Р Е Ш Е Н И Е

 

   248                                            18.07.2017 г.                         гр. С.   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa двадесет и осми юни                               две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                  

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1219 по описа за 2017 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Община К., представлявана от Г. С. – кмет, подадена чрез старши юрисконсулт М. Т. И.,против решение № 142 от 05.04.2017 г., постановено по гр.дело № 329/2017 г. по описа на К. районен съд, с което се признава за установено по отношение на Община К., че Д.Х.Д. е собственик въз основа на наследство и давностно владение на следният имот: поземлен имот с идентификатор №  83106.38.126, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ш., община К., одобрени със Заповед № РД-18-94/ 29.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с. Ш., местност „П.“, с площ от 545 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, Начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – IV, при съседи на имота – №№ 83106.38.127, 83106.38.158, 83106.38.161, 83106.38.123, 83106.38.125 и 83106.38.119; присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Моли съдът да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск от ищцата, като неоснователен и недоказан, както и да присъди направените пред двете инстанции разноски.

 

Въззиваемата страна Д.Х.Д., чрез адв. А.Т., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения в отговора си и моли съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да й присъди направените разноски по делото.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

 

Производството е по предявен установителен иск за собственост с правно основание в чл.124 ал.1 ГПК.

                       

Ищцата Д.Х.Д. твърди, че била наследник на баща си Х. Х. Д., роден 1912 г., бивш жител ***, починал на 07.01.1994 г. Твърди, че приживе той притежавал и обработвал нива, в землището на с. Ш.. Тази нива той наследил от дядо си – Душко Ганев Ряпов, който закупил голям имот около 1900 г. После разделил този имот между наследниците си, като баща й получил тази нива, представляваща имот № 126, с площ от 570 кв.м., която тогава била в регулацията на с. Ш.. Впоследствие била изключена от регулацията на селото и станала земеделска земя в местността „П.“. По разписния списък към плана на с. Ш., одобрен със Заповед № 478 / 1965 г. на Кмета на Община К., имотът бил записан под № 126, като нива на Х. Х. Д..  След влизане в сила на КВС за землището на с. Ш., имотът бил с № 038126, с площ от 0.545 дка, начин на трайно ползване – нива, категория при неполивни условия – четвърта, в местността „П.“, при граници и съседи – имоти с №№ 038127, 038161, 038123, 038125 и 038119. По сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на землището на с. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-94 / 29.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, имотът бил с идентификатор № 83106.38.126 и представлявал земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, с площ от 545 кв.м., земеделска територия, НТП – нива, при съседи на имота – имоти с №№ 83106.38.127 - нива, 83106.38.161 - нива, 83106.38.123 - нива, 83106.38.125 – нива и 83106.38.119 - нива. Твърди, че описаната нива, винаги  била тяхна собственост и те я обработвали постоянно и необезпокоявано от никого. След смъртта на баща й, ищцата продължила да обработва и да ползва имота. Другият наследник на баща й, нейната племенница – Албена Иванова Стойнова, нямала претенции по отношение на този имот, нито оспорвала нейната собственост. Твърди, че в имота засадили зеленчуци, докато имало вода, а впоследствие го направили овощна градина. Сочи, че имотът никога не бил влизал в блок на ТКЗС, и откакто се помнила нейното семейство обработвало и владeeло имота. Това владение продължило повече от 50 години, като баща й преди това го обработвал. При направена справка в Общинска служба по земеделие – К., установила, че имотът бил записан като стопанисван от община К. и попадал в категорията земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Това обуславяло правния й интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае, че е собственик на процесния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № 83106.38.126, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ш., община К., одобрени със Заповед № РД-18-94/ 29.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с. Ш., местност „П.“, с площ от 545 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, Начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – IV, при съседи на имота – №№ 83106.38.127, 83106.38.158, 83106.38.161, 83106.38.123, 83106.38.125 и 83106.38.119.

Ответникът Община К., счита иска за недопустим и неоснователен, неподкрепен от доказателства, поради което го оспорва. Твърди, че съгласно § 26 (1) от ПЗР на ЗИЗДЗСПЗЗ, ЗСПЗЗ се прилагал и за заварените земеделски земи, останали след възстановяване на правата на собствениците, които общината стопанисвала и управлявала. Спорът бил за имот, който съставлявал земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, находящ се извън регулационния план, в землището на с. Ш., записан като остатъчен фонд по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Същият, след влизане в сила на плана за земеразделяне, съобразно действащата редакция на разпоредбата ставал общинска собственост.  Сочи, че върху имотите не течала придобивна давност, поради което ищецът не можел да го придобие по давност. С исковата молба не били представени доказателства за установяване на владение от наследодателят на ищцата. Липсвали доказателства за запазване на собствеността от праводателя, за да се приеме, че приложението на чл. 86 от ЗС и чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ било изключено, поради което и релевирания от ищеца период на владение на имота – повече от 50 години бил ирелевантен за настъпване на правните последици на придобивната давност. Затова и същия не можел да се легитимира като собственик на основание този придобивен способ към момента на предявяване на иска. Без значение било обстоятелството дали имотът бил включен в блок на ТКЗС или не, тъй като на възстановяване по ЗСПЗЗ подлежали всички имоти, независимо дали били включени в блок на ТКЗС. За да се признаело правото на собственост, на основание придобивна давност, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисквала да била упражнявана фактическа власт в продължение на 10 години и демонстрирано по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнявал собственически правомощия за себе си. Принцип в правото било, че срещу този който не можел да защити правото си, давност не течала. Позовава се на разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ като счита, че земеделските земи, останали след възстановяване собствеността на правата на собствениците и след влизане в сила плана за земеразделяне и одобряване картата на съществуващи и възстановими стари реални граници, ставали общинска собственост. Моли съда да отхвърли предявения иск като недопустим и неоснователен.

 

Видно от представената по делото скица № 15-54043/09.02.2017 г., издадена от СГКК гр. Стара Загора, спорният имот представлява поземлен имот с идентификатор № 83106.38.126 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ш., община К., одобрени със Заповед № РД-18-94/ 29.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с. Ш., местност „П.“, с площ от 545 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, Начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – IV, при съседи на имота – №№ 83106.38.127, 83106.38.158, 83106.38.161, 83106.38.123, 83106.38.125 и 83106.38.119. Имотът е записан като собственост на Община К.. По делото е приложено удостоверение за наследници № 2/16.01.2017 г. г. на Община К., от което е видно, че след смъртта на Х. Х. Д., починал на 07.01.1994 г. същият е оставил за свои законни наследници дъщеря си Д.Х.Д./ ищцата/ и внучката си Албена Иванова Стойнова.

От показанията на разпитаните по делото свидетели З. Д. А. и Т.Л. С.се установява, че процесният недвижим имот се намира в местността „П." в землището на с. Ш., община К.. свидетелката А.   установява, че имотът е бил собственост на родителите на ищцата, като първоначално е бил дворно място и там се е намирала старата им къща. След наводнение семейството на ищцата се е преместило да живее на друго място. Свидетелката установява, че имотът е получен по наследство в рода на ищцата от нейния дядо. Имотът е бил по-голям и е бил разделен на три парцела. Първоначално имотът е използван за зеленчукова градина, а в последствие е направена овощна градина. След смъртта на наследодателите й, до момента тази овощна градина се стопанисва и поддържа от ищцата. В момента там има много дръвчета и ищцата и семейството й се грижат за тях. Двамата свидетели твърдят, че в годините наследодателят на ищцата, респ. след неговата смърт, ищцата е стопанисвала имота без да има спорове относно собствеността, с който и да било, както и че този имот, както и съседните му, никога не са влизали в ТКЗС.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е представила заключение. Съдът възприема заключението на вещото лице като мотивирано и компетентно изготвено. От заключението на вещото лице се установява, че в разписния списък към кадастралния и регулационния план на с. Ш., утвърден със заповед № 478 от 1965г. процесния имот е записан като имот № 126, извън регулация, с площ от 570 кв.м. В разписния списък е записан на името на Х. Х. Д. – наследство. По начин на трайно ползване върху плана е обозначен като „овощна градина", а в разписния списък е записан „нива“. До 1965 г. имотът е бил в регулация, съгласно първия кадастрален и регулационен план на селото от 1934г. и за него са били отредени три парцела. Тъй като за м. „П.“ има одобрен кадастрален план от 1965г. имотът е възстановен в стари реални граници. По кадастрален план от 1965г. и по кадастралната карта от 2009г. е нива. На терена процесния имот е овощна градина.

 

На основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ имот № 038126 по КВС с площ от 545 дка в местността „П.“, нива IV категория е включен в регистъра на земеделските земи на остатъчния фонд на земеделските земи за землището на с. Ш., с ЕКАТТЕ 83106 с протоколно решение от 10.11.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. По-късно има съставен Акт № 71 / 02.11.2015 г. за частна общинска собственост, (който не е представен по делото), видно от заключението на СТЕ. От 2009 г. за с. Ш. са изработени и одобрени със Заповед № РД-18-94 / 29.02.2009 г. на ИД на АГКК гр. С. кадастрална карта и кадастрален регистър. По тази карта процесният имот е с идентификатор № 83106.38.126 в местността „П.“ с площ от 545 кв.м., нива IV категория. През годините не е имало промяна в границите на имота.

 

Според вещото лице имотът не е бил включван в блок на ТКЗС и няма данни да е одържавяван. Процесният имот, както и съседните му, се обработват като ниви, овощни градини и ливади. Към момента  представлява овощна градина, засята със сливи и един орех и се обработва и стопанисва като такъв. През годините имотът е бил ограден с ограда от телена мрежа на дървени колове, но сега липсва. От изток и запад по границата на имота се забелязват частично запазени слогове.

 

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба всеки може да предяви иск, за да възстанови  правото си, когато то е нарушено, или  за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от предявяването на иска е налице при оспорване на ответника на претендираното от ищеца право. По настоящото дело ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е собственик, заявявайки собственически права по отношение на процесния имот. С оглед на изложеното съдът намира предявения установителен иск за допустим, поради което същият следва да бъде разгледан по същество.

От така събраните доказателства е видно, че имота има статут на земеделска земя. Не е заявен за възстановяване по реда и в сроковете на ЗСПЗЗ, поради което и е записан на Общината по силата на нормата, предвидена в същия закон. Ищцата, както и нейният наследодател, са владели имота повече от петдесет години явно, спокойно, непрекъснато, без спорове за него.

 

Общите правила на  чл. 79 и сл. от ЗС регламентират давностно владение като основание  за придобиване  на правото на собственост върху  всеки недвижим имот, доколкото  изрична  законова разпоредба не изключва този придобивен способ.  Ищецът  установи, че владее имота от 1965г., когато е бил изваден от регулацията на село Ш. и владението му продължава и до днес. През 1965г. процесния имот е бил записан в разписния списък на името на наследодателя на ищцата Х. Х. Д.. Давността остава допустим придобивен способ по отношение на тези земеделски земи, които не са били реално отнети от собствениците им. Такива земи не са и заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, защото този реституционен закон е приложим само за имотите, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Спрямо земите, които са изключени  от приложното поле на ЗСПЗЗ, не се прилага и разпоредбата на  чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, според която изтекла придобита давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от влизането на разпоредбата в сила  - 22.11.1997г. Тези имоти не влизат във фонда на земеделските земи, останали след възстановяването на правата на собствениците, съгласно чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ, не стават общинска собственост и няма пречка да бъдат придобити по давност от трето лице в периода след изменението на чл. 86 от ЗС, съгласно публикацията в ДВ, бр. 31 от 17.04.1990г.

 

От събраните по делото гласни доказателства се установи по безспорен начин, че от 1965 г. ищцата, чрез наследодателя си е упражнявала фактическа власт върху процесната земеделска земя.  От данните по делото е видно, че владението е постоянно, т. е. ищецът, през цялото време е изразявал трайна воля да държи имота за себе си. Владението е явно, несъмнено и непрекъснато. В настоящия случай ищецът като недобросъвестен владелец е придобил собствеността върху имота, тъй като го е владял повече от 10 години. С оглед на гореизложеното искът, като основателен следва да бъде уважен. Това владение се установи и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Ответникът не представи доказателства за придобиване на имота по друг способ, различен  от чл. 19, от ЗСПЗЗ, по силата на който имотът служебно е записан на Общината. Решението по чл. 45, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 10.11.2008г. и заповед  № 137/11.11.2008г. за одобряването му са  взети след като е изтекъл десетгодишния срок на придобивната давност. С оглед изложеното искът като основателен следва да бъде уважен.

Налице са всички елементи от фактическия състав на придобивната давност - изтичането на определен в закона период от време; владение с намерение за своене на вещта по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, което владението е било спокойно, необезпокоявано, без прекъсване и без да е оспорвано от когото и да било. Налице са предпоставките на чл. 79, ал. 2 от ЗС, чиято правна последица е придобиването на вещното право върху процесния недвижим имот.

 

С оглед на изложеното по – горе, съдът намира, че ищецът по категоричен начин установи правото си на собственост върху имота, предмет на настоящия спор. Ето защо, предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на К. районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. 

         

          С оглед на изхода на делото, в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски, но тъй като не са представени доказателства за направени разноски във въззивното производство от въззиваемата, такива не следва да се присъждат.

 

          Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 142 от 05.04.2017 г., постановено по гр.дело № 329/2017 г. по описа на К. районен съд.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

         

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: