Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 256                                        19.07.2017 г.                         Град С.  СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,   ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети юли                                    две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                     

              ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                       

                                                                                   НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар ………………..

като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МАВРОДИЕВА       

въззивно гражданско дело №  1272  по описа за 2017 година.

 

Производството е по реда на чл.435 – 437 ГПК и е образувано по жалба на  “Б.“ ООД, гр.С. – взискател по изпълнително дело № 71/2012 г. по описа на ЧСИ И. Б., с рег. № 869 на КЧСИ, с район на действие района на ОС – С..

 

Жалбоподателят обжалва действието на ЧСИ – постановление  от 20.02.2017г.  на ЧСИ И. Б., с което на основание чл.433,  ал.1, т.8 от ГПК е прекратено производството по изпълнително дело № 71/2012г. Счита, че обжалваното действие е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. 

 

В постъпилия в срока писмен отговор от другата страна “Б.“ ЕООД, гр.С.  - длъжник, чрез адв. И.Д.Н. се взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира за разноски.

В мотивите си ЧСИ И. Б., с район на действие Окръжен съд С. , взема становище за неоснователност на жалбата.

 

Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на другата страна и на ЧСИ и като разгледа приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:      

 

Подадената жалба е допустима като подадена от надлежен жалбоподател, в срока за обжалване от извършване на действието.

 

Жалбоподателят е взискател по изп. д.№ 71/2012г. по описа на ЧСИ, И. Б., поради което може да обжалва посочените в ал.1 на чл.435 ГПК действия – отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение.

 

Изпълнителното производство е образувано по молба от 15.03.2012г. въз основа на изпълнителен лист от 01.03.2012г.,  издаден по т.д. № 181/2010г. по описа на ОС –С.. С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл.18 ЗЧСИ.  ЧСИ след образуване на изп. дело е извършил справки относно имуществото на длъжника в НАП, ОД на МВР, Агенция по вписванията, Община С., отдел МДТ. Изпратил е ПДИ до длъжника, получена по пощата на 30.03.2012г.

Изпратил е запорни съобщения до ЧСИ Г. И. за налагане запор върху вземане по изп.д.№ 12/2011г., призовка за принудително изпълнение до длъжника, получена на 11.04.2012г. , запорно съобщение до Р. за налагане запор върху банковите сметки на длъжника. Изготвил е протокол за опис на движими вещи от 24.04.2012г. и е изпратил запорно съобщение до „К.“ ЕООД, гр.С., за налагане на запор върху вземания на длъжника, получено от третото лице на 24.04.2013г.

    

С обжалваното в настоящото производство постановление от 20.02.2017 г. ДСИ е прекратил производството на основание  чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание  чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

 

Задължителната съдебна практика приема, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В този смисъл са постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10.

Последното извършено от ЧСИ Б. действие по изпълнителното дело е налагането на запор върху вземания на длъжника със запорно съобщение от 23.04.2013г. до „К.“ ЕООД, гр.С., получено от третото лице на 24.04.2013г. От този момент до постановяване на обжалваното постановление на 20.02.2017 г. не е извършвано друго действие по смисъла на цитираното по – горе Тълкувателно решение, което да прекъсва давността. Прекратяването на изпълнителното производство на основание  чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона и е обвързано с един единствен обективен критерий - изтичането на двегодишен срок от последното поискано от взискателя или извършено от ЧСИ изпълнително действие. Постановлението на съдия-изпълнителя, с което той прогласява прекратяването не е условие, за да се прекрати изп. производство, а констатира настъпилото вече прекратяване по силата на закона. Тъй като в настоящия случай, предпоставките на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК са налице, прекратяването на изпълнителното производство е настъпило по силата на закона.  

 

Ето защо, въззивната инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение. Обжалваното постановление, с което производството по изп. дело е прекратено е законосъобразно и правилно.

 

Водим от горното Окръжен съд – гр. С.  в настоящия  състав

 

 Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Б.“ ООД, гр.Стара Загора, ЕИК …, представлявано от управителя Е. В. Е., с адрес за кореспонденция гр.С., ул. проф. М. Г. № .– взискател против действието по изпълнително дело № 71/2012 г. по описа на ЧСИ И. Б., с рег. № . на КЧСИ, с район на действие района на ОС - С.  - постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 20.02.2017г. като неоснователна.

 

ОСЪЖДА „Б.“ ООД, гр.С., ЕИК …, представлявано от управителя Е. В. Е., с адрес за кореспонденция гр.С.ул. проф. М. Г. № ., да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК …, гр.С., представлявано от Д. Н. Н. с ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лв., представляващи направените по делото разноски за  адвокат.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: