Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 212                                                  26.06.2017 г.                                гр.С.СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,             І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

На двадесет и шести юни                                   две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

     

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                       

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                                    НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар  ………………….……………

Прокурор  ……………………………...

като  разгледа  докладваното  от  съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гр. дело N 1231 по  описа  за  2017 година.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на П.Д.Д. – длъжник против действията на ЧСИ Р. М., рег.№., с район на действие - ОС - С.по изп. д. № 108/2017г. -  постановление изх.№ 4164 от 22.03.2017г., с което се отказва намаляване направените разноски от взискателя “М.“ ООД, в частта за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.; отказва се присъждане в тежест на взискателя “М.“ ООД направените от длъжника П.Д.Д. разноски за правна помощ в размер на 200 лв.

 

Жалбоподателят – длъжник в изп. производство е останал недоволен от обжалваното постановление, с което се оставя без уважение искането му за прекратяване на изпълнителното производство и възлагане на сторените разноски в тежест на взискателя, като счита тези действия на ЧСИ за незаконосъобразни и неправилни. Позовава се на погасяване вземането на взискателя “М.“ ООД – 58.77 лв., поради извършено прихващане с негово вземане по гр.д.№ 1569/2016г. по описа на КРС в размер на 1888.11 лв. 

  Прилага молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ Д. Д. от 16.02.2017г. и заявление от П.Д.Д. от същата дата за извършване на прихващане на основание чл.103 и чл.104 ЗЗД за сумите 1888.11 лв. и 58.77 лв. до размера на 1829.34 лв.  

Ответникът по жалбата – “М.“ ООД, гр. К. – взискател, чрез пълномощника си адв. Г.М. оспорва жалбата като недопустима, алтернативно - неоснователна.  

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на Р. М. - ЧСИ, Рег.№ ., с район на действие ОС – С., в които се взема становище за неоснователност на жалбата. 

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна.   

Съдът, като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по служебно изготвената преписка по изпълнително дело № 108/2017г. по описа на ЧСИ Р. М., рег.№., с район на действие ОС- С., писмени доказателства, намира за установено следното:

Производството по изпълнително дело № 108/2017г. е образувано по молба от 16.02.2017г. от взискателя “М.“ ООД гр.К. и изпълнителен лист от 15.02.2017г., издаден по гр.д.№ 1569/2016г. от Казанлъшкия районен съд срещу длъжника П.Д. за сумата от 58.77 лв. – разноски по делото. Представен е договор за правна защита и съдействие от 16.02.2017г.

На длъжника - жалбоподател П.Д. е връчена покана за доброволно изпълнение на 01.03.2017г. лично. В двуседмичния срок за доброволно изпълнение, длъжникът е подал възражение от 02.03.2017г. , към което е приложил молба за образуване на изпълнително дело от 16.02.2017г. и заявление от същата дата за прихващане на задължението му към “М.“ ООД – 58.77 лв., със задължението на последния към него в размер на 1888.11 лв., до размера на 1829.34 лв. Представил е и постановление от 23.02.2017г. на ЧСИ Д. Д. по изп. д. № 16/2017г., с което се намалява размера на адв. възнаграждение на пълномощника на взискателя Д. от 400 лв. до минималния, определен в Наредбата размер – 379 лв. 

От постановлението за разноски по изп. д. № 16/2017г. на ЧСИ Д. Д. е видно, че материалния интерес по делото е в размер на 1829.34 лв. ПДИ на длъжника “М.“ ООД е връчена на 22.02.2017г. , с общ размер на 2668.21 лв., която сума е изплатена от него доброволно, както следва: на 21.02.2017г. – 1888.11лв. и на 22.01.2017г. – 782.17 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 от ГПК, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

В случая видно от приложените документи, длъжникът е заплатил задължението си към взискателя на същия ден – 16.02.2017г., чрез прихващане по изп. д. № 16/2017г. по описа на ЧСИ Д.,  поради което не може да се приеме, че са налице предпоставки за освобождаване на длъжника от задължението за разноски по изпълнителното дело. Не са налице предпоставки за присъждане на разноски по изпълнителното дело в полза на длъжника.

Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а  за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

Съдът счита, че в конкретния случай се следва адвокатско възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ- за образуване на изпълнително дело, в размер на 200 лв. Установява се, че единственото процесуално действие на адвоката на взискателя е подаване на молба, въз основа на която е образувано изпълнителното дело, в която се сочи начин за изпълнение – запор на банкови сметки. Доколкото съгласно разпоредбата на чл.426, ал.2 ГПК е предвидено, че в молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят посочва начина на изпълнение, следва да се приеме, че действията на пълномощника на взискателя се свеждат до такива по образуване на изпълнително дело. Установи се по делото, че  длъжникът е изпълнил задължението си към взискателя на 16.02.2017г. чрез прихващане, по образуваното изп. д. № 16/2017г. по описа на ЧСИ Д. Д., като за целта е подал заявление за прихващане и е поискал събиране по делото на остатъка от дължимата му сума след прихващането. По изпълнителното дело няма други процесуалния действия, извършени от адвоката на взискателя, които да попадат по хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

В частта й, в която се обжалва отказа на ЧСИ да прекрати производството по делото, съдът намира, че въззивната жалба е недопустима, тъй като длъжникът няма предвидена законова възможност /чл. 435 ГПК/ да обжалва отказа на ЧСИ да прекрати производството по делото. В тази част, жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Ето защо съдът намира, че подадената жалба е частично основателна. Обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и вместо него бъде постановено намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство от 300 лв. на 200 лв.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ постановление от 22.03.2017г.  на ЧСИ Р. М., рег. № ., издадено по изп.дело № 108/2017г.  по описа на ЧСИ, в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от “М.“ ООД гр.К. - взискател по делото, адвокатско възнаграждение на адвокат Г.М. по договор за правна защита и съдействие от 16.02.2017 г. от 300лв. на 200 лв.

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на П.Д.Д. срещу постановление от 22.03.2017г. на ЧСИ, с което се оставя без уважение искането за прекратяване на производството по изпълнителното дело, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

 

 Решението не подлежи на обжалване, с изключение на частта му, с която се оставя без разглеждане жалбата и се прекратява производството по делото. В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба, пред П. апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 ЧЛЕНОВЕ: