Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 234                                07.07.2017 Година                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 07 юни                                                                                         2017 година

В открито заседание в следния състав

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                     НИКОЛАЙ УРУКОВ                                                                   

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ

в.гр.д. № 1156 по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

 

         Производството е на основание чл.258 и сл.ГПК.

 

Производството е образувано по въззивната жалба на М.Х., подадена чрез адв. Е.Е., против решение № 98 от 30.01.2017 г., постановено по гр.дело № 3314/2015 г. на Старозагорския районен съд, с което се осъжда М.Х. да заплати на Анастас А.Х. сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за причинените му на 13.04.2014 г. неимуществени вреди – болка и страдание, вследствие на нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на носни кости с изкривяване на носната преграда, довело до постоянно затруднено носово дишане - постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и сумата от общо 187,40 лв. за имуществени вреди, представляващи заплатени суми за диагностициране и лечение на травмата, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.04.2014г. до окончателното им изплащане, като се отхвърля претенцията за неимуществени вреди за разликата над 9000 лв. до пълния претендиран размер от 19500 лв., като неоснователна в тази част, както и сумата от 1128 лв. – разноски, както и в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 410 лв. - държавна такса. Осъжда се Анастас А.Х. да заплати на М.Х. сумата от 593,60 лв. – разноски.

 

         Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд в частта, с която е осъден да заплати на А.А.Х. сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за причинените му на 13.04.2014 г. неимуществени вреди за причинените му болки и страдания, както и сумата от 1128 лв. представляваща разноски по делото, е неправилно и необосновано. Намира, че определената сума на обезщетението от 9000 лв. е прекомерна  по размер и не съответства на претърпяното от ищеца, както и че размерът не е съобразен със съдебната практика. Излага подробни съображения. Цитира съдебна практика. Основните оплаквания на въззивника са относно мотивите на съда по отношение на обсъждането на гласните доказателства, като съдът в недостатъчна степен е направил пълен, всеобхватен и съвкупен анализ на същите.  

 

         Моли съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да определи дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди съобразно действително претърпените от него болки и страдания, както и да му присъди направените за двете инстанции разноски.

 

В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна А.А.Х. чрез пълномощника си адв. К.Л., взема становище, че въпреки пространността на въззивната жалба, на първите няколко страници в нея са описания само на фактическата обстановка и преразказ на съдебното решение, но не и оплаквания от решението. Оплакванията в нея се свеждали само до – прекомерност на присъденото обезщетение и твърдения за недостоверност на свидетелските показания. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при обстойно обсъждане на всички събрани по делото  писмени и гласни доказателства, както и че не е налице нарушение на процесуалните правила. Излага съображения.

 

Моли съдът да потвърди изцяло първоинстанционното решение и да му присъди разноските за въззивната инстанция.  

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:  

 

Предявени са искове по чл. 45 от ЗЗД от Анастас А.Х. *** против М.Х. ***.

 

Ищецът твърди, че през нощта на 12 срещу 13.04.2014г. в дискотека „Сикретс”, в гр. Стара Загора, бил нападнат от ответника, който му нанесъл удари в лицето, за което било образувано ДП №2162/2014г. от РП Стара Загора, по което ищецът бил конституиран като пострадало лице, и впоследствие било образувано НОХД №1002/2015г. по описа на РС-Стара Загора, приключило със споразумение, с което ответникът признавал вината си за извършено престъпление по чл. 129 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК /нанасяне на средна телесна повреда/ спрямо ищеца, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, отложено с изпитателен срок от три години. Твърди се, че вследствие на нанесения побой ищецът получил счупване на носа и носната преграда, характеризирано от НК като средна телесна повреда, поради трайното увреждане на способността за дишане през носа и належащата оперативна намеса за изправянето й. В деня след инцидента ищецът бил хоспитализиран в МБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович”АД за период от три дни за извършване на необходимите медицински манипулации за наместване на носа. В хода на досъдебното производство ищецът бил подложен на множество прегледи и изследвания, с цел установяване на вида телесна повреда, допринесли за допълнителна болка, неудобство, отделяне на време, разходи и психологическо натоварване за ищеца. Прегледите били осъществени непосредствено след изписването му – от лекуващия лекар, след това от съдебен лекар, месец след инцидента – отново от лекуващия лекар за становище по зарастването на носа и втори преглед при съдебен лекар за становище, последващ преглед в МБАЛ „Иван Рилски” - Стара Загора със специализиран апарат и втори преглед с бодиплетизмография в Катедра по Патофизиология – УМБАЛ „Св.Георги” - Пловдив, където за пореден път се установила и потвърдила затрудняемостта на дишането на ищеца. След инцидента ищецът се чувствал потиснат и изпитвал силно неудобство, тъй като бил известен в спортните среди на гр. Стара Загора и нанесеният побой предизвикал коментари в града, много хора звънели с въпроси за случката и това го карало да се срамува, повлияло на самочувствието му и му причинило душевна болка, наред с физическата.

Моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетения за виновно причинени имуществени и неимуществени вреди, както следва:

  - за неимуществени вреди от виновно причинена от ответника средна телесна повреда, изразяваща се в счупен нос и носна преграда и трайна затрудняемост на дишането, довели до трайно разстройство на здравето, както и физически претърпени болка и страдание и психически – страх от ново посегателство, неудобство, срам и психологически страдания – 19 500 лв.

  - за имуществени вреди, представляващи заплатени суми за диагностициране и лечение на травмата, от които: 35 лева за съдебномедицинско удостоверение от УМБАЛ Св.Георги - Пловдив, 35 лева за извършен преглед в УНГ кабинет в МЦ „Трета поликлиника”ЕООД Стара Загора, 100 лева за две съдебномедицински удостоверения от д-р Т.П., 17,40 лева потребителска такса за болничен престой в УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович”АД Стара Загора – общо 187,40 лева.

  Претендира се законна лихва върху горните суми от 13.04.2014г.

 

  В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който не се оспорва, че с влязло в сила протоколно определение от 07.05.2015 година, постановено по НОХД № 1002/2015год. по описа на PC - Стара Загора, ответникът бил признат за виновен в това, че на 13.04.2014г. в гр. Стара Загора причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - травматично счупване на носни кости с изкривяване на носната преграда, довело до постоянно затруднено носово дишане, поради което и на основание чл. 129 ал. 1, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 54 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от пет месеца, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години. Предвид наличието на одобрено от съда споразумение, с което ответникът бил признат за виновен в извършено престъпление, фактът на деянието, неговото авторство, противоправността му и виновността били безспорно установени по силата на чл. 300 от ГПК. Оспорва се твърдението, че в резултат от извършване на процесното деяние, за ищеца настъпили описаните неимуществени вреди и да били възникнали част от тях, то не обосновавали размера на исковата претенция за неимуществени вреди. Претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди не било адекватно и съразмерно на претърпените болки и страдания. Същото не било съобразено със съдебната практика и социално-икономическата обстановка в страната, а също така и със средното ниво на благосъстояние на физическите лица в страната за съответния период. Претендираният от ищеца размер на обезщетението за неимуществени вреди бил прекомерен и не бил справедлив като адекватно отговарящ на степента и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди и като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца, следвало да бъде взет предвид критерият на чл. 52 от ЗЗД, който налагал да се определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следвало да компенсира вредите, с оглед конкретно съществуващите обстоятелства, свързани с увреждането, както и с оглед на конкретно причинените телесни увреждания. Претендират се разноски.

  В съдебно заседание ищецът - лично и чрез адвоката си моли да се уважат изцяло предявените искове. Претендира разноски.

  В съдебно заседание адвокатът на ответника пледира, че претенцията е недоказана по размер. Претендира разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

 

Видно от приложеното НОХД под № 1002/2015г. по описа на Старозагорския районен съд, със споразумение от 07.05.2015г. /влязло в законна сила на същата дата/ ответникът е признат за виновен в това, че на 13.04.2014г. в гр. Стара Загора е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – травматично счупване на носни кости с изкривяване на носната преграда, довело до постоянно затруднено носово дишане – престъпление по чл. 129 ал. 1, във вр. с ал. 2 от НК.

По делото в първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели, а именно: К.Д.Д., К.П.Д. и Х.И.Х..

  Свидетелката Д./живуща на семейни начала с ищеца/ заявява, че  на 12-и срещу 13-и април 2014 г. с ищеца отишли, с компания, в дискотека „Сикретс” в Стара Загора. Към 2-3 часа след полунощ ищецът казал, че отива до тоалетна и след 5-10 минути се върнал. Държал се за носа, бил разкървен, споделил, че се засекли с ответника на вратата и той го ударил, не си разменяли реплики. Тръгнали си и се прибрали в дома си. Ищецът бил подут, течала му кръв, почти цяла вечер не спали, тъй като изпитвал силни болки. На сутринта отишли в Бърза помощ, където го приели по спешност. Наместили му носа и след това престоял в болницата три дни. Лекарят, който го прегледал, казал, че носът му е счупен. Носът му бил подут и участъците под двете очи били сини. Докато бил в болницата, имал два големи тампона в носа. След изписването, седмица до десетина дни, също така доста силно го боляло, много трудно дишал, когато спял, на моменти се задушавал и не можел да диша. След около месец ищецът ходил на профилактичен преглед и тогава установили, че трябва да се направи допълнителна операция на носа, тъй като има сраствания от счупването, имало сериозно разместване. Наместването не било свършило работа. Не направили такава операция, тъй като лекарят казал, че е сложна и не гарантират със сигурност възстановяване след нея. Оказало се, че не било препоръчително използването на упойки, тъй като ищецът бил с „хроничен панкреатит”. След инцидента и понастоящем качеството на живот на ищеца не било същото. Не можел да диша през носа. Започнал да хърка, поради което, не спяли заедно със свидетелката. След изписването от болницата, носът му бил подут и синините под очите не били преминали. След втория преглед му било издадено медицинско за тежка телесна повреда, имало оспорване, за което ходил на прегледи в „Иван Рилски” и до Пловдив. Месец преди случилото се, ответникът бил писал във Фейсбук - заплашвал и обиждал ищеца. Ответникът изпитвал неприязън към ищеца, тъй като преди години ищецът бил излизал с неговата приятелка и ответникът не можел да приеме миналото на жена си. По думите на ищеца и на други, присъствали на инцидента, въпросната вечер ответникът бил във видимо нетрезво състояние. Ищецът никога през живота си не бил употребявал алкохол и цигари, поради хроничния панкреатит. 

  Свидетелят Д. твърди в показанията си пред първоинстанционния съд, че на 12-и срещу 13-и април 2014г. били заедно с ищеца в заведението „Сикретс”, до Общината в Стара Загора. Имали спортно мероприятие, организирано от свидетеля, след което, имали банкет. Тръгвайки до тоалетната, на излизане се засекли с ответника и като се разминавали, без да каже нищо, ответникът нанесъл няколко удара в лицето на ищеца. Ищецът се хванал за носа, текнала му кръв. Свидетелят /управител на охранителната фирма в заведението/ хванал ответника и го съпроводил извън заведението. Ищецът си тръгнал. На другия ден ходил на лекар, имал големи проблеми. Понастоящем не се бил оправил от травмата, ходил по специалисти, имал проблеми с дишането и не можел да се възстанови. Преди случилото се не бил имал никакви проблеми, но след инцидента не можел да се възстанови до днес. Ходил при няколко лекари, да се съветва, тъй като му казали, че ако направи операция, няма гаранция, че ще е сполучлива и дишането му ще се оправи, освен това, не се знаело как ще понесе упойките, поради хроничния панкреатит. Ищецът споделял, че много го боли. Около 4-5 дена след изписването от болницата, бил отекъл, едва дишал. Трудно понесъл психически случилото се и трудно се възстановявал. Ищецът се занимавал с частен бизнес. Случилото се му попречило да ходи на работа, около половин година не излизал по заведения.

        Свидетелят Х. казва, че познава ищеца, защото се занимавал с коли - купувал и продавал коли, както и свидетелят, и често се засичали в КАТ. По време на инцидента бил с ответника на ММА боевете в Стара Загора, в ДЗУ, и същата вечер били на дискотека в „Сикретс”. Към 00-01 часа след полунощ влезли в дискотеката, ищецът казал нещо обидно на ответника и го хванал за яката. Ответникът го блъснал. Свидетелят видял, че може да се случи нещо лошо, хванал ответника за ръката и си тръгнали. Ищецът също го хванали, за да не се стигне до бой. Ответникът не нанесъл никакви удари на ищеца. След това се прибрали. След няколко дни свидетелят засякъл ищеца на гишето в КАТ. Ищецът изглеждал нормално, нямал видими белези, не си прикривал лицето и нямал вид, че се срамува, даже се опитвал да пререди жена на гишето.

  При проведената очна ставка между свидетелите Д. и Х., всеки поддържа казаното от него.

  Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда /както и споразумение/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, извършването на процесното деяние от ответника, противоправността на деянието, вината на ответника и причинната връзка между деянието и причинената на ответника средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота– травматично счупване на носни кости с изкривяване на носната преграда, довело до постоянно затруднено носово дишане, са установени по безспорен начин. С оглед това, съдът не кредитира показанията на свидетеля Христов – че няколко дни след инцидента се засякъл с ищеца в КАТ, той изглеждал нормално, нямал видими белези, не си прикривал лицето, нямал вид, че се срамува и се опитвал да се пререди, както и че инцидентът е предизвикан от ищеца, тъй като заявеното от същия свидетел, че през процесната нощ ответникът не е нанесъл никакви удари на ищеца, противоречи на несъмнено установените със споразумението/ имащо характер на влязла в сила присъда/ увреждания на ищеца. Съдът кредитира показанията на другите двама свидетели относно състоянието на ищеца след деянието, интензитета и продължителността на болките, психическото му състояние, отражението на случилото се върху личния и социалния му живот, като безпротиворечиви и почиващи на непосредствени впечатления. Заявеното от тези свидетелите относно външния вид на ищеца след инцидента съответствало на описаното в съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 40 от 16.04.2014г., че при извършения преглед на ищеца е установено: оток и кръвонасядане по външния нос, кръвонасядане и оток по долните клепачи на двете очи.

  Видно от приетите по делото фискални касови бележки № 40/2014г. /за 50 лв./ и № 40-D/2014г. /за 50 лв./, дубликат от касов бон от 31.10.2014г. /за 35 лв./, фактура № 162186/15.04.2014г. с касов бон /за 17,40 лв./, фактура №1100008532/04.11.2014г. и касов бон /за 35 лв./, във връзка с диагностицирането и лечението на травмите, причинени му от ответника, ищецът е претърпял имуществени вреди на обща стойност 187,40 лв., следователно претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца същата сума - представляваща имуществени вреди в причинна връзка с противоправното й виновно процесно деяние на ответника, е намерил за основателна и като такава, следвало да бъде уважена, ведно със законната лихва, считано от увреждането – 13.04.2014г., до окончателното й изплащане.

  Относно обезщетението за причинени неимуществени вреди, то същото се определя от съда по справедливост, като се преценя характерът и степента на увреждането, начинът на настъпването, обстоятелствата при които е станало, евентуалното допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, възраст на увредения и др. На ищеца е нанесена средна телесна повреда. Към момента на деянието е бил на 46 години. Същият е претърпял медицинска манипулация, след местна анестезия, изразяваща се в репозиция на фрактурата на носа и тампониране, и е имал болничен престой от 3 дни /епикриза от Клиника по УНГ на МБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович”АД-университетска - Стара Загора/. Понастоящем все още има затруднения с дишането и не се е възстановил. Наложило се е да се подложи неколкократно на прегледи и изследвания. Десетина дни след случилото се е изпитвал силни болки, известно време не е ходил на работа, отразило се е на социалния му живот – около половин година не е ходил по заведения.

Освен това видно от приетите като писмени доказателства от въззивния съд по делото епикриза за болничен престой от 19.05.17 г. до 25.05.2017 г. на А.Х., амбулаторен лист № 781 от 18.05.2017 г. и медицинско направление със заключение от 30.05.2017 г. на д-р И.Д. се установява, че въззиваемият и пострадал Х. е бил приет по спешност в болницата “Пирогов” гр.София с диагнозата “остър панкреатит” с болничния престой от 19.05.2017 год. до 25.05.2017 год. По повод влошаване на оплакванията му от счупения нос е бил прегледан от лекар-специалист д-р А.С.А., който е констатирал “изразена дивиация /изкривяване/ на носната преграда, като долните конхи са силно хипертрофични има и външна деформация на носа /на стр. първа от амбулаторния лист – графа обективно състояние/. В същия амбулаторен лист в графата “терапия” е отразено: “препоръчва се по-нантъшно оперативно лечение, след консултацията с анестезиолог във връзка с другите му заболявания.

На датата 30.05.2017 год. въззиваемия Х. е извършил и необходимата консултация с анестезиолог д-р И.Д. и от медицинското направление става ясно, че е проведена преданастезиологична консултация по повод оперативната интервенция. Запознат е с рисковете и усложненията, свързани с общата анестезия Предвид основното заболяване, видно от епикризата от 25.05.2017 год. трябва да се нормализира: хомостатуса, нивата на амилаза и чернодробен ензим и хипотротемия.

Горните нови обстоятелства и писмени доказателства са от особено значение, тъй като от тях е видно какво е сегашното състояние на въззиваемия, както и неблагоприятните последици, които могат да настъпят за него ако се подложи на препоръчваната хирургическа интервенция.

 

Като съобрази горните обстоятелства, способът за преодоляване на травмата – нова операция, фактът, че деянието е извършено умишлено, обстоятелствата, при които е извършено – и причината за него – ревност, първостепенния съд е намерил, че справедливия и съответен размер за обезщетяване на причинените на въззиваемия неимуществени вреди е 9 000 лв., като в този размер предявеният иск за неимуществени вреди се явява основателен и като такъв следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 19 500 лв. – да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

 

Въззивният съд намира, че оплакванията във въззивната жалба на въззивника се свеждат до две: прекомерност на присъденото обезщетение и твърдения за недостоверност на събрани свидетелски показания.

По първото оплакване което се отнася до размера на присъденото обезщетение, съдът приема, че това обезщетение никак не е прекомерно, с оглед характера на увреждането на ищеца и трайните неудобства, които изпитва и ще продължава да изпитва и за в бъдеще, в резултат на получената травма. От друга страна не е вярно твърдението, че за сходни телесни повреди имало трайна съдебна практика за присъждане на обезщетения в размер на от 1000 до 6000 лева. Напр. по гр.дело № 5624/2013 год. на РС-Ст.Загора, решението потвърдено от ОС-Стара Загора, са присъдени 12 000 лева като обезщетение за счупена челюст. Освен това въззивникът Х. съвсем без никаква основателна причина е нанесъл няколко много силни удари в лицето и носа на пострадалия, които са довели и до настъпилия вредоносен резултат.

Относно достоверността на свидетелските показания, първоинстанционния съд съвсем правилно е дал вяра на показанията на посочените от ищцовата страна свидетели, тъй като те се покриват и съвпадат изцяло както с писмените доказателства, така и с влязлото в сила споразумение по НОХД № 1002/2015 год. на РС-Стара Загора, като ответникът се е признал за виновен и споразумението има характера на влязла в сила присъда.

Точно заради горецитираното НОХД съдът не е дал правилно вяра на св.показания на свидетеля Х., който е твърдял, че М.Х. не е нанасял удари в лицето на ищеца. Тези негови показания изцяло противоречат на както на споразумението по НОХД, с което М.Х. се е признал за виновен, така и на настъпилия вредоносен резултат в сферата на пострадалия. Правилно не е кредитирал показанията на този свидетел и в частта им, че свидетелят видял ищеца в КАТ няколко дни след инцидента и по лицето му нямало следи от побой и изглеждал нормално. Тези показания противоречат както на медицинската документация, така и на показанията на останалите свидетели.

Във въззивната жалба се съдържат твърдения, че ищецът вероятно не бил претърпял големи болки и страдания, тъй като бил хоспитализиран за много кратко време- 3 дни. Настоящата инстанция счита, че дните на хоспитализация нямат връзка с обема и продължителността на болките и страданията. Както е добре известно, при редица счупвания на крайници например, ако не се изисква операция, следва гипс или друг вид обездвижване и пациентът си отива директно в къщи.Това обаче съвсем не значи, че пациентът не изпитва големи болки и страдания. В случая, ищецът е претърпял не само продължителни болки и страдания , но и страданията му ще продължават и за в бъдеще, поради невъзможността да се извърши окончателна корекция по оперативен път на носа му.

 

Поради изложеното, въззивният съд следва да потвърди изцяло първоинстанционното решение и като правилно и законосъобразно.

 

С оглед изхода на спора, в тежест на въззивника следва да се възложат разноските на въззиваемия пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение, но тъй като съдът намира, че не са представени доказателства в тази насока не е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, и не са поискани такива от въззиваемия и неговите пълномощници, то такива не следва да бъдат присъждани.

 

         Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 98 от 30.01.2017 г., постановено по гр.дело № 3314/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд - Стара Загора при наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                           

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: