Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 202                                 16.06.2017г.                          град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ състав

На шестнадесети май 2017 година

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ :         ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                      СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар ………………………

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1175 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.223, ал.3 във вр. с чл.281, ал.1 и 2 от КТ.

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба вх.№ 709/23.03.2017г. от въззивника/ищец/- бившия работник Л.Г.К. ***, срещу Решение № 13/09.03.2017г. по гр.дело № 506/2016г. по описа на РС- гр.Г., обл.С., в която твърди, че с него немотивирано и незаконосъобразно е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ в размер на главница 6 768 лв., лихва за забава за периода от 01.10.2015г. до 30.11.2016г. и законната лихва до пълното изплащане на задължението. Счита решението на РС за неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, като според него правилно РС е установил всички правно значими факти, но е извел неправилни и недопустими правни изводи. Твърди, че неправилно били определени елемените относно размера на брутното трудово възнаграждение, неправилно РС бил “тълкувал” стеснително правопораждаща правна норма по чл.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, в Наредбата, в друг нормативен акт или КТД, други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в предходните. Аналогично, твърди, че неправилно било определено и приложното поле на разпоредбата на чл.17, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата във вр. с чл.177 и чл.228 от КТ. В случая, работодателят бил формирал размер на брутното трудово възнаграждение за месец юли 2015г. в размер на 3236,26 лв., от което като осигурителен доход е посочена сумата от 2600, 00 лв.(таван на осигурителния доход за 2015год. съгласно ЗБДОО), и неправилно съда е кредитирал, че методиката за формиране на осигурителния доход следва да се различава от методиката за формиране на размера на обезщетението по чл.222, ал.З от КСО. Разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ, обаче предвижда, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Поради което счита, че неправилно в обжалваното съдебно решение е игнориран постоянния характер на начислените възнаграждения представляващи основни и допълнителни елементи на осигурителния доход. Предвид горното моли ОС да постанови съдебно Решение, с което да отмените атакуваното Решение на РС- Г. , като незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалните правни норми, и да постанови ново решение, с което да уважите изцяло исковата претенция за присъждане на претендираното обезщетение по чл.222, ал.З от КТ, съгласно петитума на исковата молба пред РС. Претендира всички свои разноски за двете съдебни инстанции - заплатен адвокатски хонорар. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

В законоустановения 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от въззиваемия/ответника/- бившия работодател Рудник “Т.”, с.М., клон на “М.” ЕАД, гр.Р., обл.С. оспорва изцяло, като неоснователна въззивната жалба на Л.Г.К. против Решение № 13/09.03.2017г. по гр.д.№ 506/2016г. на РС- гр.Г. , като счита обжалваното решение за правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и обосновано с оглед събраните по делото доказателства. Заявява, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, че РС подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност и е направил правилни фактически и правни изводи. С оглед на което моли ОС да потвърди изцяло атакуваното  Решение на РС- Г. , като му се присъдят направените от него разноски пред въззивната инстанция. Излага подробни фактически и правни аргументи против въззивната жалба и в подкрепа на атакуваното изцяло отхвърлително Решение на РС- Г. . Счита, че напълно правилно е изплатено на ищеца обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 32 092, 35 лв., и не му се дължала лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2015г. до 30.11.2016г. в размер на 803, 00 лв. Моли настоящия въззивен ОС да постанови съдебно решение, с което да отхвърли изцяло въззивната жалба, като неоснователна и недоказана, и да потвърдите напълно първоинстанционното Решение, ведно със законните последици. Претендира и направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, пред въззивната инстанция.

 

          Настоящият въззивен ОС- С. , като обсъди направените от страните оплаквания, мотивите на атакуваното Решение на РС, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

РС е установил всички правно значими факти, но от тях е извел съответните неправилни, необосновани и незаконосъобразни фактически и правни изводи с оглед естеството на спора и приложимите законови и подзаконови правни норми.

Неправилно в атакуваното Решение са определени елементите, което формират размера на брутното трудово възнаграждение, от чийто размер се извежда и изчислява дължимото парично обезщетението по чл.222, ал.3 от КСО. В тази връзка неправилно РС е “тълкувал” стеснително правопораждаща правна норма на чл.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения, определени в КТ, в Наредбата, в друг нормативен акт или КТД, други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в предходните. Аналогично неправилно е било определено и приложното поле на нормата на чл.17, ал.1 от НСОРЗ, съгласно която в брутното трудово възнаграждение/БТВ/ за определяне  на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл.177 от КТ или на обезщетенията по чл.228 от КТ се включват  основна заплата за отработено време, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи на заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения, определени с Наредбата, с друг нормативен акт, с КТД или с индивидуален трудов договор, или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер, допълнително трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл.259 от КТ, възнаграждението по чл.266, ал.1 от КТ, възнаграждението при престои или поради производствена необходимост по чл.267, ал.1 и ал.З от КТ и възнаграждението по чл.268, ал.2 и 3 от КТ. В случая, работодателят е формирал размер на брутното трудово възнаграждение за месец юли 2015г. в размер на 3 236, 26 лв., от което като осигурителен доход е посочена сумата от 2 600, 00 лв.(таван на осигурителния доход за 2015 г. съгласно ЗБДОО), и неправилно РС е кредитирал,  че методиката за формиране на осигурителния доход следва да се различава от методиката за формиране на размера на обезщетението по чл.222, ал.З от КСО. Въззивният ОС- С.  счита, че разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ предвижда брутното трудово възнаграждение/БТВ/ за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Поради което неправилно в обжалваното първоинстанционно съдебно Решение е игнориран постоянния характер на начислените възнаграждения, представляващи основни и допълнителни елементи на осигурителния доход. Самата разпоредба на чл.222, ал.3 от КТ предвижда при прекратяване на трудовото правоотношение/какъвто е процесния казус/, че работникът/въззивника/, независимо от основанието за прекратяването, има право на парично обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение/БТВ/ за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 г. от трудовия му стаж- за срок от 6 м./какъвто е процесния казус/. В тази връзка настоящия въззивен състав не споделя изводите на РС, че в това следва да се включват само „постоянните“ плащания, а не всички такива, понеже това представлява стеснително тълкуване на правните норми в нормативните и в договорните актове, което е недопустимо. В тази връзка не следва получените плащания от бившия работник през последния му трудов месец да се разделят на такива, облагани или необлагани с данъци по ЗОДФЛ и с осигуровки по КСО, тъй като там нормативните критериите са коренно различни. Правният критерии следва да е дефиницията на чл.228 от КТ, където законодателят е употребил точно термина „получено от работника или служителя БТВ“, което очевидно включва абсолютно всички получени от него плащания/“постоянни“, „периодични“, “инцидентни“, „месечни“, „тримесечни“ и други/. В подкрепа на това следва да се вземе предвид и обстоятелството, че дори при данъчно третиране на въпроса, законодателят не прави разлика в кодексите и законите между начислено и изплатено възнаграждение, поради което не следва да се извършва стеснително тълкуване на правните норми, водещи до необосновано парично ощетяване на работника или служителя отстрана на неговия работодател. Предвид гореизложените мотиви следва атакуваното Решение на РС- гр.Г.  да се отмени изцяло, като необосновано и недоказано, и да се постанови ново, позитивно такова, съобразно събраните доказателства и заключението на съдебната експертиза пред РС.

В тази връзка и предвид заключението по т.1 и т.2 от съдебно- счетоводната експертиза по първоинстанционното дело, което не е оспорено от никоя от страните и е прието от съда в своята цялост, въззиваемият/бивш работодател/ дължи на въззивника/бивш негов работник/ още сумите 6 007, 65 лв. за главница/от общо претендираната 6 768, 00 лв./ и съответно мораторна лихва 712, 80 лв. от общо претендираната такава в размер на 803 лв. съгласно чл.82- 86 от ЗЗД. Поради което въззивният съд следва да уважи тези искови претенции в горепосочените установени и доказани размери, като в останалите им минимални части относно главницата и мораторните лихви следва да ги отхвърли, ведно със законните да последици.

 

С оглед изхода на делото пред РС и пред ОС, предвид представените писмени доказателства за разноските по делото и приложимите разпоредби на чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 и 2 и чл.80 от ГПК, следва да се отмени атакуваното Решение на РС и в частта му относно разноските на всяка от страните, като се постанови ново такова, с което въззиваемия да бъде осъден да заплати на въззивника съобразно уважената част от исковете му сумата 1 065, 19 лв. разноски пред двете съдебни инстанции, а въззивника да бъде осъден да заплати на въззиваемия съответната част от юрисконсултското възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 56, 17 лв., като въззивника следва да бъде осъден да заплати и сумата 146 лв. за възнаграждение на вещото лице пред РС, по приходната сметка на органите на съдебна власт, в полза на бюджета на ВСС- София.

 

На основание императивните разпоредби на чл.280, ал.2, т.3, пр.1 и 2 от ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване пред ВКС на РБ- гр.София, тъй като никое от претендираните и постановените отделни парични обезщетения не е с размер над 5 000 лв.

 

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.223, ал.3 във вр. с чл.281, ал.1 и 2 от КТ, въззивният ОС- С.

 

                                   Р    Е    Ш    И  :

 

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 13/09.03.2017г. по гр.дело № 506/2016г. по описа на РС- гр.Г., обл.С., като необосновано и незаконосъобразно, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

 

ОСЪЖДА Рудник „Т."- ЕИК …., със седалище и адрес на управление в с.М., общ.Р., обл.С., клон на „М." ЕАД, гр.Р., обл.С., да заплати на Л.Г.К.- ЕГН ********** ***- ., общо сумата 6 007, 65 лв./шест хиляди и седем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща парично обезщетение по чл.328, ал.1, т.10 във вр. с чл.222, ал.3, чл.223, ал.3 и чл.281, ал.2 от КТ, ведно с мораторната лихва върху сумата 6 007, 65 лв. за времето от 01.10.2015г. до 30.11.2016г. в размер на 712, 80 лв., както и сумата 1 065, 19 лв. разноски пред двете съдебни инстанции, като отхвърля исковете за главницата над присъдените 6 007, 65 лв. до претендираните главница 6 768 лв. и мораторна лихва над присъдената 712, 80 лв. до претендираната 803 лв., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Л.Г.К.- ЕГН ********** ***- къща, да заплати на Рудник „Т."- ЕИК …, със седалище и адрес на управление в с.М., общ.Р., обл.С., клон на „М." ЕАД, гр.Р., обл.С., съобразно отхвърлената част от исковете му разноските за 1 юрисконсулт пред двете съдебни инстанции в размер на общо 56, 17 лв./петдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/.

 

 

ОСЪЖДА Рудник „Т."- ЕИК …, със седалище и адрес на управление в с.М., общ.Р., обл.С., клон на „М." ЕАД, гр.Р., обл.С., да заплати в приход на бюджета на органите на съдебната власт в лицето на ВСС- гр.София сумата 146 лв./сто четиридесет и шест лева/ за заплатената съдебно- счетоводна експертиза от бюджета на РС- гр.Г., обл.С..

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС- С..

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ :