Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер…260…………………20.07.2017 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На двадесети юни.………………………………………………….......Година 2017              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ

                         

 

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА…………………...………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1224…по описа за 2017………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 99 от 08.03.2017 г., постановено по гр.дело № 2618/2016 г. на К. районен съд, с което Д.Х.  Д. е осъден да заплаща, на основание чл. 144 СК, на своя навършил пълнолетие син Х.Д.Х. месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от 12.12.2016 г. до настъпването на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, като за разликата над 120 лв. месечно до претендирания размер от 160 лв. месечно искът е отхвърлен.

 

        Въззивникът Д.Х.Д., чрез пълномощника си адв.С.Г.- Ч., счита, че решението е неправилно и неоснователно. Неправилно съдът приел, че неговия доход е над средния за страна и че може да дава на пълнолетния си син издръжка без особени затруднения. Освен това синът му можел да се издържа от имуществото си, тъй като притежавал недвижим имот. Моли решението да бъде отменено изцяло. Претендира за разноски по делото.

 

        Въззиваемият Х.Д.Х., чрез пълномощника си адв.С.Т., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Изложените в жалбата констатации не отговаряли на истината.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.144 СК. Ищецът Х.Д.Х. твърди в исковата молба, че Д.Д. му е баща, който по силата на спогодба по гр.дело № 971/2010 г. на РС- К. се е съгласил да му заплаща месечна издръжка в размер на 70 лв. При постановяване на издръжката бил на 12 г., а сега е пълнолетен, поради което нуждите и потребностите му нараснали значително. Интересувал се от компютърен дизайн и имал огромно желание да посещава курсове по английски език извън училище. Майка му била безработна и нямала никакви доходи от трудова дейност. Твърди, че ответникът работел в “И.” ЕООД и получавал добро трудово възнаграждение. Той бил ученик, редовна форма, в „Професионален лицей" за учебната 2016- 2017 г. в гр.К., не работел и не получавал никакви доходи от наеми или трудова дейност. Знаел, че баща му имал друго семейство и дете от втория си брак, но към този момент не можел да покрива всичките си нужди само с помощта на майка си. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 144 СК да осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 160 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2016 г.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът Д.Х.Д. оспорва иска, както и твърденията в исковата молба, че е в добро финансово положение и може да заплаща издръжка от 160 лева месечно. Твърди, че с получаваното трудово възнаграждение издържа семейството си. С втората си съпруга имали син М. на 13 години, ученик в гр.К., за който се грижел и към когото имал безусловно задължение да издържа. Освен това в семейството му живеел и синът на съпругата му от първия й брак Н. С., ученик в професионална гимназия в гр.Стара Загора, когото съпругата му издържала с месечните си доходи от 300 лв. от работата си в Народно читалище „З." с.Т.. Твърди, че ищецът имал имущество, от чието използване може да се издържа- притежавал недвижим имот в гр.М., който можел да отдава под наем. Освен това майката получавала помощи за отглеждане на второто си дете и живеела на семейни начала с бащата на детето. Ищецът следвало да си осигурява средства за издръжка и чрез получаване на стипендия за отличен успех. Преценката за основателността на иска по чл.144 СК предполагала изследване наличието на всички посочени в същата предпоставки. В случая не били налице двете от тях: ищецът да не може да се издържа от използване на имуществото си, а той като баща да може да му дава издръжка без особени затруднения, предвид размера на доходите си и алиментните му задължения към малолетно дете. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

 

        По делото не е спорно, а се установява и от представеното удостоверение за раждане на Община К., издадено въз основа на  акт за раждане  № 621/31.08.1998 г., че ответникът е баща на ищеца, роден на *** г. Към датата на подаване на исковата молба ищецът е навършил пълнолетие.

 

        Видно от удостоверение за  обучение на  1-ви  дневен  професионален лицей гр.К., Р Г. е, че  ищецът Х.Х. за учебната 2016-2017 г. е записан във втори клас на лицея и е с ученически регистрационен № 996. Училището е средно общообразователно, с редовна форма на обучение. По делото не е спорно също така, че ищецът  притежава недвижим имот – парцел от  705 кв.м в гр. М., ведно с построената в него двуетажна  масивна жилищна сграда.

 

        Майката на ищеца В. Д. е безработна. От връзката си с гръцкия гражданин Г. Д.има родено през 2008 г. дете  Р. Г.. Майката живее заедно с ищеца и втория си син в жилище, наето от Г. Д..

 

        От удостоверение с № 16/04.01.2017 г., издадено от  “И.“ ЕООД гр.К. се установява, че брутният доход на ответника за периода 01.01.2016 г.- 01.12.2016 г. е в размер на 12020.41 лв. От трудов договор № 164/17.11.2015 г. е видно, че ответникът е на длъжност “работник озеленяване”, при непълно работно време от 4 часа. С допълнително  споразумение към трудов договор № 164/17.11.2015 г. е договорено основно трудово възнаграждение  в размер на 1580 лв. и допълнително трудово възнаграждение съгласно  минималните  условия на приемащата държава.

 

        Видно от удостоверение за раждане на Община К., издадено  въз основа на акт за раждане  № 164/14.03.2003 г., ответникът има родено през 2003 г. още едно дете М., което  през учебната 2016/2017 г. е записано в осми клас /удостоверение от  СУ „Е.“ гр.К./. Втората съпруга на ответника работи в НЧ “З.- 1905“, с. Т. и за 2016 г. е получила  3560.90 лв. брутно трудово възнаграждение. Същата има пълнолетен син от предходен брак- Н. С., който живее в нейното семейство.

 

        По делото са разпитани като свидетели Р. Д. Р.- дядо на ищеца по майчина линия, и И. И. С.- майка на втора съпруга на ответника.  Първият свидетел установява, че ищецът живее с майка си, която е безработна, и другото й дете на квартира в гр.К.. Бащата на второто й дете е грък, с когото са разделени и той плащал издръжка за детето. Свидетелят твърди, че притежаваният от ищеца недвижим имот в гр.М. не се поддържа, не става за обитаване и трудно може да се намери купувач за него. Свид. С. твърди, че зет й плаща квартира във ф. и има разходи за лични нужди, а остатъкът от средствата, които получава праща на семейството си в България, но семейството на дъщеря й било в тежко финансово положение. Твърди, че къщата на ищеца в М. е годна на живеене, но същевременно заявява, че всичко от къщата е изнесено.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:  Според чл.144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат редовно в средни или висши учебни заведения, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице- трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и че даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.

 

        Безспорно е установено в случая, че ищецът учи редовно в 1-ви  дневен  професионален лицей гр.К., Р Г., който е средно общообразователно училище с редовна форма на обучение; не е навършил 20 години, няма доходи, от които да се издържа. С оглед на тези обстоятелства е безспорно, че ищецът се нуждае от средства за издръжка. Същият притежава недвижим имот в Р България, но същият живее трайно в Р Г. /както сам признава ответникът в отговора си на ИМ/, а освен това от показанията на свидетелите Р. и С., преценени съгласно чл.172 ГПК като се има пред вид тяхната възможна заинтересованост, е видно, че имотът е в недобро състояние. Относно възможността при това положение ищецът да получава доходи от този имот съдът възприема мотивите на районния съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. 

 

        Ответникът работи във ф. и за 4- часов работен ден получава основно месечно възнаграждение в размер на 1580 лв. и допълнително трудово възнаграждение съгласно минималните условия в приемащата страна /за размера на последното не са представени доказателства/. Ответникът не представя доказателства и за твърдението си, че заплаща наем във ф.. Същият има безусловното задължение да участва в издръжката на непълнолетното си дете от втория си брак, заедно с неговата майка. Майката на ищеца е безработна и живее в наето от бащата на малолетното й дете Г. Д.жилище. Свид. Р. твърди, че последният плаща редовно издръжката на детето си Рафаил.

 

        С оглед горепосоченото, доходите, които бащата получава са над собствената му необходима издръжка и след  приспадане  на средствата, които  безусловно  дължи за  другото си ненавършило  пълнолетие дете от втория си брак, което му позволява без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Правилно при това положение районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.144 СК и е уважил иска в размер на 120 лв. В този размер предявеният иск е основателен и доказан, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 160 лв. месечно, искът следва да се отхвърли като неоснователен. Посочената от защитата на ответника практика на ВКС е неотносима към настоящия случай. Същата касае казуси, при които ответникът е безработен или обективно няма доходи.       

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                          Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 99 от 08.03.2017 г., постановено по гр.дело № 2618/2016 г. по описа на К. районен съд.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: