Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 275                                                 28.07.2017г.                          гр.Стара Загора

 

       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ  СЪСТАВ

На четвърти юли 2017г.

В публично заседание в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                         ЧЛЕНОВЕ :          ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                          СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар Стойка Стоилова

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1259 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.59, ал.9 и чл.150 от СК.

 

Производството е образувано по въззивна жалба от пълнолетния български гражданин М.К.М. *** против Решение 33/27.04.2017г. по гр.д.№ 417/2016г. по описа на РС- Раднево, с което са отхвърлени исковете му за изменение местоживеенето на малолетното му дете Н. М. М. на 4 г., упражняването на родителските права, осъществяването на личните отношения с него и издръжката му, като неоснователни. Излага своите подробни фактически и правни оплаквания против атакуваното първоинстанционно Решение, като основно се обосновава с водещата норма на § 1, т.5 от ДР на ЗЗДет., че водещ следва да бъде „най- добрия интерес на детето“, а не комфорта и интересите на който и да е от двамата родители. Счита, че РС не е обсъдил по никакъв начин възпитателните качества на двамата родители, полаганите до момента грижи, желанията на родителите, привързаността на детето, полът и възрастта му, социалното обкръжение и материалните възможности. Счита, че при събраните по първоинстанционното дело доказателства фактическите и правните изводи на РС би следвало да бъдат диаметрално противоположни на изложените в мотивите на атакуваното от него изцяло негативно Решение. Въззивникът е представил нови писмени доказателства пред настоящата въззивна инстанция. Претендира за направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен Отговор от въззиваемата страна- пълнолетната А.Р. Р.- и двамата от същото с.Сърнево, общ.Раднево, обл.С..

 

       ДСП- ОЗД- гр.Раднево, обл.С. не е взела становище по спора, не се явил неин процесуален представител и не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

Въззивният ОС- С., в настоящия си състав, след като се запозна с мотивите на атакуваното Решение, като провери събраните по делото от РС писмени и гласни доказателства, като обсъди доводите на всяка от страните и приложимите по казусите материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

Обжалваното изцяло, във всички негови части атакувано съдебно решение, е постановено от първоинстанционния РС- гр.Раднево, обл.С. при условията на субективно и обективно съединяване няколко брачни искове по реда на чл.59, ал.9 и чл.150 от СК. При анализа на направените от въззивника оплаквания, настоящият въззивен съд констатира следното :

Установено и доказано по несъмнен и безспорен начин още пред първата съдебна инстанция РС- Р.е, че взаимоотношенията между двамата бивши съпрузи, родители на малолетното дете/страни по делото/, отдавна са силно влошени в емоционален, физически, материален и всякакъв друг план. Безспорно е доказано в хода, както на съдебното производство пред РС, така и пред ОС, че влошеното тегло на детето датира от раждането му/т.е. преди прекратяването на брака между страните/, и след констатирането на проблема взетите мерки от страна на майката и подкрепящите я нейни родители са се отразили положителна на детето. Затова възникнало още от раждането на детето негово затлъстяване, което е било по- късно констатирано, не е обстоятелство, налагащо преразглеждане на по-рано взетите мерки. Анализът в мотивите на атакуваното Решение на РС е подчинен на обективната му преценка относно събраните факти и доказателства, и е изграден с цел достигане на обективно и справедливо Решение по отношение най- вече на малолетното дете. По делото се събраха достатъчно на брой и категорични по съдържанието си писмени доказателства, че майката на детето го е водила многократно на лекар за констатиране и тпреодоляване на заболяването му. Установено е било, че спрямо малолетното дете на страните се спазва определен предписан от лекарите хранителен режим. За наличието на затлъстяване на детето още от пеленаческа възраст доказва заключението на СМЕ по делото, според която детето е било с наднормено тегло още при раждането си. Безспорно детето по- рано е имало както дерматологичен проблем, психологични проблеми и проблем с говора си, за което са извършвани съответните медицински прегледи и са предприемани съответните медицински процедури. По- конкретно според представените по делото документи, малолетното дете към момента на прегледа му е имало „Дисфазия на развитието /експерсивен тип/ - Р 80.1 по МКБ - 10". Не е установена пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между поведение на страните/родителите/, констатираните проблемите у детето и предприетите действия от страна на родителите за преодоляване на констатираните проблеми. Въобще липсват по делото каквито и да са доказателства, че е налице бездействие на майката, което да е довело до това състояние на детето, и че в интерес на детето е било майката да положи грижи за констатиране и преодоляване на установените от бащата проблеми у детето.

Разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК дава няколко примерни критерия, които следва да се приложат при решаване на спор на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права- възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Като съдът разполага със свобода в преценката си, изразяваща се в това, да приложи общо и относително определените критерии към всеки конкретен случай, като ги подреди по степен и тежест индивидуално, без да е обвързан с някакви императивни правила. С оглед гореизложеното и предвид най- вече интерес на малолетното дете предвид легалната дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето" в ДР на пар.1, т. 5 от ЗЗДет.,  той се изразява в преценката на желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти, имащи отношение към детето.

 Въпреки представените от въззивника 2 бр. нови медицински писмени доказателства относно здравословното състояние и медицинските изследвания на малолетното дете, създадени след постановяване на атакуваното първоинстанционно Решение, не се събраха пред настоящата въззивна съдебна инстанция каквито и да са категорични нови писмени и/или гласни доказателства, които да обосноват и доказват защитната теза на в.жалбоподател за постановяване на други родителски права, друг режим на лични контакти на бащата с детето и на друга дължима му месечна издръжка към настоящия момент. Поради което процесната въззивна жалба се явява напълно неоснователна и недоказана, атакуваното с нея Решение на РС- Р.е изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да се потвърди, ведно със законните последици от това. В този смисъл съдът напълно споделя и подкрепя мотивите на първоинстанционния съд в атакуваното му решение и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях.  Предвид на което атакуваното Решение на РС в обжалваната му част следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това.

 

          Предвид изхода на делото, на осн. чл.78, ал.3 във вр. с чл.80 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените от нея разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция в размер на 200 лв. за възнаграждение на един повереник- адвокат пред въззивния съд. А по отношение искането й за заплащане и на сумата 400 лв. за адв. хонорар пред първата инстанция- за това е налице осъдителен втори диспозитив в Решението на РС- Раднево, поради което това искане следва да бъде оставено без уважение, със законните последици от това.

 

Ето защо, мотивиран от горното и на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.59, ал.9 и чл.150 от СК, въззивният ОС- С.  

 

Р  Е  Ш  И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение 33/27.04.2017г. по гр.д.№ 417/2016г. по описа на РС- Раднево, обл.С..

 

  ОСЪЖДА М.К.М.- ЕГН ********** *** да заплати на А.Р. Р.- ЕГН ********** *** сумата 200 лв./двеста лева/ разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред съгласно чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК в 1- месечен срок от връчването му, пред ВКС- София.

         

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ :