Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 229……………………06.07.2017 година…….………Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав на шести юни……………..……...………………………………….……Година 2017              

В открито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

   

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                       

                        

 

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА…………………………………….………………

Прокурор………………………………………………………………………..……..

като разгледа докладваното от…………………………….съдията Р.ТИХОЛОВА     

въззивно гражданско дело номер 1206………..по описа за 2017…………година.

 

        Обжалвано е решение № 223 от 09.03.2017 г., постановено по гр.дело № 1803/2016 г. по описа на С. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К.М.Р. срещу Г.Г.Г. иск по чл.87, ал.3 ЗЗД – за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка.

 

        Въззивницата К.М.Р., чрез пълномощника си адв.И.И., счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. По делото  било установено, че за прехвърлителката не са полагани грижи и не е давана издръжка, въпреки недостатъка от средства. Твърди, че няма достъп до прехвърленото жилище. Не се установили разходите по ремонта на същото. Първоинстанционният съд неправилно интерпретирал фактите и доказателствата по делото. Моли решението да бъде отменено изцяло и бъде уважен предявения иск. По отношение на насрещния иск  счита, че ако съдът го уважи, то това трябва да е в доказаните от експертизите по делото размери. Претендира за разноските за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание са представени подробни писмени бележки.

 

        Въззиваемата Г.Г.Г. не е подала писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В съдебно заседание, чрез адв.З. К. , моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и потвърдено решението на районния съд. Представя писмени бележки.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Ищцата К.М.Р. твърди в исковата молба, че на 22.08.2013 г. със съпруга си Р. М. Р. прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане собствения си апартамент, находящ се в гр.С.. ул. “.” № ., вх.., ет.., ап.., който договор бил обективиран в н.а. № ., т., н.д. № . г. по описа на нотариуса при С. районен съд. В договора било посочено, че прехвърлителите  си запазват безвъзмездно вещното право на ползване на целия имот докато са живи, а приобретателят Г.Г.Г. се задължила да поеме гледането и издръжката на двамата прехвърлители лично или чрез друго лице, като им осигури нормален и спокоен живот, какъвто са водили до датата на сделката, докато са живи. Ищцата твърди, че след прехвърлянето на апартамента, ответницата се настанила в него и не им осигурявала достъп. Не осигурила и нормален и спокоен живот и не полагала никакви грижи за прехвърлителите. След смъртта на съпруга й Р. М. Р. и с оглед на напредване на възрастта й ищцата не можела да се издържа сама. Средствата от пенсията й били крайно недостатъчни за необходимата издръжка, а и не можела да ползва имота. Били проведени многократни разговори по телефона, но нямало развитие. Ответницата заплашвала ищцата. На 15.03.2016 г. изпратила нотариална покана  с искане да й осигури достъп и ползване на целия имот от ищцата. Поканата била връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК. Моли съдът да постанови решение, с което да развали договора за прехвърляне на недвижим имот – апартамент срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а. № ., т.., н.д. №. г. по описа на нотариуса при Старозагорски районен съд.

 

        Ответницата Г.Г.Г. не оспорва обстоятелството, че на 22.08.2013 г. между нея, от една страна като приобретател, и ищцата К.М.Р., която била нейна баба по майчина линия, и Р. М. Р. - съпруг на ищцата, е сключен договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот - апартамент срещу задължение за издръжка и гледане № 180/2013 г. на нотариус Г. В.. Апартаментът бил придобит срещу задължението за гледане и издръжка на прехвърлителите, лично или чрез трето лице, като им осигури нормален и спокоен живот, какъвто са водили досега, докато са живи, като прехвърлителите си запазили безвъзмездно вещното право на ползване на целия имот докато са живи. Твърди, че от сключване на договора през 2013 г. непосредствени грижи за прехвърлителните били полагали от нея и нейните родители - полагала грижи и осигурявала средства за издръжка, осигурявала храна, медикаменти и всичко необходимо за тях, въпреки, че не са обитавали заедно едно жилище. Твърди, че през 2013 г. прехвърлителите имали неплатени задължения за консумирана ел.енергия и вода, които тя заплатила. Извършила ремонт и обзавеждане на апартамента с всичко необходимо. До смъртта на Р. Р.- 27.04.2014 г., прехвърлителите продължили да живеят в къщата си в с.Б., макар че имали запазено право на ползване върху апартамента. В селото прехвърлителите били посещавани регулярно от ответницата и от нейните родители, като им е осигурявано всичко необходимо - храна, лекарства, лекарска помощ. По време на боледуване, покойният съпруг на ищцата бил посещаван редовно в болница от ответницата и от нейните родители. След смъртта на съпруга си, ищцата се  преместила в гр.С. и заживяла в семейството на дъщеря си - майката на ответницата, където изцяло е била поета нейната издръжка, включително разходи за отопление, вода, телефон, храна и др. Ищцата доброволно напуснала жилището на родителите на ответницата през месец март 2015 г. и се преместила да живее на село. Там била посещавана ежеседмично от ответницата или нейните родители, които я снабдявали с необходимите за нея продукти. В един момент ищцата заявила, че не желае ответницата и нейните родители да я посещават на село, че искала да подпомогне другата си дъщеря и започнала да отказва всякакви грижи и издръжка от доверителката и от нейните родители, даже не ги допускала в дома си, с което попречила за изпълнението на договорните задължения по сключения договор. Ищцата отказала и получаването на издръжка от ответницата, отказвайки да получи изпратения от нея паричен превод - издръжка за месеците април и май. Твърди, че при сключване на договора, както ответницата, така и прехвърлителите не са обитавали процесното жилище, тъй като то било отдадено под наем на трето лице. След прекратяване на договора, жилището е било оставено от наемателя във вид, негоден за обитаване и нормално ползване, поради което ответницата направила ремонт и закупила ново обзавеждане. По време на сключване на договора, прехвърлителите са живеели на село и след сключването му продължили да живеят там.

 

        При условията на евентуалност ответницата е предявила насрещни искове с правно основание чл.72 ЗС за заплащане от ищцата на направените от ответницата ремонти и обзавеждане в имота и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на направените разходи за гледане и издръжка на прехвърлителите за периода от 22.08.2013 г. до 27.04.2014 г. за прехвърлителя Р. М. Р. и за прехвърлителката К.М.Р. от 22.08.2013 г. до м. април 2015 г., както и за задълженията на прехвърлителите за консумирани от тях ел.енергия и вода за периода преди сключване на договора. Твърди, че направеният ремонт възлизал на 12669 лв. и включвал: закупени и вложени в ремонта строителни материали и подово покритие за 3000 лв.; смяна на дограма - прозорци и врати за 3000лв. (труд и материали); поставяне на фибран -тавани и стени- 82 кв.м. за 574 лв.; шпакловка тавани и стени 182кв.м. за 874 лв.; поставяне на гипсокартон за 300 лв.; мрежа за шпакловка за 273 лв.; боядисване с латекс за 546 лв.; обръщане на врати и прозорци за 312 лв.; цялостен ремонт на баня за 3000 лв. (труд и материали); поставяне на теракот за 200 лв.; подмяна на контактни ключове за 80 лв.; подмяна на ел.инсталация за 60 лв.; щори за 450 лв. Твърди, че в апартамента е закупено и монтирано ново обзавеждане, на стойност 6497 лв., а именно: климатик марка „ВЕКО" за 1349 лв. и монтаж - 190.00 лв.; бойлер ,,Теси" за 239.00 лв.; диван за 799 лв.; холна секция за 295 лв.; плот вгр.веко за 399 лв.; фурна, вградена „ВЕКО" за 419 лв.; пералня „Веко" за 599 лв.; ел.кана ,.Веко" за 49 лв.; комплект спалня за 1000 лв. и кухненско обзавеждане. Твърди, че след прехвърляне на собствеността платила на 28.08.2013 г. задължения на прехвърлителите към ЕВН за консумирана, но неплатена ел.енергия в размер на 1250 лв. и 392.91 лв. за вода. При условията на евентуалност  предявява против ищцата осъдителен иск за сумата от 1400 лв., представляващи паричната равностойност на престираните по договора гледане и издръжка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното и изплащане, като за прехвърлителя Роглев определя грижите и издръжката за периода 22.08.2013 г. до 27.04.2014 г. по 50 лв. месечно - 400 лв., а за прехвърлителката Р. - от 22.08.2013 г. до м.април 2015 г. - 1000 лв.

 

        Ответницата по насрещния иск оспорва исковете като неоснователни. Счита, че жилището не било за ремонт. Имало всички необходими уреди и обзавеждане, за да бъде обитавано. В жилището имало два броя климатици, холова гарнитура, кухненско оборудване. Настилката е била от теракот, който не е бил захабен, за да бъде подменян. Твърди, че ремонтът е извършен без нейно съгласие и без нейно знание, като цялата налична техника, легла, холови гарнитури били изнесени от апартамента без нейно разрешение и знание. Затова иска да й бъдат върнати или възстановени всички вещи и обзавеждане в апартамента към датата на прехвърлянето на имота - 22.08.2013 г. Стойността на обзавеждането възлизало на 20000 лв. Счита за неоснователна претенцията за плащане и възстановяване на платени суми за ел. енергия и вода от датата на прехвърлянето на имота - 22.08.2013 год. до настоящия момент. Това били задължения на ответника, които произтичат от прехвърлянето на апартамента.

 

        Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че родителите на ответницата са полагали грижи за ищцата и за съпруга й преди да почине и че след смъртта му ищцата е отказала без основание да получава грижи в натура, а по отношение на издръжката не били налице доказателства за недостиг на средства. Поради това отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

       

        По делото не е спорно, че с договор от 22.08.2013 г., обективиран в нот.акт № ., т.., рег. № . н.д. №. от . г. на нотариус Г. В., рег. № . на НК, Р. М. Р. и К.М.Р. са прехвърлили на Г.Г.Г.  апартамент, находящ се в гр.С., ул. “.” № ., вх.., ет.., ап.., срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителите, лично или чрез трето лице; осигуряване на нормален и спокоен живот, какъвто са водили досега, докато са живи. Прехвърлителите си запазили безвъзмездно вещното право на ползване на целия имот докато са живи. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че преди сделката и след това прехвърлителите живеели в с.Б., а процесният апартамент бил даван под наем. През 2013 г. наемателката натрупала задължения за ток и вода, които били платени от ответницата. След прехвърлянето на апартамента ответницата започнала ремонт. Прехвърлителят Р. М. Р. починал на 27.04.2014 г. След неговата смърт ищцата се преместила да живее при родителите на ответницата в гр.С., кв. “С.”. Там живяла до м.март- април на 2015 г., след което се върнала на село. Причината за това остава неизяснена. Известно време след това родителите на ответницата я посещавали през почивните дни, но с държанието си тя им показала, че са нежелани и отказала всякакви грижи. Тогава ответницата й изпратила пари за издръжка за м.март и м.април 2016 г. с пощенски записи. Ищцата отказала да ги получи.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:

 

        По правило насрещните права и задължения на прехвърлителя и на приобретателя по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка не са определени в закона - договорът е ненаименован, поради което тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуване на волята им съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения, например да се живее в общо домакинство, не може да се предполага. Намерение страните да се обвържат от такова задължение не може да бъде установено и от обстоятелствата, при които е сключен договорът: прехвърлителите са живеели трайно в с.Б.. Следователно, с оглед естеството на поетото от приобретателката правно задължение, местоизпълнението съвпада с местожителството на праводателите към момента на пораждане на правоотношението – арг. чл.68, предл.3 ЗЗД. Затова е без значение обстоятелството, че ищцата е напуснала дома на майката на ответницата в гр.С. и се е върнала на село.

 

        В договора задължението на приобретателката не е детайлизирано в какво конкретно се състои престацията за гледане и издръжка. В случай като този длъжникът трябва да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам, и да осигурява цялата издръжка за храна, текущи разноски  за заплащане на ток, вода, отопление, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /Р 82- 2011- ІV г.о.; Р 20- 2015- ІV г.о. на ВКС/. След като  в случая ответницата се е задължила да осигурява на прехвърлителите начина на живот, който са водили до момента, при преценка обема на насрещната престация трябва да се вземе предвид социалния, здравословния и жизнен стандарт на праводателите към момента на сключване на договора и съответните им изменения. За обема на дължимата издръжка е ирелевантно обстоятелството дали праводателите имат възможност да се издържат сами от имуществото и доходите си.

 

        Изискуемостта на задължението на приобретателката настъпва веднага,  в момента на прехвърляне на правото на собственост, поради което тя трябва ежедневно, непрекъснато и непосредствено или чрез трети лица, както е уговорено, да полага грижи и да дава издръжка на прехвърлителите. Тъй като ответницата е тази, която трябва да установи в процеса на доказване точното, цялостното и добросъвестното /арг. чл.63 ЗЗД/ изпълнение на непаричната престация, ищецът не следва да посочва нито в какво се изразява неизпълнението, нито да доказва това неизпълнение /Р 217- 2011- ІІІ г.о. на ВКС/. В случая такова доказване не е проведено. От показанията на свидетелите Бончо Йорданов Маринов и Грозьо Господинов Грозев се установява, че родителите на ответницата са ходили на село всяка събота и неделя. Посещенията на родителите на ответницата в почивните дни не означава пълно изпълнение, каквото се дължи, защото задълженията за гледане  трябва да бъдат изпълнявани ежедневно и непрекъснато – нито спорадично, нито периодично /Р 1159- 1994- ІІ г.о.; Р 1- 2004- ІІ г.о.; Р 737- 2004- ІІ г.о.; Р 633- 2002 г.- ІІ г.о.; Р 592-1996- ІІ г.о.; Р 653- 2002- ІІ г.о.; Р 35- 1999- ІІ г.о. на ВКС/. По делото няма никакви доказателства и за това как е изпълнявано задължението приживе на съпруга на ищцата. Още след сключването на договора ответницата, респ. родителите й като трети лица, е следвало да доставя хранителните продукти, да приготвят храна за прехвърлителите, да заплаща дървата за огрев, да закупува за своя сметка медикаменти и пр. и то без да се отчитат материалните възможности на прехвърлителя, което тя не е правила /Р по гр.д. № 1124/2001 г. на ВКС, ІІ г.о.; Р 216- 1996- ІІ г.о.; Р по гр.д. № 324/2001 г. на ВКС, ІІ г.о.; Р 845- 2004- ІІ г.о.; Р 653- 2002- ІІ г.о.; Р 319-2004- ІІ г.о. на ВКС/. Нито един от свидетелите не посочи, че ответницата е посещавала прехвърлителите на село. Обстоятелството, че свидетелят Г. твърди, че ищцата не се е оплаквала, че не се грижат за нея, не означава, че задълженията по договора са били изпълнявани. Затова съдът приема, че е налице неизпълнение на задълженията по договора. Неизпълнението е изцяло по причина, за която ответницата отговаря /Р 386-2003- ІІ г.о.; Р 1159- 1994- ІІ г.о.; Р 1169-1986- ІІ г.о. на ВКС/.

 

        Прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, се поставя в забава. Това обаче не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява в натура или в пари. При отказ да се приеме натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не следва да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация. За да е точно изпълнението на задължението паричната издръжка трябва да се съизмерява с ежемесечната нужда на праводателя за удовлетворяване на неговия социален, здравословен и житейски стандарт. Материалните възможности на праводателя представляват ирелевантно обстоятелство именно защото длъжникът трябва да му осигурява нормален начин на живот. Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, потребителският разход средно на едно лице за 2015 г. е 324 лв. По делото е установено, че ответницата е изпратила на ищцата на два пъти по 50 лв., което е много под средния месечен разход за едно лице. След като ищцата с поведението си е показала, че родителите на ответницата са нежелани /свид. Г./, то е следвало ответницата или сама да започне да полага нужните грижи и да дава натурална издръжка, или да плаща такава, но в размер, който да осигурява нормален начин на живот на ищцата. Извършените плащания са частично изпълнение, а кредиторът не може да бъде заставен да приеме такова изпълнение.

 

        С оглед на тези съображения съдът намира, че предпоставките на чл.87 ЗЗД за разваляне на сключения договор са налице.Тъй като ищцата е прехвърлителка и съпруга на другия прехвърлител, а не е спорно, че имотът, предмет на сделката, е бил съпружеска имуществена общност, тя може да иска развалянето на договора за гледане и издръжка за своята част, както и до размера на субективните си права, произтичащи от наследяването. Наследниците на починалия праводател могат да упражнят правото да развалят договора по отношение на неизправния длъжник в обема на притежаваните от тях права, т. е. съобразно дела си от наследството, а не и по отношение на целия договор – ТР № 30/1981 г., т.3. В случая наследодателят Р. М. Р. е оставил като наследници съпруга - ищцата по делото, две дъщери – П. Р.а Р. и С.Р. Р., и двама внука – М. И. Я. и Б. И. Я. - деца на починалата му дъщеря Л. Р. Я.. Наследствените права на ищцата от частта на починалия й съпруг при така установените наследници е 1/8 идеална част. Следователно, тя може да претендира за разваляне на договора общо за 5/8 идеални части от процесния апартамент /½ ид.ч. нейни лични и ¼ ид.ч. от починалия си съпруг/. Затова развалянето на договора поради неизпълнение следва да се осъществи частично.

 

        По отношение на насрещния иск: Ответницата Г.Г.Г. е предявила насрещен иск за заплащане на сумата от 12669 лв., представляваща стойността на извършените от нея ремонти в процесното жилище, както са описани по-горе; 6497 лв. за закупеното и монтирано обзавеждане, както е посочено по-горе; 1250 лв. за платените от нея задължения за консумирана ел. енергия за минал период и 392.91 лв. за консумирана вода за минал период. Искът е предявен при условията на евентуалност, поради което основателността на иска за разваляне на договора за гледане и издръжка е основание да бъде разгледан и насрещният иск.

                  

        Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона. Следователно,  договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и даване на издръжка е основание за придобиване на собственост върху имота, предмет на сделката. Когато по-късно това придобивно основание е унищожено, развалено или отменено, приобретателят следва да бъде обезщетен за извършените от него подобрения. Това е така, защото обратното действие на унищожаването, развалянето или отменяването не засяга правоотношенията, възникнали от подобряването на вещта. Това е юридически факт, който стои извън съставите на придобивното основание и не представлява дадено по смисъла на чл.88 ЗЗД. Тези отношения следва да бъдат уредени на базата на неоснователното обогатяване.

 

        В настоящия случай за подобрителя следва да намери приложение разпоредбата на чл.74, ал.1, тъй като е недобросъвестен поради това, че неговото поведение е причина за разваляне на придобивното му основание/р.ІV.11, ППлВС № 6/1974 г./. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота не подлежат на заплащане, тъй като не съставляват подобрение. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че извършените в апартамента СМР са на стойност 8830.29 лв. без печалба и ДДС, каквито по делото няма данни да са плащани. Видно от подробната КСС, като СМР е включен 1 бр. бойлер за 287.06 лв., която стойност не следва да се включва в обезщетението, тъй като бойлерът е движимост, която лесно може да бъде отделена от имота, без да го увреди. За останалите вещи от обзавеждането, за които ищцата претендира обезщетение, а именно: климатик марка „ВЕКО”; диван; холна секция; пералня „Веко”; ел.кана ,.Веко” и комплект спалня обезщетение също не се дължи по горните съображения. Вещото лице от съдебно- техническата експертиза дава заключение, че в следствие  на направените ремонти стойността на процесния апартамент е с увеличена стойност от 4720.13 лв.

 

        Обстоятелството, че подобрителят е недобросъвестен не ограничават съда да даде търсената защита за присъждане на стойността на подобренията.. В този смисъл са изложените в исковата молба твърдения и предявен петитум, а в основата на това субективно право както на добросъвестния владелец, така и на недобросъвестния такъв, стои принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Съгласно чл.74, ал.1 ЗС в този случай се присъжда по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на подобренията. В случая искът следва да бъде уважен за 4720.13 лв. според заключението на вещото лице. Възражението за прихващане на ответницата по насрещния иск е недоказано. Не се събраха доказателства нито за вещите, които се твърдят, че са били в процесния имот, нито за стойността им.

 

        По отношение на претенцията за сумата от 1400 лв., представляващи паричната равностойност на престираните по договора гледане и издръжка:        Сумата не се дължи, тъй като по делото не се установи ответницата да е престирала грижи и да е давала издръжка на прехвърлителите. Имуществото й поради пълното неизпълнение на договора не е намаляло /Р 1238-2008-V г.о. на ВКС/.

 

        По отношение на претенцията за плащане на сумата от 1250 лв. за платени задължения на прехвърлителите за ел. енергия и 392.91 лв. за вода насрещният иск е неоснователен. Това плащане не е престация по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, не представлява нещо дадено по смисъла на чл.88 ЗЗД и няма никаква връзка с първоначалния иск за развалянето на договора. Прихващане също не може да бъде извършено, тъй като претенцията на ищцата по първоначалния иск не е парична.

 

        С оглед на изхода на делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 2160 лв. за държавна такса и възнаграждение за един адвокат, а ищцата на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ответницата разноски по делото в размер на 1400 лв.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                   Р   Е     Ш      И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 223 от 09.03.2017 г., постановено по гр.дело № 1803/2016 г. по описа на С. районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от К.М.Р. срещу Г.Г.И. иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за гледане и издръжка за 5/8 ид.части, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        РАЗВАЛЯ на основание чл.87, ал.3, във връзка с ал.1 ЗЗД договора от 22.08.2013 г., оформен в нот.акт № . т.., рег. №., н.д..г. на нотариус Г. В. с №.по списъка на Нотариалната камара, за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка на апартамент № 16, находящ се в гр.С., ул. “.” № ., вх.., ет.състоящ се от спалня, дневна, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 68.98 кв.м, с идентификатор 68850.514.19.1.16, с идентификатори на съседните имоти:  на същия етаж 68850.514.19.1.15, под обекта 68850.514.19.1.12 и над обекта 68850.514.19.1.20, заедно с прилежащото таванско помещение № 16, с полезна площ от 10.26 кв.м, избено помещение с полезна площ от 9.56 кв.м и 2,586% от ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място с идентификатор 68850.514.19, сключен между Р. М. Р., починал на 27.04.2014 г., и К.М.Р. ***, ЕГН **********, като прехвърлители, и Г.Г.Г. ***, ЕГН **********, като приобретателка, до размера на 5/8 ид.части, поради неизпълнение.

 

        ПОТВЪРЖДАВА решението по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД в останалата част.

 

        ОСЪЖДА на основание чл.74 ЗС  К.М.Р. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 4720.13 лв. /четири хиляди седемстотин и двадесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща по- малката сума между увеличената стойност на процесния апартамент вследствие на извършените СМР и действителните разходи за СМР, като ОТХВЪРЛЯ този иск в останалата му част- над присъдените 4720 лв. до претендираните 19166 лв. като неоснователен.

 

        ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.Г. ***, ЕГН **********, срещу К.М.Р. ***, ЕГН **********, иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, за връщане на сумата общо 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляващи  равностойността на положените грижи и дадената издръжка за периода 22.08.2013 г. до м.април 2015 г. за прехвърлителите Р. М. Р., починал на 2.04.2014 г., и К.М.Р. по договора от 22.08.2013 г., оформен в н.а. №., т., рег. № ., н.д.. г. на нотариус Г. В. с № 388 по списъка на Нотариалната камара, за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка на апартамент №., находящ се в гр. С., ул. “.” № ., вх.., ет.като неоснователен.

 

        ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.Г. ***, ЕГН **********, срещу К.М.Р. ***, ЕГН **********, иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на сумата от общо 1642.91 лв. /хиляда шестстотин четиридесет и два лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща стойността на платени задължения на Р. М. Р., починал на 27.04.2014 г., и К.М.Р. за консумирана от тях ел.енергия и вода за минал период- преди 22.08.2013 г., като неоснователен.

                  

        ОСЪЖДА Г.Г.Г. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на К.М.Р. ***, ЕГН **********, сумата от 2160 лв. /две хиляди сто и шестдесет лева/, представляваща направените по делото разноски съразмерно на уважената част на иска.

 

        ОСЪЖДА К.М.Р. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляваща направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената  част на иска.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок жт връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: