О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 598                                 11.07.2017 г.                       град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Втори състав

На единадесети юли 2017 год.              

В закрито заседание в следния състав: 

                                          

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:            ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ   

                                                                                СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                      

Секретар    

като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев      

въззивно гражданско дело номер 1267 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е по реда на чл.435, ал.2, пр.2 от ГПК.

 

Образувано е по подадена въззивна жалба от длъжника Г.И.Ж. от гр.С.против действията на ЧСИ- К. А.- С.по негово изп.д.№ 231/2011г., в която прави оплаквания, че посочената в съобщението на ЧСИ сума не е изчислена върху общия размер на събраните до момента от съдебния изпълнител суми и е завишена. Поради което счита, че обжалваното постановление за разноски е неправилно, тъй като противоречи на разпоредбите на ТТР към ЗЧСИ. Моли въззивния съд, след като докаже горните факти и обстоятелства, да постанови свое Решение, с което да отмените изцяло Постановлението за разноски на ЧСИ- рег.№. и район на действие ОС- С., с което му е било разпоредено да внесе сумата от 2 349,03 лв. за дължими такси и разноски по това изп. дело, като незаконосъобразно. Има особено искане и доказателствени искания.

 

Срещу жалбата е постъпило писмено Възражение- Отговор от взискателя И.Г.И. от гр.С., в който изразява своето становище по спора.

 

Постъпили са мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК от страна на ЧСИ К. А., рег.№. на КЧСИ, в които подробно излага своите становища по спора.

Въззивният ОС- С., след като прецени доказателствата по делото, становищата на всяка от страните и приложимото материално и процесуално право по казуса, намира за установено следното :

 

Изпълнителното дело № 20177650400594 по описа на ЧСИ- К. А.  е било образувано по молба на взискателя И.Г.И. от гр.С., като към нея е бил приложен изпълнителен лист от 03.02.2011г. по гр.д.№ 263/2003г. по описа на РС- С., против длъжника-  жалбоподател за заплащане на месечна издръжка.

 

         Старозагорският окръжен съд, като извърши проверка по изпълнителното дело и взе в предвид доводите на страните по изпълнението, намира, че подадената жалба е процесуално недопустима, тъй като съгласно императивната разпоредба на чл.435, ал.2 от ГПК на обжалване пред съответния ОС/какъвто е настоящия/ от длъжника/жалбоподател/ подлежи самото Постановление на съдебния изпълнител/в случая ЧСИ/ за разноските. В конкретния случай жалбоподателят има качеството на длъжник в изпълнителното производство и на основание чл.435, ал.2 от ГПК има право да обжалва едно такова Постановление за разноските, стига обаче такъв акт на съдебния изпълнител действително да е бил постановен. Но в конкретния случай информация за разноските по делото се съдържа единствено в поканата за доброволно изпълнение изх.№ 4765/18.02.2011г./л.8 от изп.д./, което се потвърждава изрично и на л.1, стр.2, абзац 7 от Мотивите на ЧСИ/л.19, стр.2 от нашето в.гр.д.№ 1267/2017г./, и при тази хипотеза следователно не се касае за имплицитно съдържащо се писмен акт/Постановление/ на ЧСИ за разноските в посочения акт. В него съдебният изпълнител/ЧСИ/ следва да се произнесе с оглед наведените от взискателя твърдения и представените от него доказателства за дължимите суми. Такова едно произнасяне не е обвързващо за длъжника, който има възможност да направи искания и възражения във връзка с изпълнението, включително и по отношение на разноските. Едва след разглеждането на тези искания ЧСИ на този или по-късен етап от производството следва да се произнесе със свое изрично писмено Постановление за определяне размера на разноските в изп.производство- в този смисъл е и Определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр.д.№ 297/2010г. по описа на IV- ГО на ВКС.

В частта по искането на длъжника за възлагане на разноските на взискателя няма произнасяне от ЧСИ– дори и изричен отказ, като в Съобщението само е посочен общия размер на задължение, но не е ясно конкретната претендирана и дадена за събиране сума, от което не е ясно това разноски по делото ли са, или не, и ако ДА- как конкретно са формирани те като вид, размер, фактическо и правно основание.

Едно произнасяне от страна на настоящия съд би означавало изземване функциите на съдебния изпълнител, който за първи път следва да се произнесе с Постановление по разноските, но в настоящия случай по изпълнителното дело няма постановен нарочен акт на ЧСИ/Постановление/, с който той да се е произнесъл по всички направени в изпълнителния процес разноски на взискателя, включително и такси и разноски по Тарифата за ТР ЗЧСИ, които признава и възлага в тежест на длъжника- жалбоподател. Нещо повече- нормата на чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ го задължава безусловно да изготви подробна сметка за разходите и основанията за събирането им, която да предяви на длъжника, но в конкретния случай няма изготвена и предявена такава сметка за сумата, посочена в поканата за доброволно изпълнение, което не дава възможност на настоящия съд да провери правилността на формирането на сумата, допустимостта на доказателствените искания на жалбоподателя и евентуалната основателност или неоснователност на направените в процесната жалба негови оплаквания.

С оглед изложените съображения ОС- С. приема, че събирането на таксите и разноските по изпълнението е допустимо само и единствено след влизане в сила на Постановлението на ЧСИ за разноски и предполага изготвянето му и съобщаването му на страните в процеса, и само този акт би подлежал на обжалване пред съответния ОС. Действително В поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника е посочено, че освен сумата по изпълнителния лист, длъжникът дължи още такси и разноски, но изрично писмено Постановление за тези разноски и как точно са формирани те- няма и не е налице. Следователно е налице непроизнасяне на ЧСИ с нарочен и самостоятелен акт/Постановление/ по размера на всички разноски по изпълнението, включително и тези по Тарифата към ЧСИ, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл.435, ал.2 от ГПК. Освен това във връзка с искането за възлагане на разноските в тежест на длъжника ЧСИ не е изложил нито едно свое фактическо и правно съображение, дори не е посочил, че искането се оставя без уважение, като произнасяне или съображения не се съдържат и в изпратеното до длъжника съобщение, и не се сочи в него размера на тези разноски.

В този смисъл и изцяло в подкрепа на гореизложеното е и Определение № 5/06.01.2016г. на ПАС по в.ч.гр.д.№ 705/2015г., в което е прието, че „В разпоредбата на чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК са изброени лимитативно хипотезите, в които е дадена възможност на длъжника да обжалва определени действия и актове на съдебния изпълнител, като такава възможност е предвидена относно постановлението на съдебния изпълнител за разноските. В настоящия случай обаче ОС приема, че липсва издадено такова изрично Постановление по делото. Жалбоподателят всъщност атакува писмената Поканата за доброволно изпълнение/ПДИ/ изх.№ 4765/18.02.2011г./л.8 от изп.д./, която е получил, но изпращането на такава Покана не съставлява Постановление на ЧСИ по въпроса за разноските, съответно - вписването на размера на задължението на длъжника в поканата за доброволно изпълнение не може да го замести. Съгласно чл.428 от ГПК, когато пристъпва към изпълнение, ЧСИ е длъжен да изпрати на длъжника покана, с която му дава 2- седмичен срок за доброволно изпълнение. Последната има за цел да уведоми длъжника за започналия изпълнителен процес и да го предупреди, че ако не изпълни задължението си в двуседмичен срок от уведомяването, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Такава изрична писмена Поканата е предназначена да стимулира длъжника- жалбоподател към доброволно изпълнение на задължението си. Едва след изтичане на визирания от законодателя 2- седмичен срок, ЧСИ може да започне принудителни действия- т.е. реални изпълнителни действия, които подлежат на съдебен контрол и проверка от настоящия ОС. ПДИ има посочените в закона функции, но по същество не е същинско изпълнително действие и не съставлява действие от категорията на посочените в чл.435, ал. 2 и 3 ГПК, следователно жалба срещу ПДИ е процесуално недопустима. Защитата на длъжника чрез жалба по отношение на възложените му разноски може да стане само при условията на чл.435, ал.2,  пр. последно от ГПК, когато е издадено нарочно Постановление за тях от ЧСИ. Тъй като в процесния случай такова Постановление не е издавано, ОС не може да се произнася по направеното в жалбата искане при липса на съответен акт/Постановоление/ на ЧСИ, защото съгласно ТР № 3/12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на съдебен изпълнител е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, ОС действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт, и следователно той може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт/Постановление/ бъде издаден. При горните обстоятелства жалбата би била недопустима поради липса на предмет“.

В Мотивите си към делото ЧСИ не сочи, че е налице такова Постановление за разноските, спомената е само поканата за доброволно изпълнение, но съгласно контролно-отменителния характер на настоящето производство за съда не съществува възможност да се произнесе по сочените в ПДИ разноски за изпълнителното производство по липса на постановление за разноските. В съобщението по подаденото от длъжника искане за възлагане на разноските в тежест на длъжника дори няма обективиран отказ на ЧСИ и липсва валиден акт/Постановление/, подлежащ на обжалване по реда на чл.435 от ГПК. Следователно въззивната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото– прекратено изцяло, ведно със законните последици от това.

Тъй като жалбата е процесуално недопустима по причина, че липсва произнасяне на ЧСИ по искането на длъжника- жалбоподател в частта му за възлагане на разноските, ЧСИ следва с изрично писмено Постановление да разгледа искането в посочената част, да се произнесе по неговата основателност и съобразно с преценката си да изготви Постановление за разноските, ведно със сметка за разходите съгласно чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ, да връчи Постановлението за разноски на страните, с право да го обжалват в сроковете уредени в ГПК.

А разноските в настоящето производство следва да се присъдят едва при окончателното разрешаване на въпроса за разноските в изпълнителното производство- в случай, че ЧСИ приеме за основателно възражението на длъжника, то направените разноски в това производство биха могли /ако се бъдат обосновани от длъжника/ да се приемат като разноски в изпълнението по смисъла на чл.79, ал.1 от ГПК.

 

Ето защо, мотивиран от гореизложеното, ОС- С.

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от длъжника Г.И.Ж.- ЕГН ********** ***.,  по изп.д.№ 231/2011 г. по описа на ЧСИ- К. А. с район на действие ОС- С., рег. №. на КЧСИ, като недопустима поради липса на Постановление за разноските.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 1267/2017 г. по описа на ОС- С..

 

ВРЪЩА делото на ЧСИ- К. А. с район на действие ОС- С., рег. №. на КЧСИ за произнасяне с изрично Постановление за разноските по изп.д.№ 231/2011г. по неговия опис.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1- седмичен срок от връчването му на страните пред ПАС- П..

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :