Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 283                                08.08.2017 година                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД      ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 08 август                                               две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание в следния състав

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                         НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

СЕКРЕТАР: …………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1314 по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп" гр.София- длъжник по изп.дело № 20178680400393 на ЧСИ Р.М., рег.№ 868, против постановление за разноските от 09.06.2017 г.- отказ да бъде намалено адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК.

Жалбоподателят счита, че постановлението в частта му, с което е оставено без уважение възражението му да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение в размер от 200 лв. до присъдения размер на 1020 лв., е неправилно и незаконосъобразно. Претендираното адвокатско възнаграждение било завишено- не било съобразено с фактическата и правна сложност на правния спор; не бил отчетен факта, че не са извършени от взискателя чрез неговия процесуален представител действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Моли постановлението да бъде отменено и намалени разноските в частта за платеното адвокатско възнаграждение до минимално предвидените в чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 200 лв.

Взискателят Д.К.Ц. в срока по чл. 436, ал.3 ГПК не е подал писмено възражение.

Приложени са мотиви по обжалваните действия от Частния съдебен изпълнител съгласно чл. 436, ал.3 ГПК, в които се изразява становище, че присъденото адвокатско възнаграждение е в определения от Наредба № 1 за МРАВ еднократен размер.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на  чл. 435, ал.2, предл.последно от ГПК. Следователно, подадената жалба е допустима, а по съществото си - основателна.

Изпълнителното производство е образувано на 05.06.2017 г. по молба на Д.К.Ц., чрез пълномощника й адв.П.К., с която е представен изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.дело № 910/2015 г. на Софийски градски съд, срещу ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп" за заплащане на сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва от 18.10.2014 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП. На длъжника е връчена ПДИ.  Същия е подал възражение с изх. №00444/07.06.2017г., а при ЧСИ е с вх. № 7639/08.05.2017 г., с което длъжникът е възразил против приетото за събиране адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 ГПК от ЧСИ. С Постановление от 09.06.2017 г. ЧСИ е отказал намаляване на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие без дата, в който е посочено договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1020 лв. за процесуално представителство по изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден по гр.дело № 910/2015 г. по описа на СГС. ЧСИ с обжалваното постановление е приел, че това възнаграждение не следва да се намали във връзка с направеното възражение от длъжника по чл. 78, ал.5 ГПК, тъй като това би противоречало на ТР№6 на ВКС.

Съдът счита, че в конкретния случай се следва само възнаграждение по чл. 10, т.1 от Наредбата- за образуване на изпълнително дело, в размер на 200 лв. Установява се, че единственото процесуално действие на адвоката на взискателя е подаване на молба, въз основа на която е образувано изпълнителното дело. Доколкото в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е изплатил изцяло дълга си-което обстоятелство е безспорно, самия ЧСИ го сочи в мотивите си, няма други процесуалния действия, извършени от адвоката на взискателя, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т.2 от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 ГПК съдът, респ. съдебният изпълнител, не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за МРАВ ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер- т.3 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Следва обжалваното постановление да бъде отменено в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и вместо него бъде постановено намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство от 1020 лв. на 200 лв. Липсват данни за регистрация по ДДС на пълномощника на взискателя, не е посочен размер на ДДС и в представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ постановлението от 09.06.2017 г. на ЧСИ Р.М., рег.№ 868, издадено по изп.дело № 20178680400393 по описа на ЧСИ, в частта, с която е отказано намаляването на адвокатското възнаграждение от 1020 лв. на 200 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал.5 ГПК заплатеното от Д.К.Ц. - взискател по делото, на адвокат П.К. по договор за правна защита и съдействие без дата,  адвокатско възнаграждение от 1020 лв. на 200 лв./двеста лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

                                      

ЧЛЕНОВЕ: