Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    250                         18.07.2017 година                     гр. С.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 28 юни                                           две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА…………………………………………

ПРОКУРОР: ……………………………………….………………………...

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1250  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивните жалби на М.П.П., подадена от адв. Т.Р. и от “Т.” – с. Б., представлявано от управителя М. М., подадена от адв. Т.Р.,   против решение № 17 от 05.04.2017 г., постановено по гр.дело № 370/2016 г. по описа на Г.районен съд.                 

Въззивникът М.П.П. счита, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част е неправилно, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано по отношение и на трите уважени срещу него искове, по чл.26, ал.2, пр.4 и пр.5 от ЗЗД, както и чл.33, ал.2 от ЗС. Излага подробни съображения. Намира за неправилни изводите на съда, базиращи се на непълно изследване на всички доказателства по делото.   Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, и да отхвърли предявените искове, както и да му присъди направените разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивникът  Т.” – с. Б., представлявано от управителя М. М., счита, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Намира, че искът по отношение на установителната му част не е следвало да се разглежда от съда така, както е предявен. За да уважи предявения иск по отношение на него, съдът е приел в обстоятелствената част на решението, че договорът за аренда на земеделска земя от 31.05.2016 г. сключен между М.П. и “С.” ЕООД противоречи на добрите нрави и е нищожен по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Излага подробни съображения. Цитира съдебна практика. Счита, че решението е неправилно и в частта за присъдените разноски, тъй като съдът е постановил извършените от ищеца разноски да се заплатят от тримата ответници по равно.Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, и да отхвърли предявения иск срещу него с правно основание чл.108 от ЗС, като неоснователен и недоказан, както и да присъди направените разноски. 

          Въззиваемият  Т.Г.И. чрез пълномощника си адв. Е.П. изразява становище, че и двете въззивни жалби са неоснователни, а решението на първоинстанционния съд в обжалваните части е правилно. Намира, че съдът с определение от 09.12.2016 г. правилно  е приел за неоснователни възраженията на ответниците против приемането като доказателство по делото на удостоверение за наследници на Ж. Г. В., тъй като не се е оспорило качеството наследник на нито едно от посочените в документа лица, но счита, че все пак е допуснато от съда процесуално нарушение, което се е отразило на преценката относно обема на притежаваните от ищеца права.  Моли съдът да потвърди изцяло първоинстанционното решение, тъй като намира, че съответства на материалния закон и е обосновано, както и да му присъди направените и в настоящото производство разноски.         Подробни съображения излага в писмена зашита.

Въззиваемата Т.П.Т.  моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. 

Въззиваемият “С.” ЕООД – гр. С. не изразява становище по въззивните жалби.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Страните не навеждат доводи досежно нередовности, засягащи валидността и допустимостта на обжалваното решение. В тази връзка, при извършване на задължителната по чл.269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност или недопустимост на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.103 ГПК предявеният иск е подсъден на Г.районен съд, който го е разгледал в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което и постановеното от него решение е валидно. Предоставения за разглеждане правен спор е с правно основание чл.26, ал.2, предл.пето от ЗЗД, чл.17, ал.1 ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.четвърто ЗЗД, чл.33, ал.2 ЗС и чл.108 ЗС, по които въпроси се е произнесъл първоинстанционния съд, което обуславя допустимостта на съдебното решение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са искове с правно основание правно основание чл.26, ал.2, предл.пето от ЗЗД, чл.17, ал.1 ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.четвърто ЗЗД, чл.33, ал.2 ЗС и чл.108 ЗС.

Исковете са предявени от Т.Г.И. *** срещу М.П. ***, Т.П.Т. ***, “С.” ЕООД гр.С. и „Т.” ЕООД гр.С.. С исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на Ж. Г. В., на наследниците на който е възстановено правото на собственост върху земеделски имоти, подробно описани в исковата молба. До края на стопанската 2015-2016г. имотите били ползвани и обработвани от ЕТ ”Т.И.” по силата на договори за наем. В края на месец юли 2016г. ищецът узнал, че за описаните недвижими имоти е сключен договор за аренда между ответниците М.П.П. и “С.” ЕООД за срок от 30 години. Ищецът проверил в имотния регистър и разбрал, че на 22.04.2016г. с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №., акт ., том ., дело №. на Служба по вписвания ГР.Г., ответницата Т.П.Т. чрез пълномощника си П. М. П. е дарила на ответника М.П.П. притежаваните от нея идеални части от процесните недвижими имоти. Непосредствено след сключване на договора за дарение, М.П.П. е сключил посочения по-горе договор за аренда, като уговореното арендно плащане било в размер на равностойността на 60кг./дка пшеница. На 13.07.2016г. ответникът “С.” ЕООД сключил договор за наем на същите земеделски имоти, предмет на договора за аренда с ответника „Т.” ЕООД, със срок 1 година и уговорена наемна цена 40лв./дка. Размерът на плащането, за който се е задължил “Т.” ЕООД е многократно по-висок от този, който “С.” ЕООД дължи на собствениците на имотите по силата на договора за аренда. Ищецът счита, че направеното от Т.П.Т. в полза на М.П.П. дарение е нищожно и прикрива сключена между страните покупко-продажба. С декларация от 13.09.2016г. ответницата Т.П.Т. е заявила, че е упълномощила М.П.П. и П. М. П. да „продадат, дарят или заменят” притежаваните от нея идеални части от земеделските земи, като при подписване на пълномощното ответникът М.П.П. й е заплатил сумата от 1600лв. Ищецът счита, че между страните е сключена покупко-продажба в нарушение на чл.33 от Закона за собствеността. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия иск за прогласяване нищожността на дарението. Тъй като дарението било нищожно, ответникът М.П.П. не е придобил собствеността върху съответните идеални части от имотите и не е имал право да сключва договор за аренда. Сключеният договор за аренда не би могъл да обвърже собствениците на имотите, бил нищожен поради липса на съгласие, противоречие със закона и противоречие с добрите нрави. Договорът бил сключен от лице, което няма качеството на съсобственик и никой от съсобствениците не е потвърдил сключването му.

Моли съда да обяви за нищожна сделката, извършена с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №., акт ., том ., дело №. на Служба по вписвания гр.Г. между Т.П.Т. и М.П.П. и, при условията на евентуалност:

Да признае за установено, че същата сделка е привидна и прикрива извършена между страните покупко-продажба на описаните в нотариалния акт имоти срещу цена от 1600лв.

Освен това моли да бъде допуснато изкупуване на основание чл.33 от ЗС на 1/16 идеални части от процесните недвижими имоти, срещу заплащането на цена от 1600лв.

В случай, че съдът не приеме, че дарението прикрива покупко-продажба, моли съда да прогласи нищожността на сделката извършена с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №., акт ., том ., дело №. на Служба по вписвания ГР.Г., поради липса на основание и дарствено намерение.

Моли на основание чл.108 от ЗС, съдът да признае за установено, че ищецът е съсобственик на процесните земеделски земи и ответниците владеят и/или държат тези земи без основание, и да осъди М.П.П., “С.” ЕООД и “Т.” ЕООД да предадат владението на имотите на ищеца. Претендира направените разноски по делото.

Ответникът М.П.П. изразява становище, че част от предявените искове са допустими, и всички искове са неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно сключения договор за дарение. Твърди, че ответницата Т.П.Т. действително му е дарила собствените си идеални части от процесните недвижими имоти. Ответникът бил в близки отношения с приятеля на дъщерята на Т.Т. и имали общи бизнес начинания. От друга страна ответницата Т.Т. се оплаквала, че ищецът не заплащал дължимия наем за ползваните от него земеделски земи. По силата на пълномощно, дадено му от Т.Т., П. М. П. се снабдил с необходимите документи и сключил с ответника М.П. договор за дарение за притежаваните от ответницата Т.Т. 1/16 идеални части от процесните имоти. След като установил, че за същите имоти няма вписан договор за наем или аренда, ответникът М.П. сключил договор за аренда с ответника “С.” ЕООД за 30 стопански години. В края на месец юни 2016г. ищецът посетил агенцията, в която работи ответникът М.П. и разговарял с баща му П. П. относно сключеното дарение и последвалия договор за аренда. Той отправял заплахи към ответника и още няколко пъти посетил агенцията. Ответницата Т.Т. също се оплакала, че в края на месец юни 2016г. получавала заплахи от ищеца. Не могла да издържи на постоянните заплахи и се съгласила да подпише декларация. Не била наясно със съдържанието на декларацията, вписаната в декларацията цена от 1600лв. не била посочена от нея, въпреки това за да избегне постоянния тормоз, ответницата подписа декларацията. Поради тази причина ответникът М.П. счита предявения иск за прогласяване нищожността на договора за дарение, като привиден, за неоснователен. Евентуалният иск за прогласяване нищожността на договора за дарение поради липса на основание и дарствено намерение също бил неоснователен, тъй като от изложеното в писмения отговор ставало ясно, че ответницата Т.Т. действително имала желание и намерение да надари ответника М.П.. Искът за обявяване за действителен на договор за покупко-продажба за сумата от 1600лв. бил неоснователен. По отношение на иска за изкупуване на идеалната част от процесните имоти на ответницата Т.Т. на основание чл.33, ал.2 от ЗС, ответникът счита същия за недопустим. Твърди, че ищецът е узнал за извършеното дарение в края на месец юни 2016г., когато е посетил агенцията, в която работи ответника и е получил копие от нотариалния акт. Поради тази причина преклузивният двумесечен срок не бил спазен от ищеца. Предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС бил неоснователен, тъй като ответникът в качеството си на съсобственик е сключил договор за аренда на основание чл.3, ал.4 от ЗАЗ за период от 30 години. Договорът за аренда бил с нотариална заверка на подписите и бил вписан в Службата по вписвания. За подписването на договора ответникът не бил длъжен да иска съгласие от другите съсобственици. Договорът за аренда отговарял на изискванията на закона, сключен бил в предвидената от закона форма, не противоречал на закона и на добрите нрави. Арендното плащане, предвидено в договора, било в размер на левовата равностойност на 60 кг. пшеница на декар, платими до 31.12. на съответната година. Уговорената цена била близка до пазарната, тъй като плащането трябвало да се извършва по цени към 31.12., когато цената на пшеницата била значително по-висока от цената през лятото. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.Прави възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар на ищеца по делото.

Ответникът “С.” ЕООД изразява становище, че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е допустим, но неоснователен. С Договор за аренда на земеделска земя от 31.05.2016г., сключен между ответника и другия ответник М.П.П., на арендатора са предоставени процесните земеделски имоти за период от 30 години. Договорът за аренда бил с нотариална заверка на подписите на страните и е вписан в Службата по вписвания гр.Г. на 01.06.2016г. – преди завеждане на настоящия иск. Арендодателят бил съсобственик на земеделските имоти и на основание чл.3, ал.4 от ЗАЗ имал право да сключи договор за аренда. Договорът отговарял на изискванията на закона, сключен е в предвидената от закона форма, вписан е в съответната служба по вписвания, не противоречи на закона и на добрите нрави. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответницата Т.П.Т. не е подала писмен отговор в законоустановения срок. Явила се е лично в съдебно заседание и изразява становище, че не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Заявява, че е сключила договор за дарение с М.П.П., при което й е била заплатена сумата от 1600 лева. Оспорва изложените в писмените отговори обстоятелства, че е била заплашвана. Твърди, че е подписала процесната декларацията от 15.09.2016г. с нотариална заверка доброволно и обстоятелствата, които са изложени в тази декларация са верни.

Ответникът “Т.” ЕООД гр.С. не изразява становище по предявените искове.

От фактическа страна по делото е установено пред Г.районен съд, че ищецът е наследник на Ж. Г. В. и съответно съсобственик на процесните земеделски имоти. Това обуславя процесуалната му легитимация да предяви настоящите искове. Видно от копие от Удостоверение за наследници с изх.№15/19.07.2016г. на с.Р., общ.Г., ответницата Т.П.Т. също е наследник на Ж. Г. В. и също е била съсобственик на описаните земеделски имоти.

От представените и приети като писмени доказателства по делото копия на: Решение №20/31.01.1996г. на ПК гр.Г. по преписка с вх.№1160Ж/04.03.1992г.; Решение №2000/20.08.1996г. на ПК гр.Г. по преписка с вх.№1160Ж/04.03.1992г.; Удостоверение за наследници с изх.№15/19.07.2016г. на с.Р., общ.Г.; Удостоверение за наследници с изх.№4874/26.08.2016г. на гр.С.; Удостоверение за наследници с изх.№5171/12.09.2016г. на гр.С., е видно, че на наследниците на Ж. Г. В. е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху следните земеделски имоти: 1. Нива, с площ от 8,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Ч.”, представляваща имот №047005 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №047006 – нива на В. П. Д.и др., имот №047004 – нива на Б. И. Е., имот №000129 – полски път на община Г.;

2. Нива, с площ от 26,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „А.”, представляваща имот №039007 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №039008 – нива на К. А. Н., имот №039026 – нива на Р. Ж. Г., имот №039059 – нива на Я. И. Р., имот №039058 – нива на “Д.” ЕООД, имот №039006 – нива на В. Т. Г., имот №000166 – полски път на община Г.;

3. Нива, с площ от 26,501 дка, шеста категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността “Над К.”, представляваща имот №004002 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №004031 – нива на Р. Ж. Г., имот №004030 – нива на Р. Ж. Г., имот №000064 – полски път на община Г., имот №004001 – нива на К. Й. А., имот №004019 – нива на Р. Ж. Г.;

4. Нива, с площ от 13,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „К.”, представляваща имот №020009 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №020061 – нива на Р. Ж. Г., имот №000086 – полски път на община Г., имот №000101 – полски път на община Г., имот №020010 – нива на И. Д. Т.и др;

5. Нива, с площ от 3,279 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „М.”, представляваща имот №031007 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000112 – полски път на община Г., имот №031008 – нива на Д. К. К., имот №000105 – пасище, мера на община Г., имот №031006 – нива на Б. Т. Б.и др.

От приетите като писмени доказателства документи от нотариално дело №35/2016г. по описа на нотариус Е. А., а именно: Молба до Съдията по вписванията при РС-Г. за вписване на Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №., том ., дело №.г.; Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №., том. , дело № ., вписан в СВ – Г. с вх.рег.№267/22.04.2016г., акт №., том ., дело №.; Молба до Нотариуса за извършване на нотариалния акт от 22.04.2016г.; Пълномощно с удостоверен подпис с рег.№1505/13.04.2016г. и с удостоверено съдържание с рег.№., ом ., акт . от. от помощник-нотариус С. С.при нотариус Х. С. с рег.№. на Нотариалната камара с район на действие РС С.; Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с рег.№1507/13.04.2016г. от помощник-нотариус С. С.при нотариус Х. С. с рег.№. на Нотариалната камара, с район на действие РС С.; Декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД с рег.№1508/13.04.2016г. от помощник-нотариус С. С.при нотариус Х. С. с рег.№. на Нотариалната камара, с район на действие С.; Декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД за дарения; Декларация по чл.3в, ал.1 от ЗСПЗЗ за дарения; Решение №20/31.01.1996г. по преписка №1160Ж/04.03.1992г. на Поземлена комисия ГР.Г.; Решение №2000/20.08.1996г. по преписка №1160Ж/04.03.1992г. на Поземлена комисия ГР.Г.; Удостоверение за наследници на Ж. Г. В. – изх.№3/10.02.2016г., издадено от кметство с.Р., общ.Г.;  Скици №К00797, №К00798, №К00799, №К00800, №К00801 от 22.02.2016г., издадени от Общинска служба по земеделие гр.Г. и Удостоверения за данъчна оценка с изх.№7403005856-№7403005860 от 22.04.2016г., издадени от община Г. се установява, че ответницата Т.П.Т. чрез пълномощника си П. М. П. – управител на ответното дружество “С.” ЕООД гр.С. и баща на ответника М.П.П., е сключила договор за дарение с ответника М.П.П. за 1/16 идеални части от описаните по-горе земеделски имоти, останали й в наследство от Ж. Г. В..

Видно от приетото като писмено доказателство по делото копие на Декларация с нотариална заверка на подписа от 15.09.2016г., ответницата Т.П.Т. е декларирала, че е упълномощила ответника М.П.П. и П. М. П. да продадат, дарят или заменят всички нейни идеални части от притежаваните от нея земеделски земи в землището на с.Р., общ.Г., за което й е била заплатена сумата от 1600лв.

За изясняване на фактите по делото съдът е допуснал въпроси по реда на чл.176 ГПК към ответницата Т.П.Т.. Същата обяснява, че всяка година е бил сключван едногодишен договор за наем на съсобствените земеделски земи с едноличния търговец на ищеца и всяка година й е изплащан дължимият наем за обработването на земеделските земи. Ответницата твърди, че дъщеря й и зет й не са в много близки отношения с ответника М.П.П. и не те са я насочили да се разпореди с имотите си в негова полза. Тя се е обърнала към М.П.П., защото е познавала и други негови клиенти, които са останали доволни. Ответницата обяснява, че е имала нужда от средства, тъй като дъщеря й пострадала сериозно и тя взела пари на заем, за да я лекува. Това я принудило да се разпореди с имотите си. Тъй като нямала време да ходи по институции, тя упълномощила ответника М.П.П. и баща му П. М. П. да се снабдят с необходимите документи и да сключат нотариалния акт. Ответницата знаела, че щом за имотите няма нотариален акт, разпореждането с тях трябва да бъде във вид на дарение, „така се процедира – продава се във вид на дарение”. Ответницата твърди, че при подписването на пълномощното за разпореждане с имотите й, ответникът М.П.П. й е дал 1600,00лв. Ответницата сочи, че ищецът не я е тормозил и заплашвал, а спокойно е разговарял с нея, за да изясни проблема. Никой не я е принуждавал да подпише декларацията, заверена от нотариус Е. К.а. След като ответницата разговаряла и с двете страни, решила да подпише такава декларация. Текстът на декларацията бил изготвен от ответницата с помощта на нотариус Е. К..

Изявленията на ответницата Т.П.Т. се потвърждават от представените и приети като писмени доказателства по делото копия на: Договор за наем на земеделска земя от 21.07.2015г.; Разписка за приемане на паричен превод №71880000681885/31.08.2016г.; Мемориален ордер №1/30.09.2016г.; Договор за наем на земеделска земя от 31.07.2014г.; Извлечение от ведомост за изплащане на рента за 2014/2015г.; Мемориален ордер №1/31.08.2015г.; Договор за наем на земеделска земя от 21.07.2013г.; Извлечение от ведомост за изплащане на рента за 2013/2014г.; Мемориален ордер №1/30.09.2014г.; Договор за наем на земеделска земя от 23.07.2012г.; Извлечение от ведомост за изплащане на рента за 2012/2013г.; Мемориален ордер №1/30.09.2013г.; Договор за наем на земеделска земя от 23.07.2011г.; Извлечение от ведомост за изплащане на рента за 2011/2012г.; Мемориален ордер №1/30.09.2012г.; Договор за наем на земеделска земя от 08.2010г.; Извлечение от ведомост за изплащане на рента за 2010/2011г.; Мемориален ордер №1/30.09.2011г.; Анекс към договор за наем на земеделска земя за стопанската 2011/2012г. от 23.07.2012г.; Анекс към договор за наем на земеделска земя за стопанската 2010/2011г. от 23.07.2011г.; Анекс към договор за наем на земеделска земя за стопанската 2014/2015г. от 21.07.2015г.; Анекс към договор за наем на земеделска земя за стопанската 2013/2014г. от 31.07.2014г. и Анекс към договор за наем на земеделска земя за стопанската 2012/2013г. от 21.07.2013г., от които става ясно, че действително земеделските земи, на които ответницата е била съсобственик са се обработвали от едноличния търговец на ищеца Т.Г.И.. Били са сключвани едногодишни договори за наем, анекси към тях, и е бил изплащан дължимия наем за всяка стопанска година. Това опровергава възраженията на ответника М.П.П., че земите са били в тежест на Т.П.Т. и не са й носили никакви доходи.

По въпроса за мотивите за разпореждането на ответницата Т.П.Т. с идеалните си части от процесните земеделски земи, са допуснати и гласни доказателства пред първоинстанционния съд. От показанията на свидетелката Д. Е. П. – майка на ответника М.П.П. и съпруга на управителя на ответното дружество “С.” ЕООД гр.С., се установява, че същата работи в ответното дружество “С.” ЕООД гр.С.. Дружеството се занимавало с посредничество на недвижими имоти, покупко-продажба и наем. Свидетелката познавала С. Д., който бил приятел на дъщерята на ответницата Т.П.Т.. Станислав и ответникът М.П.П. били приятели. Свидетелката видяла за първи път ответницата Т.П.Т. през февруари 2016г., когато последната дошла в офиса и пожелала да се разпореди с притежаваните от нея идеални части от земеделски земи. Обяснила, че тези земи не й носят никакви доходи, тъй като се обработвали, но не й плащали рента и земите й били в тежест. За това тя искала да прехвърли имотите чрез дарение. Ответникът М.П.П. обяснил какви документи трябва да подготви ответницата и тя си тръгнала. След известно време отново дошла с някои от документите, като обяснила, че предпочита да упълномощи някого да се снабди с останалите документи и да я представлява пред нотариуса. Ответникът М.П.П. разполагал с такива типови бланки на пълномощно, изготвил го и отишли заедно при нотариус Христо Спасов, за да го заверят. Помощник-нотариусът Светла Спасова изрично попитала ответницата Т.П.Т. дали е съгласна с текста на пълномощното, тъй като с него упълномощава П. М. П. и М.П.П. да се разпоредят със земеделските й земи чрез дарение. Ответницата казала, че е съгласна и подписала пълномощното. Ответникът М.П.П. не бил давал никакви пари на ответницата.

При така събраните доказателства Г.районен съд е направил правилен извод, че показанията на свидетелката са недостоверни в частта им относно мотивите на ответницата Т.П.Т. да се разпореди с идеалните си части от съсобствените си земеделски земи. Действително житейски нелогично е, човек да е недоволен, че собствеността му не му носи никакви доходи и същевременно да иска да се разпореди с тази собственост безвъзмездно. Възможно е ответницата да се е изразила неправилно пред свидетелката, тъй като, както стана ясно от обясненията на ответницата по реда на чл.176 ГПК, същата не е съвсем наясно с юридическото оформяне и наименование на сделката – „продажба чрез дарение”, но няма никакво съмнение, че не е имала намерение да се разпореди безвъзмездно с имотите си. По отношение на факта, че ответникът М.П.П. не е давал никакви средства на ответницата Т.П.Т. за процесните земеделски земи, съдът също не кредитира с доверие свидетелските показания. При съвкупната преценка на обясненията на ответницата Т.П.Т. по реда на чл.176 ГПК и свидетелските показания на Д. Е. П., може да се направи категоричен извод, че Т.П.Т. е имала намерение да прехвърли собствеността си възмездно, но не е имала претенции относно вида на сключваната сделка. Точно поради тази причина тя е подписала такъв текст на пълномощно, с което е упълномощила ответника М.П.П. и баща му П. М. П. „да продаде, дари или замени”. Твърдението, че пълномощното било изготвено на „типова бланка”, също звучи нелогично. Самото пълномощно не е бланка, изготвена на компютър с празно място за имената и данните на упълномощителя. Напротив – данните на упълномощителя са написани също на компютър, което означава, че текстът на пълномощното е можел да бъда променен при съставянето му, и ако действителната воля на упълномощителя - Т.П.Т., е била да дари земеделските си имоти, то само този текст е следвало да бъде оставен в пълномощното. Това обаче не е сторено. Точно обратното, в пълномощното е оставен и текстът „да продаде”, тъй като действителната сделка между страните е била именно такава – ответницата Т.П.Т. е получила сумата от 1600лв. за собствените си идеални части от земеделските земи. При съвкупната преценка на така събраните доказателства съдът намира, че ответницата Т.П.Т. е имала намерение да продаде собствените си идеални части от процесните земеделски имоти на ответника М.П.П.. Ответницата Т.П.Т. е упълномощила М.П.П. и баща му П. М. П. да сключат сделката по какъвто начин намерят за добре, при което ответницата Т.П.Т. е получила от ответника М.П.П. сумата от 1600,00лв. Ответникът М.П.П. и баща му, бидейки наясно, че за да избегнат приложението на разпоредбата на чл.33 от ЗС следва да сключат безвъзмездна сделка, оформят същата като дарение, без да посочват в нотариалния акт насрещната престация от 1600,00лв.

При така установените факти по делото съдът намира че е  установено по категоричен начин, че ответницата Т.П.Т. не е имала мотив да надари ответника М.П.П. с идеалните части от съсобствените земеделски земи. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал.1 ЗЗД дарението е  договор, с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Като безвъзмездна сделка, дарението се характеризира с намерението на дарителя да осъществи акт на щедрост спрямо надареното лице и да изяви воля в този смисъл. То има наситен субективен състав - намерение за даряване, за оказване на щедрост, акт на алтруизъм и благотворителност, с която си особеност договорът за дарение се отличава от другите безвъзмездни сделки. Като всеки договор той следва да има правно основание, без което би бил нищожен. Освен това следва да има и мотив за сключването му, който е субективната психологическа движеща сила до договорното волеизявление. Подбудите, поради които се прави дарението са основанието на договора и те трябва да бъдат установени с оглед на всички изявления на страните и доказателствата по делото.

Съгласно задължителната съдебна практика привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност. Исковете за обявяване на привидността по чл.26, ал.2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по  чл.17, ал.1 ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение. При всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който е написан. Привидността се състои именно в това: страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин.

Относителната симулация обхваща сделките, чиито правни последици страните не желаят да настъпят. При относителната симулация всъщност има две сделки - едната привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и другата - прикритата или дисимулирана, чиито правни последици страните действително желаят. /Решение №79 от 26.06.2012г. на ВКС по гр.д.№791/2011г., III г. о., ГК/

В настоящия случай сключеният между ответниците Т.П.Т. и М.П.П. договор за дарение на идеални части от земеделски земи в землището на с.Р. се явява сключен при относителна симулация – страните не са искали настъпването на правните последици на договор за дарение, а на договор за покупко-продажба. Дарението е привидната сделка, а прикритата е покупко-продажба.

На основание чл.26, ал.2, предл.пето от ЗЗД договорът за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №., том. , дело № ., вписан в СВ – Г. с вх.рег.№267/22.04.2016г., акт №., том ., дело №.г., е нищожен, а на основание чл.17, ал.1 ЗЗД действителен е прикритият договор за покупко-продажба между същите страни, сключен за продажната цена от 1600,00лв.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че  предявеният иск за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №., том. , дело № ., вписан в СВ – Г. с вх.рег.№267/22.04.2016г., акт №., том ., дело №. следва да бъде уважен, както и искът за обявяване за действителен на основание чл.17, ал.1 ЗЗД сключения между ответницата Т.П.Т. и ответника М.П.П. Договор за покупко-продажба за имотите, описани в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №., том. , дело № ., вписан в СВ – Г. с вх.рег.№267/22.04.2016г., акт №., том ., дело №., за сумата от 1600,00лв.

По отношение на предявеният иск с правно основание чл.33 от ЗС, въззивният съд намира следното:

Искът по чл.33, ал.1 от ЗС е конститутивен и същият е предявен срещу надлежните ответници - задължителни необходими другари - страните по договора за продажба на недвижимите имоти. Същият следва да бъде предявен в двумесечен срок. Този срок е преклузивен и при липса на покана за изкупуване до ищеца срокът започва да тече от датата на узнаването от ищеца за извършената продажба.

В тежест на ищеца е да установи спазването на срока. В случая безспорно е, че ответниците изобщо не са предлагали на останалите съсобственици да изкупят тяхната част от имотите. В тази хипотеза, срокът за предявяване на конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС тече от датата на узнаване на договора за продажба. Неспазването на срока по чл. 33, ал. 2, изр. второ, ЗС има за последица неоснователност, а не недопустимост на предявените искове, доколкото се отнася към съществуването на потестативното материално право на изкупуване.

За установяване на обстоятелството кога ищецът е научил за разпореждането с идеални части от съсобствените земеделски земи, съдът е допуснал събирането на гласни доказателства.

От показанията на свидетелката Я. З. К., която е роднина и на ищеца и на ответницата Т.П.Т. и е наследница на общия наследодател Ж. Г. В. се установява, че през лятото на 2016г. свидетелката със съпруга си отишли до с.Р., за да се снабдят с удостоверение за наследници и до гр.Г. за скици за притежаваните земеделски земи, „да си оправим нивите”. Когато се снабдявали със скици, им казали, че нивите са дадени на арендатор за 30 години. Тогава разбрали, че Т. си продала нейните идеални части. Свидетелката на връщане от гр.Г. отишла до с.Венец, за да говори с ищеца. Срещнала се с него и той от нея разбрал, че Т. си е продала нивите. Това се случило в деня, в който е издадено удостоверението за наследници приложено по делото – 19.07.2016г.

Видно от показанията на свидетелката Е. П. К.-М., сестра на ответницата Т.П.Т. и роднина по съребрена линия на ищеца, ищецът й се обадил след като разбрал, че има някакъв проблем с нивите. Това се случило в края на месец юли 2016г. Свидетелката и ищецът отишли в офиса на ответното дружество “С.” ЕООД гр.С. и се срещнали с управителя П. П.. Същият слязъл пред офиса и обяснил, че ако имат някакви претенции, да си търсят правата по съдебен ред. Преди това земите били обработвани от ищеца. Всяка година подписвали договор за наем и всяка година той изплащал дължимия наем. Свидетелката твърди, че с никой от другите съсобственици не е обсъждано да бъдат дадени земите друг да ги обработва. Сестра й - Т.П.Т. не е обсъждала със свидетелката, че иска да си продава нивите и не се е съветвала с нея. Когато с ищеца са посетили офиса на “С.” ЕООД гр.С., свидетелката е останала с впечатление, че ищецът за първи път отива там. Това се е случило в края на месец юли. Когато са разговаряли преди това, да отидат до офиса, точно такъв е бил разговорът им – да отидат заедно ищецът и свидетелката, за да разберат каква е ситуацията. Управителят на ответното дружество казал, че си има документи за сделката, но свидетелката не си спомня да са си разменяли някакви документи.

Свидетелката Д. Е. П. – майка на ответника М.П.П. и съпруга на управителя на ответното дружество “С.” ЕООД гр.С., обяснява, че ищецът е идвал няколко пъти в офиса на агенцията, като за първи път е дошъл на 30.06.2016г. – деня след П.. Той позвънил на звънеца и П. П. слязъл долу, за да разговарят. Прозорецът на офиса бил отворен и разговорът се чувал. Ищецът настоявал за развалянето на договора за аренда на процесните земеделски земи. П. П. показал на ищеца нотариалния акт за дарение и арендния договор, за да разбере, че всичко е законно. Ищецът започнал да крещи, че не го интересуват документите и иска незабавно да се развали договора за аренда. След това ищецът още няколко пъти е идвал до агенцията и са разговаряли по същия повод. Свидетелката не била виждала друго лице заедно с ищеца при посещенията му в офиса. Последно ищецът дошъл към края на месец юли. На първия разговор присъствала и Б. от фирма „Т.”. Тя също чула разговора. Ответното дружество “С.” ЕООД гр.С. не разполагало със земеделска техника и не обработвало земеделски земи. Свидетелката не знаела защо синът й – ответникът М.П.П. е сключил договор за аренда точно с това дружество за срок от 30 години. “С.” ЕООД гр.С. било само посредник, като сключвало договори с фирми, които имали техника и обработвали земи.

От показанията на свидетелката Б. Г. И.се установява, че същата работи в “Т.” ЕООД гр.Б.и има служебни отношения със “С.” ЕООД гр.С.. Фирмата, в която работи свидетелката, обработвали земи в различни землища и сключвала договори за изкупуване на земеделска земя и за обработка. На 30.06.2016г. – деня след П., свидетелката станала очевидец на разговора между П. П. и ищеца. Свидетелката не познавала ищеца Т.И.. П. П. слязъл пред офиса да разговаря с ищеца, а свидетелката пушила отвън близо до тях. Ищецът казал, че иска да развали аренден договор, а П. му обяснил, че не може да го развали. Спорът се водел на висок тон. Ищецът бил сам. След това П. П. обяснил на свидетелката, че са придобили земя в с.Р. и за това са водели спор.

 Показанията на свидетелите са противоречиви по отношение на датата, на която ищецът е узнал за извършената разпоредителна сделка между ответниците Т.П.Т. и М.П.П.. При преценка на показанията на свидетелите Я. З. К., Е. П. К.-М. и Д. Е. П. по реда на чл.172 ГПК, съдът следва приема, че свидетелите Я. З. К. и Е. П. К.-М. са роднини, както на ищеца, така и на ответницата Т.П.Т., поради което те са еднакво близки до двете страни по делото, което е предпоставка техните показания да се считат за безпристрастни. От друга страна свидетелката Д. Е. П. е близка само с ответниците М.П.П. и управителя на “С.” ЕООД гр.С.. Самата тя работи в “С.” ЕООД гр.С.. Това я прави заинтересована от изхода на делото и нейните показания следва да се преценят през призмата на тази заинтересованост. Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите Я. З. К. и Е. П. К.-М., тъй като същите са логични и вътрешно непротиворечиви. От друга страна показанията на Д. Е. П. и Б. Г. И.не са достатъчно категорични. И двете свидетелки говорят, че при посещението на ищеца Т.Г.И. в офиса на ответника “С.” ЕООД гр.С. е имало спор за договор за аренда, а не за разпореждането на ответницата Т.П.Т. в полза на ответника М.П.П.. Предмет на изследване е датата на узнаване на именно това разпореждане, а не на договора за аренда. От друга страна напълно логично звучат показанията на свидетелката Я. З. К., че при снабдяване с документи за собствеността на земеделските земи е узнала за това разпореждане и е казала на ищеца. Ищецът не е имал повод по-рано да узнае за разпореждането. Важното в случая е, че не е достатъчно ищецът да разбере за някакво разпореждане от страна на съсобственик с идеалните му части от съсобствените недвижими имоти, а следва да се узнаят елементите на сключената сделка, а именно, че същата е безвъзмездна. Видно от приетите като писмени доказателства договори за наем за процесните земеделски земи, сключвани с едноличния търговец на ищеца, всички те са сключвани след 20.07. за съответната година. Така че, нормално би било точно в този период да се снабдяват с документи за сключване на поредния договор за наем. Освен това свидетелката Б. Г. И.не е познавала ищеца и не може да бъде категорична, че именно той е разговарял с П. М. П. за някакъв договор за аренда на 30.06.2016г. Установи се, че “С.” ЕООД гр.С. посредничи при сделки с недвижими имоти и арендова и земеделски земи, предвид което свидетелката може да е станала очевидец на разговор с друго лице. В тази връзка следва да се посочи, че първоинстанционния съд е отразил като факт и обстоятелството, че свидетелката Д. Е. П. се обръщала за одобрение на отговора на поставените й въпроси към процесуалния представител на ответниците – адв.Р., като дори на един от поставените й въпроси, адв.Р. отговорил преди свидетелката, както е отбелязано в протокола от с.з. на 18.01.2017г. Предвид изложеното съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Я. З. К. и Е. П. К.-М. относно датата на узнаване от страна на ищеца за извършеното разпореждане от страна на ответницата Т.П.Т. с идеалните си части от процесните земеделски земи, като тази дата е датата, на която е издадено удостоверението за наследници от с.Р. – 19.07.2016г. С оглед на това правилно е приел, че след като искът е предявен на 17.09.2016г., то той е предявен в установения от закона двумесечен срок.

По отношение на основателността на този иск, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: да е налице съсобственост върху имота; съсобственик да е прехвърлил с договор за покупко - продажба дела си на трето лице - несъсобственик; съсобственикът продавач да не е предложил на другия съсобственик да изкупи дела му от съсобствения имот или да е предложил при условия, различни от тези, при които е продал дела си на третото лице-купувач.

Съобразно гореизложените съображения ищецът и ответницата Т.П.Т. са съсобственици по отношение на процесните имоти. Ответницата Т.П.Т. е продала на ответника М.П.П. своите идеални части от недвижимите имоти без да предложи на ищеца да изкупи дела й, което е безспорно установено по делото обстоятелство. Ето защо това обуславя основателност на предявените конститутивни искове за изкупуване на основание чл.33, ал.2 ЗС.

Сключеният между страните Т.П.Т. и М.П.П. като привиден договор за дарение на идеални части от процесните недвижими имоти е относително недействителен. Той е породил правните последици на прикрития с него договор за продажба. С продажбата на идеални части от имотите, собственикът се е разпоредил с тях без да предложи на техен съсобственик да ги изкупи, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл.33 ЗС. В резултат на това за съсобственика на имотите – ищецът Т.Г.И. е възникнало субективното потестативно право да изкупи идеалните части от имотите от купувача по договора. Срокът по чл.33, ал.2 ЗС в случая тече от узнаване на разпореждането с имота. При липса на доказателства това да е станало преди 19.07.2016г., искът е предявен в преклузивния срок – на 17.09.2016г. Същият е основателен и следва да бъде уважен. На ищеца следва да се признае право на изкупуване на собствените на ответницата Т.П.Т. идеални части от процесните недвижими имоти на основание чл.33, ал.2 ЗС при уговорената между ответниците цена – 1600,00лв., която следва да се заплати в полза на ответника М.П.П., купувач по сключения между него и Т.П.Т. договор в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

По отношение предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивният съд намира следното:

За основателността  на този иска, следва да се докаже наличието на елементите от фактическия състав на чл.108 от ЗС при условията на кумулативна даденост, а именно - ищецът да е собственик на имота, предмет на ревандикация, ответникът да го владее или държи и без правно основание. Тези фактически обстоятелства следва да бъдат доказани от ищеца при условията на главно и пълно доказване.

Видно от приетите по делото като писмени доказателства Удостоверение за наследници с изх.№15/19.07.2016г. на с.Р., общ.Г., Удостоверение за наследници с изх.№4874/26.08.2016г. на гр.С.; Удостоверение за наследници с изх.№5171/12.09.2016г. на гр.С., ищецът като наследник на Ж. Г. В. е собственик на 1/24 идеална част от процесните земеделски земи. Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба с друг от наследниците е придобил още 1/12 идеална част, но такъв нотариален акт не е представен по делото, поради което не може да се направи извод за собствеността на ищеца само по отбелязването на скиците на имотите. Поради тази причина съдът приема, че ищецът е собственик на 1/24 идеална част от процесните недвижими имоти. 

По отношение на основанието, на което ответниците държат имотите, а именно Договор за аренда на земеделска земя от 31.05.2016г. и Договор за наем на земеделска земя от 13.07.2016г., ищецът счита същите за нищожни, като противоречащи на добрите нрави. Договор за аренда на земеделска земя от 31.05.2016г., приет като писмено доказателство по делото, е сключен между ответниците М.П.П. ***. Установено е по делото, че ответникът М.П.П. е син на управителя на “С.” ЕООД гр.С.  - П. М. П.. Това прави договора сключен между свързани лица. От друга страна, на ответника М.П.П. е било ясно, че “С.” ЕООД гр.С. не разполага със земеделска техника и не обработва фактически земеделска земя, т.е. договорът е сключен на практика за посредничество. Срокът, за който е сключен договора – 30 години, е неоправдано дълъг. В практиката обикновено се сключват арендни договори за такъв дълъг срок, само когато се предвижда насаждане на трайни насаждания на арендованите земи. Имайки предвид факта, че договорът за аренда представлява тежест върху имота, който остава да действа и след разпореждането с него, т.е. обвързва и следващите приобретатели, срокът от 30 години е твърде неизгоден за останалите съсобственици на процесните имоти.

 

По отношение на арендното плащане следва да се посочи, че самият факт, че с договорите за наем и анексите към тях, сключвани с едноличния търговец на ищеца, за същите земеделски земи е предвидено наемно плащане в размер на 100 кг. зърно на декар, а с договора за аренда е предвидено плащане в размер на 60 кг./дка пшеница, обуславя извода за неизгодност на договора за аренда. Със сключения договор за аренда на практика ответникът М.П.П. е искал да обогати за чужда сметка баща си като управител на “С.” ЕООД гр.С., тъй като арендното плащане се дължи на всички съсобственици на процесните имоти, то е в нисък размер, в сравнение с това, което са получавали дотогава, от друга страна ответникът М.П.П. е знаел, че “С.” ЕООД гр.С. фактически няма да обработва земята, а ще я отдаде под наем на друго лице. По този начин и с последващият договор за наем, сключен между ответниците “С.” ЕООД гр.С. и „Т.” ЕООД гр.С. на практика “С.” ЕООД гр.С. се обогатява с разликата между арендното плащане от равностойността на 60 кг/дка пшеница и 40,00лв./дка.

Видно от заключението на назначената и изслушана без възражения съдебно-икономическа експертиза, равностойността на 60 кг/дка пшеница възлиза на 16,26лв. към месец август 2016г. и 20,10лв. към 31.12.2016г. От друга страна равностойността на 100кг/дка, каквото е било наемното плащане на едноличния търговец на ищеца, възлиза на 27,00лв.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, като в процесния случай съдът взема предвид второто ограничение - страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип или принципи, които може и да не са законодателно изрично формулирани, но спазването им е проведено чрез създаване на други разпоредби, които са част от действащото право - принцип на справедливостта, на добросъвестността, принцип за предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Законодателят е придал правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло. Нещо повече - съдът е задължен служебно да следи и контролира спазени ли са добрите нрави, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/.

Предвид гореизложените обстоятелства въззивният съд намира, че сключеният между ответниците М.П.П. *** Договор за аренда на земеделска земя от 31.05.2016г. противоречи на добрите нрави и като такъв е нищожен по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Той не е произвел целените от страните правни последици. Тъй като същият е нищожен, той не може да послужи като основание за сключването на Договор за наем на земеделска земя от 13.07.2016г. между ответниците “С.” ЕООД гр.С. и „Т.” ЕООД гр.С., тъй като ответникът “С.” ЕООД гр.С. не е имал правното положение на арендатор на процесните земеделски земи и съответно не може да бъде наемодател по договор за наем за същите. От това следва изводът, че ответникът “Т.” ЕООД гр.С. неоснователно държи процесните земеделски имоти, тъй като той не може да придобие права от своя праводател, каквито права ответното дружество “С.” ЕООД гр.С. няма. По делото не е доказано владение или държане на процесните имоти от страна на “С.” ЕООД гр.С. и от страна на М.П.П.. С оглед  Договор за наем на земеделска земя от 13.07.2016г. между ответниците “С.” ЕООД гр.С. и „Т.” ЕООД гр.С., следва да се направи изводът, че само “Т.” ЕООД гр.С. държи процесните имоти. Поради тази причина искът с правно основание чл.108 ЗС следва да бъде уважен само по отношение на “Т.” ЕООД гр.С., а по отношение на “С.” ЕООД гр.С. и М.П.П. следва да бъде отхвърлен.

Няма никаква пречка, в случаите като настоящия, ревандикационен иск да се предяви за предаване владението на имот в хипотезата на съсобственост само от единия от съсобствениците. За разлика от действията на разпореждане с вещ, която се намира в режим на съсобственост, за които е необходимо да се извършват със съгласието на всички съсобственици, то действията на обикновено управление, насочени към запазване и охраняване на правата, каквото съставлява предявяването на иск, вкл. по чл.108 от ЗС срещу лице, което се твърди, че владее съсобствения имот без правно основание може да се извърши от всеки отделен съсобственик, без да е необходимо съгласие на останалите участници в общността. Съсобственикът може да ползва изцяло общата вещ съобразно с нейното предназначение, доколкото останалите съсобственици не претендират да упражняват правата си върху нея, затова и съсобственикът може с ревандикационен иск по чл.108 ЗС да отстранява напълно от общата вещ владението без правно основание на всяко трето лице (както е прието в Решение №1858 /31.07.1974г. по гр. д. №146/1974г., ВС, І г.о.); предявяването на иска по чл.108 ЗС представлява действие на обикновено управление на имота (както е прието в решение № 46 /12.01.1973 г. по гр. д. № 2488 /1972 г., ВС, І г.о.) и че от това следва, че съсобственикът, притежаващ идеална част от целия имот, може да иска от ответника – несобственик, който го владее без основание, предаването на владението на целия имот, а не само на идеална част от него (може да предяви иск за цялостната му ревандикация) (както е прието в Решение № 725 /10.06.1992 г. по гр. д. № 1776 от 1991 г., ВС и Решение № 755 /20.07.2000 г. по гр. д. № 2043 /1999 г. на ВКС, ІV г.о.).

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира,че  следва да уважи предявения иск за предаване владението на процесните земеделски имоти от страна на ответника „Т.” ЕООД гр.С. на ищеца Т.Г.И. и да отхвърли иска по отношение на ответниците М.П.П. ***, тъй като не е доказано по делото последните да владеят или държат имотите.

По отношение на оплакването във въззивните жалби за липса на активна процесуална легитимация на ищеца, въззивният съд намира същото за неоснователно. По делото са представени многобройни писмени доказателства, от които се установява, че процесните земеделски земи са възстановени на наследниците на Ж. Г. В., както и че ищеца е негов наследник.

Неоснователно е оплакването, че съдът неправилно е приел, че е сключена признатата за нищожна сделка и доказаността на елементите на прикритата с нея продажба, тъй като от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че от фактическа страна Т. е продала на М.П. дела си от процесните имоти срещу сумата от 1600 лв., като сделката е била оформена като дарение, не защото страните са имали воля за това , а по други съображения – Т. защото погрешно е смятала , че така се прави –продава се чрез дарение, а П. защото с оглед професионалната си дейност е знаел , че така се избягва или поне се затруднява възможността на останалите съсобственици да упражнят правата си по чл.33 от ЗС. Въззивният съд намира за правилни и изводите относно момента на узнаване на оспорването разпореждането ищеца, както и изводите му че искът по чл.33 от ЗС е предявен в срок, а оплакванията на въззивника П. намира за неоснователни.    

Налице са и всички изискуеми предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, поради което и този иск е основателен и доказан, поради което въззивният съд намира че изводите на първоинстанционния съд са правилни, обосновани и законосъобразни.

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

При този изход на делото въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и в частта за разноските. Насотящия съд намира за неоснователно  направеното възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение. В производството по делото са предявени и разгледани няколко обективно и субективно съединени иска, същите са с голяма фактическа и правна сложност, поради което не следва да бъде намаляван размера на адвокатското възнаграждение.

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивните жалби не следва да се присъждат разноски пред въззивната инстанция на въззивниците. Въззиваемият Т.Г.И. също е направил искане да му бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция, поради което следва въззивниците да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия Т.Г.И. направените разноски пред въззивната инстанция, които са в размер на 1650 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, С. Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17 от 05.04.2017 г., постановено по гр.дело № 370/2016 г. по описа на Г.районен съд.                   

 

ОСЪЖДА  „Т.” ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.С., Ю., Производствена база „Т.”, представлявано от управителя М. Д. М. и М. П. П., ЕГН **********,*** да заплатят на Т.Г.И., ЕГН **********,*** сумата 1650 лв.. (хиляда шестотин и петдесет лева), представляваща направените разноски по делото пред въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                     

 

ЧЛЕНОВЕ: