Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер…197…………………16.06.2017 година………………..Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На шестнадесети май.………………………………………………….Година 2017              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                            СВИЛЕН ЖЕКОВ

                        

 

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА…………………...………………………………

Прокурор ПЕТЪР ВАСИЛЕВ……………...………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1170…по описа за 2017………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 117 от 17.03.2017 г., постановено по гр.дело № 1841/2016 г. на К.районен съд, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати  на И.Б.Д. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сума в размер на 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за незаконно обвинение по ДП № ЗМ – 492/2012 г. в извършване на престъпление по чл.330, ал.1 НК, което производство е прекратено с прокурорско постановление от 17.08.2012 г., влязло в сила  на 30.08.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 800 лева до пълния предявен размер от 5000 лева искът е отхвърлен. Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати  на И.Б.Д. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № ЗМ – 492/2012 г. в извършване на престъпление по чл.216, ал.1 НК, което производство е прекратено с прокурорско постановление от 14.03.2013 г., влязло в сила  на 18.04.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.09.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 3000 лева до пълния предявен размер от 15000 лева искът е отхвърлен.

 

        Въззивникът Прокуратурата на РБ, чрез представляващата я РП- К., счита, че решението е неправилно. Производството по първото обвинение било прекратено не по отношение на авторството, а поради липса на един от признаците на състава- “значителна стойност”. Второто повдигнато обвинение не било за тежко престъпление и двата съединени иска били уважени за суми, несъответстващи на претърпените морални изживявания и страдания от ищеца. Неправилно в тази насока съдът кредитирал показанията на майката и приятел на ищеца. Не било взето пред вид и това, че ищецът не за пръв път се сблъсквал със съдебната система. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, вкл.и претенцията за лихви за минал период. Представителят на Окръжна прокуратура С. в съдебно заседание поддържа подадената въззивна жалба.

 

        Въззиваемият И.Б.Д., чрез пълномощника си по делото адв.С.Ч., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК счита, че жалбата е неоснователна. Същата съдържала бланкетни твърдения за неправилност на решението. Моли същата да бъде оставена без уважение и потвърдено решението на районния съд. Претендира разноски.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ищецът И.Б.Д. в исковата си молба твърди, че на 20.03.2012 г. в с.О., община К.  възникнал пожар, при който  изгорял автомобил “О.” с рег. № ..., управляван от В. Л. и собственост на Ц. Ц.. Във връзка с този инцидент, на същата дата било образувано ДП № ...г. на РУП- К.. В хода на разследването ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.330, ал.1 НК. Съдействал на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина по делото, като давал обяснения и се съгласил да му вземат натривки. Впоследствие производството по това обвинение било прекратено с постановление на прокуратурата, влязло в сила на 30.08.2012 г. Във връзка със същия инцидент отново бил привлечен като обвиняем и за престъпление по чл.216, ал.1 НК. След приключване на разследването по ДП бил изготвен обвинителен акт, който на 21.09.2012 г. бил внесен за разглеждане от РС К.  и образувано НОХД 1079/2012 г. По това съдебно производство били проведени три съдебни заседания като в последното заседание, проведено на 13.01.2013 г., съдът върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати нарушения. След провеждане на допълнителното разследване РП К. приела, че обвинението не било доказано и с постановление от 14.03.2013 г. наказателното производство срещу него било прекратено. Гореописаните действия на органите на досъдебното производство силно го смутили и притеснили.  Знаел, че не бил извършил престъпленията, но въпреки това бил третиран като престъпник и привлечен към наказателна отговорност, като му било повдигнато обвинение. Още след като бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.330 НК, това се разчуло в с. О. и хората започнали да странят от него. Коментирало се, че било доказано, че  извършил палеж и че ще влезе в затвора поне за пет години. Фактът, че обвинението срещу него за извършено деяние по чл.330 НК било прекратено не го успокоявало, тъй като пък бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.216 ал.1 НК. Този път коментари имало освен в селото и на местоработата му. Коментирало се, че го чака затвор, където щял да бъде „момче за всичко“. Ищецът се затворил в себе си, животът му минавал в излизане от дома му, отиване на работа, връщане вкъщи, ограничил до минимум социалните си контакти. На работа общувал само по въпроси, свързани с професионалните му задължения. Впоследствие било образувано НОХД и бил предаден на съд за нещо, което не бил извършил.  Вече не само близките му, но и слабо познати, започнали да го избягват. Имал чувството, че го считат за най-известния престъпник в света. Започнал да се притеснява, изгубил съня си. Всеки път, когато отивал на дело се страхувал, че повече нямало да се върне вкъщи, понеже ще бъде осъден и отведен в затвора. Не смеел да влезе в съдебната зала, а стоял близо до сградата на съда и треперел от страх какво ще стане с него. Дори и след прекратяване на наказателното производство отрицателните му преживявания, свързани с този период не се преустановили. Неоснователното обвинение, че бил извършил  престъпленията, както и, че бил „даден“ на съд, рефлектирало върху авторитета му и чувството за лично достойнство. Фактът, че делото спрямо него било прекратено не го успокоявало. Напротив, безпокоял се, че в един момент отново ще бъде обвинен за това деяние или за някое друго такова. Страхувал се, че отново ще трябва да преживее ужаса да стане обвиняем, че близките му ще го изоставят и в обществото отново ще асоциират името и личността му с това на престъпник. Това довело до постоянно психическо напрежение, изразяващо се в непрекъснат стрес, притеснения, безпокойства, тревоги и страх, за които неимуществени вреди ищецът претендира обезщетение. Претендирал е ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5000 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 330, ал.1 от НК по ДП № ...г. на РУП К., прекратено с влязло в сила постановление от 17.08.2012 г. на РП- К., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване – 30.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 15000 лева- обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.216, ал.1 НК по ДП № ...г. на РУП К.,  прекратено с влязло в сила постановление от 14.03.2013 г. на РП К., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване- 18.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

        В отговора си по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Прокуратурата на РБ е оспорил изцяло по основание и размер исковете. Не били ангажирани доказателства, които да установят действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Недоказани били твърденията за злепоставяне пред близки и приятели, още повече, че прокуратурата не  разгласявала данни от разследването и не следвало да отговаря за негативния му отзвук, ако имало такъв. Не били налице доказателства за преживян стрес, изключителен страх от осъждане, загуба на съня, ограничаване на социалните контакти по причина на обвинението. Възразява, че искът за лихви бил погасен за миналия до исковата молба период над три години. Видно от изготвената справка от РП-К. спрямо Д. имало наложено наказание „пробация" по НОХД № 527/2011 г. на КРС, което опровергавало  твърденията му за преживян изключителен страх от осъждане. Налагал се изводът за един по-нисък интензитет на отрицателни преживявания и съпричиняващ фактор за увреждане. Оспорва се претендирания размер на обезщетението, тъй като увреждането било от най-ниска степен поради краткия период на разследването, особено след като се отчете разумната продължителност на воденото досъдебно производство, вида на обвинението /не било тежко по смисъла на НК/ и взетата най-лека мярка за процесуална принуда.

 

        По делото не се спори, а се установява и от приложените доказателства, че на 21.03.2012 г. с постановление за привличане на обвиняем по ДП  № ...г. на РУП- К. ищецът И.Д. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.330, ал.1 НК за това, че на 20.03.2012 г. в с. О., община К., запалил  имущество  със значителна  стойност- лек  автомобил марка “О.” с рег. № ..., собственост на Ц. Т. Ц.. Взета му е мярка  за неотклонение „парична гаранция“ в размер на  300 лв. С постановление на РП- К. от 17.08.2012 г., влязло в сила на  30.08.2012 г. /закрепено на външната корица на ДП/, наказателното производство срещу ищеца е прекратено за престъплението по чл. 330, ал.1 НК на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 НПК- поради несъставомерност на деянието- имуществото не е на значителна стойност.

 

        На 04.06.2012 г. с постановление за привличане на обвиняем по ДП № ...г. на РУП- К. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.216, ал.1 НК за това, че на 20.03.2012 г. в с. О., община К., е унищожил протИ.законно чужди  движими вещи – лек  автомобил марка “О.” с рег. № ... на стойност 400 лв., собственост на Ц. Т. Ц., ведно с намиращите се в него подробно изброени вещи, собственост на В. К. И.. ДП е приключило със заключително постановление за предаване на съд на обвиняемия И.Б.Д. за престъпление по чл.216, ал.1 НК. По внесен обвинителен акт по горното обвинение на 21.09.2012 г. в РС – К. било образувано НОХД № 1079/2012 г., по което били проведени три открити съдебни заседания. С протоколно определение от 14.01.2013 г., на основание чл.288, т.1 НПК съдебното производство било прекратено и делото е върнато на Районна прокуратура – К., поради  допуснато  съществено и отстранимо  процесуално нарушение при изготвяне на обстоятелствената част на обвинителния акт. По- късно, с постановление от 14.03.2013 г. на РП- К. наказателното  производство срещу ищеца за престъплението по чл.216, ал.1 НК е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК и е отменена мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 300 лв. С определение № 163/02.04.2013 г. по ЧНД № 430/2013 г. на РС- К. е потвърдено постановление на РП от 14.03.2013 г. Съдебният акт е влязъл в сила на  18.04.2013 г.

 

        По делото са разпитани като свидетели П. Т. Т.- майка на ищеца и Д. Д. К.- негов колега. Първата свидетелка установява, че през м. март 2012 г. прибрали сина й в полицията и семейството му не го виждало два дни. В с.О., където живеели, започнали да се носят приказки, че И. е подпалвач, подпалил някаква кола. След освобождаването му ищецът не можел да спи и да се храни, ставал на сън и споделял с нея, че не е виновен. В селото се интересували дали И. бил подпалил колата. В дома им дошло момче от селото, което започнало да обвинява сина й, че е подпалил колата. Преди обвинението в дома им идвали приятели на сина й, но след това ограничили посещенията си и започнали да го обвиняват, да го наричат “подпалвач“. Един- два месеца след случката синът й бил уведомен от прокуратурата, че не бил виновен, а по-късно му бил връчен обвинителен акт. След това всички разбрали за обвинението, включително и  работодателят му. В резултат на случващото се ищецът се разболял, стигнали до болница. Говорил на свидетелката „майко, не мога не издържам, ще ме вкарат в затвора“. Бил много притеснен, ставал на сън, не спял. Разстроил се физически и психически. Продължил да ходи на работа, но обвинението му повлияло негативно и дори искали да го уволнят. Работодателят и колегите му смятали, че И. е виновен. Наричали го „подпалвач“. Другият свидетел твърди, че след обвинението И.бил притеснен, допускал елементарни грешки в работата си. Приятелите му започнали да го избягват и да не се събират с него. Започнал да има проблеми с шефовете си, когато разбрали за обвинението. Клиентите, които обслужвали, започнали да говорят против И.и да не го пускат в къщите си, което се отразявало на работата му. Ищецът не се чувствал добре. Страхувал се да не бъде осъден.

 

        От приложената справка за съдимост се  установява, че  ищецът е  бил осъждан по НОХД № 527/2011 г. на Районен съд- К. за престъпление  по чл.316, вр. чл.308, ал.2, във вр. чл.308, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК на „пробация“.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:  

        Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението /т.7, ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/. В тежест на пострадалия е да установи засягането на съответното благо: на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация и др., както и причинната връзка между незаконните действия на правозащитните органи и настъпилите увреждания. 

        В случая не е спорно, че ДП № ЗМ- 492/2012 г. е прекратено по отношение на ищеца. В обвързващата съдилищата съдебна практика /Р 388-2012- ІV г.о.; Р 3-2014- ІV г.о./ ВКС приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.

       В настоящия случай е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с постановления за прекратяване на РП- К. от 17.08.2012 г. и от 14.03.2013 г. Без съмнение той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди ищецът сочи, че след задържането му приятелите му се отдръпнали и коментирали, че било доказано, че е извършил престъпление и ще влезе в затвора за много дълго време; че го наричали “подпалвач”; че се страхувал, че отново ще бъде обвинен в друго престъпление. Свидетелските показания, преценени по реда на чл.172 ГПК, установяват, че ищецът е изпитал притеснения и тревога. Той обаче не е бил отхвърлен от близките си. Установява се освен това, че обвинението е уронило репутацията на ищеца пред приятелите му, работодателя и клиентите, както и пред съселяните му в с.О.. Не е установено обаче, че обвинението е дало трайно отражение върху физическото и психическото му състояние. По делото няма и доказателства, от които да се направи извод за изключително тежко и мъчително преживяване на случилото се. С оглед на това съдът намира, че претърпените естествено страх и неудобство, компрометираното име като член на обществото са в размер, който не надхвърля обичайното. 

        Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и пр. фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице /Р 237- 2011- ІІІ г.о.; Р 324- 2013- ІV г.о./. При определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид продължителността на проведеното наказателно преследване, взетата мярка за неотклонение, продължителността на задържането, наложените принудителни мерки, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен. При определяне размера на обезщетението за вреди от незаконни действия на правозащитните органи, гражданският съд съобразява и данните за личността на пострадалия. Съгласно трайно установената съдебна практика, включително тази на ВКС, съдебното минало на ищеца е от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение, тъй като лице с чисто съдебно минало очевидно значително по-тежко изживява повдигнато за първи път срещу него обвинение, в сравнение с лице, което вече е осъждано с влязла в сила присъда за извършено от него престъпление. Обремененото съдебно минало на пострадалия от незаконно обвинение обаче не е фактор, имащ отношение към хипотезата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ - съдебното минало на лицето няма отношение към законността на действията на правозащитните органи при привличане на едно лице към наказателна отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална принуда /Р 112- 2011- ІV г.о., Р 82- 2017- ІV г.о. на ВКС/.

 

        Както бе посочено, ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено тежко умишлено престъпление по чл.330, ал.1 НК и му е взета мярка за неотклонение "парична гаранция" на 21.03.2012 г. С постановление от 17.08.2012 г., влязло в сила на  30.08.2012 г., наказателното  производство срещу ищеца е прекратено, поради несъставомерност- чл.24, ал.1, т.1, предл.второ НК, т.е за период от пет месеца ЕД. е бил обвиняем. Продължителността на наказателното  преследване е в рамките на разумния срок, то е прекратено още на досъдебна фаза. На обвиняемия била наложена втората по тежест мярка за неотклонение „парична гаранция“.Спрямо него са предприети и следствени действия- вземане на образци за сравнително изследване, задържане за срок от 24 часа, привличане и разпит на обвиняем. Претърпените във връзка с това обвинение неимуществени вреди , преценени с оглед посочените по- горе обстоятелства следва да се обезщетят със сумата от 800 лв., в какъвто размер следва да бъде уважен предявения иск. В останалата част- до претендираните 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, искът  следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

        На 04.06.2012 г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.216, ал.1 НК. Три месеца след това - на 21.09.2012 г., по това обвинение срещу него е внесен обвинителен акт в Районен съд- К. и образувано НОХД. За периода от 25.10.2012 г. до 14.01.2013 г. Д. като подсъдим е участвал в три открити съдебни заседания по НОХД № 1079/2012 г. на КРС. С протоколно определение от 14.01.2013 г., постановено  по горецитираното НОХД, съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП – К. за отстраняване на  процесуално  нарушение.  С постановление от 14.03.2013 г. наказателното  производство срещу ищеца е прекратено за престъплението по чл.216, ал.1 НК, тъй като не  са били събрани  достатъчно  доказателства, касаещи  авторството на деянието- чл.243, ал.1, т.2 НПК /обвинението не е доказано/. Отменена е и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 300 лв. От данните по делото се установи, че по това обвинение наказателно производство е продължило и в съдебна фаза, проведени са били три съдебни заседание по образуваното НОХД, делото е било върнато на РП  за отстраняване на процесуални нарушения и едва два месеца след това- на 14.03.2013 г., производството е било прекратено поради недоказаност на обвинението. Ищецът в един по- дълъг период от време е изпитвал неудобство, чувствал се унизено, притеснено и несигурно; влошено е било социалното му общуване- случаят станал известен в с.О., където живее Д., сред колегите му, работодателя му и клиентите, с които работил. Претърпените във връзка с това обвинение неимуществени вреди следва да се обезщетят със сумата от 3000 лв. както правилно е приел и районният съд, а в останалата част- до претендираните 15000 лв., искът като неоснователен да бъде отхвърлен.

 

        Районният съд е приел за основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение претенциите за присъждане на мораторни лихви и правилно е посочил, че обезщетенията се дължат заедно със законната лихва, считано от 21.09.2013 г. до окончателното им изплащане, като за периода преди тази начална дата претенциите за лихви са погасени по давност.

 

        По изложените по- горе съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото на въззиваемия следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски по делото в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 117 от 17.03.2017 г., постановено по гр.дело № 1841/2016 г. по описа на К.районен съд.

 

        ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ гр.С., бул.„В." № ., Съдебна палата, да заплати на ЕБ.Д., ЕГН **********,***, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК само относно претенцията за неимуществени вреди в размер на 15000 лв.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: