Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 258                        19.07.2017 г.                        гр.С. СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на двадесет и първи юни                      две хиляди и шестнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

         

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                       НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             

 

Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА ………………………………………….

Прокурор  ……………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1191 по описа за 2017 година.

 

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивните жалби на М.М.Т., подадена чрез сина й М.Н.С., и на К.Н.С., подадена чрез адв. И.Р., против решение № 178 от 23.02.2017 г., постановено по гр.дело № 905/2016 г. на С.районен съд.

 

          Въззивницата М.М.Т. обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска й за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размера над 549,80лв. до 2500 лв., като неоснователен и недоказан, както и отхвърлената претенция за сумата от 500 лв. за лишаването й от право да ползва  тавана на сградата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2015 г.

 

          Моли съдът да постанови решение, с което да отмени  решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД до размера на 2500 лв. – претендирано от нея обезщетение за причинени имуществени вреди.

 

          В срока по чл.263, ал.1 ГПК по жалбата на М.М.Т. не е постъпил писмен отговор от ответника К.Н.С..

          Въззивникът К.Н.С. счита, че решението на първоинстанционния съд в частта, с която е осъден да заплати на ищцата М.М.Т. сумата от 549,80 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, е незаконосъобразно, необосновано и недоказано. Намира, че в мотивите си съдът анализирайки доказателствата по делото прави противоречиви и неправилни изводи, както и че е игнорирал изводите направени от експертите в експертизата и съдебното заседание. Освен това счита, че съдът въпреки, че се е позовал на чл.172 от ГПК, изцяло е кредитирал показанията на сина на ищцата, а не е дал вяра на показанията на останалите свидетели. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика.

 

          Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в частта,     с която е осъден да заплати на ищцата сумата 549,80 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, както и сумата от 254,74 лв., представляваща направени по делото разноски, а в останалата част решението да остане в сила като правилно, законосъобразно и обосновано.

 

          В срока по чл.263, ал.1 ГПК по жалбата на ответника К.Н.С. е подаден писмен отговор от М.М.Т., чрез сина й М.Н.С., в който взема становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната част е правилно, добре обосновано и справедливо. Излага подробни съображения относно всички оплаквания направени с въззивната жалба на ищцата. Намира, че заключението на съда за причинна връзка между действията на ответника  и настъпилата вреда, е единствено възможният логически извод от събраните  доказателства – експертни заключения и свидетелски показания.

 

          Моли съдът да остави жалбата на ответника без уважение, като й  се присъдят направените по делото разноски. 

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

    Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.31, ал.2 от ЗС.

             Ищцата  М.М.Т. *** твърди в исковата си молба, че е собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с, идентификатор 68850.505.4.1.1, с адрес на имота: гр.С., ул. Д.№ ., етаж първи, апартамент № 1. Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.4; Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; Брой нива на обекта: 1-едно; Площ по документ: 109.00 кв.м. Към обекта има прилежащи части: три избени помещения север-юг и 1/2 ид.ч. - една втора идеална част от таванското помещение; Ниво: 1-едно; Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: няма; Под обекта: няма; Над обекта: 68850.505.4.1.2; съгласно описание по СХЕМА № 6612/26.08.2009 г. на СГКК Стара Загора, надлежно презаверена на 05.05.2010г.; а съгласно описание по Нотариален акт № 195 том IV дело 1850 от 06.07. 1990г, издаден от нотариуса при Старозагорски районен съд, описания имот представляващ: ЖИЛИЩЕ /АПАРТАМЕНТ/, находящо се в гр. Стара Загора, на първи етаж на жилищна сграда, на улица Димчо Стаев №56, построен с отстъпено право на строеж върху общинско дворно място, съставляващо парцел IV, в квартал 113 "в” - в гр. С., при граници: ул. Д. С., С. И., И. Д. и Н.И., състоящ се от: две спални, хол, всекидневна с ниша, баня, клозет, ЗАЕДНО с една тераса-южна, върху площ от 109 кв.м. площ, ЗАЕДНО с три избени помещения север- юг, ЗАЕДНО с 1/2 ид.част от таванското помещение, както и ЗАЕДНО с 1/2 ид. част от общите части на сградата, съгласно чл. 38 от ЗС и ЗАЕДНО с 1/2  ид. част от отстъпеното право на строеж върху дворното място, находящо се в гр. Стара Загора, адрес на поземления имот: ул. Димчо Стаев № 56.

Сградата представлява двуетажна къща, с един апартамент на етаж. Ищцата твърди, че се явява собственик на първия етаж и съответно на 1/2 от всички общи части на сградата и от правото на строеж. Ответникът К.Н.С., заедно с брат си -С. Н.С., били наследници на починалия им баща - Н. С. М. и като такива били съсобственици на втория етаж от къщата. Твърди, че през всичките години досега ответникът е единствен ползвател, както на апартамента на втория етаж на сградата, така и на сервизните помещения към него. Братът на ответника не живеел на този адрес, не използвал и някоя от общите части на сградата. От двамата, единствено ответникът обитавал жилището.

Твърди също, че от години ответникът използвал еднолично таванското помещение, от което ищцата притежава 1/2 идеална част, за която част ищцата редовно е плащала данъци. Ответникът от години не заплащал нищо на служба МДТ към ОБЩИНА С.Той всячески възпрепятствал достъпът й до тавана, като за целта изрязал кабелите на лампите, заедно с фасунгите и складирал на цялата площ на тавана множество отпадъчни вещи - счупени плочки, стари автомобилни гуми, стиропор, стари дюшеци, празни бутилки, кашони, демонтирана стара дограма, найлони, и др., част от които събирал и носел от контейнерите за смет. По целия под, освен всичко изброено, имало и нахвърляни счупени стъкла и бутилки, което правело достъпът до помещението невъзможен.

Въпреки, че притежава 1/2 идеална част от таванското помещение, поради изброените причини, ищцата била лишена от възможността да го ползва. Многократно, тя и синът й, се  опитвали да убедят ответника да разчисти. Провели множество разговори. В началото последният обещавал, че ще го стори. Впоследствие започнал да се отнася враждебно. Предложили му те да премахнат боклуците, на което ответникът започнал да отвръща с вербална агресия и да ги предупреждава да не му пипат нещата. На 14.04.2015г. ищцата и сина й сезирали Районна прокуратура гр. С. за поведението на ответника и лишаването й от правото да ползва имота с искане да го освободи от вещите си, за да може да упражнява в пълнота правата си на собственик. От С. били снети писмени сведения и бил предупреден по реда на чл.65 от ЗМВР. Това не предизвикало никаква промяна в неговите действия. Отпадъците продължавали да се трупат. Ищцата твърди, че плаща редовно  данък за този таван, а не е в състояние да го използва. Ответникът не плащал данъци, самият той нямал дори ток в жилището си от години.

Отделно от това, цялото помещение и покривът имали спешна нужда от ремонт, за необходимостта от който ответникът С. бил допринесъл, защото многократно се бил качвал върху покрива и „пренареждал” керемиди, без да разбира нищо и без да има ничие съгласие за това. Той не желаел да участва финансово в ремонт и да се направи необходимото от професионална фирма. Нещо повече, той не допускал никой специалист дори за оглед. Самостоятелното извършване на ремонтни дейности от нея не било нито във финансовите й възможности, нито била в състояние да предприеме такава стъпка поради поведението му.В резултат от действията на С. таванът вече бил напълно увреден. Покривът течал отвсякъде, мазилката и по четирите фасади се рушала, улуците били пълни с пръст, поради което вече били със скъсани носещи скоби - така не ставало вече въпрос за поддръжка, а за тоталната им смяна. Дървените ребра и дъсчената обшивка под керемидите била провиснала и се мокрела при всеки дъжд. Отделно от това, без никакво разрешение и по време, когато  бил сам в сградата, ответникът демонтирал тротоарните плочи пред нейните мазета и подкопал терена покрай външната им стена с повече от 50 см под ниво терен - с явна цел да може да влиза през една задна врата към един свой обект, който построил в дворното място, за който обект било установено, че не съществуват планове в Община С. и никога не е бил въвеждан в експлоатация. Поради тези му действия, мазилката и в двете й сутеренни помещения се рушала от влагата, защото освен всичко друго там, където било подкопано, било и най-ниската точка на парцела и при дъжд се събирали всички води. Почти всички общи части на сградата били компрометирани от системните деконструктивни действия на С., като имало и още - счупени стъкла на дограмата на стълбището, демонтирана брава на общ балкон и още отпадъци, но вече в двора - като например външна гума от трактор, която седяла под прозореца на нейната спалня. Така освен материалните щети, ответникът създавал и едно стресово съжителство.

Счита, че по този начин К.С. й нанася имуществена вреда. Същият я лишава и от възможността да ползва таванското помещение, за което счита, че й дължи обезщетение.

С уточняваща молба от 01.04.2016г. ищцата  прави уточнения относно претенциите си и конкретизира петитума на исковата молба.

Молбата към съда е,  след като се убеди в основателността на иска, да осъди ответника К.Н.С., с ЕГН ********** ***, да й заплати причинените от него имуществени вреди -  премахване на ограда с подпорна стена на сградата от към улицата и дренажна отводнителна тръба за двора, подкопаване на къщата и напукване на стените на сградата, разрушаване на вертикалната планировка на сградата, демонтиране на всички циментови плочи от вертикалната планировка пред нейните две мазета, намиращи се на югоизток и подкопаване на терена покрай външната стена с повече от 50 см под ниво терен, овлажняване на стените от външната им страна и разрушаване на мазилката в помещенията й и създаване на висока влага и мухъл в тях, които вреди възлизат в размер на 1400 лева; вреди по покрива на сградата, състоящи се в предизвикване на течове, разрушаване на мазилката и по четирите фасади, увреждане на улуците носещи скоби към тях, увреждания по дървените ребра и дъсчената обшивка под керемидите, възлизащи  в размер на 1000 лева; демонтаж на бравата и дръжката на балконската врата към общия балкон, счупени стъкла на дограмата на стълбището, изрязване на кабела за осветлението и демонтаж на фасунгите в таванското помещение, възлизащи в  размер на 100 лева, или всичко общо в размер на 2500лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за лишаване от правото й да ползва таванското помещение в размер общо на 500 лв. - за десет месеца по 50 лв., считано от 14.04.2015г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума.Претендира за направените по делото разноски.

В законоопределения едномесечен срок ответникът К.Н. Савов, е депозирал писмен отговор на исковата молба, като заявява, че предявените срещу него претенции са неоснователни. Не оспорва, че като наследник и законен правоприемник на баща си Н. С. М., той заедно с брат си С. Н.С., се явяват съсобственици и с ищцата М.М.Т. на общите части в процесната жилищна сграда, както и че . единствено ответника се явява ползвател на апартамента на втория етаж.

Оспорва всичко останало, описано в исковата молба - твърдението на ищцата, че от години бил ползвал еднолично таванското помещение, и че ползвайки го,   възпрепятствал достъпа на ищцата до него;  твърдението й, че изрязал кабелите на лампите, заедно с фасунгите, и че складирал на тавана множество отпадъчни вещи. Твърди, че ищцата винаги е имала достъп до таванското помещение, винаги е можела да го ползва, без да е била възпрепятствана от него. Това помещение било открито и всеки живеещ в къщата имал пряк достъп до него.

Твърденията на ищцата, че бил изрязал кабелите и фасунгите, и натрупал отпадъци в таванското помещение, били неверни, неоснователни и клеветнически. Посочените повреди по ел. инсталацията, както и натрупаните боклуци на тавана, не били  негово дело. Смята, че ако не са дело на ищцата, са причинени от бивши квартиранти, обитавали някога сградата.Твърденията на ищцата, че заради евентуалната липса на кабели и фасунги, и натрупани отпадъци, тя не можела да ползва таванското помещение, били несъстоятелни .Ако посочените от ищцата обстоятелства наистина се явявали пречка за ползването на таванското помещение, то те биха били пречка и за ответника да го ползва.

Ответникът твърди, че живее в нищета,тъй като е  безработен и болен, поради което няма възможност сам да разчисти таванското помещение. Ищцата била архитект и твърденията й за бедност били меко казано странни, като се имало предвид професията й. Той нямал и не е имал нищо против съвместно да разчистят таванското помещение от ненужните вещи, но ищцата не желаела да го стори.

Не оспорва нужда от ремонт за покрива, но това се дължало на естественото остаряване на материалите - все пак къщата била строена 1962 година. Но той не разполагал със средства за такъв ремонт, а ищцата не желаела да го извърши за своя сметка.

Невярно било твърдението, че не допускал никой специалист да извърши оглед на покрива. И да искал, не било възможно да го спре. Невярно било и твърдението, че не бил съгласен ремонтът да се направи от професионална фирма. Изразявал е съгласие, но не разполагал със средства за такъв ремонт.  Твърди, че „вината" за състоянието на покрива била колкото негова, толкова и на ищцата.

Оспорва твърдението на ищцата, че течовете от тавана били в резултат от негови действия. Точно обратното. Твърди, че се опитвал да поддържа покрива, като поне сменял счупени керемиди. Ищцата и това не правела, въпреки че можела да ползва сина си поне за такава дейност. Ако сам не бил сменил счупените керемиди със здрави, положението щяло да бъде още по-лошо. Течовете отивали върху обитавания от него етаж, а не върху този на ищцата. Всъщност нейното пълно бездействие било причината за това състояние на покрива.

Неверни      били и твърденията на ищцата, че демонтирал тротоарни плочки, че подкопал терена от към външната им стена, и че заради това мазилката в сутеренните и помещения се рушала, че била нарушена вертикалната планировка. Твърди, че не е сторил нищо от така описаното. Построената пристройка не била причина нито за течовете, нито за овлажнената й мазилка. Невъвеждането й в експлоатация по никакъв начин не се отразявало на положението на къщата до нея. Пристройката била построена съобразно нормативните изисквания на ЗУТ и не била причина за напукване стените на къщата. Твърди, че правото да предяви такава претенция е погасено по давност, тъй като са изминали повече от 5 години, откакто описаните дефекти следвало да са се проявили.

Неверни били и твърденията на ищцата за счупени от него стъкла на дограмата по стълбището, за демонтирана брава на общ балкон и за отпадъци на двора, създаващи и стресово съжителство. Не бил сторил нищо от така описаното. Впрочем, самото изброяване на тези обстоятелства, показвало, че ищцата е бездействала в тази насока, че  не желае да се грижи и за най-дребната поддръжка на общите части на сградата. Ответникът моли съдът да отхвърли  предявените искове, като неоснователни.

Не е спорно за страните, а и от представените  нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № .г. на Нотариус Р.Б., скица  № 15 – 80551/19.02.2016г. на СГКК С.,  схема № 15 – 68440/18.02.2015г. на СГКК С., удостоверение за данъчна оценка от 19.02.2016г. на Община С.,  се установява, че ищцата е собственик на недвижим имот:жилище, апартамент  № 1, с площ от 109 кв.м., находящо се в гр. С., ул. Д. № ., заедно с една тераса – южна, заедно с три избени помещения север- юг, заедно с  ½ ид.ч. от таванското помещение, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, заедно с ½ ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху дворното място. Същото жилище се намира на първия етаж в  двуетажна къща, в която ответникът, заедно с брат си, в качеството на наследници на своя баща, са съсобственици на другото находящо се на втория етаж на сградата жилище. Единствен ползвател на този имот е ответникът С..

 Ищцата твърди, че ответникът й пречи да ползва припадащата й се ½ ид.ч. от таванското помещение, тъй като същото е запълнено с отпадъци и ненужни вещи. В тази насока представя входирана до РП гр. С. жалба от името на сина на ищцата – М. С.. Образуваната преписка № 1632/2015г. по описа на РП гр. С. е завършила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 08.05.2015г., с което РП гр. С. е прекратила образувана преписка.

  Ищцата представя копия от писма, съотв. от Началник РДНСК ГР. С., с дати от 21.01.2005г., от 08.03.2005г. от 29.04.2005г., които са в отговор относно извършване на проверка и изясняване статута на построена от Н. М. сграда  в имота, в който се намира жилището на ищцата.

  По делото е изслушано заключение по назначена съдебно – техническа експертиза с вещо лице С. К.. Видно от заключението,  както и от отговорите на вещото лице, дадени в съдебно заседание, таванското помещение на процесната къща представлява общо помещение, което е свободно достъпно, без врата, с едно стълбище, от което се влиза директно в помещението.  В същото помещение са складирани различни материали, по цялата му площ са разхвърляни различни отпадъчни материали.

  Вещото лице е констатирало, че от източната и южната фасади на жилищната сграда има увреждания на пътеката от базалтови плочи, като са извадени около 8 кв.м. от съществуващи базалтови плочи. До южната фасада има долепена второстепенна постройка, като поради подкопаване към входната врата на изток на същата е налична възможност за събиране и задържане на вода при евентуални валежи. За да се осъществи отвеждане на дъждовните води от сградата към двора, за да се избегне мокрене на надосновните стени и проникване на влага в избените помещения, вещото лице е посочило, че е необходимо да бъде възстановена базалтовата пътека на част от източната и на около 6 м. от южната фасади на сградата. В тази връзка е изчислено количествено – стойностната сметка за ремонтните дейности: 217.22 лв. по възстановяване на базалтовите плочи; 346.54 лв. отстраняване повредите на вътрешната мазилка по стените. Констатирано е също, /в отговор на поставени от страните въпроси към вещото лице/, че на общия балкон към стълбищната клетка в сградата липсва брава.

  Съдът е възприел заключението като компетентно и добросъвестно изпълнено, вещото лице  е дало отговор на поставените от страните въпроси. Предвид направени от ищцата възражения, касаещи правилността на заключението, съдът е назначил и тройна съдебно – техническа експертиза. В отговор на поставените задачи вещото лице инж. К. Й. и инж. С. Г., са констатирали, че таванското помещение на процесната двуетажна сграда представлява общо подпокривно пространство, без отделни преграждения за собственици. Изпълнено е в груб вид, без мазилка по стени, без прозорци, без каса за врата, без врата. Достъпът до това помещение се осъществява от вътрешно стълбище, изградено в груб вид – бетонови стълби. В таванското помещение няма осветление, електрическия кабел на ел. инсталацията е срязан или не свързан. По цялата площ на помещението са складирани счупени керемиди, циментови торби, стар дървен материал, стара врата, строителни отпадъци, стари шишета, един сандък. Има опънати телове за простиране.

  При огледа на покрива, вещите лица са констатирали на няколко места пролуки, поради разместени керемиди, които пролуки са предпоставка за теч. Улуците и водосточните тръби са със скъсани на места  носещи скоби и се нуждаят от подмяна. Видими следи от течове има по стрехите и външната мазилка по фасади – северната фасада на сградата над банята на първия етаж, което се предполага, че е от теч на банята от втория етаж. В избеното помещение, собственост на ищцата има следи от влага и увредена – подкожушена мазилка, както и увредена мазилка  по стени общо 5.25 кв.м. Според експертите, тази влага по стените се дължи на липсата на настилка от юг край сградата. От тази южна страна на сградата липсват базалтовите плочи от пътеката.  Това увеличава възможността дъждовните води да проникват до над основните стени на избените помещения, разположени от тази страна на сградата. В тази връзка необходимите СМР вещите лица оценяват в размер на 549.80 лв.

 

Освен това, от заключението на вещото лице С. К., а и от последвалата тройна съдебно-техническа експертиза се установи, че единствената причина, поради която влагата в избеното помещение -собственост на С., не се вижда с просто око е, че по стените има поставена ламперия, с която проблемът е скрит. Предвид това, съдът намира за необосновани твърденията, че тъй като няма влага в останалите избени помещения, то тази в мазето на въззивницата Т. не е причинена в следствие действията на К.С.. Не става ясно по какъв начин това, че в избеното помещение на С. няма влага (или по-скоро не се вижда), означава, че той не е причинил пряко с действията си влагата в избеното помещение на М.Т..

Нещо повече, вещото лице К. констатира в приетото заключение, че „По пътеката към второстепенната едноетажна постройка, изградена на западната улична регулация (незаконната пристройка на С.) и долепена до южната фасада на процесната сграда, има подкопаване към входната врата от изток на същата, което е предпоставка за събиране и задържане на вода при евентуални валежи". От заключението на вещото лице се установи категорично,че с действията си К.С. е причинил установените вреди в избеното помещение на ищцата. От приетите в първата инстанция експертизи, а и от свидетелските показания, се установи, че пристройката пречи на отводняването на двора.

 

Настоящата инстанция приема, че в производството пред първата инстанция безспорно се установи, че вредите по мазето на М.Т. са причинени пряко от действията на ответника, като за това той дължи обезщетение. Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил други му. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва няколко елемента - деяние, противоправност, вина и причинна връзка, като законът изисква, за да се ангажира отговорността за непозволено увреждане, същите да са кумулативно дадени. По отношение на вината съществува законовата презумпция в полза на увредения, че поведението на причинителя на вредата е виновно, т.е вината на дееца се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Ето защо въззивният съд намира, че първия обективно съединен иск основателен и доказан.

 

Ето защо, изводите на С.районен съд в този смисъл, съдържащи се в мотивите на решението, са правилни. Въззивният съд намира, че е неоснователно и недоказано е твърдението във въззивната жалба, депозирана от К.С., че при постановяване на решението съдът е взел предвид единствено показанията на свидетеля С., който е и син на ищцата М.Т.. От мотивите в решението на районния съд става ясно, че всички доказателства по делото са взети предвид в тяхната цялост. Освен това, съдът подробно дава аргументи относно това, че не кредитира показанията на свидетеля Христов, в частта, относно премахването на базалтовите плочки. Последният базира твърденията си на собствения си логичен извод, че „би следвало да има остатъци от плочките, ако са били премахнати ", като това твърдение изцяло противоречи както на заключенията на двете съдебно-технически експертизи, така и на показанията на останалите разпитани по свидетели.

 

По отношение на втората претенция на ищцата и жалбоподателка Т. за обезщетение в размер на 1000 лева по отношение на счупените керемиди на покрива и повредените улуци на къщата:

 

Настоящата инстанция намира, че съгласно Закона за собствеността, а именно чл.41, който гласи, че „Всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.".

 

Изцяло в подкрепа на тази разпоредба, са и разпоредбите на чл.6, ал.1, т. 17. от Закона за управление на етажната собственост, според която собствениците са длъжни да: поддържат общите части на сградата и своя самостоятелен обект в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания начл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Според чл. 48, ал.1 от ЗУЕС Ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на собствениците. Съобразно ал.2 При ремонти на общите части с предимство се извършват дейности от строително-технически характер за привеждане на сградата в съответствие с мерките и указанията в техническия й паспорт.

В съответствие с ал.3 разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.

Също така съгласно чл. 51. ал.1 от ЗУЕС (Изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.): Разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят...".

 

В случая сградата е в съсобственост между ищцата, ответника, както и братът на ответника. Всеки от тях носи отговорността за поддържането на процесния имот. В тази насока тази претенция и съответно оплакване във въззивната жалба на въззивницата Т. се явяват неоснователни.

 

По отношение на трета претенция на ищцата и жалбоподателка Т. за обезщетение в размер на 100 лева по отношение на демонтираните брава и дръжка на балконската врата, както и изрязания кабел за осветлението и демонтираните фасунги, както и за обезщетение за лишаване от ползване на таванското помещение:

Съгласно чл.31,ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. За да бъде уважен иска, ищцата следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е съсобственица с ответника на процесния имот, че последният се ползва само от ответника, както и че е отправила писмено поискване до ответника да й се осигури възможност да ползва общата вещ. Следва да се докаже също и размера на претендираното обезщетение.

 

В случая, както се посочва по- горе, се установява, че ищцата и ответника са собственици на отделни самостоятелни обекти в жилищната сграда, заедно с отделните избени помещения на процесната сграда. При това положение следва да се приеме,че процесната сграда е в режим на етажна собственост. Подпокривното пространство във вида,в който съществува, по смисъла на чл.38 от ЗС, е обща част на сградата по предназначение. Когато общата вещ се използва лично само от някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от датата на писменото поискване.

 

 В случая, няма данни в подпокривното пространство да са обособени самостоятелни обекти. Тъй като това пространство е общо  между собствениците на самостоятелните обекти в сградата, то дяловете на отделните собственици в общите части следва да се определят по начина посочен в чл.40,ал.1 от ЗС. Следователно ищцата, в качеството си на собственик на отделен обект в етажната собственост има право да ползва процесното помещение, което е обща част на сградата, в която се намира самостоятелния й обект, съответно има право да претендира обезщетение за лишаването  от ползването на тази обща част. За да е основателен иска обаче следва да се установи, че ответникът ползва изцяло таванското помещение, с което лишава ищцата от възможността да го ползва и тя съобразно правата си. В конкретния случай, липсват доказателства относно твърдението на ищцата, че ответникът възпрепятства ползването й на таванското помещение. Видно от заключението на експертизите, както и от свидетелските показания, достъпът до таванското помещение е свободен, без врата, без каса за врата, като до там се стига по общо стълбище. Липсват данни относно някакви преграждения или пречки за достъпът на ищцата до това общо подпокривно пространство. Предявеният иск в тази му част се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

 

Освен това посочените от въззивницата Т. - щети, посочени по – горе, не са доказани във връзка с твърдените действия на ответника. Обективно няма доказана връзка между претендираните имуществените вреди  и поведението на ответника по отношение на претенцията за обезщетение за причинени вреди вследствие демонтаж на брава и дръжка на балконска врата към общия балкон, счупени стъкла на дограмата на стълбището, изрязване на кабела за осветлението и демонтаж на фасунгите в таванското помещение. Поради което и тези оплаквания във въззивната жалба на въззивницата Т. са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение.

 

Липсват също така доказателства, установяващи наличието на причинно-следствена връзка между противоправно поведение на другия въззивник С. и настъпилия вредоносен резултат по отношение на останалите горе посочени вещи на страните по делото. Ето защо, в тази част претенцията на въззивницата Т. се явява неоснователна и недоказана и като такава е следвало да бъде отхвърлена.

 

Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и  законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, изводите на съда съответстват изцяло на събраните по делото доказателства.

 

                   По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция въззивният съд счита, че тъй като се потвърждава изцяло обжалваното първоинстанционно решение, с което на практика се оставят без уважение и двете въззивни жалби, то разноските на страните пред въззивната инстанция следва да останат така както са направени.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 178 от 23.02.2017 г., постановено по гр.дело № 905/2016г. по описа на С.районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

           

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                            

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: