Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер…230…………………06.07.2017 година………………..Град Стара Загора

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На шести юни.…………………………………………………...……..Година 2017              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ

                        

 

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА…………………...………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1179…по описа за 2017………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 37 от 23.01.2017 г., постановено по гр.дело № 1203/2016 г. на К. районен съд, с което признато за незаконно и отменено уволнението на З.В.Д., извършено със заповед № 311/27.04.2016 г.  на “А.“ АД К., с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1,т.6, предл. второ КТ; възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност- „ръководител лаборатория“ в ответното дружество; осъден е “А.“- АД да му заплати сумата от 6946.90 лв., представляваща обезщетение по чл.344, ал.1,т.3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ за периода от 27.04.2016 г. до 27.10.2016 г., ведно със законната лихва, като за разликата над 6946.90 лв. искът е отхвърлен като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на “А.“ АД за обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ; “А.“ АД е осъдено да заплати на З.В.Д. и сумата от 2470.20 лв., представляваща обезщетение по чл.344, ал.1,т.3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ за периода от  24.06.2014 г. до 24.08.2014 г., ведно със законната лихва от 23.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

        Въззивникът “А.” АД гр.К., чрез пълномощника си адв. Д.Н., счита, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Неправилни били изводите на съда, че заповедта е немотивирана, както и че въведените допълнителни изисквания в длъжностната характеристика водели до несъответствие между посоченото в заповедта основание и фактическото основание за прекратяване на трудовия договор, а от там и за изискване да предварително разрешение във връзка със закрилата по чл.333, ал.1 КТ. Моли решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира за разноските пред двете съдебни инстанции.

 

        Въззиваемият З.В.Д., чрез пълномощника си адв.Й.М.,  в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК оспорва изцяло като неоснователна подадената въззивна жалба. Изводите на съда били правилни и обосновани. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за направените във въззивната инстанция разноски.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени искове по чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ. Ищецът З.В.Д. твърди, че от 10.05.1993 г. работел по безсрочен трудов договор в ответното дружество, като последната заемана от него длъжност била "ръководител лаборатория" в цех/отдел 423 с таб. №1029, на която за трети пореден път бил възстановен с влязло в сила решение № 487/03.10.2014 г. по гр.дело № 716/2014 г. на РС- К.. След възстановяването му на посочената длъжност не му била връчвана нова длъжностна характеристика с допълнителни изисквания за заемането й. Още преди връщането му на работа получил писмо, изх.№ 004757/04.12.2015 г. на “А.”АД, с което му било изискано представянето на документи, удостоверяващи изискванията за заемане на длъжността, съгласно Раздел IX от длъжностната характеристика. Твърди, че не представил такива документи, тъй като всички документи за квалификация, които притежавал, били представени на работодателя още преди 2010 г., когато започнали последователните прекратявания на трудовото му правоотношение, всички отменени като незаконосъобразни. На 26.04.2016 г. му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение му на основание чл.328, ал.1, т.6, предл. второ КТ, тъй като не притежавал необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа. Трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № 311/27.04.2016 г. на основание чл.328, ал.1, т.6, предл. второ КТ. Счита уволнението си за незаконосъобразно, както поради липса на посоченото в процесната заповед фактическо и правно основание, така и поради нарушение на императивни разпоредби на КТ. На първо място, посочената в заповедта причина за прекратяване на трудовия договор се явявала повторение на законовия текст и не представлявала по същество мотивировка на прекратяването на трудовото правоотношение, тъй като не конкретизирала фактическото основание за прилагане на разпоредбата на чл.328,т.6 КТ- не било конкретизирано в какво се изразявала липсата на професионална квалификация за изпълняваната работа. На следващо място, не било налице посоченото основание за прекратяване на трудовия договор, тъй като отговарял на квалификационните изисквания за длъжността по раздел IX,т.2 от длъжностната характеристика- имал завършено висше образование с квалификация „инженер- механик по специално производство на боеприпаси“, както и необходимия трудов стаж по специалността. Освен това, в длъжностната характеристика не било уточнено какви курсове или специализации се изискват за заеманата длъжност- той имал многобройни специализации и документите, които ги удостоверявали, били представени на работодателя; владеел английски език; имал завършен курс за работа с компютър, както и преминал курс за обучение в в ответното дружество по система „Управление на качеството". Действително не владеел испански език, но това изискване било неотносимо към професионалната квалификация за заемане на длъжността, а представлявало изискване за изпълнение на длъжността по смисъла на чл.328, ал.1, т.11 КТ, още повече, че такова изискване не било налице в длъжностните характеристики на другите лица, заемащи длъжност „ръководител лаборатория". Ако се приемело, че било налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.11 КТ, уволнението на ищеца било незаконосъобразно, тъй като било извършено в нарушение на чл.333, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2 КТ. С ЕР № 0441/19.02.201 4г. на ТЕЛК за общи заболявания му била призната трайна неработоспособност- 77% , със срок на инвалидност- до 01.02.2017 г. Имал и онкологично заболяване и се водел на отчет в “МДОЗС-С.”-ЕООД и подлежал на диспансерно наблюдение, поради което прекратяването на трудовото правоотношение можело да бъде извършено само с предварително разрешение на Инспекцията по труда, а такова в случая не било налице. Уволнението било незаконосъобразно и по съображения, че работодателят нарушил императивната разпоредба на чл. 8 ал.1 КТ и променил изискванията за заемане и изпълнение на определена длъжност с цел да създаде основание за прекратяване на трудовия договор, като елиминира специалната закрила на ищеца по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2 КТ. Твърди, че ръководството на ответното дружество проявявало трайно тенденциозно и недобросъвестно отношение към него още от средата на 2010 г., когато му било наложено наказание "дисциплинарно уволнение" със заповед № 435/07.07.2010 г. Претендирал е съдът да признае уволнението му със заповед № 311/27.04.2016 г. за незаконно и да го отмени, да го възстанови на преди заеманата длъжност "Ръководител лаборатория" и да осъди ответника да му заплати сумата от 5557.52 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 27.04.2016 г. до 27.08.2016 г., ведно със законната лихва, и сумата от 2406 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 24.06.2014 г. до 24.08.2014 г.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът “А.” АД гр.К. счита предявените искове за допустими, но по същество изцяло неоснователни и ги оспорва изцяло по основание и по размер. Процесната заповед била законосъобразна, а уволнението било извършено на съществуващо в закона основание, при наличие елементите от състава на съответното материално-правно основание, а именно: че ищецът не притежавал професионалните квалификации, които се изисквали за заеманата от него длъжност. Неоснователни били твърденията на ищеца, че не било налице посоченото в заповедта за прекратяване фактическо и правно основание. Въпреки изисканите му с писмо, изх. № 004757/04.12.2015 г. документи, Д. не представил пред работодателят доказателства, че притежава изискващите се за заеманата от него длъжност, съобразно връчена му на 11.07.2012 г. длъжностна характеристика, Раздел IX- професионални квалификации. Промяната в изискванията за владеене на английски и испански езици на техническо ниво се налагало с цел усъвършенстването и подобряването на работата на лабораторията, в която работел ищецът, тъй като клиентите на дружеството били множество фирми, регистрирани в англо- и испаноговорящи страни и се налагало да се води търговска и техническа кореспонденция на тези езици. Процесната заповед била законосъобразна и по съображения, че Д. не представил доказателства за притежавана от него квалификация за работа с компютър и компютърни системи за извършване на анализ и контрол върху управлението на качеството на продукцията. Работодателят оспорил представения диплом № 0016/27.05.1993 г. Несъстоятелни и голословни били твърденията за нарушение на императивната разпоредба на чл.8, ал.1 КТ. Посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ работникът и служителят не се ползвали от специалната закрила по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 и ал. 2 КТ. Извършената промяна в изискванията за заемане на длъжността била въпрос на целесъобразност и не подлежала на съдебен контрол. Напълно неотносими били твърденията в исковата молба за трайно и тенденциозно недобросъвестно отношение към ищеца, а също така не следвало да се обсъждат предходни уволнения на ищеца, за които имало влезли в сила съдебни решения и същите не били от значение за правилното и точно прилагане на закона при решаване на настоящия спор. Неоснователни били и другите искове поради акцесорния им характер. Освен това ищецът не представял доказателства за липса на трудова заетост в претендирания период. Прави възражения за прихващане за сумата от 1389.38 лв., представляваща изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ и за сумата от 505.23 лв., представляваща изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за осем дни неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

 

        По делото не се спори, че от 10.05.1993 г. ищецът работи по безсрочен трудов договор в ответното дружество, като последната заемана от него длъжност е "ръководител лаборатория“  в цех/отдел 423 с таб. № 1029, на която длъжност е възстановен с влязло в сила решение № 487/03.10.2014 г. на К.районен съд, постановено по гр.дело № 716/2014 г. Не е спорно също така, че трудовото правоотношение с ищеца Д. е било прекратявано от ответника в периода от 2010 г. до настоящото уволнение три пъти, като с влезли в законна сила решения, постановени по гр.дела: № 2516/2010 г., № 2222/2012 г. и № 716/2014 г., всички по описа на РС- К., бил възстановяван на заеманата преди уволнението длъжност. След влизане в сила на последното решение, с писмо от 04.12.2015 г. ответникът изискал ищецът да представи документи, удостоверяващи изискванията за заемане на длъжността съгласно Раздел ІХ от длъжностната характеристика и декларация за наличие или липса на обстоятелства по чл.333 КТ. Ищецът представил пред  работодателя декларация от 09.12.2015 г., че страда от онкологично заболяване. Издадена била заповед №1450/09.12.2016 г., с която му е определено работно място– помещение с площ от 10 кв.м на ІІ-ри етаж на сграда с инв.№ 14226.

 

        От приложената към личното трудово досие на ищеца длъжностна характеристика, връчена му на 11.07.2012 г. се установява,  че за заемане на длъжността се изисква висше образование, без да е определена ОКС и специалност и трудов стаж по специалността 5 години. Като допълнителни изисквания за  длъжността са въведени: курсове или специализация за заеманата  длъжност; владеене на чужди езици: английски език-технически и испански език- говорим и технически; работа с компютър /компютърните системи за извършване на анализ и контрол върху управлението на качеството на продукцията/. Сред основните длъжностни задължения на ищеца са: ръководство и организиране цялостната дейност на лабораторията; участие и утвърждаване инструкции, методики за контрол в лабораторията, внедряването на приспособления за усъвършенстване и оптимизиране на контрола; оценка и препоръки от гледна точка на качеството при утвърждаване на технологичната документация; даване на оценка и заключение по предложение на технически промени и отклонения при уточняване и изготвяне на технически норми за качеството на изделията и др.

 

        Не е спорно, че ищецът има завършено висше образование с квалификация „инженер- механик по специално производство на боеприпаси“ и притежава необходимия трудов стаж по специалността.

 

        Със заповед № 311/27.04.2016 г. на изп. директор на ответното дружество трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т. 6, предл. второ КТ, поради това, че не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа. Заповедта е връчена при отказ на 27.04.2016 г., удостоверен с подписите на двама свидетели.

 

        По делото са представени писмени доказателства: свидетелство № 948/05.04.1993 г. на Езикова школа “Е.“ гр.К., от което е видно, че ищецът Д. има завършен шестмесечен курс I-II ниво английски език; диплом № 016/27.05.1993 г. на  ЕТ “Х.-М.И.“ гр.К., от който се установява, че ищецът е завършил курс по „Работа с компютър и въведение  в ДОС“.  Във връзка с оспорването на тези документи по делото е представеното писмо № 284000-19606/20.09.2016 г. на РУ-К., от което е видно, че проверката по преписка № 284000-9058/2016 г. с предмет на проверката истинността на диплом № 016/27.05.1993 г. е приключила с извод за липса на данни за извършено престъпление от общ характер; от писмо, изх.№ 471/27.09.2016 г. на НАПОО се установява, че в Регистъра на ЦПУ с действаща или лицензия не се открива обучаваща организация с наименование “Х.“ гр.К., а от писмо, изх.№ 80897-148/20.09.2016 г. на МОН се установява, че в Дирекция „Квалификация и кариерно развитие“ на министерството няма налична информация за  обучаваща организация с наименование “Х.“, гр.К..

 

        От ЕР № 0441/19.02.2014 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Проф.д-р Ст.”АД- С.е видно, че на ищеца е призната трайно намалена работоспособност 77% поради общо заболяване: състояние след порезно нараняване на дясна ръка с частична ампутация на І, ІІ, ІІІ пръсти. Състояние след остеопластика. Двустранна невросензорна загуба на слуха, с определен срок на инвалидност до 01.02.2017 г. Ищецът се води на диспансерен отчет и подлежи на диспансерно наблюдение в "МДОЗС-С." ЕООД по повод на онкологично заболяване, видно и от представеното по делото удостоверение № 17/25.06.2010 г., издадено от МДОЗС-С., и карта за диспансерно наблюдение.

 

        По делото са разпитани свидетелите С. М. Ц.- директор БРВБ,  и Н. А. С.- регионален мениджър в ответното дружество. От показанията им се установява, че по-голямата част от клиентите на дружеството са английскоговорящи и испаноговорящи и комуникират с клиентите си на руски и френски. Нивото на езика било експертно и било важно да се знае терминологията. Имало двама колеги, които знаели професионално испански език и владеели и английски език, но не му било известно дали двамата имат документ за това /свид. Цонков/. Този свидетел твърди, че владее руски език, за английски език имал претенции, че го познава, но документ за владеене на тези езици не притежава, за испанския език се доверявал на двамата си колеги. Същият твърди, че ръководителят трябвало да работи с компютърната система, но нямал представа дали ищецът може да работи с компютър. Другият свидетел твърди, че запитванията на клиентите постъпвали в дирекцията, в която той работи и че дирекцията обслужвала тези запитвания на съответния език. Запитванията на клиентите се свеждали до съответните звена в “А.“ АД чрез обяснително писмо на български език и полученият от тях отговор се изпращал на клиентите. Всеки служител в дружеството боравел с даден език за превод на постъпилите от клиентите запитвания. Преговорите с клиенти на ответника се водели  главно от отдел „Бизнес развитие“, като при необходимост се включвал и директорът. Отговорността при техническата кореспонденция била на  този отдел.

 

        От заключението на назначената по делото съдебно- медицинска експертиза се установява, че посочената в удостоверение № 17/25.06.2010г. на “МДОЗС – .“ ЕООД диагноза представлява онкологично заболяване; че към датата на прекратяване на трудовия договор ищецът страда от това заболяване и се води на отчет и провежда ежегодни контролни прегледи и изследвания.

 

        От заключението на съдебно- счетоводна експертиза е видно, че брутният месечен размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е 1389.38 лв., а за периода от 24.02.- 24.06.201 4г. - 2470.20 лв. Вещото лице е установило, че за  периода от началото на 2012 г. до м.април 2016 г. “А.“ АД е сключил 16 броя сделки с клиенти, регистрирани в испаноговорящи страни.

 

        От представените по делото копия от трудова книжка на ищеца и констатациите, направени от съда от оригинала; карта за регистрация в БТ, 2 броя справки на  НАП за актуално състояние на действащи трудови договори на ищеца,  се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е работил по друго трудово правоотношение. От същите документи се установява, че ищецът не е работил и в периода от 24.06- 24.08.2014 г. поради уволнението му със заповед № 65/24.02.2014 г., което уволнение е признато за незаконно и отменено с влязлото в сила решение № 487/03.10.2014 г. на К.районен съд по гр.дело № 716/2014 г. С това решение на ищеца е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 24.02.-24.06.2014 г.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:

 

        Както бе посочено, с обжалваната заповед трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.,1 т.6 предл. второ КТ- не притежава професионална квалификация за изпълняваната работа. Като мотиви на заповедта е цитирано правното основание. Липсва конкретно посочване каква професионална квалификация ищецът не притежава за изпълняваната работа. Мотивирането на заповедта е необходимо с оглед защитата на работника против незаконното уволнение и осъществяването на съдебен контрол относно наличието на основанието за прекратяване.

        Квалификационните изисквания за длъжността, от която ищецът е уволнен са: образование- висше; квалификационни изисквания- трудово стаж по специалността 5 години; свидетелство съгласно ПБТ при взривни работи. Ищецът има висше образование с квалификация инженер механик по специално производство на боеприпаси, ОКС магистър, поради което отговора на изискванията за образование и професионална квалификация за заемане на длъжността. В случая  допълнителните изисквания за заемане на длъжността: курсове или специализация за заеманата длъжност; владеене на чужди езици: английски технически и испански – говорим и технически; работа с компютър /компютърни системи да извършване на анализ и контрол върху управлението на качеството на продукцията, са въведени с длъжностната характеристика, връчена на ищеца на 11.07.2012 г. по повод на трудов договор № 130/11.07.2012 г. за заемане на длъжността “ръководител лаборатория”. Друга длъжностна характеристика на ищеца не е връчвана. Поради това, че ищецът не отговарял на тези допълнителни изисквания, трудовото му правоотношение е било прекратено със заповед № 1440/12.07.2012 г. на същото основание чл.328, ал.1, т.6, предл.2 КТ с тази разлика, че тогава в заповедта за уволнение освен правното основание е било посочено, че същият не притежава необходимата квалификация за изпълняваната работа- владеене на чужди езици:английски технически и испански език- говорим и технически. Тази заповед е била отменена и уволнението признато за незаконно с решение на РС- К. по гр.дело № 2222/11.12.2012 г., потвърдено от ОС с решението по в.гр.дело № 1057/2013 г. и недопуснато до касационно обжалване с ОПР 1218/01.22.2013 г. по гр.дело № 4395/2013 г. на ІV г.о. на ВКС.

 

        Ищецът владее английски език І-ІІ ниво и умения за работа с компютър. Оспорването истинността на документите, установяващи тези доказателства, остана недоказано. Не е спорно, че въззиваемият не владее испански език. Това изискване обаче е неотносимо към професионалната квалификация за заеманата длъжност “ръководител лаборатория”. В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че тези изисквания са въведени поради непрекъснато нарастващия брой клиенти, регистрирани в испаноговорящи страни и повишаване обема на възлаганите поръчки от тях. От показанията на свидетелите Цонков и Симеонов не се установява необходимостта от владеенето на тези чужди езици от ръководителя на лаборатория. Освен това, 
н
ововъведените изисквания за владеене на чужди езици представляват
основание за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на  чл.328, ал.1, т.11 КТ, а не поради липса на професионална          квалификация за изпълняване на  работата. Въпросът какво е основанието за уволнение, когато след сключване на трудовия договор работодателят е въвел изискване за владеене на чужди езици е разрешаван безпротиворечиво в съдебната практика - основанието за уволнение е по чл.328, ал.1, т.11 КТ. Поради това, правилно районният съд е приел, че действителното основание за уволнение при въвеждане на изискване за владеене на два чужди езика, без връзка с необходимото образование и квалификация за заемане на длъжността, съставлява основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.11 КТ, което налага спазване на изискванията за предварителна закрила.

 

        Работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, без съдът да е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Действително, промените в изискванията за заемане на определена длъжност са въпрос на целесъобразност и преценката относно необходимостта от тези промени е правомощие на работодателя, който е натоварен да организира съответния трудов процес. При всички случаи обаче когато страната прави възражения и навежда доводи относно липсата на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания за заемане на длъжността, съдът е длъжен да изложи съображения в тази насока /Р 8-2010- ІІІ г.о., ГК, ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

 

         Страните по трудовите правоотношения обаче следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация, поради което контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, т. 11 КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Съгласно установената практика, злоупотреба с работодателска власт е налице когато въведените нови изисквания не се обосновават от характера на работата на съответната длъжност; когато се установи, че чрез законово допустими средства е постигната единствената цел за прекратяване на трудовия договор.  Въведените от работодателя изисквания за владеене на чужди езици за изпълнение на длъжността "ръководител на лаборатория" не са свързани пряко с изпълнението на длъжността; тези изисквания са въведени с длъжностната характеристика от 2012 г.; налице е влязло в сила решение с което прекратяването на трудовия договор с ищеца поради тези нови изисквания е признато за незаконно; а междувременно нова длъжностна характеристика не е връчвана на служителя; определяне на основанието за уволнение по текст, изключващ предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.3 КТ, обуславят извод за злоупотреба с право от страна на работодателя, т.е. че уволнението е извършено без да е налице законно основание за това. Това е констатирано и при предходното уволнение на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.6, предл.2 КТ с отменената от съда заповед № 1440/12.07.2012 г.

 

        Както бе посочено, касае се за хипотеза на прекратяване на трудовия договор едностранно от работодателя. Следователно, за да е налице фактическия състав на визираната правна норма трябва да е извършена промяна в изискванията за заемане на длъжността. Промяната трябва да се отнася до изискванията на съответната длъжност, а не до произволни такива- само за да се създаде основанието и да се уволни работникът или служителят. Новите изисквания трябва да са такива, че без тях работникът или служителят да не може да изпълнява ефективно трудовите си задължения. По делото работодателят, както бе посочено, не е установил, че владеенето на английски и испански език е необходимо,  обосновано с оглед изискванията     на длъжността “ръководител лаборатория”.

 

        Установено е по делото, че въззиваемият страда от онкологично заболяване, което попада в Наредба № 5/20.02.1987 г. на МЗ- чл.1 ал.1 т.3. Видно от представеното по делото  ЕР  № 0441/19.02.2014 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Проф. д-р Ст.” АД- С.на ищеца е призната трайна неработоспособност 77% и му е определен срок на инвалидност до 01.02.2017 г. След като предвид горните съображения следва да се приеме, че действителното основание за прекратяване на трудовия договор е чл. 328, ал.1, т. 11 от КТ, а не посоченото в обжалваната заповед  - чл.328, ал.1, т.6 КТ, то въззиваемият попада в категорията на работниците, спрямо които намира приложение предвидената по чл.333, ал.1 КТ предварителна закрила. Съгласно разпоредбата на чл.333, ал.1 и ал.2 КТ преди уволнението работодателят е бил длъжен да поиска разрешение от Инспекцията по труда и мнение от ТЕЛК. Доказателства, удостоверяващи спазване на процедурата не са представени от работодателя, не се и твърди за наличието на такива, поради което уволнението на З.В.Д. със заповед № 311/27.04.2016 г., се явява незаконно, поради което и правилно първоинстанционният съд го е отменил като такова.

 

        Гореизложеното води до извода, че при уволнението на Д. ответното дружество е действало недобросъвестно. Обстоятелствата по делото са подведени под неправилно правно основание чл.328, ал.1, т.6 КТ с цел да се преодолее специалната закрила по чл. 333 от КТ. По този начин работодателят е нарушил законовото изискване трудовите права и задължения да се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на закона..Явно правната възможност по чл.328, т. 6 КТ, която осигурява на работодателя да прекрати трудово правоотношение едностранно само поради промяна на изискванията за образование или квалификация /допустимо, възможно само по себе си правно действие/, в случая е използвана целенасочено за уволнение за пореден път на конкретен служител – ищеца Д.. Или, налице е случай на злоупотреба с право, което правният ред не допуска. Основно правно задължение според Конституцията е да не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. В случая, след като работодателят е извършил уволнение, злоупотребявайки с предоставените му субективни материални права по чл. 328, т. 6 КТ, заповедта за прекратяване на трудовия договор на това основание, се явява незаконна.

 

 

С оглед на гореизложеното иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ като основателен и доказан следва да бъде уважен.

 

        Основателен при това положение е и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението работа. Предявеният иск е акцесорен по отношение на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, а при уважаване на главния иск за работника се поражда субективното право да претендира възстановяване на прекратеното трудово правоотношение. Ищецът е работил към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор с ответното дружество, с оглед на което съдът приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на искането за възстановяване заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност.

 

        По исковете с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ, във връзка с чл.225, ал. 1 КТ:

          Прекратяването на трудовото правоотношение със заповед № 311/27.04.2016 г. е признато за незаконно. Оставането без работа вследствие незаконното уволнение е съществен елемент от фактическия състав на нормата на чл.225, ал.1 КТ, който следва да се установи по несъмнен начин в процеса с допустимите в закона писмени доказателства. В случая оставането на ищеца без работа за 6 месеца след уволнението безспорно се установява от представените по делото копия от трудова книжка и констатациите, направени от съда по оригинала й, карта за регистрация в БТ и 2 броя справки на  НАП за актуално състояние на действащи трудови договори на ищеца. За периода от 27.04. - 27.10.2016 г. ищецът не е работил по друго трудово правоотношение. По отношение на размера, съгласно заключението на  ССЕ и представените писмени доказателства, брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ уволнението, е в размер на 1389.38 лв. или за периода от 27.04.2016 г. до 27.10.2016 г. обезщетението по чл.225, ал.1 КТ възлиза на 8336.28 лв. в какъвто размер искът е основателен. При това положение следва да разгледа възражението на ответника за прихващане със сумата от 1389.38 лв., представляваща изплатено на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 КТ и  сумата от 505.23 лв., представляваща изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за осем дни неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. От представените по делото доказателства /а и ищецът не оспорва този факт/ се установи, че тези суми са изплатени на ищеца. Възражението за прихващане, което е надлежно упражнено от работодателя, може да се уважи безусловно само между обезщетение при незаконно уволнение /чл.225, ал.1 и ал.2 КТ/ и обезщетение при уволнение поради неспазено предизвестие /чл. 220, ал. 2 КТ/. Компенсирането е допустимо, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнение - оставане на уволнения без работа /Р 271-2012- ІІІ г.о. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК/. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск компенсира положен труд, не подлежи на връщане при отмяна на уволнението, поради което е недопустимо прихващане с това обезщетение. След прихващането с платеното обезщетение по чл.220 КТ, искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ следва да бъде уважен за сумата 6946.90 лв., както правилно е приел и районният съд. Основателен и доказан е и искът за периода от 24.06.-24.08.2014 г., през който ищецът е останал без работа поради уволнението му със  заповед № 65/24.02.2014 г., което е признато за незаконно и отменено с влязлото в сила решение № 487/03.10.2014 г. на К.районен съд по гр.дело №716/2014 г. С това решение му е присъдено обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за периода от 24.02.- 24.06.2014 г. Оставането на ищеца без работа за и за периода от 24.06-24.08.2014 г. се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени по- горе. По отношение на размера, искът следва да бъде уважен  съгласно заключението на заключението на ССЕ в брутен размер за периода от  24.06- 24.08.2014 г.– 2470.20 лв.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед на този изход на спора, въззивникът следва да заплати на ищеца направените от него в настоящата инстанция по разноски по делото в размер на 1220 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                      Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 23.01.2017 г., постановено по гр.дело № 1203/2016 г. по описа на К. районен съд.

 

        ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.К., бул.“Р.“ № ., да заплати на З.В.Д., ЕГН **********,***, направените във въззивната инстанция  разноски по делото в размер на 1220 лв. /хиляда двеста и двадесет лева/.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: