Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  Номер…210……………21.06.2017 година……………..Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………Втори граждански състав

На……………двадесет и първи юни………….………….………..Година 2017              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:            РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                                СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                      

Секретар……………………………………………………………………………

Прокурор…………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ      

въззивно гражданско дело номер 1218…по описа за……………2017 година.

 

         Производството е по реда на чл. 435, ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба на „Е.“ ООД срещу постановление за разноски от 10.02.2017 г. и постановление за разноски от 28.04.2017 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ И. С., peг. № ., с район на действие С. окръжен съд по изпълнително дело № 20178700400031. Жалбоподателят твърди, че възложените в негова тежест от съдебния изпълнител с постановление от 10.02.2017 г. разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и завишени с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Поддържа, че не било получило нито копие от цитираното постановление, нито от документите послужили като основание за определянето му и това било нарушение на съдопроизводствените правила. Не била предоставена възможност на дружеството да вземе отношение към обжалваното постановление. По отношение на постановление за разноски от 28.04.2017 г. отново сочи, че не му бил представян екземпляр от него, не било ясно как били формирани получените в него суми.  С оглед така заявените доводи моли съда да отмени постановленията за разноски от 10.02.2017 г. и от 28.04.2017 г. и да намали възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 2900 лв., определена по чл. 10, т.1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Взискателят по изпълнителното дело „К. К.“ ЕООД, редовно уведомен на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, депозира възражение срещу жалбата чрез адв. Б.В., с което взема становище за недопустимост, респ. неоснователност на подадената жалба. Изложени са доводи само във връзка с постановление за разноски от 10.02.2017 г., като се поддържа, че делото има сериозна фактическа и правна сложност, изисквали се множество усилия от адвокатите – свързани с подаване на молби, множество пътувания, извършени били не само действия по образуване на делото, но и по проучване на имуществото на длъжника, водела се активна кореспонденция с ЧСИ. Моли за отхвърляне на жалбата, претендира разноски.

ЧСИ И. С.с рег. № .на КЧСИ излага мотиви по обжалваните действия в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК. Поддържа, че е определил законосъобразно отговорността на длъжника за разноските по изпълнението, поради което намира жалбата за неоснователна. .

С. окръжен съд, след като взе предвид доводите в жалбата и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20178700400031 по описа на ЧСИ И. С., рег. № .и район на действие С. окръжен съд е образувано по молба на „К. К.“ ЕООД против „Е.“ ООД за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 12.01.2017 г. по т.д. № 8114/2016 г. по описа на С. градски съд. С подадената молба взискателят „К. К.“ ЕООД е заявил претенция за сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, като във връзка с това искане е депозирал молба от 09.02.2017 г. и е представил договор правна защита и съдействие, с който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя /разписка л. 40 от изп. дело/ в размер на 7000 лв. и пълномощно.  Съдебният изпълнител е приел искането на взискателя за разноски в пълния претендиран размер на договореното адвокатско възнаграждение с постановление за разноски от 10.02.2017 г., което е било връчено на длъжника на 04.05.2017 г., със съобщение изх. № 4806/28.04.2017 г. Посочените разноски не са били включени в поканата за доброволно изпълнение /л. 191 от изп. дело/.

Длъжникът не е отправил искане до ЧСИ И. С.за намаляване на адвокатския хонорар, посочен в съобщението с изх. № 4806/28.04.2017 г. На 11.05.2017 г. подава чрез ЧСИ И. С.настоящата жалба против посочените в съобщението разноски за адв. възнаграждение в размер на 7000 лв.

Постановление за разноски от 28.04.2017 г. е издадено от ЧСИ И. С.след като взискателят е заплатил държавни такси и такса в полза на ЧСИ за налагане на четири броя запори.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По жалбата в частта й срещу постановление за разноски от 10.02.2017 г.:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима.

Според разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК предложение последно, е уредена възможност за обжалване действията на ЧСИ касаещи постановление за разноските. ЧСИ с постановление за разноски от 10.02.2017 г. е приел разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7000 лв.  Съдебният изпълнител би могъл да измени или допълни постановлението за разноските за таксите дължими по Тарифата на ЧСИ по реда на чл. 248 ГПК, но такова искане следва да е заявено пред съдебния изпълнител и едва след постановяване от него акт да подлежи на обжалване пред съда.

Поради това съдът приема, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от насрещната страна, респ. искането за изменение на разноските в изпълнителното производство /тъй като в изпълнителното производство на общо основание намира приложение разпоредбата на чл. 248 ГПК, съгласно която съдебният изпълнител може да допълни или измени постановлението си за разноски/, най-напред следва да бъде направено пред съдебния изпълнител и едва след постановяване на акт от последния, длъжникът ще има възможност да го обжалва пред окръжния съд. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден. От това следва, че длъжникът по изпълнението трябва да поиска от съдебния изпълнител намаляване на възнаграждението за един адвокат.

Такова искане всъщност се съдържа в жалбата на длъжника в настоящото дело и съдебният изпълнител следва да се произнесе по него. Едва постановлението, с което съдебния изпълнител се произнесе по искането по чл. 78, ал. 5 ГПК ще подлежи на обжалване пред съда, като това постановление следва да се връчи на страните с изричното указание, че могат да го обжалват в едноседмичен срок.

Същото се приема и в определение № 614/21.12.2016 г. на Пловдивски апелативен съд по ч.гр.д. № 696/2016 г. – „Защитата на длъжника чрез жалба по отношение на разноските, които се възлагат на него, може да стане само при условията на чл. 435, ал. 2, пр. последно от ГПК, т.е., когато е издадено изрично постановление за тях. Въпреки, че такова е налице /както е и в настоящия случай/, жалбоподателят първо е следвало да поиска съдия-изпълнителят да намали разноските. Обоснован е изводът, че изпълнителното производство на общо основание е приложима разпоредбата на чл. 248 ГПК, съгласно която съдебният изпълнител може да допълни или измени постановлението си за разноски и искането за това изменение в изпълнителното производство следва да бъде направено пред съдебния изпълнител по реда на чл. 248 от ГПК и едва постановеният от него по този ред акт може да бъде обжалван от длъжника пред Окръжния съд“.

Отделно от това според практиката на ВКС въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата в ГПК е в част първа „Общи правила“. Тази част е приложима за исковия процес във всичките му етапи и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е уредено в чл. 79, ал. 1 ГПК - раздел втори, глава осма, част първа - Общи правила. Произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност и постановеният акт на съдебния изпълнител по това искане подлежи на обжалване пред окръжния съд. Поради това на основание чл. 7, ал. 2 ГПК актът на съдебния изпълнител, постановен по искане на длъжника за намаляване разноските на взискателя, поради прекомерност следва да бъде съобщен на страните, тъй като подлежи на самостоятелно обжалване. /в този см. решение № 393 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5473/2014 г., IV г. о./.

В случая, от данните по делото се установи, че такова искане пред ЧСИ не е направено от длъжника в хода на изпълнителното производство, поради което съдът не е в прерогативите си да извърши вместо съдебният изпълнител действия по определяне размера на разноските, респ. изменение на присъдените вече разноски.

С оглед изложеното съдът намира, че подадената жалба в частта й насочена против постановление от 10.02.2017 г. е недопустима и като такава ще я остави без разглеждане, като следва да прекрати производството по делото и да върне същото на ЧСИ И. С.за разглеждане и произнасяне с нарочен акт по искането на длъжника по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдържащо се в жалба, вх. № 5426/11.05.2017 г. по неговия опис. Постановлението, с което ЧСИ И. С.се произнесе по искането по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се връчи на страните по изпълнителното дело и да им се укаже възможността за обжалване на същото.

По жалбата в частта й срещу постановление за разноски от 28.04.2017 г.:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението, каквито са и тези за заплащане на таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от ТТРЗЧСИ, са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи. Тази норма е специална по отношение на нормата на чл. 78 ГПК, която урежда общите правила за това кога се дължат разноски в съдебните производства, каквото безспорно е и изпълнителното, поради което и доколкото в нея по изричен начин са уредени случаите, при които отговорността на длъжника за заплащане на разноски отпада. При тълкуване на разпоредбата на  чл. 79, ал. 1 ГПК се налага изводът, че отговорността на длъжника за разноски, направени в хода на изпълнителното производство отпада само в два случая: 1/ при прекратяване на изпълнителното дело съгласно чл. 433 ГПК, като тук изрично е изключена хипотезата на прекратяване поради плащане, извършено след започване на изпълнителното производство, както и 2/ за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. В решение № 640/04.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 920/2009 г., IV г.о. също е прието, че съгласно  чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

От доказателствата по делото се установи, че в хода на така образуваното изпълнително производство взискателят е направили разноски за заплащане на държавни такси, за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, които са в общ размер от 845,50 лв. и са заплатени по сметки на ЧСИ И. С. Община С., Агенция по вписвания, ЦРОЗ /л. 314-330 и л. 380 от изп. дело/. Документите, за издаване на които са заплатени таксите се намират в кориците на делото, т.е. налице са плащания на такси и получаване на документи срещу тях. В конкретния случай взискателят е внесъл авансово изброените в постановлението за разноски от 28.04.2017 г. такси и поради това с оглед нормата на чл. 79, ал. 1 ГПК следва да се заплатят от длъжника. Освен това ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител. Законът дава възможност за авансово събиране на таксите, но също така и те да бъдат събирани в впоследствие. Последният начин на събиране на таксите не е във вреда нито на взискателя, нито на длъжника, още повече, че при приключване на изпълнителното производство те са в тежест на длъжника /така решение № 523/19.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1496/2010 г., IV г.о./.

С оглед изхода на спора, предвид липсата на възражение за прекомерност от жалбоподателя на размера на разноските на въззиваемия „К. К.“ ЕООД и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 250 лв. /съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.05.2017 г./, поради неоснователността на жалбата в частта й против постановление за разноски от 28.04.2017 г. Останалата част от разноските в размер на 250 лв. за настоящето производство следва да се присъдят при окончателното разрешаване на въпроса по отношение на законосъобразността на постановление за разноски от 10.02.2017 г.

Мотивиран от гореизложеното, С. окръжен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Е.“ ООД, ЕИК: … със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, ж.к. „П.“, бул. „Ц.“ № ., сграда ., ет. . в частта й против постановление за разноски от 10.02.2017 г. на ЧСИ И. С., peг. № ., с район на действие С. окръжен съд по изпълнително дело № 20178700400031. като НЕДОПУСТИМА.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 1218/2017 г. по описа на С. окръжен съд в тази му част.

 

ВРЪЩА изпълнително дело № 20178700400031 по описа на ЧСИ И. С., peг. № ., с район на действие С. окръжен съд за разглеждане и произнасяне с нарочен акт по искането на длъжника „Е.“ ООД по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя относно постановление за разноски от 10.02.2017 г., съдържащо се в жалба вх. № 5426/11.05.2017 г. по неговия опис.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Е.“ ООД, ЕИК: …, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, ж.к. „П.“, бул. „Ц.“ № ., сграда ., ет. . в частта й против постановление за разноски от 28.04.2017 г. на ЧСИ И. С., peг. № ., с район на действие С. окръжен съд по изпълнително дело № 20178700400031. като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „Е.“ ООД, ЕИК: …, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, ж.к. „П.“, бул. „Ц.“ № ., сграда ., ет. . да заплати на „К. К.“ ЕООД, ЕИК: …, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ул. „С.“ № . вх. „.“, ет. 2, ап. 49 сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение.

 

Решението в частта му, с която е прекратено производството по делото /имащо характер на определение/ може да бъде обжалвано в седмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски апелативен съд, а в останалата част на основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                       2.