълнение. Т.Т. е подала възражение срещу издадена заповед за изпълнение в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, което обуславя наличието на правен интерес по отношение ищеца от предявяване на иска.

Неоснователни са възраженията във връзка с непредставени по делото ОУ на ищеца по делото, които да са били валидни за процесния период, същите не били ноторно известен факт и оттам, че между страните в производството не е възникнала облигационна връзка. Съгласно нормата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. В нормата на чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /обн. ДВ бр.18 от 25.02.2005 г./, всички В и К оператори са длъжни да публикуват одобрени от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най - малко в един централен и един местен ежедневник и те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Ето защо, когато потребителят не се е възползвал от горепосоченатаа правна възможност, следва да намерят приложение установените в чл. 298, ал.1, т. 2 ТЗ последици, а именно: общите условия на В и К оператора стават задължителни за потребителя с последователното изтичане на посочените два периода. Поради това неправилно въззивницата счита, че в доказателствена тежест на ищеца е да ангажира Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите. По аргумент от чл. 155, предл.1 ГПК, както посочените общи условия, които са достъпни в интернет сайта на жалбоподателя, така и решение № ОУ-073/27.07.2006 г. и решение № ОУ-09/11.08.2014 г., с които са одобрени от ДКЕВР, съставляват общоизвестни факти като такива същите не се нуждаят от доказване. С оглед на това при преценка наличието на облигационна връзка между страните, следва да се съобразят Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К гр. С.. Предвид обстоятелството, че ответницата не се е възползвала от нормативно установената възможност да внесе в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложи различни от общите условия, с последователното изтичане на посочените по - горе два периода, общите условия на жалбоподателя са станали задължителни за ответника по жалбата. С оглед на това следва да се приеме, че страните в производството са били обвързани от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /решение № 129/07.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 683/2011 г., І т.о./. Посоченото от въззивницата решение №107/25.07.2013 г. на ВКС по т.д. № 381/2012 г., I т.о. е неотносимо, тъй като е постановено по отношение на Общи условия на застраховател, за които не е предвидена процедура по оповестяването им.

По отношение на възраженията свързани с представените по делото от ищеца квитанции и фактури установяващи задължението съдът намира, че от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установи, че фактурите с надлежно осчетоводени, т.е. счетоводството на дружеството е водено редовно. Относно доказателствената сила на счетоводните записвания, съдът взе предвид, че редовно водените счетоводни книги могат да бъдат доказателство за изпълнение на сключените търговски сделки /чл. 55, ал. 1 ТЗ/, както и че фактическото изпълнение /доставянето и отвеждането на питейна вода по договор за търговска продажба, може да се доказва с всички допустими доказателствени средства - фактури, приемо-предавателни протоколи, разписки, заявки, квитанции и др. В решение № 218/5.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 775/2010 г., III г.о., решение № 42/19.04.2010 г.  на ВКС по т.д. № 593/2009 г., II т.о. решение № 62/25.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 7/22.02.2011 г. на ВКС по т.д. № 264/2010 г., I т.о. и други е разяснено също, че счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила е производна и се отнася до факта на писменото изявление и неговото авторство, редовността на удостоверените обстоятелства не се презюмира, а доказателствената сила на счетоводните книги и записванията в тях следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 182 ГПК. С други думи счетоводните книги и вписванията в тях могат да служат като доказателство на страната, която ги е водила, според тяхната редовност, която не се презюмира, а трябва да бъде установена, и с оглед останалите доказателства. Съгласно чл. 182 ГПК и  чл. 55 ТЗ редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство в негова полза, но те не се ползват със задължителна доказателствена сила, а същата трябва да бъде преценена от съда с оглед всички събрани по делото доказателства. Поради това, че счетоводните книги са производни, тъй като се изготвят на базата на първични счетоводни документи, същите трябва да бъдат редовно водени, което не се предполага, а трябва да бъде установено чрез съдебно-счетоводна експертиза, нещо което е направено по делото. В тази връзка съдът намира, че представените по делото клиентски листове /карнети/ кореспондират на счетоводните записвания при ищеца и освен това следва да им се даде вяра. Действително карнетният лист е частен свидетелстващ документ, и като такъв се ползва с материална доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, т.е. в случая не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като издателят удостоверява изгодни за себе си факти-количество потребена вода. Върху карнетния лист обаче са налице подписи, като третия и последен от тях е от дата 21.08.2015 г., т.е. в края на процесния период и може да се приеме, че установява количеството отчетена вода за процесния период. Ответницата нито в отговора на исковата молба, нито пред първата инстанция е оспорила подписите положени в карнетния лист. Освен това подписите са положени при отчитане на количествата потребена и отведена вода. Поради това на тези подписи следва да се придаде значението на признание на показанията на водомера отчетени при осигуряване на достъп до него, тъй като подписите се полагат непосредствено след снемане на показанията на водомера и освен това кореспондират със счетоводните записвания на ищеца.  По отношение на доводите във въззивната жалба за периодичността на отчитането, следва да се посочи, че липсата на подпис на потребителя в карнетния лист за всеки месец не води до основателност на тезата на жалбодателката за недоказване на количества потребена вода. Това е така, защото е налице подпис за края на отчетния/претендиран от ищеца период, като няма твърдения или установяване, че водомерът не е отчитал коректно количествата потребена и отведена вода през процесния период. От друга страна потребителката не може да черпи благоприятни правни последици от неизпълнението на свое задължение – да осигури достъп до имота за отчитане на показанията на водомера.

Ответницата по делото не твърди и съответно не установява, че е погасила това свое задължение, поради което предявеният иск се явява основателен за посочения размер и период.

С оглед на обстоятелството, че второинстанционният съд действа като апелация /т. нар. „ограничен въззив”/, при който по отношение на неправилното приложение на материалния и процесуалния закон, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалвания съдебен акт, решаващата правосъдна воля на въззивния съд е ограничена от наведените в жалбата въззивни доводи – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК. Поради липсата на доводи и възражения във въззивната жалба по отношение на прехвърлянето на собствеността на имота от страна на ответницата – въззивница, преди процесния период, за въззивния съд не съществува задължение да обсъжда този въпрос.

При този изход на правния спор, предмет на настоящото въззивно производство, въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Старозагорски окръжен съд – договор за правна защита и съдействие от 31.03.2017 г. /л. 19 от второинст. дело/.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1, пр. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 

        Мотивиран от гореизложеното, Старозагорският окръжен съд

 

                  Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/17.02.2017 г., постановено по гр.д. № 1171/2016 г. по описа на К. районен съд.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК Т.М.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на “В.“ ЕООД, ЕИК:…….и адрес: гр. С., ул. „Х.“ № ., сумата 300 /триста/ лева, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция - адвокатско възнаграждение.

 

 

 Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:                    1.

 

 

 

                                                                                              2.