Особено мнение на мл. съдия С. Ж. по определение от 19.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1212/2017 г.

 

 

Не мога да приема становището на мнозинството от състава, по правния въпрос обусловил крайния резултат, че при настъпила смъртта на ЧСИ, респ. прекратяване на неговата правоспособност е налице недопустимост на предявения иск за вреди срещу ЧСИ.

Наведените от ищеца фактически обстоятелства и заявеното искане за присъждане на сумата 13 501 лв. като имуществена вреда от неправомерно според ищеца невръщане на внесената цена по публичната продан, сочат на иск по чл. 45 ЗЗД вр.  чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 441 ГПК за вредите, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, каквито твърдения се съдържат в исковата молба, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД. При иск с правно основание  чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ отговорността е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, тъй като в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител се състои противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение.

С оглед характера и фактическия състав на отговорността считам, че нейното осъществяване може да породи единствено имуществена отговорност за ЧСИ състояща се в задължаването му за изплащане на обезщетение и това задължение за изплащане на обезщетение е наследимо. Следователно е без значение обстоятелството, че наследниците на ЧСИ не са притежавали неговото длъжностно качество при евентуалното осъществяване на деликта от ЧСИ. Те биха наследили единствено имущественото задължение на ЧСИ за обезщетяване на увреденото лице, като именно в хода на образуваното производство ще се установи дали е налице фактическия състав на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ пораждащ задължението на ЧСИ за обезщетяване. За целта е необходимо те да бъдат конституирани като страни - ответници в процеса, за да може да бъде разрешен въпроса налице ли е деликт извършен от ЧСИ или не. В случай, че се установи такъв деликт да е извършен, наследниците на ЧСИ биха наследили задължението на първоначалната ответница за заплащане на обезщетение, което е едно имуществено задължение. Имуществената отговорност на ЧСИ няма личен характер, действително тя възниква по повод на негово поведение в качеството му на длъжностно лице, но задължението за нейното обезщетяване е наследимо точно поради нейния имуществен характер. Поради това считам, че настъпилата смърт на ЧСИ в хода на производството не представлява процесуална пречка обуславяща недопустимост на процеса, а следва по него да бъдат конституирани наследниците на ЧСИ.

По изложените аргументи намирам, че следваше обжалваното определение № 416/17.02.2017 г. на С. районен съд да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

МЛ. СЪДИЯ: