Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   238                            11.07.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 21 юни                                           две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА…………………………………………

ПРОКУРОР: ……………………………………….………………………...

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1225  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на Д.С.А., подадена от адв. К.А., против решение № 257 от 27.03.2017 г., постановено по гр.дело № 2499/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д.С.А. иск за признаване за установено по отношение на А.С.Т. и М.З.Т., че е собственик по наследство от С.И.Т.,***, починал на 01.04.1986 г., на 1/20 идеална част от сграда с идентификатор 68850.512.305.1, с адрес: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. … № …, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.512.305, със застроена площ: 115 кв.м, с брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, както и искането за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № …, том …, рег…., дело № …от 2013 на Нотариус П.И.. Присъдени са разноски по делото.                

          Въззивникът е останал недоволен от решението на първоинстанционния съд, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, а предявеният от него иск за доказан по основание и размер. Излага съображения. Намира, че издаденият нотариален акт е опорочен. От друга страна съдът е приел, че нотариален акт № … г. е опроверган, но не бил отменен. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд като уважи предявения от него иск, както и да му присъди направените по делото разноски. 

          Въззиваемите А.С.Т. и М.З.Т., чрез пълномощника си адв. Д.М. оспорват подадената въззивна жалба. Считат, че същата е неоснователна и е лишена от правна логика, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Намират, че съдът правилно е приел, че предявеният от ищеца иск следва да се отхвърли, тъй като претендираната 1/20 ид.ч. от процесната сграда не е идентична с оставената в наследство от баща му паянтова едноетажна жилищна сграда със застроена площ 49 кв.м, както и правилно е приел, че следва да бъде отхвърлено искането на ищеца за отмяна на издадения в тяхна полза констативен нотариален акт № …, т….,  рег. № …, н.д. № …г. на нотариус П.И.. Излагат съображения. Молят съдът да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да им присъди направените разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Страните не навеждат доводи досежно нередовности, засягащи валидността и допустимостта на обжалваното решение. В тази връзка, при извършване на задължителната по чл.269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност или недопустимост на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.103 ГПК предявеният иск е подсъден на Старозагорския районен съд, който го е разгледал в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което и постановеното от него решение е валидно. Предоставения за разглеждане правен спор е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 108 ЗС, както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, по който въпрос се е произнесъл първоинстанционния съд, което обуславя допустимостта на съдебното решение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 108 ЗС, както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК.

Ищецът Д.С.А. твърди в исковата си молба, че с ответника били наследници на общият им наследодател С.И.Т.,***, починал на 01.04.1986 г., който след смъртта си оставил като законни наследници съпругата си Н.Т. и деветте им деца Д.М., И.Т., А.С., А.Т., А.Т., Д.А., М.С., М.Т. и А.Т.. Към момента на смъртта си същият притежавал 9/20 идеални части от сграда, построена с отстъпено право на строеж върху държавно място, на основание протоколно решение № 71/16.11.1961 г., която представлявала сграда с идентификатор 68850.512.305.1, с адрес: гр. Стара Загора, ул. Ком № 33, била разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.512.305, със ЗП 115 кв.м, с брой етажи 1. След смъртта на наследодателят им, преживялата го съпруга Н.Т. прехвърлила срещу издръжка и гледане на ответника А.Т., своите идеални части от този имот. На 01.02.2013 г. последният се сдобил с н.а. за собственост по наследство и давностно владение за точно тези 9/20 идеални части, за което бил изготвен н.а. № 91/2013 г. на нотариус П.И.. Към дата на изготвянето му, ответникът А.Т. бил в брак с ответницата М.Т.. Към момента, не само ответникът и семейството му живеели в тази къща, а и ищецът. Извършената обстоятелствена проверка била недействителна спрямо него и по отношение на неговите идеални части, които били негова собственост. На 18.02.2013 г., с договор за покупко-продажба сключен с н.а. № 172/2013 г., ответниците прехвърлили на сина си З.А.С. 1/2 идеална част от този имот. Наследодателят С.И.А. сменил имената си на С.И.Т. въз основа на молба от 05.03.1962 г., като същият имал сключен граждански брак с Н.А.Т. преди 1956 г., а ответниците сключили граждански брак на 03.05.1983 г. Искането е да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по наследство на 1/20 идеална част от сграда с идентификатор 68850.512.305.1, с адрес: гр. Стара Загора, ул. … № …, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.512.305, със ЗП 115 кв.м, с брой етажи – 1 и се отмени н.а. № 91/2013 г. Претендира разноски.

Ответниците А.С.Т. и М.З.Т. оспорват предявения иск, като молят съда да го отхвърли, като неоснователен и им присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в представена от пълномощника им писмена защита.

От фактическа страна по делото е установено пред Старозагорския районен съд, че общият наследодател С.И.А., който е сменил на 05.03.1962 г. имената си на С.И.Т., е сключил преди 1956 г. граждански брак с Н.А.Т.. На 21.11.1961 г., видно от представения договор, му е отстъпено от ГОНС Стара Загора правото на строеж върху урегулирано държавно място от 296 кв.м., съставляващо парцел II от кв. 21 по плана на гр. Стара Загора, за построяване на жилищна сграда съобразно одобрен план и качествени материали, срещу заплащане на сумата от 296 лева, която е платил на 20.11.1961 г.  

От заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът възприема, като компетентно и добросъвестно изготвено, същото не е оспорено от страните, се установява, че този наследодател е построил  паянтова жилищна сграда между 1962-1967 г., на северната регулационна граница на посоченото държавно място, въз основа на одобрен за строежа й архитектурен план и издадено строително разрешение № 187/24.04.1962 г., от което е видно, че същата е била със застроена площ от 49 кв.м., на един етаж така, както е отразено на комбинираната скица към заключението. Понеже бракът му с Н.А.Т. е бил заварен от влезлият в сила след това на 22.05.1968 г. първи СК (Обн. ДВ, бр. 23/1968 г., отм. ДВ, бр. 41/1985 г.), то същата сграда е придобита от двамата в режим на СИО (чл. 103 от ЗПР на с.к.).

Установено е по делото, че на 03.05.1983 г. ответниците са сключили граждански брак. След сключването му и те заживели в тази сграда на родителите на ответника, заедно с тях, семейството на ищеца и неговите и на ответника братя – М.Т. и А.Т. (св. И., И. и Т.).  Затова ищецът си построил без строителни книжа друга сграда в същото място, която била долепена от запад до тази на родителите му и заживял със семейството си в нея (св. И., И., Т. и С.). Последната е с масивна конструкция, на един етаж, със ЗП 46 кв.м. и е заснета в кадастралната карта като сграда с идентификатор 68850.512.305.2, видно от т. 7 на ЗСТЕ и представената скица на поземления имот.

На 01.04.1986 г. е починал наследодателят С.Т. и за свои наследници по закон е оставил преживялата го съпруга Н.Т. и деветте им деца Д.М., И.Т., А.С., А.Т., ответникът А.Т., ищецът Д.А., М.С., М.Т. и А.Т.. След неговата смърт, преживялата го съпруга Н.Т., е притежавала 11/20 идеални части от правото на собственост върху построената от него горепосочена сграда (10/20 идеални части от прекратената със смъртта му СИО и 1/20 идеална част по наследство от него – чл. 26, ал. 1 и чл. 27 СК 1985 и чл. 9, ал. 1 ЗН), а всяко от деветте им деца, включително и ищецът и ответникът, са придобили по наследство от него по 1/20 идеална част от правото на собственост върху същата сграда (чл. 5, ал. 1 ЗН).

През 1989-1992 г. ищецът си закупил друго място с къща и заживял със семейството си в нея, а в построената от него горепосочена сграда с идентификатор 68850.512.305.2, останалата да живее дъщеря му Н., която живяла там до 1998-1999 г., когато се пренесла да живее при него и оттогава същата сграда е необитаема и поради това от нея откраднали обзавеждането, вратите, прозорците, дограмите, ел. и ВиК инсталациите (св. И., И., Т. и С., и т. 7 от ЗСТЕ).

 

На 07.06.1995 г. Н.Т. е прехвърлила на ответника с договор за издръжка и гледане, сключен с представения н.а. 58/1995 г., собствените си 11/20 идеални части от  правото на собственост върху построената от покойният й съпруг С.Т. горепосочена паянтова жилищна сграда .

Няколко години преди смъртта й на 15.03.2003 г., ответникът си построил без строителни книжа, на източната регулационна граница в същото място - друга масивна жилищна сграда на два етажа, със ЗП 115 кв.м. и РЗП 230 кв.м., в която, след построяването й, заживял с майка си Н.Т. и семейството си, видно от съвкупната преценка на показанията на свидетелите И., И., Т. и С. и т. 7 от ЗСТЕ. След това, но преди смъртта на Н.Т., ответниците заминали да работят в чужбина, където живели и работели до 2015 г., когато окончателно се прибрали в България, като през този период на работата им в чужбина се прибирали в страната за по един - два месеца годишно, а през останалото време живеели и работели в чужбина (св. Т.).   

В построената от ответника горепосочена друга сграда, Н.Т. живяла до смъртта си на 15.03.2003 г., след която никой не е живял в построената от съпруга й С.Т. горепосочена паянтова жилищна сграда, поради което последната постепенно била събаряна и разграбвана (св. И., И., Т. и С.), а през 2013 г. и окончателно съборена (св. Т.). С оглед на това неоснователни са доводите на пълномощника на ответниците, че тази сграда не била съборена през 2013 г., тъй като била отразена на представената с отговора им скица № 2264/11.09.2013 г., защото от последната е видно, че отразява заснемане към датата 25.02.1986 г., на която е утвърден със заповед № 214/25.02.1986 г. кадастралният и регулационен план, извадка от който е тази скица, а към миналата дата на заснемането му на 25.02.1986 г., тази сграда е съществувала, но не и след това през 2013 г., когато свидетелят Т. сочи, че е била окончателно съборена, които му показания поради това тази скица не опровергава. При направеният оглед на място и вещите лица са установили, че тази сграда е съборена и не съществува, като от нея е останал само фасадният й зид на северната регулационна граница и каменните й основи (т. 4 от ЗСТЕ). От т. 5-8 на ЗСТЕ се установява също така, че построената от наследодателят С.Т. паянтова жилищна сграда  е била заснета в одобрената със заповед от 30.05.2008 г. кадастрална карта, като част от построената от ответника друга горепосочена масивна жилищна процесна сграда с идентификатор 68850.512.305.1. От отговорите на вещите лица в съдебно заседание и приложените към заключението комбинирани скици се установява несъмнено, че тези две сгради са съвсем различни, не само по време на построяване, конструкция, етажност и застроена площ, но и по строителна линия, респективно - място на построяването им в общинският сега поземлен имот с идентификатор 68850.512.305 така, че построената от ответника горепосочена масивна двуетажна жилищна сграда, не стъпва с никаква нейна част върху построената от наследодателя С.Т. паянтова жилищна сграда, която е съборена и не съществува. Въпреки това на 01.02.2013 г., ответникът се снабдил с представения констативен н.а. № 91/2013 г., с който е признат за собственик по наследство и давностно владение на 9/20 идеални части от построената от него процесна сграда с идентификатор 68850.512.305.1. На 18.02.2013 г., с представения н.а. 172/2013 г., ответниците са продали на сина си З.С. 1/2 идеална част от същата сграда.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката И. в частта им, че дъщерята на ищеца живяла до преди 4-5 години в построената от него сграда в мястото на ул. …в Стара Загора, както и показанията на свидетелят Т. в частите им, че ответникът построил неговата сграда след като била съборена преди това къщата на майка му и баща му, както и че заминал да работи в чужбина през 1991-1992 г., тъй като същите са изолирани и неподкрепени от други доказателства. В останалата им част, съдът кредитира показанията на тези свидетели, както и показанията на свидетелите Илиев и Стефанова, тъй като не са противоречиви и се подкрепят от останалите доказателства по делото.

При така установените по делото обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че предявеният установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 108 ЗС е неоснователен. Действително по делото е установено, че ищецът е придобил по наследство от покойният си баща С.Т., правото на собственост върху 1/20 идеална част от построената от последния, въз основа на отстъпеното му с договора от 21.11.1961 г. право на строеж - паянтова жилищна сграда, построена в държавния тогава УПИ II-296, от кв. 21 по плана на Стара Загора, който с влизането в сила на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС (Обн. ДВ, бр. 96/1999 г.), е преминал, по силата му, в собственост на Община Стара Загора. С оглед свидетелските показания по делото, следва да се приеме за опроверган констативният н.а. № 91/2013 г., с който ответникът, по време на брака му с ответницата, е признат за собственик по наследство и давностно владение на 9/20 идеални части от процесната сграда с идентификатор 68850.512.305.1, тъй като дори и по делото да бе установено, че последната е идентична с оставената в наследство от наследодателя С.Т. - едноетажна паянтова жилищна сграда, е трайна практиката на ВКС, че когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на неговите идеални части от този имот и държател на идеалните части на останалите сънаследници от него. С оглед на това, за да се приеме, че е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от същия имот, не е достатъчно да е упражнявал фактическа власт върху целия наследствен имот повече от 10 години, необезпокоявано от никого, а е необходимо освен това и да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Само в този случай, след изтичане на 10 години от момента, в който е отблъснал владението на останалите наследници, владеещият наследник може да придобие по давност и техните идеални части от наследствения имот, каквито негови отблъскващи действия не представляват тези по заплащането на данъците и таксите за смет за този имот, на които се позовават и в случая ответниците в отговора си, защото тези действия са такива на обикновено управление и поради това не водят до отричане на правата на останалите наследници върху наследствения имот (така Р 566-2010-I г.о., Р 124-2009-I г.о., Р 315-2009-III г.о., Р 223-2006-I г.о. и Р 216-2002-I г.о. на ВКС).В конкретния случай по делото няма данни ответникът да е демонстрирал ясно и недвусмислено пред другите наследници, включително и ищеца, намерение да завладее техните идеални части от оставената в наследство от баща им С.Т. паянтова жилищна сграда, отблъсквайки владението им върху същите идеални части от нея и манифестирайки ясно и недвусмислено пред тях намерението си да ги владее само за себе си. При това положение, дори да се приеме, че при снабдяването му на 01.02.2013 г. с констативния н.а., той е изразил такова субективно отношение, от датата му не е владял достатъчен срок от време, за да придобие по давност идеалните им части, включително и тази на ищеца (Р 124-2009-I г.о.). По делото е установено, че ответниците не са упражнявали непрекъсната фактическа власт върху наследствената сграда, защото още преди смъртта на майка му, ответникът си е построил в същия УПИ друга сграда – процесната и заживял със семейството си в нея, а след това е заминал и в чужбина, където е живял и работил с ответницата до 2015 г., през който период те са се връщали в страната само за по един-два месеца в годината, а според чл. 81 ЗС, с изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца, давността се прекъсва. Поради това съдът намира, че ответниците не са придобили по давност идеалните части на останалите наследници, респективно на ищеца, от наследствената паянтова жилищна сграда. 

По делото е установено по безспорен и категоричен начин обаче, че тази сграда е погинала окончателно през 2013 г., когато е била разграбена и съборена, и поради това не съществува към датата на приключване на съдебното дирене, а в този случай ВКС приема в задължителната си практика по чл. 290 ГПК, че искът за собственост следва да се отхвърли, като неоснователен, защото може да бъде уважен само ако вещта съществува към датата на приключване на съдебното дирене, защото с погиването й, независимо по каква причина, правото на собственост върху нея се прекратява, поради липса на обект (така Р 245-2015-I г.о. на ВКС). Поради това и в случая, дори по делото да бе установена идентичност между процесната сграда с идентификатор 68850.512.305.1 и оставената в наследство от наследодателя С.Т. паянтова жилищна сграда, то и тогава предявеният от ищеца иск за признаването му за собственик по наследство от баща му на 1/20 идеална част от същата следваше да се отхвърли, като неоснователен, защото с окончателното й събаряне през 2013 г. е прекратена не само притежаваната от него по наследство от баща му 1/20 идеална част от правото на собственост върху нея, но и притежаваните от останалите му сънаследници идеални части от правото на собственост върху същата сграда, включително и притежаваната от ответника по наследство от баща му 1/20 идеална част от нея, както и придобитите от ответниците в СИО, с договора за издръжка и гледане, останали 11/20 идеални части от тази сграда (така и Р 245-2015-I г.о. на ВКС).

В случая обаче, предявеният от ищеца иск следва да се отхвърли тъй като същият иска да бъде признат за собственик по наследство от своя баща на 1/20 идеална част от процесната сграда с идентификатор 68850.512.305.1, а по делото е установено, че тя е съвсем различна от оставената в наследство от баща му горепосочена друга паянтова жилищна сграда със ЗП 49 кв.м., която в момента несъществува. Процесната сграда с идентификатор 68850.512.305.1 представлява построената от ответника на изток от нея в същия УПИ - съвсем друга по местоположение, година на построяване, конструкция, етажност и квадратура, масивна двуетажна жилищна сграда със ЗП 115 кв.м. и РЗП от 230 кв.м., върху която обаче ищецът не е придобивал по наследство от своя баща никаква част от правото й на собственост, защото тя не е идентична с оставената в наследство от последния паянтова едноетажна жилищна сграда със ЗП 49 кв.м. Поради това и ответниците не притежават никаква част от процесната сграда с идентификатор 68850.512.305.1, защото е построена от ответника без отстъпено право на строеж и строителни книжа, поради което с построяването й е станала собственост по приращение на собственикът на поземления имот, в който е построена, който с влизането в сила на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС (Обн. ДВ, бр. 96/1999 г.) е Община Стара Загора (чл. 92 ЗС).    

          Действително в кадастралната карта, като част от тази сграда, е заснета и несъществуващата вече наследствена паянтова жилищна сграда, построена от наследодателят Стефан Т. (т. 4 и 5 ЗСТЕ). В т. 4 от мотивите на ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС се сочи, че кадастралните карти имат само декларативно действие. Ето защо от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. С оглед на гореизложеното неправилното им заснемане в тях не води до пораждане, изменение или погасяване на правото на собственост върху същите имоти. Поради това и в случая, неправилното заснемане в кадастралната карта на построената от наследодателя на страните едноетажна паянтова жилищна сграда със ЗП от 49 кв.м., която вече не съществува, като част от построената от ответника без право на строеж и строителни книжа в същия общински УПИ - съвсем друга процесна двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 68850.512.305.1, със ЗП от 115 кв.м. и РЗП 230 кв.м., не променя нито извода, че се касае до две различни сгради, нито извода, че построената от ответника без право на строеж и строителни книжа процесна сграда с идентификатор 68850.512.305.1, е собственост по приращение на Община Стара Загора, нито пък извода, че със събарянето на построената от наследодателя на страните едноетажна паянтова жилищна сграда е погасено и правото на собственост на наследниците му върху нея, включително и притежаваните до този момент на погиването й идеални части от същото право от страните по делото, респективно и притежаваната от ищеца по наследство от баща му 1/20 идеална част от правото на собственост върху последната, което не е преминало върху построената от ответника в същия имот процесна сграда с идентификатор 68850.512.305.1, защото последната е съвсем различна от построената от наследодателя на страните едноетажна паянтова жилищна сграда, която понастоящем е съборена и несъществува.     

С оглед  неоснователността на предявеният от ищеца установителен иск за собственост, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно и обусловеното от уважаването му негово искане за отмяна на издаденият в полза на ответника констативен н.а. № 91/2013 г., тъй като отмяната му е обусловена от уважаването преди това на обуславящият го установителен иск на ищеца за собственост, а в случая последният е неоснователен и следва да се отхвърли, поради което, като неоснователно, следва да се отхвърли и искането му за отмяна на издаденият в полза на ответника констативен н.а. № 91/2013 г. (чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК и Р 236-2013-IV г.о.).  

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Подадената въззивна жалба е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания, които да подлежат на обсъждане. 

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба не следва да се присъждат разноски пред въззивната инстанция на въззивника. Въззиваемите също са поискали да им бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция, поради което следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемите направените разноски пред въззивната инстанция, които са в размер на 700 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 257 от 27.03.2017 г., постановено по гр.дело № 2499/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА  Д.С.А., с ЕГН **********, с адрес ***  да заплати на А.С.Т., с ЕГН **********, с адрес *** и М.З.Т., с ЕГН **********, с адрес *** от 700 лева /седемстотин лева/, представляваща направените разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                     

 

ЧЛЕНОВЕ: