Р Е Ш Е Н И Е

Номер 262                                    20.07.2017г.                         град с.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ СЪСТАВ

В открито съдебно заседание на 20 юни 2017г. в следния състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ :           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

        СВИЛЕН ЖЕКОВ

при секретар Стойка Стоилова

прокурор Маргарита Димитрова                                    

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ,

въззивно гражданско дело № 1227 по описа за 2017г. по описа на съда,

за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258273 от ГПК и във вр. с чл.73 и чл.76, ал.4 от ЗГР.

 

Въззивното съдебно производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 9318/10.04.2017г. от ищцата Г.А.Г. от гр.с. против Решение № 250/20.03.2017г. по гр.д.№ 3837/2016г. по описа на РС- С., с което е отхвърлен предявения от нея иск за поправка на допуснатата грешка в датата на раждането й, като вместо неправилно посочената в Акта й за раждане- ***г., да се запише действителната според нея такава- ***г., която се съдържа в нейното официално ЕГН и е посочена във всички нейни документи. Прави оплаквания, че не е доволна от това негативно за нея Решение на РС, което счита за незаконосъобразно- моли то да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което исковата й претенция, като изцяло основателна и доказана, да бъде уважена, със законните последици. Прави оплаквания, че изложените от РС мотиви се състояли в това, че свидетелските показания не се кредитирали, тъй като не били непосредствени, а тези на св.Червенаков не били логични ,тъй като тогава е бил на възраст 5 г. не е познавал календара и числата, и не можел да си спомня датата на раждане, а показанията на свидетелите противоречили на записаното в акта за раждане място на раждане на молителката/Участъкова болница- С.С./, а не дома й. Както, и че представените писмени доказателства не били съставени към датата на раждане й, а доста по- късно. Счита така направените изводи на РС за необосновани, тъй като непоредствени свидетели на Акта на раждане са били единствено медицински лица, които предвид разстоянието от време изминало от датата на раждане до деня на разпита едва ли биха могли да си спомнят датата й на раждане, че естествено кръгът от свидетели за това са най- близките й хора, че въпреки ниската възраст на брат й тогава/5г./, това не можело да е пречка той да си спомня този забележителен ден, в който е повикал акушерка за раждането на своята сестра, а това за да си спомня, че е било точно датата ***г. било в резултат и на последващи празнувания на рождените й дни и разговорите в семейството, тъй като това е рождена дата и на друго дете в същото семейство. Счита, че разликата в мястото на раждане не може да се отрази на достоверността на свидетелските показания и не е необходимо да е налице оспорване на акта в тази част. Заявява, че свидетелските показания са последователни и взаимно допълващи се и обективни, кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и установяват по необходимия безспорен начин наличието на грешка в рождената й дата, като двамата свидетели имат преки впечатления от деня на раждане й. Твърди и, че е налице допусната грешка в акта й за раждане и от  поправката, извършена в него по административен път в личното й име, което е поправено въз основа на данните, съдържащи се в регистъра на населението в том 23, стр.1 на С.С., който е бил представен пред РС. Счита, че този документ неправилно се възприема от РС, че е регистър на семействата, тъй като видно от становището на Кметство- С.С. се касаело за регистър на населението, който представлява регистър на актовете за гражданско състояние. Счита, че писмените доказателства, явяващи се потвърждение на събраните устни доказателства се явява и Личния регистрационен картон на бащата на ищцата- въззивница, в който официален документ същата отново е вписана с дата на раждане ***г. и което доказателство не е коментирано от РС. Различното населено място от установеното като местоживеене по делото, а именно с.С., а не С.С., намирало своето обяснение в показанията на св.Червенакова, според които семейството първоначално е живеело в с.Сулица, и към датата на съставяне на тези документи в С.С. не е имало кметство, а административния център е било Кметството- с.С. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител- адвокат по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от въззиваемия/ответника/ Кмета на Община- гр.С. и от Кмета на С.С., общ.С..

 

Кметът на С.С., общ.С. пледира спорът да се реши от съда според закона и предвид представените от тях всички налични писмени документи.

 

Представителят на ОП- С. счита атакуваното Решение на РС за правилно и предлага на въззивния съд да го потвърди изцяло, със законните последици от това.

 

Въззивният ОС- С., като взе предвид становищата на всяка една от страните и на ОП- С., като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, както и константната съдебна практика по аналогични казуси, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

За да се допусне поправка в датата на раждане на молителката- въззивница в Акта й за раждане, следва да са налице всички законови предпоставки за това- съгласно разпоредбата на чл.38, ал.4 от ЗГР при установяване на неверни данни в Акт за гражданско състояние/в т.ч. и в процесния Акт за раждане/, заинтересованите лица/каквато безспорно е въззивницата- ищца/ установяват правата си само по съдебен ред, като нормата на чл.45, ал.1 от ЗГР посочва изчерпателно  задължителните реквизити, които трябва да се съдържат във всеки Акт за раждане, като в т.4 изрично е отразено дата/ден, месец и година/, час и минута на раждане. Наред с това в разпоредбата на чл.73 от ЗГР е предвидено изрично, че промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние може да се извършва по съдебен или административен ред, но в разпоредбата на чл.76, ал.4 от ЗГР изрично е предвиден единствено и само настоящия съдебен ред за промяна на датата на раждане в съставен акт за раждане.

От събраните пред РС първични писмени доказателства се е установило по несъмнен и безспорен начин, че при вписване на датата на раждане в Акт за раждане № 1427/23.10.1959г. на въззивницата, и в издадения въз основа на него дубликат на Удостоверение за раждане от ***г. е записана единствено и само датата 17.10.1959г., но не и твърдяната дата на раждане- ***г. Допълнителен аргумент за по- ранната дата на раждане/***г./, а не на по- късната такава/***г./ е и обстоятелството, че в самия Акт за раждане изрично е посочено, че той е издаден на 23.10.1959г. от тогавашния ГНС- гр.С. въз основа на Писмено съобщение от участъковата болница в С.С. от 23.10.1959г. Наред с това от събраните по делото на РС многобройни писмени доказателства по несъмнен и категоричен начин се е установило и доказало, че молителката- въззиваемата е била родена на официално записаната й дата на раждане/***г./, а не твърдяната от нея по- късна дата/***г./. Действително всички представени пред РС по- късни официални документи са с претендираната от нея по- късна дата на раждане/***г./, което е отразено и в дадения й служебно ЕГН от Д-ГРАО- С., и от там е възпроизведено и в останалите й официални документи. Но предвид всички гореизложени мотиви, въззивният ОС- С. счита, че въпреки наличието на оспорваните и несигурни гласни доказателства, категорично не са налице материалноправните предпоставки по чл.73 и чл.76, ал.4 от ЗГР, които да показват и доказват твърдяната от нея по- късна дата на раждане/***г./, поради което атакуваното негативно за нея Решение на РС се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно и следва да се потвърди изцяло със законните последици, въззивната жалба в тази връзка се явява напълно неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли, като не се допусне исканата поправка в датата на раждане на молителката от 17.10.1959 г. на *** г. в Акта й за раждане. А очевидният проблем с датата й раждане в ЕГН следва да се реши по съответния законов ред по ЗГР и подзаконовите нормативни актове в тази връзка.

В тази връзка настоящият въззивен съд препраща изцяло и към мотивите в Решението на РС- С. по реда на чл.272 от ГПК.

 

         С оглед естеството на иска и резултата пред ОС- С., настоящото въззивно съдебно Решение не е окончателно и може да се обжалва по касационен ред при наличието на предпоставките чл.280, ал.1 и 2 от ГПК.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.272- 273 от ГПК във вр. с чл.73 и чл.76, ал.4 от ЗГР, въззивният Окръжен съд- С.

 

  Р  Е  Ш  И  :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 250/20.03.2017г. по гр.д.№ 3837/2016г. по описа на РС- С..

 

 

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред пред ВКС при наличието на предпоставките чл.280, ал.1 и 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :