Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 267                                   25.07.2017г.                        град  Стара Загора

 

  В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ВТОРИ състав

На двадесет и пети юли 2017г.

в закрито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ :        ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар :

като разгледа докладваното от съдията – докладчик Златев

въззивно гражданско дело № 1289 по описа за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.463, ал.1 и 2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

         Делото е образувано по жалба от двамата длъжници- пълнолетните български граждани Г.Д.М. и К.А.М./съпрузи/- и двамата от гр.Ст., като го считат за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон Разпределението на суми, тъй като в нарушение на чл.495 от ГПК в обжалваното постановление не били определени съразмерните части на взискателите, че в нарушение на чл.193, ал.1 от ДОПК ЧСИ е следвало да изпраща съобщение в МДТ на Община- гр.Ст., преди всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение, а такова не е било извършено, като по изп.дело били представени единствено удостоверение и служебна бележка от МДТ- Община- гр.Ст., касаещи вземанията на общината спрямо длъжниците, но не били посочени конкретните актове, въз основа на които са се формирали тези задължения, поради което те не следвало да се включат в разпределението. Оспорват начислените такси от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители/ТТРЗЧСИ/, като считат така изготвеното постановление за неясно и немотивирано, като по отношение на тях взискателят следвало да представи доказателства за внасянето на такси за изпращане на призовки по пощата, препис от жалбите, връчване на призовки и т.н., което не било извършено. По отношение таксата, начислена от ЧСИ по т.11 от Тарифата за присъединяване на взискател, предвид извършеното присъединяване от държавата, тази такса следвало да се събере от НАП, тъй като съгласно разпоредбата на чл.84, т.1 от ГПК държавата се освобождавала от заплащане на държавни такси, но не от съдебни разноски, която разпоредба следва по аналогия да се приложи в случая. А пощенските разноски обаче не били сред разноските, които следвало да се събират съгласно разпоредбата на чл.31 от ТТРЗЧСИ. Твърдят, че съгласно чл.1З от ТТРЗЧСИ за изготвяне и предявяване на разпределение се събирала такса от ЧСИ в размер на 30 лв., като тази такса била за изготвяне и предявяване от ЧСИ на разпределението, независимо от това дали същото е влязло в сила към момента на изготвяне на постановлението за разпределение, поради което се явявала дължима, но същата не била внесена, а взискателят е бил длъжен и е трябвало да я внесе. Считат, че разпоредбата на чл.79, ал.2 от ГПК, според която „когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника", имала предвид единствено хипотезата на субсидирани такси по смисъла на чл.81 от ЗЧСИ, които се изплащали от бюджета на съответния ОС. Считат, че в диспозитива на постановлението за разпределение били посочени вземания, за които била призната привилегия в тяхната поредност съгласно чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД от трети ред- за взискателяР. Б."- ЕАД - 61 244, 93 лв.,  тя не била ясна, защото включвала вземанията на този взискател, обезпечени със залог или ипотека, и суми съгласно мотивната част на разпределението-главница      по      изпълнителен     лист      към      датата      на разпределението в размер на 65 688, 00 лв.;  Законна лихва върху главницата от 27.11.2014г. до 25.05.2017г.- 16 619,72 лв.; неолихвяемо вземане/договорна лихва/- 6472, 35 лв.;  неолихвяемо вземане/договорна лихва/- 3104, 11 лв.; неолихвяемо вземане/наказателна лихва/- 1449, 38 лв.; Неолихвяемо вземане/комисионна за управление/- 33, 12 лв.; разноски по изпълнителното дело/юрисконсултско възнаграждение/- 1 566, 89 лв.; разноски по изпълнението- такси и допълнителни разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 450, 00 лв. с ДДС. Считат, че разноските по издаване на изпълнителния лист/държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, не представлявали разноски за вземанията на този взискател, обезпечени със залог или ипотека, и общата постъпила по изп.дело сума 66 377, 00 лв. била разпределение за погасяване суми към ЧСИ, но в разпределението не били посочени конкретните суми, върху които са изчислени тези пропорционални такси и как точно е опредЕ. за внасяне посочената част от тях с ДДС. Не се ползвала с привилегия таксата, дължима на ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ, и бил приложим чл.137, ал.1 от ЗЗД, когато законът не определял реда за удовлетворяване на едно вземане, на което давал право на предпочтително удовлетворение, това вземане се изплащало след вземанията по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД. Считат, че в нарушение на императивната разпоредба на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД ЧСИ е включил в групата на привилегированите вземания вземането за такси по т.26 от ТТРЗЧСИ, доколкото същото по своя характер се явявало пропорционална такса, събирана от ЧСИ върху постъпилата сума, като в тази му част разпределението било неправилно, тъй като сумите следвало да бъдат разпределени на взискателя по делото, като кредитор с привилегировано вземане по реда на чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД. Правят оплаквания, че към разпределението липсвала т.нар. сметка за размера на дълга, която била предвидена с т.12 от ТТРЗЧСИ, като нейното изготвяне било задължително съгласно чл.79 от ЗЧСИ, а сметката за размера на дълга, която била предвидена с т.12 от ТТРЗЧСИ включвала пълна информация за размера на постъпилите суми, за начина на погасяване на дълга и за неговия остатък. Поради гореизложеното считат, че Разпределението от 02.06.2017г. по изп. дело № 541/2014г. по описа на ЧСИ- М. Д.- С.е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, и молят ОС да го отмени изцяло, със законните последици от това.

 

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не са постъпили писмени възражения  от взискателя “Р.- Б.“- ЕАД, клон С..

 

По реда на чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК по делото са постъпили подробни писмени мотиви от ЧСИ-  М. Д., рег.№..., с район на действие района на ОС- С..

 

         Въззивният ОС- С., след като обсъди направените в жалбата оплаквания, като взе предвид становищата на двамата длъжници- жалбоподатели, както и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Жалбата е процесуално допустима, своевременно депозирана, като е подадена от длъжниците по изп.дело.

Разгледана по същество жалбата на двамата длъжници е неоснователна,  тъй като с нея се обжалва изготвеното по делото разпределение на постъпилата по изп.дело сума от публична продан на ипотекиран в полза на взискателя/банката/ недвижим имот, като относно вземането на Община- Ст.Загора за неплатен данък „недвижим имот“/МДТ/ няма изискване нито в ГПК, нито в ЗЗД за установяване на публичното общинско задължение да има издаден и влязъл в сила административен акт. Такъв е необходим само при принудително събиране на публично общинско задължение в отделно производство, но не и за включването на същото в разпределение за погасяване от цената на продаден на публична продан недвижим имот, тъй като целта на закона е погасяване на задължение свързано с имота, така че купувача от ПП да го придобие необременено от парични задължения. В жалбата е налице смесване на институтите на дължими публични държавни и публични общински вземания, тъй като разпоредбата на чл.193 от ДОПК касае публични задължения, установими от НАП. Дължимите авансови такси преди разпределението и за самото изготвяне и предявяване на разпределението са внесени предварително от взискателя по делото, като по изп.дело има издадена за целта сметка по чл.79 от ЗЧСИ и платежно нареждане. А таксата по т.11 от ТТРЗЧСИ за конституирането на ТД на НАП е дължима, тъй като взискателят е присъединен по право, и пощенските разноски са изрично включени в т.31 от ТТРЗЧСИ, съгласно изменението й от 2013г., като таксата по т.13 от ТТРЗЧСИ е внесена от взискателя- видно от материалите по делото. Вземането на взискателя, произтичащо от ипотечния акт/неговия размер и основание/ е установен от съда с издадената заповед за изпълнение през 2014г., която е влязла в законна сила и не е обжалвана от никой от длъжниците, включително и в частта за дължимата държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. А и не е в законовите компетентности на ЧСИ да преценя установеното от съда ипотечно вземане, като размер. А пропорционалната такса е изчислена съгласно ТТРЗЧСИ по предвидената в нормативния акт скала, с конкретните величини и конкретния размер на таксата. Нормативно установен е и размера на дължимия ДДС- 20 %, като на взискателя са погасени само преките разноски за продажбата на недвижимия имот. Видно и от материалите по изп.дело, тъй като са постъпвали суми от наложен запор на трудово възнаграждение, същите са преведени на взискателя преди разпределението, с което са погасени платените от него такси за други изпълнителни способи, и същото е видно и от предявената на взискателя за плащане и платена сметка по чл.79 от ЗЧСИ преди изготвяне на разпределението и от посочените като погасени такси в самото разпределение. В разпределението са посочени ясно и еднозначно целия размер на вземанията на взискателите/основен и присъединен кредитор/, и не е точно и ясно посочено в жалба кое конкретно буди съмнение, колебание или неяснота у длъжниците- жалбоподатели в този смисъл. Поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли, като се потвърди атакуваното с нея Разпределение от 02.06.2017г. на ЧСИ.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.463, ал.1 и 2 във вр. с чл.274 и чл.278 и чл.435, ал.2, пр.посл. от ГПК, въззивният ОС- С.    

           

Р  Е  Ш  И  :

 

  ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалбата на Г.Д.М.- ЕГН ********** и К.А.М.- ЕГН **********/съпрузи/- и двамата от гр.Ст., бул.“Х. Б.“ № ., със съдебен адрес-***- адв.Е. И. ***, против Разпределение от 02.06.2017г. по изп.д.№ 541/2014г. по описа на ЧСИ- М. Д., рег.№..., с район на действие района на ОС- С..

 

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- седмичен срок от връчването му, пред ПАС- П..

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ :