Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 278………………….01.08.2017 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На първи август………..…..……………………………………………Година 2017              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                             

 

                   

Секретар………………………………………………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ      

въззивно гражданско дело номер 1279…по описа за 2017………..……...година.

 

      Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано по жалба на Сдружение “Н.” гр.С. - длъжник по изп.дело № 20168680400873 на ЧСИ Р. М., рег.№ ., против постановление за разноските от 27.12.2016 г.

        Жалбоподателят счита, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Взискателите не му дали възможност да плати доброволно, без образуване на изпълнително дело, тъй като не му били отправили покана за доброволно плащане по изпълнителния лист, поради което не дължал каквито и да било изпълнителни разноски и същите следвало да бъдат за сметка на взискателите. Неправилно била начислена и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която не се дължала при плащане в срока за доброволно изпълнение. При условията на евентуалност възразява и срещу размера на адвокатското възнаграждение. Счита, че същото следва да бъде в размер на 200 лв. Моли постановлението да бъде отменено изцяло, а при условията на евентуалност моли да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателите  до размер от 200 лв., както и таксите по т. 26 ТТРЗЧСИ.  Претендира за разноските по делото.

 

        В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателите С.М.Н., С.С.Н. и С.С.Н..  

        Приложени са мотиви по обжалваните действия от Частния съдебен изпълнител съгласно чл.436, ал. 3 ГПК, в които се изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител,   намери за установено следното:

        Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 435, ал. 2, предл.последно от ГПК. Следователно, подадената жалба е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 01.12.2016 г., издаден от Софийски градски съд по решение по гр.дело № 8504/2013 г. по описа на съда, в полза на С.М.Н., С.С.Н. и С.С.Н. за сумата 10 804,11 лв. По делото е изпратена ПДИ на длъжника на 19.12.2016 г. На 27.12.2016 г. длъжникът е депозирал възражение против приетото за събиране адвокатско възнаграждение и такси на ЧСИ, като е представил и доказателства за извършено плащане по сметката на ЧСИ. С Постановление от 27.12.2016 г. ЧСИ е отказал намаляване на адвокатското възнаграждение и неначисляване на дължимите се такси по ТТРЗЧСИ.

        Жалбоподателят твърди, че не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като не му била дадена възможност да изпълни задължението си преди образуването на изпълнителното производство – не бил поканен от взискателите. Следва да се посочи от една страна, че съгласно нормата на чл. 68, б. „а“ ЗЗД паричните задължения са носими, а не търсими и от друга страна длъжникът  е могъл да изпълни задължението си и по друг начин /чл. 97 ЗЗД/, а не да изчаква покана или посочване на сметка от взискателите.  С оглед на това, твърдението на жалбоподателя, че не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, е неоснователно.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато  изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. В случая, плащането е направено след започване на изпълнителното производство - на 21.12.2017 г. С оглед на това, макар и длъжникът да е платил в срока за доброволно изпълнение, правилно разноските по изпълнението са възложени в негова тежест. Неоснователно е и искането за неначисляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. В случаите, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Точка 6  от Забележки /”Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира”/ на т. 26 ТТРЗЧСИ е отменена с решение № 13014 на ВАС на РБ /ДВ бр.100/2015 г./.

Спорното възнаграждение на упълномощения от взискателите адвокат е договорено както за образуване на изпълнителното производство, така и за цялостна правна защита по водене на делото до окончателното му приключване. Съдът счита, че в конкретния случай се следва адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ - за образуване на изпълнително дело, в размер на 200 лв. Установява се, че единственото процесуално действие на адвоката на взискателя е подаване на молба, въз основа на която е образувано изпълнителното дело. В приложеното копие от изпълнителното дело не се съдържат, каквито и да било данни за други действия, извършени от страна на процесуалния представител на взискателите по защита и съдействие.        Доколкото в срока за доброволно изпълнение длъжникът е изплатил изцяло дълга си, няма други процесуалния действия, извършени от адвоката на взискателите, които да попадат по хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Възнаграждение в посочения минимум от 200 лв. е съизмеримо с положените от адвоката процесуални усилия по завеждане на изпълнителното дело с оглед това, че последното, както се посочи по-горе, не е фактически и правно сложно, поради което определянето на възнаграждение в по-висок размер не би било обосновано. Следователно направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение следващите се на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение е основателно.

        Следва обжалваното постановление да бъде отменено в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и вместо него бъде постановено намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство от 752,40 лв. на 200 лв. С оглед намаляване на адвокатското възнаграждение, следва да се намали и размера на таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ от 1096,40 лв. на 1059,23 лв. В останалата част жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени само съдебните разноски в размер на 25 лв. държавна такса.

Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване.

 

          Воден от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

        ОТМЕНЯ постановлението от 27.12.2016 г. на ЧСИ Р. М., рег. № ., издадено по изп.дело № 20168680400873 по описа на ЧСИ, в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал. 5 ГПК заплатеното от С.М.Н., С.С.Н. и С.С.Н. - взискатели по делото, на адвокат П.К. по договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение от 752,40 лв. /седемстотин петдесет и два лева и четиридесет стотинки/ на 200 лв. /двеста лева/, а таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ - от 1096,40 лв. /хиляда деветдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ на 1059,23 лв. /хиляда петдесет и девет лева и двадесет и три стотинки/.

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ жалбата на Сдружение “Н.” гр. С. ., ул. „Г.” № ., ет. ., против постановлението от 27.12.2016 г. за разноските по изп.дело №  20168680400873 по описа на ЧСИ Р. М., в останалата й част.

 

        ОСЪЖДА С.М.Н., ЕГН: **********, С.С.Н., ЕГН: ********** и С.С.Н., ЕГН: ********** и тримата със съдебен адрес:***, офис ., да заплатят на С. ” гр. С. направените в настоящата инстанция разноски по делото в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.

 

        Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: