Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№285                                                    11.08.2017 г.                                 град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,               ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тринадесети юли                                                      две хиляди и седемнадесета година

в открито заседание, в следния състав:  

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                           

Съдебен секретар Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията докладчик  МАВРОДИЕВА

гражданско дело № 87 по описа за 2015 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е образувано след връщане на делото от Пловдивския апелативен съд за произнасяне по предявените искове. С решение № 465 от 10.10.2013г., постановено по в. търг.д. № 704/2013г. по описа на ПАС е обезсилено постановеното по гр.д. № 1144/2009 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора решение № 103 от 21.11.2012 г., както и постановените по него определения и делото е върнато на Окръжен съд – Стара Загора за произнасяне по предявените искове. С решение № 45 от 09.01.2014г., постановено по реда на чл.247 ГПК, ПАС е допуснал поправка на ОФГ в диспозитива на решението си, като е уточнил, че решението е обезсилено само в осъдителната му част. По отношението на решението в отхвърлената му част срещу физическите лица, ПАС е приел, че същото е влязло в сила, като необжалвано от страните.

След връщане на делото за ново разглеждане е представена поправената искова молба/л.166-172/ от ТЕЦ „Марица изток 2 “ ЕАД с.Ковачево, представлявано от Живко Д. Динчев, чрез адв. П. Г. ***, представлявано от Д.И.К., „Енергоремонт - Гълъбово“ АД, гр. Гълъбово, представлявано от Д.И.К., „Ремотекс - Раднево“ ЕАД гр.Раднево, представлявано от Г.Н.Н., в производство по несъстоятелност и ЕТ „Д.К. ***, представлявано от Д.И.К..

 

Ищецът твърди в поправената си искова молба, че между "Тец Марица Изток 2" ЕАД от една страна като Възложител и ЕТ „Д.К. ***, „Енергоремонт - Гълъбово" АД, гр. Гълъбово и „Ремотекс - Раднево" ЕАД, гр. Раднево като съдружници в Гражданско дружество „Ремотекс-ИДА", гр. Стара Загора от друга като Изпълнител, били установени договорни отношения за доставка и монтаж на задвижваща и обръщателна станция за обект „Магистрален тръбен лентов транспортьор /МТЛТ/№ 2 от МТЛТ № 1 до Обединени северни насипища -Етап 2" по силата на Договор 8323 от 16.05.2007 г. и за доставка на междинни секции за обект „Магистрален тръбен лентов транспортьор /МТЛТ/ № 2 от МТЛТ № 1 до Обединени северни насипища — Етап 2" по силата на Договор 8322 от 16.05.2007 г. и двата сключени и подписани за изпълнителя от всеки един от съдружниците чрез неговия законен представител. С Договор за продажба на търговско предприятие от 01.11.2007г. сключен между ЕТ"Д.К."Ида" и „Металик" АД, първия като продавач прехвърлил собствеността върху търговското си предприятие на втория - като купувач, като съвкупност от права и задължения и фактически отношения. По цитираните договори 8323 и 8322 от 16.05.2007г. във връзка с изпълнението им били издавани фактури от „Металик" АД, гр. Стара Загора и от ЕТ „Д.К.", като едноличния търговец издавал фактури, както преди продажбата на търговското си предприятие на „Металик" АД, така и след това. Извършена била ревизия и съставен Ревизионен доклад от 23.07.2009г. На основание изготвения ревизионен доклад бил съставен Ревизионен акт № 990000025/11.08.2009г., с който били констатирани нарушения и установени размери на задължения, които ищцовото дружеството следвало да заплати. По Договор 8322 от 16.05.2007 г. били издадени следните данъчни фактури от ЕТ „Д.К. - ИДА" и „Металик" АД, по които „ТЕЦ Марица Изток 2" ЕАД  упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит: 1. Фактура № 158/ 15.08.2007г. с данъчна основа 719940.40 лева и начислено от ЕТ „Д.К. - ИДА" ДДС в размер на 143 988.08 лева ; 2. Фактура № 159/ 01.11.2007г., с данъчна основа 1 387 678.42 лева и начислено от ЕТ „Д.К. - ИДА" ДДС в размер на 277 535.68 лева ; 3. Фактура № 160/ 13.11.2007 г. с данъчна основа 1 289 978.34 лева и начислено от ЕТ „Д.К. - ИДА" ДДС в размер на 257 995.67лева ;  4. Фактура  № 741/ 07.01.2008 г. с данъчна основа 3 542 932.78 лева и начислено от „Металик" АД ДДС в размер на 708 586.56 лева. По Договор 8323 от 16.05.2007 г. били издадени следните данъчни фактури от „Ремотекс-Раднево" ЕАД, по които „ТЕЦ Марица Изток 2" ЕАД упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит: 1. Фактура № 1000001632/ 12.11.2007 г. с данъчна основа 1 776 335.82 лева и начислено от „Ремотекс-Раднево" ЕАД ДДС в размер на 355 267.16 лева ; 2. Фактура № 1000002371/ 07.01.2008 г. с данъчна основа 1 520 911.98 лева и начислено от „Ремотекс-Раднево" ЕАД, ДДС в размер на 304 182.40 лева. В Ревизионния акт органът по приходите приел, че след като процесните фактури не били издадени от Гражданско дружество „Ремотекс - Ида", а от съдружници в същото, то не се признавало право на ползване на данъчен креди по тях от страна на „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД, за период както следва: от 01.08.2007г. - 31.08.2007 г. - 143 988.08 лв.; от 01.11.2007г. - 30.11.2007г. - 890 798.15 лв. ; от 01.01.2008г. - 31.01.2008 г. - 1 012 768.96 лв., или ДДС общо в размер на 2 047 555.19 лева и данъчен кредит в размер на 2 047 555. 19 лева. В случая органът по приходи стигнал до горния извод, приемайки, че: освен регистрация по смисъла на Закона за Регистър Булстат, каквато ответника имал - Булстат 123746476, следвало такава да се извърши и по реда на чл. 95 от Закона за данък добавена стойност; като данъчен субект по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗКПО гражданското дружество било данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 2 ЗКПО и като такова подлежало на облагане с данък печалба за доходите си от всички източници в РБ и чужбина; гражданското дружество се третирало съгласно §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3 от същия закон и съгласно разпоредбата на чл. 2 от същия закон следвало да води отделно счетоводство, да съставя самостоятелен отчет, да има отделна банкова сметка *** ; неперсонифицираното дружество упражнявало търговска дейност от името на съдружниците или от името на някои от тях, определени в дружествения договор, но счетоводството му се водило самостоятелно. Изложеното се подкрепяло и от НСС 31 и МСС 31.  Изводи в същата посока били направени и в Указание № 91-00-9 от 18.01.2005 г. на Министерство на финансите - Главна данъчна дирекция, относно данъчното третиране на дейността и издаваните счетоводни документи от гражданско дружество по реда на ЗЗД. В същото било посочено, че съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч предприятията (гражданско дружество, по реда на ЗЗД) осъществявали счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазвали изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Изискванията към документирането на стопанските операции чрез съдържащ задължително изискуемите реквизити първичен счетоводен документ, адресиран до други предприятия, били обект на регламентация в чл. 7, ал. 1 от ЗСч. Граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 7 от ЗСч водило до извода, че наименованието на издателя на документа кореспондирало с посочването на данъчния номер и БУЛСТАТ на същото лице. Ето защо при сключване иа сделки, страна по които била гражданско дружество, в първичните счетоводни документи следвало да се отразят наименованието, номер по националния данъчен регистър (данъчният номер) на гражданското дружество и неговият БУЛСТАТ в качеството му на издател (чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗСч). Предвид това, че изпълнител по коментираните договори било Гражданско дружество „Ремотекс -ИДА", въпреки че било създадено от лицата, участващи в него като съдружници, то същите незаконосъобразно и неправилно издали процесните фактури, като отразили в счетоводствата си счетоводно - стопански операции - сделки, които те самите реално не били извършили. Не били в състояние да документират действията си с първични счетоводни документи. Или първичен счетоводен документ следвало да бъде издаден от гражданското дружество, тъй като този документ бил носител за информация за регистрирана за първи път стопанска операция - чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗС. В процесният случай с действията си собствениците на търговските предприятие/дружества/ чрез лицата които ги представлявали, предприели поведение във връзка с издаване на фактури, начисляване на данък, което било противоправно по смисъла на Закона за счетоводството, ЗКПО, НСС / МСС/ и следвало да бъде третирано като виновно. С противоправните си действия, собствениците на търговските предприятия чрез лицата, които ги представлявали в самото Гражданско дружество и които  подписали процесните договори 8322 и 8323 причинили на „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД вреда, изразяваща се в отказано право за приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за платения от дружеството данък добавена стойност по процесиите фактури в общ размер 2 047 555.19 лв. и сумата от 475 232.01 лв., представляваща начислена лихва от ревизиращия орган за следните периоди: от 01.08.2007г. - 31.08.2007 г. - 40 090.08 лв., от 01.11.2007г. - 30.11.2007 г. - 215 283.57 лв., от 01.01.2008г. - 31.01.2008 г. - 219 858.36 лв. Предвид гореизложеното се отказвало признаване на данъчен кредит по процесните фактури, тъй като същите не били издадени от Гражданско дружество „Ремотекс — ИДА", като Изпълнител по договорите, посочени по -горе и в този смисъл единственото лице, което имало право да отразява в счетоводството си счетоводно-стопански операции, свързани с изпълнението на договорите, като данъчен субект по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗКПО и данъчно задължено лице, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКПО. „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД реално получило описаните в цитираните по-горе фактури, стоки и услуги като надлежно заплатил дължимите суми с вкл. ДДС, които били заприходени в счетоводството на „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД, като за факта на получаване на доставките и услугите били съставени необходимите документи. Пълното заплащане на стойността по процесиите фактури, включително начисленият ДДС, довело до възможност да се упражни правото на данъчен кредит от страна на „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД. Въз основа на издадения Ревизионен акт № 9900029/14.05.2007г. от НАП ТД“ Големи данъкоплатци и осигурители" гр.София и констатациите в него ищцовото дружество било задължено да възстанови неправомерно ползвания данъчен кредит в размер на сумата от 2 522 787.20 лв., представляваща главница и начислена лихва, като същата била изплатена от „ТЕЦ Марица изток 2" ЕДД в полза на бюджета, с преводни нареждания - вносни бележки с уникални рег. №№ 517165 и 518029 от 14.08.2009г.  Безспорно били налице необходимите елементи на фактическия състав -деяние, противоправност, вина и причинени вреди на ищеца "ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД. Вредите били причинени и произтичали от неспазване на задълженията от страна на съдружниците в Гражданското дружество „Ремотекс-Ида", а именно ЕТ"Д.К.- Ида", „Енергоремонт-Гълъбово"ЕАД и „Ремотекс Раднево" ЕАД, ответници по делото /последните трима/, а за първия ответник „Металик"АД като правоприемник по силата на Договор за продажба на търговско предприятие от 01.11.2007г. от произтичащи от ЗДДС, ЗКПО и ЗС задължения по съставяне и издаване на счетоводни документи, в това число процесиите фактури, и водене на счетоводство при спазване на императивните изисквания на Данъчното законодателство относно гражданските дружества. С оглед гореизложеното считат, че с действията си по неправилно и незаконосъобразно издаване на фактури по Договори  8322 и 8323 от 16.05.2007 г., били нанесени вреди на "Тец Марица Изток 2" ЕАД, за която ответните дружества отговаряли солидарно, в размер на сумата от 2 522 787.20 лв., от която 2 047 555.19 лв., представляваща сумата на ползваният и непризнат данъчен кредит и 475 232.01 лв., представляваща начислена лихва от ревизиращия орган и които суми били внесени в Републиканския бюджет.

 

Моли да се постанови решение, с което да се осъдят солидарно ответниците, "Металик" АД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано от Председателя на СД - Д.И.К., като универсален правоприемник на ЕТ „Д.К. ***, по силата на Договор за продажба на търговско предприятие от 01.11.2007г. и чл.15 от ТЗ, „Енергоремонт - Гълъбово" АД със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово,  общ.  Гълъбово,  представлявано от председателя на СД - Д.И.К., „Ремотекс - Раднево" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Раднево, представлявано от Г.Н.Н., в производство по несъстоятелност по Т.д. 212/2014г. - Решение №258/06.07.2015 на СтОС, ЕТ „Д.К. - ИДА" със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано от Д.И.К., последните трима като съдружници в Гражданско дружество „Ремотекс -ИДА" със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, съгласно Договор за гражданско дружество сключен между тях на 03.01.2007 г., а „Металик" АД, като универсален правоприемник на едноличния търговец по силата на Решение № 3777 от 09.11.2007 г. по фирмено дело 4001 / 1991 г. по описа на Старозагорски окръжен съд за вписване на Договор за продажба на търговско предприятие, да заплатят в полза на "ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД, представлявано от Ж.Д.Д.- Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление с. Ковачево, сума общо в размер на 2522787.20 лв., от които сумата 2047555.19 лв., представляваща сумата на ползваният и непризнат данъчен кредит и сумата от 475232.01 лв., представляваща начислена лихва от ревизиращия орган, по издадени от ответниците и заплатени от тях фактури, а именно: Фактура № 158/15.08.2007г.,с данъчна основа 719940.40лева и начислено от ЕТ „Д.К. - ИДА ДДС в размер на 143 988.08 лева; Фактура № 159/ 01.11.2007г.  с данъчна основа 1 387 678.42 лева и начислено от ЕТ „Д.К. - ИДА ДДС в размер на 277 535.68 лева ; Фактура № 160/ 13.11.2007 г. с данъчна основа 1 289 978.34 лева и начислено от ЕТ „Д.К. - ИДА" ДДС в размер на 257 995.67 лева ; Фактура № 741/07.01.2008г. с данъчна основа 3 542 93.78 лева и начислено от „Металик" АД ДДС в размер на 708 586.56 лева; Фактура №  1000001632/12.11.2007г., с данъчна основа 1 776 335.82 лева и начислено от „Ремотекс Раднево" ЕАД ДДС в размер на 355 267.16 лева; Фактура № 1000002371/ 07.01.2008г., с данъчна,основа 1 520 911.98 лева и начислено от „Ремотекс Раднево" ЕАД, ДДС в размер на 304 182.40 лева, ведно със законната лихва, върху горните суми, представляващи главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира за направените по делото разноски, пред настоящата инстанция, както и тези по гр.д. 1144/2009г. на СтОС, на ПАС по в.т.д. 704/2013г. и т.д. 2357/2014г. на ТК 1-во ТО на ВКС.

 

В съдебно заседание, пълномощника адв. П. Г. моли да се уважи изцяло исковата им претенция. Прави възражение за прекомерност на възнагражденията на адв. В.Д. по договор за ПЗС от 31.05.2017г. Представя писмени бележки.

 

Ответникът Д.И.К. като ЕТ „Д.К.- Ида“, чрез процесуалния си представител юриск. Х.К. моли да се прекрати делото, като се отхвърлят предявените от „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД искове като недопустими, поради нарушение на процесуалните правила и поради изтекла погасителна давност. Претендира за разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, както пред настоящата инстанция, така и тези по гражданско дело № 1144/2009г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, по в.т.д. № 704/2013г. по описа на Апелативен съд Пловдив, и по т.д. № 2357/2014 г. по описа на ВКС ТК, I отд. В случай, че съдът намери исковете за допустими, моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер.  Счита, че делото следва да бъде прекратено по отношение на ЕТ „Д.К. – ИДА“, тъй като физическото лице не можело да се разграничи от търговеца. Сочи, че с решение от 21.11.2012 година, постановено по гр. дело № 1144/2009 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора били отхвърлени предявените солидарно и поотделно искове против ответника - физическо лице Д.И.К., който бил и едноличен търговец с фирма „Д.К. – ИДА“, идентична с физическото лице. Предвид изложеното и на основание чл. 299 от ГПК, делото по отношение на ЕТ „Д.К. – ИДА“ следвало да бъде прекратено, тъй като по отношение на ЕТ „Д.К. – ИДА“ имало постановено и влязло в законна сила решение между същите страни и по същия спор, с което били отхвърлени постановените искове. Счита, че исковото производство по исковата молба от  06.08.2015г., следвало да бъде прекратено, доколкото между същите страни  имало вече иницииран и висящ процес с идентичен предмет.  В случай, че се приеме подадената искова молба от 06.08.2015 г. като допълваща първоначалната искова молба счита, че същата е недопустима, доколкото ищцовото  дружество на практика извършвало недопустимо изменение на иска. По същество взема становище, че искът е неоснователен. Не били налице предпоставките за реализиране на отговорност при така изложения фактически състав. Деянието, приписвано на ответниците, не било противоправно. Неправилни били не действията на изпълнителите по договорите за обществена поръчка, а актът на органите по приходите. Не ставало ясно как ЗДДС е нарушен при издаването на процесните фактури, поради което намира Ревизионния акт за незаконосъобразен в тази част. Същият като диспозитивен документ, установявал данъчни задължения и не се ползвал с материална доказателствена сила в настоящия спор. В самият ревизионен акт не се посочвало правно основание за непризнаване на данъчен кредит, защото такова липсвало. С договора за гражданското дружество две или повече лица се съгласявали да обединят усилията си за постигане на обща стопанска цел. Всички отношения между съдружниците се уреждали въз основа на сключения между тях договор. В закона липсвала забрана за разпределяне на дейности между съдружниците във връзка с изпълнение на целите, които съдружниците си поставяли. Съдружниците в дружеството в рамките на предвидената от закона правна възможност си разпределили както дейностите, така и приходите от тези дейности, за което уведомили възложителя и съгласували способа за фактуриране на доставките. Приходите, съответно печалбите от дейността били съобразени с постигнатата между страните уговорка по смисъла на чл. 363 ЗЗД. Твърдението, че за ТЕЦ“Марица изток 2“ ЕАД не било налице право на приспадане на данъчен кредит, противоречало на изискванията на чл. 71, ал.1, т.1 от ЗДДС. Дружеството възложител притежавало редовен документ по чл. 114 от ЗДДС, издаден от данъчно регистрирано лице - доставчик по смисъла на чл. 11 ЗДДС. Доставката била реално извършена, което не се оспорвало и от ищеца. Безспорно било, че ДДС бил внесен, включен в дневника за продажбите на доставчиците, поради което и съответно подлежал на признаване под формата на данъчен кредит. Цитираният чл. 95 ЗДДС визирал регистрация на данъчно задължено лице, извършило доставки на стоки или услуги, а не регистрация на страни по сделка. Констатацията, че ДЗЗД „Ремотекс-ИДА“ подлежи на регистрация се явявала неправилна, доколкото не били осъществени предпоставките за задължителна такава съгласно чл. 96 ЗДДС- облагаем оборот, надвишаващ 50 000 лева през последните 12 календарни месеца. Гражданското дружество не било реализирало нито приходи, нито разходи от собствена дейност. Фактът, че обединение било сключило договор, не означавал, че съдружниците извършвали съвместна дейност, за да са приложими и счетоводните стандарти за съвместно контролирана единица. Напротив по волята на страните всеки извършвал самостоятелно доставки, които  регистрирал по реда на чл. 113 ЗДДС, издавайки съответен документ (фактура) с реквизитите по чл. 114. Действията на ответниците били съобразени с основен принцип, закрепен в чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за счетоводството, а именно „предимство на съдържанието пред формата - сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание“. Издадените документи били изрядни и от формална страна: издадени от регистрирано по ЗДДС лице, извършило стопанска операция и наименованието на издателите на документите съвпадало с посочените данъчен номер и БУЛСТАТ. По повод констатациите, съдържащи се в ревизионния акт, била сезирана Старозагорска окръжна прокуратура, която след проверка по преписката, заключила, че не е налице невярно водене на счетоводна отчетност във връзка с доставките, регистрирани с фактурите, по които било отказано право на приспадане на данъчен кредит. Установило се също, че с действията на съдружниците в ГД, не било извършено виновно нарушение на данъчното законодателство. Налице било изключващо противоправността обстоятелство, а именно съгласие на пострадалия. Всички фактури, по които бил отказан данъчен кредит били приети от надлежен представител на Възложителя -ищец. Подписът върху първичния счетоводен документ бил достатъчно доказателство, както за удостоверяване на получаването на съответните доставки, така и за факта, че възложителят намирал документа за надлежен. Още повече, че ищецът включил фактурите в дневника си за покупки и упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит, подавайки съответната месечна справка-декларация. От всички гореизброени действия на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, можело да се заключи, че дружеството било дало съгласие за извършване на действията, за които сега се търсило обезщетение. По аналогия от чл. 83, ал. 2 ЗЗД, не следвало да отговарят за вреди, които увреденият могъл да избегне, като положи грижа на добър стопанин. Фактът на настъпване на вреди бил недоказан. По отношение на причинно-следствената връзка между действието и вредата, счита, че между действието по издаването на процесиите фактури и настъпването на вреди за ищеца не съществувала пряка и непосредствена връзка. Упражняването на правото на данъчен кредит било сложен фактически състав, в който издателят на фактура осъществявал само един от юридическите факти. Съобразяването с предпоставките за реализиране на това право било дейност, която титулярът на правото следвало да извърши, преценявайки дали са изпълнени изискванията на закона във всеки отделен случай, с информация за което доставчикът не разполагал и не можел да разполага.

 

Моли да се прекрати делото като се отхвърлят предявените от „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД искове като недопустими поради нарушение на процесуалните правила и поради изтекла погасителна давност, и да се осъди ищеца да му заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски включително юрисконсултеко възнаграждение, както пред настоящата инстанция, така и тези по гражданско дело № 1144/2009г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, по в.т.д. № 704/2013 по описа на Апелативен съд Пловдив, и по т.д. № 2357/2014 г. по описа на Върховен касационен съд Търговска колегия, I отделение. В случай, че исковете са допустими, моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените от „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД искове като неоснователни и недоказани по основание и размер и да се осъди ищеца да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски.

 

В съдебно заседание, представляван от адв. В. Д., моли да се отхвърлят предявените искове.  Претендира разноски по представен списък. Представя писмена защита.

 

Ответникът „Металик“ АД, гр. Стара Загора, представлявано от Председателя на СД Д.И.К., чрез пълномощник Ц.Д.С., юрисконсулт на дружеството заявява, че оспорва предявените искове, като недопустими, а по същество - като неоснователни и недоказани. Оспорва допустимостта на исковата молба. Счита, че претенциите по отношение на „Металик" се основавали на универсално правоприемство с ЕТ Д.К. - ИДА". По отношение на физическото лице - търговец обаче било влязло в сила първоинстанционното решение по гр. д. 1144/2009 г., като по спорния въпрос съдът се произнесъл със сила на присъдено нещо, че искът бил неоснователен, което било служебно известно на съда - в този смисъл Решение по гр. д. 1144/2009 г., Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 45/2014 г., по т. д № 704/2013 на Апелативен съд Пловдив. Трайна и безпротиворечива била практиката на ВКС по отношение на идентитета между физическото лице. Съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК решението на съда по отношение на праводателя обвързвало и правоприемника, а също и насрещната страна по спора. По аргумент от чл. 299, ал. 1 ГПК делото следвало да бъде прекратено служебно от съда. Предвид гореизложеното, моли да се остави иска без разглеждане и да се прекрати делото. По същество на спора, счита, че ищцовата страна правила изрично изявление, че доставките били рално осъществени и нямала възражения по изпълнението на договорите. Възложителят приел изпълнението без забележки, като недвусмислено  признал, че същото било точно и надлежно. От естеството на сделката произтичала разделна, а не солидарна отговорност на съдружниците в гражданското дружество, които извършили разпределение на работата помежду си, което било известно на възложителя, както се установявало от събраните по делото доказателства (представени с първия отговор) - протоколи от седмични оперативки, подписи върху фактурите, кореспонденция. Не се спорило, че възложената работа била изпълнена качествено и в срок. Неоснователна била и претенцията за солидарна отговорност, извлечена от сделката за прехвърляне на търговско предприятие. Моли да се отхвърли така предявения иск за ангажиране на солидарна отговорност на „Металик" АД като погасен по давност. Противопоставя възражение за изтекла погасителна давност за разликата между претендираната с поправената искова молба главница 2 047555.19 и лихва 475 232.01 лева и размера на предявения по гр.д. № 1144/2009 г.  иск срещу „Металик" АД до размер 708 586.56 лева главница и 153 824.51 лева лихва. Счита, че по отношение на тази разлика давността не била прекъсната по аргумент от чл. 116, б. „б", предположение 2, когато искът не бъде уважен (каквато била хипотезата при десезиране на съда, извършено с изменението на иска от 12.09.2012 г. по гр.д. 1144/2009 г.). Следователно погасителната давност била изтекла към момента на депозиране на поправената искова молба, изменяща иска по размер.Счита, че не били налице предпоставките за реализиране на деликтна отговорност при така изложения   фактически състав. Липсвали основни елементи на непозволеното увреждане, а именно противоправност на деянието, реални вреди и причинно-следствена връзка между действията на ответниците и увреждането на ищеца. Цитира практика на ВКС. ВАС също недвусмислено възприел, че бил неоснователен отказ на право на ползване на данъчен кредит при издаване на фактури от отделните съдружници в гражданско дружество за извършените от тях доставки. Всички изложени от ищеца съображения, касаещи приложението на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти (които също оспорва като несъобразени с материалния закон), били неотносими към правото на ползване на данъчен кредит по фактурите, издадени от юридическите лица, регистрирани по ЗДДС, на „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД, след като реалността по доставката на стоки и услуги, отразени във фактурите, не се оспорвала от административния орган и ревизираното лице. Незаконосъобразността на Ревизионен акт било изключващо отговорността на дружеството обстоятелство. Искът за обезщетяване на вреди срещу „Металик" АД бил недопустим, алтернативно неоснователен и на друго основание: деликтна отговорност на юридическо лице можело да бъде ангажирана само на основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. В случая с влязло в сила Решение по гр. д. 1144/2009 г. бил отхвърлен идентичен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу физическите лица, за които се твърдяло, че причинили вреда на ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 ЕАД, което изключвало и отговорността на лицето, което наело деликвентите да извършат определена работа. Акцесорният иск за заплащане на лихви бил неоснователен, поради неоснователността на главния.

Предвид гореизложеното, моли да се остави иска без разглеждане като недопустим, алтернативно да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по основание и размер. Претендира всички разноски по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, представляван от адв. В. Д. и юриск. С., моли да се отхвърлят предявените искове.  Претендира разноски по представен списък. Представя писмена защита.

 

Ответникът „Енергоремонт-Гълъбово АД - гр. Гълъбово, обл. Стара Загора чрез прокуриста П.К.П., оспорва изцяло иска по основание и размер. Заявява, че поддържа изцяло аргументите изложени в предишните отговори, становища и изказвания в съдебни заседания и писмени бележки. Сочи, че била налице недопустима промяна в обстоятелствената част и петитума на исковата претенция. В обстоятелствената част на исковата молба твърдял, че ответниците му причинили вреда в посочения размер поради своето виновно и противоправно поведение, изразяващо се в издаване на данъчните фактури не от името на гражданско дружество „Ремотекс- Ида", обединяващо ответниците „Енергоремонт - Гълъбово" АД ЕТ „Д.К. - ИДА" и „Ремотекс - Раднево" ЕАД, с което гражданско дружество ищецът бил сключил договорите за изработка, по които били издадени процесните фактури, а от отделните дружества, обединени в гражданското дружество, което било причината да се приеме с ДРА, че било налице нарушаване на данъчното законодателство, респ. получения от ищеца данъчен кредит - недължим и подлежал на връщане. Солидарната отговорност на ответниците - участници в гражданското дружество била мотивирана от ищеца с това, че ставало дума за неправомерни действия, извършени от всички участници в гражданското дружество. Впоследствие с молба вх. № 3282/08.03.2012 г. от процесуалния представител на ищеца, искането за солидарно осъждане на всички ответници било променено, като изрично било посочено, че с оглед липсата на основание за солидарно осъждане и правата и задълженията на всеки един от съдружниците в гражданското дружество, изрично уговорени със сключения договор за гражданско дружество, се искало осъждане поотделно на всеки един от ответниците - търговски субекти до размера на сумите, представляващи ДДС по издадени от тях фактури, получено като данъчен кредит от ищеца. Претенцията била конкретизирана по размер по отношение на всеки един от ответниците. С поредната си искова молба отново търсил солидарна отговорност от ответниците без да конкретизира искането си за отделно осъждане на „Енергоремонт- Гълъбово" АД. Въвеждането на солидарна отговорност намират за недопустимо, а евентуалното й допускане и възприемане от съда - за незаконно. Противоречало на мотивите и указанията на АС - Пловдив, изложени в решение № 465/10.10.2013 г. по възз. т. д. № 704/2013 г. Цитира мотивите на решението на ПАС. Това изключвало въвеждането на солидарна отговорност в исковата молба понастоящем. Намира за безспорно, че производството по делото следвало да продължи при условията на лична отговорност на всеки ответник. Противно на твърдяното в исковата молба, двата процесни договора и приложенията към тях не били подписани от посочения техен представител — изпълнителния директор П.К.П.. Това възражение и твърдение било доказано с помощта на съдебно-графологична експертиза. Предвид на това възразява срещу всички твърдения на ищеца, черпещи аргументация от тях. Ревизионният акт не бил надлежно връчен на ищеца, поради което не бил влязъл в законна сила. От това следвало, че той не бил длъжен да заплати сумата по него. От извършената справка в ТР на АВ по партидата на ищеца установили, че към 11.08.2009 г. (дата на връчване на РА) той се представлявал от двама души - Г.П.Х.и Е.Г.С.. Уточнено било, че представителството им се осъществява „заедно". Дори ако се приемело, че връчването било осъществено на Г.П.Х.то било нередовно, тъй като ищецът се представлявал заедно от двамата членове СД - посочените Г.П.Х.и Е.Г.С.. Освен това не било ясно дали ищецът обжалвал РА. Това негово действие имало отношение към влизането му в законна сила и дължимостта на платените суми по него. Наред с това РА нямал материална доказателствена сила в настоящото производство. Съдът не бил обвързан от констатациите му и основанията за ангажиране отговорността на ищеща в данъчното производство. Солидарната отговорност не можело да се обоснове с участието им в посоченото гражданско дружество. От разпоредбите на чл. 357 - чл. 364 ЗЗД било видно, че такава липсвала. Тази отговорност отсъствала и в договора за гражданско дружество от 03.01.2007г. и допълнително споразумение към него от 16.05.2007 г. Текстовете им не можело да се тълкуват като уговаряне на солидарна отговорност по чл.121 ЗЗД. Нещо повече – съдружниците в гражданско дружество извършили разпределение на работата, което насочвало към разделна отговорност. „Енергоремонт- Гълъбово"АД не участвало в изпълнението на двата процесни договора. Не било издавало фактури и нямало счетоводни записвания относно договорите - това се доказало със заключението на в.л. Съби С.С., прието от съда в с.з. на 17.11.2011г. Ищецът обосновал непозволеното увреждане с действията по издаване на процесните фактури на ответниците, а не с бездействие от тяхна страна. „Енергоремонт- Гълъбово" АД обаче не било издало нито една от посочените фактури.  След като не били издали която и да е от тези фактури, нямало как да причинят твърдяната вреда т.е. не можело да отговарят за нещо, което не били предизвикали. „Енергоремонт- Гълъбово" АД не участвало в увреждането, поради което не било причинило деликта. Твърдението на ищеца, че не било налице право за приспадане на данъчен кредит противоречало на чл.71 ал. 1 т. 1 ЗДДС. Той притежавал фактури -редовни документи по чл. 114 ЗДДС, издадени от данъчно регистрирани лица - доставчици по смисъла на чл. 11 ЗДДС. Доставките били реално извършени, стоките и услугите - получени от ищеца и вложени от него. Фактурите били надлежно подписани от негова страна. Както тогава, така и по- късно той не възразил относно вписания в тях доставчик. Нещо повече - той ги заплатил и включил в дневника за покупките по ЗДДС и ползвал данъчен кредит по тях. Това недвусмислено показвало преценката му, че те били издадени законосъобразно. Посочената в подкрепа на доводите му правна уредба съществувала по онова време, била известна на ищеца, но поведението му било съвсем различно от сегашното. В цялостния процес по изпълнение на процесиите договори, приемане и фактуриране на доставките било видно съдействието и съгласието от страна на ищеца, които изключвали противоправността в действията на ответниците. По аргумент от чл. 83 ал. 2 ЗЗД не дължали обезщетение за твърдяното увреждане.  Ако съдът не възприеме това моли да се приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се приеме, че било налице съпричиняване в размер на 100% от ищеца и да ги освободи от отговорност. На стр. 2 и 6 от иск. молба ищецът описвал размера на претърпените вреди, в които включвал и начислената лихва от данъчния орган. Искането му за присъждане и на законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното й издължаване противоречало на закона. Съгласно чл. 294 ал. 2 ТЗ лихва върху лихва се дължала между търговци само ако била уговорена помежду им. Такава уговорка липсвала, а правното основание на исковата претенция било непозволено увреждане. Последното изключвало договарянето на лихва върху лихва.  С определение № 230/19.02.2016 г. по ч.т.д. № 290/2015 г. на ОС - Стара Загора било включено в списъка на приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ вземането на ищеца от несъстоятелния длъжник/ответник в настоящото производство/ „Ремотекс - Раднево" ЕАД  в размер на 659 449.56 лв. –ДДС, в размер на 355 267.16 лв. по фактура № 1000001632/12.11.2007 г. и ДДС в размер на 304 182.40 лв. по фактура № 1000002371/07.01.2008 г. С оглед уважаването на искането на ищеца в производството по несъстоятелност на „Ремотекс - Раднево" ЕАД моли със сумата 659 449.56 лв. да бъде намалена отговорността на ответниците, ако се стигне до нейното ангажиране.

В съдебно заседание, пълномощника адв. Н. К. моли да се отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира за разноски по списък. Представя писмена защита.

 

Ответникът Ремотекс -Раднево" ЕАД, гр.Раднево, чрез адв. И.В.В. - синдик (в неплатежоспособност и свръхзадълженост) в отговора си, счита, че исковата молба е недопустима, неоснователна, недоказана и необоснована.

Искът бил предявен от „ТЕЦ Марица Изток 2" ЕАД срещу „Металик" АД, „Енергоремонт - Гълъбово" АД, „Ремотекс-Раднево" ЕАД и ЕТ „Д.К. - ИДА", като било посочено и основание на иска - чл. 45 ЗЗД. Така предявеният иск бил недопустим. Трайната съдебна практика била категорична кой можело да носи отговорност за непозволено увреждане по реда на чл. 45 ЗЗД - само физическите лица, които причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. „Ремотекс - Раднево" ЕАД (в неплатежоспособност и свръхзадълженост) било юридическо лице, поради което не носило отговорност по реда на чл. 45 ЗЗД, въз основа на който ищецът претендирал своето вземане, което правило предявеният от „ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД иск недопустим. Към настоящия момент по отношение на ответника „Ремотекс - Раднево" ЕАД (в неплатежоспособност и свръхзадълженост) било открито производство по несъстоятелност. Ищецът „ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД предявил своето вземане в производството по несъстоятелност на „Ремотекс -Раднево" ЕАД (в неплатежоспособност и свръхзадълженост), като с Определение по реда на чл. 692 ТЗ, съдът по несъстоятелността приел, че „ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД има вземане в размер на 659 449.56 лева. Правилно настоящият съдебен състав определил, че от претендираната от ищеца обща сума в размер на 2 522 787.20 лева, следва да бъде приспадната приетата в производството по несъстоятелност сума от 659 449.56 лева.  Позовавайки се на разпоредби на ТЗ, счита за наложително разделянето на производството по отношение на длъжника „Ремотекс - Раднево" ЕАД (в неплатежоспособност и свръхзадълженост), с оглед улеснение и повече яснота при събирането на доказателствата. На следващо място, моли да се имат предвид, че Решение № 465/ 10.10.2013 г., ГК, III граждански състав, по т.д. № 704/ 2013 г. ПАС обезсилил решението на ОС – Стара загора и върнал делото за произнасяне по предявените искове, с мотиви, че първоначалното искане за солидарното осъждане на ответниците за целия размер на исковите суми било променено, като в хода на процеса било поискано осъждане на всеки един от ответниците по отделно до размера на конкретно посочени и приети от съда суми. Апелативният съд намерил, че с обжалваното решение първоинстаниионният съд не се произнесъл по предявените искове. Именно предвид това решение на съда, в качеството си на синдик на „Ремотекс -Раднево" ЕАД (в неплатежоспособност и свръхзадълженост) изложил пред съда по несъстоятелността, че дори и „ТЕЦ Марица Изток 2" ЕАД да имал вземане от „Ремотекс-Раднево" ЕАД (в неплатежоспособност и свръхзадълженост), то същото не било в твърдяния размер. Счита че „Ремотекс - Раднево" ЕАД (в неплатежоспособност и свръхзадълженост) не дължало предявената в настоящото производство сума, по отношение на която производството било възобновено.

Моли да се остави исковата молба без уважение като недопустима, тъй като същата е предявена с правно основание по чл. 45 ЗЗД срещу юридически лица, които не носят отговорност по този ред. Моли, да се раздели настоящото производство по отношение на ответника „Ремотекс-Раднево" ЕАД (в неплатежоспособност и свръхзадълженост), тъй като дружеството се намирало в открита процедура по несъстоятелност, което можело да предизвика сериозни затруднения при съвместното разглеждане на иска.

Моли да се остави без уважение исковата молба на ищеца „ТЕЦ Марица Изток 2" ЕАД по отношение на ответника „Ремотекс - Раднево" ЕАД, тъй като същата е неоснователна, предвид факта, че дължимата от „Ремотекс-Раднево" ЕАД сума вече била приета в производството по несъстоятелност на дружеството по т.д. № 212/ 2014 г., ТО по описа на ОС-Стара Загора.

В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, постоянният синдик на „Ремотекс І раднево“ ЕАД гр.Раднево, адв. Ц.В.М., назначен с Определение № 431 от 12.04.2017г. по т.д.№212/2014г. на СтОС, не изпраща представител и не взема становище по съществото на делото.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира за установено следното:

Правното основание на предявените искове е чл.49, във вр. чл.45 от ЗЗД и чл.53 ЗЗД.

 

Настоящият съдебен състав намира, че предавеният иск е допустим. Възраженията на ответниците за недопустимост на производството по делото са неоснователни.

Възражението, че била налице недопустима промяна в обстоятелствената част и петитума на исковата претенция, съдът намира за неоснователно. В случая, не става дума за изменение на иска, предприето по инициатива на ищеца, а за поправяне на нередовна искова молба, след оставяне на същата без движение от съда. Първоначалната искова молба на ищеца, по която е образувано по т.д. № 475/2009г., в последствие преобразувано в гр.д. № 1144/2009г. по описа на Старозагорския окръжен съд съдържа изложени обстоятелства и петитум, обуславящи правната квалификация на иска като чл.49 ЗЗД. При първоначалното разглеждане на делото от СтОС, след многократно оставяне без движение на исковата молба, ищецът е променил обстоятелствата и петитума на иска, така, че е било променено и основанието му от непозволено увреждане на неоснователно обогатяване. От солидарна отговорността е променена на разделна. При това положение искът е бил насочен срещу трима от четиримата първоначални ответници. При повторното разглеждане на делото пред окръжния съд, поради наличие на противоречие в обстоятелствената част и петитума,  исковата молба е оставена без движение отново с указания за уточняване на обстоятелствата по иска и привеждане на петитума в съответствие с тях, за уточняване солидарна или разделна отговорнност се претедира, както и да се уточни по отношение на ответника Енергоремонт – Гълъбово АД, гр.Гълъбово дали се поддържа иска, а ако не се поддържа, отказ или оттегляне на иска се прави. След проправяне на исковата молба, с привеждане в съответствие на обстоятелствената част и петитума и отстраняването на другите недостатъци е даден ход на делото в съдебно заседание.  Тъй като всички тези действия на страните касаят поправяне на нередовна искова молба, искът се счита предявен от датата на първоначалната искова молба – 14.08.2009г. От този момент давноста за вземането на ищеца се счита прекъсната на основание чл.116, б.б ЗЗД. От друга страна погасителната давност не е основание за прекратяване на делото, а се релевира при разглеждане на иска по същество.

Неоснователно е искането за пракратяване на производството по делото по отношение на ответника ЕТ „Д.К. ***. При първоначалното разглеждане на делото, съдът се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив по предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, по отношение на физическото лице Д.К., като решението в тази му част е влязло в сила, но не и по отношение на ответника ЕТ „Д.К. *** по предявения срещу него иск с правно основание чл.49 ЗЗД. В тази част постановеното решение е обезсилено от ПАС. Макар и да е налице идентичност на физическото лице Д.К. и ЕТ „Д.К. – Ида“, двете лица са самостоятелни ответници по предявените първоначални искове с правно основание чл.45 ЗЗД против физическото лице и чл.49 ЗЗД против ЕТ, поради което настоящият състав следва да разгледа и да се произнесе в решението си по предявения иск против ЕТ.

 

Видно от представените по делото писмени доказателства, между ТЕЦ „Марица изток - 2" ЕАД от една страна като възложител и ГД "Ремотекс-ИДА", с адрес гр.Стара Загора, със съдружници ЕТ „Д.К. ***, представлявано от инж. Д.К. - президент, „Енергоремонт-Гълъбово" АД, гр. Гълъбово представлявано от инж. П.П. - изп.директор и „Ремотекс - Раднево" ЕАД, гр. Раднево представлявано от инж.С.Ч. - директор, като представители на търговците в Гражданското дружество, от друга като изпълнител, са били установени договорни отношения за доставка и монтаж на задвижваща и обръщателна станция за обект „Магистрален тръбен лентов транспортьор /МТЛТ/ №2 от МТЛТ №1 до Обединени северни насипища - Етап 2" по силата на Договор 8323 от 16.05.2007 г. и за доставка на междинни секции за обект „Магистрален тръбен лентов транспортьор /МТЛТ/ № 2 от МТЛТ № 1 до Обединени северни насипища - Етап 2" по силата на Договор 8322 от 16.05.2007 г. По цитираните договори във връзка с изпълнението им са издавани фактури от „Металик" АД, гр. Стара Загора и от ЕТ „Д.К.". Едноличния търговец е издавал фактури, както преди продажбата на търговското си предприятие на „Металик" АД, така и след това, което ангажира отговорността му. Съгласно заповед за определяне на компетентен орган №К ЦУ-25/28.07.2009 г. е извършена ревизия, за която е съставен Ревизионен доклад № ЦУ-25/23.07.2009г. На основание изготвения ревизионен доклад е съставен Ревизионен акт № 990000025/11.08.2009г., с който са констатирани нарушения и са установени размери на задължения, които ищцовото дружеството следва да заплати.

В изпълнение на подписания с Гражданското дружество "Ремотекс-ИДА" Договор 8322 от 16.05.2007 г. са издадени следните данъчни фактури от ЕТ „Д.К. – ИДА” и „Металик" АД, по които ТЕЦ „Марица Изток 2" ЕАД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит: Фактура № 158/15.08.2007 г. с данъчна основа 719 940.40лева и начислено от ЕТ „Д.К. – ИДА” ДДС в размер на 143 988.08 лева; фактура № 159/01.11.2007г. с данъчна основа 1 387 678.42 лева и начислено от ЕТ „Д.К. – ИДА” ДДС в размер на 277 535.68 лева, фактура № 160/13.11.2007 г., с данъчна основа 1 289 978. 34 лева и начислено от ЕТ „Д.К. - ИДА" ДДС в размер на 257 995.67 лева, фактура № 741/ 07.01.2008 г.,  с данъчна основа 3 542 932.78 лева и начислено от „Металик"- АД ДДС в размер на 708 586. 56 лева. В изпълнение на подписания с Гражданското дружество "Ремотекс-ИДА" договор 8323 от 16.05.2007 г. са издадени следните данъчни фактури от „Ремотекс-Раднево" ЕАД, по които ТЕЦ „Марица изток 2" ЕАД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по Фактура № 1000001632/12.11.2007 г. с данъчна основа 1 776 335.82 лв. и начислено от „Ремотекс-Раднево" ЕАД ДДС в размер на 355267. 16 лв., и по Фактура № 1000002371/07.01.2008 г. с данъчна основа 1 520 911.98 лв. и начислено от „Ремотекс-Раднево" ЕАД ДДС в размер на 304 182. 40 лв.

Констатациите по отношение на горните фактури са описани в Ревизионния акт, който е влязъл в законна сила на 25.08.2009г., като необжалван, видно от Писмо изх.№ 11-00-13710/09.10.2012г. от НАП- ТД”Големи данъкоплатци и осигурители”- София/т.7, л.437 от дело № 1144/2009г./. Органът по приходите е приел, че след като процесните фактури не са издадени от Гражданско дружество „Ремотекс-Ида", а от съдружници в същото, то не следва да се признава право на ползване на данъчен кредит по тях от страна на ТЕЦ „Марица изток 2" ЕАД, за периодите, както следва: от 01.08.2007г. - 31.08.2007 г. - 143 988. 08 лв.; от 01.11.2007г. - 30.11.2007 г. - 890 798. 15 лв. ; от 01.01.2008г. - 31.01.2008 г. - 1 012 768, 96 лв.   или ДДС общо в размер на 2 047 555.19 лева и съответно данъчен кредит в размер на 2 047 555.19 лева. Органът по приходите е стигнал до горния извод, приемайки, че освен регистрация по смисъла на Закона за регистър Булстат, каквато ответника има - Булстат 123746476, следва такава да се извърши и по реда на чл.95 от Закона за данък добавена стойност/ЗДДС/ като   данъчен   субект,   по   смисъла   на   чл. 2,   ал.2   ЗКПО. Ищецът ТЕЦ „Марица изток 2” ЕАД е заплатило сумите по горните фактури, така както са издадени от съответното дружество и търговец, като е превело по техни сметки сумите по извършената работа, както и начисленото върху всяка една от сумите ДДС, след което  е упражнило правото си на приспадане на данъчен  кредит за сума в размер на 2 047555.19 лв., представляваща общия сбор на изплатеното по всички по-горе описани фактури. Въз основа на РА, връчен на 11.08.2009г. и подписан от Гл.изп.директор инж.Г.Х.на ТЕЦ „Марица изток 2„-ЕАД, с.Ковачево не е признато правото на приспадане данъчен кредит, като стойността  на сумата касаеща издадените и описани по-горе фактури е в размер на 2 047 555.19 лв. Върху тази сума е начислена и лихва  в  размер на 475 232.01 лв. С преводно нареждане 517 165 от 14.08.2008г. е преведена от сметката на ищеца по сметка на Републиканския бюджет сумата от 2 425 288.92 лв. с основание ДДС за довнасяне съгласно РА, в която сума е включена сумата от 2 047 255.19 лв. платен ДДС от ТЕЦ „Марица изток2”ЕАД, начислен по  издадените от ответните търговец и дружества фактури  по двата договора. С преводно нареждане 518 029 от 14.08.2009г. е преведена от сметката на ищеца и сумата от 551 959.86 лв. с основание лихва ДДС, съгласно РА, в която сума е включена лихвата върху сумата начислен за внасяне ДДС в размер на 475 232.01лв.

За изясняване на делото от фактическа страна при първоначалното му разглеждане от първостепенния съд е назначена съдебно – счетоводна експертиза, която е представила заключетние.

От заключението на вещото лице от 08.11.2011г. /л.55-70, т.6 от гр.д. №1144/2009г. / се установява, че за всички доставки, касаещи сключените договори №8323 и № 8322 от 16.05.2007г. между Тец Марица Изток 2 ЕАД и „Ремотеск – Ида – ГД, гр.Стара Загора са издадени фактури от дружествата : „Металик“ АД, „Ремотекс – Раднево“ ЕАД, ЕТ „Д.К. ***, на които фактури е изписано предмета на доставката и начисления ДДС. Всички дължими суми по ЗДДС са начислени и внесени от съответните доставчици, за съответните данъчни периоди. Според вещото лице, по процесните фактури са спазени изискванията на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС: ответниците са регистрирани лица и са издали данъчен документ, на който на отделен ред е посочен данъка. Всички фактури са включени в дневниците за продажбите за съответните данъчни периоди, с което е спазен чл.124 ЗДДС. Размерът на начисления данък е включен при определяне на резултата за съответния данъчен период. Спазен е чл.89 от ЗДДС, а именно когато резултатът за периода е „дънък за внасяне“, съответните лица, издали  данъчни документи са внесли по сметка на НАП дължимите суми по ДДС. Съгласно чл.68 от ЗДДС, регистрираното лице има право на данъчен кредит, т.е да приспадне от данъчните си задължения сумата на налисления данък по ЗДДС, а именно за получените от него стоки и услуги по облагаема доставка, каквито всъщност са фактурираните доставки и услуги, т.е спазен е чл.6 от ЗДДС – има извършена доставка. Съгласно чл.71 ЗДДС получателят „Тец Марица Изток -2“ ЕАД, упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, тъй като има издаден данъчен документ от доставчиците. Спазени са изискванията на чл.72 ЗДДС, да е включен размера на ДК в справките декларации по чл.125 ЗДДС за същия период, както и в дневниците за покупки за същия период.Според вещото лице при така издадените 6 бр. фактури от ответниците към ищеца, последният има право на ползване на данъчен кредит за данъчните периоди 01.08.2007г. – 30.08.2007г., 01.11.2007г. – 30.11.2007г., 01.01.2008г.-31.01.2008г. , общо в размер на 2 047 555.19 лв.  

Вещото лице е установило, че ответника „Енергоремонт Гълъбово“ АД, гр.Гълъбово не е издавало фактури по процесните договори №№8322 и 8323 от 16.05.2007г.

От допълнителното заключение на вещото лице, т.2 /л.116- 131, т.6/ се установи, че ГД „Ремотекс – Ида“  гр.Стара Загора е регистрирано с ЕИК 123 746 476. За периода 03.01.2007г. – 30.11.2011г. ГД няма водено счетоводство и не е издавало фактури. Съгласно изискванията на Закона за счетоводството – чл.1, ал.2, непресонифицираните дружества трябда да водят счетоводна отчетност по общите правила на счетоводното законодателство. ГД не е регистрирано по ЗДДС. Представените по делото 6 бр. фактури отговарят на изискванията на чл.7, от ЗСч. и чл.78 от ЗДДС, т.е като първични счетоводни документи, адресирани до други предприятия, процесните фактури издадени от ЕТ „Д.К. *** – 3 бр., „Металик“ АД гр.Стара загора – 1 бр. и „Ремотекс – Раднево“ ЕАД, гр.Раднево – 2 бр. съдържат необходимата информация /реквизити. Размерът на лихвите, начислени върху дължимия ДДС за довнасяне от ищеца за доставките и услугите, по делото е в размера, посочен в Ревизионен акт № 990000025 от 11.08.2009г.  

 

При така установените факти и обстоятелства по делото, могат да се направят следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго. Отговорността е обективна, тъй като не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа,  осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

 

В случая спорни са въпросите: Дали е налице вреда, в претендирания размер -  2522787.20 лв., от които сумата 2047555.19 лв., представляваща сумата на ползваният и непризнат данъчен кредит и сумата от 475232.01 лв., представляваща начислена лихва от ревизиращия орган, по издадени от ответниците 6 бр. фактури, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него;  Дали е налице противоправно деяние – издаването на процесните фактури от отделните съдружници в ГД, вместо от самото ГД, сключило договор с ищеца; Дали е налице причинно – следствена връзка между вредата и деянието.

Възражението за изтекла давност по иска, съдът намира за неоснователно, преддвид изложените по горе съображения.

Претендираната от ищеца солидарната отговороност на ответниците произтича от обстоятелствата, изложени в исковата молба и разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, съгласно която ако вредите са причинени от неколцина, те отговарят солидарно.  

            Първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – вреда, съдът намира, че е налице. С процесния ревизионен акт на ищеца не е признат данъчен кредит, т.е. не е приспаднат ДДС в размер на 204 755.19 лв. от данъчните му задължения, начислена е и заплатена от ищеца и лихва върху данъчното задължение в размер на 475 232.01 лв.   

Вторият елемент – противоправно деяние на лица, на които ответниците са възложили извършването на определена работа, съдът намира, че не се установи да е налице по делото. Това е така, защото, издаването на процесните фактури от отделните съдружници в ГД, вместо от самото ГД, сключило договор с ищеца не представлява неправомерно действие. Видно от заключението на вещото лице всички дължими суми по ЗДДС са начислени и внесени от съответните доставчици, за съответните данъчни периоди. Според вещото лице, по процесните фактури са спазени изискванията на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, ответниците са регистрирани лица и са издали данъчен документ, на който на отделен ред е посочен данъка. Всички фактури са включени в дневниците за продажбите за съответните данъчни периоди, с което е спазен чл.124 ЗДДС. Размерът на начисления данък е включен при определяне на резултата за съответния данъчен период. Спазен е чл.89 от ЗДДС, когато резултатът за периода е „дънък за внасяне“, съответните лица, издали  данъчни документи са внесли по сметка на НАП дължимите суми по ДДС. Съгласно чл.68 от ЗДДС, регистрираното лице има право на данъчен кредит, т.е да приспадне от данъчните си задължения сумата на налисления данък по ЗДДС, за получените от него стоки и услуги по облагаема доставка, каквито всъщност са фактурираните доставки и услуги, т.е спазен е чл.6 от ЗДДС – има извършена доставка. Съгласно чл.71 ЗДДС получателят „Тец Марица Изток -2“ ЕАД, упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, тъй като има издаден данъчен документ от доставчиците. Спазени са изискванията на чл.72 ЗДДС, да е включен размера на ДК в справките декларации по чл.125 ЗДДС за същия период, както и в дневниците за покупки за същия период. При така издадените 6 бр. фактури от ответниците към ищеца, последният има право на ползване на данъчен кредит за данъчните периоди 01.08.2007г. – 30.08.2007г., 01.11.2007г. – 30.11.2007г., 01.01.2008г.-31.01.2008г. , общо в размер на 2 047 555.19 лв.  Ответниците са издали данъчни фактури, съобразени с действащото данъчно законодателство. Наистина ГД Ромотекс – Ида“ гр.Стара Загора не е регистрирано по ЗДДС, което е нарушение на ЗСч., но издадените 6 бр. фактури отговарят на изискванията на чл.7 от ЗСч. и чл.78 от ЗДДС, тъй като съдържат необходимите реквизити.  В този смисъл следва да се разгледа и възражението на ответниците за незаконосъобразност на ревизионен акт № 990000025 от 11.08.2009г. на ГД“ Големи данъкоплатци и осигурители“ при НАП. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК, съдът се произнася по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидетнно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В настоящия случай представеният ревизионен акт представлява административен акт и оспорващите го страни не са могли да се защитят от евентуалната му незаконосъобразност в административното производство, тъй като не са страни в административното производство по издаването и обжалването му. В посочения ревизионен акт, на ищеца не се признава данъчен кредит, по процесните фактури, тъй като същите не са издадени от ГД „Ремотекс – Ида“ по двата сключени договора, а са издадени от съдружниците в същото.

            По реда чл.17, ал.2 ГПК, при осъществяване на инцидентен контрол за законосъобразност на Ревизиовнен акт от 11.08.2009г., настоящия съдебен състав намира, че административния акт е незаконосъобразен. Процесните 6 бр. фактури, издадени от ЕТ „Д.К. *** – 3 бр., „Металик“ АД гр.Стара Загора – 1 бр. и „Ремотекс – Раднево“ ЕАД, гр.Раднево – 2 бр. съдържат необходимата информация /реквизити/ и отразяват реално извършени доставки на стоки и услуги, което обстоятелство не се оспорва от административния орган. Аргументът на адм. орган, че тъй като доставчик на услугите е ГД, /регистрирано по смисъла на чл.357 ЗЗД, но не регистрирано по ЗДДС/, това ГД е следвало да издаде фактурите за получените стоки и услуги, а не отделните дружества, които са съдружници в ГД, с който аргумент е мотивирал отказ да признае приспадане на данъчен кредит на ищеца е неотносим към правото на ползване на данъчен кредит по процесните 6 бр. фактури, след като доставката на стоки и услуги, отразени във фактурите не се оспорва от него. Неизпълнението на задължението за регистрация на учреденото гражданско дружество по ЗДДС, доколкото отделните съдружници в него са регистрирани по ЗДДС, не може да доведе до негативна последица за получателя на доставките с постановяване на отказ да му бъде признат данъчен кредит по реално осъществени доставки на стоки и услуги, след като последното обстоятелство не е спорно по делото. В този смисъл е налице константна практика на ВАС – Решение № 13141 от 22.10.2012г., постановено по адм.д.№ 2170/2012г. на І отделение и Решение № 9921 от 09.07.2012г., постановено по адм. д. № 13953/2011г. на І отделение.

 

Незаконосъобразността на процесния ревизионен акт на ГД „ ГДО“ при НАП, обуславя липса на такова противоправно поведение на служители на ответниците, което да е причинило претърпените от ищеца вреди. Поведението на ответнците – съдружници в гражданско дружество „Ремотекс – Ида“ гр.Стара Загора, дори да е в нарушение на разпоредби на ЗСч., тъй като не е регистирано по ЗДДС, би могло да бъде санкционирано от съответни органи, но не е причина за непризнаване на данъчен кредит на ищеца. В този смисъл незоконосъобразността на адм. акт обуславя липса и на третия елемент от основния фактически състав на непозволеното увреждане – причинно - следствена връзка между деянието на служители на ответниците и причинените на ищеца вреди. Това е така, защото причинените на ищеца вреди не са пряк и непосредствен рерузлат от поведението на ответниците.

 

Предвид липсата на елементи от основния фактическия състав на непозволеното увреждане, съдът намира, че не следва да разглежда останалите многобройни възражения на ответниците, изложени в отговорите.

  

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че предявеният осъдителен иск за заплащане на причинени вреди от непозволено увреждане солидарно от ответниците е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.  

            Предвид изхода по делото и направените искания от ответниците, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК следва да им се присъдат съдебни разноски, съобразно представените доказателства и списък по чл.80 ГПК.

Съгласно представения списък и доказателства разноските на ответника ЕТ „Д.К. *** са: 80 000 лв. – адв. възнаграждение за настоящата инстация, 50 456 лв. внесена ДТ за въззивното производство по т.д.№ 704/2013г. по описа на ПАС, юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции при първоначалното разглеждане на делото, в съответствие с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ  - 300 лв. за всяка инстация или 900 лв. за трите инстации. Направеното от пълномощника на ищеца възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ответника, съдът намира за основателно. На основание чл.78, ал.5 ГПК, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, адв. възнаграждение на ответника, следва да бъде намалено до минимума съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения  - 36 760 лв.  Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на този ответник разноски в размер на 88116 лв. за настоящото производство и за първоначалното разглеждане на делото на три инстации. 

            Същите съображения се отнасят и за ответника „Металик“ АД гр.Стара Загора, чийто списък на разноски е идентичен с този на пъвия ответник.

            В полза на ответника „Ремотекс – Раднево“ ЕАД гр.Раднево следва да се присъдат разноски за първоначалното разглеждане на делото в размер на 101 355.74 лв., представляващи 50 455.74 лв. – внесена държавна такса за въззивно обжалване по т.д.№ 704/2013г. на ПАС и адв. възнаграждение в размер на 50 900 лв., заплатено при първоначалното разглеждане на делото.

            Направените по делото от ответника „Енергоремонт – Гълъвово“, гр.Гълъбово са следните 50 456 лв. – заплатена държавна такса за въззивното обжалване. Претендираното от пълномощника на ответника адв. възнаграждение в размер на 14000 лв. за гр.д.№ 1144/2009г., 2500 лв. по въззивното производство по т.д. № 704/2013г. на ПАС  и 5000 лв. за настоящото производство. Тъй като по представените по делото договори за правна защита и съдействие от 29.05.2017г., 10.07.2017г., 18.09.2013г., 21.03.2011г., 03.10.2011г., 15.11.2011г., 19.12.2011г., 28.05.2012г., 10.09.2012г. и 23.10.2012г., не се съдържат данни, че възнаграждението е платено, уговореното в тях адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда.  

                         

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ТЕЦ „Марица изток 2 “ ЕАД с.Ковачево, обл. Стара Загора, ЕИК 123531939, представлявано от Ж.Д.Д.против „Металик“ АД, гр.Стара Загора, кв.Индустриален, ЕИК 833067427, представлявано от председателя на СД Д.И.К., „Енергоремонт - Гълъбово“ АД, гр. Гълъбово, обл. Стара Загора, ЕИК 833103535, представлявано от Д.И.К., „Ремотекс - Раднево“ ЕАД гр.Раднево, обл.Стара Загора, ул. Заводска № 1, ЕИК 123155993, в производство по несъстоятелност, представлявано от синдика Ц.В.М. и ЕТ „Д.К. ***, ЕИК 040126747, представлявано от Д.И.К. иск за солидарно осъждане ответниците, "Металик" АД, гр. Стара Загора, като универсален правоприемник на ЕТ „Д.К. ***, по силата на Договор за продажба на търговско предприятие от 01.11.2007г. и чл.15 от ТЗ, „Енергоремонт - Гълъбово" АД, гр. Гълъбово,  общ.  Гълъбово,  „Ремотекс - Раднево" ЕАД, гр.Раднево, в производство по несъстоятелност по т.д. 212/2014г. - Решение №258/06.07.2015 на СтОС, ЕТ „Д.К. ***, последните трима като съдружници в Гражданско дружество „Ремотекс -ИДА", гр. Стара Загора, съгласно Договор за гражданско дружество сключен между тях на 03.01.2007 г., а „Металик" АД, като универсален правоприемник на едноличния търговец по силата на Решение № 3777 от 09.11.2007 г. по фирмено дело 4001 / 1991 г. по описа на Старозагорски окръжен съд за вписване на Договор за продажба на търговско предприятие, да заплатят в полза на "ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД, с. Ковачево, сума общо в размер на 2 522 787.20 лв. /два милиона, петстотин двадесет и две хиляди, седемстотин осемдесет и седем лв. и 20 ст./двеста, от които сумата 2047555.19 лв., представляваща ползваният и непризнат данъчен кредит и сумата от 475232.01 лв., представляваща начислена лихва от ревизиращия орган, по издадени от ответниците и заплатени от тях фактури, а именно: Фактура № 158/15.08.2007г.,с данъчна основа 719940.40лева и начислено от ЕТ „Д.К. - ИДА ДДС в размер на 143 988.08 лева; Фактура № 159/ 01.11.2007г.  с данъчна основа 1 387 678.42 лева и начислено от ЕТ „Д.К. - ИДА ДДС в размер на 277 535.68 лева ; Фактура № 160/ 13.11.2007 г. с данъчна основа 1 289 978.34 лева и начислено от ЕТ „Д.К. - ИДА" ДДС в размер на 257 995.67 лева; Фактура № 741/07.01.2008г. с данъчна основа 3 542 93.78 лева и начислено от „Металик" АД ДДС в размер на 708 586.56 лева; Фактура №  1000001632/12.11.2007г., с данъчна основа 1 776 335.82 лева и начислено от „Ремотекс Раднево" ЕАД ДДС в размер на 355 267.16 лева; Фактура № 1000002371/ 07.01.2008г., с данъчна,основа 1 520 911.98 лева и начислено от „Ремотекс Раднево" ЕАД, ДДС в размер на 304 182.40 лева, ведно със законната лихва върху горните суми като неоснователен.

 

            ОСЪЖДА ТЕЦ „Марица изток 2 “ ЕАД с.Ковачево, обл. Стара Загора, ЕИК 123531939, представлявано от Ж.Д.Д.да заплати на „Металик“ АД, гр.Стара Загора, кв.Индустриален, ЕИК 833067427, представлявано от председателя на СД Д.И.К. сумата 88 116 лв. /осемдесет и осем хиляди, сто и шестнадесет лв./, представляващи направените по делото разноски за адвокатско и юрисконсултско  възнаграждение за всички инстации до момента и държавна такса.  

           

            ОСЪЖДА ТЕЦ „Марица изток 2 “ ЕАД с.Ковачево, обл. Стара Загора, ЕИК 123531939, представлявано от Ж.Д.Д.да заплати „Енергоремонт - Гълъбово“ АД, гр. Гълъбово, обл. Стара Загора, ЕИК 833103535, представлявано от Д.И.К.,  сумата 50 456 лв. /петдесет хиляди, четиристотин петдесет и шест лв./, представляващи направените по делото разноски за държавна такса. 

           

            ОСЪЖДА ТЕЦ „Марица изток 2 “ ЕАД с.Ковачево, обл. Стара Загора, ЕИК 123531939, представлявано от Ж.Д.Д.да заплати на „Ремотекс - Раднево“ ЕАД гр.Раднево, обл.Стара Загора, ул. Заводска № 1, ЕИК 123155993, в производство по несъстоятелност, представлявано от синдика Ц.В.М. сумата 101 355.74 лв. /сто и една хиляди, триста и петдесет и пет лв. и 74 ст./, представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. 

 

ОСЪЖДА ТЕЦ „Марица изток 2 “ ЕАД с.Ковачево, обл. Стара Загора, ЕИК 123531939, представлявано от Ж.Д.Д.да заплати на ЕТ „Д.К. ***, ЕИК 040126747, представлявано от Д.И.К. сумата 88 116 лв. /осемдесет и осем хиляди, сто и шестнадесет лв./, представляващи направените по делото разноски за адвокатско и юрисконсултско  възнаграждение за всички инстации до момента и държавна такса. 

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд - Пловдив.   

 

 

   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: