Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  Номер…188…………07.06.2017 година……………..Град С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………Втори граждански състав

На……………седми юни……………..……….………….………..Година 2017              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:            ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ   

 

                                                                                СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                      

Секретар……………………………………………………………………………

Прокурор…………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ      

въззивно гражданско дело номер 1198…по описа за……………2017 година.

 

         Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на В.Д.К. в качеството й на лице внесло задатък до последния ден на проданта по смисъла на чл. 435, ал. 3, предл. 1 ГПК срещу Постановление за възлагане от 05.04.2017 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ К. А. peг. №., с район на действие С. окръжен съд по изпълнително дело № 20167660401686. Жалбоподателката поддържа, че постановлението за възлагане от 05.04.2017 г. е незаконосъобразно, тъй като наддаването не е извършено надлежно и имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Посочва се, че имотът е възложен на участник в наддавателната процедура, който не е внесъл цената на изнесения на публична продан имот в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК, поради което е налице нестанала продан и следва да бъде обявена нова такава, която да се проведе по правилата на първата продан - арг. чл. 494 ГПК. Това било така, защото при съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 ГПК обявеното за купувач дружество е било уведомено за цената, която е дължало за имота. Действително купувачът бил и взискател по изпълнителното дело, но тъй като с разпореждане от 29.03.2017 г. на С. районен съд по ч.гр.д. № 3574/2016 г. е била допусната поправка на явна фактическа грешка в разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение по вземането на взискателя – заповед за изпълнение № 2205/28.07.2016 г. по ч.гр.д. № 3574/2016 г. на С. районен съд и дължимата сума била намалена от 7650 лв. на 4500 лв. следвало съдебният изпълнител да определи сума, която да внесе взискателя, а не директно да му възлага имота. В законоустановения срок по чл. 492, ал. 3 ГПК от страна на взискателя “И.“ ООД не са постъпили плащания до пълният размер на предложената от него цена, поради което жалбоподателката се позовава на нормата на чл. 493, т. 2 ГПК, съгласно която съдебният изпълнител е следвало да обяви за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена. По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното постановление за възлагане от 05.04.2017 г.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят и насрещна страна по жалбата, в чиято полза е възложена 1/6 ид. част от процесния имот “И.“ ООД не излага становище по жалбата.

Длъжникът Д.М.К. в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не изразява становище по жалбата.

Жалбата е постъпила в съда с копие на изпълнителното дело, като ЧСИ К. А. по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК е изложил мотиви по обжалваното действие. Сочи, че жалбата е недопустима респ. неоснователна. По допустимостта поддържа, че от една страна жалбоподателката е била назначена за пазач на имота и е нямала право да участва в наддаването, а от друга към момента на подаване на жалбата била получила внесения от нея задатък за участие в проданта и вече нямала качеството наддавач, тъй като сама се е отказала от по-нататъшно участие. По основателността излага хронологично действията по принудително изпълнение и другите процесуални действия, предприети по изпълнителното дело и довели до постановяване на обжалваното постановление за възлагане от 05.04.2017 г. Оспорва доводите в жалбата с аргумент, че съдебният изпълнител е длъжен да се съобразява с обективните и субективни предели на изпълнителния лист, както и, че соченото от жалбоподателката разпореждане не е влязло в сила.

С. окръжен съд, след като взе предвид доводите в жалбата и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнително производство № 20167660401686 по описа на ЧСИ К. А. е образувано по молба на взискателя “И.“ ООД гр. С. против длъжника Д.М.К. въз основа на изпълнителен лист от 28.07.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 3574/2016 г. на С. районен съд.

Съдебният изпълнител е насочил принудителното изпълнение върху процесния имот, като от протокол за извършен опис от 26.05.2014 г., се установява, че имотът бил оценен на 10 666,67 лв. /заключение на съдебно-техническа експертиза – л. 44-л. 48 от изп. дело/, като началната цена, от която да започне наддаването, била определена в размер на 8000,00 лв. Със същия протокол за пазач на имота била назначена жалбоподателката. Насрочена била публична продан за периода от 20.02.2017 г. до 20.03.2017 г., по която постъпили две наддавателни предложения – от взискателя по делото и от жалбоподателката, които били обявени с протокол от 21.03.2017 г.

На 05.04.2017 г. ЧСИ К. А. е съставил Постановление за възлагане на недвижим имот. С постановлението недвижимият имот както следва:1/6 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.501.532.2.35, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Община С., одобрени със заповед № РД-18-1/07.01.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., ул. „И.“ № ., вх. „.“, ет. ., ап. . е възложена на купувача от публична продан “И.“ ООД.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима – жалбоподателката, В.К. се явява лице, внесло задатък по изпълнителното дело до последния ден на проданта, поради което същата е процесуалноправно легитимирана да обжалва издаденото от съдебния изпълнител при приключване на публичната продан възлагателно постановление. Правото си на жалба последната е упражнила в едноседмичния срок по чл. 436, ал.1 ГПК, като изложените в жалбата оплаквания за ненадлежно извършено наддаване при публичната продан попадат в предметния обхват на обжалването по чл. 435, ал. 3 ГПК.

         Настоящата инстанция намира, че доводът изразен в мотивите на ЧСИ за недопустимост на жалбата поради получаване на внесения задатък от жалбоподателката преди подаване на жалбата за неоснователен. Жалбоподателката е участвал в публичната продан наддавач, който е внесъл задатък до последния ден на проданта. Обстоятелството, че задатъкът й е върнат не рефлектира по отношение на нейната процесуална легитимация. Според чл. 493, т. 2, изр.последно от ГПК, след плащане на цената от наддавач, обявен за купувач, внесеният задатък се връща на наддавачите, които не са били обявени за купувачи. Плащането на цената е основание по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на имота с постановление, чието влизане в сила не е въведено като предпоставка за връщане на задатъка на останалите участници в публичната продан, доколкото евентуалната отмяна на постановлението при обжалване има за последица извършване на нова продан след ново обявяване, съгласно чл. 497 ГПК, при което основание за задържане на задатъците, каквото се съдържа в чл. 493, т. 1 ГПК, не е налице. В случая с обжалваното постановление имота е възложен на взискателя, чието вземане е по-голямо от предложената на публичната продан цена, при което след изготвяне на постановлението внесения от наддавача К. задатък й е върнат. Законодателят обвързва процесуалната легитимация на наддавача единствено с внасянето на задатък до последния ден на проданта, което го прави надлежен участник в нея и му предоставя право да атакува чрез жалба приключващото я възлагане при ненадлежно наддаване или възлагане на имота не по най-високата предложена цена, с което се засягат правата му на равнопоставено участие в нея и възлагане нему /така и определение № 233/03.05.2017 г. на П.  апелативен съд по в.ч.гр.д. № 246/2017 г./. Освен това ако се приеме тезата изразена в мотивите на ЧСИ, при наличие на изричното задължение за ЧСИ по 493, т. 2, изр. последно ГПК, и незабавно връщане на задатъците от ЧСИ на останалите наддавачи в проданта би означавало да се отнеме възможността за подаване на жалби срещу постановлението за възлагане от останалите наддавачи.

В мотивите на ЧСИ се сочи, още че жалбоподателката не е имала право да участва в публичната продан на имуществото на длъжника, изнесено на публична продан, посочено по-горе, тъй като за нея важи забраната по чл. 490, ал. 1 ГПК във вр.с чл. 185, ал. 1, б.“а“ ЗЗД, а тя се явява лице, което по назначение пази чуждо имущество. Изяснено е, че е назначена за пазач на имота с протокола за опис и оценка /л. 42 и л. 43 от изп. дело/, което се установява от приложения протокол за опис и оценка. По делото са налице и доказателства, че жалбоподателката е съсобственик на процесния апартамент /напр. скица, л. 14 от изп. дело, писмо от Община С., л. 36 от изп. дело/. Действително съгласно чл. 490 ГПК вр. чл. 185 б. “а“ ЗЗД пазачът няма право да участва в наддаването при публична продан. Тази забрана обаче не важи когато пазачът е и съсобственик на продаваната вещ. Лица, на които е отнето правото да участват като наддавачи в публичната продан са изброените в чл. 490, ал. 1 ГПК и нормата на чл. 185  ЗЗД, към която първата препраща. Съгласно една от хипотезите на нормата на чл. 185, б. „а“ ЗЗД, не могат да бъдат купувачи, даже и на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице, лицата, които по закон или назначение от властта управляват или пазят чужди имущества – относно същите тия имущества, освен ако не са съсобственици на продаваната вещ. Действително на жалбоподателката, с протокола за опис и оценка на недвижимите имоти, съставен на 16.01.2017 г. й е възложено управлението на имотите на осн. чл. 486 ГПК. Не това „управление“ обаче законодателят е визирал в забранителната норма на чл. 185, б. „а“ ЗЗД, тъй като участието на съсобственик в наддаването при публичната продан е изрично допуснато – чл. 185, б. „а“ ЗЗД. Забраната на чл. 490, ал. 1 ГПК и чл. 185, б. „а“ ЗЗД всъщност визира само лица, чието участие е несъвместимо с изискването публичната продан да се извърши в обстановка, чужда на съмнения за безпристрастието на съдебния изпълнител и ненакърняваща престижа на съдебните органи. Такива лица са например визираните в нормите на чл. 8, ал. 1 ЗЛС /назначеният от съда да представлява и управлява имуществото на изчезналото физическо лице/, чл. 130, ал. 1 СК /родителите, управляващи имуществото на децата си по силата на закона/, чл. 164, ал. 3 СК /назначеният от органа по настойничеството и попечителството настойник, който е длъжен да управлява имуществото на поставения под пълно запрещение/, чл. 168, ал. 2 СК /назначеният от органа по настойничеството и попечителството попечител, който е длъжен да управлява имуществото на поставения под ограничено запрещение/ и др., но не и съсобственика, комуто е възложено управлението на осн. чл. 486, ал. 2 ГПК.

Следователно жалбата, предмет на настоящото производство, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, от взискател, участвал като наддавач без да дължи задатък, както и от длъжника поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Проверката, която съдът извършва по отношение на постановлението за възлагане, се свежда до спазване на процедурата по наддаването, т. е. дали са изпълнени разпоредбите на чл. 489 и чл. 490 ГПК, дали имуществото е възложено по най-високата предложена цена и дали наддавателните предложения са отговаряли на изискванията на чл. 492 ГПК /в този смисъл са решение № 239/09.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2014 г., I г.о., определение № 640/07.04.2011 г.  на САС по ч. гр. д. № 983/2011 г. Освен това съдът съобразява и задължителните указания, дадени с т. 8 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно които част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. На проверка при обжалване на постановлението за възлагане подлежи и действието на съдебния изпълнител по обявяването на купувач, но само по отношение на това дали имотът е възложен на лицето, предложило най-високата цена. С други думи казано обхвата на съдебната проверка, когато длъжника обжалва постановлението за възлагане е следната: 1/ действията на наддавачите и на съдебния изпълнител при във връзка с подадените тайни наддавателни предложения /чл. 489 и чл. 490 ГПК/, 2/ действията на съдебния изпълнител при обявяването на купувач /чл. 492 ал. 1 ГПК/, 3/ действията на съдебния изпълнител при провеждането на търг с явно наддаване /чл. 492, ал. 2 ГПК/.

В жалбата е посочено, че жалбоподателката е следвало да бъде обявена за купувач, тъй като е предложила най-висока цена, т.е. релевира се основанието за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител – невъзлагане по най-високата предложена цена. От протокола по чл. 492, ал.1 ГПК от 21.03.2017 г., след отваряне на писмените наддавателни предложения и тяхното обявяване, е констатирано, В.К. е предложила най-висока цена в размер на 8008 лв. Процедурата по продажба на процесния имот е продължила законосъобразно и на основание чл. 492, ал. 2 ГПК е допуснато устно наддаване за имота. Незаконосъобразно обаче е прието за валидно устно наддавателно предложение от наддавача “И.“ ООД за цена в размер също на 8008 лв., която не е по-висока с размера на един задатък от вече предложената В.К. цена. Съдът приема, че устното наддавателно предложение на “И.“ ООД не е отговаряло на изискванията на чл. 492, ал. 2 ГПК. Същото е било недействително, тъй като не е съдържало предложена цена, по-висока с размера на един задатък /задължителна фиксирана стъпка/ - размера на един задатък по проведената публична продан е бил 800 лв. /10% от началната цена на имота, която е в размер на 8000 лв./, а при устното наддаване е била предложена цена по-висока със 7,00 лв. Други устни наддавателни предложения не са направени. Предвид недействителността на устното наддавателно предложение на И. “ ООД се налага извода, че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Отделно от това с протокола по чл. 492 ГПК за купувач на имота е обявен наддавача, “И.“ ООД за цената от 8008 лв., която не е най-високата цена, достигната след писмено и устно наддаване. Това е така, защото е налице второ нарушение при наддаването. Дори и да се приеме за действително устното наддавателно предложение направено от “И.“ ООД, то неговият размер от 8008 лв. е равен на предложената от жалбоподателката цена – също 8008 лв. и съгласно чл. 492, ал. 1 изр. 4 ГПК ЧСИ е следвало да определи купувача чрез жребий /провеждане на жребий не е удостоверено в протокола от 21.03.2017 г./, а не директно да обявява за купувач “И.“ ООД.

Приемането на горното устно наддавателно предложение за валидно е обусловило възлагане не по най - високата предложена цена, което е довело и до незаконосъобразност на извършеното възлагане. Допуснатите нарушения при извършената продан обуславят процесуалната незаконосъобразност на извършеното възлагане.

За пълнота следва да се отбележи, че възраженията в жалбата свързани с разпореждане от 29.03.2017 г. на С. районен съд по ч.гр.д. № 3574/2016 г. са неоснователни, тъй като към момента на провеждане на публичната продан /21.03.2017 г./ и към съставяне на възлагателното постановление /05.04.2017 г./ посоченото разпореждане не е влязло в законна сила. Поради това е основателен доводът в мотивите на ЧСИ, че съдебният изпълнител е подчинен на обективните и субективни предели на изпълнителния лист, но заедно с това е необходимо да се посочи, че след влизане в сила на разпореждането за допускане на явна фактическа грешка, това обстоятелство трябва да се съобрази от ЧСИ, тъй като това разпореждане представлява едно цяло с поправения съдебен акт.

По така изложените съображения жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като атакуваното с нея постановление за възлагане се отмени.

Разноски по делото не са претендирани и не следва да се присъждат.

Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване.

 

Така мотивиран, С. окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление за възлагане на недвижим имот от 05.04.2017 г. по изпълнително дело № 20167660401686 на ЧСИ К. А., рег. № . в КЧСИ, с което на “И.“ ООД гр. С. е възложена следната вещ: 1/6 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.501.532.2.35, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Община С., одобрени със заповед № РД-18-1/07.01.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., ул. „И.“ № ., вх. „.“, ет. ., ап. . за сумата от 8008,00 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1. 

 

 

             2.