Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 254                               18.07.2017 Година                       гр. С.В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 21 юни                                                                                         2017 година

В открито заседание в следния състав

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-Я.

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: Н. УРУКОВ                                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ

                                                                   

СЕКРЕТАР: П. ВАСИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ

в.гр.д. № 1019 по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

         Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба на П.Ц.П. и Т.В.П., подадена чрез адв. А.Й., и въззивната жалба на П.Г.П., М.Г.Д., К.Я.М., З.Н.Я., М.Т.А., М.И.И., И.М.И., П.П.П., Г.Г.Ч., К.И.Ч., А.Й.Ж., И.П.И., П.М.И. и С.Л.К., подадена чрез адв. А.Й. против решение №.74 от 07.04.2016г., постановено по гр.дело №.072/2013 г. на Старозагорския районен съд, с което се признава за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на етажните собственици от Етажна собственост на вход „Б" в жилищна сграда, находяща се в гр.С., бул. " М. М. К.№ ., представлявана от управителя П.Ц.П., че “Д.” ЕООД – гр. С.е собственик по силата на договор за покупко – продажба на: складово помещение, с площ от 8.08 кв.м, което складово помещение е част от магазин №. със застроена площ 141.09 кв.м., представляващ съгласно кадастрална схема № 7111/19.07.2010 г., издадена от СГКК - С.с адрес на имота: град С., бул.”М. М.” № ., обект., като се осъждат етажните собственици да предадат на “Д.” ЕООД владението на складовото помещение, както и да заплатят на “Д.” ЕООД сумата от 4615.21 лева, представляваща направените по делото разноски.

 

         Въззивниците П.Ц.П. и Т.В.П. считат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и  незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Намират, че неправилно решението почива изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като със заключение от съдебни експертизи не може да се учредява право на собственост. Излагат подробни съображения. Намират, че  първоинстанционният съд е игнорирал действащите задължителни строителни правила и норми към 1959 г. в сгради без асансьор и над пет етажа да се проектира и изпълнява стая в партера за колички. Освен това съдът неправилно е осъдил ответниците солидарно да заплатят направените от дружеството ищец деловодни разноски.

 

         Молят, в случай че съдът отхвърли жалбата да определи в тяхна тежест припадащите им се разноски, съобразно притежаваната от тях идеална част от общите части, както и да намали приетите по делото разноски със сумата от 318,91 лв. – разликата между дължимата и надвнесената от ищеца държавна такса.

 

         Молят съдът да отмени обжалваното решение и да им присъди направените разноски в настоящото производство.

 

         Въззивниците П.Г.П., М.Г.Д., К.Я.М., З.Н.Я., М.Т.А., М.И.И., И.М.И., П.П.П., Г.Г.Ч., К.И.Ч., А.Й.Ж., И.П.И., П.М.И. и С.Л.К. считат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и  незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В решението си съдът е посочил, че в отговора по исковата молба са посочили, че предявеният иск за собственост е недопустим. Намират, че действително исковата молба към тази дата е била насочена само към етажната собственост, която не е юридическо лице и не може да бъде страна по делото. В исковата молба са липсвали като ответници факултативните другари или всеки един от етажните собственици. От друга страна, съдът се е позовал на посоченото в удостоверението издадено от СГКК – С., съответствие между графичната част на схемата на магазин №. и Акта за частна държавна собственост № 1298/22.11.2000 г. и архитектурното разпределение на магазина. Сочат, че обстоятелството, дали елемент от сградата съставлява самостоятелен обект и е заснет като такъв в кадастралната карта, е без значение при преценка статута му на обща част. Излагат подробни съображения. Намират, че съдът е игнорирал действащите задължителни строителни правила и норми. Освен това, съдът неправилно е осъдил ответниците солидарно да заплатят направените от дружеството ищец деловодни разноски.

 

Молят, в случай че съдът отхвърли жалбата да определи в тяхна тежест припадащите им се разноски, съобразно притежаваната от тях идеална част от общите части, както и да намали приетите по делото разноски със сумата от 318,91 лв. – разликата между дължимата и надвнесената от ищеца държавна такса.

         Молят съдът да отмени обжалваното решение и да им присъди направените разноски в настоящото производство.

        

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна “Д.” ЕООД – гр. С..

 

Предявен е иск с правно основание  чл. 108 от ЗС.

 

Ищецът “Д.” ЕООД гр. С.твърди в исковата си молба, че е собственик на следния недвижим имот: МАГАЗИН №., находящ се в гр.С., ул."М. М. К." № ., Община С., със застроена площ 141.09 кв.м., разположен в партерния етаж на шестетажна жилищна сграда, построена през 1961 г., с масивна стоманобетонова конструкция, заедно с 5.8365 % идеални части от общите части на сградата и 156.42 кв.м. от правото на строеж върху мястото, при граници на магазина: север - вход „В", изток - бул."М.М.К.", юг - вход „.", запад - дворно място, а по актуална кадастрална схема № 1823/16.03.2009 г., издадена от СГКК - С.представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.505.120.4.4, намиращ се в жилищна сграда с идентификатор № 68850.505.120.4., разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.505.120, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: № 68850.505.120.4.16, №68850.505.120.4.17 и 68850.505.120.4.15. Имотът е придобит след проведен публичен търг с тайно наддаване съгласно договор за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната по реда на глава IV от ЗДС и чл.59 от ППЗДС от 21.07.2009 г., чрез Областния управител на област гр.С., бул."Цар Симеон Велики" № 108, Областна администрация –С., с ЕИК ………….. Сочат, че съгласно приложените към тръжните документи акт за държавна собственост, архитектурен чертеж и схемата, издадена от СГКК - С., в границите на магазина било включено складово помещение от 8.08 кв.м., с граници: от север - складово помещение на Магазин №., от изток - търговско помещение на магазин №., от запад - дворно място, от юг - стълбище на вход „Б". Складовото помещение в настоящия момент се ползвало без правно основание от живущите във входа етажни собственици. С нотариална покана рег.№ 8171/19.07.2010 г. на нотариус Денчо Недялков поканили етажните собственици чрез управителя на етажната собственост на среща с цел обсъждане на проблема и избягване на съдебно производство по предаване владението върху спорното помещение. На проведената среща от страна на управителя на етажната собственост било направено възражение и съгласие за доброволно предаване на владението върху складовото помещение не било постигнато. На срещата представител на Министерството на отбраната не се явил, въпреки предварително поетия ангажимент за това.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че "Д." ЕООД гр.С.е собственик по силата на покупко-продажба на складово помещение от 8.08 кв.м., с граници: от север - складово помещение на Магазин №., от изток - търговско помещение на магазин №., от запад - дворно място, от юг - стълбище на вход „.", находящо се в  партерния етаж на шестетажна жилищна сграда, построена в гр.С.през 1961 г., с адрес: бул."Митрополит М. К." № ., което складово помещение е част от магазин №. със застроена площ 141.09 кв.м., представляващ съгласно кадастрална схема № 7111/19.07.2010 г., издадена от СГКК С.самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.505.120.4.4, намиращ се в жилищна сграда с идентификатор № 68850.505.120.4., разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.505.120, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: № 68850.505.120.4.16, №68850.505.120.4.17 и 68850.505.120.4.15, както и да осъди ответниците  да им предадат владението на складово помещение от 8.08 кв.м., с граници: от север - складово помещение на Магазин №., от изток - търговско помещение на магазин №., от запад - дворно място, от юг - стълбище на вход „Б", находящо се в  партерния етаж на шестетажна жилищна сграда, построена в гр.С.през 1961 г., с адрес: бул."М. М. К." № ., което складово помещение е част от магазин №. със застроена площ 141.09 кв.м., представляващ съгласно кадастрална схема № 7111/19.07.2010 г., издадена от СГКК С.самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.505.120.4.4, намиращ се в жилищна сграда с идентификатор № 68850.505.120.4., разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.505.120, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: № 68850.505.120.4.16, №68850.505.120.4.17 и 68850.505.120.4.15.

Претендират за направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Т.В.П., П.Ц.П., Р.Г., Д., М.Г.Д., С.Й.П., К.Я.М., Т.И.А., З.Н.Я., Ц.И.Б., П.И.Я., Д.К.П., П.П.П., М.В.Ж., С.Т.Т., А.Й.Ж., П.М.И., И.П.И., С.Ж.С., Д.К.С., В.К.В., Н.Е.В., А.И.Д., Д.Т.Д., Я.А.А., А.Т.А., М.Т.А.,  Д.И.И.- И., Р.И.Д., А.Х.Т.Р.К.Д., И.М.И., М.И.И., С.Л.К., Б. Николаев Н., Г.Г.Ч., К.И.Ч., Н.Д.И., Р.К.И., П.Г.П., чрез пълномощника си – адв.  Й., в който  твърдят, че предявеният иск е недопустим. Считат, че предявеният иск е и неоснователен. От една страна ищецът твърдял, че процесното складово помещение е част от магазина, а от друга , като не посочвал изрично, кой именно от ответниците владее спорното помещение без правно основание. Твърдят, че процесното складово помещение представлява обща част на сградата по предназначение, а именно -  помещение за държане на детски колички и велосипеди. Към датата на проектиране и влизане в експлоатация на процесната шестетажна жилищна сграда с ОСД ( получаване разрешение за ползване), с адрес : С., бул. „М.М. К.” , № . - 1961 г., са действали "Строителни правила норми за изграждане на населените места", издадени по законова делегация от Председателя на Комитета по строителство и архитектура, обнародвани в ДВ бр.75 от 18.09.1959г. С чл.53а от същия подзаконов нормативен акт се въвеждали императивни изисквания в сгради с 4 етажа да се предвижда помещение за поставяне на детски колички. Подът на това помещение можело да бъде най- много на 1 м под прилежащото тротоарно ниво. Сочения нормативен акт бил отменен едва на 02.09. 1977 г. с § 7 от ПЗР на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство ( ДВ бр. 69/ 77 г.) , като отново се въвеждали изисквания в сгради с височина от 4 и повече етажа и без асансьор задължително да имат помещение за поставяне на детски колички и велосипеди. Твърдят, че съгласно действащия, към датата на въвеждане в експлоатация на процесната жилищна сграда , съгласно чл.156, ал.З от Правилника за планово изграждане на населените места при входове, които обслужват 8 и повече жилища в сградата, трябвало да има помещение за държане на детски колички и велосипеди. Посочените императивни разпоредби категорично доказвали, че нито е било възможно да се одобри архитектурен проект без такова помещение, нито да се въведе в експлоатация жилищна сграда без асансьор, с повече от 4 етажа и повече от 8 жилища, ако всеки един от входовете на сграда , няма помещение на партерния етаж за детски колички и велосипеди. В подкрепа на твърдението, че процесното складово помещение не е част от магазина, собственост на ищеца бил факта, че както по проект, така също и по изпълнение входът му бил към стълбището на вход Б. Същото нямало функционална връзка с търговската площ на магазина и никога не е имало такава връзка. Обособено било като самостоятелно помещение и се намирало на ниво минус 80 сантиметра под нивото на магазина ( а в титула за собственост на магазина и в кадастралната му схема броят на нивата на магазина бил само едно). Сочат, че в титула за собственост на магазин №., никъде не било записано, че към него се придавали допълнителни помещения. Магазин №. бил записана площ от 141,09 кв.м. , заедно с 5,8365 % ид.части от общ.части, но не и самостоятелно складово помещение. В Акта за ЧДС - стр.З било записано, че към някой от другите магазини (Магазин № 2 ), описани в същия акт , се припадали и избени помещения с точно определена ЗП , но липсвали отбелязвания, че към Магазин №. се придава и складово помещение с площ 8,08 кв.м. с вход от към стълбището на вход "Б" . Твърдят, че складово помещение , предмет на ревандикационния иск никога не е било част от магазин №. .В случай , че съдът не приеме за доказано твърдението им, че спорното помещение е обща част по предназначение на процесната сграда с жилища и ОСД, претендират, че са придобили по давност процесното складово помещение с площ от 8,08 кв.м. ,  при граници : от север - складово помещение на магазин №. , от изток - търговско помещение на магазин №. , от запад дворно място, от юг - стълбище на вход "Б", находящо се на партерния етаж на шестетажна жилищна сграда , построена през 1961 г. , с административен адрес  С., бул. „М.М. К.”, № . , тъй като повече от 10 години , от датата на построяването - 1961 г. до 2010г. (датата на оспорване на владението го владеят и ползва за себе си , явно , необезпокоявано , без някой да е оспорвал правото им на собственост. Сочат,че от 1961 до 2010 година никой, никога не е оспорвал правото им на собственост спрямо спорното помещение. През годините Магазин №. е бил отдаван под наем от своя принципал - Министъра на отбраната на Р България на трети лица и никога спорното помещение не е било част от отдаваната под наем площ на търговския обект. Молят иска да бъде отхвърлен. Претендират за направените по делото разноски.

 В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците етажна собственост на вход "Б" на бул. "М.М.Кусев" 7 - А.Д.М., С.К.Д., В.Н.Д., П.Н.Д., Н.С.Д..

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и видно от представения договор за продажба на недвижим имот-частна държавна собственост от датата 21.07.2009г., в управление на Министерство на отбраната по реда на глава IV от ЗДС и чл. 59 от ППЗДС, ищецът е закупил магазин №. /три/, находящ се в гр.С., ул."М.М.К." № ., със застроена площ 141.09 кв.м., разположен в партерния етаж на шестетажна жилищна сграда, построена през 1961 г., с масивна стоманобетонова конструкция, заедно с 5.8365 % идеални части от общите части на сградата и 156. кв.м. от правото на строеж върху мястото, при граници на магазина: север - вход „В", изток - бул."М.М.Кусев", юг - вход „.", запад - дворно място, който магазин съгласно схема № 7111 / 19.07.2010 г. на СГКК - С.представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.505.120.4.4 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и пет, точка, сто и двадесет, точка, четири, точка, четири/, с адрес на имота: град С., бул.”М. М.” № ., обект., намиращ се в жилищна сграда с идентификатор № 68850.505.120.4. /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и пет, точка, сто и двадесет, точка, четири/, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.505.120, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: № 68850.505.120.4.16, № 68850.505.120.4.17, № 68850.505.120.4.18 и 68850.505.120.4.15. За имота е съставен акт за държавна собственост-частна № 1298 от 22.11.2000 г., който е представен като писмено доказателство по делото.

Представени са кадастрална схема № 7111/19.07.2010 г. и удостоверение за данъчна оценка на магазина, както и удостоверение от СГКК – С., от които е видно, че помещенията, включени в магазина не са самостоятелни обекти по смисъла на закона и за тях схеми не могат да бъдат издавани, като още е посочено, че графичната част на схемата на магазина е в съответствие с акт за частна държавна собственост 1298 / 22.11.2000 г.. и архитектурно разпределение на магазина /представени по делото/.

Видно от приложеното към исковата молба копие на архитектурно разпределение на магазин №. в град С.,  бул.”М. М. К.” № процесното складово помещение е част от магазина.

По делото е представена проектосметна документация обект ж.818/41-59 г., ул. Ленин 7, гр. С..

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е била назначена, изслушана и приета като доказателство съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е представило първоначално и две допълнителни заключения, които съдът възприема като добросъвестно и компетентно изготвени. Вещото лице сочи, че процесното складово помещение е включено в чертите на магазин №., съгласно схема на самостоятелен обект в сграда с инд. № 68850.505.120.4.4,  акт за частна държавна собственост № 1298 от 22.11.2000 г. и  архитектурно разпределение към АДС № 1298 от 22.11.2000 г. Вещото лице констатира, че с договора от 21.07.2009 г. на Областна администрация С.за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост е продаден на ищеца Д. ЕООД гр. С., магазин №. в гр. С., на бул.”М. М. К.” №., със застроена площ 141.09 кв.м., като процесното складово помещение е включено в чертите на магазин №.. Процесното складово помещение се намира на партерния етаж, северно от фугата между вх.Б и вх.В – в застроената площ на вх.В, като входната врата на това складово помещение и достъп до него има само от коридора на вх.Б.  По одобрения проект от 7 май 1959 г. това процесно складово помещение няма връзка с магазин №., т.е. няма врата към магазина и няма данни за изграждана или зазиждана такава врата. Вещото лице констатира, че в Община С.няма налична строителна документация и издадено разрешение за строеж за преустройство на помещение на партерния етаж на вх.Б – за промяна в предназначението на помещение в партерния етаж от помещение за детски колички и велосипеди  в складово помещение към ОСД магазин №.. Тези изводи на назначеното по настоящото дело вещо лице кореспондират с изводите на вещото лице, назначено при първоначалното разглеждане на делото по гр.д. № 7327/2010 г. по описа на РС С., който сочи, че процесното складово помещение по проектна документация е неразделна част от търговския обект и не представлява част от общите части на жилищния блок. Същото е със светли размер 2.07/3.10 м. и със светла квадратура от 6.42 кв.м., а с добавяне на външни и вътрешни зидове – 8.38 кв.м., като същото няма видимо зазидан отвор – врата към магазина.

 

Въззивният съд намира, видно от първото допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза от 18.01.2016 год., че процесното складово помещение /отбелязано с № 5 в архитектурния чертеж/ е със застроена площ от 9.57 кв. метра. Застроената площ на магазин №. /помещенията отбелязани с № 1, 2, 3, 4 и 6 от архитектурния проект/ е със застроена площ от 131.52 кв. метра. Общата застроена площ на магазин №. и на процесното складово помещение е 141.09 кв. метра. /лист 406 от първоинстанционното дело-отговор на въпрос 1/. Налага се извода, че въззиваемия и ищец  “ДБМ ТРЕЙД” ЕООД е закупил и съответно заплатил както целия магазин с площ от 131.52 кв.метра, така и складовото помещение към същия с площ от 9.57 кв. метра.

По делото не се спори, че ответниците владеят процесния склад и че с нотариална покана от датата 19.07.2010 г., приета като писмено доказателство по делото от първостепенния съд, същите са били поканени от ищеца доброволно да предадат владението му, което те не са направили.

 

Предвид гореизложената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

За уважаването на иска по чл. 108 ЗС ищецът следва да докаже: 1.че е собственик на имота, и 2. че ответникът упражнява фактическа власт върху  него. 3. че ответника владее имота без правно основание. Ако ответникът твърди, че упражнява тази власт на правно основание, негова е доказателствената тежест да установи това.

По делото се установи, по безспорен начин, че ищецът е собственик на процесното складово помещение, доколкото същото се явява част и е включено в площта на магазин №., находящ се в гр.С., УЛ."М. М. К." №. закупен от “Д.” ЕООД с договор за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост от 21.07.2009г. Всъщност страните не спорят относно това, че ищецът е собственик на магазина, а спорният въпрос се свежда до това дали складовото помещение е част от този магазин. Това обстоятелство бе установено от заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, и от двете допълнителни заключения към същото, които съдът кредитира като добросъвестно и компетентно изготвени, и съответстващи на представената проектна документация и на всички събрани по делото доказателства.

 

Относно оплакването на въззивниците, направено с въззивната им жалба, касаещо нормативната уредба, действала по време на построяване на жилищната сграда, съдът намира, същото за ирелевантно към предмета на настоящия спор. От заключението на вещото лице се установява, а и е видно и от копието на архитектурното разпределение на магазина, че още от построяването на сградата по проектна документация -технически и работен проект, одобрен на 17.02.1959 г. от Първи зам. министър на Народната отбрана и съгласуван в ГНС, гр. С.-Служба ПИНМ, този склад е част от магазина. Изискването на техническите правила и норми, действащи през 1959 г. към датата на построяването на сградата, относно задължителното изграждане на стая за колички, в жилищна сграда без асансьор над пет етажа е ирелевантно към предмета на спора - иск за собственост по чл.108 от ЗС.

 

Становището на проц.представител на въззивниците е, че процесното складово помещение не е част от магазина, собственост на ищеца,  а както по проект, така също и по изпълнение входът му бил към стълбището на вход Б. Същото нямало функционална връзка с търговската площ на магазина и никога не е имало такава връзка. Обособено било като самостоятелно помещение и се намирало на ниво минус 80 сантиметра под нивото на магазина, а в титула за собственост на магазина и в кадастралната му схема броят на нивата на магазина бил само едно. Тези твърдения на ответниците не установяват наличие на правно основание за владеене на процесното помещение от страна на ответниците и не могат да обусловят друг различен извод по съществото на делото.

На основание чл. 193 ГПК по делото пред първоинстанционния съд е било допуснато оспорване истинността на представените от ответниците по делото и приети като доказателства по делото пред първостепенния съд, като заверени преписи - заверено копие на част от архитектурния план на партерния етаж на жилищната сграда на вх.Б; заверено копие на архитектурно разпределение на недвижим имот ЧДС, представляващ магазин 3, на ул. М.Кусев 7; Тръжните документи за провеждане за провеждане на търг с тайно надаваме да отдаване под наем на недвижим имот частна държавна собственост, в управление на МО, представляващ магазин 3, находящ се в гр.С., ул."М. М. К." №.. Съдът е изискал оригиналите на тези документи от страна на управителя на етажната собственост с определение, постановено в съдебно заседание на 30.09.2015 г. Същите документи не са били представени по делото пред първата инстанция, поради което на основание чл.183 от ГПК правилно и обосновано са били изключени от доказателствата по делото.

 

От заключението на съдебно-техническата експертиза по отношение ел.инсталацията на процесното складово помещение, се установява че понастоящем тя е включена към ел.инсталацията на стълбището, но от това обстоятелство не може да се направи извод, свързан със собствеността на спорното помещение. Не е запазен проекта на ел.инсталацията при проектиране на жилищната сграда.

В подадените от името на ответниците по делото отговори на исковата молба са изложени възражения за изтекла придобивна давност. От заключението на вещото лице и при първоначалното разглеждане на гр.д.№ 7327/2010 г. и от допълнителните заключения по настоящото производство безспорно се установи, че процесното помещение, обозначено с № 5 в блок II, попада по проект в застроената площ на магазина под №., никога не е било със статут - помещение за детски колички, не е било предвидено като обща част за етажните собственици. Правно ирелевантни са твърденията, че по време на проектирането на сградата били в сила разпоредбите на чл. 156 от Правилника за планово изглаждане на населени места, предвиждана наличие на помещение за детски колички в отделните входове. В допълнителното заключение вещото лице ясно е посочило в кои входове на жилищната сграда по проект са предвидени помещения с подобно предназначение, като е посочил и номерата на тези помещения. Спорното складово помещение не е сред тях. Във вход „Б" на жилищната сграда няма по проект помещение, което да представлява обща част - помещение за колички, стая за портиер, пералня или сушилия, място за държане и лесно изхвърляне на сметта и за подвоз на горивни материали, според, изискванията на чл.156 от Правилника за планово изграждане на населени места.

 

Самите етажни собственици от вход „Б" поради естеството на сградата, разположението на делатационната фуга, разделяща според заключението сградата на блок I и блок II, имат съответните идеални части от общите части на сградата, общите помещения в блок I /включващо обекти във вход „А" и вход „Б" на сградата/, в т.ч. и правото на собственост върху помещение № 1 във вход ,,А' отбелязано с предназначение „колички".

По отношение възражението за изтекла придобивна давност поради владение на спорното помещение от етажните собственици, съдът намира  същото за неоснователно. За да е налице владение по смисъла на Закона за собствеността освен упражняването фактическата власт върху дадена вещ следва да е налице и субективен елемент - намерението тя да се свои по отношение на нейния действителен собственик. По делото липсват доказателства в тази насока. Налице е единствено държане върху вещта чрез управителя на етажната собственост, и то неизвестно от кога, но продължаващо и към настоящия момент. С оглед статута на самото помещение същото не може да се придобие по давност от етажните собственици и поради следното: в закона и съдебната практика е прието, че мазетата/складовите помещения не са самостоятелни обекти и следват принадлежността на главните вещи - жилище, магазин, които обслужват. Складовите помещения - мазета, тавани, нямат самостоятелно предназначение, поради което и не могат да бъдат отделен обект на вещни права. Макар и да са физически обособени от главната вещ в сградата - жилище, магазин и пр., тяхната функция е да обслужват тази вещ с оглед пълноценното й използване от собственика. Поради несамостоятелния си характер, тези помещения не могат да се придобиват отделно от обекта, който обслужват. Постоянна е и съдебната практика в това отношение, а именно Решение под № 214/24.09.2012 год., по гр. дело № 1441/2010 год. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК., Решение № 585/06.11.2003 год. по гр. дело № 248/2003 год. на ВКС, І г.о., както и Решение № 673/01.11.1996 год. по гр. дело № 635/96 год. на ВС на РБ.

 

Въззивният съд намира, че въз основа на всички представени писмени доказателства по делото - оригиналния архитектурен проект, разгледан и обсъден от назначеното вещо лице по СТЕ, както и от вещото лице арх. Петър Филипов Влахов при първоначалното разглеждане на делото - по гр.д.№ 7327/2010 г. на Районен съд С., акта за частна държавна собственост, договора за продажба, схемата от СГКК, получената на 10.02.2016 г. в хода на съдебното производство по делото с писмо изх.№ 07-00-53/27.11.2015 г. на Министерство на отбраната, Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната" и приета като доказателство Таблица за ценообразуването на имотите в сградата, находяща се в гр.С., ул."М.М.К." /бивша ул."Л.” № ., безспорно се установи, че процесното складово помещение е включено в границите на Магазин №. с посочена общо площ в размер на 141.09 кв.м. и не представлява и никога не е представлявало обща част по предназначение за етажните собственици.

 

Съдът счита за неотносими към правния спор и изложените аргументи за принадлежност на процесното помещение към общите части, черпещи основание от факта, че към настоящия момент електрическата му инсталация била свързана със стълбището на ЕС. Не бяха представени доказателства кога електрическата инсталация е свързана към стълбището, няма запазен първоначален проект на ел.захранването в сградата, но с оглед на обстоятелството, че магазин №. не се е ползвал преди продажбата му на ищцовото дружество и електричеството му е било прекъснато, а ключа от складовото помещение се държи от управителя на етажната собственост, нормално е управителят на етажната собственост да е свързал инсталацията му с тази на стълбището, за да има осветление в помещението. Това обаче не следва да се приема като аргумент, доказващ чия е собствеността на спорното помещение.

 

Въззивната инстанция не счита, че заключенията на вещото лице в съдебно - техническата експертиза, допълнителното заключение и второто допълнително заключения са противоречиви и неубедителни, както се твърди във въззивната жалба. Напротив, въз основа на всички представени по делото писмени доказателства, в това число от получената с писмо изх.№ 07-00-53/27.11.2015 г. на Министерство на отбраната, Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната" и приета като доказателство по делото Таблица за ценообразуването на имотите в сградата, находяща се в гр.С., ул."М.М.К." /бивша ул." Л."/ №.., и въз основа на спецификата на сградата при проектирането и строителството й, подробно разяснени в съдебно заседание и в дадените заключения, вещото лице категорично посочи и обоснова заключението си, че по проект и изпълнение спорното складово помещение принадлежи на магазин №., и че не е било по проект и по предназначение обща част на етажните собственици във вход „Б". Това е мотивирало и първоинстанционният съд да постанови валидно и правилно съдебно решение.

 

При това положение, доколкото не е спорно, че ответниците упражняват фактическа власт върху складовото помещение, то следва да бъдат осъдени да предадат неговото владение на собственика.

Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 108 от ЗС и обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

На основание чл. 78 ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК в тежест на въззивниците следва да се присъдят направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 1020.00 лв., съгласно представения списък-молба на разноските по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и процесуално представителство от 08.02.2017 год. и фактура под №.51/08.02.2017 год. /лист 215-217 от настоящото въззивно дело/.

 

         Водим от горните мотиви, С. Окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №.74 от 07.04.2016 г., постановено по гр.дело №.072/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

         ОСЪЖДА въззивниците П.Ц.П. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, Т.В.П. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, , П.Г.П. ЕГН ********** с постоянен и нает адрес ***,, М.Г.Д. ЕГН ********** с постоянен настоящ адрес ***,  , К.Я.М. ЕГН ********** с постоянен и настояш адрес ***,, З.Н.Я. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,, М.Т.А. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,, М.И.И. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, И.М.И. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, П.П.П. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,, Г.Г.Ч. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:***,, К.И.Ч. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:***,, А.Й.Ж. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:***,, И.П.И. ЕГН ********** постоянен и настоящ адрес:***,, П.М.И. ЕГН ********** постоянен и настоящ адрес:***,и С.Л.К. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***2, всички въззивници със съдебен адрес ***, ІІІ, 5А чрез пълномощника им адв. А.Й., ДА ЗАПЛАТЯТ на „Д. ” ЕООД, ЕИК …. със седалище и адрес на управление град С., бул. „Н.П.” ., ет. ., ап. ., представлявано от едноличния собственик и управител М. Б. М. сумата от 1020 /хиляда и двадесет/ лева, представляващи направените от последното дружество разноски по делото пред въззивната инстанция.

        

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ чрез Окръжен съд – С., при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                           

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: