Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   249                           18.07.2017 година                     гр. С.   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 28 юни                                           две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: М. МАВРОДИЕВА

 

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА…………………………………………

ПРОКУРОР: ……………………………………….………………………...

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1254  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на Община К., подадена от адв. М.С., против решение № 167 от 13.04.2017г., постановено по гр.дело № 2586/2016 г. по описа на К. районен съд, с което се признава за установено по отношение на Община К.,  град К., че И.Н.П., М.Н.Р., И.С.Д. и Д.С.О. са собственици на 2 208 кв.м. находящи се в северната част на поземлен имот с идентификатор 35167.507.64, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град К., одобрен със Заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК,  по предходен план № 64, целият с площ от 3 558 кв.м. и е осъдена Община К.,  да им предаде  владението на гореописания недвижим имот.

Въззивникът Община гр.К. счита, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като съдът не е обсъдил всички посочени в отговора на исковата молба и писмената защита доводи и основания за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявения иск, не е обсъдил всички фактически твърдения подкрепени от събраните по делото доказателства, както и че мотивите на решението съдържат противоречиви изводи. Подробни съображения излага във въззивната си жалба и в с.з.           Моли съдът да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан, както в установителната, така и в осъдителната част, както и да му присъди направените разноски във въззивната инстанция. 

Въззиваемите И.Н.П., М.Н.Р., И.С.Д. и Д.С.О., чрез пълномощника си адв. Е.С. оспорват изцяло въззивната жалба. Намират същата за   неоснователна, необоснована, съдържаща неверни фактически твърдения, неоснователни оплаквания и искания.  Обжалваното решение намират за правилно, обосновано и съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон.Излагат подробни съображения. Молят съдът да отхвърли въззивната жалба, да остави в сила решението на първоинстанционния съд и да им присъди направените разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Страните не навеждат доводи досежно нередовности, засягащи валидността и допустимостта на обжалваното решение. В тази връзка, при извършване на задължителната по чл.269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност или недопустимост на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.103 ГПК предявеният иск е подсъден на К. районен съд, който го е разгледал в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което и постановеното от него решение е валидно. Предоставения за разглеждане правен спор е с правно основание чл. 108 ЗС във вр. с чл.2 ал.2 от ЗВСВОНИ, по който въпрос се е произнесъл първоинстанционния съд, което обуславя допустимостта на съдебното решение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. чл.108 ЗС във вр. с чл. 2 ал.2 от ЗВСВОНИ.

Ищците твърдят в исковата си молба, че като наследници на И. К. О. (по баща К.В.) и Д.С.О.,*** са собственици по наследство  и по реституция на недвижим поземлен имот с идентификатор 35167.507.64,  по Кадастралната карта на гр. К. , с площ 3558 кв.м. с номер по предходен план 64, съвпадащ с имоти: № 174 по кадастралния и регулационен план НА”М.”  О., одобрен със Заповеди № 7248 и 7249 /29.12.1939г.; с имот № 64 по помощния план на „М. -О. „ от 1994г-1995г., както и с имот № 64 по кадастралния план на гр. К. от 2000г. (отм.), и с имот № 64 по кадастралния и регулационен план на „К. М. „ обособен с решения № 736/02.08.2007г. и -015 / 31.01.2008г. на ответната Община гр. К.. Твърдят, че на 16.12.1942г. с нот. акт № ., том ., регистър № . дело № .г. на К. околийски съдия З. П. Г.- н.д. т. II двамата наследодатели на ищците Д.С.О. и съпругата му И.Д. О. по баща К. Г.  купили от К. Г.В. ( баща на втората купувачка ) нива – 5 (пет) декара, в местността - „ДО Н. „ при граници : И. Г., Х. Г.и арк- само северната половина- площ около 3 дка при граници на цялата нива : от изток - Х. Г. , от север Д. Г. , от запад - И. Г. и от юг - К.Г. В. ( а нова граница - С. И Г. Д. М..)Този имот  бил парцел по плана от 1939 г. на „М.", О., общ. К. с № 174 в кв. 56. През 1995 г. бил  изготвен помощен план ,а през 2000 г.  бил приет кадастрален и регулационен план, като същият този имот  получил № 64 с площ 3558 дка. След това по кадастралния и регулационен план на „К. М., обособен с решения № 736/02.08.2007г. и 015/31.01.2008г. на ответната Община гр. К. и по Кадастралната карта на гр. К. от 2015 г. имотът имал същия номер и същата площ. По всички планове, след 1995 г. този имот бил с една и съща площ - 3558 кв.м. Поради незнание, че имота е парцел, а не земеделска земя,  бил заграбен при масовизацията на кооперирането на земеделските земи и обработван като земеделска земя, включен в кооперативен блок на ТКЗС с. О., общ. К.. След това  бил частично възстановен до размер на 1350 кв.м. на наследодателите на ищците Д. Д. Х. и С. Д. О.. Причината за частичното възстановяване на този имот  била, че ответната общината имала претенции, за построяване на оранжерия върху част от този имот, каквато нито била построена, нито били извършвани действия по отчуждаване на имота за извършване на такъв строеж. Освен това имотът (парцелът) изобщо не си бил променял площта, границите и местоположението си. Не били открити доказателства за извършване на процедура по отчуждаването му за построяване на оранжерия в него. Ищците не били обезщетявани за отнетата част на имота им с площ от 2208 кв.м., поради което считат, че без никакво фактическо или правно основание  Община К.  задържала 2208 кв.м от общата площ 3558 кв.м. на процесния имот, без да определи местонахождението и границите им, като  издала нужните документи за снабдяване на наследодателите на ищците с нот. акт за собственост само за 1350 кв.м. Въз основа на тези документи бил съставен нот. АКТ № . , том. дело № ./. г. за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, именно и само за 1350 кв.м. В цитирания по-горе нот. акт на нотариус П. Куцарова за северна граница на имот № 64 била посочена „оранжерия", каквато и до сега не съществувала, нито имало предвиждания някога там да има такава.

Освен това не било посочено, дали тя влизала в площта на имот № 64 и ако влизала в неговата площ - къде била позиционирана. Спорните 2208 кв.м. не били актувани като общинска собственост, нито били обособени в самостоятелен поземлен имот, със самостоятелен идентификатор по Кадастралната карта на града. В скица № 15-497209-12.10.2016г. на СГКК - С. Община К. произволно се била посочила като съсобственик без да конкретизира идеалните си части или площта от имота, на която била собственик, без да бил посочен документ - акт и др. документи, с който последната да е била придобила собствеността върху процесните 2208 кв.м. На скицата с посочения по-горе № 15-497209-12.10.2016г. на СГКК-С. самият спорен имот 35 167.501. 64 бил посочен като един единен имот, а не два, с двама собственици.Постоянните неоснователни откази на ответната община К., обуславяли правния интерес на ищците за завеждане на този иск, за да поискат да бъде осъдена Община-К. да им предаде владението върху останалата, отказана да им бъде предадена част от имота, с площ от 2208 дка от имот 35 167.501.64 , при посочени по-горе граници.

Молят съда да постанови решение, с което бъде осъдена Община - К. да предаде на ищците: И.Н.П., М.Н.Р. , И.С.Д. и Д.С.О. владението върху 2208 кв.м., находящи се в северната част на собствения им поземлен имот с идентификатор по Кадастралната карта на гр. К. както следва: 35167.507.64, с площ на целия имот от 3558 кв.м.,с номер по предходен план 64, при съседи и граници на претендираната част: от север имот № 35167.501. 67 от изток имот 35 167.501.60,35 167.501.61,от юг имот № 35167.501.63, 35167.501.64, от запад имот 35167.501.65 и 35167.501.66 и при граници на целия собствен на ищците имот 35.167.507.64 както следва: имоти 35167.507.65, 35167.507.63,35167.507.62,35167.507.62,35167.507.61,35167.507.60,35167.507.67,35167.507.66 съвпадащ с:1.имот № 174 в кв. 55 по кадастралния план на К. М. одобрен със Заповеди № 7248 и 7249 /29.12.1939г.;2.с имот № 64 по помощния план на „М. - О. „ от1994г-1995г.3. с имот № 64 по кадастралния план на гр. К. от 2000г. (отм) и 4. с имот № 64 по кадастралния и регулационен план на „К. М. „ обособен с решения № 736/02.08.2007г. и 015 / 31.01.2008г. на Община гр. К.. Претендира за направените по делото разноски.

 

От фактическа страна по делото е установено пред К. районен съд, че с нотариален акт за покупко-продажба № 181, том III, рег. 2320, дело № 766 от 1942 г. на К. околийски съдия, Д.С.О. и И.Д. О.  придобиват следния недвижим имот: нива от 5 дка, в землището на село О. в местността „ДО Н.“, при граници: И. Г., Х. Г., само северната половина при граници: изток – Х. Г., север – Д. Г., запад – И. Г., юг – К. В..

От представения по делото нотариален акт за констатиране право на собственост, върху недвижим имот №., том ., дело №.г. по описа на П. Куцарова – нотариус при Районен съд – К., е видно, че с него Д. Д. Х. и С. Д. О. са признати за собственици на следния недвижим имот : нива от 1350 кв.м. съставляваща имот с планоснимачен номер 64 по кадастралния план на град К. „М.“ от 1995 г., землище село О. при граници и съседи: от север – оранжерия, от юг – К. Ц. К. и Б. Ж., наследници на Г. Др. М., от запад - наследници на И. Г. В. и от изток - наследници на Христо Г. Плачков и наследници на Иван Йорданов Досев.

Със заявление вх. № 243 от 21.02.1992 г. до Поземлена комисия - К. Д. Д. Х. е поискала да ѝ бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на село О.. В заявлението са вписани ниви с обща площ от 10 дка. С протокол №13 от 02.10.1992г. Поземлена комисия – К. е отказала да признае правото на собственост на наследниците на Д.С.О. с план за земеразделяне, с мотив, че имотите са недоказани и не подлежат на възстановяване.

С Решение № 13 от 28.05.1996 г. на Общинска служба „Земеделие и гори“, издадено по реда на чл. 18ж, ал. 1 и 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници на наследниците на И. Г.В., а именно: нива от 6 900 дка, представляваща имот с пл. № 66 по кадастралния план на М. село О. от 1995 г.; нива от 4 800 дка, представляваща имот с пл. № 66 от кадастралния план на М. от 1995 г. със същото решение Поземлена комисия – К. е отказала да възстанови правото на собственост на наследниците на И. Г.В. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на: нива от 2 100 дка, V категория, находяща се в строителните граници на село О. в местност „Б.“. Посочено е, че правото на собственост не се възстановява поради: извършено строителство на оранжерия.С решение № 015 от 31.01.2008 г. на Общински съвет – К. се изменя Решение № 736 от 02.08.2007 г. като думите „селищно образование – курортно селище“ са заменени с „квартал и урбанизираната територия „К. М.“ се преобразува в  квартал „К. М.“.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е депозирала първоначално и допълнително заключение, които съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвени. Същите не са оспорени от страните по делото. От първоначалното заключение се установява, че кадастралната карта  и кадастралните регистри на град К. са одобрен със заповед РД-18-88 от 26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК. Процесният поземлен имот с идентификатор 35167.507.64 съществува и е нанесен на кадастралната карта и на кадастралните регистри на град К.. Същият е с площ от  3 558 кв.м. с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м и трайно предназначение на територията – урбанизирана. Установено е, че за местност „М.“ село О. през 1994-95 г. е изработен помощен план. Планът съдържа съвместяване на стария кадастрален план от 1939 г. и новото заснемане на имотите за кадастралния план, който е влязъл в сила през 2000 г. Имот пл. № 174 в кв. 57 по стария кадастрален план, одобрен със заповеди №№ 7248 и 7249 от 1939 г. и имот пл. № 64 по помощния кадастрален план от 1997 г. съвпадат. В разписният списък по помощния план за имот пл. № 64 са записани И. и Д. О., И. С. С. и К. Г. В. с площ от 3 600 кв.м. и за имот пл. № 64 са записани Д. Д.. Х. и С. Д.. О. с площ на имота 1 350,15 кв.м.  С кадастралния план на „М.“ – О. е одобрен със заповед № 619 от 15.12.2000 г. на Кмета на община К.. Съгласно разписния списък към този план за имот пл. № 64 са записани Д. Д.. Х. и С. Д.. О., на основание нотариален акт № 196 от 1997 г. за 1 350 кв.м. Записани са Община К. на основание – няма заявен и признат имот по преписки в „М.“. От заключението се установява още, че имот пл. № 174 в кв. 57 по плана от 1939 г. на местността „М.“, село О., имот пл. № 64 по помощния план от 1994 – 1995 г. на същата местността, имот пл. № 64 по плана на кв. „К. М.“ от 2000 г. и поземлен имот 45167.507.64 по кадастралната карта на град К. от 2015 г. съвпадат. Посочено е, че имот пл. № 174, кв. 57 по кадастрален и регулационен план от 1939 г. съвпада с имоти пл. № 64 по плановете от 1994 – 1995 г., от 2000 г. по кадастралния план на „К. М.“ и на поземлен имот с идентификатор 35167.507.64 съвпадат. От заключението се установява още, че не съществуват данни за това ищците да са получавали обезщетения за имот пл. № 64 по т. нар. помощен план и кадастралния и регулационен план на „М.“ , село О.. Посочено е още, че не съществуват данни и не се представени такива на експертизата за провеждане на отчуждителни мероприятия за изграждане на оранжерия или разсадник както и да са обезщетявани собствениците на имота. Вещото лице сочи, че за да бъде изпълнено такова строителство е необходимо да има отреждане на терена за такова мероприятие като по действащия кадастрален и регулационен план от 1939 г., времето преди 1992 г. няма отреждане за мероприятието за оранжерия за имот пл. № 174 в кв. 57 и имот пл. № 64 по следващите планове.

От допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че записът „оранжерия в строеж“ е създаден при изработването на помощния план от 1994 – 1995 г. за местност „М.“, село О.. При изработването на кадастралния план на „М.“ – О., одобрен със заповед № 690 от 15.12.2000 г. на кмета на община К., записът „оранжерия в строеж“ отново е отразен в плана. От отговорите на вещото лице, дадени в съдебно заседание от 20.02.2017 г., се установява, че разликата от 42 кв.м. относно площта на процесния имот в случая е от първите планове до към сега влязлата в сила действаща кадастрална карта на град К. за имот с идентификатор 35167.507.64. Установява се още, че първият кадастрален и регулационен план от 1939 г.  и не е приложен.

При така установените по делото обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание  чл. 108 ЗС във вр. с чл.2ал.2 от ЗВСВОНИ  е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Фактическия състав на иска по чл.108 от ЗС съдържа три кумулативни изисквания – доказване на правото на собственост на ищеца, осъществяване на владение върху имота от страна на ответника и липсата на правно основание. И трите елемента следва да се установят от ищцовота страна при провеждане на пълно  и главно доказване. Правото да се ревандикира един имот принадлежи на неговия собственик. С оглед на това първата от предпоставките за уважаване на иска по чл.108 от ЗС е ищецът да се легитимира  като собственик на вещта предмет на иска.

 От представения по делото, неоспорен от ответната страна, нотариален акт за покупко продажба  №., том., регистър ., дело №.от .. – К. околийски съдия се установява,че  Д.С.О. и И.Д. О.  са придобили следния недвижим имот : нива от 5 дка, находяща се в землището на село О., в местността „ДО Н.“ при граници : И. Г., Х. Г., само северната половина при граници : изток – Х. Г., север Д. Г., запад И. Г., юг – К. В.. От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че ищците И.Н.П., М. Н.Р., И.С.Д.  и Д.С.О. са наследници по закон на И. К.   О.  и Д.С.О..

С нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот №. т.. дело №.от .. Д. Д. Х. и С. Д. О.  са признати за собственици на следния недвижим имот нива от 1 350 кв.м., съставляваща имот пл. № 64 по кадастралния план на град К. „М.“ от 1995г. землище на село О., при граници и съседи : север оранжерия; юг – К. К. и Б. Ж., наследници на Г. М.  , запад наследници на Иван В., изток наследници на Христо Плачков и наследници на Иван Досев.От представеното по делото удостоверение за наследници изх. №058/18.08.2016г., издадено от кметство с. Розово се установява, че ищците са наследници на И. К.   О.  и на Д.С.О..

Съгласно чл.77 от ЗС  правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона  Ищците се легитимират като собственици на   спорния имот с  нотариален акт за покупко продажба  №., том., регистър ., дело №.от .. – К. околийски съдия.  С констативен нотариален акт  №., т.. дело №. о.. е признато правото на собственост за 1 350 кв.м от спорния имот. Съгласно Тълкувателно решение №11/2012 г. на ОСГК на ВКС констативният нотариален акт не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, а се ползва с т.нар. легитимиращо действие, като при оспорване на признатото право на собственост, с констативния нотариален акт,  тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 от ГПК. Доколкото в настоящия случай не е оспорено признатото на ищците право на собственост и от останалите събрани по делото писмени  доказателства съдът приема, че ищците са собственици на процесния недвижим имот, който съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гръд К.  одобрени със заповед №РД -18 88 от 26.11.2015г. на Изпълнителния директор  на АГКК е с идентификатор 35167.507.64. с площ от  3 558 кв.м. с начин на трайно ползване : ниско застрояване до 10 м. и трайно предназначение на територията – урбанизирана по следните съображения.  Установи се, че имот пл.№ 174 в кв.57 по кадастралният план от 1939г. одобрен със заповеди  №7248 и  7249  от 1939 г. и имот пл.№64 по помощния кадастрален план  одобрен със заповед №84 от 1997г.  съвпадат и в разписния списък по помощния план за имот пл.№64 са записани И. и Д. О., И. С. С. и К. Г. В. с площ на имота 3 600 кв.м. и за имот пл. № 64 са записани Д. Д. и С. О. с площ на имота 1 350.15 кв.м. Със Заповед № 690 от 15.12.200г. на Кмета на Община К. е одобрен кадастрален план на „М.“ – О.. Към разписният списък по този план за имот пл.№64 са записани Д. Д. Х. и С. Д. О. на основание нотариален акт №196, т.VIII дело №4586 от 1997г за 1 350 кв.м. Установено е, че имот пл.  №174 в кв.57 по кадастралния и регулационен план от 1939 съвпада с имоти с пл.№64 по плановете от 1994г., 1995г. и от 2000г. по кадастралния план на К. М. с поземлен имот идентификатор 35167.507.64. Със заповеди №7248 и  7249  от 1939 г. е одобрен кадастрален план на К. М., село О. съответно за дворищната и уличните регулации. По този план, процесният имот е с №174  в кв.57 по плана на село О.. 

 

Съдът намира, че е налице и втората предпоставка - осъществяване на владение върху имота от страна на ответника и липсата на правно основание. Няма спор между страните по делото, че ответника владее северната процесната част от  имота на основание – застроени от оранжерии. От заключенията на съдебно – техническата експертиза се установява, че няма проведени отчуждителни процедури за изграждане на оранжерии или разсадник. За да бъде извършено такова строителство е необходимо да има отреждане на терена за такова мероприятие. По действащият кадастрален и регулационен план от 1939г., времето преди 1992г. няма отреждане за мероприятие оранжерия за имот пл. №174 в кв.57 и имот пл.№64 в последващите планове. В случая  по плана от 1939г. отчуждителни мероприятия  по отношение на имот пл.№174, отреден за парцел I и II не са били извършвани от общинската  администрация на град К.. Действително през 1994 – 1995г. е изработен план, но помощен, с оглед  възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ за имоти, разположени в урбанизирана територия. Следва да се отбележи, че помощният план по същността си и предназначението си не е кадастрален  или регулационен план на населено място. Установено е, че записът „Оранжерия в строеж“ е създаден  при изработването на помощния план през 1994г- 1995г за местност „М.“ – село О., община К., одобрен със Заповед №84 от 07.07.1997г. При изработване на  кадастралният план на „М.“ – О., община К., одобрен със Заповед №690 от 15.12.200г. на Кмета на Община К.,  записът „Оранжерия в строеж“ отново е отразен в плана.

По делото няма доказателства  имота да е бил отнет от ищците чрез отчуждаване или одържавяване /влязло в сила решение на комисия на общината за отчуждаване на имота и за провеждане на административна процедура за оценка и заплащане/.

Имотът не е бил актуван  нито като държавен нито като общински и същия е записан видно от представените по делото писмени доказателства на наследниците на И. Г.В.. При съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, първоначално и допълнително заключение на съдебно – техническата експертиза се налага извода, че имота съгласно плана от 1939г, за „М.“ село О. е бил в регулацията на селото т.е същият не  е земеделска земя  по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 2, ал.2 от  ЗВСВОНИ възстановява се собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения от законов  ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 09.09.1944 г .до 1989г. Собствеността се възстановява при наличието на три кумулативни предпоставки, посочени в чл.1, ал.1 респективно чл.2, ал.2 и в чл.4, ал.1 от ЗВСВОНИ : 1. Към момента на влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл.61 от ТЗ; 2. Имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени; 3. Собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. /Тълкувателно решение №1 от 17.05.1995г. ОСГК на ВКС/. Както бе посочено по – горе имотът е  завзет без  провеждане на отчуждителна процедура.  Към 21.02.1992г. датата на обнародване на  ЗВСВОНИ в ДВ, бр.15 имотът се намира в патримониума на общината. От заключенията на съдебно – техническата експертиза и от отговорите на вещото лице дадени в съдебно заседание се установи, че имотът съществува в размерите, в които е бил отчужден по плана от 1939г. и 2000г. – площта на имота е една и съща и тя е отразена в разписните списъци по тези планове. В процесния имот няма изградени сгради и съоръжения. Налице е и третата предпоставка -собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. По делото няма доказателства  ищците като наследници на И. К.   О.   и Д.С.О.  да са получавали  обезщетения за процесния имот. По изложените съображения съдът намира, че в настоящия случай са налице и трите предпоставки за възстановяване на собствеността по реституционния закон. Собствеността върху имота се възстановява по силата на закона, считано от влизането му в сила.

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че предявения иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни и неподкрепени от събраните по делото доказателства.  

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба не следва да се присъждат разноски пред въззивната инстанция на въззивника. Въззиваемите също са поискали да им бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция, поради което следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемите направените разноски пред въззивната инстанция, които са в размер на 3000 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд намира за неоснователно направеното възражение от пълномощника на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като делото е с фактическа и правна сложност, поради което не следва да бъде намалявано.

 

Водим от горните мотиви, С. Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 167 от 13.04.2017г., постановено по гр.дело № 2586/2016 г. по описа на К. районен съд.

 

ОСЪЖДА  Община К.,  град К., улица „Р.“ №., представлявана от Кмета на общината Г. С.да заплати на И.Н.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес *** сумата от 3000 лева /три хиляди лева/, представляваща  направените разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                     

 

ЧЛЕНОВЕ: