О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 643                                             26.07.2017г.                          гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ СЪСТАВ   

на двадесет и шести юли две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. ТИХОЛОВА                                 ЧЛЕНОВЕ :               ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар …………..

като  разгледа  докладваното  от  съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

частно гр.дело N 1313 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, съобрази следното :

 

            Производството е на основание чл.274 и сл. от ГПК.

 

          Производството е образувано по частната жалба от ищеца  Р.А.К. Е.- гражданин на Б. република В., постоянно пребиваващ в Република А., който не е доволен от прекратителното Определение от з.з. на 30.06.2017г. по гр.д.№ 313/2017г. по описа на РС- Ч., тъй като РС е приел, че вместо личното явяване на ищеца се е явил само негов изрично упълномощен представител- адвокат от АК- С., който макар да е потвърдил желанието му да прекрати сключения с ответницата граждански брак, но от негова страна не се сочели нито уважителна причина за неявяването му в това първото о.с.з., нито са били представени доказателства, че е налице уважителна причина за неявяването му. Счита, че от негова страна не са били налице само твърдения в ИМ, а и писмени доказателства към ИМ, от които РС е можел да направи извода, че действително ищецът отсъства от страната, но че това не е безпричинно неявяване лично в това насрочено о.с.з., а е  налице уважителна причина- той е гражданства на държава извън ЕС и че са затруднени транспортни връзки между А. и Б., въпреки че е бил надлежно и редовно призован, чрез изрично упълномощения му представител- адвокат. Счита, че не е налице хипотеза на чл.253 във вр. чл.321, ал.1, изр.2 от ГПК, и не е следвало да отмени протоколното си определение, с което е дал ход по същество и е обявил делото за решаване, и да прекрати производството пред РС. Моли ОС да да отмени изцяло обжалваното Определение и делото да се върне на РС за продължаване на процесуалните действия, който да постанови Решение по съществото на спора- т.е. да прекрати брака им без произнасяне за вината.

          В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК другата страна- ответницата Ц.Е.Д. представя писмен Отговор, в който поддържа направените оплаквания в ч.жалба и моли тя да се уважи, като се отмени атакуваното определение на РС- Ч., като незаконосъобразно и необосновано, и делото му се върне обратно за продължаване на съдопроизводствените действия и приключването му с Решение по съществото на спора, чрез прекратяване на брака им без произнасяне по въпроса за вината.

                                                          

          Въззивният ОС- С., след като обсъди направените в ч.жалба оплаквания, като взе предвид становището на въззиваемата в Отговора на ч.жалба и провери допустимостта и основателността й, намери за установено следното:

          Ч.жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния срок за обжалване, от лице- ищец, което има правен интерес от обжалването на това Определение. Поради което въззивният ОС- С. следва да се произнесе по същността на направените в нея оплаквания.

          Видно от атакуваното изцяло прекратително Определение РС е приел, че вместо личното явяване на ищеца, се е явил изрично упълномощен представител- адвокат от АК- С., който е потвърдил желанието му да прекрати сключения с ответницата брак, но че от негова страна не се сочели нито уважителна причина, за неявяването му в това първото о.с.з., нито са били представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че е налице такава уважителна причина за неявяването му. Налице били само твърдения, изложени в исковата молба, от които обаче РС не можел да направи извод, че действително ищецът отсъства от страната, и че това е пречка да се яви лично в това насрочено о.с.з. Поради което и предвид липсата на доказателства за това, че ищецът е имал уважителна причина за неявяването си в насроченото с.з., за което е надлежно призован, чрез изрично упълномощения му представител, РС намира, че на осн. чл.253 от ГПК, следвало да отмени протоколното си определение от о.с.з. на 22.06.2017г., с което е дал ход по същество и е обявил делото за решаване, и вместо него да прекрати изцяло производството пред РС- Ч. на осн. чл.321, ал.1, изр.2 от ГПК.

          Въззивният съд намира, че видно от материалите по приложеното прекратено бр.гр.д.№ 313/2017г. по описа на РС- Ч., писменото адвокатско пълномощно от ищеца- ч.жалбоподател е нотариално заверено в Посолството на Република Б. във В.- А.. Смисълът на разпоредбата на чл.321, ал.1, изр.2 от ГПК е с личното си явяване ищецът да демонстрира категоричното си желание за прекратяване на брака, като смисълът е, че като не се явява лично пред съда, ищецът демонстрира липса на категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност. Само тогава би било оправдано производството да бъде прекратено, защото законът предполага, че при липса на решителност от страна на ищеца, бракът може да бъде заздравен и запазен. Тази логика изключва възможността производството по делото да бъде прекратено тогава, когато ищецът не се явява поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно, който от негово име потвърждава волята му да поиска разтрогване на брака. Следователно за приложението на тази норма трябва да се преценява дали са налице данни за липса на категоричност в желанието за развод, дали неявяването на ищеца в първото заседание по делото не означава разколебаване по отношение искането за развод и дали не са налице уважителни причини за неявяването. В конкретния случай вместо ищеца се явява изрично упълномощен процесуален представител- адвокат, който е упълномощен не само да води делото, но и да го заведе. Следователно да се приеме тук, че е налице разколебаване от страна на ищеца, е крайно необосновано, тъй като самият ищец- чужд гражданин е дал изрични правомощия с нотариално заверено пълномощно изх. № 1042/04.04.2017г. на Посолството на Република Б. във В. по смисъла на чл 34, ал.2 и ал.З от ГПК. Поради което, при наличието на изрично пълномощно, при явяването на негов процесуален представител, който при това сам е завел делото и при ясно заявяване, че се поддържа исковата молба, е недопустимо да се възприеме, че лицето не демонстрира категоричност в желанието си за развод. Винаги при аналогични случаи, когато ищецът е лице, което отсъства от държавата на сезирания съд /трайно установено е в чужда държава/, това е уважителна причина за неявяването му в първото по делото заседание, и с още по-голяма сила това важи, когато ищецът е чужд гражданин, не пребиваващ на територията на Република Б. и няма дори наведени твърдения някога да е пребивавал трайно на нейната територия.

Поради което РС неправилно и необосновано е приел, че той не сочел нито уважителна причина, за неявяването на ищеца, нито е представил доказателства в тази насока- напротив, изрично в съдебния протокол от о.с.з. от 22.06.2017г. са изтъкнати причините за неявяване на ищеца- че е гражданин на държава извън ЕС/В. в Л. А./, че пътуването му до Б. е свързано със снабдяване с визи. Видно от приетото като писмено доказателство по делото нотариално заверено пълномощно изх.№ 1042/04.04.2017г. на Посолството на Република Б. във В., ищецът притежава карта за пребиваване в Република А., че същият е гражданин на Б. република В., че адресът му е гр.В., ул.„Розагаее" 28/2. Това пълномощно очевидно представлява официален удостоверителен документ в неговата удостоверителна част относно самоличността на лицето /име, дата на раждане, гражданство, адрес, документ за самоличност/, която е снета и удостоверена от официален държавен орган с нотариални функции- дипломатически представител на Република Б. в гр.В.- А.. По делото на РС е приета като писмено доказателство и декларация за семейно и имотно състояние, от която е видно, че ищецът е постоянно пребиваващ в А. чужденец, гражданин на В., и получава трудови възнаграждения в размер на 900 евро месечно. В този смисъл са и гласните доказателства- показанията на разпитаната в о.с.з. на 22.06.2017г. свидетелка Н. Г., която заявява „Те са във В."- видно от съдебния Протокол по делото на РС. Наред с това писмените пълномощни на процесуалните представители/съответно адвокат и майка/ и на двете страни по делото са заверени в Българското Посолство във В., което кореспондира с останалите доказателства и обстоятелства по делото на РС. Следователно е безспорно установено и доказано по несъмнен начин по делото, че и двете лица и най- вече ищецът живее в Република А.. Това е изрично посочено и в ИМ "До фактическата раздяла съпрузите са живели в жилище под наем в град В., А.. Понастоящем доверителят ми живее и работи в А..", което не е оспорено от ответницата. Напротив- в писмения Отговор на ИМ тя изрично сочи : „Изложеното в ИМ отговаря на истината", като и в Отговора на ч.жалба процесуалния представител на ответницата/майка й/ също изрично сочи и потовърждава, че тя категорично желае развод със съпруга си- ищеца/ч.жалбоподател/. Следователно по никакъв начин не е оспорено ищцовото твърдение, че той живее и работи в А. и след като това обстоятелство не е спорно, то страните могат да се позовават на него, без да е необходимо да се доказва, тай като в първото заседание за разглеждане на делото по брачен иск ищецът може да представи доказателства за обстоятелството, че обичайно или продължително време пребивава в друга държава, поради което не може да се яви в съдебно заседание. Представянето на такива доказателства обаче не е необходимо, ако този факт не се оспорва от насрещната страна или може да бъде установен от други обстоятелства по делото. Също така продължителното пребиваване на страната в друга държава съставлява уважителна причина за неявяване в първото заседание. Разпоредбата на чл.321, ал.1, изр.2-ро от ГПК има за своя основа разбирането, че като не се явява лично пред съда, ищецът демонстрира липса на категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност. Само тогава е оправдано производството да бъде прекратено, защото законът предполага, че при липса на решителност от страна на ищеца, бракът може да бъде заздравей и запазен. Тази логика изключва възможността производството по делото да бъде прекратено тогава, когато ищецът не се явява поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно, който от негово име потвърждава волята му да поиска разтрогване на брака.

Следователно всички приети доказателства по делото, свидетелски показания, обстоятелствата и твърденията и признанията на ответницата показват и доказват, че ищецът е чужд гражданин /като такъв не следва да се презумира, че живее в Б./, а живее и работи в А.- видно от документите за самоличност снети в пълномощното и мястото на заверка, гражданин е на страна извън Европейския съюз, няма данни по делото той някога да е живял в Б..

Предвид гореизложените мотиви ОС- С. счита, че атакуваното Определението на РС- Ч. е изцяло немотивирано, незаконосъобразно и неправилно, и следва да бъде отменено напълно, като делото се върне обратно на РС- Ч. за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на Решение по съществото на спора- за развод между страните- съпрузи, без произнасяне по въпроса за вината.

 

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.252- 254 във вр. с чл.321, ал.1, изр.2 от ГПК и във вр. с чл.49, ал.1 от СК, въззивният Окръжен съд- гр.С.                            

 

О П Р Е Д Е Л И :

           

 

            ОТМЕНЯ изцяло Определение от з.з. на 30.06.2017г., постановено по гр.д.№ 313/2017г. по описа на РС– гр.Ч..

 

          ВРЪЩА на първоинстанционния РС- Ч. гр.д.№ 313/2017г. за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не прегражда хода на делото и не подлежи на обжалване.

                      

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                         

 

ЧЛЕНОВЕ :