Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 274                                                28.07.2017г.                          гр.Стара Загора

 

       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав

На четвърти юли 2017 г.

В публично заседание в следния състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                                  ЧЛЕНОВЕ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                       СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар Стойка Стоилова

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1252 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.150 от СК.

 

Производството е образувано по въззивна жалба от пълнолетния български гражданин-  ответника В.Л. ***, против Решение № 336/18.04.2017г., постановено по гр.д.№ 799/2017г. по описа на РС- С., която заявява, че атакуваното от него първоинстанционно Решение, с което е бил уважен иска против него по чл.150 от СК за увеличаване на месечната издръжка на малолетното му дете В. на 7 г. от 240 лв. на 280 лв. месечно се явява неоснователен и недоказан, тъй като не било налице такова изменение на обстоятелствата и не било доказано, че всички посочени в исковата молба заболявания на детето са били взети предвид при определяне необходимия общ размер на издръжка и разпределението за заплащане от всеки един от родителите в последното решение на ОС- С., преди завеждане на иска- предмет на настоящето разглеждане. Взема отношение и към новото Решение на ТЕЛК за 50% инвалидност на детето, което било влязло в законна сила от м.март 2017г., в резултат на което майката- ищца щяла да получава месечно по 350 лв. парични помощи поради заболяване на детето от „бронхиална астма“, в която са били включени и детските надбавки. Счита, че РС правилно е обсъдил обстоятелствата относно заболяванията на детето и че същите са били обсъдени и при предходното изменение на издръжката му, но според него РС неправилно е приел, че с оглед възрастта на детето това представлява такова трайно и съществено изменение на обстоятелствата, което налагало издръжката да бъде увеличена с още 40 лв. и същата да бъде изменена от 240 лв. на 280 лв. месечно. Счита, че не са били налице съществени изменения на обстоятелствата от предходното й изменение през 2013г. досега и че по делото не се доказали изключителни нови нужди на детето. Поради което моли въззивния ОС да отмени атакуваното  Решение на РС и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за увеличение на издръжката, ведно със законните последици от това. Претендира да му се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски. Няма свои доказателствени искания пред настоящата инстанция. В този смисъла е пледоарията на процесуалния му процесуален представител- адвокат по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и писмената му Защита по делото.

 

В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от въззиваемия- малолетния български гражданин В.В.Л. на 7 г., действаща чрез своята майка и законна представителка- пълнолетната И.Х.Х.- и двамата от гр.С., в който сочат, че оспорват подадената въззивна жалба срещу горепосоченото Решение и молят същата да бъде оставена без уважение, а Решението на РС- С., в обжалваната му част да бъде изцяло потвърдено, като правилно, законосъобразно и обосновано. Считат, че РС се е съобразил основно с възрастта на детето и особените му нужди, във връзка с честите му боледувания и диагностицираните заболявания- „бранхиална астма и хиперактивност“, че от определяне на досегашната издръжка са изминали вече 4 години, като тогава минималната работгна заплата е била 310 лв., а сега е 460 лв., че въззивникът/баща/ получава по- високо средномесечно трудово възнаграждение в размер на 1343,71 лв. от това въззиваемата/майка/- 855, 33 лв., поради което въззивникът без затруднение може да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на присъдените 280 лв. месечно и да му остават достатъчно средства, за да се издържа и той самия. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърдите изцяло обжалваното Решение на РС- С., като правилно и законосъобразно. Претендира разноските си пред въззивната инстанция. Представили са и са били приети от въззивния съд като нови писмени доказателства общо 10 бр. документи, с дати на издаването след датата на обявяване на делото за решаване пред РС на 04.04.2017г. Пледират чрез ангажирания си процесуален представител- адвокат по делото, че въззивната жалба е изцяло неоснователна и недоказана, че атакуваното с нея Решение на РС- С. е изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, и молят въззивния съд да го потвърди изцяло, ведно със законните последици от това. Претендират разноските си за възнаграждение на 1 адвокат пред настоящата въззивна инстанция.

Контролиращата страна ДСП- ОЗД- гр.С. не е взела становище по спора, не е изпратила процесуален представител и не е пладирала пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

Настоящият въззивен ОС- С., след като провери събраните по делото пред първата и пред въззивната инстанция писмени доказателства, като обсъди доводите на всяка от страните, и приложимите по казусите материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото- обжалваното в неговата осъдителна част атакувано съдебно решение, е постановено от първоинстанционния РС- гр.Стара Загора при условията на иска по чл.150 от СК. При анализа на направените от въззивницата оплаквания, настоящият въззивен съд констатира следното :

 

ОТНОСНО ВАЛИДНОСТТА :

Атакуваното Решение в обжалваната му част е валидно и допустимо, поради което и на осн. чл.271, ал.1, изр.1 от ГПК настоящия въззивен съд следва да се произнесе по материалноправната същност на направените във въззивната жалба оплаквания.

 

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА :

Установено и доказано по несъмнен и безспорен начин още пред първата съдебна инстанция РС- С. е, че от датата на определяне на предишната издръжка от 240 лв. месечно с предходното Решение по в.гр.д.№ 1082/2013г. по описа на ОС- С. е минал период от повече от 4г., през който съответно се е увеличила възрастта на детето, то е тръгнало на училище и значително са нараснали нуждите от парични средства за неговото отглеждане, възпитание, обучение и развитие. В тази връзка РС правилно е констатирал наличието на фактически и правни основания за изменяване на издръжката с изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, въз основа на които е била определена тя досега- т.е. нужда от издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са взети предвид при определяне на издръжката, чието изменение се иска, а именението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предяване на иска по чл.150 от СК, като е възможно е да е настъпило изменение само относно нуждите на този, който търси издръжка, или само изменение относно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание за изменението й по чл.150 от СК/в случая увеличаването й/. Напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е преценил, че основното задължение на родителите е визирано в чл.125, ал.1 от СК- че родителите са длъжни да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето си, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси, като конкретно изражение на грижата за детето е и даването на издръжка. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно императивната разпоредба на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В тази връзка те дължат такава издръжка дори и когато детето е евентуално настанено извън семейството, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от СК. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, като ал.2 на чл.142 от СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата/460 лв./- тоест абсолютният минимум е в размер на 115 лв.  Слеователно правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на предпоставката „ненавършило пълнолетие дете”. Закрепеният в чл.142, ал.2 от СК законодателен подход е насочен към определяне на една минимална сума за издръжката на всяко дете, чието осигуряване е безусловно задължение на родителя, независимо дали това ще е за сметка на неговата собствена издръжка, като липсва законово правило, че при получаването на минимален доход задълженият да издържа детето си родител следва да заплаща тъкмо минималния размер на издръжката или сума около този минимум.

В конкретния случай, съществен факт е, че от момента на определяне на последния размер на издръжка за детето Велбин на повече от 7 г. до предявяване на настоящата искова молба на 07.02.2017г. в РС са  изминали повече от 4 г., което само по себе си е самостоятелно основание за съществено изменение размера на определената по- рано издръжка, тъй като за този период от време детето е пораснало, като същевременно са нарастнали и неговите нужди. По делото се установява, че майката на детето сама полага грижи по отглеждането му, като получавания от нея ежемесечен трудов доход е малко над установения за страната минимален размер на работна заплата. Безспорно е установено по делото и, че бащата на детето няма никакво участие в непосредственото отглеждане и възпитание на детето си, като тези родителски задължения са поети изцяло от майката. Пред настоящия въззивен ОС вече е установено и доказано по безспорен начин, че след постановяване на атакуваното Решение на РС са представени и приети нови 10 бр. писмени доказателства/фактури, бележки, касови разписки, касови бонове, стокови разписки и друтги/, от които е видно, че детето има лични и специфични здравословни, психични и други лични ну,жди, които са значително по- големи от обичайните такива за дете на тази възраст. които налагат да се заплаща ежемесечна издръжка на малолетното дете в необходимия за задоволяване на ежедневните му нужди размер. Бащата- въззивник е във видимо трудоспособна възраст, без данни за каквито и да са здравословни проблеми, което способства за осигуряване на нужните средства по издръжката на детето си. Поради гореизложеното въззивният съд счита, че предявеният и уважен иск по реда на чл.150 от СК за увеличаване размера на присъдената издръжка от 240 лв. на 280 лв. месечно занапред е изцяло мотивиран, основателен и доказан, и е следвало напълно законосъобразно да бъде изцяло уважен в този му размер, при наличието на минимална работна заплата/МРЗ/ за страната в размер на 460 лв., считано от 01.01.2017г., определена с МПС № 372/22.12.2016г.- Д.в.№ 103/27.12.2016г., въпреки временната й отмяна в един интервал от време. Така определеният размер от 280 лв. за в бъдеще напълно мотивирано и законосъобразно е присъден от датата на предявяване на иска в РС/07.02.2017г./, до настъпване на основания за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Останалият размер до общо необходимите в бъдеще 420 лв. месечна издръжка на малолетното дете, следва да се осигурява от неговата майка, която работи, получава доходи около средните за страната, и която полага всички останали необходими грижи за неговото отглеждане, възпитание, обучение и развитие, без каквото и да е участие на бащата- въззивник. При определяне размера на необходимата за детето и дължима от всеки негов родител парична издръжка напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС не е включил сумата от 350 лв., представляваща помощ за лечението на детето, която не е нито издръжка, нито доход както за него, така и за който и да е от родителите му.

 

Предвид всички гореизложени мотиви не се установиха и доказаха по какъвто и да е начин твърденията и оплакванията в процесната въззивна жалба на бащата- въззивник, относно неговите възможности и съответно относно евентуален по- нисък размер на дължимата от него месечна издръжка на малолетното му дете.

 

В този смисъл настоящия въззивен съд напълно споделя и подкрепя мотивите на първоинстанционния съд в атакуваната част от Решението му и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях. Следователно атакуваното първоинстанционно Решение следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това.

 

        Предвид изхода на спора пред настоящата въззивна инстанция и на осн. чл.78, ал.1 и 2 във вр. с чл.80 от ГПК, въззивникът- бащата следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата, като майка и законна представителка на малолетното им дете В. на 7 г., направените от нея разноски по делото в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар на един адвокат пред ОС- С..

 

        Ето защо, мотивиран от горното и на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.150 от СК, въззивният ОС- С.  

                                                Р  Е  Ш  И   :

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 336/18.04.2017г., постановено по гр.д.№ 799/2017г. по описа на РС- С..

 

          ОСЪЖДА В.Л.В.- ЕГН ********** *** да заплати на И.Х.Х.- ЕГН ********** *** в качеството й на майка и законна представителка на малолетното им дете В.В.Л.- ЕГН ********** сумата 300 лв./триста лева/ за разноски пред въззивната инстанция.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            

 

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ :