Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 190                                08.06.2017 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 17 май                                                                                         2017 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:         МАРИАНА МАВРОДИЕВА  

                                                                  

                                                                   НИКОЛАЙ УРУКОВ                                

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1169  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивнитe жалби на Д.Д.Д., подадена от адв. С.М., К.К.К. и  Г.И.К., подадена от адв. М.Г., и от Министъра на Регионалното развитие и благоустройство чрез Областен управител на Област Стара Загора, против решение № 142 от 10.02.2017г., постановено по гр.дело № 1704/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е обявен  на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД, във връзка с чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД за частично нищожен договор от 18.06.2004г., с който Областния управител продава на К.К.К. дворно място с площ от 760 кв.м., представляващо УПИ XX-146 /идентификатор 68970.502.146/ по плана на Старозагорски бани относно 200 кв.м., съгласно Заповед № КД-14-47 от 29.03.2014 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър и съгласно влязлото в сила решение № 126 от 26 октомври 2006 г. по гр.д. № 294/2006 г. по описа на РС Стара Загора. Със същото решение е отхвърлен  предявеният от Д.Д.Д.  против МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО, К.К.К. и Г.И.К. иск за преместване от ответниците на съществуващата ограда между УПИ XX-146 и УПИ XIX-145 на законното й място, съгласно действащия кадастрален план и договорите за ОПС върху УПИ XX-146 и УПИ XIX-145, като недоказан.    Оставено е без уважение искането на Д.Д.Д. за определяне на шестмесечен срок от влизане в сила на решението за отбелязването му на осн. чл. 115, ал. 2 от ЗС.

          Въззивникът Д.Д.Д. обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която се отхвърля предявения иск за преместване на съществуващата ограда между УПИ ХХ-146 и УПИ ХІХ-145 на законното й място, съгласно действащия кадастрален план и договорите за ОПС върху тези имоти, в частта с която се оставя без уважение искането за определяне на шестмесечен срок  от влизане в сила на решението за отбелязването му на основание чл.115, ал.2 от ЗС, както и в частта, с която е осъден да заплати разноски. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно в атакуваната от него част, поради което моли да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново, с което бъдат осъдени К. и Г. Казакови да преместят съществуващата ограда   между УПИ ХХ-146 и УПИ ХІХ-145 на законното й място, съгласно действащия кадастрален план и договорите за ОПС върху тези имоти,  и бъде определен на ищеца шестмесечен срок  от влизане в сила на решението за отбелязването му на основание чл.115, ал.2 от ЗС. С оглед изхода на делото моли да му бъдат присъдени разноските в двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил  писмен отговор от другата страна К.К.К. и Г.И.К., които чрез пълномощника си адв.М.Г. заявяват, че подадената от  Д.Д. въззивна жалба е неоснователна, а постановеното решение в обжалваната от него  част правилно. Излага подробни съображения. Моли да бъде потвърдено решението в тази част.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил  писмен отговор от другата страна Областен управител на област Стара Загора, като представител на Държавата по пълномощие на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, с който моли да бъде отхвърлена въззивната жалба на Д.Д., като излага подробни съображения за това.

          Втората въззивна жалба е подадена от К.К.К. и Г.И.К., чрез пълномощника й адв.М.Г., които обжалват решението на РС в частта, с която е обявен на осн. чл.26 ал.4 ЗЗД  във връзка с чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД за частично нищожен договор от 18.06.2004г., с който Областния управител продава на К.К.К. дворно място с площ от 760 кв.м., представляващо УПИ XX-146 /идентификатор 68970.502.146/ по плана на Старозагорски бани относно 200 кв.м., съгласно Заповед № КД-14-47 от 29.03.2014 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър и съгласно влязлото в сила решение № 126 от 26 октомври 2006 г. по гр.д. № 294/2006 г. по описа на РС Стара Загора. Считат в тази част, че решението е неправилно, поради което молят съдът да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли този иск като неоснователен. Излагат подробни съображения. Правят искане и ако съда приеме, че в тази част решението е недопустимо, то да го обезсили и да прекрати производството по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил  писмен отговор от другата страна Областен управител на област Стара Загора, като представител на Държавата по пълномощие на Министъра на регионалното развитие и благоустройство по въззивната жалба на К.К.К. и Г.И.К., в който заявяват, че считат същата за основателна, като излагат аргументи в подкрепа на същата. Молят да бъде отхвърлено постановеното решение№142 от 10.02.2017г. относно постановената частична нищожност за 200 кв.м. на процесния договор, както и присъдените в полза на ищеца разноски по делото като недопустимо. Ако съда приеме, че решението е допустимо, молят да постанови решение, с което да бъде отменено решението в обжалваната част като неправилно. Претендират и за направените разноски по делото.     

          Третата въззивна жалба е подадена от Областен управител на област Стара Загора, като представител на Държавата по пълномощие на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, който обжалва решението на РС, в частта, с която е обявен на осн. чл.26 ал.4 ЗЗД  във връзка с чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД за частично нищожен договор от 18.06.2004г., с който Областния управител продава на К.К.К. дворно място с площ от 760 кв.м., представляващо УПИ XX-146 /идентификатор 68970.502.146/ по плана на Старозагорски бани относно 200 кв.м., съгласно Заповед № КД-14-47 от 29.03.2014 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър и съгласно влязлото в сила решение № 126 от 26 октомври 2006 г. по гр.д. № 294/2006 г. по описа на РС Стара Загора, като счита същото за недопустимо, както и неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения и моли да бъде отменено като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Претендира за разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил  писмен отговор от другата страна К.К.К. и Г.И.К., чрез пълномощника им адв.М.Г. по тази жалба, в който заявяват че същата е основателна, а постановеното от РС решение в обжалваната част е недопустимо и неправилно и излагат съображения за това.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

          Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал.1 и ал.4 ЗЗД и чл.109 ЗС.

          Ищецът Д.Д.Д. твърди в исковата си молба, че с договор от 18.06.2004 г. Областният управител на област Стара Загора продал на К.К.К. дворно място с площ от 760 кв.м., представляващо УПИ XX-146 /идентификатор 68970.502.146/ , кв.2 по плана на село Старозагорски бани, Община Стара Загора, област Стара Загора., с граници на имота: УПИ XX-148 /идентификатор 68970.502.148/, УПИ XX-145 /идентификатор 68970.502.145/, УПИ XX-613 /идентификатор 68970.502.613/, УПИ XX-615 /идентификатор 68970.502.615,/ УПИ XX-147 /идентификатор 68970.502.147/, УПИ XX-455 /идентификатор 68970.502.455/.  Към момента на подписването на този договор върху цялата площ от 1370 кв.м. на съседния УПИ XIX-145 /идентификатор 68970.502.145/ по плана на село Старозагорски бани той притежавал отстъпено право на строеж /ОПС/, придобито възмездно от наследодателите му по договори с ГОНС Стара Загора от 11.01.1972г., което било заплатено върху цялата площ от 1370 кв.м. за имота.Твърди, че договорът от 18.06.2004г., с който Областния управител продава на К.К.К. дворно място с площ от 760 кв.м., представляващо УПИ XX-146 /идентификатор 68970.502.146/ по плана на Старозагорски бани, нарушава правото му на ползване, тъй като чрез този договор 200 кв.м. се отделят от УПИ XIX-145 и се придават към УПИ ХХ-146, поради което не можел да упражнява законно придобитото си право на ползване върху тези 200 кв.м. Твърди, че ако този договор бъде обезсилен, като бъде обявен за частично нищожен относно процесните 200 кв.м. от УПИ XIX-145, ще се възстанови държавната собственост върху тях и те ще се присъединят отново към останалата част от същия имот, при което той ще може да упражнява правото си на ползване върху тях, така, както е заложено в договорите за ОПС подписани между ГОНС и наследодателите му през 1972г. и в последващите нотариални актове, с които е придобил това право след реализирането на ОПС.  В момента между двата процесии парцела имало временна ограда от телена мрежа, която поставил преди продажбата на имота, докато се установи точното място на граничната линия. Въпреки, че действащият кадастрален план указва, че законосъобразното място на оградата между УПИ XIX-145 и УПИ XX- 146 е  навътре в заградената част на имота на Казакови, той не можел да премести самоволно оградата защото ще навлезе в чужд имот, закупен с договор от Областния управител. Твърди, че самият кадастрален план няма транслативно-вещен ефект. Счита, че единственият начин за защита на отнетото му право на ползване на процесните 200 кв.м. от УПИ XIX-145 е, след като докаже правния си интерес от обявяване на договора от 18.06.2004г. за частично нищожен по отношение на тях, да докаже още, че същият страда от съществени и непоправими пороци. Твърди, че към момента на подписването на договора от 18.06.2004г., както и на предхождащата го заповед №502/25.05.2014г./приложена към делото/, с който Областния управител продал на К.К.К. дворно място с площ от 760 кв.м., били налице съществени непоправими пороци на същия договор, които подробно описва. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД, във връзка с чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД, да прогласи договора от 18.06.2004г., с който Областния управител продава на К.К.К. дворно място с площ от 760 кв.м., представляващо УПИ XX-146 /идентификатор 68970.502.146/ по плана на Старозагорски бани, за частично нищожен относно процесиите 200 кв.м., заключени между линиите, пунктирани с т.т. „1а,2,3,5,6 и 7" на скица - Приложение №1 на тройната СТЕ, приета в с.з. на 18.09.2006г., която е неразделна част от влязло в законна сила Решение №126/2006г. на Старозагорски районен съд, както и да бъдат осъдени К. и Г. К., да преместят съществуващата ограда между УПИ XX-146 и УПИ XIX-145 на законното й място, съгласно действащия кадастрален план и договорите за ОПС върху УПИ XX 146 и УПИ XIX 145. На следващо място претендира да се определи шестмесечен срок от влизане в сила на решението за отбелязването му на осн. чл. 115, ал. 2 от ЗС.Претендира за направените по делото съдебни и деловодни разноски .

Ответникът МРРБ гр.София, оспорват предявените искове. Развиват съображения за тяхната недопустимост, алтернативно твърдят, че исковете са неоснователни и недоказани. Молят съда да прекрати производството по гражданско дело №1704/2015 г. поради процесуална недопустимост на иска срещу Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството в лицето на Областния управител. Считат, че доколкото в тази си част иска е подаден от ненадлежна страна, същият е процесуално недопустим, поради което съдът следва да го остави без разглеждане и да прекрати производството по делото. В случай, че съдът приеме иска за допустим, считат същият за неоснователен, поради следните съображения: Съгласно ПМС №235/1996 г. български граждани, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г. за построяване на жилищна сграда за задоволяване на жилищни нужди в границите на населените места и с действаща дворищна регулация или включени в околовръстния полигон на населеното място, или техните наследници, както и роднините им по права линия, на които е прехвърлено правото на строеж, могат да подадат молба за придобиване на право на собственост върху земята до областния управител, съответно до кмета на общината, по местонахождението на имота.Съгласно на цитирания параграф такова право имали и гражданите, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г. за построяване на вилна сграда за задоволяване на жилищни или здравни нужди, или техните наследници, както и роднините им по права линия, на които е прехвърлено правото на строеж, при условие че сградата се намира във вилна или курортна зона с действаща дворищна регулация.За тези лица, които отговарят на посочените условия и са приложили всички необходими документи, цената на имота, върху който имат право да придобият правото на собственост, се определя по отменения вече Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост, а именно тези лица имали право да закупят земята, върху която им е отстъпено право на строеж по базисни цени.Едновременно с това § 3, ал. 2 от отмененото постановление №235/1996 г. когато не са налице обстоятелствата и не са изпълнени всички условия, посочени в § 1 и 2, лицата, придобили правото на строеж върху държавна или общинска земя, могат да придобият правото на собственост върху земята въз основа на заповед на областния управител, съответно на кмета на общината, при свободно договаряне по пазарни цени, освен ако е установено друго в специални нормативни актове.В конкретния случай, процедурата по продажба, инициирана в Областна администрация Стара Загора по молба на К.К.К., приключила с постановяване на Заповед № 502/25.05.2004 г. на Областния управител и сключен въз основа на нея договор за продажба на имот - частна държавна собственост и проведена по реда на § 3, ал. 2 от ПМС №235/1996 г., а именно: когато не са налице обстоятелствата и не са изпълнени всички условия, посочени в §1 и 2, лицата придобили правото на строеж върху държавна или общинска земя, могат да придобият правото на собственост върху земята въз основа на заповед на областния управител съответно кмета на общината, при свободно договаряне по пазарни цени, освен ако е установено друго в специални нормативни актове.Имотът - УПИ XX-146, предмет на продажбата към момента на нейното извършване, съгласно приложената скица на имота по действащ регулационен план № 414/22.12.2003 г., бил с отразена площ - 760 кв.м. При наличие на скица на имота, отговаряща на изискванията на закона, както и на влезлия в сила план за регулация, същата представлява официален удостоверителен документ, издаден по надлежния ред от оправомощен за това орган. Считат, че следва да се има предвид, че за преценката относно законосъобразност на даден акт следва да се вземат предвид единствено фактите и обстоятелствата, които са били налице към момента на неговото постановяване. Сочат, че всички изложени по-горе обстоятелства обосновавали по несъмнен начин законосъобразността на постановената заповед за продажба на имота - частна държавна собственост, както и действителността на сключения въз основа на нея договор. Твърдят, че в тази връзка не е налице нарушение на материалните и процесуални разпоредби на ПМС №235/1996 г., ЗДС и ППЗДС, както и тези на Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните можели свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави, което в случая не е налице. Това от своя страна изключвало приложимостта на разпоредбата на чл. 26, ал.4, във връзка с чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД. Считат, че Заповед №502/25.05.2004 г. на Областния управител е законосъобразна и правилна, както и вследствие от това сключеният Договор за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, сключен по реда на §27 от ПРЗ на ЗИД на ЗС, във връзка с ПМС №235/ 1996 г. и ППЗДС от 18.06.2004 г. между Заместник областния управител и К.К.К., също не страда от пороци, водещи до неговата нищожност като една от формите на недействителност, в това число и частична нищожност относно спорните 200 кв.м.Считат, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал. 4 във връзка с чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, подаден от Д.Д.Д. срещу Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството в лицето на Областния управител е недопустим изцяло и следва съдът да прекрати производството по делото в тази му част. В случай, че бъде допуснат за разглеждане по същество, молят да отхвърли същия, като изцяло неоснователен.

          Ответниците К.К.К. и Г.И.К. оспорват предявените искове. Твърденията на ищеца, че договорът от 18.06.2004г. сключен между тях и Областния управител нарушавал правото на ищеца, защото чрез него 200 кв.м. се отделят от УПИ XIX-145 и се придават към УПИ XX-146, било несъстоятелно и не обосновавал правния интерес от предявения иск. Считат, че необходимостта от излагането на факти, обосноваващи правният интерес на ищеца от предявения отрицателен установителен иск е наложителна не само защото това е задължително, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, но и поради противоречивите твърдения и доводи в исковата молба с оглед вида на търсената защита. В исковата молба не били направени твърдения за факти, които да обосноват втория иск против тях, който е неясен като претенция. Освен неяснотата на така предявения иск, в исковата молба не било уточнено при какви условия втория иск е съединен с първия, като се има предвид, че ответници по този иск били само те. Молят съда да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца да направи твърдения, които обосновават правният му интерес от предявяване на установителния иск за нищожност на договора за покупко- продажба сключен между тях и Държавата и да посочи основанията на предявения осъдителен иск, които считат, че следва да се уточни като претенция, както от материална, така и от процесуална страна. Заявяват, че оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Считат, че е недопустимо да се иска обезсилване на договор за покупко-продажба, тъй като това не било охранителен акт. Недопустимо било да се претендира нищожност на облигационна връзка от лице, което няма правен интерес. Вторият иск считат също, че е недопустим, тъй като не бил предвиден в закона, по начина, по който е предявен. Не било ясно каква защита се претендира, не било ясно защо е съединен с първия иск, по който ответниците са различни. Третият иск също бил недопустим. Такава претенция не била предвидена в закона, тъй като не осигурява никаква защита.

Сочат, че ако исковете били допустими, същите биха били изцяло неоснователни. Оспорват всички твърдения за факти и обстоятелства, направени в исковата молба относно изложеното за нищожността на договора за покупко-продажба от 18.06.2004г., като неверни и произволни. Оспорват направените в тази връзка доводи като неотносими и неоснователни. При провеждане на процедурата по закупуване на 760 кв.м. не били допуснати нарушения на административните правила, които да са повлияли върху действителността на сключения договор за покупко-продажба. Доводите за неприложен регулационен план и за нарушения на §6 и§8 ПРЗУТ били изцяло неотносими към фактите при сключване на договора. Твърдят, че по време на брака си те придобили, в режима на СИО, с договор за покупко-продажба от 18.06.2004г., вписан на 06.07.2004г., сключен между тях и държавата, правото на собственост върху 760 кв.м., които по действащия от 1993г. регулационен план са урегулирани в УПИ XX-146 в кв.2 по плана на с.Старозагорски минерални бани, общ.Стара Загора, обл.Стара Загора, при граници на УПИ :изток- УПИ XIX-145, юг-улица, север- IV-148, запад-УПИ XXIII-146. В същия имот притежавали масивна двуетажна жилищна сграда, застроена в централната част на описания УПИ и масивен гараж, застроен в западната му част съгласно нот.акт № … т…. рег….д.№ …г. на Нотариус А.К.с рег.№ 309 и район РС-Стара Загора. Твърдят, че от момента на покупката като собственици на земята, ползват и владеят същата без прекъсване до настоящия момент. Държавата не им оспорвала правото на собственост в нито един момент и не била предявявала собственически претенции към тях относно имота им или части от него. Заявяват, че са собственици на основание покупка на посочените 760 кв.м., като при условията на евентуалност се позовават на собственост и поради изтекла от момента на покупката придобивна давност. Молят съда ако приеме, че исковете са недопустими, да прекрати производството по делото на това основание, а в случай, че съдът приемел, че исковете били допустими, молят съда да постанови решение, с което да отхвърли същите като неоснователни и им присъди направените по делото разноски.

          По делото е установена следната фактическа обстановка:

С договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя във вилната зона на Старозагорските минерални бани от 11.01.1972 г. на наследодателя на ищеца – Д.Д.Д. е отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано място от 685 кв.м., съставляващо 1/2 ид.ч. от парцел 17, в кв. 2 по плана на Старозагорските минерални бани за строеж на вила.

          С договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя във вилната зона на Старозагорските минерални бани от 11.01.1972 г. на наследодателя на ищеца – Д.П.И. е отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано място от 685 кв.м., съставляващо ½  ид.ч. от парцел 17, в кв. 2 по плана на Старозагорските минерални бани за строеж на вила.

С нотариални актове за дарение на недвижим имот № … от … г. и № … от …г., наследодателите на ищеца Н.П.С.- Д. и С.М.Д. са дарили на ищеца Д.Д.Д. собствените си идеални части върху държавно урегулирано място общо за 1370 кв.м. от правото на строеж, съгласно гореописаните договори от 11.01.1972 г.

С договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя във вилната зона на Старозагорските минерални бани от 05.04.1972 г. на Т.Д.С. е отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано място от 560 кв.м., съставляващо 1/2 ид.ч. от парцел 18, в кв. 2 по плана на Старозагорските минерални бани за строеж на вила.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № …, дело № …г. на …г. Т.Д.С. продава на К.К.К. своя собствен недвижим имот, а именно: масивна вилна сграда на два етажа и масивен гараж, построени с отстъпено право на строеж, в източната част на общинско място, представляващо УПИ ХХ-146, в кв.2 по плана на Старозагорски минерални бани с площ от 560 кв.м.

          По делото е представен договор за продажба на недвижим имот, частна държавна собственост по реда на § 27 от ПЗР на ЗИНД на ЗС във вр. с ПМС № 235/1996 г. и ППЗДС от 18.06.2004 г., по силата на който Зам. областния управител на Област Стара Загора продава на К.К.К. недвижим имот, частна държавна собственост, а именно: дворно място с площ от 760 кв.м., представляващо УПИ XX-146 /идентификатор 68970.502.146/ , кв.2 по плана на село Старозагорски бани, Община Стара Загора, област Стара Загора., с граници на имота: УПИ XX-148 /идентификатор 68970.502.148/, УПИ XX- 145 /идентификатор 68970.502.145/, УПИ XX- 613 /идентификатор 68970.502.613/, УПИ XX- 615 /идентификатор 68970.502.615,/ УПИ XX- 147 /идентификатор 68970.502.147/, УПИ XX- 455 /идентификатор 68970.502.455/ за сумата от 4334 лв. По делото не се спори, че купувачът е заплатил изцяло продажна цена на имота, както и че ответниците по делото К. и Г. Казакови са съпрузи.  Този договор е сключен между страните на основание Заповед № 502 от 25 май 2004 г. на Областния управител на Област Стара Загора.

С решение № 126 от 26 октомври 2006 г. по гр.д. № 294/2006 г., оставено в сила от ОС Стара Загора и ВКС, по отношение на ищеца  Д. е установено, че към момента на влизане в сила на регулационния план от 1993 г., че същият е притежавал право на строеж върху държавно урегулирано дворно място, цялото от 1370 кв.м., съставляващо УПИ ХІХ-145 по плана на Старозагорските минерални бани.

С акт № 33 от 6.03.2013 г. за непълноти и грешки в поземлен имот № 68970.502.145 по кадастралната карта на с. Старозагорските бани, във вр. с решение № 130 от 3.08.2012 г. по адм. Д № 160/2010 г. на Старозагорския административен съд, Агенция по геодезия, картография и кадастър излизат със становище, че съобразно приетото за установено от съда с решение от 26.10.2006 г. по гр.д. № 294/2006 г. на Старозагорски районен съд, за достигане на площ от 1370 кв.м., площта на поземлен имот с идентификатор 68970.502.145 се увеличава с 220 кв.м. за сметка на площта на поземлен имот с идентификатор 68970.502.146.

Със заповед № КД-14-47 от 29.03.2013 г., Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър на основание чл. 53, ал.1 т.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър в изпълнение на решение № 130 от 3.08.2012 на АС Стара Загора е одобрил изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Старозагорски бани.

Тази заповед е обжалвана пред АС Стара Загора и е постановено решение № 116 от 25.06.2013 г. по адм. дело № 185/2013 г.,/оставено в сила от ВАС на Р България по адм. Дело № 12949 от 2013 г. от 5.02.2014 г./, с което е отхвърлена жалбата на ответниците Казакови срещу горната заповед, с която са променени границите по отношение на имоти с идентификатори 68970.502.145 /на ищеца/ и 68970.502.146 /на ответниците К./.

При тези данни, съдът намира за установено следното:

Относно възражението, което се прави от ответниците за недопустимост на първия предявен иск настоящия състав намира следното:

С определение №877 от 12.10.2016г., постановено по в.гр.д.№1363/2016г. по описа на ОС-Стара Загора друг състав на ОС-Стара Загора е разгледал този въпрос във връзка с постъпила частна жалба против определение на РС-Стара Загора, с което е било прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове. В определението си съставът на ОС-Стара Загора е отменил  определение № 1569 от  06.06.2016 г., постановено по гр.дело № 1704/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд и е върнал делото на Старозагорския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото. Изложил е подробни съображения защо счита искът за допустим, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Действително легитимиран да предяви установителния иск за нищожност на сделка е този, чието право се засяга от правния спор. Установителният иск е насочен към установяване на действителното правно отношение, като интерес от предявяването му имат не само субектите на спорното правоотношение, но и всички трети лица, чужди на правоотношението, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Вярно е, че когато искането за прогласяване на нищожността на сделка на основанията, посочени в чл.26 ЗЗД, е от лице, което не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имущество ще се върне в патримониума на страната по сделката, без да облагодетелства това трето лице, заявило нищожността, искът му е лишен от правен интерес. В случая обаче това положение е неприложимо, тъй като ищецът, макар и трето лице по отношение на атакуваната сделка, е титуляр на ограниченото вещно право на строеж върху имот УПИ ХІХ- 145, включващ спорните 200 кв.метра. Правото е придобито от наследодателите му по договор от 1972 г. и валидно прехвърлено на ищеца с договор за дарение. Съгласно чл.15, ал.3 ЗС /отм./ правото да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие право на собственост върху сградата /право на строеж/ включва ползуването и на незастроената част от земята. Това изрично е предвидено и в договора от 11.01.1972 г. За държавата остава „голата собственост” върху земята. Задължен да плаща сметките е суперфициарят, а не държавата. Следователно всеки акт, с който се намаляват границите на парцела, върху който ищецът притежава правото на ползване, засяга неговите права.Няма значение, че нормата е отменена /ДВ, бр.33/1996 г./, защото тя е от материалноправен характер и отмяната й има действие занапред. Придобитото право на ползване върху урегулирания държавен имот по време на действието  й не се прекратява с отмяната й. Правните последици на сключения договор са запазени и ищецът се легитимира като носител на това ограничено вещно право. Затова съдът приема, че предявявайки иска за нищожност, ищецът брани своето ограничено вещно право, тъй като се домогва до постановяването на положително за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор- неговото облигационно действие между страните и най-вече вещно-прехвърлителния ефект на договора, имащ за предмет част от имота, по отношение на която ищецът има права.По отношение на втория предявен иск по чл.109 ЗС първоинстанционният съд също е приел, че ищецът няма правен интерес, без да изложи съображения. По отношение на този иск по чл.109 ЗС следва да се посочи, че той е предоставен на собственика или на носителя на ограничено вещно право за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота. Интерес от този иск е налице винаги когато на ищеца се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. В случая се твърди наличието на ограда, поставена навътре в УПИ ХІХ-145, която пречи на ищеца да упражнява в пълен обем предоставеното му право. Интерес от този иск е налице винаги, когато ищецът има право на ползване върху целия парцел, за който е било учредено право на строеж. Следователно за предявяването му е налице интерес. В тази връзка следва да се посочи, че за наличието на правен интерес от предявяването на един иск се съди от изложеното в исковата молба. Освен това няма пречка оспорването на сделката да се направи в отделно производство чрез иск за прогласяване на нищожността, няма пречка това да стане и при условията на кумулативно съединен иск с иск за защита на вещното право. С оглед на това настоящия състав намира, че исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.    

С обжалваното решение Старозагорския районен съд е приел, че в разглеждания случай е нарушен основен правен принцип, че никой не може да придобие или прехвърли повече от колкото има основание да притежава, т.е. налице е противоречие на закона, което води до частична нищожност на договора, сключен между ответниците и Зам.Областния управител на Област Стара Загора. Прието е че с оглед изложеното по гр.д. № 294/2006 г. по описа на РС Стара Загора, площта на имот с идентификатор 68970.502.146 е увеличена с 220 кв.м. за сметка на имот с идентификатор 68970.502.145 и е 1370 кв.м. Със Заповедта от 29.03.2013 г. изпълнителния Директор на АГКК на основание чл. 53, ал.1, т.2 от ЗКИР е одобрил изменение на кадастралната карта  на село Старозагорски минерални бани и е променил границите на поземлени имоти с идентификатори 68970.502.146 и 68970.502.145. От приложените гражданско дело № 294/2006 г. на РС Стара Загора и адм.д. № 185/2013 г. на АС Стара Загора се установява, че е налице изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Старозагорски бани и е променена площта на имоти с идентификатори 68970.502.146 и 68970.502.145. Ето защо, първонистанционния съд е намерил, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.4 от ЗЗД, във връзка с чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД, за прогласяване на договора от 18.06.2004г., с който Областния управител продава на К.К.К. дворно място с площ от 760 кв.м., представляващо УПИ XX 146 /идентификатор 68970.502.146/ по плана на Старозагорски бани, за частично нищожен относно процесните 200 кв.м., съгласно Заповед № КД-14-47 от 29.03.2014 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Въззивният съд намира тези изводи за неправилни и незаконосъобразни.

От събраните по делото доказателства се установява, че по време на брака си ответниците К.К.К. и Г.И.К. са придобили в режим на СИО с договор за покупко-продажба от 18.06.2004г. , вписан на 06.07.2004г. сключен между тях от една страна и държавата от друга, правото на собственост върху 760 кв.м. , които по действащия от 1993г. регулационен план са урегулирани в УПИ ХХ -146 в кв.2 по плана на с.Старозагорски минерални бани, община Стара Загора, обл.Стара Загора, при граници на УПИ : изток-УПИ-ХІХ-145, юг-улица, север ІV—148, запад УПИ ХХІІІ-146. В същия имот притежават масивна двуетажна жилищна сграда, застроена в централната част на описания УПИ и масивен гараж, застроен в западната му част съгласно нотариален акт №… т….рег.№…д.№…г. на Нотариус А.К. с рег.№ 309 и район на действие РС-Стара Загора.

Съгласно разпоредбата на § 1 от ПЗР ПМС №235/19.09.1996 г. е дадена възможност на носителите на ограниченото вещно право да придобият и съответните идеални части от земята като принадлежност на главната вещ, която притежават при условията на чл.38 от ЗС, за което е предвидена специална процедура, съгласно която сключването на договора за прехвърляне на собствеността се предхожда от административна фаза. Административната фаза включва подаването на молба от активно легитимираните лица до областния управител или кмета на общината, които действат в качеството на административни органи на власт и в кръга на предоставените им правомощия при условията на обвързана компетентност издават при наличието на определени законови предпоставки заповед за придобиване на право на собственост, която определя купувача, имота, върху който се прехвърля правото на собственост, цената и другите плащания. Едва след влизане в сила на заповедта се извършва продажбата по реда, установен за продажба на държавни, съответно на общински имоти.

За тези лица, които отговарят на посочените условия и са приложили всички необходими документи, цената на имота, върху който имат право да придобият правото на собственост, се определя по отменения вече Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост, като тези лица са имали право да закупят земята, върху която им е отстъпено право на строеж по базисни цени.

Едновременно с това § 3, ал. 2 от отмененото постановление №235/1996 г.сочи, че когато не са налице обстоятелствата и не са изпълнени всички условия, посочени в §1 и 2, лицата, придобили правото на строеж върху държавна или общинска земя, могат да придобият правото на собственост върху земята въз основа на заповед на областния управител, съответно на кмета на общината, при свободно договаряне по пазарни цени, освен ако е установено друго в специални нормативни актове.

По отношение реда, по който се извършват продажбите по § 1 и 2, § 3 от цитираното по-горе постановление препраща към реда, установен за продажба на държавни, респ.общински жилища, т.е. чрез сключване договор за продажба с областния управител или с кмета на общината.

С оглед на изложеното следва извода, че придобиването на собственост върху земята, върху която е отстъпено право на строеж е обусловено от осъществяването на един сложен фактически състав - предявяване искане за придобиване собствеността, заповед за определяне купувача на имота, цената и другите плащания, и сключване договор за продажба, като в това производство административният орган представлява държавата, като собственик на земята и действува от нейно име като равнопоставена страна, а не като орган на власт.

На него е възложена във всеки конкретен случай проверката във връзка с наличието на предпоставките по § 1 и 2 ПМС № 235/1996 г., при които областната администрация би формирала и изразила воля за продажба на своята собственост.

Така редът за закупуване право на собственост върху държавна или общинска земя, върху която е придобито право на строеж преминава в две фази - административна и гражданскоправна.

В този смисъл издадената Заповед №502 /25.05.2004г. на Областния управител на Област-Стара Загора не е индивидуален административен акт като не подлежи на съдебен контрол. Същата не създава права или задължения и не засяга законни права и интереси на лицата, по отношение на които е  издадена. Същата е част от процедурата, която се реализира чрез сложен фактически състав. С влизане в сила на заповед № 502/25.05.2004г. на областния управител на Област- Стара Загора, с която са определени купувач, предмет на продажбата, цени и условия за сключване на сделката, приключва първата административна фаза на производството. От този момент Държавата и правоимащото лице стават равнопоставени гражданско правни субекти. При сключване на договора за прехвърляне на правото на собственост страните не се намират в отношение на власт и подчинение, поради което процесния договор не може да бъде обявен за нищожен по иск на трето лице, чиито права в конкретния случай не са накърнени. 

Основен принцип в правната теория е, че правото на строеж е ограничено вещно право върху чужд поземлен имот.

С оглед на това въззивният съд намира, че ищецът Д.Д.Д. притежава единствено ограниченото вещно право на строеж върху дворно място. Същото, като частна държавна собственост е актувано с АДС №5186/05.01.1972 г. Издаденият акт удостоверява с официална удостоверителна сила правото на собственост на държавата върху актувания с него недвижим имот. Ищецът не е станал собственик на процесното дворно място.

В договорите за отстъпено право на строеж, представени от ищеца Д.Д.Д. не е налице клауза, която да предвижда някакво специално право, което да изключва постановеното чл. 63, ал.1 от ЗС. Правото на строеж като ограничено вещно право, регламентирано в цитираната разпоредба посочва, че е възможност на собственика да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.

Правото на строеж върху държавен парцел включва правото да се построи сграда върху земя, собственост на държавата, построеното да бъде собственост на суперфициара, като се дерогира принципът на приращението и правото да се ползува незастроената част от терена на целия държавен парцел.

Така законът отграничава правото на собственост върху постройката от това върху земята като две отделни права, като следващия чл. 64 посочва, че собственикът на постройката може да се ползва от земята само дотолкова, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.

Към настоящия момент не е налице промяна в характера на собствеността. Имотът на основание чл.18 от ЗС е в управление на Областния управител на област Стара Загора.

Ищецът се позовава на отменена уредба, която е предвиждала, че когато правото на строеж е учредено върху държавен или общински имот, правото на строеж включва и ползването на незастроената част от имота. Чл.15 от ЗС е отменен с изменението на закона (обн. ДВ бр.ЗЗ от 19.04.1996 г.), като в тази връзка правото да се ползва целия имот следва да се счита погасено.

Имотът, предмет на продажбата към момента на нейното извършване, видно от приложената скица е с отразена площ - 760 кв.м,, като същата отговаря на изискванията на закона и представлява официален удостоверителен документ, издаден по надлежния ред от оправомощен за това орган.

За преценката относно законосъобразност на даден акт следва да се вземат предвид единствено фактите и обстоятелствата, които са били налице към момента на неговото постановяване, като в този смисъл издадената Заповед №502/25.05.2004 г. на Областния управител е законосъобразна и правилна.

Във връзка с горното, съдът намира, че сключеният въз основа на влязлата в сила заповед Договор за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, сключен по реда на §27 от ПЗР на ЗИД на ЗС, във връзка с ПМС №235/ 1996 г. и ППЗДС от 18.06.2004 г. между Заместник областния управител и К.К.К., също не страда от пороци, водещи до неговата нищожност като една от формите на недействителност, в това число и частична нищожност, касаеш спорните 200 кв.м.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че следва да се приеме, че е налице законосъобразна заповед за продажба на имота - частна държавна собственост, както и сключения въз основа на нея договор се явява напълно действителен. С оглед на гореизложеното направените изводи на първоинстанциония съд, с които се обявява частична нищожност относно 200 кв. м. на процесния договор са неправилни и необосновани, както и постановени в нарушение на материалния закон. Първонистанционния съд не е изложил нито един мотив, за да обоснове приложението на чл.26 ал.1 ЗЗД,  която разпоредба предвижда различни основания за нищожност на сделка. Изложеният принцип, че никой не може да придобие или да прехвърли повече права отколкото има според постоянната практика на ВС и ВКС не води до нищожност на правна сделка. Продажбата на чужд имот не е нищожна, както не е нищожна покупката от несобственик. Не е нищожна и покупката на правото на собственост на недвижим имот, което притежава продавача, дори и върху обекта на правото да има тежести включително и ограничени вещни права. По делото безспорно е установено, че Държавата е била собственик на земята към момента на договора за покупко-продажба от 18.06.2004г. и като такъв собственик е имала право да се разпорежда с нея в полза на ответниците К., които правомерно са я придобили, като са заплатили стойността на земята, определена на квадратен метър. В случая не е налице хипотеза, при която Държавата да е прехвърлила повече права отколкото притежава, тъй като тя е собственик на процесните 200 кв.м..

Ето защо нарушението на посочения от районен съд правен принцип не води до нищожност на сделката и обосноваването на решението с този мотив е неправилно и в нарушение на материалния закон и постоянната и задължителна практика на ВС и ВКС.

Старозагорският районен съд не е отчел, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба към преписката са приложени всички изискуеми от закона документи, необходими за издаване на заповед, с която е определен купувача и цената по сделката на база квадратен метър площ. Към момента на сключване на договора за покупко-продажба дори да има грешка в издадената скица от Община Стара Загора, която не е оспорена по делото, това не е основание за нищожност на сделката. Държавата е прехвърлила правото на собственост върху 760 кв.м., което е притежавала и което е заплатено от ответниците Казакови и установената след сключване на договора грешка в издадената от Община Стара Загора скица не води до нищожност на договора. По принцип грешката може да е основание при определени обстоятелства за унищожаемост на един договор при наличие на правен интерес от това, но в конкретния случай основанията за това не са налице.

По делото не са събрани никакви доказателства относно твърденията на ищеца за „сговор" между Държавата и ответниците при придобиването на имота. След като предложението на Държавата за покупка, направено с издаването на заповед № 502 от 25.05.2004г. за определяне на цената, е прието от ответницата К.К., сключеният договор е валиден и е прехвърлил правата на собственост върху процесиите 760 кв.м. Няма нарушение на императивна норма от закона, което да води до нищожност на договора и в този смисъл не са изложени мотиви от районен съд. Ограниченото вещно право на строеж, което притежава  ищеца и доколкото го притежава, не лишава собственика /Държавата към момента на сключване на договора /за покупко-продажба/ от правомощието да се разпорежда със собствеността върху земята. Още по-малко това води до нищожност на разпореждането. Всички изложени доводи не са обсъдени от районен съд, което е отделно процесуално нарушение от категорията на съществените.

В решението си районен съд не е изложил нито един мотив за приложението на чл.26 ал.2 ЗЗД, която норма е цитирана само цифрово от съда. Посочената разпоредба съдържа различни основания, всяко едно от които води до порок на сделките. Кое конкретно основание е приел съда, че е нарушено от Държавата и ответниците К. чрез сключване на договора за покупко-продажба от 18.06.2004г. не е ясно нито от фактическите изводи, нито от правните изводи на сьда.Това процесуално нарушение е особено съществено, тъй като липсата на мотиви, които да обосноват прилагането на

конкретна материалноправна разпоредба  е нарушение на чл.236 ал. 2 ГПК, водещо до неправилност на съдебния акт.

От решението на Старозагорският районен съд не става ясно какъв извод е направен от съда по предмета на делото на база извършеното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Старозагорски минерални бани със Заповед от 29.03.2013г. на Изпълнителния директор на АГКК. Това изменение по никакъв начин не може да повлияе върху действителността на договора за покупко-продажба от 18.06.2004г. Заповедта на Изпълнителния директор на АГКК, както и решението по гр. дело № 294/2006г. на районен съд Стара Загора, не водят до нищожност на договора за покупко-продажба   от   18.06.2004г.   Тези   доказателства   са   посочени   от   съда   в диспозитива на решението, без мотиви от които да се установи как съгласно тези доказателства договора за покупко-продажба от 2004г. е нищожен.

С оглед на гореизложените съображения въззивният съд намира, че в произнасянето на РС-Стара Загора в решението относно първия предявен иск, е налице противоречие между мотиви и диспозитив, тъй като районен съд приема като единствен мотив за нищожност нарушение на правен принцип, а в диспозитива нищожността е прогласена „съгласно заповед на Изпълнителния директор на АГКК и решение по гр. дело № 294/2006г. на районен съд Стара Загора". Подобно противоречие представлява съществено процесуално нарушение и води до неправилност на решението. В допълнение следва да се посочи, че друго съществено нарушение  е и факта, че РС се е произнесъл по иск, който не е докладван. В доклада по делото съдът е приел, че е предявен иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД -за прогласяване на нищожност на Заповед № 502/25.05.2004г. на Областния управител, а с решението се е произнесъл по иск за нищожност на договор за покупко-продажба.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че приетото от РС в обжалваното решение, а именно, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.4 от ЗЗД, във връзка с чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД, за прогласяване на договора от 18.06.2004г., с който Областния управител продава на К.К.К. дворно място с площ от 760 кв.м., представляващо УПИ XX 146 /идентификатор 68970.502.146/ по плана на Старозагорски бани, за частично нищожен относно процесните 200 кв.м., съгласно Заповед № КД-14-47 от 29.03.2014 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, е неправилен и незаконосъобразен. С оглед на това следва да бъде отменено решението в тази му част и вместо него бъде постановено друго, с което бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан.

По отношение на втория иск за преместване на съществуваща ограда между УПИ Х-146 и УПИ ХІХ-145, РС-Стара Загора е приел, че същия е недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло. Въззивният съд намира този извод за правилен и законосъобразен. По делото не са събрани доказателства кое е „законното място“ на оградата между двата имота. Не са събрани доказателства къде фактически е изградена оградата, кой я е изградил и къде следва да бъде поставена, поради което в тази част решението следва да бъде потвърдено. Правилно е решението и по отношение на оставеното без уважение искане за определяне на ищеца 6 месечен срок от влизане в сила на решението за отбелязването му на основание чл. 115, ал.2 от ЗС, поради което следва да бъде потвърдено и в тази част. С оглед на това въззивната жалба, подадена от ищеца Д.Д.Д. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

          С оглед изхода на делото, а именно основателност на въззивната жалба на К.К.К. и Г.И.К., както и основателността на въззивната жалба на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, като представител на Държавата, представлявано от Областен управител на Област – Стара Загора, следва въззивникът Д.Д.Д. да бъде осъден да им заплати направените разноски по делото за двете съдебни инстанции. Пълномощника на въззивника Д.Д.Д. е направил възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на адв.М.Г.. Въззивният съд намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението съответства на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а също така следва да се има предвид, че делото е с правна и фактическа сложност, а също така са предявени и разгледани три обективно съединени иска. С оглед на това следва Д.Д.Д. да бъде осъден да заплати на К.К.К. и Г.И.К. сумата 700 лв., представляваща направените разноски по делото съобразно представения списък с разноските по чл.80 от ГПК.

Следва също така ищеца да бъде осъден да заплати и на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, като представител на Държавата, представлявано от Областен управител на Област – Стара Загора   сумата 600 лв. представляваща юрисконсулстко възнаграждение за двете съдебни инстанции.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ОТМЕНЯ решение № 142 от 10.02.2017г., постановено по гр.дело № 1704/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, в която е обявен  на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД, във връзка с чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД за частично нищожен договор от 18.06.2004г., с който Областния управител продава на К.К.К. дворно място с площ от 760 кв.м., представляващо УПИ XX 146 /идентификатор 68970.502.146/ по плана на Старозагорски бани относно 200 кв.м., съгласно Заповед № КД-14-47 от 29.03.2014 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър и съгласно влязлото в сила решение № 126 от 26 октомври 2006 г. по гр.д. № 294/2006 г. по описа на РС Стара Загора, както и в частта за присъдените разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.Д., ЕГН ********* *** № …, ап. …/съдебен адрес – адв. С.М.М. ***, офис 2 против МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО, К.К.К., ЕГН **********  и Г.И.К., ЕГН ********** *** иск за прогласяване на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД, във връзка с чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД за частично нищожен договор от 18.06.2004г., с който Областния управител продава на К.К.К. дворно място с площ от 760 кв.м., представляващо УПИ XX-146 /идентификатор 68970.502.146/ по плана на Старозагорски бани относно 200 кв.м., съгласно Заповед № КД-14-47 от 29.03.2014 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър и съгласно влязлото в сила решение № 126 от 26 октомври 2006 г. по гр.д. № 294/2006 г. по описа на РС Стара Загора, като неоснователен и недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН ********* *** № …, ап. … /съдебен адрес – адв. С.М.М. ***, офис 2 да заплати на К.К.К., ЕГН **********  и Г.И.К., ЕГН ********** *** сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляващи направените разноски по делото      

ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН ********* *** Д. Асенов № 39, ап. 41 /съдебен адрес – адв. С.М.М. ***, офис 2 да заплати на МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО сумата от 600 лв. / шестстотин лв./ , представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                             ЧЛЕНОВЕ: