Р Е Ш Е Н И Е

 

    279                                       03.08.2017 г.                       град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,

На двадесети юли                                                                              2017 година

в открито заседание, в следния състав:  

                                                       

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                              

Секретар: Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МАВРОДИЕВА гражданско дело № 44 по описа за 2017 година.

 

Производството е по предявен иск от Г.Р.Х. от гр. В.Т. против ИК “М.” ЕООД, гр. Р., обл. С., с правно основание по чл. 95, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП във вр. чл. 35, чл. 18, чл. 15 от ЗАПСП и чл. 310, ал. 1, т. 3 от ГПК.

 

Ищецът Г.Р.Х. твърди в исковата си молба, че бил автор на кръстословици, а ответникът търговско дружество ИК “М.” ЕООД, гр. Р., обл. С., издавал вестник “М.”, който бил регионален седмичник за град Р., обл. С.. Твърди, че в бр. 32 (3268) от 20.08.2009 г. на вестник “М.” била публикувана негова кръстословица без негово знание и съгласие, като при публикуването й бил премахнат надписа: „съставил: Г.Х.“, обозначаващ неговото авторство, както и речника с трудните думи - съществена част от кръстословицата. Твърди, че кръстословиците му представлявали обект на авторско право и съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП се ползвали от закрилата на закона. Счита, че това пораждало правото му да търси установяване на факта на нарушението на авторското му право от страна на издателството. Твърди, че авторското му право било нарушено чрез следните действия: Използването на негово произведение без разрешението му в нарушение на чл. 18, ал. 1 и чл. 35 от ЗАПСП; Премахване на надписа, обозначаващ авторството му в нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП; Премахването    на    речника    с    трудните    думи в    нарушение   на чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП.

 

Ето защо и предвид гореизложеното, за него се пораждал интерес от водене на настоящия установителен иск с правно основание чл. 95 от ЗАПСП. Моли съда, след като се убеди в основателността на претенциите му, да приеме за установено, че ответникът търговско дружество ИК “М.” ЕООД, гр. Р., е нарушило авторските му права върху процесната кръстословица, при публикацията и в бр. 32/3268/ от 20.08.2009г. на вестник “М.”. Моли съда, да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.

 

Ответникът ИК “М.” ЕООД, гр. Р. е представил писмен отговор по исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца, че бил автор на кръстословицата в бр. 90/10.05.2002 г. на вестник “. С.“ и като следствие, че бил автор на кръстословицата, публикувана в бр.32/20.08.2009 г. на вестник “М.”. Твърди, че ищецът никога не бил имал взаимоотношения с издателя на вестник „….” и не бил предоставял на вестника за ползване сочената кръстословица в бр. 90/10.05.2002 г., никога не бил сключвал договор по смисъла на чл.36, ал.1 от ЗАПСП със същия, и не бил получавал възнаграждение за предоставяне на правото на използване на кръстословицата. Името на ищеца било поставено под кръстословицата на случаен избор, без ищецът да има каквото и да е отношение към създаването на кръстословицата и респективно да е носител на авторското право. Дори и да бил автор, ответникът не бил лицето, нарушило авторското му право върху процесната кръстословица. Това било така, защото изборът, оформлението и запълването на страниците с кръстословици се извършвали от лице, което правило предпечатната подготовка в печатница „Л.“. Използването на произведението по смисъла на ЗАПСП, било извършено от „Л.“ АД, за което било заплатено възнаграждение в размер на 516 лв. Претендира за разноски.

 


 

След като обсъди становищата на страните и се запозна със събраните по делото доказателства, съдът намери за установено следното:

 

Между страните не се спори, че кръстословиците в бр.090 от 10.05.2002 г. на вестник “. С.“ и в бр. 32 (3268) от 20.08.2009 г. на вестник “М.” са еднакви, както и че в публикацията на вестник “. С.“ се вижда надписа: „Съставил: Г.Х.", както и наличието на речник с трудните думи.

 

Съгласно чл.2 от ЗАПСП, авторското право върху произведенията на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението, а в чл.6 от същия закон е постановено, че до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗАПСП, обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. В този смисъл и всяка една кръстословица е резултат на творческа дейност и се обективира със своя текстово-графичен вид. Разпоредбата на чл.3, ал.1, т.9 от ЗАПСП изрично посочва графичното оформление на периодично издание като обект на авторското право. Графичното оформление на една кръстословица, като част от едно периодично издание, също се явява обект на авторско право. От своя страна графичното оформление на една кръстословица включва рамка, полета, в които се пишат въпросите, самия текст на въпросите, оформен по подходящ начин, стрелки и полета с различна форма, в които пише читателя, както и комбинирането на всички тези елементи по подходящ начин, за да се получи едно крайно и завършено произведение.

 

В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства се установи, че ищецът Г.Р.Х. е автор на процесната  кръстословица, публикувана бр. 32 (3268) от 20.08.2009 г. на вестник “М.”, издаван от ответното търговско дружество ИК “М.” ЕООД, гр. Р.. Това е така, защото същата идентична кръстословица е публикувана в бр.090 от 10.05.2002 г. на вестник „…“, където като автор е посочен ищецът Г.Х.. При това положение, съдът намира, че е установено по категоричен начин авторството на ищеца по отношение на процесната кръстословица.

 

Ищецът доказа, че публикуваната кръстословица е идентична с тази публикувана по - рано в друг вестник, с обозначено под нея авторство по обичайния за него начин. Правото да се използва обект на авторско право или да се разрешава използването му е предоставено на автора му съгласно разпоредбите на чл. 18 ал.1 и чл. 35 ЗАПСП. Публикуването на кръстословица без такова разрешение е нарушение на признатите авторски права. При доказателствена тежест за ответника да установи, че е спазил авторските права на автора на публикуваната кръстословица, доказателства в този смисъл не са представени. Не се установи да са предприети каквито и да е било действия за съблюдаване правата на автора. Презумпцията за вина по чл. 95б ЗАПСП не е оборена.

 

Ответникът не е установил каквито и да е контакти с ищеца във връзка с публикуването на процесната кръстословица. Не се установи възпроизвеждането и разпространяването да е извършено от ответника със съгласието на автора – ищец, от което следва извод, че с действията си ответникът е нарушил притежаваното от ищеца и защитено от закона авторско право.

 

Нарушения на авторските права на ищеца са налице и във връзка с обстоятелството, че при публикацията във вестника, ответникът не е посочил автор на публикуваната кръстословица, както и е премахнал речника с трудни думи  – нарушения на чл. 15, ал. 1, т. 4 и т.5 от ЗАПСП. Ищецът се явява автор и на графичното оформление на кръстословиците, тъй като според разпоредбата на чл.10 от ЗАПСП, авторското право върху отделните части, включени в периодично издание, принадлежи на авторите им и ищеца е носител и на това авторско право изцяло и неделимо.

 

Правото да се използва обект на авторско право или да се разрешава използването му е предоставено на автора му, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 и чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП, респ. публикуването на кръстословицата без такова разрешение е в нарушение на признатите авторски права.

 

Ето защо, съдът намира, че ищецът е авторът на публикуваната от ответника кръстословица и не е дадено писмено съгласие от автора за публикуване на неговата кръстословица от ответника.

 

Разпоредбата на чл. 95, т.1 от ЗАПСП предвижда, че носителят на нарушеното авторско право може да иска по съдебен ред установяване факта на това нарушение против нарушителя. Фактът на нарушение по този закон бе установен и доказан по несъмнен начин в хода на съдебното дирене по настоящото дело, поради което предявеният установителен иск следва да се уважи изцяло.

 

Съгласно чл. 95б от ЗАПСП, отговорността за допуснати нарушения следва да се понесе от ответника в качеството му на издател на вестника и ползвател на произведение, по смисъла на § 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП, а не от печатницата „Л.“ АД, която е извършила чрез свои служители действията по предпечатна подготовка и печат на съответния брой на вестника.

 

Неоснователно е възражението на ответника, че авторът следвало да обективира по някакъв начин волята си името му, псевдонимът му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани при всяко използване на произведението и тъй като не било направено такова искане не било налице нарушаване на авторското право по чл.15, ал.1 т.4 от ЗАПСП. Авторът има правата, предвидени в разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗАПСП, но тези права биха могли да бъдат упражнени при поискване на предварително съгласие от него за публикуване на кръстословицата от страна на ответника, в съответствие с изискването на чл.35 от ЗАПСП. Такова предварително съгласие, ответникът не е поискал от автора за публикуване на процесната кръстословица, поради което и правото на автора да поиска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението, е останало неупражнено.

 

Възражението на ответника, че публикуването под кръстословицата на двете имена на автора не удостоверявало идентичността на ищеца с лицето, записано като съставител на кръстословицата, съдът намира за неоснователно. Това е така, защото разпоредбата на чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП предвижда възможност, авторът да избере по какъв начин да се обозначава авторството му под неговото произведение. За индивидуализацията на автора на кръстословица, публикувана във вестник или друго публично издание, не е налице изискване да бъде обозначен с трите си имена, съобразно ЗГР, ЕГН и др. правно индивидуализиращи белези. Точно за това е създадена законовата презумпция, съгласно чл.6 от ЗАПСП, която в случая ответникът не е оборил.    

 

Предвид изложените съображения съдът намира ,че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

 

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 330 лв., съгласно представените доказателства и списък.  

 

Ето защо, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ИК “М. ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Р., обл. С., ул. “Г.” № ., ЕИК …, че е нарушил авторското право на ищеца Г.Р.Х., ЕГН ********** ***, върху неговата кръстословица, публикувана в бр. 32 (3268) от 20.08.2009 г. на вестник “М.”, издаван от ответника.

 

ОСЪЖДА ИК “М.” ЕООД, гр. Г.с п.а. да заплати на Г.Р.Х. с п.а. сумата от 330  лв. /триста и тридесет лева/, представляващи направените по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от днес, с въззивна жалба чрез ОС- С. пред АС - гр.П..

 

                                  

  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: