О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер…540…………………19.06.2017 година………………..Град Стара Загора    

                                            

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……...………...Втори граждански състав

На деветнадесети юни…..…………………….……….……………….Година 2017

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                         

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ      

                        

                                                                          СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                     

частно гражданско дело номер 1212 по описа за 2017……………..........година.

 

          Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна частна жалба от „И.“ ООД чрез адв. М.М. срещу определение № 416/17.02.2017 г., постановено по гр.д. № 755/2017 г. по описа на С. районен съд, с което е прекратено производството по делото поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника, настъпила вследствие на прекратяването на неговата правоспособност като ЧСИ.

Частният жалбоподател счита обжалвания акт за незаконосъобразен и претендира отмяната му, като изтъква, че исковата молба била депозирана в съда преди настъпването на смъртта на ЧСИ П. Р., с рег. № 835 при КЧСИ, ответницата била поканена да върне на ищеца исковата сума с нарочна молба, срокът по която е изтекъл преди образуване на делото, т.е. неправомерното бездействие вече било налице, на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК следвало да бъдат конституирани като страни наследниците на ответницата, които следвало да не получат само активите на ЧСИ след неговата смърт, но и да отговарят за задълженията му. Правната квалификация на иска трябвало да бъде определена едва след като бъдат конституирани наследниците на ЧСИ. Моли за отмяна на обжалваното прекратително определение и разглеждане на предявения осъдителен иск по същество.

Въззивният съд намира, че частната жалба против първоинстанционното определение е допустима – насочена е против преграждащо развитието на исково производство определение на първоинстанционен съд.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Установява се от приложеното гр.д. № 755/2017 г. на Старозагорски районен съд, че районният съд е бил сезиран с искова молба от жалбоподателя в настоящето производство – „И.“ ООД, чрез пълномощник адв. М.М. против ЧСИ П. Р., рег. № . при КСЧИ, в която са изложени обстоятелства за извършена от ответницата публична продан на движими вещи /крави и телета/ приключила с постановление за възлагане от 13.12.2011 г. /влязло в сила на 23.04.2012 г./, с което ищецът бил обявен за купувач на вещите. Заплатена била от ищеца цена в общ размер на 12 950 лв. За принудителното отнемане на вещите заплатил и 310 лв. на ЧСИ. Вещите не били предадени на купувача-ищец поради тяхната липса. След подаването на исковата молба от ищеца /03.02.2017 г./ ответницата ЧСИ Поля Р. починала – 07.02.2017 г.

С определение № 416/17.02.2017 г., първоинстанционният съд е прекратил исковото производство. Приел е, че съобразно наведените фактически твърдения в исковата молба се поддържа, деликтна отговорност на ЧСИ по реда на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. По този закон пасивно легитимирани били да отговарят само длъжностни лица, които изпълнявали дейност като ЧСИ. След загубата на правоспособността на ЧСИ на основание чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ производството по делото следвало да се прекрати поради липса на пасивна процесуална легитимация.

Въззивният съд следва да отговори на конкретните доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Действително исковата молба е подадена преди настъпване смъртта на ответницата по делото. Това обаче не води до извод за основание за конституиране на нейните наследници като ответници по делото, тъй като те не продължават нейната дейност - съгласно чл. 33, ал. 2 ЗЧСИ архивът на частния съдебен изпълнител се предава на друг частен съдебен изпълнител. Претендираните вреди от бездействието на ответницата се твърдят да са настъпили поради поведение в рамките на нейното длъжностно качество при проведена публична продан, което наследниците не притежават и не наследяват. Вследствие на това, те не могат да отговарят за действия или бездействия на ЧСИ като длъжностно лице. В настоящия случай ищецът по иска извежда процесуалната легитимация на наследниците на ответницата, поради обстоятелството, че те наследявали имуществото й придобито като ЧСИ, без да държи сметка за липсата им на правоспособност като ЧСИ. За да е налице отговорност по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ е  необходимо да има неправомерни действия/бездействия на ЧСИ като длъжностно лице и това обуславя специфичния характер на отговорността, която се различава от общата деликтна отговорност. Допълнителен аргумент в полза на специфичния характер на отговорността по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ е задължителното нейно застраховане, което покрива риска от вреди точно вследствие на дейността на застрахования в неговото длъжностно качество на ЧСИ. Наследниците на ЧСИ не стават страна и по това застрахователно правоотношение отново поради липсата на правоспособност да действат като ЧСИ.

С оглед на гореизложеното първоинстанционното определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Воден от горното, Окръжният съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 416/17.02.2017 г., постановено по гр.д. № 755/2017 г. на С. районен съд.

 

На основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК определението подлежи на касационно обжалване с касационна частна жалба пред ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                                  

   2.

 

Особено мнение на мл. съдия Свилен Жеков по определение от 19.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1212/2017 г.

 

 

Не мога да приема становището на мнозинството от състава, по правния въпрос обусловил крайния резултат, че при настъпила смъртта на ЧСИ, респ. прекратяване на неговата правоспособност е налице недопустимост на предявения иск за вреди срещу ЧСИ.

Наведените от ищеца фактически обстоятелства и заявеното искане за присъждане на сумата 13 501 лв. като имуществена вреда от неправомерно според ищеца невръщане на внесената цена по публичната продан, сочат на иск по чл. 45 ЗЗД вр.  чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 441 ГПК за вредите, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, каквито твърдения се съдържат в исковата молба, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД. При иск с правно основание  чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ отговорността е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, тъй като в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител се състои противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение.

С оглед характера и фактическия състав на отговорността считам, че нейното осъществяване може да породи единствено имуществена отговорност за ЧСИ състояща се в задължаването му за изплащане на обезщетение и това задължение за изплащане на обезщетение е наследимо. Следователно е без значение обстоятелството, че наследниците на ЧСИ не са притежавали неговото длъжностно качество при евентуалното осъществяване на деликта от ЧСИ. Те биха наследили единствено имущественото задължение на ЧСИ за обезщетяване на увреденото лице, като именно в хода на образуваното производство ще се установи дали е налице фактическия състав на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ пораждащ задължението на ЧСИ за обезщетяване. За целта е необходимо те да бъдат конституирани като страни - ответници в процеса, за да може да бъде разрешен въпроса налице ли е деликт извършен от ЧСИ или не. В случай, че се установи такъв деликт да е извършен, наследниците на ЧСИ биха наследили задължението на първоначалната ответница за заплащане на обезщетение, което е едно имуществено задължение. Имуществената отговорност на ЧСИ няма личен характер, действително тя възниква по повод на негово поведение в качеството му на длъжностно лице, но задължението за нейното обезщетяване е наследимо точно поради нейния имуществен характер. Поради това считам, че настъпилата смърт на ЧСИ в хода на производството не представлява процесуална пречка обуславяща недопустимост на процеса, а следва по него да бъдат конституирани наследниците на ЧСИ.

По изложените аргументи намирам, че следваше обжалваното определение № 416/17.02.2017 г. на Старозагорски районен съд да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

МЛ. СЪДИЯ: