Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  266                                                  21.07.2017г.                              град С.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД,  ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори юни                       две хиляди и седемнадесета година

в открито заседание, в следния състав:  

                                                                      

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                          

Съдебен секретар Нина Георгиева,

Прокурор ……………………………

като разгледа докладваното от съдията докладчик  МАВРОДИЕВА

гражданско дело № 78 по описа за 2016 година.

 

Производството е образувано след отделянето с определение от 14.06.2016г. по гр.д.№ 12/2016г. по описа на С. окръжен съд на предявения насрещен иск от “Б.“ ЕООД, гр.С. срещу „Е.“ ООД гр.С., с цена на иска 50000 лв., за осъждане ответника да заплати причинена вреда – заплатена неустойка от ищеца за несключването на окончателен договор за продажба на ПИ, с идентификатор 688850.514.69 по КККР на гр.С., с площ 4295 кв.м. с „М.“ ЕООД, с правно основание чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД.

 

Ищецът “Б.“ ЕООД гр.София, представлявано от управителя С. Н. С., чрез адв. Е.В., твърди в исковата си молба, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 96, том.ІV, рег.№3092, дело № 343/2015г. на нотариус С. Ч. Г. ЕАД продало на “Б.“ ЕООД поземлен имот идентификатор 68850.514.69 по КККР на гр.С., с адрес ул. „К. “, с площ 4295 кв.м. на стойност 236 400 лв. без ДДС или 283 680 лв. с ДДС. Сделката била извършена в резултат на проведен търг от страна на собственика. С искова молба вх.№ 1081 от 26.01.2016г., вписана в Службата по вписванията към АВ с вх.№2084, том.ІІ, № 108 от 26.02.2016г. ответникът „Е.“ ООД предявил иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД, за обявяване на относителна недействителност на описаната по – горе сделка спрямо него и при условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожността на същата на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. При подписването на договора ищецът получил сумата 10 000 лв. от купувача, която да бъде използвана за погасяване на задълженията по отношение на имота, за заплащане на разходите по подготовката на сделката и за заплащане на дължимите такси. Срокът за сключване на окончателен договор бил уговорен на 45 дни, като съгласно т.11 от договора “Б.“ ЕООД се задължило за прехвърли собствеността чиста от всякакви вещни тежести, включително възбрани, ипотеки, залози, искови молби, договори за наем и др. На 01.03.2016г. ищецът бил уведомен от представител на купувача, че в СВ била налице вписана искова молба по отношение на продаваемия имот и образувано гр.д.№ 12/2016г. по описа на ОС – С.. „М.“ ЕООД развалило едностранно сключения предварителен договор, като на осн. т.13 от същия претендирало заплащане на неустойка в размер на 50 000 лв., която се наложило ищецът да заплати. Счита, че „Е.“ ООД предявило иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД с единствената цел да изнудва страните по сделката за получаване на парична сума, а с цел осуетяване на възможността имотът да бъде продаден предявило при евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, за да бъде възможно вписването на ИМ в Службата по вписванията към АВ. Ответникът твърдял, че били постигнати уговорки за заплащане на определени суми от “Б.“ ЕООД, за да бъде заличена от негова страна наложена възбрана върху имот, собственост на Г. ЕАД, което твърдение не отговаряло на обективната обстановка. Не били подписвани спогодби, споразумения, нито били водени преговори между страните. Ищецът твърди също, че в периода от 2011г. до сега, ответникът „Е.“ ООД, в качеството си на взискател на Г. ЕАД, извършил редица разпоредителни сделки, с които удовлетворил претенциите си до размерите на вземанията, посочени в изпълнителни листи. Очевидно, било, че ответникът „Е.“ ООД разполагал с необходимите механизми и информация за удовлетворение на вземанията си. Извършването на разпоредителна сделка по отношение на процесния имот, нямало да накърни интересите и възможността на „Е.“ ООД да се удовлетвори от останалото имущество на Г. ЕАД, което било значително по размер. Смята, че единствената причина, поради която искът бил предявен била да се упражни принуда върху “Б.“ ЕООД с цел да получи плащане от негова страна. С предявяване на иска и извършване на вписване, ответникът осуетил продажбата на процесния имот и причинил вреда на “Б.“ ЕООД, в размер на 50 000 лв., представляваща дължимата неустойка на „М.“ ЕООД.

Моли да се осъди ответникът „Е.“ ООД да заплати сумата от 50 000 лв., представляващи причинена вреда - заплатена от “Б.“ ЕООД, неустойка за несключването на окончателен договор за продажба на поземлен имот с идентификатор 68850.514.69 по КККР на гр.С., с адрес гр.С., ул.К. , с площ 4295 кв.м. с ТД „М.“ ЕООД. Претендира за разноските. С молба от 11.04.2017 г. уточнява, че ответникът „Е.” ООД по силата на възложените на управителя правомощия, му  възложил завеждането на исковете, по които било образувано гр.д. № 12/2016 г. по описа на ОС – С., подробно описани и изложени в исковата молба. Твърди, че дружеството извършило посочените в исковата молба действия чрез своя управител, който представлявал, управлявал и подписвал от името на „Е.” ООД.

 

Ответникът „Е.“ ООД гр.София, представялано от управителя К.М., чрез адв. Б.З. оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не бил налице фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, не била налице нито една от кумулативните предпоставки за уважаване на иска. Твърдяното действие от ищеца – завеждане на отменителен иск по чл.135 ЗЗД и евентуален по чл.26 ЗЗД, както и вписване на ИМ, извършено от ответника не било нито противоправно, нито незаконосъобразно, а защита на правни интереси и упражняване на право на иск. Липсвала и претърпяна вреда. Счита, че вреди от неизпълнение на този симулативен и привиден договор от 05.02.2016г. не били настъпили и можело да не настъпят. Не било задължително “Б.“ ЕООД да продават имота, можели да го застроят, отдават под наем и да реализират печалба. Сочи, че имало и по фрапантен друг привиден симулативен договор между ищеца и „М.“ ЕООД, с предмет друга искова молба с претенидрани вреди. Оспорва сключването, съдържанието на представения предварителен договор за покупко – продажба от 05.02.2016г. и изразената от него воля на страните. Счита, че е привиден и съставен само за целите на настоящия иск по чл.45 ЗЗД. Предварителният договор бил нищожен на две основания – като привиден и като накърняващ добрите нрави, поради нарушение на чл.9 и чл.12 ЗЗД.  Оспорва съдържанието на предварителния договор, тъй като купувачът по него не бил крупен инвеститор, нито пък в предмета на дейност имал жилищно строителство или инвестиции в недвижими имоти. Видно от ГФД, ОПР и баланс към 31.12.2014г., купувачът не разполагал и с финансов ресурс да закупи процесния терен, както и правото на строеж по другия договор и да довърши жилищната сграда, за което били нужни около 3 милиона лв. Сочи също, че в рамките на няколко дни „М.“ ЕООД сключил два предварителни договора от 05.02.2016г. и от 12.02.2016г. и то за имоти, за които „Е.“ ООД  поискало обявяване на относителна недействителност на прехвърлителната сделка. Очевидно било, че договорите били привидни и антидатирани. Сочи данни от счетоводния баланс на „М.“ към 31.12.2014г. Счита, че в деня на сключване на предварителния договор от 05.02.2016г. нямало как “Б.“ ЕООД да декларира, че към момента на сключване на окончателния договор, имотът ще е чист от тежести и да поеме задължение за неустойка за неизпълнение. Това било тяхно вредоносно управленско решение. Моли да се прогласи недействителност, нищожност на предварителния договор от 05.02.2016г., поради привидност, поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че липсвал платен задатък /капаро по предварителния договор за покупко – продажба, следователно нямало и обезщетение за неизпълнение – задатък в двоен размер. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът предявил иск по чл.135, ал.1 ЗЗД с единствена цел да изнудва страните по сделката за получаване на парична сума. Твърди, че вземанията на “Б.“ ЕООД не били съдебно предявени, а само бил предявен частичен иск в размер на 26 000 лв. и то по висящо дело в СГС без проведено първо заседание. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът от 2011г. до сега в качеството си на взискател на Г. ЕАД осъществил редица разпоредителни сделки, с които удовлетворил претенциите си до размерите на вземанията по изпълнителни листи. Оспорва твърдението, че ответникът разполагал с механизми и информация за удовлетворение на вземанията си. Излага подробни съображения за основателност на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД. Излага съображения по съществото на иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД. Цитира съдебна практика в тази връзка. Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира за разноски. От уточнителните молби от 18.07.2016г. и от 27.09.2016год., както и от самата искова молба ответникът счита, че не ставало ясно на какво основание се претендирали вредите. Ищецът не отстранил нередовностите по исковата молба, въпреки дадената му възможност. В този смисъл исковата молба следвало да бъде върната на ищеца, а производството по нея да бъде прекратено. Друго самостоятелно основание за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството било неотстраняването в срок на нередовностите по плащане на ДТ. Въпреки приложеното платежно нареждане от 29.06.2016год. /референция 12105097/29.06.2016г./ и дебитно писмо №1/27.06.2016год. Оспорва твърдението на ищеца, че са заплатили сумата от 50000 лева за претърпени вреди. Ако имало такова плащане, то било симулативно и извършено за целите на настоящето производство, за да се претендират вреди. Счита, че платената сума била върната изцяло или почти изцяло обратно на наредителя по банкова сметка ***. Оспорва твърдението на ищеца в молба от 18.07.2016год., че вредата била реално настъпила и претърпяна. Ако имало плащане на сумата от 50000 лева, то определено това се дължало на недобросъвестно поведение на ищеца „Б." ЕООД и неположена грижа на добър търговец. Дебитното писмо не било  подписано от управителя на “Б.” ЕООД за приел. Следователно това дебитно писмо не било прието от „Б." ЕООД. В платежното нареждане липсвала взаимовръзка между предварителния договор от 05.02.2016 год. и самото плащане, т.е. в платежното не било посочено, че се плаща договорна неустойка именно по този договор. Отделно от това платец било трето лице -фирма „Копекс и Ко"ЕООД, а не „Б."ЕООД. Като основание в платежното било посочено „по нареждане на „Б."ЕООД. Оставало неясно как може „Б."ЕООД да нареди на „К."ЕООД да плати на „М."ЕООД договорна неустойка в размер на 50000 лева. Счита, че в цялата  поредица от документи, създадени от „Б." ЕООД и „М." ЕООД за целите на този съдебен процес, нямало нито една достоверна дата, нито на предварителния договор, нито на двустранната кореспонденция /входящи и изходящи писма/. Счита, че със завеждането на исковата молба по двата съединени иска „Е."ООД упражнило надлежно правото си на иск, при наличие на безспорен правен интерес. Сочи, че и без иск по чл.26 33Д, исковата молба по чл.135 ЗЗД подлежала на вписване. Нямало противоправно и виновно деяние на „Е." ООД или на лице, на което „Е." ООД да е възложило някаква работа. Не били настъпили вреди за ищеца в пряко причинна връзка с противоправно или виновно деяние на „Е."ООД или на лице, на което му била възложена някаква работа. Счита, че при  решаване на делото следва да се съобрази свързаността между “Б.” ЕООД и наредителя на превода “К.” ЕООД - управители на двете дружества били съпрузите С. С. И Ч. С.; свързаността между “К.” ЕООД и „М."ЕООД, свързаността между Г. ЕАД,  “Б.”ЕООД и „К.”ЕООД чрез фирма „Г. И.т"ООД.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже осъществяване на всички елементи от фактическия сътав, а именно: извършено виновно и противоправно деяние от лице, на което ответникът е възложил някаква работа; в резултат на това противоправно деяние, при или по повод изпълнението на тази работа - причинени вреди, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, както и размера на вредата.

 

Между страните не се спори, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот на 11.08.2015г. Г. ЕАД е продало на “Б.“ ЕООД поземлен имот идентификатор 68850.514.69 по КККР на гр.С., с адрес ул. „К. “, с площ 4295 кв.м. на стойност 236 400 лв. без ДДС или 283 680 лв. с ДДС, в резултат на проведен търг от страна на собственика. Горните обстоятелства се установяват от представеното по делото определение № 883 от 13.10.2016г. , постановено по гр.д.№ 12/2016г. по описа на С. окръжен съд /л.147-151 от делото/.

 

Страните не спорят също, че с искова молба вх.№ 1081 от 26.01.2016г., вписана в Службата по вписванията към . с вх.№., том.. № . от .. ответникът „Е.“ ООД е предявил иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД, за обявяване на относителна недействителност на описаната по – горе сделка спрямо него и при условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожността на същата на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

 

От представения по делото предварителен договор за продажба на недвижим имот от 05.02.2016г. се установява, че ищецът "Б." ЕООД се е задължил да продаде на „М.“ ЕООД недвижим имот, находящ се в гр.С., ул. К. , представляващ поземлен имот идентификатор 68850.514.69 по КККР на гр.С., с площ 4295 кв.м. за сумата 330 000 лв. С предварителния договор страните са се задължили в срок от 45 дни да сключат окончателен договор с нотариален акт за прехвърляне на правото на  собственост върху имота. Предвидено е в договора, че в деня на подписването му, купувачът предоставя на продавача сумата от 10 000 лв. в брой. В т.11. от предварителния договор продавачът е декларирал, че е единствен собственик на имота, и никой друг не оспорва собствеността му, че няма предявени искове от трети лица, че няма предявени искове срещу продавача, относно правото на собственост на имота, както и, че продава имота, чист от тежести, вкл. вписани искови молби. В чл. 13.1 от договора, е предвидено, че ако някоя от декларациите по чл.11 се окаже невярна и към датата на нотариалното изповядване на сделката имотът не е чист от вещни тежести, купувачът има право да се откаже от настоящия договор и да получи неустойка в размер на 50 000 лв., платима в срок от 2 месеца от датата на разваляне на договора.

 С писмо от 01.03.2016г. /л.10/ управителят на „М.“ ЕООД е уведомил ищеца, че на 25.02.2016г. в Службата по вписванията – гр.С. е вписана искова молба от „Е.“ ООД против “Б.“ ЕООД,  с предмет на иска имота, за който е сключен предварителен договор от 05.02.2016г. , както и че ще се възползва от правото по чл.13.1 от договора и ще се откаже от същия, в случай, че вписаната искова молба не бъде заличена.

С писмо от 21.03.2016г. /л.16/ купувачът по предварителния договор „М.“ ЕООД гр.София уведомява ищецът, че се отказва от договора и го кани в срок от 10 дни да заплати неустойка в размер на 50 000 лв. съгласно чл.13.1 от предварителния договор.   

 

За изясняване на делото от фактическа страна по делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, която е представила заключение. От заключението й се установява, че претендираната от „М."ЕООД към “Б.” ЕООД неустойка в размер на 50000 лв. е постъпила в банковата сметка на дружеството, осчетоводена е като приход в счетоводните регистри на фирма „М." ЕООД, съгласно действащата счетоводна политика при спазване Закона за счетоводство и Националните счетоводни стандарти. Сумата в размер на 50000 лева, представляваща изплатена на „М." ЕООД неустойка за неосъществена сделка по предварителен договор от 05 февруари 2016 година е осчетоводена в регистрите на фирма “Б.” ЕООД и съответно отразена като разход в отчетите на дружеството, съгласно действащата счетоводна политика при спазване Закона за счетоводство и Националните счетоводни стандарти. В предварителен договор за продажба на недвижим имот от 05 февруари 2016 година, подписан от страните “Б.“ ЕООД- продавач и „М." ЕООД-купувач е посочено, че в същия ден купувачът предоставя на купувача сумата 10000 лв., изплатена в брой с целево предназначение на същата. След проверка на счетоводните документи, регистри и отчети се установи, че в счетоводствата на фирмите „М."ЕООД и “Б.” ЕООД сумата 10000 лева не е осчетоводена.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

 

За уважаването на предявения иск с правно основание чл.49, във вр. чл. 45 ЗЗД следва в производството по делото да сa установени всички елементи от фактическия състав: извършено противоправно деяние от лице, на което ответникът е възложил някаква работа; в резултат на това противоправно деяние, при или по повод изпълнението на тази работа - причинени вреди, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, както и размера на вредата. Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД, е гаранционно – обезпечителна и безвиновна, не произтича от вината на възложилия работата. 

 

Безспорно се установи по делото обстоятелството, че сумата от 50 000 лв. е изплатена от ищеца на купувача по сключения на 05.02.2016г. предварителен договор.    

 

За да е осъществен посочения състав, на първо място, следва да е налице деяние, което да е противоправно, а такова е всяко действие или бездействие, което противоречи на предписаното в императивна правна норма. Когато действията са предприети в защита на собствени права и в рамките на допустимите за това предели, те не могат да бъдат преценявани като противоправни. Установената по делото фактическа обстановка сочи на извода, че „Е.“ ООД е упражнил едно свое признато от закона право, а именно правото да се защити с иск по чл. 135 ЗЗД, тъй като счита, че  Г. ЕАД като негов  длъжник с прехвърлянето на свой недвижим имот на друго лице цели да го увреди. Всеки има право да предяви иск за защита на своите права, когато счита, че са нарушени. Ето защо, подаването на искове за защита на правата на гражданите не може да бъде разглеждано като противоправно действие, независимо от това дали искът е уважен или не. По начало упражняването по надлежния ред на едно съществуващо или предполагаемо твърдяно право не може да бъде счетено за непозволено увреждане. С действието си по предявяване на иск с правно сонование чл.135 ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗЗ, ответникът е упражнил едно свое право, а не може да се приеме, че е налице злоупотреба, когато страната сигнализира компетентни органи за защитата на свое субективно право. Без значение е обстоятелството дали предприетата защита е адекватна, съществува ли или не твърдяното субективно право и дали грешката на страната при преценката относно съществуването на правото е извинителна или не. В този смисъл е Решение №257 от 14.07.2011г. на ВКС по гр.д. №1149/2009г., ІV г.о. ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

 

Недобросъвестност при упражняването на права, ще е налице, когато  осъществяването им е единствено с цел да се навреди другиму. Тя е противоправна по смисъла на чл.57, ал.2 от Конституцията, съгласно който не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Тъй като отговорността в случаите на злоупотреба с право има деликтен характер, тя предпоставя както вина, която се предполага по арг. на чл.45, ал.2 ЗЗД, така и наличие на противоправност на деянието. Противоправността, както бе посочено, се състои в недобросъвестността на деликвента, но тя, за разлика от вината, не се предполага, а доказването й е в тежест на пострадалия. В този смисъл  Решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК.  В случая от събраните по делото доказателстгва не се установява недобросъвестност у представителя на ответника при упражняване на правата на ТД.

 

С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че не е установена осъществена от лицето, на което ответникът е възложил да управлява и представлява ТД злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Забраната за злоупотреба с право се формулира като задължение за добросъвестно упражняване на процесуални права, отговарящи на добрите нрави. Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува. Не е налице злоупотреба с право, когато се предявява неоснователен иск, ако страната смята, че е носител на материалното право. Без значение е дали нейната грешка при преценка на правото е извинителна или неизвинителна. Незнанието относно съществуването на правото, независимо на какви причини се дължи, изключва недобросъвестността. Понеже недобросъвестността не се предполага, този, който я твърди следва да я докаже. В конкретния случай, за да е налице злоупотреба с право на иск, ищецът следва да докаже твърдяната от него цел - предявяване на иск от ответника с цел изнудване на ищеца да заплати някаква сума пари или да осуети сключването на договор по предварителния договор. От събраните доказателства не се установява наличие на такива обстоятелства.

 

На следващо място, съдът намира, че причинените на ищеца “Б.“ ЕООД гр.С.вреди в размер на 50 000 лв., поради заплащането на неустойка на съконтрахента по предварителния договор „М.“ ЕООД гр.С. не са в причинно - следствена връзка с поведението на ответника. Претърпените вреди в претендирания от ищеца размер се намират в причинно – следствена връзка изключително и само с поведението на ищеца, който е поел ангажименти по предварителния договор, за които не може да носи отговорност и които не зависят от неговото поведение. Това е така, защото ако ищецът не бе декларирал и гарантирал обстоятелствата по чл.11 от предварителния договор, не би се наложило да заплати неустойка в претендирания размер. В този смисъл съдът намира, че не е налице и друг елемент от фактическия състав на чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД – а именно причинно – следствена връзка между поведението на лицето на което ответника е възложил някаква работа и причинените на ищеца вреди.

  

Предвид гореизложените съображения, съдът, намира, че не са налице необходимите елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД, тъй като липсва противоправно поведение от страна на управителя на ответника „Е.“ ООД, на който дружеството е възложило да подаде иск в съда с правно основание чл.135 и чл.26, ал.1 ЗЗД, както и причинно - следствена връзка между неговото поведение и причинените на ищеца вреди.

 

В този смисъл съдът намира за неотносими към предмета на спора твърденията на ответника относно привидността на предварителния договор, основателността на иска по чл.135 от ЗЗД и останалите оспорвания, направени в отговора на исковата молба, поради което същите не следва да се обсъждат.

 

Ето защо съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

При този изход на делото на осн. чл. 78, ал.2 ГПК на ответника следва да бъдат заплатени направените разноски по делото в размер на 6200 лв., от които 6000 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. възнаграждение за вещо лице, съгласно представените доказателства. Списъкът на разноските по чл.80 от ГПК от ответника е постъпил след съдебно заседание на 03.07.2017г., поради което страната не може да иска изменение на решението в частта за разноските.   

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Б.“ ЕООД, с ЕИК … гр.С.район В. ул.“П.“ № ., ет.., офис ., представлявано от управителя С. Н. С. против „Е.“ ООД с ЕИК …, гр. С.ул.“Ц.“ №., вх.. ет., ателие ., представлявано от управителя К.А.М. с правно основание чл.49, във вр. чл.45 от ЗЗД, за сумата от 50 000 лв., представляващи причинена вреда - заплатена от “Б.“ ЕООД, неустойка за несключването на окончателен договор за продажба на поземлен имот с идентификатор 68850.514.69 по КККР на гр.С., с адрес гр.С., ул.К. , с площ 4295 кв.м. с търговско дружество „М.“ ЕООД като неоснователен.

        

ОСЪЖДА “Б.“ ЕООД с ЕИК … гр.С., район В., ул.“П.“  № ., ет.., офис . представлявано от управителя С. Н. С. да заплати на „Е.“ ООД с ЕИК…, гр. С., ул.“Ц.“ №., вх.., ет.. ателие ., представлявано от управителя К.А.М. сумата 6200/шест хиляди и двеста/ лева, представляващи направените по делото разноски за настоящата инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд С. пред Апелативен съд гр. П..

 

 

                                                           

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :