Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер 273                                    28.07.2017г.                           гр.Стара Загора

 

   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ  СЪСТАВ

На единадесети юли 2017г.

В публично заседание в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ :           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                     СВИЛЕН ЖЕКОВ            

Секретар Стойка Стоилова

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1228 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.108, чл.109 и чл.76 от ЗС.

 

Делото е образувано въз основа на обща Въззивна жалба от  трите ищци- жалбоподателките С.Д.К., Т.Й.М. и С.Й.Ц.-***, против Решение № 143/05.04.2017г. по гр.д.№ 1572/2016 г. по описа на РС- К., с което предявените им вещни искове срещу ответничката С.Г.Т. ***, с правно основание по чл.108, чл.109 от ЗС и чл.26 ал.1 от ЗЗД и претенция по чл.537, ал.2 от ГПК, са отхвърлени изцяло, ведно със законните последици. Правят конкретни оплаквания, че Решението е изцяло незаконосъобразно и необосновано, че е постановено неправилно такова по исковете по чл.108 от ЗС и, че искът им по чл.109 от ЗС е отхвърлен неоснователно и недоказано. Възраженията им са, както по проведените съдебни процедури, така и по материалноправната същност на споровете. Молят въззивния ОС- С., след като се увери в коректността на посочените от тях факти и на тяхната правна интерпретация, да отмени изцяло атакуваното Решение на РС- К., като неправилно, и да постанови ново, с което да уважи всичките им искови претенции, предмет на делото, ведно със законните последици. Претендират да им бъдат присъдени за сметка на въззиваемата- ответница направените от тях в процеса всички разноски пред двете съдебни инстанции- заплатени адвокатски хонорари и ДТ. Горното се потвърждава в пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

Въззиваемият- ответницата С.Г.Т.-***, в законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е подала общ писмени Отговор на въззивната жалба от трите ищци- въззивнички, в който излага тезата си, че в.жалба е необоснована, неоснователна и като такава моли да се остави без уважение и да се отхвърлит, като й се присъдят направените от нея разноски по делото пред въззивната инстанция, тъй като според нея в жалбата не са посочени конкретно, нито евентуални съществени нарушения на съдопроизводствените прави, нито в какво точно се състои противоречието между обжалваното Решение и материалния закон, които да са били допуснати от РС- К.. Счита, че атакуваното Решение е обосновано, правилно, постановено при точно спазване и прилагане на закона, както и на съдопроизводствените правила. Твърди, че събраните в съдебната процедура писмени и гласни доказателства и обективната СТЕ са задълбочено анализирани и въз основа на този анализ РС е направил точните и правилни правни изводи, като са били обсъдени и становищата на страните. Моли да се отхвърли изцяло в.жалба, като й се присъдят деловодните разноски във въззивното съдебно производств. Процесуалният й представител- адвокат пледира пред настоящата въззивна съдебна инстанция, че постановеното от РС Решение следва да се потвърди изцяло, със законните последици от това.

 

Въззивният ОС- С., след като провери събраните по делото писмени и гласни доказателства, и доказателствените средства, като обсъди становищата на всяка от страните, мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

 ПО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА:

Жалбата е подадена от лица, които са ищцова страна по делото, имат правен интерес от обжалване на изцяло негативното за всяка една от тях трите първоинстанционно съдебно Решение, същата е подадена в законна 2- седмичен срок от връчване на първоинстанционното Решение по чл.259, ал.1 от ГПК на всяка една от тях трите, подадена е в изискуемата се писмена форма, със законово необходимото минимално съдържание по чл.260 от ГПК, същата е процесуално допустима и настоящия въззивен съд следва да се произнесе по съществото на направените в нея фактически и правни оплаквания, със законните последици от това.

 

ПО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА :

Видно от текста на общата въззивна жалба на трите жалбоподателки,

никъде в нея не се посочва в какво конкретно се състоят фактическите и/или правните основания за твърдяната неправилност на обжалваното първоинстанционно Решение- нито са посочени конкретно  съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нито в какво точно се състои противоречието на атакуваното Решение с материалния закон, допуснати от РС при постановяването му, нито са са посочени никакви основания, които да сочат на необоснованост на това Решение. Следователно в тази въззивна жалба липсва посочване от страна на жалбоподателките на евентуални пороци, които според тях са били допуснати от РС при постановяване на атакуваното от тях решение на РС. Произнасяйки се служебно по валидността и допустимостта на обжалваното решение на РС, а относно неговата правилност, ОС следва да направи самостоятелни изводи по съществото на спора като решаващ/а не като контролноотменителен/ съд, без да се съобразява с дейността на първата инстанция и с посочените във въззивната жалба конкретни основания за порочност на нейните фактически и правни констатации. Въззивният ОС- С. констатира, че в тази в.жалба не са посочени никакви конкретни основания за някаква порочност на атакуваното Решение по чл.260, т.З от ГПК, поради което настоящата въззивна съдебна инстанция не е ограничена от посоченото във в.жалба, тъй като в нея липсват реални оплаквания относно конкретни основания за порочност на това Решение. Самото Решение от своя страна е напълно обосновано, правилно, постановено при точно спазване и прилагане на закона, както и на съдопроизводствените правила, и събраните в съдебната процедура пред РС писмени и гласни доказателства, и приетата обективна СТЕ са задълбочено анализирани и въз основа на това, РС е направил точните и правилни правни изводи, като са обсъдени и становищата на всяка от страните. Неподписаната от районния съдия скица е неразделна техническа част от същинския правен акт/подписаното от районния съдия решението на РС/, поради което това не води до нищожност на самото решение. Освен това, макар и неподписана от районния съдия, скицата- неразделна част от съдебното решение посочва графично как е извършено тогава разпределението на ползването на общите части на имота, включително и въпросната отделна спомагателна постройка- лятната кухня/стара и съответно нова/, по посочения вариант от заключението на вещото лице по онова гр.дело. Така тези четири броя правни споровете по предявените обективно и субективно съединени четири броя искове, са решени изцяло законосъобразно, правилно и справедливо, поради което напълно мативирано, законосъобразно и правилно е отхвърлен основния ревандикационен иск по чл.108 от ЗС.

Поради отхвърляне на основния ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, то и обективно и субективно съединените с него- последващия владелчески иск по чл.109 от ЗС, както и исковете по чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.183 от ЗЗД и във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, се явяват също неоснователни и недоказани, и също следва да се отхвърлят изцяло, със законните последици от това. В този смисъл общата въззивна жалба на наследниците на покойния Йордан Сл. Караиванов, б.ж. на гр.К., обл.Старозагорска/трите въззивни жалбоподателки С.Д.К.,Т.Й.М. и С.Й.Ц./***, е неоснователна, поради което тя следва да бъде отхвърлена изцяло, ведно със законните последици от това.

       Въззивният съд счита, че потвърждавайщи изцяло атакуваното Решение на РС, въззивният ОС следва да препрати изцяло и към мотивите на атакуваното Решение на РС по реда на чл.272 от ГПК.

С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата направените от нея разноски по делото в  размер на общо 600 лв. за възнаграждение на един адвокат- повереник пред въззивната инстанция- видно от писмения Договор за правно помощ и съдействие от 19.05.2017г./л.20 от делото/.

Настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва пред ВКС на РБ- гр.С. в 1- месечен срок от връчването му, съгласно чл.280, ал.2, т.1, пр.2 от ГПК.

Ето защо водим от гореизложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК във вр. с чл.108, чл.109 и чл.79, ал.1 от ЗС и във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.183 от ЗЗД., въззивният ОС- С.

 

                                         Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 143/05.04.2017г. по гр.д.№ 1572/2016 г. по описа на РС- К., обл.С..

 

ОСЪЖДА С.Д.К.- ЕГН ********** ***, Т.Й.М.- ЕГН ********** *** и С.Й.Ц.- ЕГН ********** *** да заплатят на С.  Г.Т.- ЕГН ********** *** за  разноските пред въззивната инстанция сумата 600 лв./шестстотин лева/.

 

  РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС- С..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ :