Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер…277…………………28.07.2017 година……………..Град Стара Загора    

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………..Втори граждански състав

На…четвърти юли…..…….……………………………….…………..Година 2017

В публичното заседание в следния състав: 

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                        

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ     

                        

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар…Стойка Стоилова……………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

въззивно гражданско дело номер 1244……по описа за 2017…………...година.

 

         Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба подадена от “И.“ ООД чрез адв. М.Ш. против решение № 176/21.04.2017 г. на К. районен съд по гр. д. № 877/2016 г. в частта, с която търговското дружество е осъдено по иск с правно основание чл. 128 КТ да заплати на ищеца Х.К.Х. сумата от 6168, 81 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. януари 2014 г. до м. април 2014 г., за периода от м. юни 2014 г. до м. октомври 2014 г., за м. февруари 2015 г. и за периода от м. април 2015 г. да м. декември 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.2016 г. до окончателното й изплащане, по иск с правно основание чл. 215 КТ да заплати на ищеца сумата от общо 29 477,91 лв. представляваща командировъчни пари за периода м. юли 2014 г. – м. декември 2015 г. ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.2016 г. до окончателното й изплащане и по иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ да заплати на ищеца сумата от 632,98 лв. представляваща възнаграждение за неползван платен годишен отпуск за м. януари и м. февруари 2016 г., съответно за 12 и 21 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.2016 г. до окончателното й изплащане.

         Във въззивната жалба са релевирани подробни съображения за неправилност на правните изводи на първоинстанционния съд. Твърди се, че в уточняваща молба ищецът претендирал само дневни суми по отношение на командировъчните пари, т.е. нямало претенция за изплащане на други разходи, такси изплатени преди извършване на командировките. Сочи се, че от заключението н съдебно-счетоводната експертиза се установявало, че сумите за трудови възнаграждения, платен годишен отпуск и командировъчни разходи са начислени от работодателя. Заедно с това вещото лице е установило, че за претендирания период работодателят е внасял парични суми в банкови сметки посочени от ищеца – негови и на трети лица за погасяване на задължения на ищеца. Тези суми били получени формално без правно основание и можела да се направи компенсация, тъй като реално представлявали изплатено трудово възнаграждение. Ответното дружество заплатило и глоба наложена на ищеца в Р.. Самият ищец дал обяснения, че с преведените от работодателя суми погасявал свои задължения – кредити и издръжка на дете. Това също водело до извода, че се касаело за изплащане на трудови възнаграждения, в противен случай нямало причина търговското дружество да погасява задължения на ищеца. Следвало да се приеме, че при начислени 23,175 лв. и реално преведени на ищеца 19,831 лв. искът би могъл да бъде уважен само за разликата в размер на 3344,67 лв. освен това първата инстанция се произнесла свръхпетитум, тъй като ищецът претендирал единствено дневни по посочените от него командировъчни заповеди. Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове, евентуално да ги уважи само до сумата от 3344,67 лв.

         В постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство Х.К.Х. чрез адв. К.А. се сочи, че районният съд е постановил правилно съдебно решение. От доказателствата по делото се установявало, че претендираните суми били начислени, но не било доказано тяхното изплащане. Не бил приложен нито един документ, от който да се установи, че на ищеца били изплащани суми за трудово възнаграждение, платен годишен отпуск или командировъчни. Във вносните бележки бил записан като вносител Х.Х., не било записано като вносител ответното дружество, нито било записано като основание за плащане трудово възнаграждение, „обезщетение“ или „командировъчни“. Глобата от 730 евро била наложена на дружеството поради неизрядни документи. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, претендира разноски, не са релевирани доказателствени искания.

         В частта, в която осъдителният иск с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за м. март 2015 г. в размер на 337,86 лв., ведно със законната лихва от 12.05.2016 г. е отхвърлен, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила като необжалвано /чл. 296, т. 2 ГПК/.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия:

С. районен съд, е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 215 КТ.

За да постанови обжалваното решение първата инстанция е приела, че в хода на производството работодателят-ответник не е представил писмени доказателства – РКО, разписки, писмено искане, които пълно и главно да доказват изплащането на начислените трудово възнаграждение, обезщетения за неползван платен годишен отпуск и командировъчни пари. Представените вносни бележки предвид вносителя и основанието за внасяне не установяват, че посочените в тях суми са за трудови възнаграждения или командировъчни пари. Поради това е уважил предявените искове.

Въззивната жалба против първоинстанционното съдебно решение е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо.

Неоснователен е доводът във въззивната жалба за частична недопустимост на съдебното решение поради произнасяне на първата инстанция свръхпетитум – по отношение на командировъчните били претендирани само дневни командировъчни пари, а били присъдени всички суми по командировъчните заповеди, т.е. освен дневните, така и за такси и други разходи. Ищецът е посочил в исковата молба конкретен размер на сума, които претендира за всяка една командировъчна заповед, като след оставяне на исковата молба без движение с молба /л. 176 от първоинст. дело/ отново е посочил като парична претенция същите суми и е уточнил, че претендира дневни пари и други разходи. Неправилно в подкрепа на възраженията си за размер на претенцията въззивникът се позовава на молба /л. 214 от първоинст. дело/, тъй като в изпълнение на указанията на съда /определение № 30/05.01.2017 г., л. 209 от първоинст. дело/ ищецът е уточнил единствено броя на фактически прекараните дни в чужбина – 175 дни, в тази връзка са и уточненията направени в откритите съдебни заседания. Поради това не може да се направят твърдените от въззивника изводи от изявленията на процесуалния представител на ищеца направени в откритите съдебни заседания на посочените във въззивната жалба дати, тъй като тези уточнения са направени единствено с оглед броя на прекараните в чужбина дни. Освен това, от една страна не е налице изменение на исковете от ищеца нито във формата на оттегляне или отказ от иск, а от друга страна районният съд е докладвал делото с размера на заявените претенции в исковата молба /друг размер по делото не е и претендиран/, страните са нямали възражения по доклада и същият е бил обявен за окончателен. При положение, че предмет на делото е парична претенция за осъждане на ответника, т.е. конкретен размер на претендирани за дължими суми, за съда може и следва да е единствено релевантен размерът на тази претенция посочен от ищеца в числов израз. Ищецът е посочил точен размер на всяка една претенция по всяка една командировъчна заповед /посочена като основание на претенцията/, като в хода на делото не е променил този размер нито в посока увеличение, нито в посока намаление на искането си.

С. окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на К. районен съд, като по този начин те стават част от мотивите на настоящия съдебен акт. Всички доказателства по делото са подробно и обосновано обсъдени от първата инстанция, страните не спорят за фактите по делото и във въззивната жалба не са релевирани оплаквания по отношение на установената от районния съд фактическа обстановка.

Предмет на настоящото въззивно производство са правните изводи на първата инстанция относно въпроса дали установените по делото парични преводи по сметки на В. Х. /съпруга на ищеца/ и ищеца Х.Х. съставляват плащания за трудово възнаграждение, командировъчни пари и обезщетение за неползван платен годишен отпуск на ищеца, както твърди ответника по делото или работодателят не е успял да докаже погасяването на своите задължения чрез представените от него вносни бележки, т.е. правното значение на тези преведени парични средства към исковите претенции. По главния спорен въпрос по делото въззивният съд намира следното:

Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че всички претендирани суми от ищеца по обективно съединените искове с правно основание чл. 128 КТ, чл. 215 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ са дължими от ответника по делото, който е начислил същите в съответните ведомости. Същото обстоятелство се установява и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Ищецът е полагал труд по валидно трудово правоотношение, извършил е възложените му от работодателя командировки. Доводи за недължимост на претендираните суми поради липса на полаган труд, липса на командироване не са релевирани нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба. Поради това в тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства, е да докаже, че е платил дължимото трудово възнаграждение, командировъчни пари и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съобразно въведеното от него единствено правопогасяващо възражение - плащане.

Въззивният съд споделя правния извод на първата инстанция, че работодателят дължи да докаже при пълно и главно доказване изплащането на дължимите суми съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. Не споделя обаче правния извод на районния съд, че плащания не са доказани по делото. В тази връзка настоящата инстанция съобрази практиката на ВКС по приложението на чл. 270, ал. 3 КТ и допустимите доказателства, извън посочените в тази норма, с които работодателят може да доказва, че е изпълнил задължението си обективирана в решение № 89/29.03.2013 г. на ВКС по гр.д. № 558/2012 г., IV г.о., решение № 746/05.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 727/2009 г., IV г.о. и решение № 241/07.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 3296/2014 г., III г.о., в които е прието, че когато платецът не е посочил основание за извършеното плащане, не е в негова тежест да го докаже. Обратното, в тежест на получателя е да докаже основанието, на което е получил плащането. Това е така, защото платецът черпи правото си от извършеното плащане и затова трябва да го докаже, получателят черпи своето право от основанието за получаване на паричната сума и затова трябва да го докаже. Когато в документа за плащане не е посочено основанието и длъжникът заявава, че с плащането е погасил определено свое задължение, в тежест на кредитора е да докаже съществуването на друго основание за плащане.

По делото безспорно е установено наличие на плащания /преводи по сметки посочени от ищеца и предоставени на управителката на дружеството-ответник/, страните спорят за техния характер, т.е. дали погасяват задължения на ответника по делото. В тази връзка въззивният съд намира, че първата инстанция недостатъчно задълбочено е обсъдила обясненията на ищеца дадени по реда на чл. 176 ГПК заедно с другите доказателства по делото. В тези обяснения ищецът признава, че „всички бележки, които са представени по делото, И.С. /управител на дружеството ответник, бел. моя/ ги е внасяла по моя молба“. Поради това, независимо от формално посоченото за вносител лице в тези вносни бележки, съобразно признанието на ищеца следва да се приеме, че всички суми по вносните бележки са внасяни от управителя на дружеството, а по този начин ищецът признава и факта, че подписът на мястото на вносител във вносните бележки не е негов. Допълнителен аргумент за подобен фактически извод е и обстоятелството, че всички вносни бележки по делото са представени именно от ответника по делото, който като реален платец /както признава ищеца/ е държал същите. Действително ищецът по делото в своите обяснения сочи, че това са пари, които той е оставял на управителката на дружеството, но съдът категорично не дава вяра на тази част от неговите обяснения поради следното обстоятелство – ищецът твърди, че „оставял съм пари на И.С., да ги преведе по банковата сметка, само когато съм бил на курс и няма да мога да ги внеса на падежната дата – пето число за кредита, а за издръжката до 15-то число“. Това негово твърдение не намира опора в писмените доказателства по делото, които го опровергават. От приложение първо и трето на съдебно-икономическата експертиза се установява, че в редица случаи когато са извършвани парични преводи по посочението от ищеца банкови сметки, той не е бил в командировка, както сам твърди – напр. бил е в командировка от 29.09.2014 г. до 01.10.2014 г. и от 05.10.2014 до 08.10.2014 г. /позиции 14 и 15 от приложение едно/, а банков превод е бил извършен на 03.10.2014 г./позиция 25 от приложение три/, т.е. когато не е бил в командировка, също през месец септември 2015 г. няма данни по делото ищецът да е бил в командировка, а са направени три банкови превода – на 07, 16 и 24 септември, има и други примери. Тези факти мотивират съда да не даде вяра на неговите обяснения в частта им, че паричните преводи са извършвани с негови пари. Освен това съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да докаже фактите, които твърди и от които черпи изгодни правни последици. В случая съдът приема, че при установени плащания по сметки на служителя от работодателя /както работникът/служителят сам признава/ ищецът не е доказал насрещното си твърдение, че преведените от управителката на дружеството - ответник по посочени от него сметки парични суми, са с друго основание за плащане, като този релевиран от страната факт не е отрицателен и за установяването му тя носи тежестта на доказване /така определение № 330/11.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1063/2014 г., IV г.о./. Не е доказал и твърдяния от него положителен факт, че той е предавал суми на управителката на дружеството-ответник с посоченото от него предназначение.

Съдът придава тежест в доказването на признанията на ищеца обективирани в неговите обяснения поради обстоятелството, че признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК. Следователно, с оглед на всички събрани по делото доказателства и признанията на ищеца по несъмнен начин се установява правнорелевантното обстоятелство, че преведените суми от управителката на дружеството представляват трудови възнаграждения и обезщетения за командировнки. Дори и да се приеме, че обсъжданите обяснения и документи /вносни бележки/ представляват косвени доказателства, това не опорочава проведеното доказване от ответника, тъй като пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт /в този смисъл са решение № 61/01.03.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4578/2015 г., IV г.о., решение № 31/09.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 502/2011 г., III г.о., решение № 226/12.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 921/2010 г., IV г.о. и решение № 841/19.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3530/2008 г., IV г.о./.

При тези факти, настоящата инстанция приема за неоснователни доводите в отговора на въззивната жалба, че съответните платежни документи по см. на чл. 270, ал. 3 КТ, не са надлежно оформени, а единствените възможни доказателства за плащане са вносните бележки с точно посочено основание и вносител. Действително, законът забранява установяването на факта на плащането със свидетелски показания, но не ограничава допустимите доказателствени средства единствено до ведомост или платежно нареждане както твърди въззиваемата страна. Тези документи, ако са съставени, биха съставлявали пълно доказателство за плащане, но е допустимо плащането да се установи и с други доказателства /с изключение на свидетелските показания/, включително косвени, стига да водят до единствено възможен извод /така решение № 241/07.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 3296/2014 г., III г.о./. В решение № 141/30.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 2715/2008 г., IV г.о. също се приема, че по силата на разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ получаването на трудовите възнаграждения от работника/служителя се доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу разписка, но щом ищецът е получил по друг начин сумите /в случая е било с РКО/ в негова тежест е да установи и докаже основанието, на което ги е получил. В настоящия случай ищецът е предоставил банковите си сметки на работодателя си, по тези сметки управителката на дружеството е превеждала различни по размер суми, включително и когато ищецът не е бил в командировка, самият ищец не установи твърдението си, че е предавал суми на ръка на И.С., които тя да внася по посочените от него сметки, не бива да се пропуска и факта, че тези суми са превеждани регулярно /всеки месец/. „Не е без значение и фактът, че в продължение на близо три години, до прекратяване на трудовият й договор, ищецът не е потърсил защита на нарушените си трудови права и не е заявявал, че е била лишена от дължимото му възнаграждение“ – така решение № 295/18.06.2012 г. на ВКС по гр.д. №. 251/2012 г., IV г.о. По изложените съображения, след преценка на всички обстоятелства по делото и при липса на други данни, от които да се направи извод за наличие на друго основание за внасянето на суми от управителката на дружеството-ответник по сметки посочени от ищеца,  съдът стига до единствено възможния извод, че тези суми представляват трудови възнаграждения и командировъчни пари.

Следва да се посочи още, че като вносител във вносните бележки не е посочен ответникът работодател, но изпълнението от третото лице /в случая управителката на дружеството/ погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник би изпълнил. След изпълнението кредиторът не може да иска нищо повече от длъжника, тъй като тази облигационна връзка престава да съществува - тя е погасена от изпълнението. Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и длъжника. Тези отношения обаче нямат никакво значение за удовлетворения кредитор /така решение № 400/20.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1756/2014 г., IV г.о./. Също в решение № 84/04.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 585/2012 г., IV г.о. е прието, че няма законови пречки едно задължение, вкл. задължение за изплащане на трудово възнаграждение, да бъде изпълнявано предсрочно и от трето лице - чл. 70, ал. 2 и чл. 73 ЗЗД. По иск с правно основание чл. 128 КТ заплатената част от трудовото възнаграждение следва да бъде зачетена при определяне размера на дължимото и неизплатено трудово възнаграждение /така решение №150/03.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 781/2010 г., III г.о./.

С оглед на изложените съображения извършеното плащане на сума в общ размер на 18 462 лв. /съдебно-икономическа експертиза/ чрез преводи по банкови сметки посочени от ищеца следва да бъде зачетено като доказано от ответника по делото. След като не са посочени месеците, т.е. кое задължение се погасява с конкретния паричен превод, за които са извършени плащанията въззивният съд намира за приложима нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД и поради това приема че погасени са най-рано възникналите вземания на работника/служителя /така определение № 405/11.05.2017 г. на ВКС по гр.д. № 415/2017 г., III г.о./. Следва да се посочи, че ответникът по делото не е представил други документи установяващи плащания /освен вносните бележки, на които се позовава/, носещи подпис на ищеца по делото или удостоверяващи плащане по банков път или по друг начин на начислените от работодателя възнаграждения и обезщетения и поради това в останалата си част исковете са основателни.

Поради несъвпадане изводите на въззивния съдебен състав с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго решение, с което предявените искове с правно основание чл. 128 вр. чл. 245 КТ и чл. 215 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни до сумата в общ размер 18 462 лв., а в останалата си осъдителна част потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора и съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1876 лв. за двете съдебни инстанции /по 934 лв. за първа и 942 за въззивна/. Поради това следва да му се присъдят 942 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, а по отношение на разноските за първа инстанция решението на районния съд следва да се отмени над сумата от 934 лв. до присъдения от първостепенния съд 1760 лв. адвокатски хонорар. На ответника “И.“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат разноски в общ размер 1446 лв. за двете съдебни инстанции /по 1005 лв. за първа и 441 лв. за въззивна/ съразмерно уважената/отхвърлена част от иска и материалния интерес от въззивното обжалване съобразно уважената част от въззивната жалба. Поради това следва да му се присъдят разноски в общ размер на 1427,90 лв., тъй като 18,10 лв. са му вече присъдени от първата инстанция, т.е. 886,90 лв. за първа инстанция и 441 лв. за въззивна инстанция.

 

    Така мотивиран, С. окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 176/21.04.2017 г., постановено по гр.д. № 877/2016 г. по описа на К. районен съд, в частта, с която “И.“ ООД е осъдено да заплати на Х.К.Х. по иска с правно основание чл. 128 вр. чл. 245 КТ нетно трудово възнаграждение за: м.01.2014г.-324,53 лв., за м.02.2014г.-324,53 лв., за м.03.2014г.-324,53 лв., за м.04.2014г.-324,53 лв., за м.06.2014г.-324,53 лв., за м.07.2014г.-324,53 лв., за м.08.2014г.-324,53 лв., за м.09.2014г. -324,53 лв., за м.10.2014г.- 299,63 лв., за м.02.2015г.-337,86 лв., за м.04.2015г. – 337,86 лв. и по иска с правно основаие чл. 215 КТ командировъчни пари както следва: Командировъчна заповед №79/06.07.2014 г. – 345,81 лв., Командировъчна заповед №82/14.07.2014 г.- 293,00лв., Командировъчна заповед №84/20.07.2014 г.-293,00 лв., Командировъчна заповед №86/23.07.2014 г.-249,98 лв., Командировъчна заповед №89/27.07.2014 г.-271,49 лв., Командировъчна заповед №93/03.08.2014 г.-271,49 лв., Командировъчна заповед №97/10.08.2014г.-249,98 лв., Командировъчна заповед №99/17.08.2014г.-302,79 лв., Командировъчна заповед №100/20.08.2014 г.-249,98 лв., Командировъчна заповед №102/25.08.2014 г. – 249,98 лв., Командировъчна заповед №104/31.08.2014г. – 302,79 лв., Командировъчна заповед №106/07.09.2014 г. – 302,79 лв., Командировъчна заповед №113/23.09.2014 г. – 271,49 лв., Командировъчна заповед №116/28.09.2014 г.-249,98 лв., Командировъчна заповед №119/04.10.2014 г. – 302,79 лв., Командировъчна заповед №122/08.10.2014 г. – 249,98 лв., Командировъчна заповед №125/13.10.2014 г.- 249,98 лв., Командировъчна заповед №128/28.10.2014 г. – 249.98 лв., Командировъчна заповед №132/02.11.2014 г. – 249,98 лв., Командировъчна заповед №134/09.11.2014 г. – 197,11 лв., Командировъчна заповед №137/15.11.2014 г. – 249,98лв., Командировъчна заповед №140/19.11.2014 г. – 249,98лв., Командировъчна заповед №143/23.11.2014 г. – 230,42 лв., Командировъчна заповед №146/30.11.2014 г. -324,30 лв., Командировъчна заповед №150/09.12.2014 г. - 293,65лв., Командировъчна заповед №152/14.12.2014г. – 293,00лв., Командировъчна заповед №1/05.01.2015 г. – 504,23 лв., Командировъчна заповед №5/11.01.2015 г. – 609,86 лв., Командировъчна заповед №7/18.01.2015 г. – 386,89 лв., Командировъчна заповед №10/20.01.2015 г. – 355,60 лв., Командировъчна заповед №13/27.01.2015г.- 355,60 лв., Командировъчна заповед №15/01.02.2015 г. – 461,21 лв., Командировъчна заповед №17/07.02.2015 г. – 355,60 лв., Командировъчна заповед №20/11.02.2015 г. – 355,60 лв., Командировъчна заповед №24/17.02.2015 г. – 461,21 лв., Командировъчна заповед №27/24.02.2015 г. – 355,60 лв., Командировъчна заповед №29/01.03.2015 г. – 355,60 лв., Командировъчна заповед №31/04.03.2015 г. – 504,23 лв., Командировъчна заповед №34/10.03.2015 г. – 525,75 лв., Командировъчна заповед №36/17.03.2015 г. – 398,62 лв., Командировъчна заповед №40/28.03.2015 г. – 398,62 лв., Командировъчна заповед №41/30.03.2015 г. – 355,60 лв., Командировъчна заповед №44/05.04.2015 г. – 355,60 лв., Командировъчна заповед №48/15.04.2015 г. – 415,60 лв., Командировъчна заповед №50/19.04.2015 г. – 326,62 лв., както и в частта за сумата над 934 лв. /до присъдения размер от 1760,29 лв./, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 128 вр. чл. 245 КТ предявен от Х.К.Х., ЕГН: **********, адрес: *** предявен срещу „И.“ ООД, ЕИК…, със седалище и адрес на управление гр. К., ул.“Г.“ № . за заплащане на нетно трудово възнаграждение за: м.01.2014г.-324,53 лв., за м.02.2014г.-324,53 лв., за м.03.2014г.-324,53 лв., за м.04.2014г.-324,53 лв., за м.06.2014г.-324,53 лв., за м.07.2014г.-324,53 лв., за м.08.2014г.-324,53 лв., за м.09.2014г. -324,53 лв., за м.10.2014г.- 299,63 лв., за м.02.2015г.-337,86 лв., за м.04.2015г. – 337,86 лв., ведно със законата лихва считано от 12.05.2016 г. /датата на подаване на исковата молба/.

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 215 КТ предявен от Х.К.Х., ЕГН: **********, адрес: *** предявен срещу “И.“ ООД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление гр. К., ул.“Г.“ № . за заплащане на командировъчни пари, както следва: Командировъчна заповед №79/06.07.2014 г. – 345,81 лв., Командировъчна заповед №82/14.07.2014 г.- 293,00 лв., Командировъчна заповед №84/20.07.2014 г. - 293,00 лв., Командировъчна заповед №86/23.07.2014 г.-249,98 лв., Командировъчна заповед №89/27.07.2014 г.-271,49 лв., Командировъчна заповед №93/03.08.2014 г.-271,49 лв., Командировъчна заповед №97/10.08.2014г.-249,98 лв., Командировъчна заповед №99/17.08.2014г.-302,79 лв., Командировъчна заповед №100/20.08.2014 г.-249,98 лв., Командировъчна заповед №102/25.08.2014 г. – 249,98 лв., Командировъчна заповед №104/31.08.2014г. – 302,79 лв., Командировъчна заповед №106/07.09.2014 г. – 302,79 лв., Командировъчна заповед №113/23.09.2014 г. – 271,49 лв., Командировъчна заповед №116/28.09.2014 г.-249,98 лв., Командировъчна заповед №119/04.10.2014 г. - 302.79 лв., Командировъчна заповед №122/08.10.2014 г. – 249,98 лв., Командировъчна заповед №125/13.10.2014 г. - 249,98 лв., Командировъчна заповед №128/28.10.2014 г. – 249,98 лв., Командировъчна заповед №132/02.11.2014 г. – 249,98 лв., Командировъчна заповед №134/09.11.2014 г. – 197,11 лв., Командировъчна заповед №137/15.11.2014 г. – 249,98лв., Командировъчна заповед №140/19.11.2014 г. – 249,98лв., Командировъчна заповед №143/23.11.2014 г. – 230,42 лв., Командировъчна заповед №146/30.11.2014 г. -324,30 лв., Командировъчна заповед №150/09.12.2014 г. - 293,65лв., Командировъчна заповед №152/14.12.2014г. – 293,00лв., Командировъчна заповед №1/05.01.2015 г. – 504,23 лв., Командировъчна заповед №5/11.01.2015 г. – 609,86 лв., Командировъчна заповед №7/18.01.2015 г. – 386,89 лв., Командировъчна заповед №10/20.01.2015 г. – 355,60 лв., Командировъчна заповед №13/27.01.2015г.- 355,60 лв., Командировъчна заповед №15/01.02.2015 г. – 461,21 лв., Командировъчна заповед №17/07.02.2015 г. – 355,60 лв., Командировъчна заповед №20/11.02.2015 г. – 355,60 лв., Командировъчна заповед №24/17.02.2015 г. – 461,21 лв., Командировъчна заповед №27/24.02.2015 г. – 355,60 лв., Командировъчна заповед №29/01.03.2015 г. – 355,60 лв., Командировъчна заповед №31/04.03.2015 г. – 504,23 лв., Командировъчна заповед №34/10.03.2015 г. – 525,75 лв., Командировъчна заповед №36/17.03.2015 г. – 398,62 лв., Командировъчна заповед №40/28.03.2015 г. – 398.62 лв., Командировъчна заповед №41/30.03.2015 г. – 355,60 лв., Командировъчна заповед №44/05.04.2015 г. – 355,60 лв., Командировъчна заповед №48/15.04.2015 г. – 415,60 лв., Командировъчна заповед №50/19.04.2015 г. – 326,62 лв., ведно със законата лихва считано от 12.05.2016 г. /датата на подаване на исковата молба/.

   

ОСЪЖДА “И.“ ООД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление гр. К., ул.“Г.“ № ., да заплати на Х.К.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК, сумата от 942 лв. лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред въззивна инстанция.

 

ОСЪЖДА Х.К.Х., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на И.“ ООД, ЕИК:…, със седалище и адрес на управление гр. К., ул.“Г.“ №., на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК сумата от 1427,90лв. лв. разноски по делото за двете съдебни инстанции.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 176/21.04.2017 г., постановено по гр.д. № 877/2016 г. по описа на К. районен съд в останалата част.

 

РЕШЕНИЕТО в необжалваната отхвърлителна част е влязло в законна сила.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, а в частта си по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                  

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:                   1.

 

 

 

                                                                                              2.