Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер…198…………………16.06.2017 година……………..Град С.    

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………..Втори граждански състав

На…шестнадесети май……….………………………………………..Година 2017

В публичното заседание в следния състав: 

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                        

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ     

                        

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар Стойка Стоилова…………………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

въззивно гражданско дело номер 1162……по описа за 2017…………...година.

 

Производство е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Ж.С.Ж. чрез адв. П.Д. и въззивна жалба подадена от Т.Ж.С. чрез адв. З.Й. против решение № 756/20.07.2016 г. по гр. д. № 5722/2015 г. на С. районен съд, в частта с която е отхвърлен иска за делба на описания във въззивната жалба недвижим имот – ½ ид. част от дворно място находящо се в с. С., общ. С., както и в частта в която първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното искане за определяне на обезщетение за ползването на имотите предмет на делбата по чл. 344, ал. 2 ГПК. Конкретните съображения направени във въззивните жалби са идентични поради което ще бъдат докладвани общо.

Въззивниците сочат, че страните по делото притежават право на собственост върху ½ ид. част от процесното дворно място. Заедно с това страните по делото притежавали и правото на собственост върху сградите изградени в дворното място. Не била налице обаче съсобственост върху сградите между страните по делото както това било при дворното място, т.е. била налице изключителна собственост върху сградите. Дворното място било съсобствено с други лица. В настоящето производство посочената ½ ид. част от дворното място нямало да се обособи в отделен дял, а щели да се образуват дялове включващи сградите и дворното място. По този начин всеки от тях ще станел изключителен собственик на сградите и части от земята. В подкрепа на становището, че ид. части от земята следва да се включат в делбената маса се изяснява, че при една разпоредителна сделка може без спазване изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС да се прехвърлят ид. части от земята ведно със сградите построени в нея, защото земята била съпътстваща към сградите и нямало да бъде налице съсобственост между страните по делото от една страна и другите собственици на земята. След като нямало законова пречка да се извърши разпоредителна сделка с такъв имот /сгради и ид. части от парцел/, не би следвало да има пречка и за извършване на съдебна делба на такъв имот. Освен това не било целесъобразно съделителите да получат изключителна собственост върху сградите, а земята под тях да останела съсобствена. Изразява се несъгласие с извода на първата инстанция, че била налице „хоризонтална“ етажна собственост по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като липсвала съсобственост върху сградите, а всяка от групите лица притежавала изключителна собственост върху сградите в парцела. Във въззивната жалба на Ж.Ж. се прави оплакване срещу предоставянето за ползване на процесния апартамент № 7 на ищцата, като се сочи, че изводът на съда в тази връзка бил необоснован. Не били обсъдени всички релевантни доказателства за необходимост от жилищна нужда на ищцата, а напротив налице била жилищна нужда за въззивника Ж.. Молят за отмяна на решението в обжалваната част и допускане до делба на процесното дворно място, да се предостави ползването на   процесния апартамент № 7 на въззивника Ж.Ж..

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивника Ж.Ж. чрез процесуалния си представител заявява, че не поддържа въззивната си жалба в частта, с която иска предоставяне на ползване на процесния апартамент.

В постъпилите отговори на въззивните жалби от ответницата в първоинстанционното производство С.Ж.К. чрез адв. А.С., с идентични съображения, са оспорени подадените въззивни жалби с изложени конкретни възражения. Позовава се на разпоредбата на чл. 345 ГПК и сочи, че съобразно представените по делото доказателства правилно районният съд е приел, че от представените скици на недвижимия имот се установявало, че в него се намират и други сгради, които не принадлежали на съделителите, а на трети лица. Налице била „хоризонтална“ етажна собственост и теренът обслужвал отделните сгради. Счита, че въззивникът Ж. нямал правен интерес от искането за възлагане на  апартамент № 7 предвид нотариална покана от 12.07.2016 г. Прави доказателствено искане за приемане като писмено доказателство посочената нотариална покана. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, претендира разноски.

По делото е постъпила и въззивна жалба от С.Ж.К. чрез адв. А.С. срещу допълнително решение № 1198/19.12.2016 г. по гр.д. № 5722/2016 г. на С. районен съд, с което С.К. е осъдена да заплаща обезщетение по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК на Ж.Ж. и Т.К.. Конкретно се сочи, че районният съд не бил обсъдил представената по делото нотариална покана. С.К. не ползвала процесния апартамент и следователно не дължала обезщетение. В тази част съдебното решение било обжалвано, но чрез посочената нотариална покана се постигнали извънсъдебно целените от тях правни последици. Моли за отмяна на допълнителното съдебно решение, претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба на С.К. от другите страни по делото -  Ж.Ж. и Т.К..

Първоинстанционното решение е влязло в законна сила в частта, в която е допусната съдебна делба на всички подробно описани в исковата молба недвижими имоти. Спорът по делото се заключава в допустимостта на делбата на ½ ид. част от недвижим имот подробно описан в отговора на исковата молба подаден от Ж.С.Ж. и по отношение на постановените привременни мерки за процесния апартамент.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Недопустимо е обаче в частта си имаща характер на определение, с което на основание чл. 344, ал. 2 ГПК е предоставено ползването на процесния апартамент на ищцата по делото, съображения за което ще бъдат изложени по-долу.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Производството е делбено, в първа фаза - по допускане на делбата.

1/ По въззивните жалби на Ж.С.Ж. и Т.Ж.С.:

Предмет на спора, при установените факти по делото, е правният извод на първата инстанция за недопустимост на делбата на ½ ид. част от дворното място находящо се в с. С..

Въззивният съд намира този правен извод за неправилен по следните съображения:

Съгласно чл. 282, ал. 1 ГПК с решението по допускане на делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. С оглед разпоредбата на този текст съдът намира, че на първо място следва да се определи предмета на делбата, тъй като от това зависи правото на всеки един от съделителите.

Действително, съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС, при сгради в режим на етажна собственост общи на всички собственици са дворът, както и основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите и др., които по естеството си или по предназначение служат за общо ползване, а съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗС, общите части не могат да се делят. Законът обаче има предвид забрана за делба на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост. Когато обаче предмет на делба е отделен обект в етажната собственост, до делба се допуска и припадащата му се идеална част от земята и от другите общи части на сградата /така решение № 279/20.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 915/2010 г., I г.о., решение № 309/18.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 215/2011 г., II г.о./. В решение № 89/19.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 588/2012 г., I г.о. е прието, че е възможно допускането на делба на дворното място между наследниците на един от съсобствениците в обема на притежаваните от него права, а това е така защото общите части не са самостоятелен обект на правото на собственост и следват режима на собствеността върху главния обект. Разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС, съгласно която общите части не могат да се делят, не допуска делба на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост, но когато предмет на делбата е отделен обект в тази етажна собственост /както е в случая/, до делба се допуска и припадащата му се част от земята. По същия начин се постъпва и при прехвърляне на собствеността върху отделен обект в етажна собственост - заедно с обекта се прехвърлят и съответните идеални части от общите части, които го следват. С оглед на тези съображения съдът намира, че предмет на делбата не може да бъде само жилищната сграда. Това е така, защото в настоящия случай предмет на делбата е отделна сграда /отделен обект в дворното място/ и принадлежащата му ½ ид.част от дворното място, който недвижим имот е съсобствен между страните по делото, а не дворното място, в което е построена сградата, в която наред с този обект има и други такива, принадлежащи на други собственици неучастващи в производството. Поради това при делбата на този имот, представляващ съвкупност от земя и отделна сграда, делбата следва да се допусне и за дворното място, което е принадлежност към този отделно обособен обект, т.е. до делба следва да се допусне и припадащата се към делбения обект идеална част от дворното място при квоти по 1/6 ид. части за С.К. и Т.С. и 4/6 ид. части за Ж.Ж..

2/ По въззивната жалба на С.Ж.К.:

Настоящата инстанция намира, че обжалваното допълнително първоинстанционно решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав и в рамките на неговата компетентност и правомощия.

С оглед цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК, въззивният съд има служебното задължение да прецени процесуалната допустимост на решението в обжалваната му част.

Настоящият съдебен състав приема, че постановено допълнително решение е недопустимо /като изложеното важи и за първоинстанционното решение, в частта му, с която е предоставено ползването на апартамента на ищцата К./, поради изложените по-долу съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 1 ГПК съдът взема предвид  и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, в това число и тези обуславящи недопустимост на производството, тъй като процесуалните предпоставки за допустимост е възможно да са съществували към момента на предявявяне на искането пред съда, но по-късно да са отпаднали.

В настоящия случай след обявяване на устните състезания за приключени от първата инстанция с нотариална покана от 11.07.2016 г. ищцата по делото е поканила Ж.С.Ж. да ползва процесните апартамент и гараж. От представените пред въззивната инстанция в открито съдебно заседание от 16.05.2017 г. констативни протоколи от 23.03.2017 г. се установява, че е предадено държането на апартамента. С оглед на тези факти са и изявленията на процесуалния представител на въззивника Ж., че не поддържа въззивната жалбата в частта, с която се иска предоставяне на ползването на апартамента.

С оглед на така установените факти съдът намира, че предпоставките за искането на въззивника Ж. да иска предоставянето на ползването на апартамента са отпаднали поради предаване на държането на имота, т.е. няма интерес от искането /в този смисъл не поддържа и въззивната си жалба в тази част/, за ищцата К. предоставяйки доброволно ползването е отпаднало задължението да заплаща цена за ползването на имота, поради което първоинстанционното решение в частта му по предоставяне ползването на апартамента и допълнителното решение следва да се обезсилят поради настъпила след постановяването им липса на процесуална предпоставка за упражняване на исканията на страните по делото, а именно наличие на правен интерес.

         По искането на за присъждане на разноски направено от С.Ж.К. съдът намира, че следва да й бъдат присъдени разноски в размер на 25 лв. за държавна такса пред въззивна инстанция, с оглед обезсилването на допълнителното решение, съобразно нейното процесуално качество пред въззивната инстанция, като разноски за адвокатско възнаграждение не е доказано да са направени. Изложеното не се отнася за производствотопред първата инстанция /определение № 46/23.02.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4824/2016 г./. Другите страни по делото Ж.Ж. и Т.С. не са направили искане за присъждане на разноски.

 

Воден от горните мотиви, С.ят окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ решение № 756/20.07.2016 г. по гр.д. № 5722/2015 г. на С. районен съд, в частта му, с която е отхвърлен иска за делба на ½ ид.част от дворно място, представляващо УПИ № XII – 220, в кв. 6 по плана на С., общ. С., при граници: от север УПИ № XI – 221, от запад УПИ XIII – 219, от юг улица, от изток - озеленяване, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

         ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на ½ ид.част от дворно място, представляващо УПИ № XII – 220, в кв. 6 по плана на С., общ. С., при граници: от север УПИ № XI – 221, от запад УПИ XIII – 219, от юг улица, от изток – озеленяване, като прилежаща част от дворното място към построената в него двуетажна масивна вилна сграда /източна сграда/ с идентификатор 68970.502.220.1, между С.Ж.К., Т.Ж.С. и Ж.С.Ж. при дялове: по 1/6 ид. част за първите две и 4/6 ид. част за последния.

 

         ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 756/20.07.2016 г. по гр.д. № 5722/2015 г. на С. районен съд, в частта му имаща характер на определение, с която е предоставено на С.Ж.К. ползването на апартамент № ., находящ се на ул. „Г.“ № ., ет. ., с идентификатор …. и прекратява производството по делото в тази му част.

 

         ОБЕЗСИЛВА като недопустимо допълнително решение № 1198/19.12.2016 г. по гр.д. № 5722/2015 г. на С. районен съд, с което С.Ж.К. е осъдена да заплаща обезщетение за ползването на апартамент № ., находящ се на ул. „Г.“ № ., ет. ., с идентификатор 68850.515.422.5.7 на Ж.С.Ж. в размер на 333,33 лв. месечно и на Т.Ж.С. в размер на 83,33 лв. месечно и прекратява производството по делото в тази му част.

 

         ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК Ж.С.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, /Магазин „Е. ”/ и Т.Ж.С., ЕГН: **********, с  адрес: *** да заплатят на С.Ж.К., ЕГН: *********, с адрес: ***, сума в размер на 25 /двадесет и пет/ лева представляваща държавна такса за въззивна инстанция.

 

Решението в останалата част е влязло в законна сила.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:          1.                                                                                                              

 

 

2.