Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  Номер…282…………03.08.2017 година……………..Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………Втори граждански състав

На……………трети август……..…………………………………..Година 2017              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МАВРОДИЕВА   

 

                                                                             СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                      

Секретар……………………………………………………………………………

Прокурор…………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ      

въззивно гражданско дело номер 1307…по описа за……………2017 година.

 

         Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 вр. чл. 278 ГПК.

Образувано е по жалба подадена от И.М.И. - взискател против разпределението на суми във връзка с постъпила сума от вземания на длъжника М.П.М. от „К.“ ЕООД по изп.д. № 201076504000858 по описа на ЧСИ Г.  И., извършено с протокол за разпределение на суми от 17.05.2017 г., предявен на взискателя на същата дата.

Жалбоподателят твърди, че „разпределението, което се извършило на 17.05.2017 г. счита за нередно, тъй като бил първи взискател по изп. дело № 858/2010 г.“. По изложеното съображение моли съдът да отмени разпределението на сумите по протокол за разпределение от 17.05.2017 г.

По подадената жалба не са постъпили възражения нито от „Е.“ ООД – взискател, нито от М.П.М., Д.М.Н. и Н.В.Н. – длъжници по изп. дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК са приложени мотиви от ЧСИ Г. И., в което се взема становище за недопустимост, респ. неоснователност на жалбата.

Приложено е копие от изпълнително дело № 858/2010 г. по описа на ЧСИ Г. И..

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното разпределение, намери за установено следното:

Изпълнително дело № 201076504000858 е образувано по молба с вх. № 9576/10.06.2010 г. на взискателя „Р. /Б./“ ЕАД срещу длъжниците Д.М.Н., лично и като ЕТ „В.-Д.Н. /заличена като търговец към настоящия момент/, М.П.М. и Н.В.Н.. Към молбата са приложени заповед № 1740/14.05.2010 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 14.05.2010 г., издадени по ч. гр. дело № 2356/2010 г. по описа на С. районен съд.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е предоставил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и да се наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника М.М..

По изпълнително дело № 201076504000858 на длъжниците Д.М.Н., М.П.М. и Н.В.Н. са връчени покани за доброволно изпълнение на 17.06.2010 г.

Със запорни съобщения са били наложени запори върху трудовите възнаграждения на М.П.М. и Н.В.Н. /л.21 и л. 22 от изп. дело/.

На 08.01.2014 г. като взискател по изпълнителното дело е било конституирано „Е. “ ООД като частен правоприемник на първоначалния взискател „Р. /Б./“ ЕАД на основание чл. 429 ГПК и сключен договор за цесия от 09.10.2013 г. /л. 213 от изп. дело/, а на 08.03.2017 г. като взискател е бил конституиран И.М.И. с приложени към неговата молба изпълнителен лист от 02.03.2017 г. издаден по ч.гр.д. № 1170/2017 г. на С. районен съд и от 02.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1168/2017 г. на Старозагорски районен съд.

По изп. дело постъпило удостоверение вх. № 10682/04.04.2017г., от което се установява, че длъжникът М.М. няма задължения към държавата.

На 22.03.2017 г. по изп. дело работодателят на длъжника М.М. е превел по сметка на ЧСИ сумата от 1355,69 лв., представляваща обезщетения по чл. 223, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ. За постъпилата сума е изготвено разпределение от 17.05.2017 г., като с протокол за предявяване на разпределението от същата дата, разпределението е предявено на взискателите „Е.“ ООД и И.М.И. и на длъжниците М.П.М., Д.М.Н. и Н.В.Н..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, взискател в изпълнителното производство, в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По същество разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му. Съдебният изпълнител е длъжен да отчете единствено вземания, възникнали и удостоверени документално към момента на изготвяне на разпределението /така решение № 394 от 21.04.2009 г.  на ВКС по гр. д. № 110/2008 г., III г. о./. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 ЗЗД/. От сумата, подлежаща на разпределение се отделя необходимото за пълното удовлетворяване на притезанието, което е първо по ред. Остане ли свободна сума, тя се отделя за следващото притезание и така до изчерпване на наличната сума или притезания. При недостатъчност на сумата удовлетворяват се само първите по ред притезания, а другите привилегировани и хирографарни притезания остават изобщо неудовлетворени. До частично удовлетворения на хирографарните притезания се идва, ако сумата, постъпила по изпълнението покрива напълно привилегированите притезания, като известна част остава хирографарните кредитори, както и когато се върши разпределени, между хирографарни кредитори. Те се удовлетворяват по съразмерност /чл. 133 ЗЗД/. В случаите, когато сумата е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, остатъкът се връща на длъжника. При всички положения обаче е необходимо да съществува яснота по какъв начин е разпределена цялата постъпила сума. Изложеното означава, че при проверка по постъпила жалба срещу разпределение съдът следва да установи дали законосъобразно е приложен чл. 136 ЗЗД по отношение на всички взискатели по делото.

В подадената жалба е направено единствено оплакване, че жалбоподателят бил първи взискател по изпълнителното дело, като не са изложени конкретни доводи в тази връзка.

Съдът е сезиран с бланкетни оплаквания без изложени доводи, които да бъдат обсъдени, а съдебната проверка в този случай се извършва само по доводите на страните. Въпреки липсата на конкретни възражения съдът намира, че разпределението от 17.05.2017 г. е извършено в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон - подробно е описан размерът на задълженията и изтеклите лихви, дължимите такси за ЧСИ и разноските по делото, като е спазен редът на привилегиите по чл. 136, ал. 1 ЗЗД и не се установяват нарушения при изготвяне на разпределението. Същото е предявено надлежно на страните в изпълнителното производство на 17.05.2017 г. Оплаквания във връзка с посочените в протокола размери на задължения за изтеклите лихви, на дължимите такси и разноски, не са направени в жалбата.

Оплакването за нарушение на чл. 136, ал.1 ЗЗД е неподкрепено с доводи. Твърдението на жалбоподателя, че е първи взискател не се подкрепя от доказателствата по делото, тъй като от тях се установява, че нито един от двамата кредитори, а именно „Е.“ ООД и И.М.И. не е привилегирован – и двете вземания на взискателите произтичат от облигационни правоотношения /цедиран банков кредит и запис на заповед/, като вземанията са необезпечени. При положение, че двамата кредитори са хирографарни правилно ЧСИ е разпределил постъпилата сума съразмерно между взискателите, тъй като съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Двамата взискатели имат изпълнителни титули, като съдебният изпълнител точно и ясно е посочил чии притезания и в какъв размер следва да бъдат удовлетворени, съблюдавайки изискванията на ТТР към ЗЧСИ. В протокола за разпределение, ЧСИ последователно е посочил вземанията, ползващи се с право на предпочтително удовлетворение, като е спазил използвания от законодателя ред, предвиден с разпоредбата на чл. 136, ал. 1 ЗЗД.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице твърдените нарушения при изготвяне на акта на съдебния изпълнител, с който е разпределил постъпилите в изпълнението суми. Жалбата, подадена от И.М.И. срещу обжалваното разпределение като неоснователна следва да се остави без уважение.

Воден от изложеното и на основание чл. 463, ал. 1 вр. чл. 278 ГПК, Окръжният съд,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от И.М.И., ЕГН: ********** и адрес: ***, с която се обжалва извършеното разпределение от 17.05.2017 г. /предявено на същата дата/ на постъпила сума по изп.д. № 201076504000858 по описа на ЧСИ Г. И. с рег. № .и район на действие С. окръжен съд, като неоснователна.

 

Решението може да се обжалва пред Пловдивски апелативен съд в седмичен срок от връчване препис на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

           

 

         ЧЛЕНОВЕ:   1. 

 

 

                               2.