Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  240/11.07.2017 г.                                         Град Стара Загора

 

                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    І  Граждански състав

На седми юни                                                                         Година 2017

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                    Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                              Членове: 1. МАРИАНА МАВРОДИЕИВА

                                                             2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар  СТОЙКА СТОИЛОВА

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1058 по описа за 2017 година.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба на Й.Г.К., Я.Г.Г. и Т.Г.К., подадена чрез адв. В.М., против решение № 1053 от 16.11.2016 г., постановено по гр.дело № 3859/2015 г. на Старозагорския районен съд.

Въззивниците обжалват решението на първоинстанционния съд в частта, с  която са осъдени солидарно да заплатят на ответниците по иска припадащата им се част от получена рента от отдаването под наем на процесния недвижим имот – нива, както и разноските по делото. Считат, че решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част. Излага съображения и цитира съдебна практика. Намира, че съдът неправилно е приел, че е налице писмено поискване по чл.31,  ал.2 от ЗС.

 

          Молят съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в частта,  в която е уважена претенцията по сметки на ищците ведно със заплатените разноски, като отхвърли претенцията им като неоснователна и недоказана.

 

          В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другите страни С.З.С., М.В.С., П.К.З. и В.К.З. чрез пълномощника си адв. М.Г., вземат становище, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна. Считат, че възраженията във въззивната жалба, сведени до липса на писмена покана по чл.31, ал.2 от ЗС до въззивниците не следва да бъде преценявано като правилен аргумент, въз основа на който същите искат частична отмяна на първоинстанционното решение в частта му по претенциите по сметки в делбата на недвижимия имот. Излагат подробни съображения. Счита за неотносима цитираната съдебна практика.

 

          Молят съдът да отхвърли въззивната жалба в частта, с която се обжалват претенциите по сметки в делбата, като неоснователна и недоказана, и да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендират за направените по делото разноски.

 

Останалите въззиваеми Ж.А.Д., С.Е.Б.,   П.Г.П.,  Я.Г.П.,      Е.Н.А.,  М.Н.Б. – редовно и своевременно призовани, не се явяват вместо тях се явява адв. С.Л. – упълномощен от по-рано, който също моли въззивиния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло първоинстанционното съдебно Решение.

 

          След като се запозна с изложеното в жалбата и с допълнителната писмена молба на жалбоподателите, както и с писмените доказателства по делото съдът намира за изяснено следното :

 

 

Предявени са искове с правно основание чл. 34 и сл. от ЗС, във вр. с  чл. 341 и сл. от ГПК за делба, като производството е във фазата след допускането на делбата.

           

 

С влязло в законна сила съдебно решение, постановено на 15.02.2016г. по настоящото дело е допусната делба между съделителите на земеделски земи в землището на с.Бяло поле, общ. Опан, обл. Стара Загора, при посочени квоти.

 

След проведеното съдебно заседание на 22.03.2017 год. пред въззивния съд по делото е постъпила писмена молба  от  Й.Г.К., Я.Г.Г. и Т.  Г.   К.   действащи чрез пълномощника си адв.В. *** от 28.03.2017 г., с която прилагат и молят да бъдат приети като доказателства по делото ново Удостоверение за наследници изх. N 6/24.03.2017 г. за наследниците на Я.Д.П. и удостоверение за наследници изх. № 05/22.03.2017 год. на лицето Т.И.Т. поч. на 04.10.1981 год.

 

Съобразно представените пред въззивния съд нови писмени доказателства – горепосочените 2 броя удостоверения за наследници, които са приети като доказателства с определение на въззивния съд от 19.04.2017г., сънаследник на общия наследодател Я.К. Д./Я.Д.П./ се явява и лицето Т.И.Т.– нейн син, починал на 04.10.1981 год. Съдът е допуснал съдебната делба без негово участие, съответно без участието на неговите наследници, като съсобственици на посочените по - горе недвижими имоти. Т.И.Т. е роден на *** год. починал на 04.10.1981 г., б.ж. на с. Бяло поле, се явява най-голямото дете на общата наследодателка Я.Д.П.. Като наследник по закон той, съответно неговите наследници по закон, също имат качеството на съсобственици по отношение на процесните недвижими имоти.

Видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № 6/24.03.2017 год. е налице легитимация и на това лице, съответно на неговите законни наследници, като участници в съсобствеността. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал.2 от Закона за наследството /ЗН/, когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Неучаствалите в делбата законни наследници на Т.И. Т., съгласно чл. 216, ал. 2 от ГПК се явяват задължителни, необходими другари на страните по настоящото дело и поради това същите наследници следва да участват в това съдебно производство, защото извършването на съдебната делба без тяхното участие има за последица нищожността й, съгласно посочената по - горе разпоредба на чл. 75, ал. 2 от ЗН.

 

В тази насока съгласно Решение под № 245 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2425/2014 г., IV г. о., ГК, с докладчик съдията Б.Ц. в производството за съдебна делба всички съсобственици на общата/ите вещ/и (имот/и), предмет на делбата, са задължителни необходими другари. Както договорът за доброволна делба, така и съдебната делба са нищожни от материалноправна гледна точка, когато са извършени без участието на някой от съсобствениците-съделители (макар в тези случаи самите влезли в сила съдебни актове по допускането и извършването на съдебната делба да са валидни, а не нищожни на това основание - от процесуалноправна гледна точка). Поради това, неучаствалият в делбеното производство съсобственик на общата/ите вещ/и (имот/и) може да предяви както самостоятелен иск за установяване нищожността на делбата, така и - като се позове на тази нищожност, да предяви нов иск за делба - вече с участието на всички съсобственици-съделители. Решенията по допускането и извършването на нищожната съдебна делба не обвързват със сила на присъдено нещо неучаствалия в делбеното производство съсобственик, тъй като недействителната делба не е породила целените с нея материалноправни последици - съсобствеността между действителните съсобственици не е прекратена. Поради това, при съдебната делба, допусната, респ. извършена без участието на някой от съсобствениците, не е налице второто изискване на чл. 304 от ГПК, а именно неучаствалият в делбеното производство съсобственик (молителят), макар да е задължителен необходим другар на останалите съсобственици-съделители в това производство, не е обвързан от силата на присъдено нещо на решенията по допускането и извършването на делбата.

            Въззивният съд намира, че искането за нищожност на делбата по чл.75, ал.2 от ГПК е несвоевременно направено. Това е така, тъй като първото Решение по допускане на делбата не е обжалвано от никоя от страните и влязло в законна сила. По отношение на Решението по втората фаза на делбата същото е обжалвано само в частта му по отношение на претенциите по сметките, като по отношение на реалното извършване на делбата и образуването на дяловете е влязло в законна сила. В тази насока и възражението за нищожност на делбата по чл.75, ал.2 от ЗН е направено извън срока за обжалване на първоинстанционното Решение по втората фаза на делбата. Следва извода, че това възражение следва да се остави без разглеждане, а съдът да разгледа спора по същество оплакванията във въззивната жалба на въззивниците.

          В тази насока съдът намира, че въззивната жалба се явява неоснователна поради следното:

         

Предмет на настоящето дело е възражението на въззивниците срещу приетите претенции по сметки, с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, които са предявени пред делбения съд, формулирани ясно и конкретно по основание и размер в писмена искова молба от 18.04.2016г. във втората фаза на делбеното производство. Основанието, въз основа на което въззиваемите са предявили претенциите си по сметки е именно разпоредбата на чл.ЗО, ал.З  и чл.31, ал.2 от ЗС.

Наследникът- тъй като в случая съсобствеността е възникнала по силата на наследственото правоприемство, е длъжен да заплати на останалите съсобствените съответните части от събраните от него доходи, считано от датата на получаването на добивите от ползването на имотите, но съобразно чл.31, ал.2 от ЗС това следва да стане от момента на писмената покана до другите съсобственици.

Тъй като в случая въззиваемите не отричат че не са изпращали такава писмена покана до въззивниците, то съобразно константата практика на Върховните съдилища на Републиката за такава писмена покана може да се счита завеждането на исковата молба в съда, съответно заявяването на претенциите по сметките в съдебното заседание. Такава писмена молба наистина е била заведена пред първоинстанционния съд /на листи 99 и 100 от първоинстанционното дело/, с която са подробно формулирани и заявени всички претенции по сметките от въззиваемите против въззивнците и са приети за съвместно разглеждане в делбения процес с Определението на първостепенния съд от датата 18.04.2016 год.

 

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаването на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик съгласно чл.З1, ал.2 от ЗС във връзка с чл. 30, ал.3 от ЗС. В този смисъл е и ТР № 7/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС. Налага се категоричното заключение, че претенциите по сметките и обезщетението се дължат от 18.04.2016 год.

Предвид горното, съдът следва да отхвърли въззивна жалба, подадена от Й.Г.К., Я.Г.Г. и Т.Г.К. против първоинстанционно решение № 1053 от 16.11.2016г. по гр.д. № 3859/2015г. по описа на СтРС, в частта с която се обжалват претенциите по сметки в делбата, като неоснователна и недоказана и да потвърдите обжалваното решение в тази му част.

С оглед на гореизложеното, Окръжният съд като въззивна инстанция следва да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното Решение, по втората фаза на делбата, в обжалваната му част. В останалата му част решението е влязло в законна сила.

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите направените по делото разноски пред въззивната инстанция, но тъй като въззиваемите представлявани от адв. С.Л. не са поискали разноски и не са представени доказателства за направени такива, то разноски следва да бъдат присъдени само на въззиваемите представлявани от адв. Г., направени пред въззивната инстанция, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

 

Водим от горното, съдът

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1053/16.11.2016г., постановено по гр. дело № 3859/2015г. по описа на Старозагорския районен съд В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Й.Г.К., ЕГН ********** ***, Я.Г.Г. ЕГН ********** ***. № …, ап…., Т.Г.К., ЕГН ********** ***, солидарно да заплатят  на С.З.С., ЕГН ********** ***, М.В.С. , ЕГН ********** *** № …, вх. …, ет…., ап…., П.К.З., ЕГН ********** ***, В.К.З., ЕГН ********** *** № …, вх…., ет…., ап…., сумата от 300.00 лв./триста лева/, представляваща направените от тези въззиваеми разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                2.