Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 222  ………………….30.06.2017 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На тридесети юни……..…..……………………………………………Година 2017              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                            

 

                   

Секретар………………………………………………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1232…по описа за 2017………..……...година.

 

        Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” гр.София- длъжник по изп.дело № 20178680400125 на ЧСИ Р.М., рег.№ 868, против постановление за разноските от 06.03.2017 г.

 

        Жалбоподателят счита, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Взискателят не му дал възможност да плати доброволно, без образуване на изпълнително дело, въпреки изрично заявената готовност за това с писмо от 04.01.2017 г., получено от взискателя на 05.01.2017 г., поради което не дължал каквито и да било изпълнителни разноски и същите следвало да бъдат за сметка на взискателя. Неправилно била начислена и пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, която не се дължала при плащане в срока за доброволно изпълнение. При условията на евентуалност възразява и срещу размера на адвокатското възнаграждение. Счита, че същото следва да бъде в размер на 200 лв. Моли постановлението да бъде отменено изцяло, а при условията на евентуалност моли да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя  до размер от 200 лв., а таксите по т.26 ТТРЗЧСИ на 1445.29 лв. с ДДС.  Претендира за разноските по делото.

 

        В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя Кирил Асенов Илиев.  

        

        Приложени са мотиви по обжалваните действия от Частния съдебен изпълнител съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които се изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител,   намери за установено следното:

 

        Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал.2, предл.последно от ГПК. Следователно, подадената жалба е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

        Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийски апелативен съд по решение по гр.дело № 2638/2016 г. по описа на съда, в полза на К.А.И. за сумата 9900 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. По делото е изпратена ПДИ на длъжника на 20.02.2017 г. На 01.03.2017 г. длъжникът е депозирал възражение против приетото за събиране адвокатско възнаграждение, като е представил и доказателства за извършено плащане по сметката на ЧСИ. С Постановление от 06.03.2017 г. ЧСИ е отказал намаляване на адвокатското възнаграждение и неначисляване на дължимите се такси по ТТРЗЧСИ. Същото е връчено на длъжника на 13.03.2017 г.

      

        Жалбоподателят твърди, че не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като не му била дадена възможност да изпълни задължението си преди образуването на изпълнителното производство- въпреки отправеното писмо до пълномощника на взискателя, същият не посочил сметка, по която да бъде преведена дължимата сума. Длъжникът е изпратил писмото на 04.01.2017 г., а изпълнителното производство е образувано на 17.02.2017 г., т.е. длъжникът  е могъл да изпълни задължението си и по друг начин /чл.97 ЗЗД/, а не да изчаква посочване на сметка.  С оглед на това, твърдението на жалбоподателя, че не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, е неоснователно. Съгласно чл.79, ал.1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато  изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. В случая, плащането е направено след започване на изпълнителното производство, видно от представено платежно нареждане от 27.02.2017 г. С оглед на това, макар и длъжникът да е платил в срока за доброволно изпълнение, правилно разноските по изпълнението са възложени в негова тежест. Неоснователно е и искането за неначисляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. В случаите, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл.79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Точка 6  от Забележки /”Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира”/ на т.26 ТТРЗЧСИ е отменена с решение № 13014 на ВАС на РБ /ДВ бр.100/2015 г./.

 

        Съдът счита, че в конкретния случай се следва адвокатско възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ- за образуване на изпълнително дело, в размер на 200 лв. Установява се, че единственото процесуално действие на адвоката на взискателя е подаване на молба, въз основа на която е образувано изпълнителното дело. Доколкото в срока за доброволно изпълнение длъжникът е изплатил изцяло дълга си, няма други процесуалния действия, извършени от адвоката на взискателя, които да попадат по хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

 

        Следва обжалваното постановление да бъде отменено в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и вместо него бъде постановено намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство от 810 лв. на 200 лв. Липсват данни за регистрация по ДДС на пълномощника на взискателя, не е посочен размер на ДДС и в представения договор за правна защита и съдействие. С оглед намаляване на адвокатското възнаграждение, следва да се намали и размера на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ от 1503.61 лв. на 1459.69 лв. В останалата част жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени само съдебните разноски съобразно уважената част на жалбата в размер на 25 лв. държавна такса и 200 лв. адвокатско възнаграждение.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                      Р   Е   Ш   И :

 

        ОТМЕНЯ постановлението от 06.03.2017 г. на ЧСИ Р.М., рег. № 868, издадено по изп.дело № 20178680400125 по описа на ЧСИ, в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от К.А.И. - взискател по делото, на адвокат П.К. по договор за правна защита и съдействие от 17.02.2017 г. адвокатско възнаграждение от 810 лв. на 200 лв./двеста лева/, а таксата по т.26 ТТРЗЧСИ- от 1503.61 лв. на 1459.69 лв.

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ жалбата на Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” гр.София 1000, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.2, против постановлението от 06.03.2017 г. за разноските по ИД №  20178680400125  по описа на ЧСИ Р.М., в останалата й част.

 

        ОСЪЖДА К.А.И., ЕГН **********,***, да заплати на Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” гр.София направените в настоящата инстанция разноски по делото в размер на 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/.

 

        Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: