Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер…244…………………13.07.2017 година……………..Град Стара Загора    

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………..Втори граждански състав

На…тринадесети юни..…………………………….…………………..Година 2017

В публичното заседание в следния състав:  

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                        

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ     

                        

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар Стойка Стоилова………………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

въззивно гражданско дело номер 1209……по описа за 2017…………...година.

 

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Д. Т. Д.чрез адв. Д.Г. против решение № 88/25.01.2017 г. по гр. д. № 2462/2016 г. на С. районен съд, в частта, с която е признато за установено по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че въззивницата дължи на М.Н.П. сумата от 978,09 лв. представляваща задължение по договор за наем на земеделска земя за стопанската 2013 г./2014 г. и сумата от 1131,75 лв. представляваща задължение по договор за наем на земеделска земя за стопанската 2014 г./2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 01.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1532/2016 г., на С. районен съд.

Във въззивната жалба се сочи, че районният съд неправилно е приел, че наемната цена се дължи като парична равностойност, а не в натура – зърно. Сочи, че в договора за наем начинът на наемното плащане е определен в натура, като датата и мястото се оповестяват с обява. По делото били представени обявите, които се поставяли на видни места вкл. и в сградата на кметството, а поставянето им се удостоверявало с протоколи подписани от две лица. В тази връзка неправилно съдът кредитирал свидетелските показания по делото. Неправилно съдът приел, че било постигнато съгласие наемодателите да могат да изберат плащане в пари през следващата година. Не било обсъдено възражението, че не бил настъпил падежа на заплащане на рентата в пари за стопанската 2014 г./2015 г. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение било подадено преди настъпване на изискуемостта на вземането в пари за стопанската 2014 г./2015 г. За стопанската 2013 г./2014 г. ищецът получил плащане в олио и следователно се бил съгласил на натурално заплащане, като е трябвало да получи останалата част от дълга в зърно, а не в пари. Въпреки, че бил надлежно известен не се явил да получи полагаемото му се по договора за наем в натура. Оспорва се и размера на претенцията, тъй като страните по договора уговорили, че се извършва плащане само на действително обработваемата земя, а съгласно приетите по делото писмени доказателства се установявало, че ответницата не обработвала цялата площ на отдадената й под наем земя. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца в производството М.П., като в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция се явява лично и с процесуален представител адв. М. С., взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение, претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита. Поради това първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на С. районен съд, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт, още повече, че във въззивната жалба не се съдържат различни възражения от тези изложени в отговора на исковата молба.

         Във връзка с доводите по въззивната жалба, които възпроизвеждат възраженията направени в отговора на исковата молба, подробно обсъдени от първата инстанция, които се споделят и от настоящата, следва да се добави следното:

С. районен съд, е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Това е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. Той е налице винаги, когато длъжникът оспори вземането на кредитора чрез продаване на възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С предявяване на този иск се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително изпълнение. ЗП Дарина Динева е подала възражение срещу издадена заповед за изпълнение в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, което обуславя наличието на правен интерес по отношение ищеца от предявяване на иска.

Неоснователни са възраженията във връзка с представените от ответницата по делото обяви и протоколи към тях, с които било оповестено на коя дата е щяла да бъде предавана дължимата рента. Обявите приложени към делото не носят подписи, а протоколите са подписани от две лица, които обаче ответницата не е искала да бъдат разпитани като свидетели. Вярно е, че протоколите са свидетелстващи документи, но от една страна те не са официални свидетелстващи документи /а частни такива/, а от друга те ползват ответницата по делото. Поради това тези документи не притежават материална доказателствена сила. При обсъждане на посочените писмени доказателства с гласните доказателства събрани по делото, съдът дава вяра на разпитаните по делото свидетели И. Н. и М. Д. /също наемодатели на ответницата/, които споделят пред съда свои лични впечатления по повод обявленията за получаване на рентата. Двамата свидетели безпротиворечиво сочат, че не са виждали залепени обяви, като са поддържали връзка с ответницата или нейните родители по телефона почти непрестанно. В редките случаи когато са получавали изпълнение от нея по сключените между тях договори това не е ставало на предварително определени места посочени с обявления, а по договорка между страните. При това положение не може да бъде дадена вяра на твърдението на ответницата, че представените по делото обяви са били сложени на видни места както се твърди във въззивната жалба, още повече, че св. Д. сочи, че в гр. М. никога не е раздавано зърно. Освен това и двамата свидетели изясняват, че е практика много от наемателите да взимат своята рента в пари, което съчетано с показанията им частта за комуникация по телефона с ответницата също води до извода, че обяви не са били залепени.

По отношение на възражението за ненастъпил падеж на задължението за стопанската 2014г./2015 г., съдът намира, че дори и да се приеме за основателно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в тази му част е преждевременно, към настоящия момент падежът и на това задължение е настъпил. Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, а към настоящия момент безспорно месец октомври 2016 г. е минал, без да е налице плащане от страна на ответницата на задължението й за стопанската 2014 г. – 2015 г.

Действително ищецът е получил за стопанската 2013 г./2014 г. част от полагащата му се рента в натура /37 литра олио/, но от това обстоятелство не може да се направи извод, че следва да чака получаването на останалата част от рентата също в натура зърно вече три години. Не е спорно, че съгласно договора за наем на земеделска земя плащанията се извършват в натура, но срокът е едномесечен от прибиране на реколтата от съответната култура. В случай, че не бъде спазен посоченият срок за наемодателя се поражда правото да получи левовата равностойност на неполучените количества. Поради настъпилата забава за ответницата по делото за ищеца се е породило правото да получи съответната сума вместо дължимата му рента в зърно. Неправилно е застъпеното разбиране във въззивната жалба, че договорът предвиждал само получаване на рентата в натура, тъй като в договора изрично е предвидена възможност за получаване на плащане в случай на забава на наемателката, каквато по делото е установена.

Неоснователни са възраженията и относно размера на уважената искова претенция, който са обосновани с твърдението, че ответницата не обработвала всички имоти на ищеца от 38 дка, а само 30 дка, които били заявени пред Държавен фонд „Земеделие“ за подпомагане. Съдът не възприема довода, че за подпомагане се декларират само имоти, които реално се обработват, тъй като не съществува зависимост между подпомагането от страна на държавата и възможността на наемателката да обработва наетите от нея земи. Възможно е наемателката на земите изобщо да не заяви обработваеми имоти за подпомагане от страна на държавата, но това не води до извод, че тя действително не обработва същите. Доказателства, които да водят до несъмнен извод, че ответницата реално е обработвала по-малко от 38 дка не са представени. Отделно от това размерът на субсидиите се изчислява съгласно общо допустима за подпомагане площ /н-р за млади земеделски стопани първите 300 дка/, което води до извода, че има хипотези при които държавата предоставя субсидии за определена допустима площ, която е част от цялата обработваема площ. Освен това правилно районният съд е отбелязал, че уговорените плащания в натура в договора за наем на земеделска земя са за всичките 38 дка, а не по-малко, като на ищеца за стопанската 2013г./2014 г. са му дадени 37 литра олио съответстващи на цялата площ на отдадената под наем земя / ведомост - л.22 от първоинстанционното дело/.

Ответницата по делото не твърди и съответно не установява пред въззивния съд /с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК/, че е погасила своето задължение, поради което предявеният иск се явява основателен за посочения размер и период.

Поради съвпадане на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция с тези на районния съд първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изход на правния спор, предмет на настоящото въззивно производство, въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред С. окръжен съд – договор за правна защита и съдействие от 13.06.2017 г. /л. 16 от второинст. дело/.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1, пр. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 

        Мотивиран от гореизложеното, С.ят окръжен съд

 

                  Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 88/25.01.2017 г., постановено по гр.д. № 2462/2016 г. по описа на С.я районен съд.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК Д. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на М.Н.П., ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 200 /двеста/ лева, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция - адвокатско възнаграждение.

 

 

 Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:                    1.

 

 

 

                                                                                              2.