Р Е Ш Е Н И Е

номер 201                                       16.06.2017г.                      град Стара Загора

  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ СЪСТАВ

На шестнадесети  май 2017 година

В открито съдебно заседание в следния състав :

     ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                   

     ЧЛЕНОВЕ :           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                             СВИЛЕН ЖЕКОВ

при секретар Стойка Стоилова, като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ, въззивно гражданско дело номер 1171 по описи за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258273 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

 

Въззивното съдебно производство е образувано въз основа на подадена въззивна жалба вх.№ 5682/06.03.2017г. от ответника “Б.“- ЕООД, със седалище и адрес на управление в с.К., общ.С., против Решение № 94/26.01.2017г. по гр.д.№ 278/2016г. по описа на РС- С., с което е уважен предявения против него установителен иск за собственост върху МПС от ищеца “М.”“- ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.П., в която сочи, че ищецът не разполага с оригиналните документи за собственост върху процесното МПС, че РС е следвало да конституира като трето лице- помагач Т. Б. Е. от гр.М., обл.К., че е налице разминаване в датите на първоначалната регистрация на МПС, че от 08.12.2011г. дружеството “Й.“- ЕООД, гр.П. било с нов собственик на капитала, и че е поискала на основание чл.193 от ГПК да се открие производство по оспорване истинността на разрешение за временно движение № 000299886/11.01.2012г. на КАТ- ПП- гр.П..  Моли да се отмени атакуваното Решение на РС- С., като неправилно и незаконосъобразно и да се върнете делото за ново разглеждане, поради допуснатите процесуални нарушения. Излага подробни фактически и правни аргументи в своя подкрепа. Моля да му бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. и адвокатски хонорар за двете инстанции.

 

 

Въззиваемата страна- ищеца “М.”“- ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.П., в подадения писмен Отговор на въззивната жалба в законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК сочи, че атакуваното Решение на РС- С. да бъде потвърдено изцяло, и на него да бъдат присъдени разноските направени във въззивната инстанция, тъй като атакуваното Решение е правилно, законосъобразно и обоснова но, правилно РС е обсъдил всички необходими доказателства по делото и доводите на страните, в резултат на което е достигнал до правилен извод обективиран в съдебното решение. Излага подробно своите фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Моли да се потвърди обжалваното Решение и да му се присъдят и разноските пред настоящата въззивна инстанция.

 

Въззивният ОС- С., като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното- обжалваното първоинстанционно Решение е валидно постановено от РС. Съгласно правилата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай въззивният съд обаче намира, че обжалваното решение е допустимо и следва да го изследва по същество от материалноправна гледна точка. ОС- С. констатира, че правилно и законосъобразно РС в атакуваното му Решение е посочил и обяснил прилагането на разпоредбите на Наредба № 1-45/200г. и разпоредбите на ЗДвП относно фактите и обстоятелствата кога, как и по кое време е внесен от Великобритания процесният автомобил/МПС/ Д.- 1500, цвят черен, с номер на рамата ID7HU18D24S589315, без регистрационен номер. Обосновано е и в кой период от време “М.”" ЕООД е депозирал пред Сектор „Пътна Полиция" при ОД на МВР- гр.П. Заявление за транзинта регистрация №121030001991 на ПС с рег. № 591Н515 от 11.01.2012г., в което е вписан като собственика “М.”" ЕООД- гр.П.. Наред с това напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС в проведеното първо съдебно заседание на основание чл.219, ал. I от ГПК, не е уважил искането на ответника „Б."- ЕООД за привличане като трето лице- помагач на лицето Т. Б. Е., тъй като в Отговора на Исковата молба не са спазени законоустановените срокове за това. При извършената от ОС- С. обстойна проверка се установи, че в представените документи от „Пътна Полиция" при ОД на МВР- гр.П., няма никакви разминавания в подадените Заявления от страна на “М.”" за транзитната регистрация на въпросния товарен автомобил и наложения запор на товарния автомобил от Публичния изпълнител при НАП- ТД- гр.П., поради дължими суми отстрана на “М.”"- ЕООД към НАП- ТД- гр.П.. До приключване на съдебното дирене, както  пред първоинстанционния РС- С., така и пред настоящия въззивен ОС- С. въззивникът/ответник/ „Б."- ЕООД, въпреки твърденията си, че е собственик на въпросния товарен автомобил, но не представил абсолютно никакъв документи за собственост върху него, които да потвърждават тезата му. От друга страна действително „Б."- ЕООД е представила писмен документи, че търговското дружество „Й." ЕООД е било представлявано от собственика Г. И. Г., но видно от представената извадка от АВ- Търговски регистър, че на 16.03.2012г. относно търговското дружество „Й."- ЕООД е вписано прехвърлянето на дружествените дялове от тогавашния едноличен собственик на капитала Т. Ц. Г. на новия такъв Г. И. Г., но покупко- продажбата на процесния товарния автомобил е извършена повече от 3 месеца по- рано/още на 08.12.2011г./ от тогавашния законен представител, Управител и Едноличен собственик на капитала Т. Ц. Г., много преди вписването на продажбата на дяловете на „Й." ЕООД в АВ-Търговския регистър.

 

Следователно въззивникът- ответник „Б."- ЕООД не доказва чрез пълно насрещно доказване твърдянато от него придобивно основание, нито посочва сериозни твърдения за това по какъв правен начин самия той е бил придобил собствеността по отношение на процесното МПС. Поради което атакуваното Решение на РС- С. се явява правилно, обосновано, постановено при пълнота на доказателствата и при правилно приложение на материалния и процесуален закон. Следователно то следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това.

 

         Тъй като въззиваемия е поискал да му се присъдят разноски за въззивното производство и е представил задължителния за това Списък по чл.80 от ГПК от 16.05.2017г., възивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноските му в размер на общо 800 лв., от които 750 лв. за адв.хонорар пред въззивния съд и пътни разходи от гр.П. до гр.С. и обратно.

 

         Настоящото въззивно съдебно Решение по установителния иск по чл.124, ал.1 от ГПК е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно изричните правила на чл.280, ал.2 от ГПК.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.270, ал.3, изр.3  във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, въззивният Окръжен съд- С.

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 94/26.01.2017г. по гр.д.№ 278/2016г. по описа на РС- С..

 

         ОСЪЖДА “Б.“- ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление в с.К., общ.С., обл.С., ул.“Б.“ № ., да заплати на “М.”“- ЕООД, ЕИК…, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Р.“ № ., ет.., ап.. разноските пред въззивната инстанция в размер на общо 800 лв./осемстотин лева/.

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК.    

 

 

                         

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                           

                                                ЧЛЕНОВЕ :