Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 264                                               20.07.2017г.                           гр.С.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ  състав

На двадесети юни две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                ЧЛЕНОВЕ :             ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                     СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1241 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК и във вр. с чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

 

Делото е образувано по въззивна жалба от ответника Районна прокуратура/РП/- С., като представляващ Прокуратурата на Република България- С., против осъдителната част от Решение № 371/27.04.2017г. по гр.д.  6113/2016 г. по описа на РС- С., в която сочи, че присъдената сума от     6000 лв. главница, представляваща парично обезщетение за причинени неимуществени вреди от повдигане на обвинение в престъпление по чл.330, ал.1 от НК и задържане под стража по ДП 291/2011г. по описа на Първо РУ- С., което е било прекратено, ведно със законната лихва, върху тези суми от 22.12.2013г. до окончателното им изплащане, е неправилно и незаконосъобразно в тази му част. Счита, че присъденият размер е твърде завишен, което не било съобразено в пълна степен с тежестта на обвинението, взетите сравнително леки мерки за неотклонение на ищеца и практиката на съдилищата по аналогични казуси. Моли същият да бъде значително намален, ведно със законните последици от това, включително и относно разноските по делото пред двете съдебни инстанции. Излага подробни фактически и правни аргументи в тази насока. Прави конкретни оплаквания във въззивната си жалба, свързани с твърдяната от нея прекомерност на размера на присъденото парично обезщетение, и моли то да бъде значително намалено, заедно със съответната част от разноските по делото. Няма нови доказателствени искания. Не се е явил процесуален представител на ПРБ и не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Няма свои претенции за разноски по делото.

 

Въззиваемият- ищецът  В.Г.Р. от гр.С. е подала писмен писмен Отговор на въззивната жалба в законния 2- седмичен срок, в който сочи, че оспорва изцяло твърденията на въззивника, като лишени от основание, и счита подадената жалба за неоснователна и като такава мол да бъде оставена без уважение. Счита, че обжалваното Решение на РС в атакуваната му част е правилно и обосновано, постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила и при извършен пълен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Претендира разноските си прид настоящата въззивна съдебна инстанция. Няма нови доказателствени искания. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото. Претендира за разноските си по делото пред настоящата въззивна инстанция в размер на 600 лв. за възнаграждение на 1 адвокат- повереник, съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК.

 

Представителят на ОП- С. заявява, че в.жалба е изцяло основателни и доказана относно прекомерността на присъденото парично обезщетение, че то е твърде завишено с оглед реално осъществената срещу ищеца наказателна репресия, поради което моли присъденото обезщетение да бъде намалено от присъдените 6000 лв. до един минимален размер. Прави възражение за прекомзерност и на адв. възнаграждение на въззиваемия пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

Настоящият въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от страните, и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

Предметът на спора се определя от посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства и от търсената от ищеца защита, като въззивният съд е длъжен да разреши материалноправния спор между страните по същество. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря чрез своите органи/в случая РП- С./ за техните действия и бездействия в кръга на законовите им правомощия. Предвид установената по безспорен начин пред РС и неоспорена от никоя от страните фактическа обстановка по процесния случай, в исковата претенция се явява изцяло основателно и доказана по фактическо и правно основание съгласно разпоредбите на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

Относно спорния по делото въпрос за определяне на справедливия размер на дължимото парично обезщетение на пострадалото от органите на Държавата лице/ищеца- въззиваем В.Р./, в мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение на РС- С. съдът подробно, мотивирано, обосновано и законосъобразно е обсъдил всички събрани пред него писмени и гласни доказателства, и е постановил в осъдителната част на своето Решение един обоснован от фактическа и правна страна извод за дължимост на обезщетението, който обаче е необоснован относно размера присъденото парично обезщетение в размер на 6 000 лв. при искова претенция за 12 000 лв. парично обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Предвид на което въззивният съд възприема в част мотивите на РС в атакуваното му Решение относно дължимостта на паричното обезщетение, но не и относно размера. В конкретния случай воденото срещу ищеца В.Г.Р. наказателно досъдебно производство № 291/2011г. по описа на Първо РУ-С. е било за извършено престъпление по чл.330, ал.2, т.2 от НК, което се явява „тежко" по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като е наказуемо с наказцание „лишаване от свобода" от 3 г. до 10 г. Независимо от това, наказателното преследване срещу ищеца Р. за този вид „тежко" умишлено престъпление е приключило в един сравнително разумен процесуален срок, тъй като от датата на привличането на ищеца Р. като обвиняем/01.03.2012г./ до датата на прекратяването му/09.01.2013г./ е изминал период от 10 месеца и 8 дни, като наказателното преследване е било само във фазата на досъдебното производство и не се е стигнало до съдебна фаза с обвинителен акт. Също така прямо ищеца Р. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража" от съда, която продължила от 01.03.201.2г. до 18.05.2012г. и била изменена от съда в мярка за неотклонение „Гаранция" в пари в размер на 7000 лв., продължила от 18.05.2012г. до 09.01.2013г. В тази връзка въззивният съд счита, че размерът на присъденото от РС на ищеца Р. обезщетение за неимуществени вреди от 6000 лв. е в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД , тъй като „справедливостта“ по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие. Присъдената сума от РС не е била съобразена в достатъчна степен с конкретните факти и обстоятелства по делото- с характер и степен на увреждане , с начина, с обстоятелства при които е получено, с последици, продължителността и степен на интензитет, с възраст на увредения, с обществено и социално му положение с оглед спецификата по чл.2, ал.1 , т.З, пр.2 от ЗОДОВ.  При определяне размера на дължимото обезщетение РС е следвало да съобрази в по- пълна степен с обективните обстоятелства- продължителността на воденото наказателно производство, взетите мерки за неотклонение, тежестта на повдигнатото обвинение и отражението, което е породила наказателната репресия върху семейния и приятелския кръг на ишеца, сред колегите и в обществото, върху психиката и физическото му здраве. Размерът на присъдената от РС сума на ищеца Р. е в противоречие и с обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено- икономически условия на живот в страната към датата на деликта/26.02.2012г./, като в този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС по аналогични казуси.

За обективно определяне на справедливия размер на дължимото парично обезщетение за това повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.330, ал.1 от НК, следва да се съобрази с продължителността от време от 1г. и 10м./01.03.2012г.- 09.01.2013г./, при тези взети спрямо ищеца МН „Задържане под стража“ за 2,5 м./01.03.2012г.- 18.05.2012г./ и „Парична гаранция“ за почти 8 м./18.05.2012г.- 09.01.2013г./ за съответните периоди от време. Въззивният съд също така взема предвид и официално определената минималната работна заплата/МРЗ/ за страната в този период от време, която е била в размер на 270 лв./01.03.2012г.- 01.05.2012г./, 290 лв./01.05.2012г.- 31.12.2012г./ и 310 лв./01.01.2013г.- 09.01.2013г./. Поради което счита, че дължимия размер на това парично обезщетение е в размер на 4 000 лв., а не на определените от РС 6000 лв. Следователно въззивната жалба в тази й част се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена, като в тази му част атакуваното Решение на РС се оказва незаконосъобразно, немотивирано и недоказано. Поради което то следва частично да се отмени, като се постанови ново такова, с което предявеният иск следва да бъде до размера на сумата 4 000 лв., а в останалата част над 4 000 лв. до първоначално присъдените от РС 6 000 лв., следва да се отхвърли, със законните последици от това.

Относно оплакването за неоснователност на присъдената сума от 400 лв., като обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, тъй като били липсвали доказателства за плащането на адвокатското възнаграждение от страна на ищеца Р. спрямо защитника му в ДП- следва да се вземе предвид постановената т.1 от ТР № 6 /2012г. по тълк. д. №  6/2012г. на ОСГТК- ВКС, съгласно което, когато адв.възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, и тогава той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила реално посочения размер на адвокатското възнаграждение. Тъй като в конкретния случай по делото пред РС е бил представен писмен Договор за правна защита и съдействие № 059167/17.12.2012г., в който е записано, че договореното възнаграждение в размер на 400 лв. за защита по ДП № 291/2012г. по описа на Първо РУ „Полиция"- С. е заплатено изцяло в брой, то е безспорно установено и доказано в производството пред РС, както основанието, така и размера на претърпените от ищеца имуществени вреди, с оглед на което обжалваното Решение в тази му част се явява правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено в тази му част, ведно със законните последици от това.

В тази връзка и с оглед резултата от въззивното обжалване с уважаване на 1/3 част от в.жалба по отношение на присъдената сума за неимуществени вреди от 6000 лв. на 4000 лв., на основание чл.27, ал.2 във вр. с чл.78, ал.1 и 2 и чл.80 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден и да заплати на въззиваемия пропорционално част от негови разноски пред настоящата въззивна инстанция в размер на 400 лв. от реално заплатените 600 лв. за възнаграждение на един адвокат- повереник пред ОС- С.- видно от писмения Договор за правна защита и съдействие № 105718/17.06.17г./л.16/ и Списъка по чл.80 от ГПК от 20.06.17г./л.17/, а по отношение присъдените разноски от РС- същите следва да се намалят пропорционално на присъдените 4 000 лв. до съответно дължимите 296, 67 лв.

 

Ето защо мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 271, ал.1, изр.1, пр.1 и 3 във вр. с чл.78, ал.1 и 2 от ГПК, във вр. с чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, въззивният ОС- С.

 

                                                   Р   Е   Ш   И   :

 

          ОТМЕНЯ Решение № 371/27.04.2017г. по гр.д.  6113/2016г. по описа на РС- С. в частта, с която искът за обезщетяване на неимуществени вреди е уважен за размера над 4 000 лв. до 6 000 лв., и в частта му за разноските над 443, 08 лв. до 296, 67 лв., като ПОСТАНОВЯВА:

 

          ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди над сумата 4 000 лв. до сумата 6 000 лв.

 

          ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част Решение № 371/27.04.2017г. по гр.д.  6113/2016г. по описа на РС- С..

 

          ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б.гр.С.- ., бул.“В.“ № ., да заплати на В.Г.Р.- ЕГН ********** *** сумата 400 лв./четиристотин лева/ разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните пред ВКС, при наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 във вр. с ал.2, т.1, пр.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ :